Фюрерът отговаря на Рузвелт

Речта е произнесена в Райхстага на 28 април 1939 година, съкратен вариант

Господа народни представители! Господа членове на Райхстага!

Председателят на Северноамериканските Съединени щати е отправил до мен една телеграма, чието своеобразно съдържание ви е известно. Понеже преди аз да мога да видя като получател този документ, останалият свят беше научил вече за него чрез радиото и чрез печата и понеже освен това от безброй коментари на демократически световни органи, получихме любезното осветление, че в случая с тази телеграма се касае за една твърде умела тактическа бумага, която имала предназначението да стовари върху управляваните от народа държави отговорността за войнолюбивите мерки на плутокрациите - аз реших да наредя да бъде свикан Райхстагът, за да дам по този начин на вас, господа членове на Райхстага, възможността да научите най-напред моя отговор, като избрани представители на германската нация и или да го потвърдите, или да го отхвърлите.

Независимо от това обаче, аз сметнах, че е целесъобразно да остана верен на възприетата от господин Рузвелт процедура, като и аз от своя страна и с нашите средства, съобщя на останалия свят своя отговор.

Аз искам още да използвам този случай, обаче, за да дам израз на онези чувства, които ме вълнуват предвид на големите исторически събития от месец март тази година.

Своите най-дълбоки чувства аз мога да изразя само във формата на една смирена благодарност към Провидението, което ме призова и направи така, че да сполуча и да се издигна до Водач на своя горещо обичан народ, след като бях едно време неизвестен войник от фронта. То направи така, че да намеря пътищата, за да освободя без проливане на кръв нашия народ от неговото най-дълбоко нещастие и да го поведа отново нагоре.

Защото това беше единствената цел на моята дейност. От деня, в който се насочих към политическия живот, аз не съм живял с никаква друга мисъл, освен с мисълта за възвръщането свободата на германската нация, за издигането силата и мощта на нашия Райх, за преодоляването разпокъсаността на нашия народ във вътрешността, за премахване разделението му във външно отношение и за осигуряването му чрез запазването на неговия стопански и политически независим живот.

Аз исках само да възстановя онова, което други хора едно време събориха с насилие. Исках само да поправя онова, което сатанинска злоба или човешко безразсъдство разрушиха или погубиха. Затова и не направих нито една стъпка, която накърнява чужди права, а само възстанових нарушеното преди 20 години право.

В рамките на днешния велик германски Райх не се намира нито една област, която не е принадлежала към него от най-древни времена, която не е била свързана с него или не е била подвластна на неговия суверенитет. Дълго време преди американския континент да е бил открит или дори населен от белите, този Райх е съществувал не само в своята днешна величина, но е имал още много области и провинции, които е изгубил след това.

Когато преди 21 години кървавата война намери своя край, в милиони мозъци се запали жарката надежда, че един мир на разума и справедливостта ще възнагради и ощастливи, изстрадалите от страшния бич на световната война, народи. Казвам „възнагради”, защото всички тези хора от своя страна, каквито и да бъдат по късно констатациите на историците, нямаха никаква вина за това страшно събитие. И ако в няколко страни днес още има политици, които още тогава можеха да бъдат наречени отговорни за това най-жестоко клане на всички времена, голямата маса от борещите се войници от всички държави и народи е, най-много, достойна за съжаление, но в никакъв случай не е виновна. Сам аз, както знаете, бях преди; войната човек, който никога не беше се занимавал с политика, но като милиони други хора, като порядъчен гражданин и войник, изпълних дълга си. Затова през и след войната аз можех с най-чиста съвест да се застъпвам за свободата и бъдещето на своя народ. Затова аз мога да говоря също така и от името на милионите и милиони невинни хора, когато заявявам, че всички те, които само в най-вярно изпълнение на своя дълг се бяха борили за своите народи, имаха право на един мир на разума и справедливостта, така че човечеството в обща работа да може, най-сетне, пак да пристъпи към лекуването на общите щети.

Тези милиони хора, обаче, бяха излъгани тогава за този мир, защото на само германците или другите борещи се на наша страна народи бяха сразени чрез договорите за мир - не, а действието на тези договори беше унищожително и за самите победители!

Тогава за пръв път се появи нещастието - политиката да бъде ръководена от хора, които не бяха се били във войната, защото войниците не знаеха омраза, обаче не беше така с онези стари политици, които най-грижливо бяха запазили от ужасите на войната своя скъпоценен живот, а след това, като обезумели духове на отмъщението, се нахвърлиха върху човечеството. Омраза, злоба и безразсъдство бяха интелектуалните бащи на Версайския договор.

Хилядогодишни жизнени пространства и държави бяха своеволно разпокъсани и разтурени, от вечни времена заедно живеещи хора бяха разделени едни от други, стопански жизнени предпоставки бяха оставяни без внимание. Самите народи, обаче, като победители и победени, бяха разделени на всевластни господари и безправни роби.

Този документ от Версай, за щастие на идните човешки поколения, е написан черно на бяло. Защото, без това, по-късно той би бил смятан само за приказна измислица на някоя необуздана, развалена фантазия.

Близо 115 милиона хора, изнасилени в своето право на самоопределение и то не от победоносните войници, а от безумни политици, своеволно бяха откъснати от стари общности и придадени към нови общности, без оглед на кръв, на разум и на всякакви жизнени стопански условия.

Последиците бяха ужасни.

Защото каквото и да успяха да разрушат тогава държавниците, един факт не можаха да отстранят - тази гигантска, живееща в Средна Европа човешка маса, която, натикана в едно тясно пространство, може да си осигури насъщния хляб само чрез най-голям интензитет на труда и следователно, на реда.

Но какво знаеха за тези проблеми онези държавници на така наречените демократически империи? Една тълпа от най-глупави, съскащи срещу човечеството, игноранти, които в жизнени пространства, където 140 души на квадратен километър трябва да намират своята прехрана. Просто разкъсаха и превърнаха в безредие един ред, създаден в продължение на 2000-годишен исторически развой, беше при това да могат, или, макар само да искат, да разрешат самите проблеми, които са поставени вече пред съвместния живот на тези хора и за които те тогава, като диктатори за новия световен ред, бяха поели отговорността.

Във всеки случай, когато този нов световен ред се оказа в своите последици катастрофален, тогава демократическите диктатори на мира от американски и от европейски произход бяха толкова страхливи, че никой не смееше да поеме отговорността за станалото.

