Реч на Фюрера и Райхсканцлер Адолф Хитлер

по случай възпоменателната среща на старите бойци

в мюнхенския Бюргербройкелер

8 ноември 1939

Съпартийци и съпартийки! Мои сънародници!

Аз дойдох за няколко часа при вас, за да преживея във вашата среда спомена за онзи  ден, които беше за нас, за движението и целия германски народ от най-голямо значение.

Това беше едно трудно решение, което трябваше тогава да взема и да изпълня на дело. С привидно несполучливия удар се роди голямото националсоциалистическо движение за свободата, защото след този несполучлив удар настъпи онзи дълъг процес, които ни даде възможности да се явим за първи път пред общественото мнение с нашето становище върху нашите цели, както и да се застъпим за нашето решение, да поемем отговорността и така да запознаем широките маси на нашия народ с нашите идеи.

Щом като за четирите години от 1919 до 1923 год. национал-социалистическото движение можа да се развие така силно, че му се удаде за първи път да раздвижи цялата нация, вее пак с ефикасността на едно вълнуващо събитие, то това се дължеше на общото положение, в което се намираше тогава Германия.

Една страшна катастрофа сполетя нашия народ и нашата страна. Германия беше въвлечена в една война след един период мир от цели 45 години. Много се говори върху виновността за войната. Днес ние знаем с положителност - знаехме още и тогава, че германските правителства до 1914 год. можеха собствено да бъдат упрекнати само в една единствена вина, а именно вината, че не са сторили всичко, каквото биха могли и би трябвало да сторят в служба, на националното засилване. Те биха могли да бъдат обвинени и в това, че се бяха оставили да бъдат подведени към война тъкмо в най-неблагоприятния за Германия момент. Защото, беше без съмнение, че ако Германия би искала действително войната, то за тази цел би имало по-рано по-подходящи моменти. Онези сили, които стояха тогава срещу нас, предизвикаха и сега наново война срещу Германия, със същите онези  фрази и със същите онези  лъжи.

Ние всички - доколкото бяхме тогава войници - знаем, че англичаните и французите не можаха да ни победят по бойните полета. Нужна беше една голяма лъжа, за да се изтръгне оръжието от нашия народ. Може би днес някой в чужбина да се учудва на моята голяма самоувереност. Мога тук само да заявя: аз придобих тази самоувереност на Фронта! През четирите години аз никога нямах убеждението, нито пък някакво тягостно чувство, какво някой от нашити противници би могъл да бъде по-силен от нас.

Нито французи, нито англичани имаха повече кураж, повече храброст и по-голяма самоотверженост, отколкото германският войник!

Това, което накара тогава Германия да свали оръжие, бяха лъжите на нашити противници. Това бяха лъжите на същите онези  хора, които и днес наново лъжат, защото те са, именно, същите онези  подстрекатели към война, срещу които Германия беше вече изправена през Световната война.

Тогава господин Чърчил, насъскваше към война, а в Германия беше на власт едно слабо правителство. Днес същият г-н. Чърчил насъсква наново към война, обаче, в Германия има друго едно правителство на власт! Защото днешното правителство се намираше на времето в борба срещу англичаните. Ето защо, то не храни пред тях повече респект, отколкото пред когото и да било другиго. То няма ни най-малкото чувство за някаква слабост, а напротив, то е убедено в надмощието на Германия.

Лъжите бяха тогава същите, каквито са и днес. За какво Англия влезе тогава във войната?

В 1914 год. казваха, първо, че Великобритания се борила за свободата на малките нации. По-късно ние видехме, как Великобритания си играеше със свободата на тези малки нации, колко малко се грижеха нейните така наречени държавни мъже за свободата на тези малки нации, как те потискаха малцинства, изтезаваха народи - така, както те вършат това, и днес, когато то е от полза за техните цели и отговаря на тяхната програма.

