Хитлер говори на народите в света

Реч, произнесена от Адолф Хитлер на 14 октомври, 1933г., в която той излага принципите, които ще следва националсоциалистическото правителство

Германски народе!

Когато през ноември 1918 година, с пълна вяра в уверенията, вложени в  14^-те точки на президента Уилсън[1] германският народ сложи оръжието - намери своя край една злощастна борба, за която сигурно можеха да бъдат държани отговорни отделни държавници, но в никой случай не и отделни народи. Германският народ можа да се бори така геройски само затова, защото имаше свещеното убеждение, че е бил несправедливо нападнат и че следователно, с право води борбата. Другите нации едва ли имат представа за големината на жертвите, които германският народ, изоставен сам на себе си, трябваше да даде тогава.

Ако в онези месеци светът кавалерски беше подал ръка на падналия противник, на човечеството щяха да бъдат спестени много страдания и безброй разочарования.

Най-голямото разочарование изпита германският народ. Никога дотогава един победен не беше се старал така честно да помогне за изцеряване на раните на своите противници, както направи това германският народ през дългите години на изпълняване наложените му диктати. и ако всички тези жертви не можаха да доведат до едно действително умиротворение на народите, причината за това се криеше само в същината на един договор, който, в опита си за увековечаване на понятията победители и победени, неизбежно трябваше да увековечи и омразата и враждата.

Народите с право би трябвало да очакват, че след тази най-голяма в световната история война ще бъде извлечена поуката, до каква степен, особено за европейските народи, величината на възможните печалби зависи от величината на дадените жертви. Затова когато, по силата на този договор, на германския народ беше наложено да разруши своите укрепления, за да се направи възможно едно всеобщо световно разоръжаване, безброй хора повярваха, че в това трябва да се вижда само белег за проникването на едно спасително вразумяване.

Германският народ унищожи своите оръжия. Уповавайки се на верността към договорите на своите бивши военни противници, той изпълни просто с фанатическа вярност дори и самите договори. По вода, по суша и във въздуха беше премахнат, разрушен и унищожен неизброим военен потенциал. На мястото на някогашната милионна армия се създаде, по желанието на силите, които бяха диктували договора за мир, една малка наемна войска със съвсем незначително, от военно гледище, въоръжение. Политическото ръководство на нацията, обаче, се намираше по онова време в ръцете на хора, чиито корени в духовно отношение се криеха единствено в света на държавите-победителки. С право германският народ можеше да очаква, че поне поради тази причина, останалият свят ще изпълни също така своите обещания, както сам германският народ, с пот на чело, с хилядократни нужди и неизказуеми лишения работеше за изпълняването на договорните си задължения.

Никоя война не може да стане трайно състояние на човечеството. Никой мир не може да бъде увековечаване на войната. Един ден победители и победени трябва да намерят отново пътя към общността на взаимното разбирателство и доверие.

В продължение на едно и половина десетилетия германският народ се надяваше и очакваше, че краят на войната най-накрая ще стане край - и на омразата и враждата. Целта на Версайския договор за мир, обаче, изглеждаше да не е тази - да даде на човечеството окончателен мир - а по-скоро да го държи в постоянна омраза.

Последиците не можеха да не дойдат. Откакто правото окончателно отстъпи мястото си на силата, една постоянна несигурност спъва и пречи на развоя на нормалните функции в живота на народите. При сключването на този договор съвсем беше забравено, че възстановяването на света не може да бъде осигурено чрез робската работа на една изнасилена нация, а само чрез доверчивото сътрудничество на всички. А за това сътрудничество най-първа предпоставка е премахването на военната психоза. Забравено беше още и това, че проблематичният въпрос за виновността за войната от историческо гледище не може да бъде обяснен с това, че победителят е накарал победения, да подпише своето признание за виновност, като въведение към един договор за мир. Забравено беше още, че, в такъв случай, последната вина за войната най-лесно може да се установи от съдържанието на един такъв диктат!

