Радиообръщение на Райхсканцлера Адолф Хитлер

по случай 12 години от вземането на властта в Германия

30 януари 1945г.

Съотечественици! Националсоциалисти!

ванадесет години назад, когато в качеството ми на ръководител на най-силната партия, покойният сега райхспрезидент фон Хинденбург ми възложи поста Канцлер, Германия се сблъска с такива вътрешни проблеми, каквито в настоящето се струпаха върху нея отвън. Силите на икономическата разруха и отстранения сега Версайски диктат доведоха до ситуация, която се превърна в постоянна, а именно: около 7 000 000 безработни, още 7 000 000 временно работещи, унищожаване класата на земеделските производители, разрушаване на индустрията и търговията. Немските пристанища представляваха сами по себе си гробници на кораби. Финансовата ситуация в страната можеше във всеки момент да доведе до колапс не само държавата, но и обществото. И зад всичкото това методично разрушение на немската икономика стоеше призракът на азиатският болшевизъм! Това важеше тогава толкова, колкото и сега.

До преди ние да дойдем на власт, буржоазният свят не беше способен да противодейства на развитието на болшевизма нито в малкото, нито в голямото. Дори след разрухата от 1918^–та година буржоазията не можа навреме да осъзнае, че стария свят е изживял себе си и се е появил нов, че няма смисъл да се крепи и изкуствено поддържа това, което е дошло до упадък, че трябва да му се намери достойна замяна. Остарялата социална структура се пропукваше и всякакви опити да се удържа бяха обречени на неуспех. Всичко това до голяма степен не се отличава от случващото се сега – буржоазните държави са обречени и само силните, идеологически обединени национални общества могат да противостоят на най-голямата криза, която Европа е преживявала за последните столетия.

На нас ни бяха дадени само шест мирни години от 30 януари 1933 г. За тези шест години небивали подвизи бяха извършени и още по грандиозни бяха запланувани, предизвиквайки завист в средите на нашите на нищо неспособни, демократични съседи. За тези шест години, полагайки нечовешки усилия ни се удаде да възстановим германската нация във военно отношение, да вселим в нея дух на съпротива и самочувствие, което е много повече от това просто да и се дадат военни способности. Ужасяващата и фатална вълна, която идва от изток, изтребвайки стотици хиляди в села и градове – ще бъде отразена и обуздана от нас, независимо от всички препятствия и тежки изпитания!

Но ако всичко това е възможно, то е само благодарение на измененията възникнали в немския народ от 1933 година. И ако Германия днес беше Германия угнетена от Версайския договор, Европа отдавна вече щеше да е пометена от централноазиатския ураган.

Едва ли е необходимо да спорим с вечните твърдоглавци, които твърдят, че една невъоръжена Германия нямало да стане жертва на този еврейски световен заговор. Такова утвърждение противоречи на всички природни закони. Къде сте виждали беззащитната гъска да не бъде изядена от лисицата само защото по конституция лисицата няма право на агресивни намерения? И как е възможно вълкът да се измени и превърне в пацифист само защото овцата не носи бойни доспехи? Ако все още съществуват буржоазни държави, които искрено вярват в това, то само доказва колко е необходимо да се простим със системата на просвета, която позволява да се култивират и поддържат такива понятия, а даже да им се дава и политическо влияние.

Борбата против еврейско-азиатският болшевизъм беше яростна много дълго преди националсоциализмът да натрупа сили. Единствената причина тази борба да не подпали цяла Европа през 1919-20 г. се състоеше в това, че сам болшевизмът беше слаб и лошо въоръжен.

