Фюрерът приема наложената му борба

Реч, произнесена на 1.09.1939г. пред Райхстага в Берлин

Господа народни представители!

Господа членове на германския Райхстаг!

От месеци насам, всички ние страдаме под мъчението на един проблем, който ни беше подарил едно време Версайският договор, тоест Версайският диктат - един проблем, който в своята изроденост и извратеност беше станал непоносим за нас.

Данциг беше и е германски град. Коридорът беше и е германска земя. Всички тези области дължат своето културно издигане изключително на германския народ. Без германския народ, във всички тези източни области би царяло най-дълбоко варварство.

Данциг беше отделен от нас, Коридорът, заедно с други германски области на изток, беше анексиран от Полша. Преди всичко, обаче, живеещите там германски малцинства биваха по най-мъчителен начин изтезавани. През годините 1919/1920 повече от един милион хора с германска кръв трябваше, още тогава, да напуснат своето отечество.

Както винаги, така и в този случай, аз се опитах да предизвикам, по пътя на мирните предложения за ревизия, една промяна на нетърпимото положение. Лъжа е, когато в противния лагер се твърди, че сме се опитвали да прокарваме всички наши ревизии само чрез натиск. Петнадесет години преди националсоциализмът да дойде на власт, имаше възможност ревизиите да бъдат прокарани по пътя на най-мирни спогодби, по пътя на мирни споразумения. Това не беше направено. По-късно, във всеки отделен случай аз лично правех не веднъж, а по няколко пъти, предложения за ревизиране на непоносимото състояние.

Всички тези предложения, както знаете, биваха отхвърляни. Няма нужда да ги изброявам тук поотделно - предложенията за ограничаване на въоръженията дори ако е необходимо, за премахване на въоръженията, предложенията за ограничения във воденето на войната, предложенията за премахване на известни методи в модерното водене на войната, които в моите очи мъчно могат да се примирят с международното право.

Вие познавате предложенията, които аз направих върху необходимостта за възстановяване на германския суверенитет над територията на Райха. Вие познавате безкрайните опити, които правих за миролюбиво уясняване и за споразумение върху проблема за Австрия, по-късно, върху проблема за Судетската област, Чехия и Моравия. Всичко беше напразно.

Едно нещо е логически невъзможно - да се иска, щото едно невъзможно състояние да бъде разчистено по пътя на мирните ревизии, а самите мирни ревизии редовно да бъдат отхвърляни! Невъзможно е също, да се каже, че оня, който при такова положение се залови сам да прокара една такава ревизия, нарушава някакъв закон.

Защото Версайският диктат не е никакъв закон за нас, германците! Той беше диктат! Не може с поставен на гърдите револвер и под заплахата на унищожаване чрез глад на милиони хора, да изнудиш някого да сложи подписа си и след това, този документ, със сложен чрез изнудване подпис, да обявиш за тържествен закон.

Така и в случая с Данциг, с Коридора и т. н. аз се опитах да разреша проблемите чрез миролюбиви предложения, по пътя на едно миролюбиво разискване. Че проблемите трябваше да бъдат разрешени, това беше ясно. А че срокът за това разрешаване може да е безинтересен за западните държави, това за нас е понятно. Но този срок за нас не е безразличен и преди всичко, той не беше и не можеше да бъде безразличен за най-много страдащите жертви.

В разговори с полски държавници аз коментирах, обсъдих идеите, които вие чухте тук от мен, в моята последна реч в Райхстага. Никой не би могъл да каже или да твърди, че това е било някакво оскърбително поведение или дори някакъв оскърбителен натиск.

Във всеки случай, тогава аз, най-сетне, наредих да бъдат формулирани германските предложения. И затова трябва още веднъж да повторя, че няма нищо по-лоялно и по-умерено от тези направени тогава от мен предложения. И аз бих искал да кажа сега на света следното - само аз бях изобщо в състояние да направя такива предложения! Защото аз зная много добре, че тогава се бях поставил в противоречие със схващанията на милиони германци!

Тези предложения бяха отхвърлени. Но не само това, а на тях беше отговорено:

1)      с мобилизиране,

2)      с увеличаване на терора, със засилен натиск над германците в тези области и с една ожесточена борба за задушаване, водена срещу свободния град Данциг със стопански и митнически, а през последните седмици, най-сетне, и с военни и съобщителни средства.

