Краят на западноевропейските демокрации

Реч, произнесена в Райхстага на 19 юли, 1940 г.

Господа народни представители!

Господа членове на Германския Райхстаг!

Посред исполинската борба за свободата и за бъдещето на германската нация, аз наредих да ви свикат на това заседание. Причините за това се крият в необходимостта да дадем на нашия народ възможност да вникне в историческата неповторимост на събитията, които преживяхме, но и да благодари на заслужилите войници, както и в намерението да се опитаме да отправим още един - и този път последен - зов към всеобщия разум.

Който прави сравнение между изкупителните моменти на това историческо обяснение и размера, величината и обсега на военните събития, той трябва да съзнае, че събитията и жертвите на тази борба не стоят в никакво съотношение с изтъкваните поводи, освен ако самите тези поводи са били само предлог на скрити намерения.

Програмата на Националсоциалистическото движение, доколкото се отнасяше до бъдещото уреждане на отношенията на Райха към околния свят, беше опит да се осъществи - при всички обстоятелства, но доколкото е изобщо възможно, по миролюбив път - ревизията на Версайския договор.

Тази ревизия беше естествено необходима. Неудържимото във версайските постановления се криеше не само в унизителните обвинения и в обезправяването, обусловено от осигуреното обезоръжаване на германския народ, но, преди всичко, в произхождащото от това материално разрушение на настоящето и в целеното унищожение на бъдещето на един от най-големите културни народи в света. В съвършено безсмисленото натрупване на огромни пространства земя под владичеството само на няколко държави. В ограбването на незаменимите жизнени основи и необходимите жизнени блага на покорените народи.

Фактът, че още докато се сключваше този диктат, разумни хора, дори от лагера на противниците, предупреждаваха да не се отива до окончателно осъществяване на невъзможните постановления на това дело на безумието, е доказателство за царуващото дори всред тези кръгове убеждение за невъзможността да се запази в бъдеще този диктат. Във всеки случай, тези, които изказаха своите опасения и протести бяха направени да замлъкнат с уверението, че новообразуваното Общество на народите в своя устав осигурявало възможността за една ревизия на тези постановления дори че то било компетентно за това.

Ето защо, надеждата за една ревизия никога не е била сметана за нещо неоправдано, а за нещо естествено. За жалост, съобразно с волята на отговорните за Версайския диктат хора, женевската институция не гледаше на себе си като на учреждение за предизвикване на разумни ревизии, а още от самото начало се смяташе само като гарант на версайските постановления.

Всички опити на демократична Германия да постигне едно равноправие за германския народ, по пътя на ревизията, останаха безуспешни. Разбира се, в интерес на победителя е да представя като свещени всички онези постановления, които са полезни за него, докато същината на стремежа за самозапазване на победения изисква от него да се мъчи да си възвърне общите човешки права.

За победения диктатът на един надменен противник имаше толкова по-малко сила на закон, понеже този противник не беше почтен победител. Едно рядко нещастие беше пожелало, щото през годините 1914 до 1918 германският Райх да бъде управляван много лошо. На това обстоятелство и на вярата и доверието на германския народ в думите на демократичните държавници трябва да се припише нашият погром. Затова британско-френската претенция, Версайският диктат да бъде представен като някакво международно или дори по-висше въздаване на право, не беше за никой честен германец друго, освен едно дръзко високомерие.

А твърдението, че именно английски и френски държавници са дарители на правото като такова, или дори на човешката култура е едно глупаво безсрамие. Едно безсрамие, което се осветлява достатъчно много чрез неговите собствени малоценни постижения в тази област. Защото рядко светът е бил управляван с по-голям минимум от разумност, морал и култура, отколкото е случаят с онези страни, които в този момент са предоставени на вилнеенето на някои демократически държавници. Националсоциалистическото движение прогласи в своята програма, редом с вътрешното освобождение от еврейско-капиталистическите окови на един тънък слой плутократически използвачи, във външно отношение: решението за освобождаване на Райха от оковите на Версайския диктат.

Германските искания за тази ревизия бяха естествено-необходими и самопонятни за съществуване то и честта на всеки голям народ. Един ден те сигурно ще бъдат отбелязани от потомствата като безкрайно умерени. На практика, обаче, всички тези искания трябваше да бъдат прокарани против волята на британско-френските властодръжци. Всички ние едва сега смятаме за успех на ръководството на Третия Райх това, че осъществяването на тези ревизии беше възможно в продължение на дълги години без война - и то не защото, както твърдят британските и френските демагози, ние и без това не сме били в състояние да водим война.

Но когато, най-накрая изглеждаше, като че ли благодарение на известен пробуждащ се разум, би могло да се Дойде чрез международно сътрудничество до миролюбиво разрешение и на останалите проблеми - постигнатото на 29 септември 1938 г. в Мюнхен споразумение в този смисъл между четирите съществено заинтересовани по въпроса велики сили не само не беше поздравено от общественото мнение в Лондон и Париж, но и беше осъдено като отвратителен белег на слабост.

Опръскалите с кръв еврейско-капиталистически подстрекатели към война виждаха във възможността за осъществяването на една такава миролюбива ревизия изчезването на конкретни поводи за осъществяването на техните безумни планове. Прояви се още веднъж онова съзаклятие между жалки продажни политически креатури и алчни за пари финансови магнати, за които войната е добре дошло средство за по-добро процъфтяване на техните гешефти.

Международната еврейска отрова за народите започна да действа все по-вече разрушително срещу всеки здрав разум, а литераторите съумяваха да представят като мекушави и предатели благоразумните хора, които желаеха мира, да обвиняват опозиционните партии като пета колона, за да отстраняват по този, начин всяка вътрешна съпротива срещу тяхната престижна войнолюбива политика.

Евреи и франкмасони, фабриканти на оръжия и богаташи от войната, международни търгаши и борсови спекуланти намираха политически субекти, отчаяни хора и херостратовски натури, които представяха войната като желана и следователно, желателна.

На тези престъпни съществува трябваше да се отдаде обстоятелството, че полската държава беше насърчена да заеме едно становище, което не се намираше в никакво съотношение към германските искания и още по-малко, към предизвиканите от това последици. Защото, точно по отношение на Полша, германският Райх си беше наложил истински самоограничения след поемането на властта от националсоциалистите.

Една от най-низките и глупави мерки на Версайския диктат, именно откъсването от Райха на една стара германска провинция, крещеше сама по себе си за ревизия! И какво исках аз? Аз смея да намеся тук своята личност, за щото никой друг държавник не би се осмелил да предложи на германската нация едно такова разрешение, както аз направих това.

Моето искане се състоеше само във връщането към Райха на Данциг - следователно на един древен, чисто германски град - както и създаването на една връзка между Райха и неговата откъсната провинция, но всичко това само след като бъде одобрено от народа чрез референдуми, които пък щяха да бъдат контролирани от един международен форум. Ако г-н Чърчил и другите подстрекатели към война бяха чувствали у себе си само една частичка от онази отговорност, която аз изпитвах по отношение на Европа, те нямаше да могат да предприемат своята долна игра. Защото само на тези и на всички други европейски и извъневропейски заинтересовани във войната държавници трябваше да се припише обстоятелството, че Полша отхвърли предложенията, които не засягаха никак нито нейната чест, нито нейното съществуване и вместо това, прибягна до терора и до оръжието.

И в този случай едно безпримерно и наистина, свръхчовешко въздържание ни караше да търсим, в продължение на дълги месеци, все още миролюбивия път за едно разбирателство. Въпреки непрестанните убийства на наши сънародници, дори най-накрая въпреки избиването на десетки хиляди германци. Защото, какво беше положението? Едно от най-чуждите на действителността създания на Версайския диктат, едно в политическо и във военно отношение надуто плашило, обиждаше в продължение на месеци една държава и заплашваше да я съсипе, да води сражения пред Берлин, да разгроми германската войска, да премести границата на Одер или на Елба и така нататък.

А тази държава, Германия, гледаше търпеливо, в продължение на месеци, тази дейност, макар че беше потребно само едно единствено помръдване с ръка, за да бъде пукнат този надут от глупост и високомерие мехур.

На 2 септември тази борба още можеше да бъде избегната. Мусолини направи предложение за незабавно прекратяване на всички враждебни действия и за мирно преговаряне. Макар че Германия виждаше своите войски да напредват победоносно, аз, въпреки това, приех предложението. Обаче, английско-френските подстрекатели имаха нужда от война, а не от мир.