Единият прехвърляше вината на другия и се опитваше по този начин да спаси сам себе си от присъдата на историята. Хората, които обаче бяха пострадали от тяхната омраза и от тяхното безразсъдство, не бяха за жалост, в състояние да могат да се присъединят към това спасение на своите погубители.

Да се изброят стадиите на страданията, през които мина нашият народ, е невъзможно. След като му бяха отнети всички негови колониални владения, след като му бяха ограбени всички налични средства, обеднял и изнуден с така наречените репарации, нашият народ изпадна в най-мрачно време на своето национално нещастие.

И забележете добре, това не беше националсоциалистическа Германия, а демократическа Германия. Онази Германия, която в един момент беше достатъчно слаба да се довери на обещанията на демократически държавници!

Произлязлото от това нещастие, непрестанната нужда започнаха да насочват нашия народ политически към отчаяние. Най-порядъчните и най-трудолюбивите хора на Средна Европа вярваха, че в окончателното разрушение на очевидно превърналия се в проклятие ред виждат възможността за едно спасение. Еврейски паразити, от една страна, ограбваха безжалостно нацията, а от друга страна, насъскваха изпадналите в мизерия маси. За тази раса нещастието на нашия народ стана самоцел и тогава и́ се отдаде да създава подходящите елементи за болшевишката революция, всред набралата се армия от безработни. Упадъкът на политическия ред, объркването на общественото мнение чрез един безотговорен еврейски печат, доведоха до все по-голямо разклащане на стопанския живот и по този начин, до една все по-голяма готовност за възприемане на болшевишките идеи.

Армията на еврейската световна революция, както наричаха войната на безработните, се покачи накрая до почти седем милиона души.

Никога по-рано Германия не беше изпадала в такова положение. В жизненото пространство на големия германски народ и на принадлежащата към него стара хабсбургска държава, въпреки цялата сериозност на борбата за живот, обусловена от преголямата гъстота на населението, в течение на времето сигурността на стопанския живот не беше станала по-малка, напротив - все по-голяма. Прилежание, работливост, развито чувство за спестовност, както и любов към добросъвестен ред, не можеха да дадат на хората от това жизнено пространство големи богатства, но поне ги запазиха от мизерия.

Толкова по-тежко понесоха, обаче, всички тези хора, прокълнати във Версай, последиците от натрапения им от демократическите диктатори жалък мир. Ние знаем днес причините за този страшен завършек на световната война. Първо, това беше алчността за плячка. Вярваше се, че това, което в отделния човешки живот рядко може да бъде от полза, като бъде увеличено милион пъти, ще може да бъде поднесено на човечеството като полезен експеримент. Да бъдат ограбени големи народи, да им бъде взето чрез изнудване, каквото може да се вземе чрез изнудване - и всичко това, за да могат да прекарват живота си в безгрижно безделие. Това беше мнението на тези безгрижни дилетанти. За тази цел, обаче, трябваше и да бъдат разпокъсани самите държави. Трябваше да бъдат отнети на Германия нейните колониални владения, макар че то беше съвсем без никаква стойност за световните демокрации. Последните трябваше да се намесят в най-важните извори на суровите материали и - ако е необходимо - да ги поставят под собственото си влияние.

Но преди всичко трябваше да бъде попречено, щото нещастните жертви на това демократическо измъчване на народи и хора, да могат да се въздигнат някога, или поне да се изправят на краката си.

Такъв беше сатанинския план - цели генерации да бъдат поставени под тежестта на проклятието на тези диктати. В продължение на 60, на 70 или на 100 години. Германия трябваше да плаща суми, чието осигуряване оставаше напълно загадъчно.

Реализирането на такива гигантски суми не беше мислимо нито по пътя на плащането със злато или девизи, нито по пътя на постоянни отделения от производството, без от това да загинат неизбежно и самите получатели на трибута.

Фактически, тези демократически диктатори на мира, със своето версайско безумие, разрушиха до основи световното стопанство. Тяхното безсмислено разпокъсване на народи и държави доведе до унищожаване на образувани в течение на дълги столетия стопански производствени и търговски общности, а по този начин и до принудата на автарктични стремежи за самостоятелност, а от тук - пак до унищожаването на досегашни всеобщи световно-стопански условия.

Когато преди двадесет години, като седми член на тогавашната Германска работническа партия в Мюнхен, аз се записах в книгата на политическия живот, виждах как навред около мене явленията на този упадък оказваха своето въздействие. Най-лошото беше, както подчертах вече, дължащото се на това пълно отчаяние на масата, изчезването у образованите хора на всяка вяра в човешкия разум или дори в справедливостта, но също така бруталната проява на себичността на егоистично настроени креатури.

Доколко ми е било възможно, в течение на вече двадесет години да формирам от този хаотичен упадък отново една нация и да установя един нов ред - това принадлежи още отсега на германската история...

Както споменах още в началото, на 15 април 1939 година, светът научи съдържанието на една телеграма, която по-късно действително получих и лично аз. Трудно е този документ да се класифицира или да се подведе под някакъв ред. Затова, господа членове на германския Райхстаг, аз ще се опитам да направя пред вас и следователно, пред целия германски народ, един анализ на съдържанието на тази забележителна бумага и като изхождам от него, веднага ще дам от ваше име и от името на германския народ необходимите отговори.

1. Господин Рузвелт е на мнение, че и аз съм на ясно по това, че в целия свят стотици милиони човешки съществува често живеят в постоянен страх от една нова война, дори от редица войни. Тава засягало отблизо и народа на Съединените щати, от чието име говорел той, а също така трябвало да засега и всички други народи от цялото Западно полукълбо.

ОТГОВОР:

На това би трябвало да се каже най-първо, че този страх от войни още от край време и то с право, е изпълвал човечеството.

Така например, след сключването на мира във Версай, само от 1919 до 1938 година са водени 14 войни, в които Германия никога не е вземала участие, но са участвали държави от „Западното полукълбо”, от чието име господин президентът Рузвелт също взема думата. Към това, обаче, през същия период се прибавят още 26 интервенции чрез насилие и наложени чрез кървава сила санкции. И в тях Германия не е взела абсолютно никакво участие. Само Съединените щати са прокарали, от 1918 година насам, в шест случая, военни интервенции. От 1918 година насам Съветска Русия води десет войни и военни акции с кървава сила. И тук Германия не е взела в нито един случай участие. Тя не е била и причина за някое от тези събития.

