Фюрерът при откриването на Военната зимна помощ, 1939/40 г.

Германци!

Сънародници и сънароднички!

Зимната помощна акция спада към онези националсоциалистически инициативи, на които днес вече може да се гледа като на нещо напълно самопонятно. Чрез тази помощна дейност се спестяват много грижи на обществените служби за социално подпомагане и по този начин, се облекчава бремето на много държавни, областни и общински учреждения. И отделните наши сънародници свикнаха вече да дават своя принос към това дело – голямата маса прави това доброволно, а едно неизразимо малко число от тях го прави, може би, само, за да избегне лошата слава. Пък най-после, безразлично е защо и един такъв човек дава – важното е, че и той дава!

Тази инициатива – зимната помощ, има в основата си идеята: гражданите да се приучат към народна самопомощ. Разбира се, за нас биха останали открити и други пътища: вместо да бъде отправян зов към жертвоготовността на народа, можеше да бъде отправен зов към данъкоплатците. Навремето ние съзнателно и след обмисляне не поехме по този път; защото ние искахме, именно, да възпитаме германския народ – да схване в общата жертва същината на общността, да познае задълженията, които налага общността и да изпълнява тези задължения по своя собствена воля, дори и когато бирникът не стои пред него. Освен това ние искаме, чрез нашия призив да дадем възможност на отделния гражданин да придобие трайно впечатление за действителната нужда на много негови сънародници. По този начин трябваше да бъде постигнато, щото чрез постоянното напомняне, което е свързано със събирането на помощите, отделните граждани да останат със съзнанието, че щастие и благосъстояние не е дадено на всички сънародници и не може и да им бъде дадено, а че има безкрайно много да се помага и че безкрайно много трябва да бъде помагано!

Освен това, тази акция мобилизира една гигантска армия от помагачи, които, от своя страна, също вникват в нуждите на широките кръгове на нашия народ, но също и във възможностите да се посрещнат тези нужди.

Нужда е имало във всички времена. Може би нуждата е изобщо едно относително понятие; едва преди няколко дни аз видях области, в които средният стандарт на живота се намира много по-ниско от това, което у нас в Германия, вече би било смятано за най-дълбока нужда. Колко добре е нашият народ, благодарение на нашата голяма обща работа, това знаят най-малко онези, които нямат възможност да хвърлят поглед към тази общност. Едно е сигурно: нужда винаги е имало, нужда има и сега и винаги ще има. Във всички времена, обаче, хората имат задължението да се справят с тази нужда, да излизат на среща и́ и да я облекчават!

Доброволността на жертвата дава възможност на отделния гражданин да прецени сам себе си по-добре, отколкото това би могла да направи някаква държавна намеса и съобразно с това да изпълни и своите задължения.

Във връзка с тази голяма социална институция ние създадохме твърде много, като следвахме целта, да заличим сред германския народ всички класови различия и да събудим съвсем рязко съзнанието за взаимна принадлежност. Като хвърлим поглед върху постиженията на това социално възпитание през последните години, тогава никой не може да отрече, че поетият път е бил правилен, а също и успешен. Ние постигнахме толкова големи социални успехи, че бихме могли да съзрем в тях още едно основание за известно недоброжелателство на външния свят, който е изплашен от мисълта, че социалистическо-националните принципи на нашия Райх биха могли да въздействат пропагандно извън нашите граници, а може би, ще пробудят съвестите и в други страни.

Ако дейността на нашите събирачи на зимната помощ понякога изглежда малко неудобна за някои наши сънародници, нека те не забравят колко много тя е неудобна за събирачите и колко по-леко е да бъдеш навестен два или три пъти с молба да дадеш нещо, отколкото да бъде отхвърлена, може би хиляда пъти, молбата ти да получиш нещо. В единия случай има едно малко безпокойство, в другия – продължително жертване на многобройни свободни часове в служба на народната общност.

Сега съдбата ни принуди да грабнем оръжието за защита на Райха. Само за няколко седмици беше повалена държавата, която най-дръзко смяташе, че може да застрашава германските интереси. Благодарение на едно неповторимо в историята военно постижение! Благодарение на геройството на нашите войници! Благодарение на нашето блестящо ръководство!

Какво носи бъдещето, ние не знаем. Само по едно сме наясно: никоя сила в света няма да може още веднъж да принуди Германия да падне! Те няма нито да ни победят военно, нито да ни унищожат стопански, нито да ни разложат духовно! При никакви обстоятелства те няма да преживеят вече, каквато и да била германска капитулация!

Аз дадох израз на нашата готовност за мир. Германия няма изобщо никаква причина за война срещу западните противници. Те предизвикаха войната по съображения, които са съшити с бели конци. В случай, обаче, че тази готовност бъде отхвърлена, Германия е решена да приеме борбата и да я изкара до край – така или иначе.

