Ние очакваме от страна на Франция

само лоялност

Писмо на Адолф Хитлер от 26 ноември 1942 г. до френския

държавен глава маршал Петен[1]

Господин маршал,

Когато на 11 ноември т. г. аз бях принуден, в съгласие със съюзниците на Германия, с цел да осигуря защитата на Райха във войната, която ни беше наложена на времето от Франция и Англия, да завзема южния бряг на Франция, това беше направено с надеждата, че по този начин ще се изясни вътрешното положение на вашата страна, което беше желателно не само за Германия и за Италия, но и за самата Франция.

Хвърляйки поглед назад, аз мога да отбележа още веднъж, че през септември 1939 г. не Германия обяви война на Франция или на Англия, но че, наопаки, от завземането на властта, аз не съм пропуснал нито един случай в отношенията именно между Германия и Франция, за да ги освободя от онова, което тежеше върху тях, вследствие на Версайския договор и за да се създаде между двете страни истинско приятелско сътрудничество.

Германия постави на Франция само едно искане - да не отблъсква протегнатата ръка. Безскрупулните англосаксонци и на първо място еврейските елементи, успяха, за съжаление, да изтълкуват постъпката на новия Райх като признак на германска слабост и по-късно всяко предложение за мир - като доказателство за скорошно рухване. Докато от страна на Райха не беше предявено никакво искане към Франция, нито от правителството, нито от която и да е друга страна, било чрез речи или чрез печата, нито каквото и да било предложение, което би могло да накърни френската чест, отговорните подстрекатели в Париж искаха раздробяването на германския Райх, заробването на германския народ, премахването основите на нашето социално законодателство и преди всичко, пълното възстановяване на неограничените права за ограбване на народа от еврейската раса, която в Германия беше поставена на мястото, което и́ се пада.

Аз знам, че вие нямате никакво участие в тези войнолюбиви подстрекателства. Обаче, вие сам знаете, че след войната в Полша аз повторих предишните си декларации и предложих мир без никакви изисквания от страна на Германия - мир, който целеше само европейското сътрудничество. Също така през първите дни на месец септември 1939, онези, които бяха заинтересувани от разпокъсването на Европа и финансовото използване на тази война, заглушиха с виковете си този позив към разума и поискаха продължаването на войната на всяка цена.

Ето как борбата, наложена на Германия и след това на Италия от вашето бивше правителство, трябваше да бъде разрешена с оръжието вместо с разума. Въпреки безподобната в летописите на историята победа, аз не предприех нищо, което би могло да накърни честта на Франция, а поисках с конвенцията за примирието само обезпеченията, които трябваше да попречат, при всички обстоятелства, на едно подновяване на борбата. Никога впоследствие аз не предявих искания, които да са в противоречие с тази политика.

Вие знаете, господин маршал, че всички твърдения, разпространени от англичаните и американците, главните вдъхновители и печеливши от тази война, твърдения, според които Германия искала да стане господарка на френската флота или че тя е поставила условия в този смисъл, са чиста измислица или съзнателни лъжи. Докато вследствие на тази война, наложена от Франция, Германия търпи и сега още тежки жертви, френският народ можа да живее в мир, поне, доколкото самите му съюзници не му наложиха кървави жертви с нападенията си по море и по въздуха.

В същото време германският Райх освободи постепенно повече от 700 000 пленници от всичко 1 960 000 души - безподобна мярка, струва ми се, в историята на войните. Ако въздействието от тази мярка отслабва постепенно, то е само защото, за съжаление, непримирими елементи във вашата страна са се противопоставяли винаги на едно истинско сътрудничество.

Вие лично пожелахте, господин маршале, да се срещнете веднъж с мене, за да намерим възможностите за едно такова сътрудничество. Аз се отзовах на това желание и разговорите станаха в Монтоар. Този разговор, убеден съм, би могъл да постави основите на едно общо подобрение. За съжаление, хора, които имат интерес от войната във Франция, успяха, само няколко седмици по-късно, да осуетят това сътрудничество, под предлог, който за мен лично беше безкрайно оскърбителен.

Аз съм принуден да заявя тук, че се твърдеше открито, че аз съм върнал останките на сина на Наполеон в Париж само с цел да ви привлека там, господин маршал и да ви поставя по този начин в ръцете на Германия. Аз трябва да установя сега, че самият вие настояхте на времето да ви бъде разрешено да се установите във Версай и че аз трябваше отново да откажа, понеже в другите страни би се твърдяло много несправедливо, че френското правителство би попаднало под германско принуждение. Макар че това събитие беше в пряко противоречие със становището ми относно примирието, аз не извлякох никаква последица от него, защото аз имах и още имам убеждението, че между френския народ има милиони работници, селяни граждани и трудещи се хора, които в дълбочината на душата си са чужди на тези машинации и не желаят друго, освен мир. Аз трябва да установя тук още веднъж, господин маршал, че нито един път не съм предприемал почина да поканя членове на френското правителство да дойдат при мене, но че всички разговори са се водели винаги по желанието на самото френско правителство.

Също така, двата разговора, които водих с адмирал Дарлан[2] се състояха по личното искане на адмирала и от ваше име, господин маршале.

Дебаркирането на американските и английските войски във френска Северозападна и СевернаАфрика, извършено, както беше доказано навремето, със съдействието на голям брой вероломни генерали и офицери, разкъса всички конвенции по примирието, каквито бяха определени в увода на спогодбата за примирието и принуди Германия да вземе незабавно, в съгласие със съюзниците си, необходимите мерки за сигурност.