Германският народ е най-дълбоко убеден в своята невинност за войната. Може би и другите участници в това трагично нещастие да имат същото убеждение за себе си. Толкова по-необходимо е, обаче, в такъв случай, да се правят усилия, щото от едно такова убеждение за невинността на всички да не произлезе, пък една трайна вражда завинаги. А също така и поради едно неестествено увековечаване на понятията „победители” и „победени”, да не се създаде едно вечно правно неравенство, което ще изпълни едните с понятно високомерие, а другите - с горчив гняв.

Не е случайно това, че след едно такова боледуване на човечеството, удължавано изкуствено толкова години, трябва да се появят известни последици.

Един покъртителен упадък в стопанския живот беше последван от един не по-малко застрашителен общополитически упадък. Но какъв смисъл имаше изобщо Световната война, щом като последиците се проявяват - не само за победените, но и за победителите - само в една безкрайна редица стопански катастрофи?

Благополучието на народите не стана по-голямо, а тяхното политическо щастие и тяхното човешко задоволство не станаха по-задушевни и по-дълбоки! Цели армии от безработни образуваха едно ново съсловие в обществото. И както в стопанско отношение се разклаща устройството на нациите, така започва да отслабва постепенно и тяхното обществено устройство.

От тези въздействия на договора за мир и на обусловената от него всеобща несигурност страдаше най-много Германия. Броят на безработните се качи на една трета от броя на хората, които при нормални условия са заети в стопанския живот на нацията.

Това значи, че в Германия, като се смятат и членовете на семействата, кръгло 20 милиона души от всичките 60 милиона се взираха без средства за съществуване в едно бъдеще без никакви изгледи за благоприятна промяна.

Беше само въпрос на време, кога тази армия от стопански обезнаследени хора ще се превърне в една войска от политически и обществено отчуждени от света фанатици!

Една от най-старите културни страни на днешното цивилизовано човечество стоеше, с повече от шест милиона комунисти, пред прага на една катастрофа, на която само безчувственото безразсъдство можеше да не обръща внимание. Ако червеният бунт беше преминал като стихиен пожар над Германия, тогава сигурно и в западните културни страни на Европа щяха да разберат, че не е безразлично, дали на Рейн и на Северно море стоят на стража предните постове на една духовно, революционно, експанзивна азиатска световна империя, или пък миролюбиви германски селяни и работници, които с искрена привързаност към другите народи на нашата европейска култура, искат да си изкарват с честен труд хляба. Като дръпна Германия настрана от тази застрашаваща я катастрофа, Националсоциалистическото движение спаси не само германския народ, но си спечели една историческа заслуга и по отношение на останалата част от Европа.

А тази националсоциалистическа революция преследва само една цел - възстановяване на реда у собствения народ, създаване работа и хляб за нашите гладуващи маси, обявяване понятията чест, вярност и благоприличие като елементи на един дълбок морал, който не може да принесе никаква вреда на другите народи, а само всеобща полза. Ако Националсоциалистическото движение не беше представител на едно идеално идейно богатство, на него никога нямаше да може да се удаде да спаси нашия народ от последната катастрофа. На това идейно богатство Движението остана вярно не само във времената на борба за власт, но и във времената, когато притежаваше вече властта Всичко порочно, всяко безчестно намерение, всяка измама и корупция, които се бяха насъбрали у нашия народ от злощастния Версайски договор насам, бяха нападани и преследвани от нас. Това Движение се натовари със задачата - да бъдат отново възстановени в техните права: верността, вярата и благоприличието, без оглед на личностите.

