|
Реч на Фюрера и Райхсканцлер Адолф Хитлер пред Райхстага
Берлин, 30 януари 1937 г.
Господа Народни Представители на Германския Райхстаг!
Днес Германският Райхстаг се свиква тъкмо в един исторически за германския народ ден. Четири години изминаха от момента, когато започна голямото вътрешно преустройство и обновяване, което германският народ преживява от тогава до днес. Четири години, които аз поисках от германския народ като срок за изпитание и преценка. Би ли имало нещо по-естествено от това, да се използува този повод за изброяване на всички ония успехи и оня напредък, които тези четири години донесоха на германския народ? В рамките, обаче, на една тъй кратка реч не е възможно да се изброят всички придобивки от по-значително естество през тази епоха, която е може би най-удивителната в живота на нашия народ! Това е една задача по-скоро на печата и на пропагандата. Освен това, през настоящата година, в Берлин, столицата на Германия, ще се открие една изложба, целта на която ще бъде, да даде една по-широка и подробна представа за всичко, що е създадено, постигнато или започнато през това време от тая, която бих могъл да дам в една двучасова реч. Ето защо, аз искам да се възползувам от това историческо събрание на Германския Райхстаг, за да хвърля поглед върху тези четири изминати години и да подчертая само ония резултати и заключения, които трябва да се знаят не само от нас, но и от идните поколения.
Аз искам още да взема становище и по отношение на ония проблеми и задачи, чиято същност трябва да бъде ясна нам и на окръжаващия ни свят, за да могат да се създадат условия за един по-добър съвместен живот между народите. Най-сетне, съвсем накратко, аз бих искал да изложа проектите, които съм предначертал за изпълнение, било в един по-къс или по-дълъг срок.
През времето, когато аз, като обикновен оратор, обикалях разните области на Германия, бивах често запитван от страна на буржоазните кръгове защо ние вярвахме в необходимостта на една революция, вместо да опитаме да подобрим признатите за вредни и негодни порядки в рамките на съществуващия режим и със съдействието на съществуващите партии.
Защо една нова партия и защо, преди всичко, една нова революция?
Моите тогавашни отговори бяха винаги пропити от следните съждения:
1. Разстройството, упадъкът на нашия живот, на нашите разбирания и на нашата борба за съществуване не могат да бъдат премахнати чрез една обикновена промяна на правителството. Такива промени ставаха преди нас доста често, без да са донасяли някакви чувствителни подобрения в тежката участ на германския народ. Всички тези кабинетни промени имаха положителен резултат за актьорите в пиесата, а народът ги чувствуваше, само в отрицателно отношение. Мирогледът и практическият живот на нашия народ бяха направлявани през един дълъг период в неестествени и вредни насоки. Една от причините на това състояние се криеше, обаче, в тогавашната форма на държавно устройство и на организационен живот, по само себе си чужда на нашата вътрешна същност, на нашето историческо развитие и на нашите нужди.
Парламентарно-демократичната система беше неразривно свързана с главните, общите явления на онова време. А отстраняването на един недъг не може да се извърши чрез сътрудничество с причинителите на последния; то може да се постигне само чрез тяхното коренно премахване. Ето защо, политическата борба, при тези обстоятелства, требваше да вземе по необходимост характера на една революция.
2. Едно такова преустройство и обновяване от революционен характер би било нереализуемо от носителите на тогавашния режим с повече или по-малко отговорности, нито пък от една съвместна акция със същите, а единствено от едно ново движение и борба за необходимото преобразуване във всички области на политическия, културния и стопанския живот, и то, при нужда, с цената на кръв и живот!
Победата на парламентарни партии едва може да донесе някаква по-чувствителна промяна в живота на народите, докато една истинска революция, изхождаща из най-дълбоките гънки на философския опит, дава и външно своя отпечатък чрез характерни и видими преобразования.
Но кой би могъл да оспорва, че през тези четири изминати години образът на Германия не е напълно променен чрез една революция от най-широк замах?
Кой би могъл още да сравнява днешна Германия с оная от преди четири години, когато, на 30 януари, аз положих клетва пред почтения Президент на Райха?
Все пак, когато говоря за една националсоциалистическа революция, дължа да прибавя, че обстоятелството, какво предимно в чужбина, а и всред някои наши сънародници, нямаше пълно разбиране за същността и дълбокия смисъл на тази революция, трябва да се припише на особените условия, при които се развиха събитията в Германия. Аз не оспорвам и че тъкмо този факт, който представлява за нас най-забележителната част от развитието на националсоциалистическата революция, и с който ние можем да се гордеем, е по-скоро затруднил, отколкото улеснил, както в чужбина, тъй и всред някои наши сънародници, схващане значението на това единствено по рода си историческо събитие. Защото националсоциалистическата революция беше, преди всичко, една революция на революциите.
Ето моето пояснение: от хилядолетия вече се е загнездило не само в мозъка на немците, но и на другите народи - даже преди всичко у тях, - впечатлението, че същността на всяка истинска революция се състояла в едно кръвопролитно унищожение на носителите на по-раншния режим и в едно паралелно разрушаване на всички обществени и частни институции и имущества. Човечеството е свикнало, тъй или иначе, да признава революциите, придружени от подобни обстоятелства, все пак за легални събития, с други думи, ако не да одобри безогледното унищожение на живот и имот, то поне да го извини като неизбежно явление на подобни събития, наричани, именно, заради това революции!
Тук именно се крие - като оставим фашисткото движение в Италия на страна - сигурно най-голямото различие на националсоциалистическата революция от, други такива.
Националсоциалистическата революция премина почти без кръв. Тя не е причинила никакви материални щети, макар че партията имаше да преодолява големи пречки, когато дойде на власт. Аз мога да заявя с известна гордост, на националсоциалистическата революция е може би, първата, която не е отбелязала счупване на един прозорец.
Но аз не бих искал да бъда криво разбран, ако тази революция премина без проливане на кръв това не ще рече, че ние не сме имали достатъчно кураж, за да понесем и леене на кръв!
Повече от четири години аз бях войник в най-жестоката от всички войни в историята. Каквито и да бяха преживяванията през това време, аз нито за миг не загубих хладнокръвие. Същото се отнася и за моите сътрудници. Но задачата на националсоциалистическата революция не се състои в унищожаване човешкия живот и имот, а в изграждане на по-добри основи от предишните за живота на обществото. Ние, горди от обстоятелството, че сме извършили,, може би, най-голямото преустройство в живота на нашия народ с минимум от жертви и загуби. Само там, където кръвожадният болшевизъм смяташе - даже и след 30 януари 1933 год. - със сила да възпрепятствува победата или прокарването на националсоциалистическата идея, ние отговорихме също тъй със сила и светкавична бързина. Ние поставяхме само под надзор някои други категории лица, чиито необузданост и политическо неведение ни бяха известни, и обикновена след кратко време ги пускахме на свобода. Ние задържахме само някои отделни лица, чиято политическа дейност служеше за маска на тяхната престъпна работа, доказана след ред наказания и затвор, и ги накарахме, може би, за първи път през живота им да вършат полезна работа. Аз не знам, дали е имала някога тъй дълбока революция като нашата и при това тъй търпима спрямо предишните политически органи, която да дава на безброй свои върли противници - предишни държавни чиновници, често висши такива - пълно ползуване на припадащите им се пенсии и ренти?
Ето какво сторихме ние! Тази мярка, впрочем, не е била полезна за нас във всяко отношение: например за връзките ни с чужбина. Само преди няколко месеца имахме случая да чуем, как видни англичани с интернационални схващания смятаха за свой дълг да ми отправят протест против задържането на един от най-престъпните московски агенти в един германски концентрационен лагер. Не съм, може би, достатъчно ориентиран, за да зная, дали тези почтени английски граждани не са издигали никога също тъй глас против престъпните деяния на московски шпиони в Германия, и дали не са се отвращавали от ужасната парола: „Убивайте фашистите, където ги срещнете!”, или пък от извършените в последно време от тях изтребления на десетки хиляди мъже, жени и деца в Испания! Ако революцията в Германия се бе развила по демократически начин, като тази в Испания, то тези чудновати апостоли на ненамесата сигурно щяха да се чувствуват напълно свободни от всякакъв дълг и всякакви грижи. Запознати с испанските събития уверяват, че броят на безмилостно избитите люде в Испания възлиза най-малко на 170 000. Ако вземем за пример тези резултати на усърдните демократически революционери в Испания, националсоциалистическата революция би требвало да носи на съвестта си 400 000 до 500 000 жертви, тъй като броят на нашето население е три пъти по-голям от тоя на Испания! Фактът, че ние се въздържахме да сторим това, изглежда се смята едва ли не като опущение и както виждаме, среща само негодувание всред интернационалната демокрация.
