Водачът говори на германските жени

Реч, произнесена на 8 септември 1934, пред партийния конгрес

В редицата на многобройните специални заседания, които, по време на партийния конгрес, бяха държани от всички поделения на Движението, Водачът произнесе на 8 септември следната реч пред Съюза на национал-социалистическите жени:

След дълги години за първи път отново вземам участие в едно заседание на националсоциалистически жени, а с това и на националсоциалистическия женски труд. Аз зная, че предпоставките за това са били създадени от работата на безброй отделни жени и особено от работата на нашите водачки.

Още от първите моменти на своето съществуване Национал-социалистическото движение не само виждаше, но и намираше в лицето на жената най-вярната своя помощничка. Аз си спомням за тежките години на борбата на Движението и особено за времената, когато мнозина от нас бяха в затворите, други бяха забягнали в чужбина, мнозина от нас лежаха ранени в лазаретите, или пък бяха избити.

Спомням си за времето, когато мнозина ни напуснаха, защото мислеха, че от нас нищо няма да излезе; за времето, когато хората на духа в Германия смятаха надменно, че към проблемите може да се пристъпи само откъм страната на разума – и поради това мнозина ни изневериха.

Аз зная, че тогава имаше безброй много жени, които държаха непоколебимо вярно за Движението и за мен.

Именно, тогава силата на чувството се оказа най-силното и най-правилното нещо. Показа се, че постоянно умуващият разсъдък твърде лесно може да бъде подведен; че привидни духовни аргументи хвърлят в колебание хора с непостоянен дух и че точно в такива времена у жената се пробужда дълбокият вътрешен инстинкт за самосъхранение и за опазване на народа.

Жената ни доказа тогава, че тя намира най-правилното разрешение!

Във времената, когато мнозина мислеха, че голямото Движение се огъва и когато всички бяха влезли в съзаклятието срещу нас – в тези времена твърдостта и сигурността на чувството се проявиха като по-устойчиви фактори, в сравнение с умуващия разсъдък и с предполагаемото знание. Защото, всъщност, само на съвсем малцина е дадено да могат да проникнат от едно повърхностно знание в най-дълбокото познание. Това най-дълбоко познание, обаче, е, в края на краищата, коренът на света на чувствата.

Онова, което може би малцина надарени с философски ум хора са в състояние да анализират научно, душата на непохабения човек го възприема със сигурността на инстинкта.

Чувството и преди всичко, душата на жената, във всички времена са действали допълващо върху духа на мъжа. Ако понякога в човешкия живот дейните области на мъжа и жената са се размествали по една несъобразна с природата линия, това не се е дължало на обстоятелството, че жената сама по себе си се е стремила към господство над мъжа, а причината трябва да се търси там, че мъжът не е бил вече в състояние да изпълни изцяло своята задача.

И това, именно, е чудното в природата на предопределението – че не е възможен никакъв конфликт между двата пола до тогава, до когато всеки от тях изпълнява предначертаната за него задача от природата.

Думата еманципация на жената е само една дума, измислена от еврейския интелект и нейното съдържание се обуславя от същия дух. Германската жена никога не е имала нужда да се еманципира в действително добрите времена на германския живот; тя винаги е притежавала точно онова, което природата неизбежно и́ е давала като благо за стопанисване и запазване, точно така, както и мъжът, в добрите времена, никога не е имало защо да се бои, че ще бъде изместен от своето положение по отношение на жената. Тъкмо от страна на жената неговото място му е бивало оспорвано най-малко. Само когато той сам не е бил сигурен в познанието на своята собствена задача, вечният инстинкт за самозапазване и за опазване на народа е започнал да се бунтува в жената. Тогава, от този бунт е започвало едно преобразование, което не е било съобразно с природата и е траело дотогава, докогато двата пола отново са се връщали към онова, което е посочило вечно мъдрото предопределение.