От осем месеца насам ние водим една героична борба срещу комунистическата заплаха на нашия народ, срещу загниването на нашата култура, срещу разложението на нашето изкуство и срещу отравянето на нашия обществен морал. На отричането на Бога, на гавренето с религията ние сложихме край. Ние дължим смирена благодарност на Провидението, задето то не остави да бъде безуспешна нашата борба срещу злините на безработицата и за спасяването на германския селянин в рамките на една програма, за чието осъществяване ние бяхме пресметнали четири години, само за осем месеца - от 6 милиона безработни, два и четвърт милиона бяха отправени отново към едно полезно производство.

Най-добрият свидетел за това огромно постижение е самият германски народ Той ще докаже на света, колко твърдо стои зад един режим, който не познава никаква друга цел, освен тази - да помага с дела на миролюбивия труд и на благонравната култура за възстановяването на един свят, който днес не е много щастлив.

Този свят, обаче на който ние не правим нищо лошо и от който искаме само едно - да ни остави да работим мирно, от месеци насам ни преследва с поток от долни лъжи и клевети. В Германия се извърши една революция, която не изкла, като френската или руската, цели хекатомби от хора и не изби заложниците, която не унищожи чрез огнехвъргачки, като въстанието на комунягите в Париж или като червените революции в Бавария и Унгария, културни постройки и произведения на изкуството, а при която, напротив, нито една единствена витрина не беше строшена, нито един магазин не беше разграбен и нито една къща не беше повредена.

Въпреки това, някои клеветници разпространяват цял поток от съобщения за жестокости. Тези съобщения могат да бъдат сравнени само с фабрикуваните от същите елементи лъжи в началото на Световната война!

Десетки хиляди американци, англичани и французи бяха през тези месеци в Германия и можаха да направят със собствените си очи констатацията, че няма друга страна в света с повече спокойствие и повече ред, отколкото днешна Германия, че в никоя държава на свата личността и собствеността не могат да бъдат зачитани повече, отколкото в Германия. Но и че в никоя страна, може би, не се води по-упорита борба срещу онези, които мислят като престъпни елементи, че могат да оставят своите низки инстинкти да бушуват свободно във вреда на другите хора. Те и техните комунистически помагачи са онези, които днес, като емигранти, се мъчат да насъскват едни срещу други честни и порядъчни народи.

Германският народ няма основание да завижда на останалия свят за тази негова печалба. Ние сме убедени, че са достатъчни само няколко години, за да бъдат напълно отворени очите на честолюбивите членове на другите народи, та да видят вътрешната стойност на онези „достойни” елементи, които, под благоприятния за тях статут на политически бежанци, опразниха областите на своята по-голяма или по-малка стопанска безскрупулност!

Но какво би казал този същият свят за Германия, ако ние тук бихме устроили, например, една съдебно-следствена комедия в полза на един субект, който се е опитал да подпали британския парламент - една комедия, чийто единствен смисъл би могъл да бъде само този - да постави стойността на британското правосъдие и на неговите съдии по-низко от стойността на един такъв негодник? Като германец и националсоциалист, аз не бих имал никакъв интерес да се застъпвам в Германия за един чужденец, който в Англия се опитва да минира държавата или тамошните закони, или пък се мъчи да унищожи с огън върховното представителство на английската конституция. И дори ако този субект би бил германец - от какъвто позор дано Бог да ни пази! - ние не бихме го скривали, а само бихме съжалявали най-дълбоко, че е трябвало да ни се случи едно такова нещастие и бихме имали само желанието, британското правосъдие да освободи безмилостно човечеството от един такъв вредител.

И обратното, ние притежаваме достатъчно чест, за да бъдем възмутени от една сцена, която, вдъхновена от тъмни личности, трябва да служи за посрамването и накърняването на честта на върховния германски съд. И на нас ни става много мъчно при мисълта, че чрез такива методи народите се насъскват и отчуждават едни от други, народи, за които знаем, че вътрешно стоят на недосегаема висота над тези елементи, народи, които искаме да почитаме и заедно, с които бихме искали да живеем в искрено приятелство.