Наистина, ние имахме нуждата сила, за да тръгнем по такива пътища. Имаме и по-здрави нерви от московските палачи, които отстъпват подло пред всяка открита борба и знаят да убиват само беззащитни хора. Ние бяхме войници и дадохме доказателства на такива в най-страшната война на историята. Нищо друго, освен сърцето - и нека ми бъде позволено да добавя - разумът ни въздържаха да постъпим по същия начин. И тъй, цялата националсоциалистическа революция е погълнала по-малко жертви, отколкото националсоциалистическата партия даде само през 1932 година срещу нашите болшевишки противници в Германия, и то без революция.
Ние нямаше да постигнем днешните резултати, ако не бяхме следвали принципа, който ръководеше нашата дейност в миналото и на който ние искаме да останем върни и в бъдеще, а именно: задачата на една революция или, общо казано, едно каквото и да е преустройство, не е да търси безпорядъка, а напротив, да замени злото с нещо по-добро. Но за това е нужно, последното да е вече на лице. Когато уважаемият Президент на Райха, преди четири години, на 30 януари, ме повика, за да ми възложи образуването и ръководството на едно ново правителство, ние имахме вече зад себе си една голяма и дълга борба за властта, която и извоювахме с тогавашните строго легални средства. Носителка на тази борба беше националсоциалистическата партия. Дълго преди да бъде прокламирана новата държава, националсоциалистическата партия я олицетворяваше по идея и по форма. Всички основни начала и принципи на новия Райх бяха основните начала, принципите и идеите на националсоциалистическата партия. По пътя на легалната борба, на борбата за спечелване на германския гражданин, тя си извоюва в тогавашния Райхстаг една господствуваща позиция и когато й се даде властта, тя притежаваше, съгласно парламентарно-демократическия ред, вече от една година правото на власт. Смисълът на националсоциалистическата революция се криеше, обаче, в нейната програма, която прокламираше едно коренно преустройство на старите институти и общи разбирания. И едва тогава, когато заслепени хора помислиха, че могат да си припишат правото да отхвърлят изпълнението на одобрената от народа програма на националсоциалистическото движение, ние накарахме с желязна ръка тези смутители на реда да се подчинят на законите на новата държава.
В този момент, Господа партийни съмишленици и Народни представители на Германския Райхстаг, националсоциалистическата революция отбеляза своя заключителен етап. Тъкмо от този час нататък, когато властта на партията в Райха беше затвърдена, революцията се превърна в еволюция, което аз намирам за съвсем естествено.
Започнатият по този начин процес на развитие обуславяше, наистина, едно идейно и фактическо преустройство, което не възприемат и до ден днешен някои назадничави хора, понеже то лежи извън рамките на техния мироглед или не се схожда с личните им егоистични интереси. Защото: Националсоциализмът обнови коренно безброй области на живота и требваше, следователно, да се намеси по-чувствително в тях.
Едно основно начало: вместо либералното схващане за личността и марксисткото схващане за човечеството, нашата националсоциалистическа програма постави понятието за расово чист, привързан към земята народ. Една много проста и ясна формула, но от грамадно значение. Може би, за първи път се заявява в тази страна, че най-благородната и най-свещена от всички задачи, които имаме да изпълняваме, е запазването чистотата на расата, дадена ни от Бога.
За първи път в тази страна човек насочва дадената му от Всемогъщия способност да мисли и съзнава към тези проблеми, които са от много по-голямо значение за поддържане на неговото съществуване, отколкото каквито и да било победоносни войни или икономически триумфи! Най-голямото революционно дело на националсоциализма се състои в прокарване на съзнанието, че всички човешки грехове и грешки се обуславят от своята епоха и затова са поправими, с изключение само на съзнанието за запазване чистота в расата, кръвта и придобитите от Бога природни качества. Ние, хората, нямаме нужда да мъдруваме, защо Провидението е създало различни раси, а да разберем, че то наказва този, който се подиграва с делото му.
Неописуеми мъки и страдания са сполетявали човечеството, когато то е загубвало това съзнание, поради влиянието на една посредствена духовна просвета. Но днес в Германия милиони хора разбират ясно значението на тези закони. Това, което бе съзнавано само от неколцина далновидни и със здрав инстинкт хора, днес е вече отделен предмет на германската наука. С оглед на бъдещето, аз заявявам тук следното: тъй, както истината за обиколката на земята около слънцето извика цяла революция в понятията за вселената, тъй също националсоциалистическото расово учение ще предизвика едно преоценяване на днешните схващания върху историята, върху миналото на човечеството и върху предположенията за неговото бъдеще.
Това учение не е от естество да докара едно отчуждаване между народите, а напротив, да даде за първи път едно истинско взаимно разбиране! То като последица, много естествено, ще възпрепятствува и еврейския народ да разстройва вътрешно, под маската на интернационално доброжелателство, всички останали народи и да доминира така над тях.
Последиците на това учение, което е от естество да преобразува нашите схващания, имат за германския живот революционен характер. Ако нашият народ за първи път в своята история намира пътя към една по-голяма цялост, то се дължи единствено на влиянието на тези нови схващания. Безброй предразсъдъци бяха по този начин изоставени, много спънки премахнати, вредни обичаи изкоренени, остарели символи се изхвърлиха, а германският народ се изправи из глъбините на съсловното безсилие, на династическата, религиозната и партийна разпокъсаност и издигна пред себе си знамето на едно единство като символ не на една държавна победа, а на победа на расовия принцип. Германското законодателство се развиваше четири и половина години в услуга на тази победоносна идея. Тъй както моето повикване за Райхсканцлер на 30 януари 1933 година представляваше легализирането на едно съществуващо вече положение, а именно възлагането властта на преобладаващата тогава партия, тъй също германското законодателство от четири години насам представлява, преди всичко, потвърждение в юридическо отношение на едно ясно установено идеологическо становище. Налагане победата на тази расова общност ще остане за нас като най-хубав спомен от живота ни. Като една освежителна пролетна буря премина то преди четири години над германската земя. Носителите на борбата на нашето движение, които дълги години защищаваха знамето на пречупения кръст срещу по-многочислените противници, и които цели 14 години го носеха все напред и напред, го забиха, най-после, здраво в земята на новия Райх.
Само след няколко седмици от онзи ден не остана ни следа от стария държавен ред, или от социалните предразсъдъци на едно хилядогодишно минало на Германия.
Няма ли човек право да говори за една революция, ако в продължение само на три месеца един парламентарно-демократически безпорядък бива заменен с един режим на реда, дисциплината и на творческата енергия, какъвто Германия не е преживявала до сега в една тъй внушителна и единна форма? Но тази революция беше толкова дълбока, щото обкръжаващия ни свят, който обикновено разглежда събитията повърхностно, и до ден днешен не е разбрал смисъла на нейните мотиви. Говори се за демокрации и диктатури, без да се държи сметка, че в тази страна се извърши едно преустройство, чийто резултат е демократически, и то в най-висша степен на понятието демокрация, ако последното въобще има известен смисъл. С положителна сигурност ние напредваме по пътя, който гарантира естествен развой и здрав подбор, както в областта на политическото ръководство на нацията, така и в останалите области на живота, и по който съдбините на нацията ще се ръководят от истински способните германци, без оглед на техния произход, име или състояние, а само благодарение на високата мисия, що им е предопределено да изпълнят. Най-хубавата мисъл на великия Корсиканец, че всеки войник трябва да носи в раницата си маршалския жезъл, ще намери в тази страна своето политическо допълнение. Би ли могъл човек да си въобрази един по-прекрасен социализъм и една по-реална демокрация от оня националсоциализъм, чиято организационна форма позволява на всяко едно от милионите деца, на германската младеж да стигне - ако Провидението е предопределило това - и най-високото стъпало, върха на нацията! Я това не е само теория! Напротив, тук се крие една реалност, която се явява като нещо напълно естествено в днешната националсоциалистическа държава. Самият аз, който съм по-викан чрез доверието на народа да ръководя неговите съдбини, произхождам от този именно народ. Всички германски работници, а те са милиони хора, знаят, че на върха на Райха не стои някакъв чужд памфлетист или апостол на интернационалната революция, а един германец, излязъл из техните редове. Многобройни синове на работници и селяни заемат днес ръководни места в тази националсоциалистическа държава; някои от тях са даже министри, държавни наместници или областни управители, - с една дума, заемат най-висшите ръководни кръгове на народа.
Наистина, даже и в това отношение националсоциализмът има пред вид целокупния народ, а не отделна класа. Националсоциалистическата революция никога не е мислила да обезправи членовете на една по-рано привилегирована среда, а да направи равноправни тези на една по-рано пренебрегвана среда. Ние сме си поставили за цел, да издигнем потиснатите трудещи се до ранга на истински германски граждани. Защото всички в Германия ще разберат, че революциите, като израз на насилие, могат да траят само кратко време. Ако те не са годни да създадат нещо ново, ще разсипят с крайностите си, в късо време, и това, що съществува. При едно насилствено завзимане на властта, трябва да се прокарат бързо полезни за мира дела. Следователно, който премахва едни класи, за да създава нови, създава и почва за нови революции! Който днес е буржоа и на власт, ще бъде утре, може би, изгнаник в Сибир и ще очаква да бъде освободен, както пролетарият, който е бил вчера потиснат и смята, че трябва днес да властвува. Затова националсоциалистическата революция никога не е имала намерението, да запази властта за една определена класа от германския народ, и да отстрани друга, а напротив: да осигури на целия германски народ, без разлика, възможността да вземе участие не само в стопанския, но и в политическия живот на страната, чрез организационното сплотяване на народните маси. Наистина, тук се прави известно ограничение, като се дава достъп на принадлежащите към нашия народ хора и като не се позволява на чужденци да упражняват влияние върху политическия, духовния и културния живот или да извоюват стопански привилегии.