И те имаха нужда от една дълга война, както се изрази г-н Чембърлейн, дълга най-малко три години, защото, междувременно, те бяха вложили своите капитали в акции на оръжейната индустрия, бяха доставили машините. И сега имаха нужда от временни предпоставки за процъфтяването на техните гешефти и за амортизирането на техните инвестиции.

А освен това - каква стойност имаха изобщо за тези космополити поляците, чехите или други такива народи?

Един германски войник намери на гарата Ла Шарите, на 19 юни 1940 г., един странен документ при претърсването на тамошните вагони. Той предаде веднага на своето по-горно началство този документ, понеже върху последния имаше една особена забележка. От там този документ отиде при други началства, на които тогава стана ясно, че са попаднали на следите на едно важно разкритие.

Гарата беше още веднъж подложена на най-основно претърсване. По този начин, в ръцете на главното командване на въоръжените сили попадна една сбирка от документи с неповторимо историческо значение. Намерени бяха тайните книжа на междусъюзническия върховен военен съвет, включително протоколите на всички заседания на това блестящо сдружение. Но този път на мистър Чърчил няма да бъде възможно просто да отрече или да излъже, че документите били неистински, както се беше опитал навремето да направи това с документите от Варшава.

Защото всички тези документи носят саморъчни бележки по бялото поле от господата Гамлен[1], Даладие, Вейган[2] и т. н. и могат, следователно, във всяко време да бъдат потвърдени или, евентуално, отречени от тях.

И тези документи правят сега разкрития за дейността на господата, които са били заинтересовани във войната и в нейното разширение. Те ще покажат, преди всичко, как за тези ледено-студени политици и военни всички малки народи са били само средство за постигане на целта. Как те са се опитвали да използват Финландия за своите интереси, как са се решили да превърнат в бойно поле Норвегия и Швеция, как са имали намерение да хвърлят в огъня Балканите, как са извършили приготовленията за бомбардирането на Батум и Баку, като са давали едно, колкото дръзко, толкова и безскрупулно тълкуване на неблагоприятния за тях турски неутралитет, как са оплитали все по-дълбоко в своята мрежа Холандия и Белгия и най-накрая са ги обвързали със задължителни спогодби на генералните щабове и много други подобни. Документите дават, обаче представа и за цялата онази дилетантска метода, с която тези политически подстрекатели към война са се опитали да овладеят подпаления от тях пожар, за техния военен демократизъм, който също е отговорен за страшната съдба, която те приготвиха за стотици хиляди и милиони войници на техните собствени страни, за тяхната варварска безсъвестност, с която съвсем хладнокръвно принуждаваха своите народи към масово евакуиране, чиито военни последици за тях самите бяха само вредни, но чиито общочовешки последици бяха покъртително жестоки.

Същите тези престъпници, обаче, са в същото това време отговорни и за вкарването на Полша във войната. Осемнадесет дни по-късно тази война беше практически приключена.

На 6 октомври 1939 г. аз говорих от това място за втори път пред германския народ. Можах да му съобщя тогава за блестящото във военно отношение поваляне на полската държава. Същевременно аз отправих зов към благоразумието на отговорните лица в неприятелските държави и към самите народи, Направих предупреждение за по-нататъшното водене на войната, чиито последици можеха да бъдат само опустошителни.

Предупредих специално французите да не започват една борба, която неизбежно щеше да наруши границите и която какъвто и да бъдеше нейният изход, щеше да бъде страшна в своите последици. Този зов аз отправих тогава и към останалия свят.

Във всеки случай, аз направих това, както казах тогава, страхувайки се, че не само няма да бъда чут, но и че, вероятно, тъкмо по този начин ще предизвикам гнева на заинтересованите подстрекатели към война. Точно така и стана. Отговорните елементи във Франция и Англия подушиха в този мой зов едно опасно нападение срещу - техния военен гешефт. Затова те веднага се заеха да обясняват, че всяка мисъл за споразумение е била без изгледи за успех, че такава мисъл трябвало да се смята дори за престъпление, че войната трябвало да бъде продължавана в името на културата, на човечността, на щастието, на напредъка, на цивилизацията и - ако това може да помогне! - още и в името на светата религия. И че за тази цел трябвало да бъдат мобилизирани негри и бушмени и че тогава победата непременно щяла; да дойде от само себе си, че те трябвало само да посегнат към нея, че сам аз трябвало да зная добре това и че отдавна съм го и знаел, както и че само по тази причина! съм отправил към света своя зов за мир.

Защото, ако съм бил в положение да вярвам в победата, аз нямало да предлагам на Англия и на Франция едно споразумение без никакви условия.

За няколко дни на тези подстрекатели се удаде да ме представят пред останалия свят просто като страхливец. Заради моето предложение за мир аз бях руган, дори лично обиждан. Г-н Чембърлейн формено ме заплю пред световното обществено мнение и съобразно с директивите на стоящите зад него подстрекатели и подбудители Чърчил, Дъф Купър, Идън, Хор Белиша и т. н., отказа дори да говори, камо ли пък да действа за мир.

Така тази група от заинтересовани едри капиталисти крещеше за продължаване на войната. Това продължаване сега вече е започнало.

Аз дадох вече един път уверение - и вие всички, мои сънародници, знаете това - че ако някога не говоря по продължително време или ако не се случи друго нещо, това не значи, че аз нищо и не върша. у нас не е необходимо, както става в страните на демокрациите, всички самолети, които биват построени, да се изкарват пет или десет пъти повече на брой и това да се разгласява по цял свят. Дори от страна на кокошките не е изобщо много благоразумно да се разгласява нависоко за всяко току що снесено яйце. Още по-глупаво е, обаче когато държавници крякат пред своите съвременници, за да ги уведомят своевременно за някои проекти, които имат на ум.

На възбудената бъбривост на двама от тези големи демократически държавни ръководители ние дължим това, че сме редовно осведомявани върху плановете за разширение на войната у нашите противници и особено за тяхното концентриране към Норвегия, респективно към Швеция. Докато тази британско-френска клика, следователно, се озърташе наоколо си, за да хване нови жертви, аз се постарах да завърша организационния строеж на германските въоръжени сили, да поставя на крак нови войскови части, да туря в ход военното производство и доставката на материали, както и да заповядам да бъде извършено последното обучение на всички въоръжени сили, с оглед на техните нови задачи.

Освен това, лошото време, късно през есента и през зимата, ни принуждаваше да отложим военните операции. В течение на месец март, обаче, ние се научихме за британско-френските намерения - Англия и Франция да се намесят в руско-финландския конфликт - но не толкова, за да помогнат на финландците, колкото за да увредят на Русия, в лицето, на която те виждаха една сътрудничеща с Германия държава.

От това намерение се разви отпосле решението за активна намеса във Финландия, доколкото е възможно, за да се получи по този начин една база за разширението на войната в Източно море. Но същевременно все повече изпъкваха и предложенията на междусъюзническия върховен военен съвет, или да бъдат хвърлени в огъня Балканите и Мала-Азия, за да се лиши по този начин Райхът от доставката на руски и румънски петрол, или да се сложи ръка върху шведските железни руди.

С това намерение трябваше да бъде предприет един десант в Норвегия, чиято цел щеше да бъде, преди всичко, да се завземе железопътната линия за пренасяне руда от Нарвик през Швеция до пристанището на Лулея. Сключването на руско-финландския мир направи в последната минута да остане пак на заден план вече проектираната акция в северните държави.

Няколко дни по-късно, обаче, тези намерения се очертаха отново точно и намериха своята проява в едно ясно решение. Англия и Франция се бяха споразумели да предприемат ударно завземането в Норвегия на редица важни пунктове, под предлог да попречат по този начин на по-нататъшното военно подпомагане на Германия с шведска руда.

За да си осигурят напълно шведската руда, те имаха намерение да нахлуят в самата Швеция и да отстранят - по възможност приятелски, но ако е необходимо и със сила - малките военни части, които Швеция беше в състояние да постави на крак. Че тази опасност беше непосредствено предстояща, това ние научихме от необузданата бъбривост на самия първи лорд на британското адмиралтейство. Друго едно потвърждение на това ние получихме чрез загатването, което беше направил, пред един чужд дипломат френският министър-председател Рейно.

