21-годишната равносметка на движението

На празника по случай годишнината от основаването на Националсоциалистическата партия, на 24 февруари 1941, Фюрерът произнесе, в историческата зала на Хофброй в Мюнхен, пред своите първи партийни другари, следната реч:

Партийни другари и другарки!

Национал-социалисти!

24 февруари е за нас винаги един ден на дълбоко възпоменание и то с право. За Движението, на този ден и от тази зала започва удивителният победоносен поход, който го доведе до върха на Райха и с това то стана оформител на германската съдба. Лично за мен този ден е също така от голямо значение. Аз мисля, че твърде рядко един политик, 21 години след първото си голямо публично встъпване в политическия живот, може да излезе пред същите последователи, за да им повтори същата програма, както в първия ден. Рядък случай – един мъж, в продължение на 21 години да проповядва и осъществява едно и също нещо, без да е трябвало, макар и само веднъж, да се отдалечи от своите схващания или от своята по-ранна програма.

Когато ние се събрахме за пръв път в тази зала през 1920 година, сигурно пред мнозина е изпъкнал въпросът: „Я виж ти, пак нова партия! Защо още една партия, няма ли вече достатъчно партии?“ – Ако новото Движение желаеше да бъде продължение на по-раншните партии, да умножи тези партии, тогава, разбира се, това възражение би било основателно, защото е вярно, че имаше повече партии, отколкото трябваше. Но то беше нещо различно от всички тогава съществуващи партийни образувания. Създаде се едно Движение, което за пръв път заяви, че то няма за цел да застъпва определени, конкретно очертани интереси на отделни народни слоеве; че не е представител на буржоазни или пролетарски интереси; че не е представител на селото или града; че не е представител на католическите или протестантски интереси; че не е представител на отделни области, – но е едно Движение, което за пръв път постави в центъра на своите идеи съвършено ясно думата „германски народ“. То не беше и класова партия, защото не се насочваше нито на ляво, нито на дясно, както се опитваха да делят тогава нацията, но още от самото си начало имаше пред очи само една цел: германския народ в неговата цялост.

С това започна една героична борба, която трябваше да опълчи против Движението почти всички, – което и фактически стана. Но тъкмо в това определяне на целта се криеше решаващият момент. И ако аз мога да стоя отново пред вас след 21 години, дължи се само на така поставената цел, на така ясно и недвусмислено поставената цел, която не направи от Движението един служител на отделни, определени и ограничени интереси, но независимо от всички особени задължения, го изправи пред единствената задача: да служи на целокупния германски народ, да отстоява неговите интереси, без оглед на всички временни разцепления.

Ние се намирахме тогава сред голям разгром. Версай тежеше върху всички ни и естествено беше, че отделни хора със свити сърца се заеха да намерят път, който да изведе народа от това безименно нещастие.

Един пръв по рода си героичен епос

Причините за този разгром бяха разглеждани най-различно. Направиха се, без съмнение, най-тежки политически грешки и то не само през годините на войната, а и още много години преди нея. Наближаването на бурята се виждаше, виждаха се известни подстрекатели да действат през онова време – това са онези подстрекатели, които и днес вършат същото: да мобилизират цяла Европа срещу Германия. И макар, че имаше удобни случаи за противодействие срещу тези подстрекатели и то навреме, тогавашните водачи на Райха се оказаха политически негодни. Също и от започването на Световната война политическото ръководство, било по отношение на външната политика, било по отношение на вътрешната политика, беше най-неизкусно, а и в психологическо отношение погрешно и то съвсем погрешно. Един упрек само не би трябвало да им се прави: те не желаеха войната.

Напротив, ако те биха желали войната, то сигурно щяха да се подготвят за нея по друг начин, а така също биха избрали и един по-сгоден момент за започването и́. Не, тяхното най-голямо престъпление – ако една грешка може да се нарече така – беше това, че те не започнаха да действат в решителния час, в по-благоприятното време, макар и да знаеха, че войната е неизбежна. Направиха се също и военни грешки и то много такива. Въпреки всичко, обаче, остана един факт налице, а именно, че германският войник, като такъв, непобеден четири години наред, изправяше своето чело пред неприятеля. В тези четири години беше създаден един героичен епос, който е единствен по рода си. Безразлично колко са големи нашите победи и колко големи ще бъдат те занапред – винаги германският народ, дълбоко затрогнат, ще обръща поглед назад, към времето на Световната война, тъй като тогава, уединен и изоставен от целия свят, той трябваше да води героична борба срещу огромното числено надмощие на неприятеля, срещу неговото грамадно надмощие по отношение на военния материал и въпреки всичко това, той се държа, докато дойде разгромът, за който фронтът не се провини ни най-малко, а който дойде като резултат от разложението вътре в страната.