В тази расова и национална общност на нашия народ, чието съществувание се дължи на националсоциалистическото движение, се крият дълбоките причини на бляскавия успех на нашата революция.
Пред този голям идеал отстъпиха всички стари предразсъдъци, държавни, династически, родови идоли, а също и партийно-политическите отломки на миналото. Така човек може да си обясни, защо само след няколко седмици старият партийно-политически ред си отиде, без да се почувствува нито за момент неговата липса. Една нова по-силна идея го замести. Едно ново движение взе неговото место. Една нова организация на нашия трудолюбив народ, - една народна организация, чисто и просто изтика старите организации и съюзи на работодатели и работници. И тези останки - символ на миналото и на разпокъсаността на Германия бяха отстранени, не са решения на комитети, както през 1918 или 1919 г. или с конкурси, които имаха да определят новия символ на Райха, а чрез знамето, което ни придружаваше през годините на борбата до нашия възход, и което представлява символът на националното възраждане, по сушата, по моретата и по въздуха.
С нищо друго не би могло да се затвърди възприемането на това преустройство и на неговото значение от германския народ, тъй добре, както с одобрението, с което този народ ни удостоява вече няколко пъти. Защото от всички ония, които тъй усърдно и тъй често се стараят да представят демократическите правителства - в различие от диктатурите като произлизащи направо от народа, никой няма по-голямо право да говори от името на народа си, колкото аз!
Дължа да констатирам следното като главни резултати на тази част от германската революция:
1. В Германия съществува от тогава само един носител на суверенитета - това е самият германски народ.
2. Волята на този народ намира своя израз в партията като политическа организация на този народ.
3. Съществува, следователно, само един единствен носител на законодателната власт.
4. Има само един носител на изпълнителната власт.
Който иска да направи сравнение между днешния Райх и Германия от преди януари 1933 година, ще може да прецени, какво грамадно обновление се крие в тези кратки заключения.
Това преустройство е същевременно резултат от Прилагането на един принцип на националсоциалистическата идея, а именно, на принципа, че здравият дух и същинската цел на всяка човешка мисъл и човешко действие не могат да лежат в една от човека измислена и подържана постройка, организация или функция, но в затвърдяването и развитието на тази битност, която е създадена от Бога, т. е. на самия народ. Ето защо, с победата на националсоциалистическото движение народът - като една битност, която е и която ще пребъде - се постави над всяка организация, система или функция.
Не е нам, на хората, предоставено да търсим и да установяваме смисъла и целта на създадените от Провидението раси. Но ние можем да съдим за смисъла и целта на човешките организации и на всички човешки функции съобразно степента на ползата, която те оказват за развитието на народа. Прочее, на народа се пада първенство. Партиите, държавата, армията, стопанството, правосъдието и пр. са второстепенни явления, средства за постигане на целта - съществуването и запазването на народа. И те са оправдани и полезни според размера, в който изпълняват това тяхно предназначение. Ако не отговарят на тази задача, те са вредни и трябва да бъдат или преустроени или премахнати, за да бъдат заменени с по-добри.
Само познаването на този принцип може да предпази хората от изпадане в безизходни доктрини там, където няма място за такива, от погрешно превръщане на средства в догми там, където само целта трябва да има стойност и значение.
Вие, Господа Народни представители на Райхстага, разбирате смисъла на моите думи. В този час, обаче, аз се обръщам към целия германски народ; ето защо, бих искал да поясня с няколко примера значението, което тези начала получиха в момента на приложението им на практика. Само тогава мнозина ще разберат, защо ние говорим постоянно за една националсоциалистическа революция, макар че нямаше нито разрушения на блага и имоти, нито проливане на кръв. В течение на един дълъг период нашия правен живот се намираше в безпорядък, било поради възприемането на чужди идеи, било заради липсата на едно собствено и ясно становище, което се изразяваше, преди всичко, в неустановеността на вътрешното значение на правото въобще. Две крайности характеризират това положение:
1. Становището, че правото съдържало в себе си оправдание за съществувание и затова не се допускало никакво проверяване на неговата необходимост; че правото съществувало, даже и ако светът загинел.
2. Становището, че правото било създадено главно за осигуряване и поддържане закрилата на индивида, на неговата личност и неговия имот. Между тези две становища се промъкваше - извън рамките на умереността - и следното становище: правото требвало да закриля интересите на по-големи общества под формата на концесия спрямо тъй наречената държавна правда.
В това отношение националсоциалистическата революция даде на правото, на юридическата наука и на правосъдието, едно ново и недвусмислено начало.
Задачата на правосъдието е да помага за предпазване и закрила на народа срещу всички вредни елементи, които се отклоняват от изпълнение на задълженията им, имащи общ характер, или които причиняват вреда на общите интереси. По този начин, понятието народ в германското право превъзхожда понятията личност и материално благо.
Този факт, приложен на практика, води до най-голямата реформа, която германското право въобще е преживяло. Изхождайки от споменатото по-горе начало, първата важна стъпка беше създаването на една единна законодателна власт и на едно единно правосъдие. Втората мерка се намира още в проучване, но след няколко седмици ще бъде оповестена на народа. Посредством един нов германски наказателен закон нашето правосъдие се снабдява за първи път с онези основни елементи, които, произхождащи от горното общо положение, го поставят завинаги в служба на живота и закрилата на германския народ.
Колкото и да беше дълбоко разстройството, което ние намерихме във всички области на живота през 1933 година, то все пак бе надминато от упадъка ни германското стопанство. Това беше най-характерното явление на тогавашния безпорядък, чувствувано най-силно и преко от широките народни маси. Тогавашното положение е още прясно във вашата памет и в паметта на целия германски народ. Главно два признака характеризираха тази катастрофа:
1. Над 6 милиона безработни;
2. Едно селско съсловие, осъдено видимо на загиване.
Общата площ на Намиращите се тогава пред продажба на публичен търг земледелски стопанства надминаваше областта Тюрингия. Най-сетне, не може да бъде никому чудно, че широките средни класи на народа се намираха, следствие на намалялото производство - от една страна, и на общото понижение на покупателната способност - от друга, пред прага на една страшна катастрофа. Колко тежко беше в онова време положението на германския народ, може да се съди от обстоятелството, че за да премахна безработицата и за да попреча на едно по-нататъшно западане на германското селско население, аз поисках от германския народ да ми даде 4 години време.
Дължа да констатирам тук, че през 1933 година националсоциализмът не е възпрепятствувал на акции от трета страна, обещаващи известни успехи, но че партията беше поела ръководството на работите на Райха едва в момента, когато всички опити за извеждане страната от кризата се бяха провалили и когато и последната възможност за подобрение положението по други пътища също тъй се смятаха предварително за безуспешни.
Ако днес, след четири години, аз излизам пред германския народ и пред Вас, Господа представители на Райхстага, да Ви дам отчет върху извършеното до сега, и аз съм убеден, че вие не ще откажете, нито на мене, нито на националсоциалистическото правителство, да потвърдите, че тогавашното ми обещание е изпълнено.
Това беше действително една тежка задача. Всички вие знаете, че тъкмо тези, които се зовяха „специалисти”, не вярваха вече в една такава възможност за спасяване.
Вярата ми в германското възраждане и особено в едно възстановяване при това отчаяно и - както подчертах - безизходно за специалистите положение, се дължи на следните две обстоятелства.
1. Аз изпитвах само състрадание към ония хора, които при всяко по-затруднено положение говорят веднага за гибелта на народа. Какво значи пропадане на един народ? Германският народ е живял още преди епохата, през която го виждаме да влиза в историята. И ако даже оставим по-раншната му съдба, ще видим, че все пак над германския народ са бушували от 2 000 години насам неописуеми катастрофи и беди. Глад, войни и чума са сполетявали този народ и са унищожавали неговите постижения. И как да не вярва човек в жизнените сили на един народ, когато помисли само, че след тридесетгодишната война, преди няколко столетия, от германския народ, който наброяваше 18 милиона души, останали само 4 милиона! Когато помислим, че тази страна - по-рано тъй цветуща - беше тогава разграбена, разпокъсана и потопена в мизерия, че нейните градове бяха изгорени, нейните села опустошени, нивите незасети и изоставени, и че само няколко десетки години по-късно, нашият народ започна да расте, в градовете закипя нов живот, нивите бяха наново разорани, и с един могъщ замах екна химнът на оня труд, който възражда и осигурява ново съществувание и нов живот!
