Принципите на вътрешната и външната политика на Третия Райх

 Речта е произнесена пред Райхстага на 30 януари 1937г. по случай четвъртата годишнина от националсоциалистическата революция в Германия.

Втори вариант на превода, издаден като самостоятелна брошура през 1937 г.

Превод №2

 

Тази националсоциалистическа революция беше, преди всичко, една революция на самите революции.

С това искам да кажа следното. В течение на хилядолетия - не само в германските умове, но и в умовете на околния свят, се оформи и наложи мнението, че най-характерният белег на всека истинска революция би трябвало да бъде кървавото унищожаване на носителите на по-раншната власт и, във връзка с това унищожаване на публични и частни институции и имоти. По този начин, човечеството някак си свикна да признава революции с такива характерни особености все пак като легални събития, сиреч да гледа на безредното унищожение на живот и имот, ако не с одобрение, то поне с опрощение, смятайки всичко това за необходими съпроводителни явления на събития, кои- то точно затова се наричат революции!

Тук, именно, се крие, може би, като оставя настрана фашистката революция в Италия, най-голямата разлика между националсоциалистическата и другите революции.

Националсоциалистическата революция се разви почти напълно безкръвно. По времето, когато в Германия Партията пое властта, макар че имаше да се справя безспорно с твърде голяма съпротива, тя не нанесе изобщо никакви материални щети. С известна гордост аз трябва да кажа - това беше, може би, - първата от по-новите революции, при която не бе строшено дори и стъклото на един прозорец.

Не бих искал, обаче, да бъда криво разбран. Ако тази революция се разви безкръвно, то не беше затова, защото ние не сме били, да речем, достатъчно мъже, за да можем да гледаме и кръв.

Повече от четири години аз бях войник в най-кървавата война на всички времена. В тази война, при никое положение и под никакви впечатления, аз не изгубих нито веднъж нервите си. Същото важи и за моите сътрудници.

Но ние виждахме задачата на националсоциалистическата революция не в това, да унищожаваме човешкия живот или материални ценности, а по-скоро в това, да изградим един нов и по-добър живот. Нашата най-голяма гордост се състои в това, че извършихме положително най-голямото преобразование в нашия народ с минимални, жертви и загуби.

Само там, където болшевишката стръв за убийство вярваше, и след 30 януари 1933 година, че чрез сила ще може да попречи на победата или на осъществяването на националсоциалистическата идея, ние също отговорихме със сила, и то, разбира се, светкавично бързо Други елементи, чиято невъздържаност във връзка с тяхното извънредно голямо политическо невежество ние разбирахме, бяха поставени само под обезпечителен арест, за да им възвърнем, общо взето, само след късо време отново свободата. И само на малцина, чиято политическа дейност беше само прикритие на тяхното престъпно държане, потвърдено чрез многократни осъждания на затвор, ние попречихме да продължават и по-нататък своята гибелна разрушителна дейност, като им наложихме, вероятно за пръв път през техния живот, едно полезно занимание.

Не зная дали е имало никога революция с такъв решителен обсег, като националсоциалистическата, която, въпреки това, да е оставяла безброй бивши политически Функционери да продължават необезпокоявани и в мир своята дейност, дори да е предоставяла на многобройни най-върли врагове, заемащи често пъти най-висши държавни служби, пълното използуване на техните ренти и пенсии.

Ние направихме това! Във всеки случай, може би точно тази постъпка не винаги е била от полза за нас, по отношение на външния свят. Едва преди няколко месеци ние
можахме да доживеем и това - почтени британски космополити да сметнат, че трябва да се обърнат към мене с един протест срещу задържането в един германски концентрационен лагер на един от най-престъпните московски субекти. Вероятно трябва да се отдаде на моята неориентираност това, че още не съм узнал дали тези почтени господа са се изказвали и по-рано също така срещу кървавите насилия на тия московски престъпници в Германия, дали са вземали становище срещу жестоката парола: „Избивай фашистите, гдето ги намериш!”, а и дали, например, сега в Испания също тъй са дали израз на свое то възмущение срещу клането, позоренето и изгарянето
на десетки и десетки хиляди мъже, жени и деца! Ако революцията в Германия би станала, да речем, според демократическия пример на Испания, тогава тия своеобразни
апостоли на ненамесата от чужбина сигурно биха били напълно освободени от своите старания и грижи. Познавачи на испанските работи уверяват, че цифрата 170,000 е
по-скоро малка, отколкото голяма, ако искаме да означим с нея броя на зверски избитите. Според тия постижения на храбрите демократически революционери в Испания, националсоциалистическата революция, като се вземе за основа броят на нашето население, което е три пъти по-голямо, би имала правото да погуби 400,000 до 500,000 души! фактът, че не сме направили това, изглежда да се смята почти за опущение и намира от страна на демократичните космополити, както се вижда, една много неблагоприятна преценка.      

Във всеки случай, ние имаме силата да извършим това! И бихме имали, може би, по-здрави нерви, отколкото ония убийци от засада, които страхливо отстъпват пред всяка открита борба и могат да избиват само беззащитни залож-1ници. Ние бяхме войници и едно време, в най-кървавата борба на всички времена, доказахме, че сме мъже. Само сърцето - смея да кажа още и разумът ни накараха да не постъпим така. И затова цялата националсоциалистическа революция взе общо по-малко жертви, отколкото националсоциалисти бяха избити без революция само през 1932 година от нашите болшевишки противници в Германия.