С това ние идваме до истинската и решаващата причина за тогавашния погром. Германският народ живееше още от десетилетия в едно нарастващо вътрешно разложение. Два свята бяха, на които нацията се разпадна тогава. За нас, старите националсоциалисти, те и днес са ни в съзнанието, тъй като ние водихме борбата в тези два свята, намирахме се между тях и от тези, именно, два свята се оформи полека-лека нашето Движение.

Буржоазия – пролетариат

Национализъм – социализъм

Вие още си спомняте, мои стари партийни другари и другарки, тогавашната картина на политическия живот, спомняте си всички онези плакати на двете големи понятия, които се бореха помежду си: това беше буржоазията, от една страна и пролетариата, от друга. Национализъм тук, социализъм там. И между тях една пропаст, за която се смяташе, че никога не би могла да се превъзмогне. Буржоазният националистически идеал беше, преди всичко, буржоазен, а социалистическият идеал беше, преди всичко, марксически. Буржоазният идеал беше обществено ограничен, марксическия идеал беше международно неограничен. В основата си, обаче и двете тези движения бяха безплодни.

Във времето, когато аз за пръв път се явих тук, никой разумен човек не можеше да предположи, че един ден се би стигнало до решителна победа. Това беше всъщност най-важното. Ако нацията не трябваше да се разложи окончателно, то в тази борба, ако тя беше неизбежна, едната страна трябваше да излезе като стопроцентов победител. Но това беше тогава изключено, защото тези движения бяха започнали вече вътрешно да се разлагат и цепят. Те отдавна бяха загубили всякакъв замах.

Разцеплението на партиите

Буржоазията беше разцепена на безбройни партии, дружества, групички, съюзчета; зад тях разни сдружения за защита на градски или областни интереси, или за защита на интересите на собствениците на покрити и непокрити имоти, и т. н. – а на другата страна бяха марксическите течения, които също така се намираха в разложение и раздробление: социалистите от мнозинството, независимите социалисти, комунистите, леви комунисти, комунистическата работническа партия, синдикалистите и т. н. Кой познава днес всички тези групи, които тогава се бореха една срещу друга? Всеки плакат беше една прокламация не само срещу противниците, но често и против своите.

Тези два лагера, които тогава ни излязоха насреща, водеха неминуемо към пълното разложение на народната снага, а с това, естествено и към пълното обезсилване на германския народ. Все едно, какви задачи ние искахме да разрешим, дали вътрешнополитически, дали стопанско-политически, или пък държавно-политически – едно беше от решително значение: нито една от големите задачи на времето не можеше да бъде разрешена, без използване концентрираната енергия на нацията.

Версай трябваше да разгроми Германия за вечни времена

Пред нас тогава стоеше Версайският договор. Когато за пръв път аз се явих тук, в тази зала, цялата ми политическа мисъл беше изпълнена от задължението да протестирам срещу това най-позорно унижение на всички времена и да поведа нацията на борба. Външно-политически, този диктат значеше обезглавяване и беззащитност на германската нация.

Обаче, тъкмо това външно-политическо положение ни застави да вземем едно толкова ясно решение. Този позорен диктат имаше за цел да пороби за вечни времена германската нация. Този робски труд не беше ограничен, но те казваха предварително: „Ние не искаме да определим, какво ще имате да плащате, защото самите ние не знаем, какво можете да платите: – затова, от време на време ние ще определяме отново вашите задължения; вие, по начало, се задължавате да плащате всичко, което изискваме от вас“. Това направиха тогава германските правителства!

Изпълнението на тези задължения трябваше да разгроми Германия за вечни времена. И ако тогава един французин изказа мисълта, че целта трябва да бъде премахването на 20 милиона германци, то това не беше в никакъв случай фантазия! Трябваше само да се изчисли времето, когато германската нация наистина би броила 20 или 30 милиона по-малко.

Ние сами си помогнахме

Срещу това злокобно стопанско заробване излезе насреща германската нация, която беше разделена на два лагера. И двата имаха съвсем противоположни схващания и двата се надяваха на интернационализма, – едните, повече по свойствения им интелектуален път, казваха: „Ние вярваме в световната съвест, в световната справедливост, ние вярваме в Обществото на народите в Женева“; другите бяха повече пролетарски настроени и казваха: „Ние вярваме в интернационалната солидарност“ – и тем подобни.