Нека проследим част от пътя на историята на нашия народ, от най-древните времена до днес, и да претеглим тогава смешните приказки на тези повърхностни бърборковци, които щом като чуят, че някъде по света е станало обезценяване на едно парче хартия, заговарят веднага за крах в стопанския живот и разбира се, за пропадане на човешкия живот въобще. Германия и германският народ са преодолели до сега много тежки катастрофи. Без съмнение, имало е винаги нужда от силни личности, способни да вземат необходимите съответни мерки, и да прокарат своите гледища, без да обръщат внимание на отрицателите и „многознаещите”. Една група парламентарни страхливци не може да бъде годна да изведе един народ от едно отчаяно и безнадеждно положение!
Аз бях твърдо уверен, че преодоляването на стопанската криза в Германия ще започне от този момент, в който се появи вярата в безсмъртието на един народ, и в който се започне да се гледа на стопанството - както е правилно - като на един по-мощен лост в живота на народа!
2. Аз не съм бил стопански деятел, т. е. аз не съм бил никога през живота си теоретик!
Установих, уви!, че най-отчаяните теоретици са се загнездили тъкмо там, където теорията нищо не означава, а практиката - всичко. Разбира се, че с времето стопанският живот е установил не само известни принципи на опита, но също тъй и известни практически методи. Но всички методи са свързани със съответната епоха. Поиска ли човек да превърне методите в догми, значи да се отнемат всички ония широки възможности от човешката работна сила, които я правят годна да се справи с новите условия, и които й дават самостоятелност. Опитът, да се формулират стопанските методи в една догма, се вършеше от мнозина с онова усърдие, което е присъщи на германските учени; те го превърнаха в една научна дисциплина под наименованието „политическа икономия”. Прочее, според тези теоретически заключения, Германия щеше, без съмнение да пропадне. Освен това, характерно е за всички догматици да се бранят остро срещу всяка нова догма, сиреч срещу всяка нова истина, която те отхвърлят като неприемлива теория. От осемнадесет години насам можем да наблюдаваме комичното явление, как действителността обори нашит стопански догматици почти по всички направления на живота и как същите отричаха и осъждаха и ония, които с практически средства преодоляха икономическата криза и които представляваха чужди за тяхното становище теории. Вие познавате историята с болния и неговия доктор, който преди десет години му давал само още шест месеца живот и при последната им среща изказал увереността си, че той е оздравял благодарение на случайността, а не поради лекуването на новия доктор.
Господа Народни представители, стопанската политика, която национал-социализмът въведе през 1933 година, има в основата си няколко общи начала.
Във взаимоотношенията между стопанство и народ има само една неизменна величина: народът. Стопанската дейност не е догма и няма никога да бъде такава.
Не съществува стопанско становище или мнение, което да може да претендира, че е свещено. Това, що е решаващ факт, то е волята, която прави стопанството помощен лост на народа, а капитала - помощен лост на стопанството.
Националсоциализмът е, както е известно, най-върлият противник на либералното становище, което иска стопанството да служи на капитала, а народът - на стопанството. Ние бяхме, прочее, решени още от първия момент да скъсаме с това погрешно схващане, съгласно което стопанството би могло да води свой собствен живот в държавата, независим, не-контролиран и ненадзираван.
Днес не може да съществува свободно стопанство, защото биха се появили политическо и стопански отрицателни последици.
Тъй както милиони хора не могат да вършат своята работа съобразно с личните си схващания и нужди, също тъй и цялото стопанство не може да се развива по свой собствен път или по такъв на егоистични интереси; защото то не е в състояние да изправи само последиците на един погрешен път. Модерното стопанско развитие натрупва грамадни работни маси на определени професионални клонове и в определени области. Нови открития, или загубване на пазари, могат с един замах да провалят цели индустрии.
Индустриалецът може, впрочем, да затвори вратите на своята фабрика и да се опита да даде на своя предприемчив дух ново поле за работа. Той, изобщо, няма току тъй лесно да загине, а освен това, тук се касае само за незначителен брой хора. А от тях чакат препитанието си стотици хиляди работници със своите жени и деца! Кой ще се погрижи за тях и кой ще осигури тяхното съществувание?
Самият народ!
Разбира се, той трябва да се погрижи! Но не може да се иска, отговорността за разстройството на стопанството да се хвърли върху народа, без да му се даде възможност да упражнява надзор върху стопанството, който надзор би предотвратил катастрофата!
Господа Народни представители, когато германското стопанство през 1932-1933 година се намираше пред прага на катастрофа, тогава ми стана още по-ясно следното:
Заздравяването на нашия народ не е един проблем от финансово естество, а изключително въпрос на приложение и използуване на работната ръка, и използуването на обработваемата почва и земните богатства.
Това е, преди всичко, въпрос от организационен характер. Ето защо, тук не се касае за фрази, като например свобода на стопанството, а да се даде възможност на работната ръка, чрез всички разполагаеми средства, за продуктивна дейност. Целта е стопанството, т. е. всички собственици на предприятия да могат да сторят това със свои собствени средства. Когато обаче, те не са в състояние да сторят това, самата държава е длъжна да вземе нужните мерки, като привлече към това стопанство свободната работна ръка. В това отношение държавата може много нещо да стори; само едно не бива да търпи, а именно - както това беше случая - да се загубят годишно 12 милиарда работни часове!
Народът не живее от фиктивната стойност на парите, а от реалното производство, което дава стойност на парите.
Това производство е най-важното покритие на една монета, а не една банка или едно пълно със злато съкровище! Ако увелича това производство, аз действително увеличавам народния доход; ако ли пък го намаля, то намалявам дохода, безразлично какъв размер надници и заплати се дават.
Господа Народни представители, ние увеличихме в течение на тези четири години германското производство извънредно много. А увеличаването на това производство се отразява благоприятно върху целия германски народ. Ако днес се изкопават с хиляди тона въглища в повече, те не отиват за отопление например на салоните на няколко милионери, но за да увеличат приспадащата се част въглища на милиони германски граждани.
И тъй, чрез повикването на по-раншните милиони безработни национал-социалистическата революция постигна едно толкова грамадно увеличение на германското производство, щото повишеният национален доход има съответна реална стойност! Я само там, където такова увеличение на производството, поради независещи от нас причини не е възможно, се появява от време на време недостиг, който обаче, не засенчва в никакъв случай общия успех на националсоциалистическата стопанска политика.
Това планово ръководство на нашето стопанство намира най-силния си израз в съставяне на четиригодишния план.
Чрез този план се гарантира една постоянна работа във вътрешното стопанско кръгообращение, - особено с възвръщането на масови работни ръце от индустриалните клонове, които работят по въоръжаването. Обстоятелството, че днес в много области на стопанския живот не могат да се получат обучени работници, представлява във всеки случай един признак на този голям стопански възход. Аз поздравявам това, защото по този начин се повишава значението на работника като човек и като работна сила и изпъква в правилна светлина неговото призвание и че - макар същевременно, и заради други мотиви - социалната дейност на партията, както и на нейните институти, се натъква на едно по-ясно разбиране и намира една по-голяма и драговолна подкрепа.
Тъй както ние разбираме задачите на стопанството, в един висш национален смисъл, по-раншното разделяне на работници от работодатели става от само себе си безпредметно. Също и новата държава не иска и няма да стане стопански предприемач. Тя иска само да регулира прилагането и използуването на работната ръка на нацията, и то дотолкова, доколкото се касае за благото на всички. Държавата ще надзирава условията на труда дотолкова, доколкото това е нужно за общия интерес на всички участвуващи в стопанството. Тя не ще опитва в никакъв случай да бюрократизира стопанския живот. Всяка истинска и практическа инициатива в стопанското си приложение е от полза за всички граждани. Заслугата на един изобретател или на един успешен стопански организатор е в даден момент за народа често пъти неоценима. Бъдещата задача на националсоциалистическото възпитание ще бъде насочена в още по-голяма степен в това направление, т. е. във взаимното разбирателство и зачитане значението на всички граждани помежду им. На едни ще се покаже, до каква степен и в какво отношение германският работник е незаменим, а на последния ще се поясни значението на изобретателя и индустриалеца.
Явно е, че при наличността на такива схващания не може да се допуснат нито стачки, нито локаути. Националсоциалистическата държава не познава правото на стопанския юмрук, т. е. на „по-силния”. Над интересите на всички участвуващи в стопанския живот стои общият народен интерес!
Практическите резултати на тази наша стопанска политика са ви известни. Нашият народ е обзет от една мощна творческа струя. Навсякъде изникват големи предприятия и се забелязва едно общо раздвижване. Германската търговия се намира в развитие, което до сега не е преживявала. Докато в други страни стачки и локаути раздрусват постоянно стабилността на националните стопанства, у нас милиони хора работят според повеленията на най-висшия закон, който може да съществува за тях, закона на здравия разум.