Опитите на болшевизма да унищожи Полша бяха спрени не защото болшевиките изпитваха състрадание към тази страна, а защото претърпяха поражение в битката пред Варшава. Техните намерения да погубят Унгария се измениха не защото премислиха, а защото болшевишката власт просто не можа да се задържи с военна сила. Точно както и опитите да смажат Германия се провалиха не защото така бе намислено, а понеже се оказа невъзможно да преодолеят природната твърдост на нашия народ. Тогава еврейството започна систематично да руши нашата нация отвътре, като намери своите съюзници в близост до буржоата, които не осъзнаваха, че ерата на буржоазния свят е завършена и никога не ще се върне обратно; че епохата на разпуснатия икономически либерализъм е изживяла себе си и може да доведе само до разрушение; и още повече, че големите предизвикателства на нашето време могат да се осъществят единствено с метода на авторитарното лидерство, опиращо се на природната сила на народа, равни права за всички и следователно равни отговорности. И от друга страна изпълнението на подобни задължения трябва да бъде придружено и от равенство в правата. Така националсоциализмът, развивайки се успоредно с гигантската реконструкция на икономиката, социалната и културната сфера, даде на немския народ сила на съпротива, сила без която не може да се създаде никакъв военен потенциал. Силата на съпротивление на нашия народ, така значително се е увеличила от 30 януари 1933 година, че не може да бъде в никакво сравнение с минали времена, но поддържането на тази вътрешна сила на съпротивление е по същия начин най-сигурният гарант за крайната победа.
 

Ако Европа днес се установява, поразена от тежка болест, то засегнатите страни или ще преодолеят тази болест чрез упражняване на тяхната пълноценна и максимална мощност на резистентност или ще загинат.
 

Именно по време на криза идва и оздравяването; криза, която поваля слабите. Но независимо от всичко нашето непреклонно желание е да не отстъпваме в борбата за спасението на нашия народ от най-ужасната съдба на всички времена, да не се отклоняваме и вярно да следваме закона за запазване на нашата нация.
 

Всемогъщия Бог създаде нашата нация. Чрез защитата на своето съществувание, ние защитаваме Неговата работа. Фактът, че тази защита е изпълнена с неизмерима мъка, лишения и трудности, ни прави още по верни синове на тази нация. Това също ни дава и нерушимо желание да изпълним нашия дълг и в най-суровата битка. Трябва да го изпълним не само към порядъчните и благородни германци, но и към тези не много безчестници, които са обърнали гръб на своя народ.
 

В тази съдбовна за нас битка важи следната повеля: този, който се бори с чест може да спаси живота си и живота на любимите си хора; този, който поради страхливост или малодушие обръща гръб на своя народ, неумолимо трябва да умре от позорна смърт. Това е огромно постижение, че националсоциализмът успя в пробуждането и укрепването духа на немският народ. Едва когато приключи тази световна война и зазвънят камбаните на мира – ще дойде разбирането колко дължи германският народ на това духовно възраждане. Не по-малко от собственото си съществуване на този свят.
 

Само преди няколко месеца и преди седмица държавните ръководители на Съюзниците открито обрисуваха съдбата на Германия. Техните вестници ги предупреждаваха да бъдат по-интелигентни и да обещаят нещо, макар и никой да не възнамерява да изпълни това обещание по-късно.
 

Като непоколебим националсоциалист и борец за своя народ, аз искам да уверя тези държавни ръководители веднъж и завинаги, че всеки опит да повлияят на националсоциалистическа Германия с евтини призиви, лъжи и изкривени факти, само говори за тяхната безпрецедентна глупост. Не е толкова важно, че политическата деятелност и лъжи са неразривно свързани с демокрацията. Важното е, че всяко обещание дадено от тези ръководители днес е безполезно, защото те не са в положение да изпълнят тези обещания. Това е все едно една овца да обещае на друга, че ще я защитава от тигъра. И аз повтарям своето пророчество: Англия не само не може да контролира болшевизмът, но и нейното собствено развитие ще се движи по пътя на тази разрушителна болест. Демокрациите не са в състояние сега да контролират силата, която те призоваха от степите на Азия.
 