Това, във всеки случаи, беше възможно само благодарение спазването на един принцип, който не само в миналото ръководеше нашите действия, но който ние няма да забравим никога и в бъдещето:„Не може да бъде задача на една революция, или на едно преобразование изобщо, да създаде хаос, но да замести с по-добро нещо лошо!”

Но това изисква винаги, щото по-доброто да е действително вече налице. Когато, на 30 януари преди четири години, господин председателят на републиката ме повика и ме натовари с образуването и ръководенето на едно ново правителство на германския Райх, тогава зад нас лежеше една упорита борба за държавната власт, която ние бяхме изнесли с тогавашните строго легални средства. Носителка на тази борба беше Националсоциалистическата партия. В нейно лице новата държава, още дълго време преди тя да можеше да бъде действително прокламирана, бе намерила вече един идеален и формален образ. Всички основни положения и принципи на новия Райха бяха основни положения, идеи и принципи на Националсоциалистическата партия.

По пътя на легалната борба за привличане на германските сънародници, тя беше си създала благоприятно положение в този Райхстаг. И когато, след това, най-сетне, действително й бе дадено ръководството, тя имаше вече повече от една година правото, дори съобразно с парламентарно-демократическите правила, да претендира за това ръководство.

Смисълът на националсоциалистическата революция се криеше, обаче, в това, че исканията на нашата партия прокламираха едно истински революционно подновяване на схващанията и институции, които по-рано имаха всеобща валидност И едва когато отделни заслепени хора помислиха, че могат да откажат дължимото послушание на законно натовареното с водачеството на Райха Движение в прокарването на неговата одобрена от народа програма, чак тогава Движението с железен юмрук преви врата на тези противозаконни размирници под закона на новия националсоциалистически Райх и на новото националсоциалистическо право.

По този начин, обаче, мои партийни другари и господа членове на германския Райхстаг, националсоциалистическата революция, като такава, беше вече завършена. От момента на осигуреното поемане на властта на Райха от страна на Партията, аз смятах за вече самопонятно, че революцията трябва да бъде превърната в еволюция.

Идеите на националсоциалистическата революция. Кръв и раса.

Във всеки случай, започналото по този начин развитие обзема в себе си едно идеално и едно фактическо пречупване, което и днес още се отхвърля от някои изостанали лица, понеже лежи извън духовния хоризонт на тяхната схватливост или над техния егоизъм на собствените им интереси. Защото в безбройни области на нашия живот националсоциалистическото учение е действувало, без съмнение, революционно и, съобразно с това, е било често пъти нападано.

По принцип: на мястото на либералното понятие за индивида и на марксическото понятие за човечеството, нашата националсоциалистическа програма поставя обусловения от кръвта и свързания с земята народ. Едно много просто и лапидарно изречение, но с огромен ефект.

Може би за пръв път, откакто съществува човешката история, разбиранията в нашата страна бяха насочени към убеждението, че от всички задачи, които ни са поставени, най-възвишената, а заедно с това и най-светата за хората, е запазването на дадения от Бога и свързан с кръвта род.

За пръв път в нашия Райх стана възможно, щото човекът да може да насочи дадената му от Всемогъщия дарба на познание и на проумение към ония въпроси, които имат по-голямо значение за запазването на неговото съществувание, отколкото всички победоносни войни или успешни стопански сражения! Най-голямата революция на националсоциализма се състои в това, че разтвори вратата на познанието към истината, че всички грешки и заблуждения на хората са обусловени от хората и, следователно, пак могат да бъдат поправени. С изключение на една единствена - заблудата относно значението на запазването на собствената кръв, на собствения род, а, заедно с това, и на дадения от Бога образ и на подарената от Бога душа. Ние, хората, нямаме право да се препираме върху това, защо Провидението е създало расите, а трябва само да разберем, че то наказва оногова, който не зачита неговото създание.

Неизказани страдания и нещастия постигнаха човечеството, понеже то, поради едно лошо интелектуално полуобразование, изгуби това, дълбоко в инстинкта, загнездено разбиране. Днес всред нашия народ живеят милиони и милиони хора, на които тези закони са станали ясни и понятни. Онова, обаче, което се събуди като познание у отделни зрящи или невинно предугаждащи хора, днес е станало работно поле на германската наука.

И аз изричам тук пророческа следните думи:

Както познанието за въртенето на земята около слънцето доведе до едно революционно преобразование в общия строеж на света, така и от учението на Националсоциалистическото движение за кръвта и за расата ще се роди едно преобразование на познанията, а, заедно с това, и едно преобразование в човешката история и в бъдещето на човечеството.

И това ще доведе не до едно отчуждаване на народите, а, напротив, за пръв път до едно истинско взаимно разбиране! Във всеки случай, това ще попречи щото еврейският народ, под маската на един почтен космополит, да се опитва да разлага вътрешно другите народи и по този начин да ги владее!...

Само целият народ и никога една класа!

Множество някогашни деца на работници и селяни сега стоят на ръководни места в тази националсоциалистическа държава, дори никои от тях, като министри, държавни наместници и областни управители, са едни от най-висшите ръководители и представители на народа. Разбира се, и тук националсоциализмът вижда само целия народ, а никога не една класа.

Целта на националсоциалистическата революция не беше да превърне занапред едно привилегировано досега съсловие в безправно, а да направи равноправно едно досега безправно съсловие.