Че този срок, обаче, е бил продължаван вече на два пъти още преди 8 април и че на 8 април трябваше да стане завземането. И че тази дата е била, следователно, третият и последен срок - това ние научихме съвсем скоро дори окончателно го знаем едва, след като бяха намерени протоколите на върховния военен съвет.

Впрочем, щом като стана ясна опасността за въвличането и на северните страни във войната, аз наредих да сe вземат необходимите мерки и за германските въоръжени сили. Случаят с „Алтмарк” показваше вече, че норвежкото правителство не е готово да пази своя неутралитет. Независимо от това, от съобщенията на някои агенти личеше, че поне между някои ръководни личности на норвежкото правителство и съюзниците съществува вече тясно споразумение.

Най-сетне, реакцията на Норвегия срещу навлизането на британски кораби в норвежки териториални води, за да поставят там мини, прогони и последното съмнение. По този начин беше предизвикано началото на подготвената до най-дребни подробности германска акция.

И действително, сега положението беше малко по-друго, отколкото ни се представяше на 9 април. Докато тогава вярвахме, че сме изпреварили поне с няколко часа английската окупация, днес знаем, че дебаркирането на английските войски е било предвидено още за 8-и, че натоварването на британските войски на корабите е било започнато на 5-и и 6-и, но че в същия момент в британското адмиралтейство са се получили първите съобщения за германските мерки, респективно за излизането на германската флота и че, под впечатлението от този факт, господин Чърчил се е решил да нареди да бъдат отново свалени от корабите вече натоварените войски, за да накара да бъдат германските кораби нападнати най-първо от британската флота.

Този опит претърпя неуспех. Само един единствен английски разрушител дойде в досег с германските морски сили и беше пратен на дъното. На този кораб не се удаде вече да предаде каквото и да било съобщение до британското адмиралтейство или до английските морски сили.

Така, на 9 април последва стоварването на германски части в една област, която се простира на север от Осло чак до Нарвик. Когато в Лондон се получиха първите съобщения за това, първият лорд на адмиралтейството мистър Чърчил вече от дълги часове очакваше с нетърпение успехите на своята флота. Този удар, господа народни представители, беше най-смелото предприятие в германската военна история.

Неговото успешно прокарване беше възможно само благодарение на ръководството и поведението на всички участващи в него германски войници. Това, което извършиха нашите три рода оръжие - сухоземни войски, марината и въздушните войски - в тази борба за Норвегия, им осигурява признаването на най-висши войнишки добродетели.

Флотата извърши своите операции, а по-късно и транспортите, срещу един неприятел, който, общо взето, притежаваше десет пъти повече сили. Всички части от нашата млада военна марина се покриха при този случай с непреходна слава. Едва след войната ще бъде възможно да се говори за мъчнотиите, които се появиха точно в този поход, поради многобройни непредвидени обрати, нападения и нещастни случаи. Заслугата за това, че накрай всичко това беше все пак преодоляно, се дължи на представянето на войската и на нейното ръководство.

Въздушните войски, които често пъти бяха единствената възможност за транспорт и за връзка в това огромно, обширно пространство, надминаха себе си. Безумно смели нападения върху неприятеля, върху кораби и десантни войски едва ли стоят по-високо от упоритото геройство на онези транспортни летци, които, въпреки невъобразимо лошото време, непрестанно излитаха отново над страната на среднощното слънце, за да стоварват там войници или да хвърлят товар, често пъти всред снежни бури.

Фиордите на Норвегия станаха гробници на многобройни британски военни кораби. Пред непрекъснатите силни нападения на германските бомбардировачи и „щуки”, британската флота най-накрая трябваше да отстъпи и да опразни онези области, за които едва няколко седмици преди това един английски вестник твърдеше по най-безвкусен начин, че „за Англия щяло да бъде удоволствие да приеме там германското предизвикателство за борба”.

Войската. Самото числено превъзходство на противника поставяше на войниците от войската големи изисквания. На някои места въздушни десантни части им дадоха първата възможност да спечелят опорни точки. След това взеха да се точат дивизия след дивизия и войната започна в една област, която притежаваше една извънредно голяма естествена отбранителна сила и - що се отнася до норвежките военни части - беше отбранявана твърде храбро.

Във всеки случай, за англичаните, които бяха стоварени в Норвегия, може да се каже само това, че единственото забележително нещо в тяхното съществуване беше безсъвестността, с която те стоварваха на сушата като експедиционен корпус толкова лошо обучени, недостатъчно въоръжени и жалко ръководени войници. Още от самото начало тяхното поражение беше сигурно.

Но това, което извършиха в Норвегия германската пехота, пионерите, нашите артилеристи, нашите осведомителни и строителни части, може да бъде означен само като едно гордо геройство в борбата и в труда. Думата „Нарвик” ще остане завинаги в историята като един великолепен символ за духа на войската на националсоциалистическия велик германски Райх.

Доскоро господата Чърчил, Чембърлейн и Даладие бяха много лошо осведомени върху същината на велико германското единение. Тогава аз възвестих, че бъдещето ще ги научи на нещо по-друго. И аз смея да допусна, че именно участието на австрийска планински войскови части в този най-северен фронт на нашата борба за свобода, ще им е дало необходимото осветление за великия германски Райх и за неговите синове.

Жалко е, че гренадирите на г-н Чембърлейн не обърнаха на тези факти необходимото и преди всичко трайно внимание, а предпочетоха да смятат, че работата си е останала така, както беше в първите моменти на ново присъединените към Райха племена на нашия народ.

Военното ръководство. Генерал фон Фалкенхорст ръководеше тези операции в Норвегия по суша. Генерал-лейтенант Дитл беше героят на Нарвик. Операциите по море бяха извършени под ръководството на генерал-адмирал Залвехтер, заедно с адмиралите Карлс и Бьом и вицеадмирал Лютиенс. Операциите на въздушните войски се намираха под ръководството на генерал-полковник Милх и генерал-лейтенант Гайслер. Върховното командване на въоръжените сили - с генерал-полковник Кайтел като шеф на върховното командване и генерал Йодл като шеф на генералния щаб, бяха отговорни за изпълнението на моите нареждания, за цялата акция.

Преди още да беше завършен походът в Норвегия, новините от запад започнаха да стават все по-застрашителни. Докато още преди началото на войната бяха направени приготовления, щото в случай на една необходима разправия с Франция, или с Англия, да бъде пробита линията Мажино - едно съоръжение, за което германските войски бяха обучени и за което те бяха снабдени с потребните оръжия, още в първите военни месеци се яви на лице необходимостта да се обмисли и една евентуална акция срещу Белгия, респективно срещу Холандия.

Докато отначало Германия не беше изпратила срещу Холандия и Белгия почти никакви военни сили, освен необходимите части за поддържане на сигурността, а беше почнала да изгражда своята укрепителна система на френско-белгийската граница ставаше едно видимо натрупване на френски войски. Особено концентрирането на почти всички бронирани и моторизирани дивизии в този сектор даваше да се разбере, че съществуваше намерението или, във всеки случай, поне възможността, за светкавично нападение към германската граница през Белгия.

От решаващо значение, обаче, беше следната констатация - докато, в случай на едно лоялно тълкуване на белгийско-холандския неутралитет двете страни биха били принудени, а именно поради концентрацията на англо-френски части по тяхната граница и те от своя страна да насочат вниманието си на запад. Те, напротив, започнаха със същото темпо да изтеглят все повече войски точно от онази област, за да ги струпват на границата към Германия. Също и сведенията за водещите се генералщабни разговори хвърляха една своеобразна светлина върху белгийско-холандския неутралитет.

Няма нужда да подчертавам, че тези разговори, ако са били действително неутрални, би трябвало да се водят на двете страни. Впрочем, признаците за една акция на френско-английската войска през Холандия и Белгия срещу германската индустриална област се засилваха толкова много, че най-накрая от наша страна тази заплаха трябваше да бъде разгледана като най-сериозна опасност.

Затова аз обърнах вниманието на германската войска върху тази възможност за развитието на събитията и и́ дадох необходимите подробни наставления. В многобройни конференции, при върховното командване на въоръжените сили, с главнокомандуващите на трите рода войска, с ръководителите на войсковите групи и армии, чак до ръководителите на важни отделни части бяха поста вени и разисквани задачите и бяха възприети от войската с пълно разбиране, като основа за едно особено обучение. Съобразно с това, целият германски план за настъпление претърпя необходимите изменения.