Всички малки европейски държави, които капитулираха уверени в гаранциите дадени от Съюзниците, са изправени пред пълно унищожение. И е напълно безинтересно дали тази съдба ще ги настигне малко по-рано или по-късно. Същественото е неизбежността, че ще се случи. В Кремъл евреите се ръководят само от тактически съображения. Независимо дали ще действат с мълниеносна бруталност или с известна сдържаност, резултатът винаги е един и същ.
 

Но Германия не ще я сполети тази съдба. Гаранция за това е постигнатата победа преди дванадесет години. Не е важно какво могат да измислят нашите врагове, какви страдания ще навлекат на германските градове, простори и на нашия народ – всичко това не отива в никакво сравнение с непоправимата катастрофа, трагедия, която ще ни сполети, ако болшевишко- плутократският заговор успее.
 

За това е още по-важно сега, на дванадесетата година от Възраждането - да укрепим силата в нашите сърца повече от всякога, да укрепим нашата свята решимост да се сражаваме, без значение къде и при какви обстоятелства, докато победата не стане нашето възнаграждение за всичките усилия.
 

На този ден аз не искам да оставям никакви съмнения за нещо друго. Някога аз избрах своя път против целия враждебен свят, съгласно своя вътрешен зов и тръгнах по пътя към крайната победа, никому неизвестен и безименен; често говореха с надежда, че съм мъртъв, но неизменно аз побеждавах. Моят живот днес е абсолютно предопределен от задълженията, които са ми възложени. Всички те представляват едно: да работя за моя народ и се боря за него. Само той, който ме е призовал, може да ме освободи от този дълг. В ръцете на Провидението беше възможността да ме убие с бомбата, която избухна на половин метър от мене на 20-ти юли и по такъв начин да сложи край на моят живот и моята работа. Всемогъщият ме защити на този ден и аз считам това за потвърждение на задачите, които са ми поверени.
 

В следващите години аз възнамерявам да продължа по този път, безкомпромисно да защитавам интересите на своя народ, не обръщайки внимание на никакви заплахи и опасности, вдъхновен от святото убеждение, че Всемогъщият Бог няма да остави този, който в продължение на целия си живот не е искал нищо друго, освен да спаси своя народ от съдбата, която той не заслужава.
 

Сега аз призовавам цяла Германия и особено моите стари другари по оръжие и всички войници – да укрепят своите сили с още по мощен дух на съпротива, до тогава, докато – както правехме по-рано – не положим върху гробовете на падналите в тази невероятна борба венец с надпис: “И все пак вие победихте!”
 

За това аз очаквам всеки германец да изпълни дълга си до край и да бъде готов да понесе всяка жертва, която поискат от него; призовавам всеки немец способен да се бори, напълно да забрави собствената си лична безопасност; призовавам болните и слабите и всички негодни за военна служба да работят до последни сили; очаквам гражданите да правят оръжие, а селяните да снабдяват с хляб работниците и войниците, ограничавайки себе си; аз се надявам, че всички жени и момичета ще поддържат тази борба с пределен фанатизъм.
 

Моят специален призив е към германските младежи. Свързали себе си с обета на клетвата един към друг ние можем да застанем пред Всевишния и да го помолим за Неговото милосърдие и благословение. Никой народ не може да направи повече – всеки който може да се бори, се бори; всеки, който може да работи, работи и всичко жертват в еднаква степен, вдъхновени само от една мисъл – да гарантират свободата и националната чест, следователно и бъдещият си живот.
 

Независимо от факта, че кризата е ужасна, тя ще бъде преодоляна от нашето желание, нашата непреклонност и нашата готовност към саможертва. Ние ще преодолеем това бедствие и ще удържим връх в борбата, която ще донесе победа не на централна Азия, а на Европа; и начело ще бъде нацията, която е защитавала Европа от Азия в течение на 1 500 години и ще бъде нейно олицетворение за вечни времена! Нашият Великогермански Райх на немската нация!