Обаче, всички вярваха в нещо, което се намираше извън собствения им народ – един много удобен метод, за да се спасиш, като се надяваш, че други ще дойдат, за да ти помогнат!

Срещу това, новото Движение застъпи схващането, което в основата си може да се сведе до едно единствено изречение „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог“. Това не е само набожна, но и много правдива поговорка, тъй като съвсем не може да се приеме, че дядо Господ е създаден, за да помага на хора, които са твърде много страхливи и мързеливи, за да си помогнат сами; че дядо Господ трябва да запълва слабостта на хората. Бог не постъпва така. През всички времена Той е благославял само онзи, който е бил готов сам да се съпротивлява.

Какво може да се очаква от помощта на другите, това ние видяхме. Един американски президент се появи и даде тържествена клетва, че ако ние сложим оръжие, ще получим това и това, и това. Оръжието беше сложено, но клетвата беше нарушена и забравена. На господата после им ставаше неудобно, когато ги подсещахме за това. Тогавашната демократическа Германия, колкото и често да се молеше, не получи нито едно облекчение, а за равноправие и дума не можеше да става.

Аз започнах моята борба точно в този град, една политическа борба против Версай. Вие всички знаете, мои партийни другари и другарки, колко често говорих аз против Версай. Аз проучих този договор, както никой друг. Аз не го забравих, дори днес не съм го забравил. Този договор не можеше да бъде премахнат със смирение и покорство...

След това Фюрерът, продължавайки речта си, по внушителен начин напомни на своите стари партийни другари дългогодишната трудна борба на Движението за германеца, за всеки мъж и за всяка жена. Той обрисува упоритата и неумолима борба срещу подигравки и гаври, срещу лъжа и клевета, срещу духовен терор и брутално насилие, която младото Националсоциалистическо движение трябваше да води навремето. Във връзка с това, Фюрерът подчерта достойното участие на старите партийни другарки в тази борба, които със своя сигурен женски инстинкт били, именно, в най-лошите за Движението времена, най-верни и сигурни борци. Фюрерът, постоянно прекъсван от бурните акламации на своите стари партийни другари, говори с остър сарказъм за глупавите и безсрамни методи на нашите вътрешно-политически противници от онова време, които методи срещаме днес неизменени в борбата на нашите външни неприятели.

Времето на тези упорити борби, продължи Фюрерът, донесе със себе си и един отбор водачи. Когато днес заставам пред нацията и виждам гвардията от тези мъже, които са наредени около мен, аз мога да кажа: това са истински мъже, които, наистина, представляват нещо и напротив, като погледна правителствата на моите противници, мога само да кажа: те са негодни да бъдат при мен дори като дребни помагачи.

Аз не съм демократ!

Тези усилни времена създадоха един елит от първокласни съратници, които често пъти създават и грижи – това е много естествено. Способните мъже са чепати и често бодливи; затова в нормални времена човек трябва да се грижи щото тези бодли да стоят един до друг, а не един срещу друг. Но щом настъпи опасност, те стават гвардия от решителни мъже. Този елит, който във войската се проявява по време на война, която изтъква истинските водачи на преден план – в политическия живот този елит се излъчва само в борбата.

Този отбор беше резултат на бавно развитие, резултат на тази вечна борба срещу съпротивлението – така, постепенно, ние получихме едно водачество, с което днес може всичко да се предприеме. Ако сега погледна към другия свят, то трябва да кажа: той просто проспа това чудо. И днес още той не иска да го признае. Те не искат да признаят, какво сме ние и не искат да признаят, какво са останали, те тичат наоколо като някоя Темида, с превързани очи. Те отричат, преди всичко, това, което не им е изгодно. Те не искат да разберат, че две революции създадоха в Европа нещо съвършено ново.

Защото ние знаем, че едновременно с нашата революция се появи още една втора, при която поемането на властта се осъществи много по-рано, отколкото при нас, именно, фашистката. И тази революция доведе до същите резултати. Между нашите две революции съществува абсолютна идентичност, не само в поставената цел, но и в изминатия път. И над всичко – едно приятелство, което е нещо повече от едно целесъобразно съгласуване. Също и това нашият противник още не може да разбере – че ако аз гледам на един мъж като на мой приятел, тогава аз оставам редом до него и не търгашествам с тази си дружба. Защото аз не съм демократ, а това значи, че не съм мошеник.