Грижливите наблюдения, които бяха направени навсякъде, постепенно доведоха до неизбежното убеждение, че от началото на май нататък във всеки момент можеше да се разчита на едно англо-френско нападение. На 6 и на 7 май особено въз основа на подслушани телефонни разговори, които бяха водени, относно опасенията, че сега вече във всеки момент трябва да се очаква настъплението на така наречените съюзници в Холандия и в Белгия. Затова на следния ден, 9-и, аз дадох заповед за незабавно нападение на 10 май, 5 часа и 45 минути сутринта.

Основната идея на тези операции беше - като се откажем от дребни странични успехи, така да бъдат използвани всички въоръжени сили - и преди всичко сухопътните войски и въздушните сили, че при цялостно осъществяване на предвидените операции да бъде постигнато пълното унищожение на френско-английските сили.

За разлика от плана на Шлифен през 1914 г., аз разпоредих центърът на тежестта на операциите да бъде поставен в лявото крило на фронта, обаче, като се запази привидно противната версия. Това заблуждение успя. Впрочем, прокарването на цялата операция за мен беше улеснено от мерките на самия противник.

Защото концентрирането на всички англо-френски моторизирани части срещу Белгия караше да се смята за сигурно, че във върховното командване на съюзните войски съществува решението за най-бързо напредване в тази област. Затова, с пълна вяра в твърдостта на всички поставени на крак германски пехотни дивизии, трябваше да бъде предприето едно нападение срещу десния фланг на френско-английските моторизирани части, което трябваше да доведе до тяхното пълно разбиване и разпръскване, дори вероятно и до тяхното обграждане.

Като втора операция аз бях предвидил достигането на Сена при Хавър, както и осигуряването на една изходна позиция на Сома и Ена за третото нападение, което трябваше да бъде развито от най-силни войскови части, през високото плато от Лангр към швейцарската граница.

Достигането на брега южно от Бордо беше предвидено като завършек на операциите. В тези рамки и в тази последователност бяха извършени и самите операции. За постигането на тези най-големи бойни успехи в световната история трябва да се благодари най-напред на самия германски войник. На всички места, където беше поставен да Действа, той отново прояви най-добри качества.

Всички германски племена имат еднакво участие в тази слава. Също и войниците от младите, едва през 1938 г. присъединени нови области на Райха, се биха образцово и дадоха своята кръвна дан.

Поради това геройско участие на всички германци, национал-социалистическият велик германски Райх, който ще се роди от тази борба, ще бъде завинаги свят и скъп не само за днешните поколения, но и за бъдещите. Като започвам с преценка на войсковите части, на чиято дейност трябва да се благодари за тази славна победа, трябва да кажа, че най-голямата похвала се пада на военното ръководство, което точно в този поход се оказа на висотата на всички изисквания.

Войската. Тя разреши поставените и́ задачи, под ръководството на началника на генералния щаб Халдер, по един наистина славен начин. Ако ръководният апарат на германската войска в миналото се смяташе за най-добрият в света, тогава днешният заслужава най-малко поне същото възхищение.

Впрочем, щом като успехът е от решаващо значение за последната преценка, ръководството на новата германска войска трябва да се смята за по-добро. Западната армия, под заповедите на генерал-полковниците Ритер фон Лееб, фон Рундщет и фон Бок, беше разделена на три войскови групи.

Войсковата група на генерал Ритер фон Лееб имаше на първо място задачата да държи, с най-силни отбранителни части, в отбранително положение лявото крило на германския западен фронт, като се почне от швейцарската граница и се стигне до Мозел. Едва за по-нататъшния развой на операциите беше предвидено и този фронт да се намеси активно, с две армии, в унищожителното сражение, под ръководството на генерал-полковника фон Вицлебен и на генерал Долман.

На 10 май, в 5 часа и 35 минути сутринта, двете войскови групи на генерал-полковниците фон Рундщет и фон Бок започнаха своето настъпление. Тяхната задача беше да пробият неприятелските погранични позиции по целия фронт от Мозел до Северно море, да окупират Холандия, да проникнат към Анверс и позицията на Дил, да завземат Лиеж. Преди всичко, обаче, със струпаните нападателни сили на лявото крило, да достигнат Маас, да осигурят при Седан преминаването между Намюр и Каринян, като се използват най-добре бронираните и моторизирани дивизии, а в по-нататъшния ход на операциите, като бъдат обхванати всички разполагаеми бронирани и моторизирани дивизии и като се използва каналната и речна система на Ена и на Сома, да проникнат до морето.

На южната войскова група на Рундщет се падна, освен това, важната задача да осигури планомерно, в процеса на пробива, предвидената закрила на левия фланг, за да бъде предварително изключено едно повторение на „чудото на Марна” от 1914 г.

Тази огромна операция, която имаше решаващо значение за по-нататъшния развой на войната и която доведе, според нашите планове, до унищожение на главната маса на френската войска, както и на целия британски експедиционен корпус, даде възможност на германското ръководство да се прояви в пълния си блясък.

Освен двамата началници на войскови групи и техните началници на генералния щаб генерал-лейтенант фон Зоденщерн и генерал-лейтенант фон Залмут, следните военачалници си спечелиха най-големи заслуги: генерал-полковник Клуге, като началник на четвъртата армия, генерал-полковник Лист, като началник на дванадесетата армия, генерал-полковник фон Райхенау, като началник на шестата армия, генерал фон Кюхлер като началник на осемнадесетата армия, генерал Буш като началник на шестнадесетата армия, генералите: фон Клайст, Гудериан, Хот и Хьопнер - като началници на бронирани и моторизирани части. Големият брой други генерали и офицери, които се отличиха при тези операции, са ви известни, господа народни представители, от награждаването им с най-високи отличия.

Продължаването на операциите в обща посока към Ена и Сена нямаше за първа цел да бъде завзет Париж, а да се създаде, респективно да се осигури, една изходна позиция за пробив към швейцарската граница. И тази огромна нападателна операция беше извършена планомерно, благодарение на отличното ръководство от страна на всички чинове.

Настъпилата между това промяна във върховното командване на френската войска трябваше да съживи отново нейната отбранителна сила и да се даде на нещастно започналата борба желания от съюзниците обрат. Действително, на много места новите нападателни операции на германската войска можаха да бъдат прокарани едва, след като беше преодоляна една най-упорита съпротива.

Не само смелостта, но и обучението на германските войници тук имаше възможност да се прояви най-добре. Насърчавана от примера на безброй офицери и подофицери, както и на отделни храбри войници, пехотата и при най-трудни положения, напредваше непрестанно. Париж падна!

Сломяването на неприятелската съпротива на Ена откри пътя за пробив към швейцарската граница. В един огромен обход, войските щурмуваха в тила на линията Мажино, а самата тази линия беше нападната на две места - западно от Саарбрюкен и откъм Нойбрайзах - от излязлата из резервите войскова група Лееб и беше пробита под командата на генералите фон Вицлебен и Долман.

Така се удаде, не само да бъде обкръжен изцяло огромният фронт на френската съпротива, но и да бъде раздробен на отделни части и принуден на известните вече капитулации. Тези операции бяха увенчани със започналото след това общо настъпление на всички германски армии - начело пак с несравнимите бронирани и моторизирани дивизии на сухопътните войски - с цел да бъдат унищожени разнебитените остатъци на френската войска, респективно да бъде завзета френската територия, като едно ляво крило се насочи надолу по Рона, в посока на Марсилия, а едно дясно крило - по Лоара, в посока на Бордо и испанската граница.

Върху станалото, между това, влизане на нашата съюзница във войната, ще говоря подробно на друго място.

Когато маршал, Петен предложи Франция да сложи оръжие, той не сложи едно оръжие, което още имаше в ръката си, а сложи край на едно положение, което беше неудържимо в очите на всеки войник. Само кървавият дилетантизъм на г-н Чърчил може, или да не признава това, или да го отрича, въпреки че е уверен в противното.

В тази втора, трета и последна фаза на тази война се отличиха, като армейски началници, редом с вече наименуваните генерали, още и генерал-полковник фон Вицлебен и генералите фон Вайкс, Долман, Щраус. В състава на отделните армии се сражаваха също и храбрите дивизии и отряди на националсоциалистическите формации.

