Новогодишното послание на Фюрера

 към народа

На 31 декември 1941 от Главната си квартира Фюрерът отправи до

 германския народ следния позив по случай Новата година.

Германски народе!

Националсоциалисти!

Съпартийци!

Когато на 3 септември 1939 г. Англия и Франция обявиха война на Германия, тези страни не направиха това, за да се противопоставят на едно искане, повдигнато от Германия и застрашаващо съществуване то или дори бъдещето на тези държави.

В действителност, единственото искане, което аз отправях, в продължение на ред години, както в Лондон, така и в Париж, беше искането за ограничаване на въоръженията и за разбирателство между народите. Обаче, всички германски опити да се постигне миролюбиво равновесие на интересите с ръководните лица, които бяха по онова време начело на тези държави, се натъкваха на съпротива и пропадаха, от една страна, поради омразата на онези, които виждаха в Германия един елемент на социален напредък и от друга страна, поради омразата на използвачите, които виждаха във въоръжаването и във войната много по-големи печалби, отколкото им биха дали трудът и мирът.

Няма нито един от ръководните държавници на тези страни, които са отговорни за войната, който да не е притежател на акции от индустрията за въоръжаването и който по тази причина да няма голям интерес от войната.

Зад всички се изправя, двигателната сила на вечния евреин, който от хиляди години е останал същия неприятел на всеки човешки ред и на едно истинско социално равенство. От факта, че неприятелите на Германия не могат да се основат на никаква причина за предизвикване на войната, се вижда до каква степен нападението срещу Германия е било неоснователно.

Наистина, коя е причината, по която те обявиха война на Германия през 1939 г.? Защото те не искат да живеят в един свят, такъв, какъвто ние го схващаме, отбелязва в беседите си край огнището г-н Рузвелт, който е най-големият сеяч на смущения на нашето време. Обаче, германският свят има толкова малко общо с Америка, колкото американският свят с нашия.

Никой не би помислил да покани г-жа Рузвелт да живее по германски начин, както и германският народ няма да приеме никога началата и формите на американския живот. Да не би Англия и Франция да са били принудени да ни обявяват война, защото сме искали да завладеем света? Не е дадено дори едно жизнено пространство само от 500 000 кв. км. на 85 000 000 германци. Колониите, завзети някога или придобити чрез покупка или размяна от нашите прадеди, ни бяха отнети, като бяха изтъкнати лицемерни мотиви.

Само 45 000 000 англичани имат правото да владеят 40 000 000 кв. км. от земята и си присвояват правото да потискат народи, от които индуският има седем пъти повече жители от английската метрополия.

Не, тази война беше започната точно като войната от преди 25 години от същите хора и по същите причини. Юдео-англосаксонският финансов заговор не се бори за демокрация, а чрез демокрацията за своите капиталистически интереси.

Г-н Рузвелт не търси друг вид свят, а по-добри сделки, благодарение на които той се надява да може да заглуши критиката, която се повдига срещу нездравата му стопанска политика, с която правителството му доведе американския народ до плачевно стопанско положение. Общата грижа на всички бе, че националсоциалистическа Германия би могла, в течение на годините, да покаже, благодарение на стопанската и социалната си политика увенчана с успех, на другите народи истинските причини на тяхното бедствие.

В същия момент, когато Германия успя, за няколко години, да премахне големия брой безработни, който беше предизвикан във времето на демокрацията, в други страни положението се разви дори в обратния смисъл. Броят на милионерите отиваше към увеличение, но този на работниците продължаваше да намалява.

Съединените щати имаха 13 000 000 безработни и държавните финанси бяха съвършено разстроени. В същото време, тази богата страна беше театър на социални кризи, възникващи едни след други. В този именно момент г-н Рузвелт би трябвало да отправи молитвите си към Всевишния да го вдъхнови, за да може да ръководи по-добре собствения си народ.

Обаче, по онова време господата Рузвелт, Чърчил и Идън не познаваха още народите и още по-малко човешките идеали, напротив, те познаваха само стопанските цели.

