Кръстоносен проход за спасяването на Европа [1]

Германски народе! Националсоциалисти!

Аз бях потиснат от тежки грижи и осъден на няколкомесечно мълчание, но вече дойде часът, в който, най-сетне, мога да говоря открито.

Когато германският Райх на 3 септември 1939 г. получи английската декларация за обявяване война, повтори се още веднъж британският опит да бъде осуетено, чрез борба срещу най-силната в момента държава на континента, всяко начало на едно консолидиране, а заедно с това и на едно издигане на Европа.

Така едно време Англия съсипа Испания чрез много войни.

Така води тя своите войни срещу Холандия.

Така по-късно, с помощта на цяла Европа, тя се бори срещу Франция.

И така започна тя в началото на сегашния век обкръжаването на тогавашния германски Райх, а през 1914 г. - Световната война.

Германия беше победена през 1918 година само поради липсата на вътрешно единство. Последиците бяха страшни. След като най-напред беше заявено лицемерно, че войната се е водила само срещу кайзера и неговия режим, започнато бе планомерното унищожаване на Райха, когато германската войска беше сложила вече оръжието си. Докато се изпълняваха пророкуванията на един френски държавник, че в Германия имало 20 милиона души излишни хора, тоест хора, които би трябвало да бъдат премахнати чрез глад, болести или изселвания - Националсоциалистическото движение започна да върши своето дело за обединяването на германския народ, а заедно с това и за въздигането на Райха.

Това ново издигане на нашия народ от нуждата, мизерията и срамното пренебрежение, стоеше под знака на едно чисто вътрешно възраждане. Особено Англия не беше ни най-малко засегната, нито застрашена от него. Въпреки това, веднага започна да се прилага новата, изпълнена с омраза обкръжителна политика срещу Германия. Във вътрешността на страната и в чужбина се дойде до известния нам комплот между евреи и демократи, болшевики и реакционери, с единствената цел да се попречи на създаването на новата германска народна държава, а Райхът отново да бъде хвърлен в безсилие и мизерия.

Омразата на това международно световно съзаклятие засягаше, наред с нас и онези народи, които, също така пренебрегнати от щастието, бяха принудени да си изкарват насъщния хляб чрез най-тежка борба за съществуване. Преди всичко, на Италия и на Япония също така, както и на Германия беше отказано, дори формално забранено, всяко участие в разпределянето на благата на този свят. Затова съюзяването на тези нации беше един акт на самоотбрана срещу застрашаващата ги егоистична световна коалиция на богатството и насилието.

Още през 1936 г. Чърчил беше заявил, според изявленията на американския генерал Ууд, пред една комисия на американската камара на представителите, че Германия била станала пак твърде силна и затова трябвало да бъде унищожена.

През лятото на 1939 г. на Англия се струваше, че е дошло времето, когато ще може да започне проектираното отново унищожаване, чрез повтарянето на една обширна обкръжаваща политика по отношение на Германия. Системата на устроената за тази цел кампания от лъжи се състоеше в това - други народи да бъдат обявявани за застрашени, да бъдат подлъгани най-напред чрез английски обещания за гаранции и за помощ, а след това, както беше и преди Световната война, да бъдат пратени да се бият срещу Германия.

Така на Англия успя да лансира в света, от май до август 1939 г., твърдението, че Литва, Естония, Финландия, Бесарабия, както и Украйна били пряко застрашени от Германия. Една част от тези държави се оставиха да бъдат подмамени да приемат предлаганите обещания за гаранции и по този начин преминаха в новия фронт, който обкръжаваше постепенно Германия.

При тези обстоятелства, аз сметнах, че мога да поема отговорността пред своята съвест и пред историята на германския народ, като уверя не само тези страни, респективно техните правителства, в неистинността на изказаните британски твърдения, но независимо от това, да успокоя, особено най-мощната сила на Изтока, чрез една тържествена декларация за границите на нашите интереси.

Националсоциалисти!