Ние не унищожихме милиони граждани, за да ги деградираме до положението на принудителни работници, а нашата цел беше принудените да са работници да възпита- ме да бъдат германски граждани. Защото всички германци ще разберат едно нещо - революциите, като насилствени актове, могат да бъдат само краткотрайни. Ако не могат да създадат нещо ново, те - бидейки крайности - в късо време ще унищожат съществуващото. От насилствения акт на поемането властта трябва в кратко време да се развие една благодатна дейност на мира. Но, който отстранява едни класи, за да създава нови класи, отглежда зародиша на нови революции!

Тези, които днес са буржоа и диктуват, утре пак ще бъдат пролетарии като работници по принуда в Сибир и тогава точно тъй ще се надяват на своето освобождение, както са се надавали пролетариите, които най-първо са били потискани, а сега мислят, че диктуват. Затова националсоциалистическата революция никога не е имала намерение да даде властта в ръцете на една определена класа от германския народ, за да отстрани друга класа, а на- против: нейната цел беше само тази: чрез своето организационно обхващане за масите, да осигури на целия германски народ не само стопанско, но и политическо проявление.

Във всеки случай, тя се ограничава само върху принадлежащите към нашия народ елементи и не допуща никоя чужда раса да упражнява влияние върху нашия политически, духовен или културен живот, нито да има никакво стопанско предимство.

В тази съобразна с кръвта свързаност на нашия народ, и в събуденото от националсоциализма проумение за всичко това, се крият най-дълбоките причини за чудното успяване на нашата революция...

Първенството на народа над Партията и държавата

Но колкото и германският народ да е разбрал и да е обхванал в нейното значение тази промяна и това преобразование, все пак този факт не се подсилва чрез нищо друго, освен чрез одобрението, което оттогава насам нацията ни дава вече толкова пъти.

Защото от всички ония, които толкова често и толкова охотно се стараят да представят демократичните управления като крепени от народа институции, за разлика от диктатурите, никой няма повече право да говори от името на своя народ, отколкото аз !

Като резултат на тази част от германската революция, бих искал да констатирам следното:

Оттогава насам всред германския народ има само един носител на суверенитета и това е самият народ.

Волята на този народ намира своя израз в Партията, като политическа организация на този народ.

Съобразно с това, има само един единствен законодател.

Има само една изпълнителна  власт.

Който сравни това с Германия от преди януари 1933 година, ще разбере каква огромна промяна съдържат тези къси констатации.

Това преобразование, обаче, също тъй е само резултат от прокарването на един принцип на националсоциалистическото учение, а именно, че разумният смисъл и целта на всяко човешко мислене и действие не може да се крие в създаването или запазването на една измислена от хора конструкция, организация или функция, а само в осигуряването и развитието на дадения от Провидението народностен градивен материал.

Затова, чрез победата на Националсоциалистическото движение, народът, като съществен и траен елемент, бе поставен над всяка организация, конструкция и функция.

Ние, хората, не можем нито да разберем, нито да установим смисъла и целта на съществуването на създадените от Провидението раси. Но смисълът и целта на човешките организации, както и на всички функции, се мерят по тяхната полза, която те имат за запазването на съществения  и трайния елемент - народа.

Затова народът е първичният елемент. Партия, държава, армия, стопанство, правосъдие и т. н., са вторични явления, средство към целта, която е: запазването на този народ.

И точно съобразно с мярката, в която отговарят на тази задача, те са и добри и полезни. Ако не могат да отговорят на тази задача, те са вредни и трябва или да бъдат реформирани, или да бъдат премахнати и заместени с нещо по-добро.

Само възприемането на този принцип може да запази хората и от това да попаднат под властта на сковани доктрини там, където няма никакви доктрини. Да фалшифицират средствата като догми там, където само целта може да се смята за единствена догма...

Нови принципи в стопанското ръководство

Колкото и големи да бяха смущенията, които ние заварихме в отделните области на живота през 1933 година, те бяха надминати. Упадъкът на германското стопанство съставляваше онази страна, на нашата катастрофа, която бе съзната най-ясно и най-непосредствено от широката маса на нашия народ. Вие, а сигурно и целият германски народ, още си спомняте фактическото положение. Като документ за тази катастрофа, ние заварихме преди всичко две явления:

над шест милиона безработни,

едно селячество, което видимо беше обречено на гибел.

Общата площ на германските земевладелски стопанства, които тогава бяха обявени вече на публична продан, възлизаше на една цифра, която е малко по-голяма от пространството на провинцията Тюрингия.

Най-сетне, не можеше да бъде чудно, че при едно такова всеобщо спадане на производството, от една страна, и на покупателната сила, от другата страна, широките маси на нашето средно съсловие в късо време трябваше да станат жертва на катастрофата и, значи, на унищожението.

Колко тежко се чувствуваше тази страна на германската неволя ние можем и днес още да установим по това, че навремето аз си измолих известния период от четири години именно за премахването на безработицата и за предотвратяването на едно по-нататъшно унищожаване на германското селячество.

Освен това, аз мога да констатирам тук, че през 1933 година национал-социализмът не обсеби някакво чуждо и обещаващо успех дело, а че Партията бе натоварена с ръководството на Райха едва в момента, когато и последната възможност за друго спасение трябваше да се смята за пропаднала. И особено когато всички опити за премахването на стопанската криза се оказаха несполучливи.

Ако аз днес, след четири години, заставам пред лицето на германския народ и давам сметка пред него и пред вас, господа народни представители, членове на германския Райхстаг, вие няма да откажете на мене и на националсоциалистическото правителство да потвърдите, че аз изпълних тогавашното свое обещание.