На тези провалили се и малоценни субекти се удаде да предизвикат в света една психоза, чиято вътрешна болезнено-истерична раздвоеност може да бъде назована почти класическа. Защото същите тези елементи, които, от една страна, плачат над „потискането” и „тиранизирането” на бедния германски народ от националсоциалистическите властници, заявяват, от друга страна, с най-безсрамно безгрижие, че уверенията на Германия в нейното миролюбие намали никакво значение, понеже те били давани само от неколцина националсоциалистически министри или от Райхсканцлера, докато всред народа бушувал необуздан военен дух. Така е: според нуждата, германският народ бива представян пред света ту като нещастен и заслужаващ съжаление, ту пък като брутален и агресивен.

Аз схващам като белег на едно по-благородно чувство за справедливост това, че френският министър-председател Даладие[2] в последната си реч намери думи, които свидетелстват за един дух на примирително разбиране и за които ще му бъдат искрено благодарни милиони германци. Национал социалистическа Германия няма друго желание, освен да насочи съревнованието на европейските народи отново към онези области, в които те дадоха на цялото човечество, при най-благородно взаимно съперничество, онези неоценими блага на цивилизацията, на културата и на изкуствата, които обогатяват и красят днес образа на света.

Също така, с изпълнено от надежди вълнение, ние си вземаме бележка от уверението, че френското правителство, под водачеството на своя сегашен шеф, няма намерение да обижда или да унизява германския народ. Ние сме покъртени при изтъкването на - за жалост - твърде печалната истина, че тези два големи народи толкова често в историята са жертвали на бойните полета кръвта на своите най-добри младежи и мъже. Аз говоря от името на целия германски народ, когато давам уверението, че всички ние сме изпълнени от искреното желание да премахнем една вражда, която, по своите жертви, не стои в никакво отношение с никаква възможна печалба.

Германският народ е убеден, че честта на неговото оръжие е останала чиста и неопетнена в хиляди сражения, точно така, както и ние виждаме в лицето на френския войник само своя стар, но славен противник. Ние и целият германски народ бихме били щастливи при мисълта, че ще можем да спестим на децата и внуците на нашия народ онези мъки и страдания, които самите ние, като честни хора, трябваше да гледаме и дори да понасяме в течение на страшно дълги години.

Историята през последните 150 години, при целия свой променлив развой, трябва да е поучила поне в едно двата народа, а именно в това, че колкото кръв и да се пролива, трайни съществени промени не са вече възможни. Като националсоциалист, обаче, изхождайки от нашите национални принципи, аз отхвърлям, заедно с всички свои привърженици, идеята, че хора от чужд народ, които няма да ни обичат, ние можем да спечелим с цената на кръвта и живота на онези, които ни са мили и скъпи. Би било едно огромно събитие за цялото човечество, ако двата народа веднъж завинаги изгонят насилието от своя общ живот. Германският народ е готов на това.

Ние държим откровено на правата, които ни са дадени от самите договори, но, заедно с това, аз искам да заявя също така откровено, че извън това за Германия не съществуват вече никакви териториални конфликти между двата народа. След възвръщането на Саарската област към Райха, само един безумец би могъл да мисли за възможност за война между двете държави, за каквато, гледано от наше становище, не може да има никакво оправдано от морала и от разума основание. Защото никой не би могъл да иска да бъде унищожен цветущият живот на милиони хора, за да се постигне една поправка на сегашните граници, която ще има проблематични размери и също такава стойност!