Едва когато те помислиха, че могат да подпомогнат стопанството си, съсипано от процъфтяването на една нова индустрия, те започнаха да се молят. Те се молеха съюзът между еврейския капитализъм и еврейския болшевизъм да може, с унищожаването на другите народи, да доведе до осъществяването на тяхната цел, а именно войната и нейното продължаване, за да може да се осъществят най-големи печалби.

Едно разбирателство с това международно финансово дружество относно интересите на народите трябваше неизбежно да пропадне. Те желаеха войната, защото виждаха в нея една много изгодна възможност да пласират капиталите си и зад тях се изправяше двигателната сила на еврейството и на еврейската диктатура, преобразена в болшевизъм. По тази причина, предложенията за мир от 1933 до 1939 г. бяха постоянно отхвърляни. По тази причина също г-н Чембърлейн имаше една криза на страх, когато, след края на кампанията в Полша, аз протегнах отново ръка за мир. По тази причина аз бях окачествен като подлец, когато, след края на кампанията на Запад, аз се опитах за първи път да обясня лъжата на тази война и да заявя, че Германия е готова за мир.

Всички те виждаха в човека, който се стремеше към мира, неприятеля на капиталите им, вложени във военните им индустрии. Поради това те не можаха дори да предявят една определена причина, по която водеха войната. А си послужиха с фрази, миражи и приказки, както и с лицемерни лъжи, които имаха за цел да скрият онова, което тези господа, военните индустриалци и притежатели на акции от военната индустрия, господата Чембърлейн, Чърчил и Идън и на първо място Рузвелт, не можеха да изкажат открито, а именно - сделките.

Така, г-н Чърчил вярваше, въпреки всичко, още през 1940 г., в един момент, когато целият западен фронт беше рухнал, във възможността да се възползва от ситуацията. Но той не се надяваше да спечели тази война с английските сили, а изключително, защото беше сигурен вече, че ще получи американската помощ и особено вследствие на задълженията, които беше постигнал със Съветския съюз -помощта на болшевишка Русия.

Като член на Партията, аз се борих в продължение на ред години срещу марксизма не, защото той беше социалистически, а защото социализмът, бидейки финансиран от „Франкфуртер цайтунг” и следователно от цялата еврейска и не еврейска финансова аристокрация, не можеше да бъде друго, освен лъжа.

Всички онези, които видеха, междувременно, рая на болшевишкия опит, могат да отговорят и да преценят онова, което аз твърдях относно марксизма. Така ние се борихме в продължение на десетки години срещу еврейския съюз на финансовите интереси на марксизма и то в самата Германия. Обаче, онова, което се съедини тогава в нашия свят срещу Националсоциалистическото движение, се съедини сега в голяма част на света срещу Германия, а именно капиталистите-реакционери като Чърчил, Рузвелт и Сталин, водач на болшевишкия рай на работниците и на селяните.

Когато г-н Чърчил отхвърли през юли и август предложението ми за мир, като нададе възмутени и ужасени викове, той беше поддържан силно от Рузвелт. Обаче, за г-н Рузвелт главното беше не американската помощ, обещана с военните доставки, но главно обещанието за влизането на Съветския съюз във войната.

Така дойде 1941 г. и с нея започването на най-големия спор, които светът е виждал някога. Излишно е в края на тази година до изброявам всички събития, които толкова ни поразиха с безподобния си характер. Но ако на 22 юни почти цяла Европа се надигна, това представлява едно доказателство за признаването на една опасност, която никога до сега не е застрашавала в такива големи размери нашия материк.

Когато войната срещу Германия беше решена от тази коалиция, аз сметнах, че действам съобразно със съвестта и дълга, като не се колебая толкова дълго за сигурността на Германия, запазването на нашия народ, за бъдещето на цяла Европа и в един неизбежен конфликт, да избегна поне чрез една бърза акция, много по-тежки жертви, които борбата би поискала в противен случай.