Това не беше лесна работа. Аз не казвам нищо неизвестно, ако направя тук констатацията, че точно така наречените „специалисти” тогава не вярваха вече в едно такова възможно спасяване.

Две са основанията, благодарение на които аз дойдох до вярата в германското възкресение и особено в стопанското заздравяване, въпреки страшното положение, което, както изтъкнах вече, беше без никакви изгледи за успех, точно според специалистите.

1. Винаги съм изпитвал само съжаление към ония възбудени хора, които, при всяко трудно положение, веднага започват да говорят за катастрофата на един народ. Какво ще рече катастрофа? Германският народ е живял още преди онова време, когато ние го възприемаме исторически видимо в съзнанието си. Но като оставим съвсем без внимание неговите по-раншни съдбини, все пак остава установено, че през тия вече кръгло 2000 години, над оная част от човечеството, която ние днес означаваме с думата германски народ, са се разразявали неведнъж неописуеми катастрофи и неизказуеми страдания. Глад, войни и мор са били страховити гости на нашия народ и са жънали страшна жътва. Не трябва ли да имаме безгранична вяра в жизнената сила на една нация, когато си помислим, че едва преди няколко столетия, в една тридесетгодишна борба на повече от 18 милиона хора, нашият германски народ се стопи на по-малко от четири милиона! Като помислим, че тази по-рано толкова цветуща страна тогава е била ограбена, разпокъсана и хвърлена в мизерия, че, нейните градове са били опожарени, нейните паланки и села са били опустошени, полята необработени и запустели! И няколко десетилетия по-късно нашият народ започна отново да расте, градовете се напълниха с нов живот, нивите бяха отново разорани и в мощен ритъм зазвуча песента на онзи труд, който ни даде едно ново съществувание и нов живот. Нека проследим веднъж само познатия ни жизнен път на нашия народ, от най-древни времена до днес, и нека преценим тогава, колко смешни са в своите деяния всички ония безумни бърборковци, които, щом някъде в света някои ценни книжа претърпят спадане, веднага започват да говорят за „катастрофа на стопанството”, а заедно с това и за сигурна „катастрофа на човешкия род”.

Германия и германският народ са се справяли вече с твърде тежки катастрофи. Разбира се, признавам това, винаги са били необходими хора, за да бъдат взети нужните в такъв случай мерки и да се наложи потребното, без оглед на отрицателите или на тия, които мислят, че повече знаят. Във всеки случай, една купчина страхливи парламентарни зайци не са никак годни за извеждането на един народ от нуждата и отчаянието!

Аз имам твърдата воля и най-свещеното убеждение, че преодоляването на германската стопанска катастрофа ще успее в оня момент, в който хората ще повярват във вечността на народа и ще отредят на стопанството ролята на служител в живота на народа, която роля му се пада. 2. Аз не съм стопановед, което ще рече, преди всичко, че никога през живота си не съм бил теоретик.

За жалост, обаче, разбрах, че най-лошите теоретици винаги са се загнездвали точно там, където теорията няма никакво значение, а практическият живот е всичко. Разбира се от само себе си, че и в стопанския живот, с течение на времето, са се създали не само известни почиващи на опита принципи, но и определени целесъобразни методи. Обаче всички методи се обуславят от времето. Да искаш да правиш от методите догми, това ще рече да отнемеш на човешката кадърност и работоспособност оная еластична сила, която единствено ги поставя в положение да отговарят с различни средства на различните изисквания и, по този начин, да се справят с тях. Опитът да се формулира от стопански методи една догма бе, прокарван от мнозина с онова прилежание, което изобщо отличава германските учени, и, под формата на национална икономия, бе издигнат до положението на учебен предмет. И само според констатациите на тази национална икономия, Германия беше, без съмнение, изгубена. При това, в характера на всички догматици е, да се бранят най-упорито срещу всека нова догма, сиреч срещу всяко ново познание, което тогава се отхвърля като теория. От осемнадесет години насам ние сме зрители на рядкото зрелище, при което нашите стопански догматици биват на практика оборвани в почти всички области на живота, но, въпреки това, отричат и осъждат практическите победители на стопанската катастрофа като представители на чужди на тях и затова погрешни теории.

Вие познавате известния случай, когато един болен се среща със своя лекар, който десет години преди това му давал само още шест месеца живот и който сега не можал да даде иначе израз на своето учудване, че болният е бил излекуван от друг лекар, освен като заявил, че при тези обстоятелства това лекуване, без съмнение, е било погрешно.

Принципни съображения на национал социалистическата стопанска политика

Господа  народни  представители!

Германската стопанска политика, начело на която националсоциализмът застана в 1933 година, се основава на няколко принципни съображения.

1. В отношенията между стопанството и народа има само една непроменлива величини това е народът. Стопанската дейност, обаче, не е догма и никога няма да бъде догма.

Няма стопански схващания или стопански мнения, които биха могли да повдигнат някаква претенция за светост. От решаващо значение е волята да се дава на стопанството винаги ролята на служител на народа, а на капитала -ролята на служител на стопанството. Националсоциализмът, както знаем, е най-върлият противник на схващането, че стопанството е създадено за капитала, а народът - за стопанството. Затова още от първия ден ние бяхме решени да скъсаме с погрешното заключение, че стопанството би могло да води в държавата един независим, неконтролиран и не надзираван самостоятелен живот.

Днес не може да има вече свободно стопанство, сиреч стопанство, което е предоставено изключително само на себе си. Не само че това би било, да речем, политически неприемливо, не, но и в стопанско отношение биха се явили като последици невъзможни състояния.