В мои очи, следователно, би било грешка да се допуска, че страхът на европейски или неевропейски народи от войни, точно в този момент би могъл да бъде обяснен с действителни войни, за които би могла да бъде държана отговорна Германия.

Причината за този страх се крие изключително в едно необуздано, както лъжливо, така и низко насъскване от страна на печата, в разпространяването на най-злокачествени памфлети срещу чужди държавни ръководители, в изкуственото създаване на паника, което, накрай, води дотам, че дори влияния на планети се смятат за възможни и водят до вредни сцени на ужас.

Аз вярвам, че щом отговорните правителства наложат сами на себе си и на своите публицистични органи необходимото въздържание и любов към истината по отношение на връзките на народите помежду им и особено по отношение на вътрешните събития у другите народи, страхът от война ще изчезне веднага и така желаното от всички нас спокойствие ще може да настъпи.

2. Господин Рузвелт вярва, в своята телеграма, че всяка по-голяма война дори когато тя трябва да остане ограничена върху други континенти, през време на своето траене, а освен това и после, през време на целия живот на няколко поколения, ще има тежки последици.

ОТГОВОР:

Това никой не знае по-добре от германския народ, защото с Версайския договор за мир, на германския народ бяха наложени тежести, които не биха могли да бъдат изплатени дори и за сто години, макар че точно американски професори по държавно право, историци и професори по история бяха доказали, че Германия е също така малко виновна за избухването на Световната война, както и който да било друг народ.

Но аз не вярвам, че всяка борба трябва непременно да има катастрофални последици за целия околен свят, тоест за цялата земя, ако не е била изкуствено и планомерно вплетена в такива конфликти цялата земя, чрез една система от непроницаеми задължения по разни пактове. Защото понеже светът досега, в миналите столетия и -както изтъкнах в началото на моите отговори - също и през последните десетилетия непрекъснато е преживявал войни, в случай че схващането на господин Рузвелт се окажеше вярно, тогава човечеството ще трябва още милиони години наред да носи резултатите от последиците на всички тези войни.

3. Господин Рузвелт казва, че и при един по-раншен случай се бил обърнал към мен в интереса на уреждането на политически, стопански и социални проблеми по миролюбив начин с надеждата, че в този случай няма да бъде необходимо да се прибягва до оръжието.

ОТГОВОР:

Досега и сам аз винаги съм застъпвал това схващане и както доказва това историята, уреждал съм без силата на оръжието, тоест без да прибягвам до оръжието, необходимите политически, стопански и социални проблеми.

За жалост, обаче, това миролюбиво уреждане биваше затруднявано от насъскванията на политици, държавници и фаталисти, които не можеха да бъдат нито засегнати, нито дори само докоснати от въпросните проблеми.

4. Господин Рузвелт вярва, че сега течението на времето “ пак носи със себе си застрашителната сила на оръжието и че ако такива заплахи продължават, тогава обричането на по-голямата част от света на обща гибел изглеждало неизбежно”.

ОТГОВОР:

Доколкото се отнася до Германия, на мен не ми е известно нищо за едно подобно застрашаване на други нации, обаче всеки ден чета в демократическите вестници лъжите за такива заплахи. Всеки ден чета за германски мобилизации, за стоварвания на войски, за изнудвания и то все по отношение на държави, с които ние не само живеем в най-дълбок мир, но и в много случаи сме свързани с най-тясно приятелство.

5. Господин Рузвелт вярва, че в случай на една война, победоносни, победени и неутрални нации ще понесат еднакво страданията.

ОТГОВОР:

Това убеждение аз съм застъпвал като политик в продължение на двадесет години и то в едно време, когато американските отговорни държавници, за жалост, не можеха да се проникнат от същото съзнание за своето участие в Световната война и за начина на изхода от тази война.

6. Господин Рузвелт вярва също, че в ръцете на водачите на големите нации носят отговорността да спасят своите народи от застрашаващата ги беда.

ОТГОВОР:

Ако това е вярно, тогава едно наказуемо престъпление е - за да не употребя по-силна дума - когато народните водачи, които разполагат с такава сила, не могат да успеят да сложат юзди на своя насъскващ към войни печат, за да запазят по този начин света от застрашаващата го беда на една военна разправия!

Освен това, аз смятам, че е непонятно, как тези отговорни водачи, вместо да развиват дипломатическите отношения на народите помежду им, могат да пречат на тези отношения, дори да ги смущават чрез отзоваване на посланици и т. н., без всякаква причина.

7. Господин Рузвелт заявява, че в Европа три, а в Африка една независима нация са изгубили своето съществуване .

ОТГОВОР:

Не зная кои нации се разбират под тези три нации в Европа. Ако в случая се касае за отново присъединените към германския Райх провинции, тогава трябва да обърна вниманието на господин председателя върху едно историческо заблуждение.

Тези нации в Европа изгубиха своето независимо съществуване не сега, а през 1918 година, когато, след като беше нарушено едно тържествено дадено обещание, те бяха откъснати от своите общности и превърнати в нации, каквито те никога не са искали да бъдат и никога не са били. И после им беше харизана една независимост, която не беше никаква независимост, а можеше да означава най-много зависимост от една международна чужбина, която те мразеха.

Но що се отнася и до едната нация в Африка, която трябва да е загубила там своята свобода и в този случай е пак налице само едно заблуждение, защото не една нация в Африка е загубила своята свобода, а почти всички по-раншни обитатели на този континент бяха подчинени, с кървава сила, под суверенитета на други народи и по този начин изгубиха своята свобода. Мароканци, бербери, араби, негри и т. н., всички те станаха жертва на една чужда власт, чиито мечове и бомби, разбира се, не носеха марката на „германски фабрикант, а на демократически фабрики”.

8. Господин Рузвелт говори също и за слухове, за които вярва, във всеки случай, че не отговарят на истината, но които гласели, че нови нападателни акции срещу други независими нации били обмисляни.

ОТГОВОР:

Всяко такова загатване, което не се основава на нищо, аз смятам за прегрешение срещу спокойствието и следователно, срещу мира в света. В това аз виждам, също така, едно сплашване на малките народи или поне създаване на нервност у тях. Но ако господин Рузвелт действително има предвид определени случаи, тогава аз бих го помолил да назове застрашените от нападение държави и нападателите, за които може да става въпрос. Тогава тези чудовищни общи обвинения ще бъде възможно да бъдат оборени чрез къси обяснения.