Тогава се казваше, че Англия се борела за справедливост! Наистина, Англия се е борила в продължение на цели 300 години за справедливост, и получила като възнаграждение от Провидението около - 40 милиона кв. километра на земното кълбо, както и „правото” да управлява 480 милиона хора. Ето, така Бог възнаграждава народите „само за справедливост”! А особено такива народи, които се борят за „правото на самоопределение на другите”; а Англия се бори в 1915 година привидно за това право на самоопределение. Тогава се заяви „Британският войник се бие не за собствени интереси, а за правото на самоопределение на всички народи”. Но Англия можеше тогава, да прокламира правото за самоопределяне на народите в границите на своята Британска империя! Тя е отложила, както изглежда, да стори това за следната война.

Освен това, Англия се бореше тогава и за „цивилизацията”, така като такава има само в Англия. Само в английските области, където живеят миньорите, в английските краища с бедно население има цивилизация, както и в Уйчепел и другите квартали на масова мизерия и на социален упадък!

Освен това, Англия пое оръжието навремето, както и по-рано, в полза на „хуманността”. Хуманността беше, в същност, поставена най-напред под формата на взривно вещество в гранати. Но позволено е, човек да се бори и с лошо оръжие, стига да се бори за една благородна, висша цел. А това Англия е вършила винаги.

Отидоха още по-далеч и заявиха: „ние, англичаните, въобще не се борим срещу германския народ, а напротив, ние обичаме германския народ; ние, Чърчил, Чембърлейн и други се борим само срещу потискащия германския народ режим. Защото ние, англичаните, имаме само една задача: Да освободим Германия от нейния режим и да направим германския народ по този начин щастлив.”

А за постигане на тази цел, англичанинът се бори преди всичко за премахване на тежестите на милитаризма у германския народ. Целта била да се стигне до там, щото германският народ да няма въобще никаква нужда от оръжие. Ние, англичаните, искаме затова да го освободим напълно от оръжието. Заявиха също, че било една дързост да се пише, че ние сме били против германската търговия

„Напротив, ние се борим за свободата на търговията, ние нямаме нищо против германската търговска флота”, така заяви тогава г-н. Чърчил. Бяха заявили, че било една долна клевета да се твърди, какво англичаните имали намерение да вземат германските колонии, и че това било една низост даже и да се мисли за него; Така заявяваха през 1914, 1915, 1916 на даже и през 1918 година.

Отидоха още една крачка напред и казаха, че въобще не се борели за една победа, а за един мир на разбирателство, за един мир на сближение и преди всичко на равноправие. Този мир трябваше да даде възможност, щото въоръжаването на народите в бъдеще въобще да се изостави. Така борбата се водеше в действителност против войната. Англия се бореше против войната, за да я премахне, т. е. войната на потиснатите, съпротивата на нападнатите. Ето защо, заяви се, че не можело да става и дума, че целта на британската военна политика била да извлече военни обезщетения. Напротив, стремяха се към един мир без обезщетение, които мир трябваше да се увенчае с едно общо разоръжаване и със създаването на една свързваща всички народи институция.

А това всичко е сведено от големия секундант на Англия, Уилсън в 14-те точки, които той допълни с още 3 точки, с които ни било дадено уверение, че нямало от какво да се боим и че нямало основание да очакваме някакво несправедливо третиране, и че трябвало ние да сложим оръжие, като се доверим само на Англия, за да бъдем след това приети в една истинска общност на народите, всред която щяло да царува правото. С тези точки ни се даде също и уверението, че колонните щели да бъдат разпределени справедливо и че всички справедливи претенции за колонии щели да бъдат съответно удовлетворени. Всичко това щяла да бъде окончателно осветено от Обществото на народите. Войната щяла да бъде по този начин напълно премахната и следователно, щял да настъпи вечен мир.

От английско гледище беше понятно, че някой, който владее 40 милиона кв. километра, а заедно с това 400 милиона хора, чрез един само 46 милионен народ, трябва да има желанието, щото след всичко това да зацари най-сетне спокойствие, след като светът беше преживял 300 години наред английските завоевателни войни.

„Триста години наред ние завладявахме страни, една след друга, и подчинявахме народи, едни след друг. Сега притежаваме света, и така, пека зацари най-сетне спокойствие.” Това е нещо, което се разбира и беше понятно, че в Обществото на народите, искаха действително да извършат един акт на стабилизация на постигнатото така състояние на нещата.