Всички вие навремето сигурно сте чувствали, че тази стъпка беше за мене трудна и тежка. Никога германският народ не е хранил враждебни чувства спрямо народностите на Русия. Но повече от две десетилетия еврейско-болшевишките властници от Москва се мъчеха да хвърлят в огъня не само Германия, но и цяла Европа. Не Германия се е опитвала някога да пренесе в Русия своя националсоциалистически светоглед, а еврейско-болшевишките властници в Москва непрестанно правеха усилия да натрапят на нашия и на другите европейски народи своето господство и то не само духовно, но и военно-административно.

Във всички страни, обаче, последиците от дейността на този режим бяха само хаос, мизерия и глад.

В противовес на това, от две десетилетия насам аз се мъчех да дойда, с минимални намеси и без всякакво разрушение на нашето стопанство, до един нов социалистически ред в Германия, който не само отстранява безработицата, но и прави печалбата от работата да отива постоянно и във все по-голям размер в творящите хора.

Успехите на тази политика на стопанския и социален нов ред на нашия народ, който при планомерно преодоляване на съсловни и класови различия се стреми към една истинска народна общност като последна цел, са без прецедент в цял свят.

Затова през август 1939 г. на мен ми струваше една тежка вътрешна борба да пратя своя министър в Москва, за да се опита там да неутрализира британската политика на обкръжаване на Германия. Аз направих това не само със съзнанието за отговорност спрямо германския народ, но преди всичко с надеждата, че накрая все пак ще можем да дойдем до едно трайно премахване на напрежението и да намалим жертвите, които, може би, щяха да бъдат искани от нас в друго отношение.

След като Германия даде тържествено уверение в Москва, че споменатите области и страни - с изключение на Литва - лежат извън всички германски политически интереси, беше сключено и едно особено споразумение, за в случай че Англия би успяла да насъсква Полша да влезе във война срещу Германия. Но и тук стана едно разграничение на германските претенции, които не стояха в никакво съотношение с постиженията на германското оръжие.

Националсоциалисти!

Последиците от този желан от самия мен и сключен в интереса на германския народ договор бяха твърде тежки, особено за живеещите в засегнатите страни германци.

Много повече от половин милион сънародници германци - все дребни селяни, занаятчии и работници - бяха принудени почти за една нощ да напуснат своята досегашна родина, за да се отърват от един нов режим, който ги застрашаваше отначало с безкрайна мизерия, но, рано или късно, с пълно унищожаване.

Въпреки това хиляди германци изчезнаха! Невъзможно беше да се узнае тяхната съдба или дори тяхното местонахождение. Само между тях се намират повече от 160 души поданици на германския Райх.

За всичко това аз мълчах, защото трябваше да мълча! Защото моето желание беше да постигна едно окончателно премахване на напрежението, а ако е възможно и едно трайно споразумение с тази държава.

Още по време на нашия поход в Полша, съветските властници ненадейно предявиха претенции и за Литва, въпреки постановленията на договора. 

Германският Райх никога не е имал намерение да окупира Литва и не само че не е поставял никакво подобие искане пред литовското правителство, ами напротив - отхвърли молбата на тогавашното литовско правителство да изпрати в Литва германски войски, като акт, неотговарящ на целите на германската политика.

Въпреки това, аз се примирих и с това ново руско искане. То беше, обаче, само начало на непрестанни нови изнудвания, които от това време нататък се повтаряха постоянно.          

Победата в Полша, която беше извоювана изключително от германски войски, ми даде повод да отправя отново към западните сили едно предложение за мир. Поради интернационалните и еврейски подстрекатели към война, то беше обречено на отхвърляне.

Причината за това отхвърляне, обаче, още тогава се криеше в това, че Англия все още имаше надеждата да може да мобилизира една европейска коалиция срещу Германия, като включи и Балканите и Съветска Русия.

Така в Лондон се решиха да изпратят като посланик в Москва мистър Крипс[2].

Той получи ясното нареждане, при всякакви обстоятелства, да поднови отношенията между Съветска Русия и Англия и да ги развие в смисъла на английските интереси. Английският печат пишеше върху напредъка на тази мисия, доколкото тактически съображения не го караха да мълчи.