Ако през тези четири години успяхме да заздравим стопанството на нашата страна, ние знаем, и че трябва да се осигурят постигнатите с тази стопанска дейност резултати, както в града, така и на село. Първата опасност, която застрашава културните придобивки, произлиза винаги най-напред, из собствените редове, и то тогава, когато между начина, по който трябва да бъде оценена величината на човешките постижения и начина, по който гражданите, които извършват, поддържат и управляват тези постижения, има едно съотношение.
Националсоциалистическото движение даде на държавата насоките за възпитанието на нашия народ. Това възпитание няма да започне при една определена възраст, за да завърши при друга определена възраст. Развитието на човечеството е наложило, от известна възраст нататък възпитанието на детето да се отнеме от грижите на семейството, което е най-малката клетка на обществения живот, за да се възложи на грижите на самата народна цялост.
На това възпитание в духа на общността, националсоциалистическата революция е поставила определени задачи; тя го е направила, преди всичко, независещо от граници на възрастта. Прочее, задача на националната цялост е, да се бди, това усъвършенстване да става винаги в духа на нейните интереси.
И затова не допускаме, някое средство, годно за възпитание на народа, да бъде изключено при нашата дейност. Възпитанието на младежта - „младото юношество” - „Хитлеровата младеж” - Трудовата повинност - Партията - Армията, - са толкова много институти, които изпълняват това възпитателно и просветно дело на нашия народ! Книгата, вестникът, сказката, театърът и филмът са толкова много възпитателни пътища за народа! Грандиозни са резултатите, които националсоциалистическата революция постигна в това направление. Размислете само над следните факти:
Цялата наша възпитателна система днес в Германия, включително печата, театъра, филма и литературата, е създадена и направлявана изключително от германски граждани. Колко пъти сме чували да се говори, че ако отстраним евреите от тези институти, би означавало да ги изложим на упадък. Я какво стана? Ние сме свидетели на един мощен възход във всички области на културния и духовен живот. Нашите филми са по-добри от когато и да било; нашите театрални представления на по-големите ни сцени достигнаха рядко световно стъпало. Нашият печат е един мощен инструмент в борбата за съществуване на народа ни и допринася за неговото по-нататъшно засилване. Германската наука се развива успешно; значителни паметници, дела на нашата воля за строеж, ще свидетелствуват един ден за тази нова епоха.
По един удивителен начин ние съумяхме да предпазим германския народ от отрицателните тенденции, от които страда един друг свят. Някои от институтите ни, които преди няколко години бяха още неразбираеми, днес се смятат за съвсем естествени. „Младото юношество”, „Хитлеровата младеж”, Съюзът на младите германски момичета, Организацията на германските жени, Трудовата повинност, щурмовите и охранителни отряди, моторизираните отряди, и най-вече Германският Трудов Фронт със своята внушителна организация, са основите на нашата горда сграда: Третият Райх.
Към тези придобивки за осигуряване вътрешния живот на германския народ, требваше да се създаде и една друга, предназначена да осигури външната закрила на това развитие.
Господа Народни представители на Германския Райхстаг, аз мисля, че тук националсоциалистическото възраждане е извършило своето най-удивително дело.
Преди четири години, когато ми бе възложена длъжността Канцлер и следователно, управлението на нацията, аз поех горчивото задължение, да възвърна един народ към неговата чест, който цели 15 години бе принуден от другите нации да води съществуването на парии. Редът във вътрешността създаде необходимото условие за възстановяване на армията; тези два фактора, съединени, дадоха възможността да скъсаме веригите, които бяха най-унизителният начин, по който един народ е бил никога хулен. Ще направя само още няколко декларации, за да подчертая смисъла на тази освободителна еволюция.
Първо: Възстановяването на германското равноправие беше едно дело, което засягаше само Германия.
С него не сме отнели нищо от никой народ, нито сме причинили зло на никоя нация.
Второ: Аз ви заявявам, че в духа на това възстановяване на германското равноправие, освобождавам Германските железници, както и Райхсбанк от досегашното им положение и ги поставям всецяло под суверенитета на правителството на Райха.
Трето: заявявам, че с това тази част от Версайския договор, която отне равноправието на Германия и я деградира като второстепенна нация намери своето естествено разрешение.
Четвърто: Оттеглям тържествено подписа, който едно слабо германско правителство - въпреки своето лично убеждение - е поставило под една декларация, съгласно която Германия носела отговорността за войната.
Господа Народни представители на Германския Райхстаг, това възстановяване на честта на нашия народ, което намери своя най-ярък израз във въвеждането на задължителната военна тегоба, в създаването на една нова въздушна армия, във възстановяването на германската военна флота, в окупирането на рейнските области от нашите войски, беше най-трудната и най-смелата задача на моя живот. Дължа днес да благодаря смирено на Провидението, че успях, като един неизвестен войник от световната война, да възвърна наново честта на нашия народ и да му извоювам равноправие!
Необходимите за тази цел мерки и постъпки не можаха, за съжаление, да се извършат винаги по пътя на преговорите. Впрочем, честта на един народ не може никога да бъде предмет на преговори, нито при загубването й, нито при извоюването й.
Ако аз възстанових нашата чест, без да се допитвам по отделно до предишните ни неприятели и даже, без да ги предизвестявам, то се дължеше на желанието ми, да улесня противната страна да приеме нашите решения. Ще добавя, най-сетне, една последна декларация. С тях се приключва периодът на тъй наречените изненади. Германия, която се радва на равноправие и съзнава своята задача в Европа, ще сътрудничи лоялно за разрешаване на проблемите, които засягат нея и другите нации.
Ако разгледам сега общите въпроси на деня, ще требва, струва ми се, да се спра на неотдавнашните изявления на г. Идън в Английската Камара на Общините.
Тези изявления съдържат съществените елементи в германо-френските отношения.
Бих искал да изкажа моята искрена благодарност за възможността, която ми се дава да отговоря на искреното и забележително изложение на г. английския министър на Външните работи.
Това изложение прочетох, внимателно, но сега не бих желал да се впускам в подробности. Ще разгледам само главните точки на речта на г. Идън, за да ги поясня от моя страна или да отговоря.
Най-напред, ще опитам да изправя една грешка, каквато намирам, за съжаление, в думите на г. Идън. Това е грешката, че Германия имала намерение да се изолира, да стои безучастна към събитията, които се развиват в останалия свят, или че не искала да се интересува за въпроси от общ, международен характер.
На какво може да се дължи мнението, че Германия следвала политика на изолиране?
Ако това предположение се гради върху някакви привидни германски намерения, то аз дължа да заявя следното:
Аз не вярвам ни най-малко, че една държава може въобще да има намерението да се дезинтересира съзнателно от всичко, което става в околния политически свят. А особено, когато този свят е малък като днешна Европа. Сигурен съм, че една държава никога не ще се изолира доброволно, а само под някакъв външен натиск.
Дължа, преди всичко да уверя г. Идън, че ние, германците, не искаме в никакъв случай да бъдем изолирани и че не се чувствуваме нито най-малко изолирани. В течение на последните години, Германия завърза или подобри цяла серия от политически връзки; тя установи с няколко държави отношения, които - смея да заявя - са пропити от искрено приятелство. Отношенията ни с повечето европейски държави са - според нашето мнение - нормални, а с ред други държави са приятелски. Ще подчертая, най-напред, отличните ни връзки с онези държави, които, поради подобни затруднения като нашите, имат близки до нашите методи на действия и разбирания.
Чрез редица договори ние изгладихме стари обтегнати отношения и така, допринесохме чувствително за подобрение на положението в Европа. Ще се задоволя да припомня за договора, който сключихме с Полша, и който се оказа благоприятен за двете страни; нашето съглашение с Австрия, нашите отлични и близки връзки с Италия, нашите приятелски отношения с Унгария, Югославия, България, Гърция, Португалия, Испания и др. Най-сетне, аз ще подчертая и не по-малко сърдечните ни отношения с редица извън европейски държави.
Сключеният между Германия и Япония договор с цел за борба с болшевишкото движение е едно живо доказателство, че германското правителство не мисли ни най-малко да се изолира и че то не се чувствува изолирано. При това, аз изказах вече няколко пъти желание и надежда да уредим с всички наши съседи, без изключение, също тъй добри и сърдечни отношения. Германия е заявявала винаги - и аз го повтарям тържествено - че между нея и Франция, например, не съществува никакъв спорен въпрос. Освен това, германското правителство е уверило Белгия и Холандия, че е разположено да признае и да гарантира неутралитет и ненападение в техните територии. Като се вземат пред вид всичките наши по-раншни декларации и истинското положение, аз не виждам, защо може Германия да се смята изолирана, или че преследва една политика на изолиране.
Даже и в стопанско отношение не съществува ни най-малък признак, че Германия се отдръпвала от международния стопански живот. Случва се по-скоро обратното. От речите, които известни държавни мъже са произнесли в последно време, може да се извади заключение, че много държави сами избягват едно по-тясно стопанско сътрудничество с нас, въпреки че ние „твърдоглавите политици на изолирането”, сме готови да им подадем ръка.
За пояснение ще си позволя да изтъкна няколко прости истини.
