Кой искаше тази война?

Писмо[1] на Адолф Хитлер до премиера на Франция Даладие

Уважаеми господин министър-председател,

Разбирам Вашата загриженост. И аз никога не съм пренебрегвал върховния дълг, който лежи върху онези, които са поставени да ръководят съдбата на народите. Като стар войник, аз познавам, като Вас, ужасите на войната. Изхождайки от това съзнание за дълг и от тези познания, аз искрено полагах усилия да отстраня всички поводи за конфликт между нашите два народа.

Още от по-рано аз съвсем открито заявих на френския народ, че възвръщането на Саарската област ще бъде предпоставката за това разбирателство. И след действителното и́ възвръщане, аз веднага тържествено потвърдих, че се отказвам от каквито и да било други искания по отношение на Франция. Германският народ одобри това мое становище. Както сами сте се уверили през последното си пребиваване при нас, нашият народ не изпитва никаква злоба, нито омраза към своя някогашен храбър противник. Напротив.

Умиротворяването на нашата западна граница водеше към растяща симпатия, поне от страна на германския народ, една симпатия, която той при множество случаи демонстративно е проявявал. Изграждането на голямата западна укрепена линия, която погълна и поглъща много милиарди, представлява за Германия един документ за това, че тази граница на Райха е окончателно одобрена и установена. С това германският народ се отказа от две провинции, които едно време принадлежаха към старата Германия, които после бяха отново придобити с много кръв и най-после бяха защитавани с още повече кръв.

Този отказ не е някакво тактическо и предназначено за чужбина поведение, но е - Ваше Превъзходителство трябва да ми вярва - едно решение, което се потвърждава от всички наши мероприятия. Вие не можете, господин министър-председателю, да ми посочите нито един случай, където, макар с един ред или с една реч, да е била нарушена така установената вече западна граница на Райха.

Аз вярвам, че с този отказ и с това наше поведение се отстраняват от нашите два народа всички поводи за конфликт, който би ни довел до повторение на трагедията от 1914/18 година.

Това доброволно ограничаване на германските жизнени претенции на запад не може, обаче, да се схване като признаване на Версайския диктат по отношение на всички други области.

Година след година аз се опитвах да постигна ревизия на този диктат, поне по отношение на най-невъзможните и най-непоносимите негови постановления, по пътя на мирните преговори. Но беше невъзможно. Обаче, за мнозина прозорливи мъже от всички народи беше съвсем ясно, че ревизията трябва да дойде. Каквото и да се казва против моя метод, каквито и грешки да се сочат в нея, едно само не може да бъде пренебрегвано или оспорвано - че в много случаи беше възможно, без ново проливане на кръв, да намеря задоволителни разрешения не само за Германия, но, чрез начина на процедирането, да освободя държавните мъже на другите народи от често пъти невъзможното за тях задължение, да отговарят за тази ревизия пред собствените си сънародници. Защото едно поне Ваше Превъзходителство трябва да ми признае ревизията трябваше да дойде.

Версайският диктат беше непоносим. Никой честен французин - а също така и Вие, господин Даладие - не би могъл, при едно подобно положение, да действа иначе, а не като мене. В този смисъл аз се опитах да премахна най-безразсъдните постановления на Версайския диктат.

Аз направих на полското правителство едно предложение, което смая германския народ. Никой друг, освен мене, не би могъл да се яви пред нашето общество с такова предложение. Такова предложение можеше да бъде направено само веднъж.

Аз съм дълбоко убеден, че ако тогава, особено от страна на Англия - вместо да се развихря против Германия дива вестникарска кампания и да се пущат слухове за германска мобилизация - Полша беше посъветвана да бъде благоразумна, то Европа днес и за още 25 години би могла да се радва на пълен мир. Обаче, чрез лъжата за германска агресия, полското обществено мнение беше раздразнено, полското правителство беше поставено в затруднение да взема ясни решения и най-вече, чрез дадените му тогава гаранции, беше по-мрачен погледът му за границата на реалните възможности.