През есента на 1939 г. и през пролетта на 1940 г. се показаха вече фактически първите последици. Докато Русия се канеше да зароби военно не само Финландия, но и балтийските държави, тя изведнъж мотивира тази акция, с колкото лъжливото, толкова и смешното твърдение, че трябва да пази тези страни от една чужда заплаха, респективно да я изпревари. Това, обаче, можеше да се отнася само до Германия.

Защото друга сила изобщо не би могла нито да проникне в източните области, нито да води война там. Въпреки това, аз трябваше да мълча. Но властниците в Кремъл веднага отидоха още по нататък.

Болшевишко струпване на войски по германската източна граница

Докато Германия през пролетта на 1940 г. оттегли своите въоръжени сили далеч от източната граница по смисъла на така наречения пакт за приятелство, дори в голяма част изобщо освободи тези области от германски войски, то в същото време започна натрупването на руски войски в един размер, който можеше да бъде схванат само като едно съзнателно застрашаване на Германия.

Според една декларация на Молотов, направена тогава лично от него, още през пролетта на 1940 г. само в балтийските държави са се намирали 22 руски дивизии. Понеже руското правителство винаги твърдеше, че тези войски били повикани от тамошното население, целта на тяхното стоене там можеше да бъде само една демонстрация срещу Германия.

Докато нашите войници от 10 май 1940 г. нататък бяха сломили френско-британската мощ на Запад, руското натрупване по нашата източна граница продължаваше в един размер, който постепенно ставаше все по-застрашителен.

Затова от август 1940 г. нататък аз смятах, че не бих могъл да отговарям повече пред интересите на Райха, ако срещу това огромно натрупване на болшевишки дивизии оставя незащитени нашите източни провинции, които и без това вече толкова често са бивали опустошавани.

Но по този начин настъпи това, което целеше британско-съветското сътрудничество, а именно ангажиране на толкова големи германски сили на Изток, че германското военно ръководство не можеше вече да поеме отговорността за едно радикално завършване на войната на Запад, особено по отношение на въздушните сили.

Това, обаче, отговаряше не само на целта на британската политика, но и на съветската. Защото както Англия, така и Съветска Русия имат намерението да удължат тази война, колкото може повече време, за да отслабят цяла Европа и да я хвърлят във все по-голямо безсилие.

Застрашителното нападение на Русия срещу Румъния също така трябваше да служи само на задачата да получи в свои ръце, или при дадени обстоятелства поне да унищожи, една важна база не само на германския стопански живот, но и на стопанския живот на цяла Европа.

От 1933 г. насам, обаче, тъкмо германският Райх се стараеше с безкрайно търпение да спечели като търговски партньори югоизточно-европейските държави. Затова ние имахме и най-голям интерес за тяхното вътрешно държавно консолидиране и за реда в тях. Нахлуването на Русия в. Румъния и гръцкото обвързване с Англия застрашаваха да превърнат в късо време и тези области в едно общо бойно поле.

Противно на нашите принципи и обичаи, в отговор на една настоятелна молба на тогавашното румънско правителство, което само беше виновно за този развой на нещата, аз му дадох съвет, в интереса на мира, да се поддаде на съветското изнудване и да отстъпи Бесарабия.

Румънското правителство, обаче, смяташе, че ще може да носи отговорността за това пред своя собствен народ само при предпоставката, че като обезщетение за това Германия и Италия ще дадат поне една гаранция, че няма да бъде повече засягана останалата румънска територия. Аз направих това с тежко сърце.

Преди всичко, затова, защото когато германският Райх даде една гаранция, това значи, че той ще държи на нея. Ние не сме нито англичани, нито евреи.

Аз вярвах, че по този начин съм услужил, в последния час, на мира в тази област, макар и след приемането на едно тежко задължение от наша страна. Обаче, за да бъде окончателно разрешен този проблем, а също и за да се получи яснота върху съветското становище по отношение на Райха, както и под натиска на постоянно засилващото се мобилизиране на нашата източна граница - аз поканих г-н Молотов да дойде в Берлин.