Както милиони отделни хора не могат да разпределят или да извършват своята работа съобразно със своите собствени схващания или нужди, така и целокупното стопанство не може да се развива според неговите собствени схващания или в служба само на егоистични интереси. Защото и то не е в състояние да носи днес само последиците от едно погрешно действие.

Модерното стопанско развитие съсредоточава огромни работни маси в определени клонове на производството и в определени области. Нови изобретения, или изгубването на пазарите за продажбата на известни стоки, могат с един удар да унищожат цели индустрии. Може би, работодателят ще затвори вратите на своите фабрики, а възможно е и да се опита да потърси ново поле за своя стремеж към дейност. В повечето случаи той няма да бъде направо съсипан, а, освен това, в такива случаи се касае само за няколко отделни същества. Срещу тях, обаче, са изправени стотици хиляди работници със своите жени и деца! Кой ще се заеме с тях и кой ще се грижи за тях?

Народната общност!

Да! Тя трябва да направи това. Но бива ли върху народната общност да се стовари само отговорността за катастрофата на стопанството, без да й се даде да има влияние върху отговорността за онова участие и за оня надзор на стопанството, които са в състояние да предотвратят катастрофата?

Господа народни представители,

Когато германското стопанство изглеждаше да отива окончателно към гибел през 1932 и 1933 година, тогава на мене ми стана още по-ясно, отколкото през годините преди това, следното:

Спасението на нашия народ не е финансов проблем, а е проблем изключително на употребата и участието на нашите налични работни сили, от една страна, и на използването почвата и почвените богатства, от друга страна.

По този начин, това става, преди всичко, един организационен проблем. Затова и в случая не се касае за фрази, както например свобода на стопанството, а се касае за това чрез всички налични мероприятия да се даде на работните сили възможността за една продуктивна дейност. Дотогава, докогато стопанството, сиреч всички, самостоятелни работодатели взети заедно, могат да направят това със собствени сили, всичко е добре. Но ако те не могат вече да направят това, тогава народната общност сиреч в този случай държавата, е длъжна да се погрижи, от своя страна, за използуването на наличните работни сили с цел за едно полезно производство, респективно да вземе необходимите за това мерки.

И в това отношение държавата може да направи всичко, само едно нещо не, именно тя не може, какъвто беше нашият случай, просто да остави да отиват напусто, година след година, повече от 12 милиарда работни часа! Защото народната общност не живее от фиктивната стойност на парите, а от реалното производство, което именно дава на парите тяхната стойност. Това производство, именно, е покритието на една валута, а не някаква банка или някакъв трезор, пълен със злато!

И когато засилвам това производство, аз действително увеличавам дохода на своите съграждани, а като ограничавам производството, намалявам дохода, съвсем независимо от това, какви надници се плащат.

Но, господа народни представители, през тези четири години ние увеличихме извънредно много германското производство във всички области. А увеличението на това производство принася полза на германците в тяхната общност. Защото, когато днес, например, се произвеждат безброй милиони тонове въглища повече, тогава тия въглища не служат, да речем, за да бъдат затопляни до няколко хиляди градуса стаите на неколцина милионери, а за да може да бъде увеличено количеството, което се пада на милиони наши сънародници германци.

Така, националсоциалистическата революция, чрез използуването на една милионна маса германски работни сили, които по-рано стояха бездейни, постигна едно толкова гигантско увеличаване на германското производство, че е осигурена материалната равностойност на нашия общ национален доход. И само там, където ние не можем да прокараме това увеличаване по причини, чието отстраняване лежи извън границите на нашите възможности, от време на време настъпваха недоимъци, които, обаче, не стоят в никакво съотношение с общия успех на националсоциалистическата стопанска битка.

Това планомерно насочване на нашето стопанство намира своя най-мощен израз в съставянето на Четиригодишния план.

Чрез него се осигурява една постоянна работа във вътрешното кръгообращение на нашето стопанство, особено за ония маси на германското работничество, които се отливат отново от оръжейната индустрия.

Във всеки случай, един белег на този извънредно мощен стопански развой на нашия народ е това, че днес в много области само с големи усилия можем да намерим квалифицирани работници. Аз поздравявам този факт затуй, защото по този начин се помага да бъде поставено в правилно осветление значението на работника, като човек и като работна сила, и още защото по този начин, макар и по други мотиви, социалната дейност на Партията и на нейните поделения се посреща с по-лесно разбиране и получава една по-мощна и по-доброволна подкрепа.

Изчезване на делението между работодатели и работници

Щом схващаме в един толкова възвишен, национален смисъл задачите на стопанството, от само себе си изчезва по-раншното деление на работодатели и работници. Също и новата държава няма и не иска да бъде работодател. Тя само ще урегулира използуването на работните сили на нацията дотолкова, доколкото това е необходимо за общото благо. И тя ще контролира работния процес само дотолкова, доколкото това трябва да става в интереса на всички участвуващи в този процес. При това, тя няма, при каквито и да било обстоятелства, да се опита да очиновничи стопанския живот. Всяка действителна и практическа инициатива ще бъде, в своите стопански резултати, от полза за всички наши сънародници. Често пъти стойността на един изобретател или на един успешен стопански организатор в даден момент е от неоценимо значение за цялата народна общност. В бъдеще, една от задачите на националсоциалистическото възпитание ще бъде тази, да обясним на всички наши сънародници тяхната взаимна стойност. Да покажем на едни, колко незаменим е германският работник, но да научим и германския работник колко незаменими са изобретателят и истинският стопански ръководител.