И ако, въпреки това френският министър-председател пита, защо, в такъв случай, германската младеж марширува и се движи в боен ред, тогава трябва да кажем, че това не се прави, за да се демонстрира срещу Франция, а за да се покаже и документира онова политическо формиране на волята, което беше необходимо за повалянето на комунизма и което ще бъде необходимо, за да бъде комунизмът, държан в подчинение. В Германия има само един носител на оръжие - и това е войската. И обратното, за националсоциалистическите организации има само един неприятел - и това е комунизмът. Светът трябва да се примири, обаче, с това, че германският народ избира за своята вътрешна организация, насочена към запазването на нашия народ от тази опасност, именно онези форми, които единствени могат да гарантират успех. Когато останалият свят се укрепява с неразрушими укрепления, строи огромни въздушни ескадри, конструира исполински танкове, излива огромни оръдия - то той не може да говори за някаква заплаха, само заради това, че германските националсоциалисти съвсем без никакво оръжие маршируват в редици по четирима и по този начин дават видим израз и дейна закрила на германската народна общност!

Но когато, по-нататък, френският министър-председател повдига въпроса, защо, в такъв случай, Германия иска оръжие, което по-късно ще трябва да бъде премахнато, тогава тук се открива едно заблуждение. Защото германският народ и германското правителство не са искали изобщо никога оръжие, а само равноправие. Когато света решава, че всички оръжия, до последната картечница, трябва да бъдат отстранени, ние сме готови да се присъединим веднага към една такава конвенция. Когато светът решава, че определени оръжия трябва да бъдат унищожени, ние сме готови да се откажем предварително от тях. Но когато светът разрешава на всеки народ определени оръжия, тогава ние не сме готови да се оставим да бъдем изключени от това право, като че ли сме народ с по-малки права!

Когато ние, съобразно със своето убеждение, застъпваме честно това свое гледище, ние сме по-почтени партньори за останалите народи, отколкото ако бихме били готови, в разрез с това свое убеждение, да приемем унизителни и накърняващи честта ни условия. Защото, чрез своя подпис, ние даваме като залог цял един народ, докато безчестният и безхарактерен делегат бива само отхвърлян от собствения си народ.

Когато искаме да сключим договори с англичани, французи или поляци, ние предварително желаем да ги сключим само с хора, които мислят стопроцентово като англичани, французи или поляци и действат от името на своите народи. Защото ние не искаме да сключваме пактове с делегати, а желаем договори с народи.

И ако днес се браним срещу известни безсъвестни подстрекателства, ние правим това само затова, защото не подстрекателите, а - за жалост - народите ще трябва да плащат с кръвта си греховете на това световно отровителство!

Едно време, тогавашните германски правителства влязоха с доверие в Обществото на народите, защото имаха надеждата, че в него ще намерят един форум за справедливо уреждане интересите на народите, но и преди всичко, за искреното помирение на бившите противници. Това изискваше, обаче, предварителното признаване, най-сетне, на равноправие за германския народ.

При същата предпоставка последва и участието на Германия в конференцията по разоръжението. Обаче, декласирането, като неравноправен член на една такава институция или конференция, е непоносимо унижение за честолюбива нация от 65 милиона хора и за едно не по-малко честолюбиво правителство!

Германският народ изпълни до крайния предел своите задължения за разоръжаване. Сега е ред на въоръжените държави да изпълнят също така аналогичните свои задължения.

Германското правителство не взема участие в тази конференция, за да издейства за германския народ отделни оръдия или картечници, а за да сътрудничи, като равноправен фактор, за всеобщото световно умиротворяване. Сигурността на Германия не е по-малко право, отколкото е сигурността на останалите нации. Когато английският министър г-н Болдуин[3] казва, че е самопонятно, щото под разоръжение Англия да може да разбира само разоръжаването на по-добре въоръжени държави едновременно с въоръжаването на Англия, докато се достигне до едно общо ниво на равновесие, тогава би било несправедливо да се хвърлят упреци върху Германия, когато тя, като равноправен член на конференцията, се застъпва, в края на краищата, за същото право и за себе си.