1. От години насам германският народ се мъчи да сключи по-добри търговски договори със своите съседи, за да постигне един по-оживен стоков обмен.
Тези усилия не са били напразни, тъй като външната търговия на Германия не само не е намалила, но от 1932 год. насам се е увеличила и по количество и по стойност. Този факт опровергава по най-ярък начин мнението, че Германия искала да следва политика на стопанско изолиране.
2. Все пак, аз не вярвам, че едно икономическо сътрудничество между народите би могло да съществува продължително само на базата на пряк обмен на стоки и блага. Може би, кредитните възможности осигуряват днес и други бази на размина, но за по-дълъг период международните стопански отношения ще бъдат обуславяни главно от размера на стоковият обмен. Никой не може да твърди с положителност, какво ще се случи утре и затова никой не смее да прави големи поръчки или да даде изгледи за разширение на стопанската си размяна. Не бива, прочее, да се усложнява още повече кризата в това отношение световното стопанство не страда от това, че Германия не искала да участвува в него, но от факта, че в отделните производства на народите и във взаимоотношенията им е настъпило несъответствие. Нито в единия, нито в другия случай не е Германия виновна, а още по-малко националсоциалистическа Германия е виновна за това. В същност, когато ние дойдохме на власт, световната икономическа криза беше още по-остра от днес.
Страхувам се, че от думите на г. Идън трябва да извадя заключение, че той смята четиригодишния план като признак на отказ на Германия да поддържа международни връзки. Държа да отхвърля всякакво съмнение в това отношение. Не може и въпрос да става за изменение решението ни относно прокарването на този план. Това решение е продиктувано от върховни интереси. Аз не виждам никакъв повод в последно време, който би бил от естество да ни накара да изменим решението си.
Ще приведа само един практически пример.
Прокарването на четиригодишния план ще осигури само чрез синтетично производство на бензин и каучук пласмент на около 20 до 30 милиона тона въглища годишно в повече от германското производство. А това значи, че хиляди миньори ще получат работа. Във връзка с това, не мога да не се запитам: кой държавен мъж би бил в състояние да ми гарантира - в случай че преустановим изпълнението на плана - че ще намерим пазар за тези 20 или 30 милиона тона въглища извън пределите на Райха? А тъкмо в това се свежда целия въпрос.
Аз искам работа и хляб за моя народ. И то не само за определено време, както например посредством получени кредити, а чрез траен процес на производството, чиито резултати могат да допринесат за засилване на стокообръщението с чужбина или на това на вътрешния пазар. Ако Германия по някакъв начин би хвърлила в бъдеще на световния пазар тези 20 или 30 милиона тона въглища, в резултат вероятно, някоя друга страна ще се види принудена да намали износа си на въглища. Съмнявам се, дали един английски държавник например би се съгласил да възприеме искрено една такава възможност за своя народ.
Германия има едно голямо население, което иска не само да работи, но и да се храни. Нашият народ участвува дейно и във всички останали области на живота.
Аз мога да градя бъдещето на германската нация само върху реалната база на едно живо производство, насочено било към вътрешния било към външния пазари, а не върху уверенията на един чужд държавник или някоя международна комисия за подкрепа. Тъкмо по този пункт, може би, се различавам с моя скептицизъм от оптимистичното изложение на Британския външен министър.
Ако Европа, впрочем, не съумее да се отърси от своята болшевишка зараза, боя се, че международната търговия, въпреки добрата воля на няколко държавни мъже, вместо да прогресира, ще западне. Защото тази търговия не се опира само върху производството на един единствен народ, а върху производството на всички народи. Установено е, че всяка болшевишка намеса води неминуемо към едно по-силно или по-слабо разстройство на уреденото производство. Ето защо, аз не мога - за съжаление - да съдя тъй оптимистично върху бъдещето стопанско развитие на Европа, както г. Идън смята. Като отговорен ръководител на германския народ, аз съм длъжен най-добросъвестно да защитавам интересите на този народ. Затова трябва да преценявам нещата тъй, както ги виждам със собствените си очи.
Никога не бих намерил оправдание пред историята на моя народ, ако, безразлично по каква причина, бих пренебрегнал онова, което е необходимо за съществуването на народа. Аз, а и всеки германец, се чувствувам щастлив, когато външната ни търговия се увеличава. Но поради несигурността на политическото положение, не ще пренебрегна никоя мярка, която може да осигури съществуването на германския народ, даже и ако други държави биха станали жертва на болшевишката зараза. Това предположение не бива да се сметне като плод на една болна фантазия. Едно нещо е ясно: английският министър на външните работи ни открива теоретически изгледи, докато действителността показва съвсем друго. Събитията в Испания например, изхвърлиха 15 000 германци от там и нанесоха тежък удар на германската търговия. Ако тази революция в Испания се разпространеше и над други европейски държави, тогава тези загуби щяха още повече да се увеличат.
В качеството ми на отговорен държавник, трябва да взема под внимание и такива възможности. Ето защо, взех твърдо решение да дам такава насока на германските работни сили, които да допринесат за осигуряване съществуването на моя народ. Ние ще направим всичко възможно в това г. министър Идън може да бъде сигурен - за да засилим нашите стопански отношения с чужбина, но ще използуваме и всяка възможност, за да подобрим и усилим нашето вътрешно стопанство.
Ще разгледам още един въпрос. Ако мнението, според което Германия следвала политиката на изолиране, се обуславя например от факта, че Германия излезе от Обществото на Народите, то ще припомня, какво Женевският институт никога не е бил истински съюз на всички народи и че известен брой големи нации или не участвуваха в него или го напустнаха още преди излизането на Германия, без някой да твърди, че те следват политика на изолиране.
Аз мисля, прочее че г. Идън сигурно не познава германските намерения и нашите схващания по този въпрос. Никога не сме възнамерявали да скъсаме или да ограничим отношенията си с чужбина, било в политическо или стопанско отношение. Напротив, ние тъй често правихме опити да сътрудничим за едно европейско разбирателство и тъй често давах уверения, особено към английския народ и неговото правителство, колко силно ние желаем една искрена и сърдечна взаимност с тях. Когато казвам „ние”, говоря от страна на целия германски народ, а не само от мое име”.
Аз, обаче, признавам, че по една точка - както ми се струва - има действително едно непреодолимо различие между схващанията на английския министър на външните работи и нашите.
Г. Идън, подчертава, че английското правителство не желаело в никакъв случай да види Европа разделена на две партии. Жалко е, че такова едно желание не бе изразявано по рано. Днес, това желание е само илюзия. Защото днес, разцепването на Европа и на света, въобще, на две партии е свършен факт. Трябва да се съжалява, че английското правителство не е изказвало още по-рано своето днешно становище, срещу разцепването на Европа, защото в такъв случай нямаше никога да се стигне до Версайския договор. А този договор докара, действително, първото разпокъсване на Европа, а именно, разделянето на народите на победители и победени - безправни. Никой народ не е страдал повече от това разпокъсване на Европа, както германския. И ако тази пукнатина в Европа, която засега Германия, можа да бъде отстранена, то се дължи главно на националсоциалистическата революция в страната, а може би, малко и на мене.
Второто разцепване на Европа беше предизвикано от прокламирането на болшевишката доктрина; според един от основните й принципи, тази доктрина не требвало да се ограничава само у един народ, но требвало да се наложи на всички народи.
Тук не се касае за една особена форма на живот и бит, като например тази на руския народ, но за болшевишката претенция да се революционизира света. Ако г. министър Идън не гледа на болшевизма като нас, то е може би, заради някои въпроси в свръзка с положението на Англия, които нам са неизвестни. За г. Идън болшевизмът е, може би, нещо, което се намира в Москва, но за нас той е чума, срещу която ние сме се вече бранили и сме проливали кръв; една чума, която се опита да превърне нашата страна в развалини, както това стана с Испания, и която беше започнала да действува със същите методи, както днес в Испания. Националсоциализмът не е търсил да влезе в контакт с руския болшевизъм, а еврейско-московският интернационален болшевизъм се опитва да проникне в Германия, и до ден днешен. В тежката борба срещу този опит ние защищавахме не само културата на нашия народ, но на цяла Европа.
Ако в последната решителна борба през януари и февруари 1933 г. Германия беше паднала под този варваризъм и ако болшевишката пустиня от развалини и трупове се беше разпространила над средна Европа, тогава сигурно и на брега на Темза щяха да се чуят други гласове върху тази най-страшна опасност за човечеството. Англия щеше да се намери в най-тясно съприкосновение с оня невинен демократически свят на Москва, който се мъчат да ни представят за безопасен. Ето защо, искам още веднъж да заявя категорично: Болшевизмът е едно учение на световна революция, т. е. на едно световно разстройство. Да се даде на това учение право за съществувание в Европа би значело последната да му се предаде в ръцете. Доколко други народи намират за уместно да влязат в контакт с тази опасност, това не е наша работа. Но колкото се отнася до Германия, дължа да заявя, че ние, първо, считаме болшевизма като нетърпима световна опасност, второ, че ние ще опитаме с всички средства да предпазим нашия народ от тази опасност и трето, че ние ще се помъчим, доколкото е възможно, да имунизираме нашия народ срещу тази зараза.