Обаче, след това всичко коренно се промени.

Един английски министър излиза днес със сълзи на очи да заяви: „О, колко охотно ние бихме искали да се споразумеем с Германия, стига само да, имахме доверие в думите на германското управление.”

Същата тази мисъл седи на езика ми! С каква готовност ние бихме се разбрали с Англия, стига само да имахме доверие в думите на нейното управление! Защото, кога един народ е бивал някога по-безогледно лъган и измамван, отколкото германския народ през изминатите две десетилетия, от страна на английските държавници?

Къде остана обещаната свобода на народите?

Къде остана, прочее и справедливостта?

Къде остана, мирът без победители и победени?

Къде остана правото за самоопределение на народите?

Къде остана отказът от контрибуции?

Къде остана справедливото разрешение на колониалния въпрос и тържественото заявление, че нямаше да се отнемат колонните на Германия?

Къде остана световното уверение, че нямали намерение да ни наложат непоносими тежести?

Къде останаха, най-сетне, уверенията, че ние щяхме да бъдем приети под стрехата на така нареченото Общество на народите като равноправни?

Къде остана уверението, че щяло да дойде общото разоръжение?

Само лъжи и неспазване на дадени думи.

Отнеха ни колониите, разстроиха търговията ни. Ограбиха ни търговската флота, откъснаха милиони германци от нас и ги изтезаваха. Наложиха на нашия народ контрибуции, които не бихме могли да изпълним и след 100 години. Хвърлиха ни в най-дълбока нищета. От тази нищета, обаче, се породи националсоциалистическото движение.

Няма защо да се преструват, като че ли искат да разкрият златното британско сърце на една Германия, които не е националсоциалистическа. Тази Германия, с която се запознахме едно време, беше Бог знае какво, всичко друго, освен национал-социалистическа; тя беше демократична, тя беше световно буржоазна, тя вярваше сляпо на уверенията на британски държавници.

Тази Германия имаше доверие, тя се обезоръжи сама и се лиши сама от чест. И тъкмо тогава тя е бивала лъгана и измамвана!И от тази неволя, която дойде от там, се породи нашето движение! От най-голямото неспазване, през всички времена, на дадена дума, дойде Спа[1] и се преобърна на срамния Версайски диктат. Вие знаете, мои стари бойни другари, как аз ви пояснявах повторно тъкмо от това място, точка по точка, този договор. Над 400 члена, от които всеки един представляваше обида и изнасилване на една голяма нация. Нищета и отчаяние обхвана тогава нашия народ. В това време дойдоха инфлационните години, години на ограбване на всички възможности за живот, дойдоха времената на голямата безработица, на чудовищните самоубийства в Германия. В тази Германия имахме в разстояние на две години повече самоубийства, отколкото имаше паднали американци през време, на войната на запад. От тази голяма неволя се породи националсоциалистическото движение, и затова то беше длъжно още в началото да вземе тежки решения.

И едно от тези решения беше решението за въстание на 8 ноември 1923 година. Това въстание излезе тогава на пръв поглед безуспешно, само че от тогавашните жертви дойде, въпреки всичко, спасението на Германия. Шестнадесет убити! Но вместо тях се възправиха милиони живи. Тогава националсоциалистическото движение започна своя победоносен поход.

От тогава Германия стана световна сила - чрез нашето движение! Естествено, лесно беше да се разбере, че старият враг се раздвижи в момента, когато започнахме да преодоляваме последиците от поражението.

Има без съмнение два вида англичани. Нека тук не бъдем несправедливи. Също и в Англия има много хора, на които това лицемерно държане вътрешно не им понася, и които не искат да имат нищо общо с него. Само че те са или лишени от глас, или пък сами са безсилни. За нас е важно, че ние не намерихме тези англичани, които търсихме години наред.