Не искам да използвам войната за забогатяване, защото аз искам и след моята смърт да бъдат справедливи към мен и да кажат, не цялата ми борба и целият ми живот са били посветени само на един велик идеал. Затова и в тази област не искам да покажа слабости. Няма абсолютно никакво съмнение, че съюзът, който свързва двете революции и особено съюзът, който свързва двамата водачи, е непоклатим; и че когато единият от тях се намира в нужда, то другият ще му се притече на помощ и обратно. Но, освен това, ние имаме общ враг, когото ще надвием.

Идват новите подводници!

Беше време, когато фашистка Италия – която води същата борба като нас, която е окована също така, както сме оковани и ние и която трябва да живее с едно свръх-население, също така, както и ние – получи толкова малко удовлетворение на своите жизнени искания, колкото и ние. Тогава тази фашистка Италия заангажира големи неприятелски сили. Многобройни английски параходи са в Средиземно море, многобройни английски аероплани са заангажирани в северноафриканските колонии, а и големи сухопътни сили бяха приковани там. Това беше за нас добре дошло, тъй като аз напоследък ви казах, че нашата борба по море сега тепърва ще започне. Причината е тази, че ние искаме най-напред с подводниците да обучим нов персонал за новите подводници, които излизат сега. Че те сега ще започнат да излизат, върху това не трябва никой да се съмнява. Преди два часа аз получих съобщение от главнокомандващия флотата, че тъкмо са пристигнали сведения, според които подводни и надводни сили са потопили нови 215 000 тона. От това число само подводници са потопили 190 000 тона, като от един единствен конвой, който бил унищожен вчера, били потопени 125 000 тона.

От месеците март и април нататък, господата трябва да се приготвят за съвсем други неща. Тогава те ще видят, дали ние пак сме проспали зимата и кой е разточителствал с времето си. През тези дълги месеци, през които ние водихме борбата с толкова малко подводници, Италия ангажира големи противникови сили. Сега ни е все едно, дали нашите щуки ще срещнат английските параходи в Северно море или в Средиземно море – в края на краищата, това е безразлично. Едно е сигурно: където Англия засегне континента, ние веднага ще се опълчим насреща и́; където и да се появят английски параходи, там ще бъдат изпратени и нашите подводници, докато дойде решителният час.

Както у нас, така и в Италия беше извършена една революция, която, в края на краищата, отвежда към едно преустройство на народната общност; трябваше да води към една нова общност и действително доведе до нея. Ние тогава трябваше дълги години да имаме търпение и ако моите неприятели днес мислят да ме уплашат с времето, аз мога само да кажа: Аз се научих да чакам, обаче, през това време на чакане, никога не съм лентяйствал.

От 1923 година ние трябваше да чакаме 10 години, докато най-сетне дойдохме на власт, обаче тези 10 години – както вие знаете, мои партийни другари – ние използвахме добре. Какво успяхме да направим и какво създадохме! Движението, което беше налице в 1933 година, беше друго и различно от Движението през 1923 година. Ние използвахме времето и затова такива заплашвания не могат да ме уплашат. Ние никога не си предпоставихме срочна цел: „На 1 март, или на 15 юни, или 7 септември трябва да бъде направено това и това“. Такова си предпоставяха само журналистите на нашите противници. Те знаеха всичко от по-рано.

Те казваха: „Ако националсоциалистите не дойдат на власт до октомври 1929, са загубени!“ Ние, обаче, не бяхме загубени! Те казваха: „Ако национал-социалистите не дойдат на власт сега, след септемврийските избори през 1930 година, националсоциализмът е свършен!“ Той не беше свършен, въпреки че ние не дойдохме на власт! И след това казаха през 1932 година: „Сега национал-социализмът е мъртъв. Фюрерът отказа да влезе в правителството, той не иска да поеме никаква отговорност, защото го е страх да поеме такава; ние винаги сме казвали това, защото ние знаем, че той гледа да се изплъзне от всякаква отговорност!“ Тези остроумни гении, които сега се намират в Англия – при нас вече ги няма – знаеха най-точно това още тогава. Тогава те казваха:

„13 август е решаващият срок, с националсоциализма е свършено!“

Дойде 14 август и с националсоциализма не беше свършено! Няколко месеца по-късно те поставиха нови срокове и най-накрая, дойде денят 30 януари 1933. Те веднага казаха: „Сега те сгрешиха. Сега те взеха властта. За шест седмици са свършени, за три месеца най-много, три месеца и с тях е свършено“. Шестте седмици и трите месеца отминаха. С нас не беше свършено.