Ясно е, че в една сфера на такива схващания не могат да бъдат търпени нито стачки, нито локаути. Националсоциалистическата държава не познава стопанското юмручно право. Над интересите на всички контрагенти стои общият интерес на нацията, сиреч на нашия народ!

Практическите резултати на тази наша стопанска политика са ви познати. Един исполински творчески стремеж се развива в нашия народ. Навред израстват грамадни производствени и транспортни заводи. Германската търговия се намира в един разцвет, какъвто не е имала никога по-рано.

Докато в други страни непрестанни стачки или локаути разклащат непрекъснатостта на националното производство, в нашия народ милионните маси на всички трудещи се работят съобразно с върховния закон, който може да съществува за тях в този свят: съобразно със закона на разума...

Болшевишката опасност за световната търговия

Ако Европа не се събуди от опиянението на своята болшевишка зараза, тогава боя се, че международната търговия няма да се засили, а по-скоро ще отслабне, въпреки всяка добра воля на отделни държавници.

Защото тази търговия не се гради върху спокойното и, следователно, осигурено производство на един отделен народ, а върху производството на всички народи.

На първо място, обаче, само едно е сигурно, именно това, че всяко болшевишко сътресение неизбежно води до едно повече или по-малко продължително унищожаване на едно уредено производство. И затова аз не мога да дам, за жалост, една толкова оптимистична преценка на стопанското бъдеще на Европа, както, може би, смята, че може да направи това мистър Идън.

Аз съм отговорният ръководител на германския народ и трябва да защитавам по съвест и с всички сили неговите интереси в този свят. Затова аз съм и задължен така да преценявам нещата, както смятам, че мога да ги виждам именно със своите собствени очи.

Никога не бих могъл да получа оправдателна присъда пред историята на своя народ, ако бях пропуснал, независимо по какви причини, да направя нещо, което е необходимо за запазването на този народ. Аз се чувствувам щастлив и всички ние се чувствуваме щастливи от всяко увеличение нашата външна търговия. Но с оглед на неизясненото политическо положение, аз няма да пропусна нищо, което ще гарантира жизненото съществуване на германския народ и тогава още, когато други държави, може би, ще са станали вече жертва на болшевишката зараза.

Аз трябва да се противопоставя още и на това, щото това схващане да бъде отхвърлено просто като измислица на една болна фантазия. Защото на първо място следното е безспорно, че господин английският министър на външните работи ни разкрива теоретически жизнени перспективи, докато на практика се разиграват съвсем други събития. Например:, революционизирането на Испания прогони от тази страна 15,000 германци и нанесе тежки щети на нашата търговия. Ако това революционизиране на Испания се разпростре и върху други европейски държави, тогава тези щети няма да бъдат намалени, а ще бъдат увеличени.

Но като отговорен държавник, аз трябва да имам предвид и такива възможности. Затова моето неизменно решение е, така или иначе, да използвам рационално германските работни сили за запазването на моя народ.

Ние ще използваме всяка възможност - в това може да бъде сигурен г-н министърът Идън - за да засилим своите стопански отношения с другите народи, но също така ще използваме и всяка възможност, за да подобрим и да задълбочим вътрешното кръгообращение на нашето стопанство.

Разцепването света на два лагера е свършен факт

Признавам, че по една точка съществува действителна и, както ми се струва непреоделима разлика между схващанията на английския министър на външните работи и нашите схващания.

Мистър Идън подчертава, че британското правителство не желае в никакъв случай да види Европа разкъсана на две половини. Аз мисля, че поне по-рано такова желание не е имал наглед никой в Европа.

Днес това желание е само една илюзия. Защото действителното разцепване на две половини не само на Европа, но и на света е свършен факт. Трябва да се съжалява, че британското правителство не е застъпвало още по-рано своето схващане, че разкъсването на Европа трябва да се избегне на всяка цена, защото тогава никога не би се дошло до Версайския договор. Този договор, фактически постави началото на първото разцепване на Европа: именно разделянето на нациите на победители и победени, сиреч обезправени. Никой не бе осъден да страда повече от това разкъсване на Европа, отколкото германския народ, фактът, че поне това разкъсване, доколкото се отнася до Германия, пак бе отстранено, е в същината си заслуга на националсоциалистическата революция в Германия, а заедно с това, до известна степен сигурно и моя собствена заслуга.

Германия, Европа и опасността от болшевишката световна революция

Второто разкъсване последва чрез прокламирането на болшевишкото учение, чиято най-съществена съставка е това, че то не се ограничава само върху един народ, а се стреми да бъде наложено на всички народи.

В случая не се касае за една особена форма на специфичния живот на руския народ, а се касае за болшевишката претенция за световна революция. Ако господин министър Идън не иска да вижда болшевизма тъй, както ние го виждаме, тогава това, може би, стои във връзка с положението на Великобритания, а може би, и с други поуки, които на нас са непознати в тази област. Но аз мисля, че на нас, които не говорим върху тия неща като теоретици, не може да бъде отказана и искреността на убеждението. За господин Идън болшевизмът е, може би, нещо, което се намира в Москва, обаче за нас този болшевизъм е чума, срещу която ние в Германия трябваше да се борим с кървави жертви. Една чума, която се опита да направи в нашата страна също такава пустиня, каквато беше направена в Испания, и която започна да върши също такива разстрелвания на заложници, каквито преживяваме в Испания!