9. Господин Рузвелт заявява, че очевидно светът се приближавал към момента, когато това положение трябвало да завърши с катастрофа, ако не бъде намерено едно рационално средство за направляване на събитията. Той за
явява, най-сетне, че многократно съм давал уверения, че самият аз и германският народ не сме желаели войната и че ако това отговаряло на истината, нямало нужда да се води никаква война.

МОЯТ ОТГОВОР:

Мога да констатирам още веднъж, че аз: първо, не съм водил никаква война, второ, че от години насам давам израз на своето отвращение от всяка война, но - във всеки случай - също и на своето отвращение от всяко насъскване срещу война и трето, че не зная за каква цел изобщо би трябвало да водя някаква война.

10. Господин Рузвелт е на мнение, че народите на земята не биха могли да бъдат убедени в това, че която и да било правителствена власт има, каквото и да било право или какъвто и да било принудителен повод, да стоварва върху своя собствен народ или върху други народи последиците от една война, освен ако има причини за недвусмислена самоотбрана.

ОТГОВОР:

Аз вярвам, че това е схващането на всички разумни хора, но струва ми се, че случаят на недвусмислената самоотбрана почти във всяка война се оспорва от двете страни и че не съществува една институция в света, включително личността на Рузвелт, която би могла да изясни недвусмислено този проблем.

Наистина, не може да има никакво съмнение върху това, че, например, влизането на Америка в Световната война не беше случай на „недвусмислена самоотбрана”.

Една анкетна комисия, назначена от самия господин президент Рузвелт, проучи причините за влизането на Америка в световната война и дойде до заключението, че напротив, това влизане в същината си е станало поради изключително капиталистически съображения. Въпреки това, обаче, от изнесеното обстоятелство не бяха теглени никакви практически последици.

Ние искаме да вярваме, следователно, че поне Съединените щати занапред ще спазват, най-сетне и сами този благороден принцип и само тогава ще започнат война срещу един или срещу друг народ, когато е действително налице случай на недвусмислена самоотбрана.

11. Господин Рузвелт смята по-нататък, че той не говорел така от себичност, слабост или страх, а говорел така само с гласа на силата и от приятелство към човечеството.

ОТГОВОР:

Ако този глас на силата и на приятелство към човечеството беше издигнат в подходящото време от Америка и особено, ако на този глас тогава би била придадена практическа стойност, тогава щеше да бъде осуетен поне онзи договор, който стана извор на най-голямото разтърсване на човечеството във всички времена, именно Версайският договор.

12. Господин Рузвелт заявява след това, че за него е установено, че всички интернационални проблеми могат да бъдат разрешени на масата на една конференция.

МОЯТ ОТГОВОР:

Теоретически човек действително би трябвало да вярва, че това би могло да бъде възможно, защото в много случаи разумът, без друго, би показал оправдаността на някои искания от едната страна и належащата необходимост за разбирателство от другата страна.

Например: според всеки разум, според логиката и според всички принципи на една човешка всеобща и по-висша справедливост, дори според законите на една божествена воля, би трябвало всички народи да имат еднакво участие в благата на този свят. Тогава не би трябвало да се случва, щото един народ да обсебва толкова много жизнено пространство, че да може да живее дори с по-малко от 15 души на квадратен километър, докато други народи са принудени да изхранват 140, 150 или дори 200 души на същата площ. В никакъв случай, обаче, не би трябвало тези щастливи народи да отнемат на и без това задушаващите се народи част от тяхното разполагаемо жизнено пространство, да им отнемат, например, колоните. Аз бих се радвал, следователно, ако на масата на една конференция действително биха могли да намерят своето разрешение и тези проблеми.

Моят скептицизъм, обаче, се дължи на това, че именно Америка беше страната, която даде най-остър израз на своето недоверие към ефикасността на конференциите. Защото най-голямата конференция на всички времена беше, без съмнение, Обществото на народите. Това, създадено по волята на един американски президент, сдружение на всички народи на света би трябвало да разреши на масата на преговорите проблемите на човечеството. Първата държава, която обаче се въздържаше от тази работа, бяха Североамериканските Съединени щати. И то защото още самият президент Уилсън хранеше най-големи съмнения относно възможността да бъдат разрешени в една такава конференция международните проблеми от действително решаващо значение.

Моите почитания към вашето добро мнение, господин Рузвелт, но срещу това ваше добро мнение стои реалният факт, че, в течение на една почти 20-годишна дейност, най-голямата постоянна конференция в света, именно Обществото на народите, не успя да разреши нито един интернационален проблем от действително решаващо значение. По силата на Версайския договор за мир, Германия беше в продължение на много години изключена от участие в тази най-голяма световна конференция, противно на волята на президента Уилсън. Въпреки най-горчивия опит, който обаче беше налице, никое германско правителство все пак не смяташе, че трябва да последва примера на Съединените щати, а вярваше, че по-късно ще трябва да седне на масата на тази конференция.

Сам аз се реших, след дългогодишно безполезно участие, да последвам примера на Америка и САЩ да напусна най-голямата конференция в света.

От това време нататък аз разреших и то изключително без да водя война, засягащите моя народ проблеми, които, за жалост, като всички други проблеми, не можаха да бъдат разрешени на масата на конференциите на Обществото на народите.

Независимо от това, обаче, през последните години, както подчертах вече, многобройни други проблеми са били поставяни пред разни световни конференции, без да се е удало, каквото и да било разрешение. Но, ако вашето схващане, господин Рузвелт, че всеки проблем може да бъде разрешен на масата на една конференция, изобщо отговаря на действителността, тогава народите, включително и народът на Съединените щати, са били водени или от слепци, или от престъпници в течение на тези 7 или 8 години от миналото, за които можем да си дадем сметка.

Защото всички те, включително и държавниците на Съединените щати и то най-великите измежду тях, са творили историята не на масата на една конференция, а предимно чрез залагането силата на своите народи.

Свободата на Северна Америка също така не е придобита на масата на една конференция, както и конфликтът между северните и южните щати не е бил разрешен на масата на някоя конференция. Съвсем не искам и да говоря за безбройните борби за постепенното завладяване на северноамериканския континент.

Всичко това споменавам, само, за да констатирам, господин президент Рузвелт, че вашето схващане сигурно заслужава всяка почит, но че то не намира потвърждение, нито в историята на вашата собствена страна, нито в историята на останалия свят.