Вие знаете - мои партийни другари - какъв труд си дадох в продължение на почти две десетилетия, за да постигна разбирателство с Англия. Какви ограничения не поставихме на германската политика, за да прокараме разбирателство с Англия! Същото е и с Франция. Колко работи не зачеркнахме по този случай, от колко работи не се отказахме! Във всеки случай едно нещо се разбираше от само себе си:

Никое германско правителство не може да се откаже от жизнените предпоставки! А, преди всичко, националсоциалистическото правителство съвсем не мисли да се откаже от тези жизнени предпоставки!

Напротив, нашето движение възникна, както се знае, от протеста срещу някогашното отказване на нашит демократични политици от жизнените предпоставки. Затова и аз ще прокарам на всяка цена живота и сигурността на германския народ и на Райха!

Аз никога не съм искал да правя внушения във вреда на британски или френски интереси. Но ако днес един англичанин става и казва: „Ние сме отговорни за съдбата на народите от средна и източна Европа”, то аз мога да отговоря на този господин само така: „Тогава ние сме също така отговорни за съдбата на народите в Палестина, в Арабия, в Египет, на дори и за съдбата на народите в Индия”.

Ако обаче един друг англичанин казва: „Нашата граница лежи на Рейн”, а следващия идва и заявява: нашата гранива лежи на река Висла”, то трябва да им отговоря: „Господа, вижте, как ще се върнете назад на Темза, иначе ще ви помогна... .”

Във всеки случай, съвременна Германия е решена да осигури границите си и да защищава своето жизнено пространство.

Това е едно пространство, което също не е било култивирано от англичаните. Ние не сме отишли никъде, където англичаните са били насаждали преди нас култура.

Щом лорд Халифакс заяви в своята вчерашна реч, че той се застъпва за изкуството и за културата и затова Германия трябвало да бъде унищожена, то ние можем да кажем: Германия вече е имала култура, когато Халифаксовите още нищо не са разбирали от нея. А през последните 6 години в Германия е направено повече за културата, отколкото в Англия през последните 100 години. И където сме отишли до сега, по сме намерили никакви паметници от британски апостоли за култура, а сме намерили културни паметници от велики германци: в Прага или в Позен, в Грауденц или в Торн, в Данциг или във Виена се старах напразно да открия британски културни паметници. Сигурно те се намират в Египет или в Индия.

Във всеки случаи ние издигнахме германската нация, и то от година на година, започвайки през 1933 год. и в течение на годините 1934, 1935 и 1936 год. Ние изминахме етап след етап, освободихме стъпка по стъпка Германия и я направихме силна.

Впрочем, тук разбирам загрижеността на интернационалните подстрекатели за война. За свое съжаление те видяха, че нова Германия действително не е стара Германия. Защото аз се погрижих да издигна не само културната страна на нашия живот, но и тази, на която се дължи мощта и то основно.

Ние създадохме една армия - мога спокойно да го кажа - от която няма по-добра в света!

А зад тази армия стои един народ, в който цари единство, каквото досега също не е имало в германската история! А над тази армия и над този народ стои едно правителство, което обладава фанатична волева сила, нещо, което също го нямаше в Германия през миналите столетия!

Този нов германски Райх не е имал, както всички знаете, никакви военни намерения против Англия или Франция. Относно това аз взех становище в моята последна реч, когато подадох за последен път ръка на Англия и Франция. Ако въпреки това нас сега ни нападат, то това няма нищо общо с въпроса за Австрия, за Чехословакия или Полша, защото както е известно, се полагат грижи, щото тези въпроси да бъдат според нуждата или подигнати, или бързо забравени.

Както се вижда, случаят с Полша показва, колко малко се интересува Англия за съществуването на такива държави, така като иначе тя би трябвало да обяви война също и на Съветска Русия, понеже Полша беше, както е известно, горе-долу, разполовена. Но сега англичаните, казват: „това съвсем не е вече от решаващо значение, ние имаме друга военна цел.”

Най-напред това беше свободата на Полша, след това беше изкореняването на нацизма, а след това бяха пак гаранциите за бъдещето. Това ще бъде, както се вижда, винаги нещо друго. Те, именно, ще водят война, докато намерят някого, който е готов да води заради тях войната, т. е. да се жертва сам за тях. А обосноваването, това са старите фрази. Ако, именно, се заявява, че те искали да се застъпят специално и въобще за културата, то Великобритания би могла тогава да даде на света един чудесен пример, като подари най-после пълна свобода на своите собствени народи.