Не националсоциализмът търсеше да дойде в досег с болшевишка Русия, а еврейско-интернационалния московски болшевизъм се опитваше да проникне в Германия! И той още се опитва да направи това! Изправени пред този опит, ние запазихме и защитихме в тежка борба не само културата на нашия народ, но, може би и културата на цяла Европа.

Ако през януарските и февруарските дни на 1933 година в последната решителна битка, Германия би била победена от това варварство, и ако болшевишкото поле на развалини и трупове се беше разпростряло над Средна Европа, тогава може би и край Темза щяха да си съставят друго мнение за тази страшна опасност за човечеството. Защото след като Англия и без това трябва да бъде защитавана на Рейн[1], тогава тя сигурно щеше да се намира вече в най-тесен допир с оня безвреден демократически московски свят, за който винаги толкова усърдно се мъчат да ни убедят, че е безопасен. Затова аз искам да заявя още веднъж, съвсем отговорно следното - болшевизмът е едно учение за световната революция, сиреч за световното рушение. Да приемем това учение в Европа като равноправен жизнен фактор, това ще рече да му предадем Европа.

Доколкото на други народи прави удоволствие да се излагат на тази опасност, по този въпрос Германия няма нужда да взема становище. Що се отнася, обаче, до самата Германия, аз не бих искал да оставя никакво съмнение, върху това, че 1) съзираме в болшевизма една нетърпима световна опасност, 2) опитваме се да държим с всички средства настрана тази опасност и 3) затова се стремим да имунизираме колкото е възможно по-добре германския народ срещу тая зараза.

Не се проектира никакво германо-руско сближение

Тук спада и това, че ние отбягваме всякакви по-тесни сношения с носителите на тези отровни бацили и че особено не желаем да замъглим погледа на германския народ за тази опасност, като създадем по-тесни връзки, извън рамките на необходимите междудържавни отношения.

Аз смятам болшевишкото учение за най-силната отрова, която може да бъде дадена на един народ. Затова желая, щото моят народ да не иде в никакъв досег с това учение. Но, освен това, като гражданин на този народ, сам аз не желая да правя нищо, което трябва да осъждам у своите сънародници. Аз искам от германския работник да не поддържа никакви сношения с тия интернационални вредители, но и той не трябва да ме вижда никога да ям и пия с тях!

Впрочем, всяко по-нататъшно германско договорно обвързване със сегашна болшевишка Русия не би имало никаква стойност за нас. Нито би било мислимо, щото германци националсоциалисти да изпълнят някога някакво задължение за закрила на болшевизма, нито пък самите ние бихме искали да приемем някаква помощ от една болшевишка държава.

Защото аз се боя, че всеки народ, комуто бъде дадена такава помощ, ще намери в нея своята гибел...

Предложения за едно действително умиротворяване на Европа. Осем тези на мирната политика

1. Стабилни вътрешни отношения;

2. Зачитане жизнените изисквания на отделните народи;

3. Разумна реформа на Обществото на народите;

4. Абсолютно равноправие на народите;

5. Разрешаване на проблемите за въоръжаването чрез разрешаването на неговите предпоставки;

6. Прекратяване на безотговорни насъсквания срещу народите;

7. Уреждане на европейските въпроси само в рамките на възможното за даден момент;

8. Вземане в съображение националните малцинства. Аз бих искал, обаче, в заключение на тази декларация, да дам израз в още няколко точки на едно мнение относно възможните пътища, които биха могли да доведат до едно умиротворяване не само на Европа, но и още по-нататък.

В интереса на всички нации е, отделните държави да имат стабилни и уредени политически и стопански отношения във вътрешността на страната. Тези отношения са
най-важните предпоставки за създаването на трайни и солидни стопански и политически отношения между отделните народи.

Необходимо е, жизнените изисквания на отделните народи да бъдат гледани открито, но да бъдат признавани откровено. Само взаимното зачитане на тези жизнени условия може да направи да се намерят пътища за задоволяване жизнените необходимости на всички.

Обществото на народите - ако иска да изпълни своята мисия - ще трябва да се преобрази в един орган на еволюционен разум, а не на реакционна леност.

Отношенията на народите помежду им могат да намерят щастливо подреждане и разрешение само тогава, когато бъдат уредени върху базата на взаимното зачитане
и, следователно, на абсолютното равноправие.

Невъзможно е да държим отговорни за увеличението на въоръженията или за тяхното ограничение ту една, ту друга нация, както ни е угодно, а е необходимо да разглеждаме и тези проблеми в онези общи рамки, които създават техните предпоставки и по този начин действително ги обуславят.

Невъзможно е да се дойде до едно действително освобождаване на народите, докато не се тури край на непрестанните насъсквания от страна на една интернационална безотговорна клика отровители и фалшификатори на чуждите мнения. Едва преди няколко седмици ние трябваше да видим, как на това организирано сдружение от насъсквачи към война почти се удаде да създаде, чрез един поток от лъжи, недоверие между два народа, което лесно можеше да доведе и до по-тежки последици[2]. Аз съжалявах много, задето английският министър на външните работи не констатира по категоричен начин, че нямаше нито една вярна дума в отнасящите се до Мароко клевети и лъжи на тази интернационална група, която насъсква към война.

В този поразителен случай, благодарение лоялността на един чуждестранен дипломат и на неговото правителство, можа да се разясни веднага работата. Не би ли могло да се помисли, че при друг някакъв повод не ще може да бъде подпомогната истината да победи? И какво би станало тогава?