И все нови и нови срокове поставят. И сега, през войната, правят същото. И защо не? Това са същите онези хора, това са същите пророци, същите чудотворци, които у нас толкова чудесно пророкуваха бъдещето, а сега са назначени като помощници в английското министерство на пропагандата и в министерството на външните работи. Те знаят съвсем точно, в какъв срок е свършено с германците! Това ние сме преживели вече няколко пъти. Вие си спомняте, какво се казваше. Аз трябва да припомня само прочутите думи на един голям английски държавник, когото вие в Мюнхен опознахте по-отблизо, да припомня само за мистър Чембърлейн, който няколко дни преди 9 април миналата година оповести: „За щастие, той изпусна омнибуса“. Аз ще ви припомня и един друг английски главнокомандуващ, който казваше: „Да, преди няколко месеца мене ме беше страх, сега обаче не ме е страх вече, тъй като те пропуснаха времето, а освен това, те имат само млади генерали. Това е тяхната грешка и тяхното нещастие. Въобще, тяхното цяло водачество…, но, преди всичко, те пропуснаха времето, сега е вече късно“. – Няколко седмици по-късно този генерал трябваше да си подаде оставката. Вероятно и той е бил твърде млад.

И днес те правят също така. Те постоянно поставят срокове. През есента те казваха „Щом сега не стане десант, то всичко е наред; през пролетта на 1940 година Англия ще пренесе войната на континента“. Аз непрестанно чакам британската офанзива. Но я преместиха някъде другаде и сега ние трябва да тичаме подире им. Но все ще ги намерим, където и да отидат! Ние ще ги намерим там, където ударът за тях ще е най-унищожителен.

Ние искахме само равни права!

От тогава изминаха 21 години в неотклонна борба на Движението. Най-сетне, след 13 години, ние дойдохме на власт. От тогава годините се използват за подготовка във външно-политическо отношение и в огромна работа във вътрешността. Вие знаете: сега в държавата се действа също така, както беше по-рано в Партията. Ние не искахме нищо от света, освен да ни даде равни права, също, както искахме равни права и във вътрешността на страната. Ние някога искахме да ни дадат правото за свобода на събранията, което имаха другите; ние искахме правото за свобода на словото; ние искахме, като парламентарна партия, същите права, които имаха и другите. Те ни ги отказваха, преследваха ни с терор. Ние, обаче, въпреки това, изградихме организацията и се наложихме.

Националните икономики ще победят!

Също така и аз излязох пред света и заявих: „Аз не искам нищо повече от това, което имат и другите. Аз съм готов да се разоръжа напълно“.

Аз правех все нови и нови предложения. Те само ни се надсмиваха и ги отхвърляха, също така, както и вътре в страната.

Аз заявих, че искам да постигна същото по пътя на преговорите. Не може да има нищо по-хубаво от това: целите на един народ да се постигнат по този начин, понеже това коства по-малко и преди всичко, спестява кръв. Кой би бил луд да иска да вземе със сила онова, което би получил с разум? Но има неща, които Германия трябва да има, защото ние искаме да живеем; защото другите нямат право да ни отнемат тези неща, тъй като е невъзможно една нация, която притежаваше 38 милиона кв. км., да отнеме от друга нация още два и половина милиона кв. км.; и защото за нас е непоносимо да бъдем под настойничеството на тези народи, от които да ни бъде предписвано, каква стопанска политика да водим.

Ние водим онази стопанска политика, която е полезна за германския народ. Аз не се бъркам в живота на другите. Ако другите искат да седят върху торби със злато, нека го направят. Обаче, когато се казва: „Направете и вие това!“ – то аз ще се пазя да купувам мъртво злато срещу германската работна сила. Аз купувам за германската работна сила продукти, необходими за живота. И резултатът от нашата стопанска политика потвърждава правотата на нашите схващания, а не схващанията на господата със златните стандарти. Защото ние, бедните, премахнахме безработицата; защото ние се отвърнахме от това златно безумие; защото ние схващаме целия наш стопански живот като един производствен проблем, а не като капиталистически проблем. Разбира се, зад нашата стопанска политика ние поставихме организираната сила на нацията, дисциплината на целия народ. Ние обяснихме на нацията, че е безумие да се води война между отделните съсловия вътре в страната и че от такава война всички ще загинем. Разбира се, затова беше необходимо едно общо, социално, основно направление. Днес не могат да се изграждат държави на капиталистическа основа. Народите, с течение на времето, ще се събудят, и ако има хора, които вярват, че ще могат да спънат пробуждането на народите чрез войни – нека знаят, че, напротив, войните ще ускорят това пробуждане! Тези държави ще завършат с финансови катастрофи, които ще унищожат основите на тяхната досегашна финансова политика.