Колко благородно би изглеждал действително този нов британски кръстоносен поход, ако той би получил като въведение прокламацията за свободата, на 350-те милиона индийци, или прокламацията за независимостта и за свободното право на гласоподаване във всички други британски колонии! Как на драго сърце бихме се тогава преклонили пред такава една Англия! Вместо това, ние виждаме, как Англия потиска, тези милиони хора, точно така, както е гледала, със скръстени ръце, когато много милиони германци са били потискани. Затова не ни трогва ни най-малко, ако днес един британски министър навикна гръмко, че в намеренията си Англия е имала само идеали, а не егоистични цели.

Разбира се, аз вече го казах, британците никога не са се борили за егоистични цели. Господ е подарил най-сетне на Англия земите и хората, като отплата, именно защото тя се бореше не за, лични облаги.

Ако те, следователно, още продължават да твърдят, че нямат никакви егоистични цели, тогава това е просто смешно! Германският народ може само да се учудва на ограничеността на, онези , които вярват, че едва двадесет години след онази чудовищна измама ще могат със същата лъжа да ни заблудят отново.

Или пък те твърдят, че се борили за културата. Англия като творец на култура представлява един въпрос за себе си! Ние, германците, във всеки случаи в нашето културно строителство нямаме нужда от английските препоръки. Нашата музика, нашата поезия, нашата, архитектура, нашето художествено творчество, нашата скулптура могат напълно да съперничат с английските. Аз вярвам, че един единствен германец, например Бетовен, в областта на музиката е създал сам повече, отколкото всички англичани заедно през цялото свое минало и настояще. И по отношение запазването на културата ние влагаме много повече грижи и много повече съвест, отколкото самите англичани.

Ако ли те най-после кажат, че тяхната цел била да се сложи край на войната - то те въобще не трябваше и да и започват! Защото е известно, че войната се обяви не за друго, а защото Англия я искаше! Ние сме убедени, че войни и ще има дотогава, до когато благата на света не са справедливо разпределени, и докато въобще не се прояви воля за тяхното доброволно и справедливо разпределение.

Това би могло да се направи! „Да, ни заявяват, на националсоциалистическа Германия не можем да върнем колонните, колкото и да ни е мъчно за това. Ние искаме да разпределим суровините на този свят, обаче, би трябвало да ги дадем на този, в когото имаме доверие.”

Да, господа, преди нас имаше и други правителства в Германия. Това биха все правителства, които идваха на власт по милостта на Англия; отчасти те бяха даже и финансирани от Англия. Към тях поне трябваше да се прояви доверие. Защо тогава не се дадоха от тези блага на тези правителства, в които англичаните имаха доверие? Въобще нямаше да съществува въпрос за разпределение на блага, ако не беше заграбено преди това нашето национално имущество.

И ние сме на мнение, че войната трябва да вземе един край. Но този край трябва да бъде такъв, щото да не се яви след няколко години нова война, но и въобще да не се идва до такава. Ето защо, ние считаме за крайно необходимо, щото всички нации да се ограничат за тази цел в границите на своята сфера на влияние. С други думи, това ще рече, да се премахне положението, щото един народ да си присвоява правото да бъде световен полицай и да се меси и разпорежда навсякъде. Поне, колкото се отнася до Германия, британското правителство ще разбере, че опитът за създавано на една полицейска диктатура пад Германия ще пропадне и трябва да пропадне.

Ние никога не сме познавали британските управници като културни апостоли, нито в миналото, нито пък днес. А като полицейски разпоредители, ние въобще не можем да ги понасяме.

Истинските причини на техните действия се крият, обаче, в една съвсем друга област. Те мразят социална Германия. Какво сме им направили ние? Съвсем нищо! Заплашвали ли сме ги? Нито един път!