Когато се казва, че светът на мъжа е държавата, че светът на мъжа е неговата борба, неговата готовност да се жертва за общността, – би могло да се каже, може би, че светът на жената е по-малък. Защото нейният свят е нейният мъж, нейното семейство, нейните деца и нейният дом.

Къде би останал, обаче, по-големият свят, ако никой не би искал да се грижи за малкия свят? Как би могъл по-големият свят да съществува, ако не би имало някой, който би се грижил да направи от по-малкия свят съдържание на своя живот?

Да:

Големият свят се изгражда върху този по-малък свят!

Този голям свят не може да съществува, ако малкият свят не е здрав. Предопределението е отредило за жената да се грижи за този неин свят, от който едва по-късно може да се образува и изгради светът на мъжа.

Затова тези два свята никога не стоят един срещу друг. Те се допълват взаимно, те принадлежат един към друг, както мъжът и жената принадлежат един на друг.

Ние чувстваме, че не е правилно, когато жената проникне в света на мъжа, в неговата главна област; напротив, ние чувстваме, че е естествено, когато тези два свята останат разделени. Към единия принадлежи силата на чувството, силата на душата! Към другия принадлежи силата на виждането, силата на твърдостта и на жертвоготовността! В единия случай, тази сила изисква от жената воля за жертване на живота си, с цел да бъде запазена и умножена тази важна клетка; а в другия случай, тя изисква от мъжа готовност да осигури живота.

Това, което мъжът дава като жертва в борбата на своя народ, жената дава като жертва в борбата за запазването на този народ в неговите отделни клетки. Това, което мъжът проявява като геройство на бойното поле, жената също проявява в своята вечно търпелива преданост, в своето вечно търпеливо страдание и понасяне. Всяко дете, което тя ражда, е една борба, която тя изнася, за да бъде или да не бъде нейният народ. Затова и двамата трябва да се ценят и почитат взаимно, когато виждат, че всеки от тях изпълнява задачата, която му е възложена от природата и от Провидението.

Така, от това разделение на двете задачи, неизбежно ще се появи взаимното зачитане. Не е вярно това, което твърди еврейският интелект, а именно, че зачитането се обуславяло от смесването областите на дейности на двата пола; напротив, това зачитане изисква, щото никой от двата пола да не се мъчи да върши това, което се пада на другия. То се крие, в края на краищата, в съзнанието на единия, че другият върши всичко, което е необходимо за запазването на общото право!

Както тази жена във всички времена е била помощница на мъжа и следователно, неговата най-вярна приятелка, така и мъжът е бил във всички времена пазител на своята жена и следователно, неин най-добър приятел! И двамата са виждали в това ръководство на живота общата основа на съществуването на онова, което те обичат и за неговото по-нататъшно изграждане. Жената е егоистична в запазването на своя малък свят, за да може мъжът да бъде в положение да запази по-големия свят; а мъжът е егоистичен в запазването на този по-голям свят, защото той е неразделно свързан с другия. Ние се противопоставяме на домогванията на един интелектуализъм от най-похабен вид, да разтрогне онова, което Бог е събрал заедно.

Жената, понеже произхожда от най-първичния корен, е и най-устойчивият елемент в запазването на един народ. Тя има, в края на краищата, най-непогрешимия усет за всичко онова, което е необходимо, за да не загине една раса, тъй като, преди всичко и на първо място, нейните собствени деца биха били засегнати от всички страдания.

Често пъти в духовно отношение мъжът е твърде неустановен, за да може да намери пътя към тези основни познания. В добри времена и при добро възпитание, и мъжът ще знае каква е неговата задача. Затова ние, национал-социалистите, много години поред се противопоставяхме на намесването на жената в политическия живот, което в наши очи е недостойно. Веднъж една жена ми каза: Вие трябва да се погрижите за това, щото в парламента да влезнат и жени, защото само жените могат да облагородят парламента! Аз не мисля, отговорих й, че човек трябва да облагородява онова, което само по себе си е лошо. Жената, която попадне в този парламентарен живот, няма да облагороди парламента, а напротив, парламентарният живот ще опозори жената.