Ако изказвам на тези генерали като дивизионни, бригадни и армейски началници, своята благодарност и благодарността на германския народ, тази благодарност важи същевременно и за всички останали офицери, които е невъзможно да бъдат наименувани отделно и особено за безименните работници в генералния щаб.

В тази борба германският пехотинец се оказа пак такъв, какъвто той е бил винаги - най-добрата пехота в света. На нея съперничеха всички други родове оръжие - артилерия и пионери и преди всичко, младите формации на нашите бронирани и моторизирани части. С тази война германските бронирани войски записаха името си в световната история. Хората от националсоциалистическите въоръжени формации имат също участие в тази слава. Но и осведомителните части, строителните части на пионерите, железопътните строителни части и т. н. заслужават, съобразно със своите заслуги, най-голяма похвала.

След войските, следваха командите на организацията Тод, на трудовата повинност и на националсоциалистическите формации, които също помагаха да бъдат поставени отново в ред пътищата, мостовете, както и движението. В състава на сухопътните войски, обаче, този път действаха и части от артилерията на нашите въздушни сили.

В най-предните линии на фронта те помагаха да бъде сломена съпротивителната и нападателната сила на неприятеля. За тяхната дейност ще може да бъде говорено по-късно.

Въздушните войски. Когато се пукна зората на 10 май, хиляди бойни машини и „Щуки”, закриляни от разрушители, се спуснаха над неприятелските летища. За няколко дни беше извоювано пълното господство във въздуха. В нито един момент на борбата то не беше изпуснато вече от ръцете ни. Само там, където временно не можаха да се покажат германски летци, можаха да се появят за късо време неприятелски бомбардировачи. Тяхната дейност, впрочем, остана ограничена в рамките на нощта.

Участието на въздушните сили в тази борба стана под заповедите на генерал-фелдмаршала. Тяхната задача беше:

1. Да унищожат неприятелските въздушни войски, респективно да ги прогонят от небосклона;

2. Да подпомагат пряко и непряко, чрез непрекъснати нападения, борещи се войски;

3. Да разрушат при неприятеля средствата на ръководството и на движението;

4. Да разклатят и да сломят неприятелския морал и неприятелската съпротивителна сила;

5. Да стоварват, като авангарди, парашутни части. Начинът, по който беше извършено в общи линии това оперативно участие, както и неговото съобразяване с тактическите изисквания на момента, бяха отлични. Ако без храбростта на сухопътните войски никога не биха могли да бъдат постигнати спечелените успехи, то без героичното участие на въздушните войски пък всяка храброст на сухопътните би останала напразна. Сухопътни и въздушни войски заслужават еднакво най-голяма слава!

Участието на въздушните войски на западния фронт се извърши под личното главно командване на генерал-фелдмаршала Гьоринг. Началник на неговия генерален щаб беше генерал-майор Йешонек. Двете въздушни флоти бяха поставени под заповедите на генерала от въздухоплаване то Шперле и на генерала от въздухоплаването Кеселринг. Намиращите се под тяхна заповед въздухоплавателни корпуси бяха командувани от генералите от въздухоплаването Грауерт, Келер, генерал-лейтенант Льорцер, генерал-лейтенант фон Грайм, както и генерал-майор фон Рихтхофен. Двата корпуса на противовъздушната артилерия се. намираха под заповедите на генерала от противовъздушната артилерия Вайзе и на генерал-майора Деслох. Особено отличие заслужава 9^-та въздухоплавателна дивизия, под водачеството на своя генерал-майор Кьолер. Сам командирът на парашутните войски, генералът от въздухоплаването Щудент, беше тежко ранен. По-нататъшното водене на въздушната война в Норвегия стана под заповедите на генерала от въздухоплаването Щумпф.

Докато милиони германски войници от сухопътните войски, от въздушните войски и от въоръжените формации на Национал-социалистическата партия вземаха участие в тези борби, други не можеха да бъдат откъснати от изграждането на намиращите се в родината резервни части. Много от най-способните офицери - колкото тежко и да беше това за тях самите- трябваше да ръководят и надзирават обучението на онези войници, които могат да идат едва по-късно на фронта, било като резерва, било като нови части. Както във всички случаи, така и тука, въпреки всяко разбиране за вътрешното вълнение на чувстващите се пренебрегнати, от решаващо значение бяха висшите общи интереси. Партия и държава, войска, марина, въздушни сили и националсоциалистическите защитни групи дадоха на фронта всеки човек, от когото можаха да се лишат по някакъв начин. Но, без осигуряването на резервни войски, на резервната въздушна флота, на резервните формации на защитните групи, както и на Партията и на държавата изобщо не би могла да се води борбата на фронта.

Като организатори на резервните войски в родината, на снабдяването и разширението на въздушните войски най-големи заслуги си спечелиха генералът от артилерията Фром и генералът от въздухоплаването Удет. Не мога да завърша изброяването на всички тези заслужили генерали и адмирали, без да спомена специално и за онези, които са мои най-близки сътрудници в самия щаб на върховното главно командване: генерал-полковник Кайтел, като шеф на върховното командване на въоръжените сили и генерал-майор Йодл, като шеф на неговия щаб. В дълги, изпълнени с грижи и с работа, месеци, те имат, заедно със своите офицери, най-голям дял в осъществяването на моите планове и идеи. Преценяването на постиженията на нашата марина и на нейните водачи ще може да бъде пълно едва в края на тази война.

Като приключвам това чисто военно разглеждане на събитията, истината ме кара да констатирам историческия факт, че всичко това не би било възможно, ако не беше опазен отечественият фронт - и в това отношение начело стои работата и дейността на Националсоциалистическата партия. Още в 1919 година, по времето на големия упадък, тя прокламира в своята програма възстановяването на една германска народна войска и в продължение на десетилетия, се застъпваше с фанатична решителност затова свое искане. Без нейната дейност биха изчезнали всички предпоставки за възраждането на германския Райх, a заедно с това и за създаването на една германска войска.

Партията, обаче, даваше на борбата преди всичко своята светогледна основа. По този начин, срещу безсмисленото застъпване, на живот и смърт, на нашите демократически противници за интересите на техните плутокрации, Партията противопостави защитата на една социално-народна общност. Затова, като резултат на нейната дейност, се явява и онова единство между фронта и родината, което, за жалост, не съществуваше през Световната война.

По тази причина аз искам да назова измежду техните редици следните лица, на които, редом с безброй други се пада най-голяма заслуга за създаването на възможността да бъдат празнувани отново победи в нова Германия: партийният другар райхсминистър Хес, който сам е стар войник от Световната война, беше още от първия момент на основаването на Движението най-верен борец за създаването на тази днешна държава и на нейната войска, партийният другар, началник щаба на щурмови те отреди Лутце организира милионните маси на хората от щурмовите отряди, в смисъла на върховното държавно опазване и осигури тяхното преди следвоенно образова
ние, партийният другар Химлер организира цялата служба на държавната сигурност на нашия Райх, както и формациите на въоръжените защитни групи на Партията; партийният другар Хийрл е основател и ръководител на трудовата повинност в Райха, партийният другар Лай е гарант за поведението на нашето германско работничество, партийния другар райхсминистър генерал-майор Тод е организаторът на производството на оръжия и муниции и си спечели незабравими заслуги като строител на нашата мощна стратегическа пътна мрежа, както и на укрепени, фронт на запад, партийният другар министър д-р Гьобелс е ръководителят на една пропаганда, чиято висота изпъква най-ярко при нейното сравнение с пропагандата от световната война.

Между многобройните организации на отечествени, фронт трябва да бъдат споменати още и организацията на военната зимна помощна акция и на националсоциалистическото народно благоденствие под ръководството на партийния другар Хилгенфелд, както и германския Червен кръст, а освен това Съюзът за въздушната защита и райха, под ръководството на генерала от противовъздушната артилерия фон Шрьодер. Не мога да приключа тази възхвала, без да благодаря и на човека, който от години, във вярна, неуморна и самоунищожителна работа осъществява моите външно-политически насоки. Името на партийния другар фон Рибентроп като райхсминистър на външните работи ще остане завинаги свързано с политическото издигане на германската нация.

Господа народни представители!

Аз се реших, като водач и върховен главнокомандуващ на германските въоръжени сили, да отдам почит на най-заслужилите генерали пред този форум, който е в действителност представител на целия германски народ. Начело трябва да поставя онзи човек, за когото ми е трудно да намеря достатъчно голяма благодарност за заслугите, които свързват неговото име с Движението, с държавата и преди всичко с германските въздушни войски.