На това основание, не златният стандарт ще излезе победител, а напротив, националните стопанства победоносно ще си пробият път! Тези национални стопанства ще водят помежду си необходимата за тях търговия. Дали това се харесва на няколко банкери от златния стандарт в света, или не, това е съвършено без значение.

Ние купуваме и продаваме

Ако някои от тези банкери на злато казват: „Ние не можем да търпим, щото вие да търгувате с тази или онази страна“ – това не е тяхна работа и народите не ще желаят вече да приемат указания относно своята бъдеща търговска политика. Те ще водят онази търговска политика, която сами смятат за правилна. В тази област ние можем спокойно да погледнем към бъдещето. Германия е един огромен стопански фактор, не само като производител, но също така и като консуматор. Ние имаме един голям пазар за нашите стоки. Обаче, ние не търсим само пазари. Ние сме също така и най-големият купувач, докато, напротив, западният свят живее от своите колонии, а иска и да изнася от тях. Но това е невъзможно, защото народите не могат постоянно да правят едностранни сделки.

Народите искат не само да купуват, но също така са заставени и да продават. А на западните империи другите държави не могат да продават. Затова народите ще търгуват с нас, все едно дали това се харесва, или не на няколко банкери.

Ние ориентираме нашата стопанска политика не с оглед към схващанията на банкерите от Ню-Йорк или Лондон, а напротив, стопанската политика на Германия се ръководи изключително от интересите на германския народ.

В това отношение аз съм един фанатичен социалист, който има пред очите си винаги общите интереси на своя народ. Аз не съм лакей на някои от онези международни банкови консорциуми. Аз не съм задължен към никоя капиталистическа група. Аз съм произлязъл от германския народ; моето Движение, нашето Движение е германско народно движение. И затова ние сме задължени само на този германски народ. Неговата стопанска политика е наша, т. е. само неговите интереси са решаващи за нашата стопанска политика. От това ние няма никога да се отклоним.

Ние работихме гигантски и се въоръжихме навреме

Ако другият свят казва: ,Добре, тогава война!“ – аз мога само да отговоря: „Аз не желая война, но и най-кроткият не може да живее в мир, когато това не се харесва на злия съсед!“

Но аз не принадлежа и към онези, които виждат приближаването на една такава война и започват да хленчат. Аз говорих и върших, което можах; правих все нови и нови предложения на Англия, както и на Франция. Те винаги отхвърляха всичко това с хули и подигравки. Те се смяха на всичко, но когато забелязах, че другата страна търси сблъскването, разбира се, направих това, което правих и по-рано в Партията, като националсоциалист и стар борец: веднага са създадох защитния инструмент. И както по-рано в Партията, аз застъпвах схващането, че не е достатъчно да бъдем винаги достатъчно силни, за да можем да издържаме ударите на другите, но е необходимо да станем достатъчно силни да отвърнем на тези удари. Така аз изградих военния инструмент на държавната политика – германската войска, та ако иначе не върви, тя да нанася удари. Един американски генерал обясни само преди няколко дни пред следствения комитет на американския парламент, че Чърчил го уверил лично, още през 1936 година: „Германия ще стане много силна, тя трябва да бъде унищожена и аз ще направя всичко, за да проведа това унищожаване“.

Малко по-късно аз предупредих за опасността от този мъж и неговата дейност, за първи път публично. Аз не исках преждевременно да тикна нацията в безпокойства и с това да осуетя, може би, едно възможно разбирателство. Обаче, от момента, когато забелязах, че в Англия една известна клика – насъсквана, разбира се, от еврейството, което навсякъде стои като раздухвателен мях, действа и подстрекава – е твърдо решена да воюва, аз взех всички мерки за подготовка на нацията за война. И вие знаете, мои стари партийни другари, че аз действам съответно на това. Ние работихме гигантски. И това, което беше създадено при нас по отношение на въоръжението, е наистина най-величавото дело, което е виждал светът!

Когато друг един свят казва: „Ние правим сега същото!“ – тогава аз мога само да възразя: Правете го тепърва, аз вече го направих! Само не ми разправяйте приказки; аз съм вещо лице, специалист по въоръжителните работи. Аз зная много добре, какво може да се направи от стомана и какво от алуминий. Аз зная каква работа може да се очаква от хората и каква не. Вашите приказки съвсем не ми импонират!

Аз вложих своевременно силата на германската нация в нашето въоръжение и аз съм решен, ако това е необходимо, да вложа енергията и на половина Европа, и ще го направя. Аз съм подготвен за всяко идващо стълкновение и затова гледам със спокойствие напред. Нека и другите да гледат напред със същото спокойствие.