Не бяхме ли готови да се споразумеем с тях? Да, ние проявихме тази готовност. Не си ли наложихме сами ограничения по нашето въоръжаване?

 Но всичко това не ги интересуваше. Това, което мразят, е Германия, която е един опасен пример за тях, социална Германия, тази Германия, която има свое трудово законодателство, която те мразеха още преди Световната война, която те мразят и днес. Германия на труда и на обществените грижи, Германия на социалната солидарност; онази Германия, която отстрани класовите различия - това мразят те! Тази Германия, която в продължения на седем години се бори да създаде един сносен живот за своя народ, ето, тази Германия мразят те.

Германия, която отстрани безработицата, която те със своите богатства не можаха да отстранят - това мразят те. Германия, която създаде за своите работници такива прекрасни и удобни жилища - това е, което те не могат да понасят, защото те изпитват страха, че от този пример би могъл да се „зарази” самият английски народ!

Те мразят Германия на социалното законодателство, онази Германия, която празнува 1^-ви май, като ден на честния труд. Те мразят Германия, която поде борбата за подобрение условията на живота. Те мразят тази Германия с нейното здраво население, която къпе своите деца, за да ги пази здрави; тази Германия, която не допуска да настъпват такива положения, които техният собствен печат признава, че са настъпили у тях - ето, тази Германия мразят те. Това са техните финансови магнати, техните еврейски и нееврейски интернационални банкери, които ни мразят, защото виждат в лицето на Германия един лош пример, който би пробудил други народи, а може би и техния собствен народ. Те мразят младата, здравата и цветущата генерация на Германия, както и грижите на Германия за тази генерация. Те мразят, разбира се, с това и мощта на Германия, онази маршируваща Германия, която доброволно прави жертви.

Ние видяхме, как те ни мразят. Ние създадохме четиригодишния план, за да си помогнем. С този четиригодишен план никому нещо не вземахме, защото, ако чрез него ние сами си набавяхме от нашите въглища бензин или каучук и ако си помагаме с производството на други изкуствени материали, то какво отнемаме ние така на другите? Нищо. Съвсем нищо! Напротив, трябваше да се радват и да кажат: „С това те не обременяват нашите пазари. Щом като си произвеждат сами бензин, няма нужда да правят тогава експорт, за да могат по този начин да внасят - толкова по-добре за нас”. Не, те се бореха против четиригодишния план, защото чрез него Германия се засилва! Това единствената причина.

Това е една борба, срещу свободна, независима и жизнена Германия! Това е тяхната борба. Срещу тази тяхна борба стои нашата борба.

Това е нашата вечна националсоциалистическа борба за осъществяване на една здрава и мощна национална общност, за преодоляване и отстраняване на всички пречки в тази общност и за нейното засилване спрямо другия свят. Това е нашата цел: Ние се борим за сигурността на нашия народ, за нашето жизнено пространство, в което няма да позволим да се месят други.

Ако в Англия заявяват, че това е втора Пуническа война, то не е ясно в историята, кой ще бъде в този случай Рим и кой Картаген. В първата война, във всеки случай, Англия не беше Рим, защото в първата Пуническа война Рим действително победи: в първата Световна война, обаче, не победи Англия, но други бяха победителите. А във втората война, в това аз мога да ви уверя, Англия пак няма да бъде победител! Срещу Англия от Световната война този път се изправя една съвсем друга Германия. Това те ще разберат след известно време. Една Германия, обзета от една непоколебима воля, с присмех реагира на глупостите на английските фразеолози. И ако днес един англичанин дойде и ни заяви: ние се борим за свободата на света, ние се борим за демокрацията, ние се борим за културата, ние се борим за цивилизацията, ние се борим за справедливостта и т. н. - това ще събуди в Германия само шумен смях.

Извън това, днес живее още генерацията, която се запозна на времето отблизо с „искреността” на подобни цели на британската, военна политика. Ако ние сами не бяхме научили нищо ново в това отношение, то обаче не сме и забравили нищо! Но ние, не само, че нищо не сме забравили, но и нещо друго научихме.