Полша насочи своята борба срещу свободния град Данциг. Освен това, тя не беше склонна да разреши въпроса за Коридора по един, до известна степен справедлив и държащ сметка за интересите на двете страни, начин. И най-сетне, тя и не мислеше за това, да изпълни своите задължения по отношение на малцинствата.

Тук трябва да констатирам едно нещо - Германия устоя на тези задължения. Малцинствата, които живеят в германския Райх, не са преследвани. Нека стане един французин и нека заяви, че, например, в Саарската област живущите там 50 000 или 100 000 французи са потискани, измъчвани или обезправени. Това не може да каже никой. Вече четири месеца аз гледах спокойно този развой на нещата. Във всеки случай, това не ставаше, без постоянно да правя предупреждения.

В последно време аз засилих тези предупреждения. Наредих да бъде съобщено на полския посланик преди вече повече от три седмици, че ако Полша би изпратила и други ултимативни ноти на Данциг, че ако би предприела и други потиснически мерки срещу тамошните германци и че ако би се опитала да унищожи стопански Данциг, по пътя на митническо-политическите мерки, тогава Германия не ще може дълго време да остане бездеен зрител!

И аз не оставих никакво съмнение върху съображението, че в това отношение днешна Германия не бива да бъде смесвана с онази Германия, която беше преди нас. Опитаха се да извинят действията си срещу германците, като заявиха, че гражданите от германска народност били вършили провокации. Аз не зная в какво са се състояли провокациите на децата и жените, които са били малтретирани, които са били отвлечени, или в какво трябва да са се състояли провокациите на онези, които по най-животински, по най-садистически начин са били отчасти малтретирани, отчасти избити. Това не зная.

Но само едно зная - че няма нито една велика сила с чест, която безкрайно би търпяла едно такова състояние!

Опитах се още един и последен път, макар че - признавам това - вътрешно бях убеден, че полското правителство не гледа сериозно на едно действително споразумение, може би, поради своята зависимост от една дива военщина, която днес е вече с развързани ръце - опитах се за последен път да приема едно предложение за посредничество на британското правителство. Последното предлагаше - не че то самото искаше да води преговори, а само предлагаше и уверяваше - че ще може да установи преки връзки между Полша и Германия, та по този път още веднъж да се дойде до разговори.

Тук трябва да удостоверя сега следното - аз приех това предложение. За тези разговори изработих основни положения, които са ви известни. И тогава, със своето правителство аз седях и чаках цели два дни, за да видя, дали полското правителство ще благоволи да ни изпрати най-накрая един пълномощник, или не. До снощи то не ни изпрати пълномощник, а нареди да ни бъде съобщено чрез неговия посланик, че в този момент обмисля дали е в състояние и доколко е в състояние да се отзове на английските предложения и след това щяло да съобщи на английското правителство решението си.

Господа народни представители!

Ако на германския Райх и на неговия държавен глава може да се правят такива внушения и ако германският Райх и неговият държавен глава биха търпели такова нещо, тогава германската нация не би заслужавала нищо друго, освен да слезе от политическата сцена!

И тук поляците много се излъгаха по отношение на мене! Моето миролюбие и моята безкрайна дълга търпеливост не трябва да бъдат смесвани със слабост или дори със страхливост!

Затова снощи аз се реших да съобщя на британското правителство, че при тези обстоятелства не мога да намеря никаква склонност у полското правителство да влезе в действителен, сериозен разговор с нас. По този начин, предложенията за посредничество претърпяха неуспех.

Защото като пръв отговор на британското предложение за посредничество, дойде полската обща мобилизация, а като втори отговор - нови жестокости. През изтеклата нощ тези действия се повториха пак. Неотдавна, в една единствена нощ станаха 21 нападения по границата, а тази нощ те бяха 14, между които три много сериозни.

Затова сега се реших да заговоря с Полша на същия език, на който Полша от месеци насам говори с нас!

Ако някои държавници на Запад сега заявяват, че това засягало техните интереси, аз мога само да съжалявам за една такава декларация. Тя не може да ме накара, обаче, да се колебая нито една секунда в изпълнението на своя дълг

Какво още искат от нас? Аз дадох тържествено уверение, че от тези западни държави ние нищо не искаме и никога нищо няма да искаме. Дадох уверение, че границата между Франция и Германия е окончателна. На Англия постоянно предлагах приятелство и ако е необходимо, най-тясно сътрудничество. Но любов не може да бъде предлагана само от едната страна. На нея трябва да бъде отговорено и от другата страна.