Ето защо, ние избягваме всякакви по-близки връзки с носители на тези отровни бацили и особено се пазим да не възбудим у германския народ някаква илюзия върху същността на тази опасност, ако например бихме завързали - извън рамките на необходимите дипломатически и търговски отношения - по-тесни такива със същите.
Аз намирам болшевишката доктрина за най-силната отрова, която може да се даде на един народ. Ето защо, искам, моят народ да не влиза в никакъв контакт с тази доктрина. Но и аз лично, като гражданин на този народ, не искам да предприемем нищо, що аз сам забранявам на моите съграждани. Аз искам от германския работник да не поддържа никакви връзки с тези интернационални злосторници, но и той няма никога да ме види да пирувам заедно с тях. Въобще, всеки договорен проект с днешна болшевишка Русия би бил за нас безпредметен. Не може и да се мисли например, че германски войници някога биха оказали помощ на болшевизма, нито пък че ние бихме приели една подкрепа от болшевишката държава. Защото аз се опасявам, че всеки народ, който приема такава помощ, не може да не пострада от това.
Не мога да споделя също и мнението, че Обществото на Народите би успяло, в случай на нужда, да предпази с подкрепата си ония държави-членове, които биха били застрашени от тази опасност. Не, на тази възможност аз не вярвам. Г. Министър Идън заяви в своето последно изложение, че не думите, а делата са решаващи. Осмелявам се, обаче, да забележа, че Обществото на Народите се е отличило до сега по-малко с дела, отколкото с речи.
Както в икономическо отношение съм принуден да разчитам, преди всичко, на собствените сили и източници на германския народ, тъй също съм принуден да сторя това и в политическо отношение.
Три пъти вече аз направих конкретни предложения за намаление или поне ограничение на въоръженията. Тези предложения бяха отхвърлени. Смея да отбележа, че най-важното от тези предложения беше, Германия и Франция да сведат взаимно своите действителни армии към 300 000 души; Германия, Англия и Франция да изравнят взаимно своите въздушни сили; Германия и Англия да сключат договор за пропорционално определяне на техните военни флоти. Само последната част на тези предложения беше възприета и изпълнена като единствен принос за истинско ограничение на въоръженията в света.
А на останалите германски предложения се отговори, било с един обикновен отказ, било със сключването на онези съюзи, чрез които страшната съветско-руска сила се прехвърли в централно-европейската област. Г. Идън говори за германските въоръжения и очаква ограничението им. А по-рано ние сами предлагахме такова едно ограничение. Това не стана, поради обстоятелството, че другите предпочетоха да опитат да въведат чрез договори и действие в средна Европа, отколкото да приемат нашето предложение. Като говорим за въоръжения, добре ще бъде да се споменат, най-напред, въоръженията на оная държава, която дава един пример за степента на въоръженията на всички други държави.
Г. Идън мисли, че за в бъдеще всички държави би требвало да притежават само необходимите за отбрана въоръжения. Не ми е известно, дали и в какъв вид са правени вече сондажи в Москва и дали са дадени от там някакви уверения. Според мен, обаче е ясно, че размерът на въоръжените сили, предназначени за отбраната на една страна, зависи от степента на опасностите, които я застрашават. А колкото се отнася до определяне размера на тези въоръжения, то ясно е, че това е една чисто вътрешна работа на всяка отделна страна и подлежи на разрешение само от съответния народ. Ако например Англия определи днес размера на своите въоръжения, както тя смята за нужно, то всеки в Германия ще разбере това, защото ние знаем, че за определяне величината на отбранителните сили на Англия е компетентен единствено Лондон. Също тъй, искам да подчертая, че установяването размера на необходимите отбранителни сили на нашата страна подлежи на разрешение от нас самите, т. е. за това е компетентен само Берлин.
Аз мисля, че едно общо възприемане на този принцип не би увеличил съществуващите затруднения, но по-скоро би докарал едно облекчение. Както и да е, Германия е щастлива, че намери в лицето на Италия и Япония приятели, които споделят нейното становище, но тя щеше да бъде още по-щастлива, ако това нейно убеждение вземеше по-широко разпространение в Европа. Ето защо, никой от нас не е поздравил по-горещо настъпилото явно успокоение в средиземноморската област чрез италианско-английското споразумение. Ние мислим, че така може да се постигне най-лесно едно споразумение и относно уреждането или локализирането на катастрофата, която сполетя нещастна Испания. В нея Германия иска да поддържа само онези стопански отношения, които г. Идън намира за тъй важни и полезни. Правени са опити да се припише на германското правителство някаква скрита колониална амбиция по повод на симпатиите, които Германия храни към национална Испания.
Германия няма никакви колониални претенции спрямо държави, които не са й отнели колонии. Германия е страдала достатъчно от болшевизма и следователно, няма никога да се нахвърли върху един народ, който се намира в затруднения, за да му отнеме нещо или да изтръгне от него нещо в последствие.
Нашите симпатии към генерал Франко и неговото правителство произхождат, преди всичко, от общо съчувствие, но и от надеждата, че чрез заздравяване на една истински национална Испания ще последва засилване на стопанските възможности в Европа, докато при обратния случай би настъпил още по-голям безпорядък. Ето защо, ние сме разположени да направим всичко, що зависи от нас, за установяване на едно нормално положение в Испания.
При това, намирам за нужно да заявя още, че през последните сто години в Европа се появиха редица нови нации, които по-рано, вследствие тяхната разпокъсаност и слабост, проявяваха, само една незначителна стопанска и почти никаква политическа дейност. Чрез създаването на тези нови държави се е появило, много естествено, известно затруднение. При все това, една истинска разумна политика не би пренебрегнала тези реалности, а би ги взела под съображение. Италианският народ и новата италианска държава са например реални факти. Германският народ и Райхът са също такива реалности. На моите съграждани аз заявявам: полският народ и полската държава са станали също една реалност. Нации се възродиха и на Балканите и образуваха свои собствени държави. Народите на тези държави искат да живеят, и те ще живеят.
Но едно неразумно разделяне на света на „притежаващи” и „непритежаващи” не ще докара разрешение на тази проблема, нито ще може да я потули, тъй както и вътрешните социални въпроси на народите не могат да се разрешават само с фрази!
През време на хилядолетия народите осъществяваха своите жизнени интереси само посредством излъчваната сила от самите тях. Ако днес тая сила бъде заменена с една регулираща уредба, то последната ще трябва да взема своите решения съобразно с жизнените и естествени изисквания на отделните народи. Ако задачата на Обществото на Народите се състои например в това, да гарантира днешното състояние на света за вечни времена, тогава би могла да му се възложи и задачата, да контролира прилива и отлива на моретата или да спре в бъдеще течението на Голфщрьома.
Но то не ще може да извърши нито едното, нито другото. Неговото съществуване в бъдеще ще зависи от това, дали ще съумее да вземе и прокара необходимите мерки, отнасящи се до отношенията на разните народи. Германският народ си беше създал по-рано едно колониално владение, без да отнеме никому нещо и без да нарушава никакъв договор. Той извърши това без никаква война. Нашето колониално владение ни беше отнето. Мотивите, които се изнасят за оправдание на тази постъпка, не са съществени.
Първо: „Туземците не били искали да останат под германска власт”. Кой ги е питал, дали са искали да останат при други народи, и кога са били питани, дали нямат желанието да бъдат пак под своите предишни колониални сили?
Второ: „Германските колонии не са били добре стопанисвани от немците”.
Германия беше получила тези колонии само няколко десетки години по-рано. Те бяха развити с цената на много жертви и се намираха в един период на прогрес, при който те щяха да представляват днес по-друга картина, отколкото тази през 1914 година. Но другите все пак водеха кръвопролитни битки, за да ни ги отнемат; това показва, че ги бяхме разработили и те бяха станали доста ценни.
Трето: „Тези колонии не представлявали всъщност никаква реална стойност”.
Ако това е действително така, тогава те не биха представлявали интерес и за другите държави. човек не може, прочее, да разбере, защо отказват тогава да ни ги върнат.
Освен това, Германия никога не е искала колонии, за да си служи с тях за военни цели, но изключително за стопански блага.
По само себе си се разбира, че значението на каквато и да било територия може да спадне във време на общ напредък, обаче се разбира също, че във времена на упадък и затруднения, значението на територията се променя веднага. А Германия днес води тежка борба за прехраната си и за набавяне сурови материали. Един задоволяващ нуждите внос не би бил възможен, освен посредством едно трайно увеличение на износа. Прочее, искането на колонии за нашата тъй гъсто населена страна ще се отправя, много естествено, непрестанно.
Приключвайки тези пояснения, аз бих искал да изтъкна една идея относно евентуалните възможности за постигане едно истинско омиротворение не само на Европа, но и на останалия свят.
1. В интереса на всички нации лежи, отделните държави да се намират в установени и стабилни политически и стопански условия.