Обаче, на 11 ноември аз не познавах още всички обстоятелства, които доведоха до тази англо-американска акция. Аз зная днес и вие господин маршал знаете също, че тази окупация беше извършена по изричното желание на същите онези френски елементи, които някога тласнаха страната към война и които сега още не са изчезнали от обществения живот и главно от военния живот, фактът, че френските генерали и адмирали са нарушили честната си дума спрямо германските институции и то безбройно много пъти, са сам по себе си за съжаление, но фактът, че вие, господин маршал трябваше да признаете, че тези генерали, адмирали и офицери са нарушили клетвата си за вярност към вас, ме принуждава да отбележа, че всяка спогодба с такива елементи е съвършено безпредметна. Аз ви прилагам тук доказателствата, че от влизането на германските войски, на 11 ноември т. г., нови тържествени уверения са били дадени и то под формата на тържествени декларации, които бяха нарушени още същия ден със заповедите, които бяха открити едва сега.

Установено е, че адмиралът е измамил още веднъж Германия и Италия, като е дал уверението, че френската флота ще се бори в Тулон срещу тежко неприятелско нападение. Защото докато на 11 ноември той правеше тази декларация, на 12 ноември беше издадена заповед да не се открива в никакъв случай огън срещу едно евентуално дебаркиране на английски и американски войски. От тогава насам бяха открити много други нарушения на конвенцията за примирието.

Аз дължа, господин маршал, да донеса до нашето знание следното:

1. Аз съм убеден, че вие лично, господин маршал, нямате никакво участие в тези работи и че страдате още по-жестоко от тях.

2. Аз съм натоварен да представлявам интересите на един народ, комуто войната беше наложена и който е принуден, за защитата си, да се бори срещу онези, които предизвикаха тази война и които днес я водят с цел да унищожат цяла Европа в полза на една юдео-англосаксонска клика, европейска и извън европейска.

3. Аз съм принуден да водя до край тази война от името на милиони хора. Не са само народите на собствените ни страни, които са се освободили от начинанието на един грабителски и безмилостен капитализъм и не желаят нито да бъдат ограбвани от международните спекуланти, нито да се откажат окончателно от националното си съществуване.

4. Германският народ, от името на който аз ви правя, господин маршал, тази декларация, не чувства никаква омраза към френския народ, но, в качеството на негов водач и представител, Аз съм решен да не предавам в никакъв случай Германия и Европа на хаоса, като търпя машинациите на елементите, които предизвикаха тази страхотна война.

Ето защо аз взех становище срещу тези тенденции и главно срещу лицата, които искат да осуетят и в бъдеще сътрудничеството между френския и германския народи и които, натоварени с тежката и кървава отговорност за развихрянето на войната, смятат сега, както изглежда, че е ударил отново часът да създадат в Южна Европа условия за нападенията на извънконтиненталните сили.

След като узнах за новите нарушения на дадената честна дума, извършени от френски офицери, генерали и адмирали, които имат доказаното сега намерение да предадат на англо-еврейските сеячи на война, след Северна Африка и Франция - аз заповядах незабавно завземането на Тулон, за да се попречи на заминаването или унищожаването на корабите и да се сломи със сила, в случай на нужда, всяка съпротива. Това не представлява борба срещу френските офицери и войници съзнаващи своя дълг, а само срещу престъпните сеячи на война, за които до днес още не е пролята достатъчно кръв и които търсят винаги нови възможности за продължаване и разширяване на катастрофата.

Ето защо, аз заповядах да се демобилизират всички части от френската войска, които, противно на заповедите на собственото им правителство, са подбуждани от офицерите си към дейна съпротива срещу Германия.

5. Първите мерки, към които ме доведе само нелоялното поведение на вашите адмирали и генерали, не са насочени, както изтъкнах вече, срещу Франция, или срещу френския войник изобщо.

Аз се надявам искрено и зная, че това е схващането и на моя съюзник, а именно, че на френската държава трябва да бъде възможно да прероди една войска, чиито офицери да се подчиняват поне на собствения си държавен глава и които да представляват по този начин необходимата гаранция за сключването на международни спогодби.

Колкото и тягостни да ви се струват тези факти в сегашния час, господин маршал, Вие ще намерите успокоение, като разсъдите, че е недопустимо за една държава да съществува без дисциплинирана и послушна армия и че преустройството на една флота, на една сухопътна войска и на една въздушна войска, които да ви бъдат сляпо покорни, не представлява нещастие за Франция, а напротив - щастливо събитие.

Най-сетне, не бих искал да завърша това послание, без да ви уверя отново, че мярката, която ми е наложена, не отслабва ни най-малко волята ми да сътруднича с Франция, но че тя представлява вероятно първото условие за практическото осъществяване на сътрудничеството.

Аз добавям, че съм безвъзвратно решен да помогна на Франция да си възвърне колониите - които и́ бяха откраднати от англосаксонците, въпреки всички уверения -и то с всички средства, които стоят на мое разположение. Нито Германия, нито Италия, имаха намерение да разрушат или да унищожат френската колониална империя. От френското правителство зависи сега да приеме мерките, които германското правителство беше принудено да вземе, по такъв начин, че да не произлезе никакво кръвопролитие, но да бъдат създадени искрено условията за успешно сътрудничество, полезно и за двете страни.

Маршал фон Рундщедт[3] е натоварен, що се отнася до германската акция, да взема всички решения и да сключва всичко необходими споразумения. Той ще бъде във всеки момент, господин маршал, на ваше разположение.

Аз свършвам това писмо, като изказвам надеждата, че по този начин ще може да бъде започнато едно сътрудничество, при което ние очакваме от страна на Франция само лоялност и разбиране на общата съдба на Европа.

Приемете, господин маршал, най-искрените ми уважения

Адолф Хитлер.