От времето на основаването на щурмовите отреди, партийният другар Гьоринг е свързан с развоя и издигането на Движението. Откакто поехме властта, неговата енергия и неговото чувство за отговорност към германския народ и към германския Райх дадоха такива постижения в многобройни области, които човек не може да си представи извън рамките на историята на нашия народ и нашия Райх. От възстановяването на германските въоръжени сили, той стана създател на германските въздушни войски. Само на малцина смъртни е дадено да създадат от нищо, в течение на един човешки живот, един военен инструмент и да го развият като най-силно оръжие от този род на целия свят.

Той даде на въздушните войски преди всичко своя дух. Още като създател на германските въздушни войски генерал-фелдмаршал Гьоринг, като човек, направи най-голям принос за изграждането на германските въоръжени сили. Като водач на германските въздушни войски в досегашния развой на войната, той помогна за създаване предпоставките на победата. Неговите заслуги са небивали. Затова аз го назначавам за райхсмаршал на великия германски Райх и го награждавам с великото за нас отличие - Железния кръст.

Заради техните заслуги за победата на германското оръжие в борбата за свободата и бъдещето на нашия велик германски Райх, повишавам: главнокомандуващия войската фон Браухич в чин генерал-фелдмаршал, генерал полковник фон Рундщет, главнокомандуващ на армейската група А, в чин генерал фелдмаршал, генерал-полковник фон Лееб, главнокомандуващ армейската група С, в чин генерал-фелдмаршал, генерал-полковник фон Бок главнокомандващ армейската група В, в чин генерал-фелдмаршал; генерал-полковник Лист, главнокомандващ на 12^-та армия, в чин генерал-фелдмаршал, генерал-полковник фон Клуге, главнокомандващ на 4^-та армия, в чин генерал-фелдмаршал, генерал-полковник фон Вицлебен, главнокомандващ на 1^-та армия, в чин генерал-фелдмаршал, генерал полковник фон Райхенау, главнокомандващ на 6^-та армия, в чин генерал-фелдмаршал.

Повишавам: - генерал Халдер, началник на генералния щаб на войската, в чин генерал-полковник; генерал Долман, главнокомандващ на 7^-та армия, в чин генерал полковник; генерал Фрайхер фон Вайкс, главнокомандващ на 2^-та армия, в чин генерал-полковник; генерал Буш, главнокомандващ на 16^-та армия, в чин генерал-полковник генерал Щраус, главнокомандващ на 9^-та армия, в чин генерал-полковник; генерал фон Фалкенхорст, военен командант на Норвегия, в чин генерал-полковник; генерала фон Клайст, командир на 12^-я армейски корпус, в чин генерал-полковник; генерал фон Шоберт, командир на 7^-я армейски корпус, в чин генерал-полковник; генерал Гудериан, командир на 19^-я армейски корпус, в чин генерал полковник; генерал Хаазе, командир на 3^-я армейски корпус, в чин генерал-полковник; генерал Хьопнер, командир на 16^-я армейски корпус, в чин генерал-полковник; генерала Фром, началник на войсковото въоръжава не и главнокомандващ на резервните войски, в чин генерал-полковник.

Като вземам в съображение неповторимите му заслуги, повишавам генерал-лейтенанта Дийтл, командир на планинския корпус в Норвегия, в чин генерал от пехотата и го награждавам, като първи офицер от германската войска, с дъбовите листа на рицарския кръст на Железния кръст.

Като си запазвам правото по-късно да направя обща преценка на водачите и офицерите от военната марина на Райха, повишавам в чин генерал-адмирал адмирала Карлс, командир на флотската станция Източно море и същевременно главнокомандващ на флотската група Изток.

Предвид на неповторимите постижения на германските въздушни войски, повишавам генерал-полковник Милх в чин генерал фелдмаршал; генерала от въздухоплаването Кеселринг в чин генерал фелдмаршал. Освен това, повишавам генерала от въздухоплаването Щумпф в чин генерал-полковник; генерала от въздухоплаването Грауерт в чин генерал-полковник; генерала от въздухоплаването Келервлин генерал-полковник; генерала от противо-въздушната артилерия Вайзе в чин генерал-полковник; генерала от въздухоплаването Удет в чин генерал полковник. Повишавам, освен това, в чин генерал от въздухоплаването: генерал-лейтенанта Гайслер, генерал-майора Йешонек, генерал-лейтенанта Льорцер, генерал-лейтенанта ритер фон Грайм и генерал-майора фрайхер фон Рихтхофен.

В моето върховно командване на въоръжените сили повишавам генерал-полковника Кайтел в чин генерал фелдмаршал, генерал-майора Йодл в чин генерал от артилерията.

Като оповестявам тези повишения пред този форум, а с това и пред цялата германска нация, по повод на най-успешните военни операции в нашата история, аз отдавам по този начин почит на цялата войска на националсоциалистическия велик германски Райх.

Не мога да приключа разглеждането на тази борба, без да спомена, още на това място, за нашата съюзничка. Откакто съществува един националсоциалистически режим, в неговата външнополитическа програма бяха поставени две цели:

1. Осъществяването на едно истинско споразумение и приятелство с Италия

и

2. Осъществяването на също такова отношение към Англия.

Мои партийни другари, вие знаете, че тези схващания ме вълнуваха още преди двадесет години точно така, както и по-късно.

Тази мисъл съм разглеждал и защитавал безброй пъти, публицистично и в речи, докато сам аз бях само опозиционер в демократическата република. Щом германският народ ме натовари с неговото ръководство, аз веднага се опитах да осъществя практически тази най- стара цел на националсоциалистическата външна политика. И днес още ми е мъчно, че въпреки всички мои усилия, не се удаде да дойдем до онова приятелство с Англия, което както мисля аз, би било благодат за двата народа. Толкова повече, че това не ми се удаде, въпреки непрестанните ми искрени усилия.

Но аз съм толкова по-щастлив, че поне първата точка от програмата на моята външна политика беше осъществена. За това дължа благодарност преди всичко на гения, който стои днес начело на италианския народ.

Защото само благодарение на неговата дейност, беше възможно да бъдат поведени по един път двете революции, които в духовно отношение са толкова сродни помежду си и накрая, чрез общо пролятата кръв, да бъде запечатан един съюз, на който е съдено да разкрие нов живот за Европа, фактът, че аз лично имам честта да бъда приятел на този човек, ме прави щастлив, предвид особеността на неговата жизнена съдба, която има толкова общи страни с моята собствена съдба, както и нашите две революции, даже историята на единението и въздигането на нашите две нации имат общи страни.

След въздигането на германския народ, ние можахме да чуем единствено от Италия човешки гласове на хора, които ни разбират. От това взаимно разбиране израства една жива общност на интереси. Тя беше установена най- накрая в договори.

Когато, въпреки моето желание и воля, през изтеклата година тази война беше наложена на германския народ, между Мусолини и мен стана едно разглеждане на по-нататъшното поведение на нашите две държави.

Ползата, която беше принесена на Райха от поведението на Италия, беше извънредно голяма. Не само в стопанско отношение положението и поведението на Италия беше от полза за нас, но същото беше и във военно отношение. Още от самото начало Италия възпря мощни сили на нашите неприятели и парализира, преди всичко, тяхната свобода на стратегическата диспозиция.

Но когато Мусолини сметна, че е дошъл моментът и с оръжие в ръка да вземе становище срещу непрестанните непоносими насилия, които бяха вършени над Италия, особено чрез френска и английска намеса и когато кралят обяви войната, това стана напълно свободно по негово решение. Толкова по-голямо трябва да бъде нашето чувство на благодарност.

Влизането на Италия във войната помогна да бъде разбрано по-скоро във Франция, че няма никакви изгледи за успех при една по-нататъшна съпротива. Оттогава нашата съюзничка се бореше най-напред по билото и върховете на Алпите а сега и в широките пространства в областта на своите интереси. Точно нейните днешни въздушни нападения и борбите по море се водят в духа, който е присъщ на фашистката революция, а се следят от нас в духа на чувствата, които националсоциализмът изпитва към фашистка Италия.

Всяка болка на Италия, каквато изпитахме тези дни заради смъртта на Балбо[3], е болка и на Германия.