Оказа се, че уреждането на европейските въпроси става целесъобразно винаги и в рамките и в обсега, които са възможни. Германия е щастлива, че е установила днес с Италия тесни и приятелски отношения. Дано да се удаде да бъдат създадени по подобен начин такива отношения и с други европейски нации!

Германският Райх ще бди със своята силна войска над своята сигурност и над своята чест. Но, заедно с това, изпълнен с убеждението, че за Европа не може да има по-голямо благо от мира, той ще бъде винаги съзнаващ своята отговорност носител на тази европейска идея за мир.

8. Ще бъде от обща полза за европейския мир, ако при третирането на националистите, които са принудени да живеят като малцинства между чужди народи, взаимно се съобразяват със справедливите чувства на национална гордост и национално съзнание на народите.

Това би довело до едно голямо отслабване на напрежението между държавите, които са принудени от съдбата да съществуват една до друга и чийто държавни граници не се покриват с народностните граници.

Поглед назад и поглед в бъдещето. Трима необикновени приятели. Благодарност към сътрудниците.

Като погледнем назад към величавото дело на лежащите зад гърба ни четири години, вие ще разберете, че моите първи чувства могат да бъдат само чувствата на благодарност към Всемогъщия Бог, който направи да успее това наше дело. Той благослови нашата работа и проведе щастливо нашия народ през всички опасности, които застрашаваха от всички страни този път.

В своя живот аз съм имал трима необикновени приятели - в моите младини това беше нуждата, която ме придружаваше в течение на много години. Когато голямата война се свърши бе ме обзело дълбоко страдание заради катастрофата на нашия народ. Това страдание предопределяше пътя ми. След този 30 януари, преди четири години, аз познах като трети свой приятел грижата. Грижата за поверения на моето ръководство народ и за Райха. Оттогава насам тя не ме оставя никога вече и сигурно ще ме придружава до последния ми дъх. Но как един човек може да носи тази грижа, ако той, с вяра и упование в своята мисия не би могъл да разчита на одобрението на онова, което стои над всички нас? Това е Съдбата, която често пъти принуждава хора с особени задачи да бъдат самотни и изоставени. Аз искам да благодаря и тук на Провидението, затова че то ми даде възможност да намеря една дружина най-верни сътрудници, които присъединиха своя живот към моя и които оттогава се борят редом с мене за възкресението на нашия народ. Аз съм щастлив, че няма нужда да бродя самотен между германския народ и че до мене се намира една гвардия от хора, чието име ще остане завинаги в германската история. На това място аз бих искал да благодаря на своите стари другари в борбата, които в течение на много, много години стояха неотклонно до мене, и които ми дават сега своята помощ, било като министри, било като държавни наместници, или като областни управители или като други постове в Партията и държавата.

Тези дни в Москва се развива една съдба[3], която ни доказва най-добре, колко високо трябва да бъде ценена верността, която свързва ръководните хора помежду им. Аз искам да изкажа своята искрена благодарност и на ония, които без да са дошли от редовете на Партията, ми бяха през тези години верни помощници и другари във воденето на правителството на Райха. Те всички се числят днес към нас, макар че в този момент външно още им липсва белега на нашата общност. Бих искал да благодаря на ония мъже и жени, които изградиха нашата партийна организация и я ръководиха толкова успешно.

Обаче, аз трябва да благодаря преди всичко на водачите на нашата армия. Те ни дадоха възможност да снабдим национал социалистическата държава, без никакво сътресение, с националсоциалистическото оръжие. Така, Партията и войската днес станаха двама, за вечни времена, заклети гаранти за утвърждаването живота на нашия народ.

Но ние знаем още, че всички наши действия биха останали напразни, ако стотици хиляди политически водачи, безброй чиновници на Райха и безброй офицери не бяха привързани във вярност към нас, в смисъла на нашето Движение. И още нещо, ако зад нас не стоеше широкия фронт на целия германски народ.

В този исторически ден трябва да си спомня отново за онези милиони незнайни германци, които във всички слоеве на живота, които във всички професии, работилници и стопанства дадоха на новия Райх своето сърце, своята любов и своята жертва. И ние всички, господа народни представители и членове на германския Райхстаг, нека благодарим сега целокупно преди всичко на германската жена, на милионите германски майки, които подариха на Третия Райх своите деца.

Защото какъв смисъл би имала цялата наша работа, какъв смисъл би имало възправянето на германската нация без нашата германска младеж?! Всяка майка, която през тези четири години е дала на нашия народ едно дете, чрез своята болка и чрез своето щастие допринася за щастието На цялата нация.

Като си помисля за тази здрава младеж на нашия народ, тогава моята вяра в нашето бъдеще се превръща в радостна сигурност. И с дълбок жар аз чувствам значението на онази проста дума, която Улдрих фон Хутен написа, когато за последен път взе перото: 

ГЕРМАНИЯ!


 

[1] Хитлер визира една реч в долната камара на английския министър председател Болдуин, който веднъж беше заявил в парламента, във връзка с Локарнския договор, че Англия трябвало да защитава своите граници на Рейн - една декларация, която няма да бъде забравена през цялото съществувание на тогавашна Германия. -Бел.ред.

[2] Френският печат предприема шумна кампания в която единодушно се уличаваше Германия, че е струпала войски в Мароко. Тези твърдения предизвикват общоевропейско напрежение. Скоро се оказва, че това съвсем не е така, потвърждава го британския външен министър Антъни Идън.

[3] Процесът в Москва срещу бивши вождове на болшевишкия преврат като Карл Радек, Григорий Соколников, бивш нарком на финансите, посланик в Англия, заместник министър на външните работи и други.