13. Господин Рузвелт констатира по-нататък, че не било отговор на едно застъпничество за миролюбиви разговори, когато едната страна заяви, че тя няма да изпусне оръжието от ръцете си, ако не получи предварително уверение, че разрешението на спора ще бъде в нейна полза.

МОЯТ ОТГОВОР:

Вярвате ли, господин Рузвелт, че когато са поставени на карта съдбините на народите, някое правителство ще сложи пред една конференция или просто ще предаде оръжието си, само със сляпата надежда, че разумът на останалите членове на конференцията или нека да кажем, тяхното проникновение, ще намери правилното разрешение?

Господин Рузвелт, в световната история досега е имало само един народ и само едно единствено правителство, които са последвали тази възхвалена пред тях рецепта: Германия.

Едно време германската нация, с вяра в тържествените уверения на американския президент Уилсън и в потвърждението на тези уверения от страна на съюзниците, сложи оръжието и така обезоръжена, се яви пред масата на конференцията.

Във всеки случай, в момента, в който германската нация беше сложила оръжието, тя не беше вече канена на конференция, а по отношение на нея беше извършено, противно на всички уверения, най-голямото нарушение на дадена дума, каквото е имало през всички времена.

Така един ден, най-голямата бъркотия на всички времена, вместо да бъде разрешена на масата на конференцията - чрез най-жестокия диктат в света беше причинена една още по-страшна бъркотия.

Представителите на германската нация, обаче които с вяра в тържествените обещания на един американски президент бяха сложили оръжието и поради това, се явиха обезоръжели, дори при приемането на диктата не бяха посрещнати като представители на една нация, която, все пак, в борба за своята свобода и независимост повече от четири години беше устояла с безкрайно геройство пред цял един свят, а бяха третирани с по-малко зачитане на тяхната чест, отколкото би могло да се случи това по-рано с някои дивашки главатари.

Германските делегати бяха ругани от тълпата, замеряни с камъни, като пленници бяха замъкнати не пред масата на една световна конференция, а пред трибуната на победителите и там, с насочен срещу тях пистолет, бяха принудени да приемат най-позорното подчинение и ограбване на всички времена.

Господин Рузвелт, мога да ви уверя, че моя непоколебима воля е да се грижа за това, щото не само сега, но и за вечни времена, никой германец да не стъпва вече без оръжие в залата на една конференция, а зад всеки германски делегат за вечни времена да стои обединената мощ на германската нация - кълна ви се в Бога!

14. Господин Рузвелт вярва, че е необходимо да се влиза в залата на една конференция така, както се влиза в съд, че двете страни влизат с добра воля и да вярват в това, че действително и на двете тях ще бъде въздадена справедливост.

ОТГОВОР:

Германските представители никога вече няма да отидат на конференция, която за тях би била трибунал. Защото, кой ще бъде съдия там? Пред една конференция няма обвиняеми, няма обвинители и няма съдии, а има само две спорещи страни. И ако разумът на двете засегнати страни не намери един изход като споразумение, тогава те никога няма да се подчинят на съдийското решение на незаинтересовани чужди сили.

Впрочем, именно Съединените щати отказаха да влязат в Обществото на народите и там да станат жертва на един съд, който беше в състояние да решава с мнозинството на гласовете против интересите на отделни народи.

Аз ще бъда благодарен, ако господин Рузвелт би искал да обясни, как трябва да бъде създаден сега пак новият световен съд. Кои ще бъдат там съдиите, по каква процедура ще бъдат избирани те и в името на чия отговорност ще действат? и преди всичко, пред кого ще могат да бъдат държани отговорни?

15. Господин Рузвелт вярва, че каузата на световния мир би била подпомогната много, ако народите в света биха изложили в открита декларация сегашната и бъдещата политика на своите правителства.

ОТГОВОР:

Досега аз винаги съм правил това, господин Рузвелт, в безбройни публични речи. И в днешното заседание на германския Райхстаг аз пак дадох - доколкото това е възможно в два часа - една такава декларация.

Аз трябва да отхвърля, обаче, внушението да давам такава декларация някому другиму, освен на народа, за чието съществуване и за чийто живот съм отговорен и който народ единствен има право да иска сметка от мен.

Целите на германската външна политика аз определям така публично, че и без това могат да ги чуят всички. Но тези обяснения ще бъдат дотогава без значение за останалия свят, докато ще бъде възможно на един печат да фалшифицира всяка декларация, да я поставя под подозрение, да я поставя под съмнение или да я покрива с нови лъжливи отговори.

16. Господин Рузвелт вярва, че Съединените щати, като една от нациите на Западното полукълбо, не били замесени непосредствено в споровете, които възникнали в Европа и че, най-малко затова, аз би трябвало да бъда готов да направя една такава декларация за германската политика пред него, като, държавен глава на една толкова отдалечена от Европа нация.

ОТГОВОР:

Значи, господин Рузвелт сериозно вярва, че каузата на световния мир действително би била подпомогната, ако бъде направена една открита декларация върху сегашната политика на правителствата.

Но как идва президентът Рузвелт до идеята да внушава точно на германския държавен глава да му направи една такава декларация, без да бъдат поканени и другите правителства да направят подобна декларация за своята политика?

Аз вярвам, разбира се, че изобщо не може да се прави такава декларация пред който и да било чужд държавен глава и че такива декларации, съобразно с някогашните изисквания на президента Уилсън относно премахването на тайната дипломация, би било най-добре да бъдат правени пред целия свят.

Досега аз не само съм бил винаги готов за това, но и както вече споменах, твърде често съм го правил. За, жалост, точно най-важните декларации върху целите и намеренията на германската политика, благодарение на печата, са бивали в много от така наречените демократически държави, или премълчавани пред народите, или преиначавани.

Но ако сега американският президент Рузвелт се смята призван да отправи именно към Германия или към Италия едно такова искане и то затова, защото Америка била толкова много отдалечена от Европа, тогава, понеже отдалечението и на Европа от Америка е също толкова голямо и от наша страна би могло със същото право да бъде отправен до господин президента на американската република въпросът, какви цели преследва, от своя страна, американската външна политика и какви намерения лежат в основите на тази политика, например, по отношение на държавите в Средна и Южна Америка?

В този случай господин Рузвелт сигурно ще се позове на доктрината Монро и ще отхвърли едно такова искане, като вмешателство във вътрешните работи на американския континент.

Точно същата доктрина застъпваме и ние, германците, в Европа, във всеки случай, поне, доколкото се отнася до интересите на великия германски Райх.