Всяка радост на Италия е и наша радост. Нашето сътрудничество в политическата и във военната област е пълно. То ще премахне неправдата, която е нанасяна на германския и на италианския народи в течение на столетия. Защото в края на всичко стои общата победа!

Ако сега говоря за бъдещето, господа народни представители, господа членове на германския Райхстаг, не правя това, за да самохвалствам и да говоря празни приказки. Това последното мога да предоставя на другите, които и повече се нуждаят от него, като например на г-н Чърчил. Без никакво пресилване, бих искал да нарисувам сега една картина на положението, такова, каквото то е и каквото го виждам.

Развоят на намиращите се днес зад гърба ни десет месеца от настоящата война показва, че моите схващания са били правилни, а мненията на нашите противници не. Ако някои така наречени английски държавници уверяват, че тяхната страна излизала от всяко поражение и от всеки неуспех по-силна, тогава не е никак надменно, ако аз ви съобщя сега, че ние също излязохме от своите успехи по-силни.

Още на 1 септември миналата година аз ви заявих, че каквото и да дойде, нито силата на оръжието, нито времето ще могат да сломят Германия. Днес Райхът е във военно отношение по-силен, отколкото когато и да било по-рано. Вие видяхте загубите, които германската войска претърпя през последните три месеца и които, взето отделно, безспорно са тежки, но, общо погледнато, са съвсем малки.    

Като си помислите, че през това време ние изградихме един фронт, който се простира от Нордкап до испанската граница, тогава тези загуби, особено в сравнение със загубите от Световната война, са извънредно малки. Причината за това се крие, освен в отличното ръководство, още в прекрасното тактическо обучение на всеки отделен войник, на отделните формации, както и на сътрудничеството на отделните родове оръжие. Друга една причина се крие в доброкачествеността и в целесъобразността на новите оръжия, а третата причина - в съзнателното отказване от всякакъв така наречен успех за престиж.

Сам аз се стараех, по начало, да отбягвам всяко нападение и всяка операция, която не е необходима в смисъл на едно действително унищожение на противника, а се предприема само заради някакъв мним престиж. Въпреки това, естествено, ние се бяхме подготвили за много по-големи загуби. Спестените по този начин хора на германския народ ще бъдат от полза за по-нататъшното водене на наложената ни борба за свобода.

В този момент много от нашите дивизии се изтеглят от Франция и се отправят пак към своите гарнизони в родината. Много войници могат да получат отпуск. Оръжия и съоръжения отново ще бъдат поставени в ред или ще бъдат заменени с нов материал, Изобщо взето, войската днес е по-силна, отколкото когато и да било по-рано.

Второ - оръжията. Загубата на оръжия в норвежкия поход и особено в похода срещу Холандия, Белгия и Франция е съвсем незначителна. Тя не стои в никакво съотношение с производството. В този момент, когато говоря, сухопътните и въздушните войски също са по-съвършени и по-силни в своето въоръжение, отколкото бяха преди настъплението на запад.

Трето - снабдяването с муниции. Снабдяването с муниции беше подготвено в такива размери, натрупаните количества са толкова големи, че в много области сега трябва да се предприеме ограничение или отлагане на производството, понеже складовете и помещенията, с които разполагаме, дори при най-голямо разширение, отчасти не биха били в състояние да поберат засилените доставки. Изразходването на муниции беше както и в Полша, по-малко от всички очаквания. Изобщо, то не стои в никакво съотношение към запасите. Затова, в този момент, общото запасяване на сухопътните и въздушните войски с всякакво оръжие е съществено по-голямо, отколкото беше преди настъплението на запад.

Четвърто - военно и стопански суровини и материали. Благодарение на четиригодишния план, Германия беше отлично запасена и за най-тежките случаи. В никоя войска на света не е станало, нито приблизително дори както в Германия, такова преминаване от важни за войната материи, които трябва да бъдат внасяни, към материали, които се намират в самата страна. Благодарение дейността на райхсмаршала, превръщането на германското стопанство в автаркично военно стопанство беше извършено още в мирно време.

Преди всичко, ние притежаваме двата най-важни сурови материали, въглищата и желязото, в един - днес мога да кажа това - неограничен размер. Снабдяването с гориво е, по отношение на запасите, предостатъчно, а капацитетът на нашето производство се повишава и в късо време - дори при прекъсването на всякакъв внос - ще бъде напълно задоволително за нашите нужди. Чрез нашите резерви от метали, още отрано се увеличи толкова много, че ние можем да изтраем всякаква продължителност на войната и не можем да бъдем сломени от никакви събития. Към това се прибавят още и огромните възможности, които се крият във взетата неизчислима плячка, както и в разработването на завзетите от нас земи. Германия и Италия притежават в направляваното и контролирано от тях стопанско пространство, кръгло 200 милиона души, от които само 130 милиона имат войнски задължения, докато повече от 70 милиона са заети изключително в стопанството.

На 1 септември, господа народни представители, аз ви съобщих, че за воденето на тази война съм наредил на първо време да бъде изработен един петгодишен план. Днес мога да ви уверя, че в този смисъл бяха взети всички мерки. Но че сега - съвсем независимо от това, какво може да се случи - аз не виждам изобщо никакъв фактор, който би могъл да ни застрашава някак.

Също и прехраната, благодарение на взетите този път своевременно мерки, е осигурена за всяко възможно траене на войната.

Пето, - поведението на германския народ. Германският народ, благодарение на националсоциалистическо то възпитание, не влезе в тази война с лекомислието на един площаден патриотизъм, а с фанатичната сериозност на една раса, която знае съдбата, която и́ пред стои, ако бъде победена. Опитите на пропагандата на нашите противници да разрушат тази сплотеност бяха също така глупави, както и безрезултатни. Десет месеца война засили този фанатизъм.

Изобщо нещастие е, че мнението на света не се оформя от хора, които искат да виждат нещата такива, какви то са, а само от хора, които виждат нещата такива, каквито ги желаят. През последните дни аз проучих безброй документи от чекмеджетата на съюзната главна квартира, които, между другото, съдържат и доклади за настроенията в Германия, респективно анализи върху душевното състояние и поведението на германския народ. Това са доклади, които произхождат и от дипломати.

При четенето на тези доклади, действително се поставя само въпросът, дали техните автори са били късогледи, слепи, или пък низки мошеници. Аз признавам направо, че и в Германия е имало, разбира се, а може би и днес още има, отделни субекти, които почти със съжаление преживяват победния ход на Третия Райх. Непоправими реакционери или слепи нихилисти могат, най-сетне, да изпитват мъка от това, че всичко става иначе, отколкото те се надяваха. Но техният брой е смешно малък, а тяхното значение е още по-малко.

За жалост, обаче, при преценяването на германския народ от чужбина, очевидно се избира като мярка тази утайка на нацията. От там, за болезнената фантазия на пропаднали държавници се създават последните опорни точки към една нова надежда. И тогава, според случая, британските военачалници си избират за съюзник било „Генерал глад”, било „надвисналата революция”. Няма достатъчно безсмислено безумие, което тези хора не биха поднесли на собствените си народи, за да си помогнат по този начин за още няколко седмици.

Своето вътрешно поведение германският народ доказа преди всичко чрез своите синове, които се сражаваха по бойните полета и които за няколко седмици разбиха и унищожиха най-силния след Германия военен противник, Техният дух беше и е дух на германската родина!

Шесто - околният свят. Последните надежди на английските политици изглежда да лежат, освен в съюзените и сдружени нации - състоящи се от цяла редица издържани от англичаните държавни глави без трон, държавници без народи и генерали без армии. А също така и в някои нови усложнения, които те се надяват да могат да предизвикат, благодарение на своята изпитана в това отношение сръчност. Един действителен Ахасфер между тези надежди е вярата, че е възможно да настъпи ново отчуждение между Германия и Русия. Германо-руските отношения са окончателно уредени.

Причината за това уреждане се състоеше в това, че Англия и Франция, подкрепяни от някои малки държави, непрекъснато приписваха на Германия завоевателни намерения в области, които лежат извън всякакви германски интереси.

Веднъж се казваше, че Германия искала да окупира Украйна, след това - че искала да нахлуе във Финландия. Друг път се твърдеше, че Румъния била застрашена Накрая дори се изказваха опасения за Турция. При тези обстоятелства аз сметнах, че е добре да се предприеме преди всичко с Русия едно трезво установяване на интересите, за да се уясни веднъж завинаги, какво Германия ще трябва да смята в бъдеще като област на своите интереси и обратното, какво смята Русия важно за своето съществуване.