По това време съветският министър на външните работи поиска изясняването, респективно съгласието на Германия по следните четири въпроса:

I. ВЪПРОС НА МОЛОТОВ:

В случай на едно нападение на Съветска. Русия срещу Румъния, германската гаранция за Румъния ще бъде ли насочена и срещу Съветска Русия?

МОЯТ ОТГОВОР:

Германската гаранция е обща и ни задължава безусловно. Русия, обаче, никога не ни е заявявала, че освен Бесарабия, има изобщо и други интереси в Румъния. Самото завземане на Северна Буковина беше едно нарушение на това уверение. Затова аз не вярвах, че сега изведнъж Русия би могла да има и по-нататъшни намерения спрямо Румъния.

II. ВЪПРОС НА МОЛОТОВ:

Русия се чувствала отново застрашена от Финландия. Русия била решена да не търпи това. Готова ли е Германия да не дава никаква подкрепа на Финландия и преди всичко, да оттегли веднага отправилите се към Киркенез войски, за да сменят тамошните войски

МОЯТ ОТГОВОР:

Сега, както и преди, Германия няма никакви политически интереси във Финландия. Една нова война на Русия срещу малкия финландски народ, обаче, не може да бъде смятана от правителството на германския Райх като търпима, толкова повече че ние никога не бихме могли да вярваме в едно застрашаване на Русия от Финландия. Но ние изобщо не искаме в Източно море да се създаде още веднъж една военна област.

III. ВЪПРОС НА МОЛОТОВ:

Готова ли е Германия да се съгласи, а Съветска Русия от своя страна да даде гаранция на България и за тази цел да изпрати съветски войски в България, при което той - Молотов - искал да заяви, че те нямали намерение по този повод да отстранят, например, Царя (Става дума за Цар Борис III - Бел. ред.).

МОЯТ ОТГОВОР:

България е суверенна държава и аз не зная България изобщо да е помолила Съветска Русия за гаранция, както Румъния помоли Германия. Освен това, би трябвало да говоря по това с моите съюзници.

IV. ВЪПРОС НА МОЛОТОВ:

Съветска Русия имала нужда, при всички обстоятелства, от свободно преминаване през Дарданелите и искала за своята защита окупирането на няколко важни опорни точки на Дарданелите, респективно на Босфора. Съгласна ли била Германия с това или не?

МОЯТ ОТГОВОР:

Германия е готова във всяко време да даде своето съгласие за една промяна на статута от Монтрьо в полза на черноморските държави. Германия не е готова да се съгласи Русия да притежава свои опорни пунктове в теснините.

Националсоциалисти!

По тези въпроси аз възприех онова становище, което единствено можех да възприема като отговорен ръководител на германския Райх, но и като съзнаващ отговорността си представител на европейската култура и цивилизация.

Последицата беше едно засилване на съветската дейност, насочена срещу Райха, преди всичко, обаче, незабавното започване на вътрешното подкопаване на новата румънска държава и опитът чрез пропаганда да бъде отстранено българското правителство.

С помощта на объркани, незрели глави от румънския легион, удаде се да бъде инсцениран в Румъния един държавен преврат, чиято цел беше да бъде свален държавният глава генерал Антонеску и да бъде създаден хаос в страната, та като бъде отстранена законната власт, да се премахне предпоставката за влизането в сила на германското обещание за гаранция. Въпреки това, аз все още вярвах, че най-добре ще бъде да запазя своето мълчание.

Веднага, след пропадането на този план беше извършено едно ново засилване на руските войскови концентрации по източната германска граница. Бронирани части и парашутни войски във все повече растящ брой, бяха премествани в застрашителна близост до германската граница.

Германската войска и германското отечество знаят, че до преди няколко седмици нито една единствена германска бронирана или моторизирана дивизия не се намираше на нашата източна граница.

Но ако би било потребно едно последно доказателство за образуваната, между това, въпреки всички залъгвания и прикривания, коалиция между Англия и Съветска Русия, това доказателство беше дадено чрез югославския конфликт. Докато аз се стараех да предприема един последен опит за умиротворяването на Балкана и в изпълнено с разбирателство сътрудничество с Дуче, поканих Югославия да се присъедини към Тристранния пакт. Тогава Англия и Съветска Русия организираха, с общи усилия, онзи преврат, който отстрани в една нощ тогавашното избрано правителство.