Полското правителство отблъсна предложенията. Полското обществено мнение, уверено, че Англия и Франция ще се бият заради Полша, започна да предявява искания, които биха могли да се схванат като смешни налудничавости, ако не биха били безкрайно опасни.

Тогава настъпи един непоносим терор, едни физически и стопански преследвания над милион и половина германци, живущи в отстъпените от Райха области. Не искам да ви говоря за извършените престъпления. Поради постоянните посегателства на полските държавни органи върху Данциг, населението беше доведено до убеждението, че то е беззащитно изоставено на произволите на една власт, която е чужда на националния характер на града и на жителите му.

Мога ли да Ви задам въпроса, г-н Даладие, как Вие, като французин, бихте постъпили, ако, вследствие нещастен завършек на една храбра битка, някоя ваша област би била отделена чрез завзет от чужда държава коридор? И ако на един голям град - да кажем Марсилия - би било забранено да се чувства принадлежащ към Франция и ако живущите в тези места французи биха били преследвани, бити, тормозени, дори най-зверски избивани?

Вие сте французин, г-н Даладие и мога да си представя как бихте постъпили. А аз съм германец, г-н Даладие. Не се съмнявайте, че моето чувство на чест и че моето съзнание за дълг, ще ми заповядат да действам по същия начин. Ако нещастието, което ни е сполетяло, би тежало върху вас, бихте ли могли Вие, г-н Даладие, да си обясните поведението на Германия, която без никакъв повод, би се застъпила, щото коридорът през Франция да остане, заграбените френски области да не се върнат, присъединяването на Марсилия към Франция да се забрани?

Обаче аз не мога да си представя, г-н Даладие, че поради такива причини Германия би се вдигнала против вас! Щом като аз и ние всички се отказахме от Елзас и Лотарингия, за да избегнем едно ново кръвопролитие, още по-малко бихме проливали кръв за запазването на едно безправие, което за вас е непоносимо, а за нас безразлично. Всичко, което ми пишете във Вашето писмо, г-н Даладие и аз чувствам също като Вас. и може би, тъкмо ние двамата, като стари войници от фронта, ще можем по някои въпроси да се разберем най-лесно. Само че Ви моля добре да вникнете и в това, че за една нация, която се уважава, е невъзможно да се откаже от два милиона свои сънародници и да гледа от своята граница как ги измъчват.

Следователно, аз поставям едно ясно искане - Данциг и Коридорът трябва да се върнат на Германия. Македонското положение по нашата източна граница трябва да бъде премахнато. Аз не виждам по какъв начин Полша -която мисли, че е ненакърнима под закрилата на дадените и́ гаранции - би могла да бъде склонена към едно мирно разрешаване на въпроса. Обаче, аз бих жертвал достойното бъдеще на моя народ, ако не бъдем готови да разрешим спора така или инак. Ако съдбата пак принуди нашите два народа да се сражават, то в мотивите ще има една разлика.

Аз, Г-н Даладие, ще се боря заедно с моя народ, за коригирането на една неправда, а другите - за нейното запазване. Това би било още по-трагично, затова защото мнозина бележити мъже и от средата на вашия народ, признаха безумието на някогашното разрешение, както и невъзможността то да бъде запазено за дълго време.

Аз ясно виждам, тежките последици от един такъв конфликт. Но аз вярвам, че Полша ще понесе най-тежките последици, защото, както и да завърши една война около въпросния спор, полската държава ще бъде така “или инак, загубена.

Не само за Вас, г-н Даладие, но и за мене ще бъде много болезнено, ако нашите два народа ще трябва да влязат в една кървава и унищожителна война заради този спор. Но аз не виждам, както вече споменах, от наша страна никаква възможност да въздействаме на Полша да се вразуми и да приеме коригирането на едно положение, което е непоносимо за германския народ и за германския Райх.

Адолф Хитлер Берлин,

27 август 1939 г.