Германия няма никакви интереси на запад. Нашата западна укрепителна линия е същевременно западната граница на Райха за вечни времена. Ние нямаме никакви цели и за бъдещето. Това становище на Райха няма да се промени вече.

Другите европейски държави разбират отчасти нашето поведение. Тук аз бих искал да благодаря преди всичко на Италия, която ни подкрепяше през цялото това време. Но вие ще разберете и това, че за прокарването на тази борба аз не искам да апелирам към чужда помощ. Ние ще разрешим сами тази наша задача. Неутралните държави ни увериха в своя неутралитет, точно както и ние преди това им гарантирахме вече нашия неутралитет. На тези уверения ние гледаме много сериозно. И докато никоя друга държава не наруши своя неутралитет, ние също ще спазваме най-строго нашия неутралитет, защото какво бихме могли да искаме или да желаем от тях?

Но аз съм особено щастлив, че мога, да ви съобщя сега, от това място, за едно събитие. Вие знаете, че Русия и Германия, се управляват от две различни доктрини. Имаше само един въпрос, който трябваше да бъде изяснен - Германия няма намерение да експортира своята доктрина. В момента, в който Съветска Русия не смята да експортира в Германия своята доктрина, в същия този момент аз не виждам вече никаква причина, поради която ние не бихме могли още веднъж да вземем становище един спрямо други.

И ние, двете страни, си изяснихме много добре следното - всяка борба на нашите народи един срещу друг би допринесла полза само на други народи. Затова ние се решихме да сключим един пакт, който за вечни времена изключва между нас всяко прибягване до силата, който ни задължава да се съвещаваме по известни европейски въпроси, който ни дава възможност за стопанско сътрудничество и който преди всичко, ни дава сигурността, че силите на тези две големи, мощни държави няма да бъдат хабени в борба едни с други или едни срещу други. Всеки опит на Западна Европа, да промени нещо в това отношение, ще претърпи неуспех.

Също така, аз бих искал да дам тук уверението, че това политическо решение означава един огромен обрат за бъдещето и е окончателно.

Вярвам, че целият германски народ ще поздрави това мое политическо становище. Защото в Световната война Русия и Германия се биха една срещу друга и в края на краищата и двете понесоха страдания. Втори път това не трябва да се случи и няма да се случи.

Пактът за ненападение и съвещаване, който влезе в сила още в деня на подписването, получи вчера своята ратификация в Москва, а също и в Берлин. И в Москва този път беше поздравен също така, както го поздравихте и вие тука. Речта, която държа народният комисар Молотов, руският комисар за външните работи, аз мога да приподпиша дума по дума. Нашата цел е и аз съм твърдо решен да я постигна, като разреша, първо, въпроса за Данциг, второ, въпроса за Коридора и трето, се погрижа, щото в отношенията на Германия към Полша да настъпи един обрат, една промяна, която ще осигури едно миролюбиво сътрудничество.

Аз съм, при това, решен да се боря дотогава, докато, било сегашното полско правителство покаже склонност да създаде тази предпоставка, било едно друго полско правителство бъде наклонено да стори същото.

Аз искам да отстраня от германските граници елемента на несигурност, атмосферата на вечни, подобни на гражданска война, състояния. Аз искам да се погрижа, щото на изток мирът на границата да не е по-друг от този, който ние познаваме по другите наши граници. И аз така ще предприема необходимите действия, че те да не противоречат на това, което ви съобщих тука, в самия Райхстаг, господа народни представители, като предложения, направени на другите държави.

Това ще рече, че не искам да водя война срещу жени и деца. На моите въздушни войски дадох нареждане, при нападенията си да се ограничават върху военни обекти. Ако обаче, противникът сметне, че от тук може да извлече свободата да се бори от своя страна с обратните методи, тогава той ще получи такъв отговор, че ще му се завие свят!

Тази нощ Полша обстрелва за пръв път нашата територия вече и с редовни свои войски. Сега, от 5 часът и 45 минути, се стреля, обратно - и от наша страна!

И отсега нататък на бомбата ще се плаща с бомба! Който се бори с отрова, срещу него ще се води борба с отровен газ. Който сам се отдалечава от правилата на едно хуманно водене на войната, не може да очаква от нас нищо друго, освен и ние да направим същата стъпка. Тази борба, съвсем безразлично срещу кого е тя, ще водя като сигурността на Райха и неговите права бъдат гарантирани.

Аз работих вече повече от шест години за изграждането на германската войска. През това време бяха изразходвани повече от 90 милиарда за обзавеждането на войската. Тя е днес най-добре въоръжената армия и стои много по-високо от армията на 1914 год. Моята вяра в нея е непоколебима.