Впрочем, аз, разбира се, никога не бих си позволил да отправя до господин президента на Съединените щати на Северна Америка едно такова искане, понеже допускам, че вероятно той с право ще почувства като нетактично едно такова внушение.

17. Господин Рузвелт заявява по-нататък, че направените му съобщения върху политическите цели на Германия той щял, след това, да предаде на другите, чувстващи се застрашени народи, които сега имали опасения за насоките на тази наша политика.

ОТГОВОР:

Чрез каква процедура господин Рузвелт изобщо е установил, кои нации се чувстват застрашени от германската политика и кои не? Или господин Рузвелт, въпреки обременяващата и него огромна работа в неговата собствена държава, е в състояние от само себе си да познава всички тези вътрешни душевни и духовни настроения на другите народи и на техните правителства?

18. Най-накрая господин Рузвелт изисква готовността да му се даде уверение, че германските въоръжени сили няма да нападат или, преди всичко, няма да нахлуват в териториите или във владенията на следните независими нации и той казва, че ставало въпрос за Финландия, Латвия, Литва, Естония, Норвегия, Швеция, Дания, Холандия, Белгия, Великобритания, Ирландия, Франция, Португалия, Испания, Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург, Полша, Унгария, Румъния, Югославия, Русия, България, Турция, Ирак, Арабия, Сирия, Палестина, Египет и Иран.

ОТГОВОР:

Преди всичко, аз си дадох труд да установя от самите споменати държави първо, дали те се чувстват застрашени и второ, дали това запитване на господин Рузвелт до нас е направено поради някакво внушение от тяхна страна, или поне с тяхно съгласие.

Отговорите бяха изцяло отрицателни, отчасти дори остро отрицателни. Във всеки случай, на някои от споменатите държави и нации това запитване от моя страна не можеше да бъде предадено, понеже понастоящем те - като например Сирия - не притежават своята свобода, а са окупирани и по този начин са обезправени от военните сили на демократически държави.

Трето. Независимо от това, обаче, всички граничещи с Германия държави са получили много по-определени уверения и преди всичко, много по-определени предложения, отколкото ги иска от мен господин Рузвелт в своята своеобразна телеграма.

Четвърто. Ако ли пък тези, правени вече толкова често пъти от мене, общи и преки декларации се подлагат на никакво съмнение, да речем по отношение на тяхната стойност, тогава сигурно ще бъде също така без всякаква стойност и даването на една друга такава декларация дори ако тя е била направена пред господин Рузвелт. Защото, в края на краищата, от решаващо значение е не преценката, която господин Рузвелт ще направи на такива декларации, а от решаващо значение е цената, която дават на такива декларации заинтересованите държави.

Пето. Аз трябва да обърна вниманието на господин Рузвелт още и върху някои исторически заблуждения. Той споменава например Ирландия и моли за декларация, че Германия нямало „ да нападне Ирландия”. Аз току що прочетох една реч на ирландския министър-председател Де Валера, в която той, колкото странно и да е това, противно на мнението на господин Рузвелт, не обвинява Германия, че потискала Ирландия, ами упреква Англия за това, че Ирландия страдала под непрестанната нейна агресивност.

Въпреки всичкото прозрение на господин Рузвелт в нуждите и грижите за другите държави, все пак и въпреки това, трябва да се допусне, че ирландският президент сигурно ще познава още по-добре опасностите, които застрашават неговата страна, отколкото президента на американските Съединени щати.

Също така очевидно от вниманието на господин Рузвелт е убягнал фактът, че понастоящем Палестина съвсем не е завзета от германски войски, а от англичани. И че с най-бруталните средства на насилието тя е ограничена в своята свобода, лишена е от своята независимост и понася най-жестоките изтезания в полза на еврейски натрапници.

Затова, живеещите в тази страна араби сигурно не ще да са се оплакали пред господин Рузвелт от никаква германска агресия, но в непрестанни апели към световното обществено мнение те се оплакват от варварските методи, с които Англия се опитва да държи в покорство там един народ, който обича своята свобода и който защитава само своята свобода.

И това би било, може би, един проблем, който, според схващанията на господин Рузвелт, би трябвало да бъде разрешен на масата на една конференция, пред един справедлив съдия. Следователно - не чрез брутална сила, не чрез военни средства, не чрез масови разстрелвания, не чрез опожарявания на села, не чрез хвърляне, във въздуха на цели къщи и т. н. Защото, едно е безсъмнено, че в този случай Англия, не действа в отбрана срещу едно застрашаващо я арабско нападение, а като от никого неповикан натрапник, иска да установи своята власт в една непринадлежаща на Англия чужда област.

Биха могли да бъдат установени още цяла редица подобни заблуждения на господин Рузвелт, съвсем независимо от трудността за каквито и да било военни операции от страна на Германия в държави и страни, които са отдалечени от нас отчасти на две, отчасти на пет хиляди километра и повече.

В заключение, обаче, аз искам да декларирам тук следното.

Германското правителство, въпреки това, е готово - ако всяка от тази наименовани поотделно държави сама би пожелала това и би се обърнала към Германия със съответно приемливо предложение, за да получи уверение в духа на желаната от Рузвелт декларация - то ще им се даде такова уверение, при условие на пълна взаимност.

За цяла редица от назованите от Рузвелт държави, във всеки случай, това предварително става излишно, понеже ние и без това сме с тях било съюзени, било поне в тясно приятелство.

Също и по отношение на времетраенето на тези споразумения, Германия е с удоволствие готова да сключи с всяка отделна държава желаната от нея спогодба.

Не бих искал да отмина, обаче, този случай, без да дам на президента на Северноамериканските Съединени щати преди всичко едно уверение върху областите, които сигурно, на първо място, биха имали значение за неговата загриженост, именно самите Северноамерикански Съединени щати и останалите държави на американския континент. И тук аз заявявам тържествено, че всички разпространявани твърдения, за някакво подготвяно германско нападение или намеса срещу американски области, са плоско мошеничество или груба неистина, съвсем независимо от това, че такива твърдения, впрочем и от военно гледище могат да бъдат смятани само като плод на някаква смешна фантазия.

19. Господин Рузвелт заявява сетне, във връзка с това, че той си представя като най-важен момент, преди всичко, разискването върху най-ефикасния и най-бързия начин, по който народите в света биха могли да бъдат освободени от потискащото ги бреме на въоръженията.