Аз не искам да предоставя на жената нещо, което мисля да отнема на мъжете. Противниците смятаха, че в такъв случай ние никога не бихме имали жени в Движението. Но ние привлякохме в нашето движение повече жени, отколкото имаха всички други партии заедно; и аз зная, че ние бихме спечелили и последната германска жена, ако тя би имала случай да проучи парламента и недостойната дейност на жените в него.

Затова ние включихме жената в борбата на народната общност, както са предопределили това природата и Провидението. По този начин за нас, нашето женско движение не е нещо, което е написало на своето знаме, като програма, борба срещу мъжа, а нещо, което е вписало в своята програма: обща борба, заедно с мъжа. Защото ние заздравихме новата национал-социалистическа народна общност точно чрез това, че придобихме в лицето на милиони жени най-верните, най-фанатичните съратнички; боркини за общия живот, в служба на общото запазване на жената; боркини, които не насочват погледите си към права – съществуващи само в проповедите на един еврейски интелектуализъм – а го насочват към задължения, които природата ни възлага общо.

По-рано либералните интелектуални женски движения съдържаха в своите програми много, много точки, които имаха своето начало в така наречения дух. Сега програмата на нашето Националсоциалистическо женско движение съдържа в същност само една единствена точка и тази точка се казва: детето – това малко същество, което трябва да се роди и трябва да расте, и единствено, за което цялата борба в живота изобщо има някакъв смисъл. Защото: за какво бихме се трудили и борили ние, ако след нас не идваше нещо, което би могло да използва за свое благо това, което ние придобиваме днес и да го предава непрестанно по-нататък в наследство? За какво друго да се води цялата човешка борба? За какво ще бъдат грижите и страданията? Единствено за някаква идея ли? Само за някаква теория ли? Не! Не би си струвало за такива неща да вървим из тази земна долина на скръбта. Единственото нещо, което ни кара да се издигнем над всичко, това е погледът от настоящето към бъдещето, от самия човек към това, което подраства след нас.

Само преди няколко минути аз говорих в конгреса на младежкото движение. Прекрасно нещо е да гледа човек тази златна младеж, за която знае: един ден, когато ние няма вече да бъдем, тя ще бъде Германия! Тя ще запази всичко онова, което ние създаваме и изграждаме. За нея работим ние. Това е смисълът на цялата тази борба изобщо! И като сме съзнали тази най-проста и най-изразително поставена от природата цел, за нас работата на двата пола се нагажда от само себе си, логично и правилно – не вече в спорове, а в обща борба за действителния живот.

Вие, мои партийни другарки, участвате сега като водачки, организаторки и боркини в тази борба. Вие също сте се нагърбили с една великолепна задача. На тази голяма сграда, която ние искаме да изградим в нашия народ, вие трябва да създадете във вътрешността добра основа и здраво да я подзидате! На това наше дело вие трябва да дадете вътрешната духовна и съобразна с чувствата опора и стабилност! В тази борба, която днес ние водим за свободата, равноправието, честта и мира на нашия народ, вие трябва да бъдете допълнение на мъжа така, че ние, с поглед в бъдещето, да можем да устоим като истински борци пред нашия народ и за нашия народ! Тогава никога няма да може да се появят спорове и препирни между двата пола; напротив, те ще вървят през този живот ръка за ръка в обща борба, така, както това е желало Провидението, което е създало и двата пола за тази обща цел.

И тогава благодатта на задружната обща работа няма да се забави. Тогава няма да се води някаква глупава борба за теории; няма заради погрешни представи да се раздвояват мъжът и жената, а напротив: върху тяхната обща жизнена борба ще бъде низпослана благословията на Всемогъщия!“