Защото на германския народ днес може да бъде съобщено - сръбският преврат срещу Германия беше извършен не само под английско, но, преди всичко, под съветско-руско знаме. Но понеже ние мълчахме и по това, съветското ръководство направи още една стъпка по-нататък. То не само организира преврата, но и няколко дни по-късно сключи с преданите нему нови креатури известната приятелска спогодба, която беше предназначена да засили съпротивителната сила на сърбите срещу умиротворяването на Балкана и да ги настрои срещу Германия. И това не беше никакво платоническо намерение.

Москва искаше мобилизирането на сръбската армия.

Понеже аз и тогава смятах, че е по-добре да не говоря, властниците от Кремъл направиха още една крачка по-нататък.

Правителството на германския Райх притежава днес документи, с които се доказва, че Русия, за да спечели окончателно Сърбия за борбата, е дала на последната уверението, че през Солун ще доставя оръжия, самолети, муниции и друг военен материал срещу Германия.

И това ставаше почти в същия онзи момент, когато сам аз още давах на японския министър на външните работи д-р Мацуока съвет, да работи за едно подобряване на отношенията с Русия, все с надеждата да се помогне по този начин на мира.

Само бързият пробив на нашите несравними дивизии към Скопие, както и завземането на Солун, попречиха на намеренията на този съветско-англосаксонски комплот. Сръбските офицери от въздухоплаването отлетяха за Русия и там бяха приети като съюзници.

Победата на силите от Оста на Балкана осуети плана, Германия да бъде въвлечена през това лято в няколко месечни борби в Югоизточна Европа, а, между това, натрупването на съветски войски да продължава все повече, тяхната боева готовност да се засилва, та тогава Съветска Русия, заедно с Англия и подкрепена от очакваните американски доставки, да задуши и да смаже германския Райх и Италия.

По този начин Москва не само наруши постановленията на нашия пакт за приятелство, но и извърши най-жалка измяна. И всичко това ставаше, докато властниците в Кремъл до последната минута лицемереха навън точно както беше в случая с Финландия или Румъния и правеха наглед невинни опровержения.

Но ако досега бях принуден от обстоятелствата постоянно да мълча, днес е дошъл моментът, когато едно по-нататъшно бездействие би било не само греховна небрежност, но и престъпление спрямо германския народ, дори спрямо цяла Европа.

Днес кръгло 160 руски дивизии стоят на нашата граница. От няколко седмици постоянно стават нарушения на тази граница и то не само на съветско-германската граница, но и в Далечния север, както и в Румъния. Руските летци просто си правят удоволствие да оглеждат безгрижно тези граници, вероятно, за да ни докажат по този начин, че се чувстват вече като господари на тези области.

През нощта на 17 срещу 18 юни руски патрули отново направиха разузнаване на германската територия и можаха да бъдат отблъснати едва след продължителна престрелка.

По този начин, обаче, дойде вече часът, в който става необходимо да се противопоставим на този комплот на еврейско-англосаксонските военни подбудители и на също така еврейските властници на болшевишката московска централа.

Германски народе!

В този момент се извършва едно настъпление, което по размери и обсег е най-голямото, каквото е виждал светът досега. Заедно с нашите финландски другари, борците на победителя от Нарвик стоят до Северното ледо-вито море. Германски дивизии, под заповедите на завоевателя на Норвегия, пазят, заедно с финландските герои на свободата, под заповедите на техния маршал, финландската земя. От Източна Прусия до Карпатите се простират формациите на германския източен фронт. По бреговете на Прут, по долното течение на Дунава, чак до бреговете на Черно море, германски и румънски войници стоят заедно под заповедите на държавния глава Антонеску.

Задачата на този фронт не е вече защитата на отделни страни, а осигуряването на Европа и следователно, спасяването на всички.

Затова днес реших да се поставя отново в ръцете на нашите войници съдбата и бъдещето на германския Райх и на нашия народ.

Дано Бог ни помогне и в тази борба! Берлин,

22 юни 1941 година.

Адолф Хитлер