ОТГОВОР:

Господин Рузвелт, може би, не знае, че този проблем, доколкото той засяга Германия, е бил вече един път напълно разрешен. Още през годините 1919/1923 германският Райх се обезоръжи изцяло - и междусъюзническите комисии потвърждават това напълно - и то в следните размери:

В армията бяха унищожени:

Освен това, бяха унищожени шейни, превозими работилници, коли за противоаеропланни оръдия, лафети, стоманени шлемове, газови маски, машини на някогашната военна индустрия, цеви на пушки; въздушните войски бяха разрушени, освен това: 15 714 ловджийски и бомбардировъчни самолети; 27 757 аеропланни мотори. От морските сили бяха разрушени: 26 големи бойни кораби; 4 крайбрежни бронирани кораби; 4 бронирани кръстосвачи; 19 малки кръстосвачи; 21 учебни и специални кораби; 83 торпедни лодки; 315 подводници.

Бяха разрушени още превозни средства от всякакъв вид, средства за борба с газове и отчасти за отбрана срещу газове, двигателни и експлозивни материали, прожектори, визировачни съоръжения, измервателни уреди за разстояния и звукове, оптически съоръжения от всякакъв род, конски снаряжения и т. н. и т. н., всички хангари за самолети и цепелини и др.

Според дадените едно време на Германия тържествени уверения, които дори намериха своето формално утвърждение във Версайския договор за мир, всичко това трябваше да бъде само едно предварително действие, за да се даде възможност на останалия свят също да се разоръжи от своя страна и то без опасност за себе си. И в това отношение Германия беше както във всички други случаи, най-позорно измамена в нейната вяра, че веднъж дадена дума - ще бъде изпълнена.

Всички опити през време на дългогодишни преговори в разни конференции да се премине към разоръжаването и на другите държави - което действително би било само една проява на мъдрост и на справедливост, а освен това и изпълнение на поети задължения - претърпяха неуспех, както е известно.

Сам аз, господин Рузвелт, поставих на разискване цяла редица практически предложения и се опитах да сложа началото на едно тяхно разглеждане, за да направя възможно поне едно всеобщо ограничаване във въоръженията на едно най-низко ниво.

Аз предложих една максимална численост от 200 000 души за всички армии, също така премахване на всички приспособени за нападение оръжия, премахване на всички бомбардировъчни самолети, премахване на войната с отровни газове и т. н. и т. н.

За жалост, обаче, не беше възможно тези предложения да бъдат прокарани по отношение на останалия свят, макар че сама Германия беше вече напълно обезоръжена.

Тогава поставих на разискване предложенията за максимална численост на армиите до 300 000 души - със същия негативен резултат. След това направих цяла редица подробни предложения за разоръжение и то винаги пред форума на германския Райхстаг и следователно, пред цялото световно обществено мнение.

Никому и на ум не минаваше да започне, макар само разисквания, върху това. Затова пък останалият свят започна да засилва още повече своите и без това огромни налични въоръжения.

И едва когато през 1934 година беше окончателно отхвърлено последното от моите изчерпателни германски предложения, което засягаше максимална численост на армиите до 300 000 души, аз дадох заповед за едно германско - сега, във всеки случай, вече основно - превъоръжаване.

Въпреки това, аз не бих искал да бъда пречка за разисквания върху въпроси по разоръжаването, в които сам вие, господин Рузвелт, имате намерение да вземете участие. Само моля, да не се обръщате най-напред към мене и към Германия, а към другите. Аз виждам зад себе си резултатите от практически опити и ще бъда дотогава скептично настроен, докато действителността не ме научи на нещо по-добро.

20. Господин Рузвелт уверява, най-сетне, че той бил готов да вземе участие в практическата работа по разработването на международни търговски пътища, с цел всяка нация на земята да бъде поставена в положение да купува и да продава с еднакво право на световния пазар и да има сигурността, че може да получи суровините и произведенията на мирния стопански живот.

ОТГОВОР:

Аз вярвам, господин Рузвелт, че не се касае за това, да бъдат теоретично разисквани такива проблеми, ами че преди всичко, се касае за това, чрез дела да бъдат отстранени действителните пречки на международното стопанство. Най-лошите пречки се намират, обаче, вътре в самите отделни държави.

Досегашният опит показва, във всеки случай, че най-големите, световни конференции на стопански теми са пропадали просто, затова защото отделните държави не са могли да поддържат в ред своето вътрешно стопанство; Или, затова защото те, чрез валутни манипулации, внасяха несигурност в международния пазар на капиталите и» преди всичко, подхвърляха на постоянни колебания съотношението в стойността на валутите помежду им. Също така едно непоносимо обременяване на световните стопански отношения се получава, когато в някои държави е възможно да бъдат устройвани, поради никакви идеологични съображения, необуздани бойкотни акции срещу други народи и срещу техните стоки и по този начин, последните да бъдат практически изключени от пазара.

Аз вярвам, господин Рузвелт, че би било голяма заслуга, ако вие, със своето силно влияние, бихте отстранили най-напред в Съединените щати точно тези пречки за една действително свободен стопански обмен.

Защото, ако дори на водачите на народите не е възможно да поставят в ред производството вътре в своите собствени държави, или да отстранят устройваните по идеологични съображения бойкотни акции, които могат да нанесат такива големи щети в стопанската обмяна на народите помежду им - тогава аз не мога да не вярвам, че още по-малко има изгледи за успех, чрез международни споразумения да бъде направено нещо действително плодотворно за подобряване на стопанските отношения. Само така ще бъде осигурено еднакво право и то за всички да купуват и да продават на световния пазар.

Впрочем, в това отношение германският народ е поставил твърде конкретни искания и аз бих се радвал, ако вие, господин президент, като един от наследниците на някогашния президент Уилсън, бихте се застъпили за това, щото сега най-после да бъде удържана думата, въз основа на която Германия едно време сложи своето оръжие и се предаде в ръцете на така наречените победители. При това, аз имам на ум най-напред не толкова изцедените от Германия безброй милиарди, платени под формата на така наречените репарации, колкото връщането на Германия отнетите и́ области.

Защото в Европа и извън Европа германският народ изгуби кръгло три милиона квадратни километра земя. При това, цялата германска колониална империя, за разлика от колониите на други народи, не беше придобита чрез войни, а само чрез договори или чрез покупка. Председателят Уилсън ни даде по тържествен начин своята дума, че германските колониални претенции, точно както и всички други претенции, подлежат на същото справедливо проучване.