Германският народ ще ми повярва, че аз предпочитах мира пред войната. Защото мирът съдържаше за мене голяма поредица задачи, които ме правеха щастлив. Онова, което аз дадох на германския народ, благодарение на Провидението и на помощта на много видни сътрудници в малкото години от 1933 до 1939^-та, като културни дела, в полето на образованието и особено в стопанското преустройство, както и в социалното изграждане на нашия живот, ще може да бъде сравнено един ден с онова, което противниците са направили в същия период време.

Много печално е, че не може да се измени с нищо обстоятелството, че истински безделници и негодници ни отнемат времето, което ние си бяхме определили за постигането на културни, социални и стопански задачи на нашия народ. Същото е и с фашистка Италия, в която един сам човек, също увековечи името си със своята национална и цивилизаторска революция, имаща вековно значение, дело, което също така не може да бъде сравнявано с демократо-политическото безделие на тези крадци и ловци на дивиденти, които в англосаксонските страни, например, пръскат на всички страни богатствата на бащите, си, или пък събират нови богатства чрез съмнителни сделки.

Ние разбираме добре, следователно, защо Япония, най-накрая и тя, уморена от шантажи и нахални, непрестанни заплахи, грабна оръжието, за да се брани срещу най-големия подстрекател на вълнения във всички времена. По този начин един гигантски фронт на национални държави се простира сега от Ламанш до Източна Азия в борбата срещу юдео-капиталистическия и болшевишки заговор.

Първата година на тази борба току-що изтече. Това е годината на най-големите победи в човешката история. Това, което германските войски и войниците на съюзените ни народи показаха в течение на тази борба, е единствено и безсмъртно. В течение на хиляди години ще се говори за тези битки и за тези победи. И те ще предизвикват възхищение като най-висши прояви на народите, които се борят за съществуване то си и за бъдещето си.

Народът не би могъл така да си състави понятие за ужасното нещастие, което би потопило Германия и цяла Европа, ако еврейският болшевизъм, в качеството си на съюзник на Чърчил и на Рузвелт, би спечелил войната.

Защото Чърчил и Рузвелт предадоха Европа на Сталин. Аз говоря сега с вярата в една висша справедливост.

Чудовищният болшевизъм, на който те поискаха да отдадат европейските народи, ще разяде един ден техните народи и самите тях. Обаче, еврейството няма да унищожи европейските народи, то ще стане жертва на собствения си заговор. Великобритания и Съединените щати не могат да разрушат Европа чрез болшевизма. Тъкмо напротив, техните народи ще бъдат, рано или късно, жертва на тази на част.

Борбата продължава още на Източния фронт в Европа и ние виждаме как съветските роби са тикнати безскрупулно в сраженията и как тази борба бавно ги парализира.

В Източна Азия борбата също започна и докато двама от най-големите богохулници отправят молитви за преуспяването на своето дело, народите се освобождават от веригите си.

Именно затова годината, която настъпва, ще иска от нас големи усилия, фронтът и отечеството ще положат тези усилия и ще изпълнят дълга си. Отечеството, като една народна националсоциалистическа общност, ще направи това, което е необходимо и ще даде жертвите, които се искат от него.

В замяна на това, ще удари часът за бойците по фронтовете да започнат отново сраженията и да завършат това, което беше започнато. Ние можем само да искаме в края на тази година от Всемогъщия да даде на германския народ и на неговите войници сила, за да могат те, благодарение на труда и на смелостта, да изпълнят това, което е необходимо за запазването на нашата свобода и за обезпечаването на нашето бъдеще.

Ако изпълним до края нашия дълг, ние ще имаме съдбата, каквато ни е определена от Провидението.

Всеки, които се бори за живота на своя народ и за всекидневния си хляб, както и за своето бъдеще, ще спечели победата. Обаче онзи, който през тази война, въодушевен от еврейска омраза, се мъчи да унищожава народите ще бъде победен.

Нека преди 1942 година да се помолим за това на Всемогъщия - да ни подкрепи в решителния момент, за да бъде спасен нашият народ, както и нашите съюзни народи.