Тъкмо тук се крие главната база, върху която действително ще може да се изградят трайни и солидни връзки между народите, както в икономическо, така и в политическо отношение.
2. Необходимо е, щото жизнените нужди на разните народи да бъдат предмет на едно правилно разглеждане и да бъдат открито признати. Само взаимното зачитане на тези жизнени нужди може да открие пътищата за задоволяване нуждите на всички.
3. Обществото на Народите ще трябва, ако съзнава своята мисия, да се превърне в един орган на еволюцията на разума, а не на реакционното бездействие.
4. Взаимните отношения на народите могат само тогава да бъдат правилно уредени и разрешени, когато се градят върху базата на взаимното зачитане и на равноправието.
5. Недопустимо е да се обвинява произволно ту една, ту друга нация за увеличения на въоръженията или за ограничения на същите, а е нужно да се погледне на тези въпроси в рамките на оня сбор, в който се крият техните предпоставки и чрез който те биват определяни.
6. Невъзможно е да се постигне истинско омиротворение на народите, докато не се респектира неотговорната интернационална клика на отровители на общественото мнение. Едва преди няколко седмици имахме случая да видим, как тези организирани подстрекатели към война почти бяха успели да развалят отношенията между два народа чрез редица лъжи, които можеха лесно да докарат и по-лоши последици.
Аз съжалявах, че Английският министър на Външните работи не се е уверил окончателно, че от разпространените по повод на Мароко клеветнически слухове от страна на тези интернационални подстрекатели няма абсолютно нищо вярно. Благодарение на лоялността на един чуждестранен дипломат, можа да се установи истината по този нечуван случай. Не е, прочее, изключено, щото при друг някой такъв случай да не може да се установи веднага истинското положение; и какво би станало тогава?
7. Установено е, че благополучното уреждане на европейските въпроси се постига винаги само в рамките на дадените възможности. Германия е щастлива, че днес има с Италия близки и приятелски отношения. Дано ни се отдаде да завържем и с други европейски нации отношения от този характер!
Германската държава ще бди със своята силна армия над сигурността и честта на народа. И тъй, тя ще бъде - изпълнена от убеждението, че за Европа не може да има по-хубаво нещо от мира и ще бъде винаги отговорна носителка на тази идея за мира.
8. Ще бъде въобще от полза за европейския мир, ако при разглеждането на въпроса за националностите, т. е. за принудените да живеят под чуждо владичество малцинства, се вземе под внимание взаимното зачитане на справедливите национални чувства и на националното съзнание на съответните народи.
Това би довело до общо облекчение в отношенията между народите, които живеят като съседи един до други, и чиито държавни граници не се покриват с етнографическите им граници.
Бих искал да спомена накрай нещо и за един документ, който английското правителство беше отправило на германското по повод окупирането на Рейнската област. Ние вярваме и сме убедени, че английското правителство е сторило на времето всичко, за да предотврати едно изостряне на европейската криза, и че въпросният документ е израз на желанието да се облекчи тогавашното положение.
И въпреки това, на германското правителство не бе възможно, поради причини, които и английското правителство сигурно вижда, да отговори на тези въпроси. Ние предпочетохме да отговорим на част от тези въпроси посредством най-естествения начин, а именно, чрез практическото уреждане на отношенията ни с нашите съседи. Днес, когато пълният германски суверенитет и германското равноправие са възстановени, дължа да заявя категорично, че Германия не ще подпише никога един договор, който би й накърнил честта и би пренебрегнал жизнените й интереси.
Аз вярвам, че това пояснение ще бъде разбрано от всички.
Освен това, надявам се, че на добрата воля и на съзнанието на отговорните европейски правителства ще се отдаде да запазят мира в Европа, въпреки всички пръчки. Мирът е нашето най-ценно благо. И Германия ще стори всичко, що може в това отношение.
Приключвайки тази част на моето изложение, искам да хвърля един кратък поглед и върху задачите на бъдещето.
На първо място, в тази програма се предвижда изпълнението на четиригодишния план. Той ще ни коства много големи усилия, но ще донесе на нашия народ в последствие значителни източници на благосъстояние. Той предвижда засилване на нашето стопанство във всичките му клонове Неговото прокарване е осигурено. Големите проекти, започнати извън неговите рамки, ще бъдат доизкарани. С тях се цели едно по-нататъшно заздравяване и подобрение живота на нашия народ. Като външен белег на тази епоха на възраждане на нашия народ ще служи планомерното развитие на няколко големи германски градове. На първо място в списъка стои Берлин като достойна и истинска столица на Германия. Ето защо, аз назначих днес, по подобие на ръководната управа при строежа на нашите шосета, един главен инспектор за строителната програма на Берлин, отговорен за архитектурното развитие на столицата ни, и който ще има също за задача да премахне днешния архитектурен безпорядък на Берлин, като прокара един общ стил, отговарящ на духа на националсоциалистическото движение и на същинското предназначение на германската столица. За прокарването на този план се предвижда един период от двадесет години.
Дано Провидението ни дари с необходимия мир, за да може да се осъществи това грандиозно дело. Същевременно, ще се предприеме и едно широко преустройство на главния център на националсоциалистическото движение, Мюнхен, на града на годишните събори на националсоциализма, Нюрнберг, както и на града Хамбург.
Тази програма ще служи като начало за общото културно изграждане, което искаме да дадем на германския народ като символ на неговата вътрешна и външна свобода.
Най-сетне, една друга бъдеща задача ще бъде да се запечата днешната политическа форма на германския народ с една конституция, служеща като основен неизменен закон за всички германци.
Ако хвърлим поглед върху изминатите четири години и извършените през това време големи дела, вие що разберете, че това, що изпълва моето сърце, не е нишо друго, освен едно чувство на признателност към Всевишния, който ни даде възможност да успеем. Той благослови нашето дело и не остави нашия народ през тежки часове и затруднения, които се изпречиха на пътя му.
През живота си аз имах три съпътника, и то твърде необикновени. На младини това беше нуждата; тя ме съпровождаше дълги години. В края на войната това беше горчивината, която ме обзе при жалката картина на нашия народ и която ми подсказа пътя, който трябваше да следвам. А след 30 януари 1933 г. аз се запознах с един трети приятел, който се наричаше: грижата. Грижата за народа и за Райха, която ми беше възложена. От този час нататък последният приятел не ме напустна и сигурно ще ме придружава до края на моите дни. Но как може един човек да издържи тази грижа, ако макар и пълен с вяра в своята мисия - не би вярвал в благоволението на Този, който стои над всички ни? Това е съдбата, която тъй често заставя ония хора, които имат да изпълняват особени задачи, да бъдат уединени и изоставени. Но и тук искам да благодаря на провидението, че успях да намеря една група от верни сътрудници, които се борят на страната ми, заедно с мене, за възраждането на нашия народ. Аз съм тъй щастлив, че не се явявам сам пред германския народ, а с няколко мъже, чиито имена ще останат за винаги в историята на германския народ.
Дължа да благодаря на моите стари другари, които толкова години стояха непоколебимо на моя страна и които ми дадоха своята подкрепа, било като министри, било като държавни наместници или като областни управители, било на други места в партията или държавата. Колко е ценна верността, която свързва ръководителите на един народ, може да се съди от трагедията, която се разиграва понастоящем в Москва. Отправям моята благодарност и към онези, които не произхождайки из редовете на партията - станаха верни сътрудници на правителството и останалите ръководни тела. Днес те всички са наши съмишленици, макар и да не носят външно знака на партията. И към ония мъже и жени отправям моята благодарност, които подпомогнаха за организиране на нашето движение и го водеха към толкова много успехи. - Преди всичко, обаче, аз дължа да изкажа благодарност на ръководителите на нашата армия. Те са, които дадоха на нашата държава - националсоциалистическа отбрана.
И тъй, днес, партията и армията, свързани завинаги, са станали заклети гаранти за сигурността и живота на нашия народ. Но ние знаем, че всичките ни дела щяха да отидат напразно, ако не стояха верни на наша страна стотиците хиляди политически деятели, безброй държавни чиновници и офицери от армията, а най-вече широките народни маси.
На този исторически ден трябва да помисля и за онези милиони непознати хора от германския народ, които - намирайки се във всички слоеве на обществото, във всички професии и занаяти, в чифлиците и на полето - дадоха своето сърце и своите жертви в полза на каузата на нова Германия. А преди всичко, Господа Народни представители на Райхстага, ние искаме да благодарим на германската жена - на тези милиони майки, които донесоха деца на Третия Райх. Защото, какво би означавала нашата работа, какъв смисъл би имало въобще закрепването на германската нация без нашата германска младеж? Всяка майка, която през тези четири години е дала едно дете на нашия народ е допринесла чрез своята мъка и своето щастие за щастието на цялата нация. Когато помисля за тази здрава младеж на нашия народ, вярата ми в нашето бъдеще се превръща в една радостна увереност. И тогава аз чувствам дълбоко цялото значение на тази проста дума, която Улрих фон Хутен написа, когато остави за последен път перото: „Германия”. |