Ако днес призовах тази войска и ако искам сега от германския народ жертви и ако е необходимо, всякакви жертви, аз имам право за това. Защото и сам аз днес съм също така готов, както бях и по-рано, да дам всяка лична жертва. Аз не искам от никой германски мъж нещо друго, освен онова, което сам аз повече от четири години бях във всяко време готов да направя доброволно. Няма да има лишение в Германия, на което да не се подложа веднага и самият аз.

Тъкмо отсега нататък, целият мой живот принадлежи на моя народ. Сега аз не искам да бъда нищо друго, освен първия войник на германския Райх.

Затова облякох сега отново онази куртка, която ми беше едно време най-святата и най-скъпата. Аз ще я съблека едва след победата - или няма да преживея края!

Ако в тази борба ми се случи нещо, тогава моят пръв наследник ще бъде партийният другар Гьоринг. Ако на партийния другар Гьоринг се случи нещо, следващият наследник е партийният другар Хес. На тези хора, като на водачи, вие ще дължите тогава точно такава сляпа вярност и послушание, както и на мене. Ако и с другаря Хес се случи нещо, аз ще свикам чрез закон Сената, който тогава ще трябва да избере из своята среда най-достойния, тоест най-храбрия.

Като националсоциалист и като германски войник аз навлизам сега в тази борба със смело сърце. Целият мой живот не беше нищо друго, освен една единствена борба за моя народ, за неговото възкресение, за Германия. Над тази борба стоеше винаги само вярата в този народ. Една дума не съм никога познал и тя се казва „капитулация”.

Ако някой, обаче, мисли, че ние се насочваме сега към тежки времена, тогава аз бих искал да го помоля да си спомни, че едно време един пруски крал със смешно малка държава се изправи срещу най-голямата коалиция в три войни накрай все пак устоя успешно, защото притежаваше онова вярващо смело сърце, от каквото и ние имаме нужда в днешните времена.

И затова аз бих искал да уверя сега целия външен свят - ноември 1918 година няма да се повтори никога вече в германската история!

Както сам аз съм готов във всяко време да дам живота си - всеки може да ми го отнеме - за моя народ и за Германия, така искам същото и от всички други. Но който мисли, че ще може да се противопостави пряко или косвено на това национално повеление, той ще падне! Изменниците не трябва да очакват нищо друго освен смърт!

По този начин, всички ние само се придържаме към нашия стар принцип, че съвсем без значение е, дали ние живеем, но е необходимо нашият народ да живее, Германия да живее.

От вас, като пратеници на Райха, аз очаквам, че вие ще изпълните сега своя дълг по всички места, на които сте поставени. С цената на всичко, вие трябва да бъдете знаменосци на съпротивата. Нека никой да не ми докладва никога, че в неговата област, или в неговия окръг, или в неговата група, или в неговата клетка, настроението би могло да бъде някога лошо.

Носители, отговорни носители на настроението сте вие. Аз съм отговорен за настроението на германския народ, вие сте отговорни за настроението във вашите области, във вашите окръзи. Никой, няма право да прехвърля тази отговорност другиму.

Ние не трябва да се питаме сега за някакво настроение, а изключително за нашия дълг. А дългът ни е предначертай. Жертвата, която се изисква, от нас, не е по-голяма от жертвата, която са дали многобройни поколения.

Всички мъже, които преди нас е трябвало да тръгнат, за Германия, по най-тежкия и най-трудния път, не са жертвали и направили нищо друго, освен това, което и ние трябва да направим. Тяхната жертва не е била по-евтина, нито по-безболезнена, а следователно и по-лека, отколкото би била жертвата, която се изисква от нас.

Аз очаквам и от германската жена да се нареди примерно, с желязна дисциплина, в тази голяма борческа общност. Германската младеж, обаче, със сияещо сърце без друго ще изпълни онова, което очаква и изисква от нея нацията, националсоциалистическата държава.

Ако образуваме тази общност, тясно сплотени, на всичко решени, готови никога да не капитулираме, тогава нашата воля ще надвие всяка нужда.

И аз искам да завърша с веруюто, което изрекох едно време, когато започнах борбата за властта в Райха. Тогава аз казах, че ако нашата воля е така силна, че никаква нужда не може да я прекърши, тогава нашата воля и нашата германска стомана ще победят всяка нужда!

За Германия - Зиг Хайл!