Идеология на Трудовата повинност

Реч, произнесена на 10 септември 1936, пред Партийния конгрес

Драги трудоваци!

Когато ние в Германия прогласихме закона на националсоциализма, за нас беше ясно, че по пътя на книжните прокламации или наредби човек не би могъл да отстрани едно дадено състояние и да създаде друго ново. Ние знаехме, че един истински социализъм не може да се създаде чрез промяна само на държавната фирма, чрез промяна името на държавната форма или на обществения ред; ние знаехме, че, именно, човекът е този, който дава вътрешното съдържание на тези форми и действително определя тяхната същност. Ние не искахме да надвием една класа, за да установим на нейно място друга класа, а искахме, като националсоциалисти, да възпитаме нашия народ в духа на едно ново схващане на общността. На това дело служат всички онези мерки, които ние сме взели от онова време насам и които – кой ще отрече това? – са на път да променят не външния облик, а вътрешната същина на нашия народ.

Това, което става тук в едни малки рамки и което преизпълва с радост сърцата ни, това са фанфарите на една нова Германия, която ние възвестяваме! Един нов народ се ражда!

Когато поехме властта в Германия и за пръв път обявихме своите намерения да учредим една трудова повинност в Райха, мнозина от повърхностните критици на нашето Движение вярваха, че с това ние преследваме само целта да откъснем от улицата нашите безработни по онова време сънародници и нашата подрастваща без работа младеж, за да ги натикаме в „принудителни лагери“. Ние знаем, че ще бъде по-добре, ако германската младеж, вместо да се шляе безсмислено и безцелно, върши някаква полезна работа за общността. Но това не биваше да стане в смисъла на едно просто намиране на работа на безработни. Ние искахме да основем едно ново висше училище за национал-социалистическото възпитание!

Ние знаем, че истинска народна общност не може да се създаде, ако не бъдат отстранени от нашия народ постепенно, но сигурно, някои предразсъдъци. Без да можем да създадем тази промяна от днес за утре, тя все пак дойде! Онова, което за безброй наши, така наречени, образовани среди изглеждаше като нещо второкачествено, днес получи нова цена. Лопатата стана символ на една нова общност! Поколения след поколения като бъдат задължавани да носят тази лопата – всеки германец да я носи на рамото си, без да се гледа на неговата личност или на неговия произход – тези поколения постепенно ще започнат да се прекланят пред лопатата. Те ще разберат голямата ценност, която се крие в това възпитаване в дух на общност, чрез работа за общността и всички те с вътрешно вълнение ще си спомнят за времето, когато като млади мъже, са вършили общо една и съща служба за нашия народ, носили са едни и същи дрехи, и са смятали за свое едно и също работно оръжие. Но те ще си спомнят също и за голямото другарство, което се заражда от всичко това. От паметта им ще изчезне дребното, страничното и тежкото, но ще остане споменът за великото време на една горда задружна работа за нашата народна общност.

Като ви гледам така, трудно ми е да говоря. Сърцата на всички ни се преизпълнят с радост за вас. Вие не знаете колко много ви е обикнал германският народ! В течение само на няколко години вие станахте една голяма част от нашия национален живот, която ние вече не можем да си представим, че не съществува. Независимо от нашата младеж, независимо от работата на партийната организация, независимо от щурмовите отряди и защитните отряди, вие сте друга една съставка в голямата възпитателна работа на нашия народ и сте моста към приключване предварителното обучение на младите хора за войската. Вие сами ще почувствате, че това, което ние сме създали в Германия, е по-хубаво от онова, което става днес в държавите на хората, които все още ни критикуват.

Тук, при нас, има строителство! Тук има другарството! И тук е преди всичко вярата в едно по-добро човечество, а заедно с това – и в едно по-добро бъдеще! Каква разлика в сравнение с друга една държава, в която марксизмът се опитва да спечели властта! Там градовете горят, там селата се превръщат в развалини и пепелища, там хората не се познават вече едни други. Класа се бори срещу класа, съсловие срещу съсловие, брат унищожава брата. Ние избрахме другия път: вместо да ви разпокъсам, аз ви обединих!

И вие стоите пред нас, не само като носители на своята собствена силна вяра в бъдещето на нашия народ, но и като носители на нашата вяра.

Ние вярваме във вас! Във ваше лице ние вярваме в нашата германска младеж, момчета и момичета! И заедно с това, ние добиваме отново пак вярата в нашия народ, чиято най-хубава съставка сте и вие!