Всеки британски балон, който преминава нашата граница, за да разпространява повече или по-малко духовити хвърчащи листове, показва, че в отвъдния свят, от двадесет години насам, всичко е стояло на едно и също место. Всяко ехо от Германия би трябвало да им докаже, че тук се създаде едно движение в огромен мащаб, с огромна сила и огромна деятелност.

Англия не иска мира! Ние вчера наново чухме това. Още в моята реч пред Райхстага заявих, че нищо повече не мога да кажа по този въпрос. По-нататък ние ще говорим с англичаните на онзи език, който единствено те вероятно ще разберат!

Съжаляваме, обаче, че Франция се постави в услуга на тези британски подстрекатели за война и свърза своята съдба с тази на Англия.

Колкото се отнася до Германия, ние никога не се страхуваме от един фронт. Някога ние с успех защитавахме и два фронта. Ние имаме сега само един фронт и на този фронт ще устоим с успех. В това всички могат да бъдат убедени.

Това, което успяхме да постигнем с Русия, аз не го смятах като резултат на германската политика, а на разума. Веднъж тези два народа се бяха опълчили един срещу друг, до разоряване, без никой от тях да можеше да извлече от това полза за себе си. Ние се съгласихме помежду си да не направим на господата в Лондон и Париж това удоволствие за втори път!

Ние се намираме сега в едно велико време на преображения. Национал-социализмът се роди в борбата. Всички бяхме тогава войници. Днес една голяма част от нас отново облече войнишката дреха. Но също и другите останаха войници. Германия се преобрази напълно. Както Прусия от 1813 и 1814 г. не може да се сравни с Прусия от 1806, също така и Германия от 1939, 1940, 1941 или 1942 не може да бъде сравнявана с Германия от 1914, 1915, 1917 или 1918 година.

Това, което тогава беше възможно, не може да стане в бъдеще. Ние ще се грижим, за това гарантира, преди всичко партията, щото прояви, каквито, за съжаление, трябваше да преживеем през Световната война, да не могат да настъпят отново в Германия; ние - мои националсоциалистически борци - можахме да се оправим с това, когато като едно смешно малко малцинство се борихме в Германия.

Тогава ние имахме само нашата вяра. Въпреки това, сразихме тези прояви и ги отстранихме. Но днес ние имаме, освен това, и властта!

Нашата воля е също така непреклонна в борбата навън, както тя беше непреклонна в борбата за тази власт във вътрешността. Както винаги ви казвах тогава: всичко е допустимо, само едно не може да се допусне, а именно, че ние ще капитулираме също така и сега, като националсоциалист, аз мога да повторя пред света: всичко е допустимо, никога обаче и капитулацията на Германия!

Ако на това ми се отговори „тогава войната ще продължи три години” - аз отговарям: „колкото и дълго да трае, това не играе никаква роля, никога Германия няма да капитулира, нито сега, нито някога в бъдеще!”

Казва ми се, че Англия се е приготвила за една тригодишна война. В деня, когато Англия обяви война на Германия, аз заповядах на фелдмаршала веднага да вземе всички подготвителни марки, на първо време, за пет години, не защото вярвам, че тази война те продължи пет години, но защото и след пет години ние никога, и на никаква цена в света няма да капитулираме!

Ние ще посочим на тези господа, на какво е способна силата на един 80 милионен народ, който се води от един водач, който има една воля и който е сплотен в една общност. И тъкмо тук партията, спомняйки си за жертвите в миналото, тепърва ще трябва да изпълни своята велика мисия. Тя ще бъде носителка на тази воля, на сплотеността, на единството, а заедно с това и на нашата германска народна общност. Каквито и жертви да дадем, това е преходно и без значение. Важното е да победим!

Благодарение на нашата подготовка, ние ще водим тази борба при много по-леки условия, отколкото в 1914 година. Тогава Германия като сляпа се впусна в тази борба. Ние, обаче, в продължение на много години въоръжихме душевно нацията, както и преди всичко стопански. С широките мерки, които взехме, ние предварително положихме грижи, щото германският летец да не остане без бензин. Ние взехме мерки, щото да не почне още в първата година на войната разорението или опустошението и да не се унищожават ценни блага; веднага още в първия ден след обявяването на войната наложихме онова рациониране, което сега осигурява всички предпоставки за най-дълго време. Но и във всички други области ние развихме нашите германски възможности до крайност, така че днес аз мога да ви дам следното уверение:

Те няма да могат ни най-малко да ни победят, нито военно, нито пък стопански. Само един може да победи, а това сме ние!