При това, аз се осланям на най-добрата армия на света, на най-добрата армия, каквато дори германската нация никога не е притежавала. Тя е голяма на брой и отлично въоръжена. Що се касае до ръководството и́ – в по-добро състояние то не е било никога по-рано. Ние имаме един млад ръководен кадър, който в по-голямата си част, не само е получил своето бойно кръщение, но дори смея да кажа, че се е покрил със слава. На където и да погледнем, ние днес виждаме една гвардия от избрани мъже, в ръцете на които са поверени германските войници. И тези мъже водят отново войници, които са най-добре обучените в света, с най-доброто оръжие, каквато може да има за сега на земята. А зад тези войници и тяхното ръководство стои германската нация, стои целият германски народ.

В центъра на този народ, като негово ядро, стои Национал-социалистическото движение, което представлява една от най-добрите организации, каквато другите демократически страни не могат да притежават и чието подобие се намира само във фашизма.

Народът и армията, Партията и държавата – те са днес едно неделимо цяло. Никаква сила на света не може да разклати това единство. Само глупци могат да вярват, че е възможно едно повторение на 1918 година. Ние научихме това по-рано от нашите собствени демократи. И тяхната надежда беше във вътрешното раздробяване, разложение и братоубийствена борба.

Днес ние имаме буквално същото. Те казват: „В разстояние на шест седмици в Германия ще избухне революция!“ Те не знаят, кой всъщност иска да направи революцията. Революционерите не са при нас, „революционерите“, като Томас Ман и нему подобни, са в Англия. А някои са вече отпътували от Англия за Америка, защото и Англия им се вижда много близо до областите, в които се приближава тяхната „революция“. Те преместват, значи, своята главна квартира по възможност по-далече от своето бъдещо полесражение. Но въпреки това, те твърдят: революцията щяла да дойде. Кой ще я направи – това не ми е известно; как ще я направи – и това не ми е известно; само едно ми е известно: че в Германия само няколко глупци мислят за революция, но те всички са изпратени в затвора.

Техните надежди са детински

Но те казват: „Зимата, Генерал зима идва, и той ще повали Германия“. Ах, германският народ е достатъчно издръжлив на студ. Ние сме издържали в Германия, не зная колко хиляди, десетки хиляди зими. Ние ще издържим и тази зима. Тогава те заявяват: „Гладът ще дойде“. И за това, обаче, ние сме се погрижили.

Ние познаваме човеколюбивите чувства на нашия английски противник. Ние сме се погрижили на време. Аз вярвам, че гладът по-скоро ще дойде там, отколкото тук.

Тогава пък казват: „Времето само по себе си действа“. Времето помага, обаче, на този, който работи. И никой не работи по-трудолюбиво от нас, това аз мога да гарантирам на онези господа.

Всички тези надежди, които те градят, са смешни и просто детински.

По начало, искам да кажа едно: германският народ е изминал много хилядолетия на развитие. Ние виждаме неговата история в течение на две хиляди години. Хиляди години наред съществува един германски Райх, и то Райх, който обхваща наистина само германци. В тези времена нашият народ понесе небивали удари на съдбата. Той ще понесе всичко, което би му донесло настоящето или бъдещето. Дори много по-твърдо ще понесе, защото, аз си въобразявам, че винаги е имало един германски народ и от повече от хиляда години е имало един германски Райх, обаче, никога не е съществувала германска единност, никога не е имало онова, което притежаваме днес: една стегната организация на нашия народ; и не винаги е имало това водачество, което притежава днес германският народ.

Аз мога, при всичката си скромност, да кажа на моите неприятели: „Аз вече съм се борил с много демократически неприятели и досега съм оставал винаги победител в борбата“. Аз смятам, че и тази борба не се развива при други условия, т. е. съотношението на силите е напълно същото, както досега. Аз съм, във всеки случай, благодарен на Провидението, че то остави да избухне тази борба, след като тя беше вече неизбежна, в мое време и то в едно време, когато се чувствам още свеж и бодър. И именно сега се чувствам отново освежен. Идва пролетта – пролетта, която ние всички приветстваме. Пак идва времето да се премерят силите. И аз зная, че милиони германски войници мислят в този момент също така, въпреки че са опознали страшната суровост на борбата.

Ние изминахме сега една година, изпълнена с невъобразими успехи, но и с тежки жертви, – макар и не общо взето, но в отделни случаи. Обаче ние знаем, че тези успехи не ни бяха подарени, а че безброй германски мъже се биха с най-голяма храброст и готовност за саможертва още от началото на фронта, както се борят решително и сега. Постиженията на войниците в нашите полкове, в нашите танкове, в нашите самолети, в нашите подводници, в нашите параходи и навсякъде в нашите части, са единствени по рода си. Никога не е имало по-добри и по-храбри войници!