Вместо това, обаче, на народите, които и без това притежават най-големите колониални империи на всички времена, беше придадено още и германското колониално владение, с което нашият народ беше изложен, особено днес и в бъдеще, на една все повече чувстваща се голяма грижа.

Би било едно благородно дело, ако президентът Франклин Рузвелт би изпълнил обещанието на президента Удроу Уилсън. Това би било, преди всичко, един практически принос за моралното консолидиране на света, а оттам и за издигането на неговото стопанство.

21. Господин Рузвелт заявява след това, в заключение, че в този момент ръководителите на всички големи правителства били отговорни за съдбините на човечеството. Те трябвало да чуят молбите на своите народи, за да ги запазят от хаоса на войната, който можел да се предвиди. Затова и сам аз съм носел отговорност.

ОТГОВОР:

Господин президент Рузвелт! Аз разбирам без друго, че големината на вашата държава и огромното богатство на вашата страна ви позволяват да се чувствате отговорен за съдбините на целия свят и за съдбините на всички народи. Аз, господин президент Рузвелт, съм поставен в много по-скромни и по-тесни рамки. Вие имате 135 милиона жители на 9 ¹/₂ милиона квадратни километра земя. Вие имате една страна с огромно богатство, с всички подземни богатства, достатъчно плодородна, за да изхранва повече от половин милиард хора и да ги снабдява с всичко необходимо.

Аз поех преди известно време една държава, която - благодарение на нейната вяра в уверенията на един друг свят, както и поради лошия режим на собственото и́ демократическо държавно ръководство - беше изправена пред пълно проваляне. В тази държава живеят не както в Америка 15, а кръгло 140 души на квадратен километър. Плодородието на нашата страна не може да се сравнява с плодородието на вашата. Многобройни природни богатства, които на вас природата поставя на разположение в неограничени количества, на нас липсват.

Милиардите германски спестявания от дългите години на мира, в злато и в девизи, ни бяха изтръгнати и отнети. Колониите си изгубихме. През 1933 година аз имах в своята страна седем милиона души безработни, няколко милиона бяха на непълен работен ден, милиони загиващи селяни, една унищожена индустрия, една съсипана търговия. Накъсо, един всеобщ хаос.

От това време насам, господин президент Рузвелт, аз можах да изпълня само една едничка задача. Аз не мога да се чувствам отговорен за съдбата на един свят, защото и самият този свят не взе никакво участие в печалната съдба на моя собствен народ. Аз се смятах призван от Провидението да служа само на своя собствен народ и да го спася от неговата страшна нужда. Затова през тези шест и половина години, които сега лежат зад гърба ми, денем и нощем аз живеех винаги само с едничката мисъл - да пробудя собствените сили на моя народ, предвид на неговата изоставеност от целия останал свят, да ги увелича до краен предел и да ги използвам за спасението на нашата общност.

Аз преодолях хаоса в Германия, възстанових реда, издигнах извънредно много производството във всички области на нашето национално стопанство, чрез крайно големи усилия създадох заместители за многобройните материи, които ни липсваха, открих пътя на нови изобретения, ускорих развитието на съобщителните средства; започнах строителството на огромна пътна мрежа. Наредих да бъдат изкопани канали, извиках на живот исполински нови фабрики.

При всичко това аз се стараех да служа същевременно и на целите на социалното развитие на общността и на образованието и културата на моя народ. Успях да настаня отново и без остатък, в полезни производства, седемте милиона души безработни, които ми бяха толкова близки на сърцето. Успях, въпреки всички трудности, да задържа германския селянин върху неговата земя и да спася за него самата тази земя. Успях да докарам отново в разцвет германската търговия и да насърча, до най-голяма степен, съобщенията. За да взема мерки срещу заплахите, които идеха от външния свят, аз не само обединих политически германския народ, но го и въоръжих, а по-нататък се опитах да отстраня лист по лист онзи договор, който в своите 448 члена съдържа най-низкото упражняване на насилие, което е било прилагано някога по отношение на народи и човеци.

Аз възвърнах отново на Райха отнетите ни през 1919 година провинции. Аз доведох отново в родината милиони откъснати от нас германци, живеещи в дълбоко нещастие. Аз възстанових отново хилядогодишното историческо единство на германското жизнено пространство. И аз, господин президент, се постарах да направя всичко това, без да проливам кръв и без да причинявам на своя собствен народ, или на други народи, страданията на войната. Всичко това, господин президент, аз създадох със свои собствени сили, като един преди 21 години още неизвестен работник и войник на своя народ. И за това мога да предявя пред историята претенцията да бъда причислен към онези хора, които са извършили най-голямото нещо, което по право и по справедливост може да бъде изисквано от един отделен човек.

Напротив, вашата работа, господин президент, е безкрайно по-лека, в сравнение с това. Когато през 1933 година аз станах канцлер на Райха, вие станахте президент на Северноамериканските Съединени щати и по този начин, още от първия момент застанахте начело на една от най-големите и най-богати държави в света.

Вие имате щастието да изхранвате едва 15 души на квадратен километър от вашата земя. Вие имате на разположение най-неизчерпаемите природни богатства на света. Благодарение обширността на вашите пространства и на плодородието на вашите поля, вие можете да осигурите на всеки отделен американец десет пъти повече жизнени блага, отколкото е възможно в Германия. Във всеки случай, природата ви е позволила това. Макар че броят на жителите на вашата страна е едва с една трета част по-голям от броя на жителите на велика Германия, на ваше разположение стои повече от 15 пъти по-голямо жизнено пространство.

Затова вие можете да намерите време и свобода, благодарение големината на всички страни на вашия живот, да се занимавате с универсални проблеми. Сигурно затова светът е толкова малък за вас, щото вие вярвате, може би, че сте в състояние да се намесвате и действате навред ползотворно.

В този смисъл, вашата загриженост и вашите внушения могат да обхващат едно много по-голямо и много по-обширно пространство, отколкото моите. Защото моят свят, господин президент Рузвелт, е светът, в който ме е поставило Провидението и́ за който, следователно, аз съм длъжен да работя. В пространствено отношение той е много по-тесен. Той обхваща само моя народ. Но аз вярвам, че точно затова аз мога да бъда още по-полезен на това, което е толкова близко на сърцето на всички нас: справедливостта благополучието, напредъка и мира на цялата човешка общност.