Че господин Чърчил не вярва това, аз го отдавам на неговата преклонна възраст. И други също не вярваха това. Нашите полски врагове никога не биха се впуснали в тази война, ако Англия не беше ги вкарала в нея. Англия засили тила им, като ги разбунтува и насъска.

Може би войната за пръв път показа, какъв военен инструмент си изкова междувременно новият германски Райх.

Не може да се допусне, мои сънародници, че полякът е бил страхливец, че той може би само е бягал, - съвсем не беше така! На много места той се би много храбро. Въпреки това, една държава, с 36 милиона население, с близо 50 дивизии, една държава, която за всеки набор можеше да свика, почти 300 000 души в сравнение със 120 000 френски новобранци за една година, - въпреки това, тази държава можа да бъде разбита във военно отношение буквално за десет дни, след 18 дни тя беше унищожена, а след 30 дни принудена окончателно да капитулира.

По ние знаем при това, колко много ни помогна Провидението. То ни позволи да развием правилно нашите планове и благослови тяхното осъществяване. Без това, нашето дело не можеше да успее за толкова кратко време. Затова ние вярваме, че това, което стана, беше волята, на Провидението! Така, както и по-рано често ви заявявах, че поражението в 1918 година беше заслужено, за нас заслужело, защото ние не можахме правилно и достойно да запазим големите победи. За в бъдеще не трябва да ни се прави този укор.

Прекланяме се с дълбока благодарност пред всички наши герои, пред нашите храбри войници, пред нашите мъртви другари и пред ранените. Жертвайки се, те помогнаха, щото първия неприятел, който започна тази война, да бъде надвит почти след 30 дена.

Нека всеки германец знае, че жертвата на тези мъже е точно толкова ценна, както жертвата на всеки друг в бъдеще, че никой няма правото да надценява своята жертва, в бъдеще. Това, което ние, националсоциалистите, приехме като познание и завет от жертвите на 9 ноември в историята на нашето движение, именно, че това, за което паднаха първите 16 души, беше достатъчно ценно, за да се чувстват готови за същата пожертвувателност и много други, ако е необходимо, - това познание не трябва да ни напусне и в бъдеще. В продължение на много векове и хилядолетия за нашия германски народ са паднали неизчислими милиони души. Други милиони дадоха за същото своята кръв. Никой от нас не знае, дали и той ще трябва да, направи същото. Но нека всеки знае, че с това той не прави по-голяма жертва, отколкото други преди него са правили и отколкото други след него тепърва ще трябва да направят. Жертвата, която прави майката, като дарява детето си на нацията, същата жертва поема върху себе си и мъжът, бранейки нацията.

Ние, националсоциалистите, сме били всякога борци. Сега настъпи великото време, когато ние тепърва ще докажем, че сме борци!

С това ние честваме най-добре възпоменателния ден на първите жертви на нашето движение. Не мога да завърша тази вечер, без да ви благодаря, както винаги, за вашата вярна привързаност през всичките дълги години и без да ви обещая, че също и за напред ние ще държим високо нашите идеали, че ще се борим за тях и че няма да се боим, ако е необходимо, да пожертваме и собствения си живот, за да осъществим програмата на нашето движение, онази програма, която не се състои в нищо друго, освен в това, да осигурим живота и съществуването на нашия народ в света.

Това е първият принцип на нашата националсоциалистическа изповед и това ще бъде също и последният принцип, който ще стои написан над всеки национал-социалист, когато след като е изпълнил своя дълг на земята, напусне този свят.

Другари: да живее нашето националсоциалистическо движение, да живее германският народ и преди всичко нашата победоносна армия.

Sieg Heil! Да живее победата!