Съобразно с това ясно разграничение в областите на интересите на двете страни, последва новото уреждане на германо-руските отношения. Всяка надежда, че в изпълнението на този план би могла да настъпи една нова германо-руска обтегнатост, е детинска. Нито Германия е направила някоя стъпка, която би я извела извън областта на нейните интереси, нито пък Русия е направила такава стъпка. Надеждата на Англия, чрез предизвикването на някаква нова европейска криза, да може да постигане известно облекчение на своето собствено положение, едно погрешно заключение, доколкото се отнася до отношението на Германия към Русия. Британските държавници проумяват всичко малко бавно, затова можем да се надяваме, че ще научат и това с течение на времето.

В своята реч на 6 октомври аз предсказах правилно по нататъшния развой на тази война. Аз ви дадох уверение, господа народни представители, че не мога в нито един момент да се съмнявам в победата. Ако признаците и гаранциите за окончателната победа не се съзират именно в пораженията, тогава аз мисля, че досегашният развой на събитията ми дава право.

Макар че бях убеден в този развой, аз подадох тогава на Франция и на Англия ръка за споразумение. Отговорът, който получих, вие си го спомняте. Всички мои аргументи за безсмислието на по-нататъшното водене на тази война за сигурност; моите уверения, че дори в най-благоприятния случай не може да се получи никаква печалба, а само ще се дадат жертви бяха посрещнати с присмех и подигравки, или пък бяха премълчани.

Тогава аз веднага ви уверих за моето опасение, че заради това свое предложение за мир ще бъда осмян дори като страхливец, който не иска да се бори повече, защото не може да се бори повече. Точно така и стана. Във всеки случай, аз вярвам сега, че днес вече Франция - разбира се, не отговорните държавници, а народът - мисли по-иначе за онзи 6 октомври! Какво безименно нещастие връхлетя от тогава насам тази велика страна и този велик народ! Съвсем не искам да говоря за това, колко болки причини тази война на войниците.

Защото, над всичко стои още и страданието, което беше причинено от безсъвестността на онези, които, без никаква причина, прогониха от домовете им милиони хора, водени само от мисълта, че по този начин ще могат, може би, да предизвикат мъчнотии за германското военно ръководство. Това беше, във всеки случай, едно непонятно предположение. Това евакуиране на цивилното население имаше най-вредни последици за съюзното военно ръководство, но най-страшни бяха неговите последици за самите засегнати от него нещастни жертви. За страданията, които господата Чърчил и Рейно причиниха на милиони хора, чрез тези свои съвети и нареждания, те няма да могат да се оправдаят нито на този, нито на онзи свят. Всичко това, както казах, нямаше нужда да става.

Защото още през октомври аз не исках нито от Франция, нито от Англия нищо друго, освен мир. Но заинтересованите във военната индустрия господа желаеха на всяка цена продължаването на тази война - и получиха тази война!

Сам аз съм твърде много войник и затова мога да разбера много добре нещастието, което произлиза от едно такова развитие на работите. Сега чувам от Лондон само един вик - но то не е вик на масите, а на политиците - че точно сега борбата трябва да бъде продължена. Не зная дали тези политици имат правилна представа за предстоящото продължение на тази борба.

Те заявяват, във всеки случай, че дори ако Англия загине, те ще продължат тази война от Канада. Аз едва мога да допусна, че това трябва да се разбира в смисъл, че английският народ ще иде в Канада, а сигурно само господа заинтересованите във военната индустрия ще се оттеглят в Канада! Народът, мисля, ще трябва да си остане в Англия. И той сигурно ще гледа тогава в Лондон с други очи на войната, отколкото неговите така наречени водачи в Канада. Вярвайте ми, господа народни представители, аз изпитвам вътрешно отвращение от този сорт безсъвестни парламентарни, унищожители на народа и на държавата. Почти ми става мъчно, като виждам, че съдбата ме е избрала, за да нападам това, което бива повалено от самите тези хора. Защото моето намерение не беше да водя войни, а да изградя една нова социална държава с най-висока култура. Всяка година от тази война ме откъсва от тази работа. И причините за това откъсване със смешни нули, които човек може да означи най-много като политическа фабрична стока на природата, доколкото техните лоши пазарни качества не ги предназначават за никаква особена цел.

Мистър Чърчил току що заяви отново, че той желае войната. Преди около шест седмици той започна войната в едно пространство, в което изглежда да смята, че е особено силен, именно въздушната война срещу гражданското население - във всеки случай, под привидното мото, че води война срещу така наречени важни за хода на войната съоръжения.

От Фрайбург насам тези съоръжения с открити градове, пазарни центрове и села, жилищни къщи, лазарети, училища, детски градини и каквото още може да бъде улучено. Досега почти не позволявах да се отговаря на това, но това пък не трябва да значи, че това е, или ще остане единствения ми отговор.

Аз съм наясно по това, че от този наш отговор, който ще дойде един ден, над хората ще се изсипят безименни страдания и нещастия. Естествено, не над г-н Чърчил, защото тогава той сигурно ще седи в Канада, там, където и без това с изпратени вече богатствата и децата на най-благородните господа, които са заинтересовани във войната. За милиони други хора, обаче, ще произлязат големи страдания.

И този път г-н Чърчил, може би по изключение, би трябвало да ми вярва, когато сега казвам следното като пророк - по този начин ще бъде разрушена една огромна световна империя. Една световна империя, чието унищожаване или макар само увреждане, никога не е било мое намерение. Но аз съм наясно по това, че продължаването на тази борба ще завърши само с пълното съсипване на една от двете борещи се страни. Мистър Чърчил може да вярва, че това ще бъде Германия. Аз зная, че ще бъде Англия. В този час аз се чувствам задължен да отправя още веднъж един зов към разума в Англия.

Аз вярвам, че мога да направя това, защото не моля като победен за нещо, а само говоря на разума като победител. Не виждал никаква причина, която би могла да ни принуждава да продължаваме тази борба. Съжалявам жертвите, които ще вземе тя. Аз бих искал да ги спестя и на моя собствен народ. Зная, че милиони германски мъже и младежи се разпалват при мисълта, че ще могат, най-сетне, да се разправят с неприятеля, който, без никаква причина, ни обяви за втори път война.

Но аз зная също и това, че в родината има много жени и майки, които, въпреки върховната готовност да жертват и последното, което имат, все пак са привързани със сърцето си към това последно нещо. Господин Чърчил може и сега да отхвърли тази моя декларация, като започне да вика, че това е само рожба на моя страх и на моето съмнение в крайната победа. В такъв случай, обаче, моята съвест ще е чиста по отношение на събитията, които ще дойдат.

Господа народни представители! Господа членове на Германския Райхстаг! Като хвърлим поглед към останалите зад гърба ни десет месеца, сигурно всички ние ще бъдем покъртени от благоволението на Провидението, което направи да успее нашето велико дело. То благослови нашите решения и ни съпровождаше по трудните пътища. Сам аз съм развълнуван от съзнанието за възложеното ми от Провидението предопределение да върна отново на своя народ неговата свобода и неговата чест.

Позорът, който беше извършен преди 22 години в Компиенската гора, е завинаги изличен на същото това място. Днес аз назовах пред историята хората, които ми дадоха възможност да извърша великото дело. Всички те направиха своите върховни усилия, посветиха на германския народ своите способности и своето трудолюбие. Сега искам да приключа, като спомена и за онези безименни герои, които не по-малко изпълниха своя дълг, които милиони пъти залагаха тялото и живота си и всеки час бяха готови да принесат за своя народ, като храбри германски офицери и войници, последната жертва, която човек може да даде. Мнозина от тях лежат сега положени в земята, редом с гробовете, в които почиват вече техните бащи от голямата война. Те са свидетели на едно тихо геройство. Те са символът на онези стотици пехотинци, йегери и стрелци от бронираните части, пионери и артилеристи, войници от марината и от въздушните войски, редници от въоръжените части на Националсоциалистите ската партия.

И символ на всички други борци, които в борбата на германските въоръжени сили се сражаваха за свободата бъдещето на нашия народ и за вечното величие на националсоциалистическия велик германски Райх.

За Германия,

Зиг Хайл!