Ние сме фронтовата партия от Световната война

Ние, националсоциалистите, сме особено горди с тях; защото ние не сме нищо друго, освен една стара фронтовашка партия – фронтовата партия от Световната война. От там се завърнахме ние едно време; нашите сърца бяха изпълнени с гняв и същевременно обременени от болка – чувствайки позора, в който беше хвърлен тогава нашият народ, нашият храбър народ. Ние, които участвахме в цялата борба на тази Световна война, ние знаем най-добре, какво са днес постиженията на нашите войници; и аз мога от това място да кажа на нашите войници само едно: нашите сърца, сърцата на всички стари национал-социалисти са при вас! Това са сърцата на борци.

Колко много има между нас, които са инвалиди от голямата война; колко много, които са били ранени; колко много, които изобщо са участвали в нея! Те следиха с пламенно сърце всички етапи, през които минаха тази година нашите армии. Всяко селище им нашепваше толкова много! За тях беше неизразимо удовлетворение да видят сега осъществено онова, за което навремето, преследвани от страшна несполука, проливаха години наред кръвта си и за съжаление, не можаха да го постигнат. Те днес са толкова горди със своите синове, с младите войници на Третия Райх!

Новата година на борба, която ще донесе велики решения

Никой не може да каже това по-добре, отколкото Партията на тези стари борци, които едно време се върнаха от голямата война, които не искаха да понесат позора на родината и започнаха веднага в себе си една нова война – срещу разрушителите на нашето отечество и на нашата родина.

Ние стоим сега – ние националсоциалистите – пред една нова година на борба. Всички ние знаем, че тя ще донесе големи и решителни събития. Ние гледаме с непоколебимо доверие в бъдещето. Ние сме преминали най-тежката школа, която съществува за хората. Ние знаем, че тези неизмерими жертви не са били напразни, защото вярваме, че и тук, на земята, има справедливост. Какво не направихме през тези години! Как се трудихме, как се мъчихме, пред очите ни беше само една цел: нашият народ!

Как се жертваха за това милионите воини! Стотици хиляди паднаха за тази идея. Провидението не ни отсъди да преминем напразно този чуден път. Аз изказах, в деня на основаването на това Движение, следното разбиране: някога нашият народ си беше извоювал неимоверни победи; той стана неблагодарен и неединен; и прегреши спрямо самия себе и заради това ни постигна наказанието на съдбата. Ние бяхме бити заслужено. Когато един народ се самозабрави толкова, колкото германският през това време, когато той ненадейно помисли, че не е обвързан от никаква чест и никаква вярност, тогава Провидението не може да му стори нищо друго, освен да му отсъди един толкова тежък и горчив урок.

Германия ще настъпи!

Ние бяхме убедени още тогава: ако нашият народ намери отново сам себе си; ако стане отново трудолюбив, почтен; ако отделният германец се застъпва отново и на първо място за своя народ, а не за себе си; ако отново сложи над своите лични интереси общите интереси; ако целият този народ започне да се стреми отново към някой голям идеал, ако е готов да се бори за него, – тогава един ден ще дойде часът, когато Бог ще прекрати нашето изпитание.

И ако съдбата направи отново своя избор, тогава нейната благословия ще бъде дадена на онези, които са я заслужили в десетилетен тежък труд.

Обаче, това мога да кажа: когато застана пред историята и разгледам моите противници, тогава аз не се чувствам ни най-малко застрашен при сравняването на нашите убеждения. Кои са онези егоисти?

Всеки от тях се застъпва само за интересите на своето съсловие. Зад всички тях стои, или евреинът, или собствената им кесия.

Всички те не са нищо друго, освен гешефтари, които живеят от печалбите на тази война. Това не може да е на добро!

Аз заставам срещу тези хора, само като обикновен борец за моя народ.

Аз съм убеден, че както тази борба беше благословена досега от Провидението, тя ще бъде благословена и за в бъдеще.

Когато влязох преди 21 години за пръв път в тази зала, аз бях непознат и безимен, нямах нищо, освен единствената моя вяра. През тези 21 години беше изграден един нов свят.

Пътят от настоящето към бъдещето ще бъде по-лесен, отколкото пътят от 24 февруари 1920 год. до днес, до тук – на това място.

Аз гледам с фанатична вяра в бъдещето. Цялата нация се е строила сега. Аз зная: в момента, в който се чуе командата „Напред!“, Германия ще настъпи!