Тогава нито ужасът на момента, нито продължителността на тази борба няма да могат да ни сломят или да ни накарат да се обезсърчим. Пред нас стои вечният живот на нашия народ. Колкото много и да продължава времето, което ще е потребно, за да помогнем на този живот да се наложи, нищо не може да ни разколебае, нищо не може да ни слиса и съвсем нищо не може да ни докара до отчаяние. Напротив! Другите ще получат това, което сами са си избрали!

Едно време аз тръгнах по един съвсем труден път, за да изведа Германия от унищожението на Версайския договор. От тогава насам се изминаха вече двадесет години. Райхът е сега много по-мощен, отколкото е бил когато и да било по-рано. Пътят пред нас не може да бъде по-труден, отколкото пътят, който вече изминахме. Ако никога не се отчаяхме да вървим по пътя от онова време към днешния ден, ние още по-малко ще се поколебаем да тръгнем по пътя от настоящето към бъдещето! Точно по този, път ние ще получаваме сили – чрез постигнатата вече общност на германския народ. Времето, което сега стои пред нас, може би, ще ни помогне истински да засилим и да задълбочим националсоциалистическата народна общност. То само ще ускори процеса на това социално оформяване на народа. Военната зима, която ни предстои сега, ще ни намери тогава съвсем готови да дадем всички жертви, които са необходими, за да облекчим нашия народ в неговата борба за съществуване.

С това военната зимна помощна акция ще се превърне същевременно в помощна акция за Червения кръст. Защото този път Червеният кръст няма да събира за себе си, а като съставна част на зимната помощна акция ще бъде снабдяван от нея с необходимите му помощи. Като споменавам за Червения кръст, на всички нас изведнъж става ясно, колко малки са жертвите, които се изискват от отделните граждани, в сравнение с жертвите, които много от нашите сънародници трябваше да понесат на фронта и ако така допада на злата воля на нашите противници, ще трябва да понасят и занапред.

Затова, отсега нататък никой да не мисли за големината на своята жертва, а всеки да мисли само за величието на общата жертва и за величието на жертвата на онези, които се отдадоха изцяло за своя народ и може би, ще трябва и да се пожертват. В сравнение с тези жертви, всички жертви в родината са нищо; но и те могат да помогнат да се засили в нашия народ съзнанието за неразривната общност. Затова, във военната зимна помощна акция трябва да бъде надминато всичко от този род, което е било постигано досега! Може би, това ще бъде и един отговор на глупостта на всички онези хора в света, които вярват, че ще могат да разединят вътрешно германския народ. Ние ще им покажем, какво въздействие имат такива глупави опити! Ние ще им покажем, как чрез тях германският народ става все по-твърдо и все по-здраво обединен и сплотен! По този начин, ние можем най-добре да им избием надеждите, че някои отвън би могъл да нарежда вътрешното настроение на германеца така, както се иска на някои чужденци. Ние искаме да ги научим да уважават вътрешния строй на други народи. Каквото трябва да претърпим като общност – в това светът може да бъде убеден – ние ще го понесем! Вероятно, това ще могат да направят и другите, точно така, както и ние!

Но ще дойде истинското време едва тогава, когато националсоциализмът развие цялата своя сила, която оформя, образува и води народа. От войната дойдоха едно време националсоциалистите, от преживяването на войната произлезе светът на нашите идеи и ако е необходимо, сега той ще издържи своето изпитание пак във войната! Решението за това не се намира вече в наши ръце, а в ръцете на останалия свят! У нас е само твърдата воля да поемем върху себе си решението, така или иначе и тогава, на всяка цена, да изкараме борбата до край.

И тъкмо за това военната зимна помощна акция трябва да спомогне, щото германската народна общност да стане по-твърда, отколкото когато и да било по-рано!

Една общност за борбата, една общност за победата и накрая – за мира!

Защото: колкото по-решително и колкото по-твърдо всички ние поемем върху себе си жертвите, които може да наложи една такава война, толкова по-сигурно ще извоюваме онзи мир, към който се стреми нашият народ. Защото един ден – това е и моето убеждение – времето на несигурността трябва да приключи! Трябва да бъде възможно, щото и германският народ, без да бъде непрестанно обезпокояван от другите, да нарежда по своя воля и по свое желание живота си, в границите на своето жизнено пространство, а също и германският народ да има онзи дял от благата на света, за който може да претендира, въз основа на своята численост и на своята ценност.

Прочее, откривам военната зимна помощна акция за 1939/40 година!

 Моля помагачите да се заловят здраво за това дело, както моля и германския народ да се покаже достоен за своите сегашни герои, та по този начин да поправи онова, с което отечеството прегреши през годините 1914 – 1918 пред германския народ и пред неговите войници.