В това искане на Германия, обаче, не може да се крие изобщо никаква заплаха за останалите сили. Защото отбранителните съоръжения на другите народи са построени на базата на най-тежките нападателни оръжия, докато Германия не иска никакви нападателни оръжия, а само онези отбранителни оръжия, които сега и в бъдеще не са забранени, а са позволени на всички народи. Но и в това отношение Германия предварително е готова да се задоволи числено с един минимум, който не стои в никакво съотношение с гигантското въоръжаване с нападателни и отбранителни оръжия на нашите бивши противници. Съзнателното инкриминиране на нашия народ, което обаче, се крие в това, че на всеки народ в света се признава едно самопонятно право, което само на нас се отрича, ние чувстваме като увековечаване на онова обвинение, което за нас е непоносимо. Още през май в своята реч за мира аз заявих, че при такива предпоставки ние, за най-голямо наше съжаление, няма да бъдем вече в състояние да членуване в Обществото на народите или да вземаме участие в международни конференции.

Хората, които ръководят днес Германия, нямат нищо общо с платените предатели от ноември 1918 г. Навремето всички ние точно както всеки порядъчен англичанин и всеки порядъчен французин, изпълнихме своя дълг към нашето отечество, като рискувахме живота си. Ние не сме отговорни за войната, не сме отговорни за онова, което се случи през нея, а се чувстваме отговорни само за това, което всеки почтен човек трябваше да направи при тази нужда на своя народ и което ние действително направихме. Ние сме привързани със също така безгранична любов към своя народ, с каквато желаем от цялото си сърце разбирателство с другите народи и се опитваме да го постигнем навсякъде, където изобщо ни се дава възможност за това. Но за нас, като представители на един честен народ и на едно честно собствено Аз, е невъзможно да вземаме участие в разни институции, при предпоставки, които са поносими само за един безчестен човек. Най-сетне, възможно е едно време да е имало хора, които може да са мислили, че и при такова тежко положение трябва да вземат участие в международни споразумения. Няма значение да се установява сега, дали та са били най-добрите хора от нашия народ. Светът, обаче, може да има само един интерес - да преговаря с честните, а не със съмнителните хора на един народ, с първите, а не с последните да сключва договори. Но и от своя страна да държи сметка за чувството за чест на един такъв режим, както и ние сме благодарни, че можем да се сношаваме с почтени хора. Това е толкова по-необходимо, понеже само при такава атмосфера могат да се намерят средствата, които водят към едно действително умиротворяване на народите. Защото духът на една такава конференция може да бъде само дух на едно искрено разбирателство, тъй като иначе изходът на всички тези опити ще бъде предварително обречен на неуспех. Понеже от изявленията на официалните представители на редица велики държави разбрахме, че последните засега не мислят за действителното равноправие на Германия, то тази Германия засега не желае да се натрапва по-нататък на другите народи при едно толкова недостойно положение.

Заплахите със сила, когато се осъществят, могат да бъдат само нарушения на правото.

Германското правителство има най-дълбокото убеждение, че неговият зов към цялата германска нация ще докаже на света, че миролюбието на правителството, както и неговите схващания за чест са копнеж за мир и понятие за чест на целия германски народ.

За да документирам това твърдение, аз се реших да помоля господин председателя на Райха да разпусне Райхстага, та в едни нови избори, които са винаги едно допитване до народа, да се даде възможност на германския народ да направи една историческа изповед и то не само в смисъл на одобрение на правителствените принципи, но и като безусловно обвързване с тях.

Дано от тази изповед светът остане с убеждението, че в тази борба за своето равноправие и за своята чест германският народ се обявява безрезервно идентичен със своето правителство, но още и че правителството и народът в действителност са изпълнени единствено от желанието да помогнат да бъде приключена една човешка епоха на трагични заблуждения, на печални спорове и на борба между онези, които, като обитатели на най-значимия в културно отношение континент, ще имат да изпълняват в бъдеще една обща мисия по отношение на цялото човечество.

Дано на тази мощна проява на миролюбието и на понятието за чест на нашия народ, да се удаде да създаде за вътрешното съотношение между европейските държави онези предпоставки, които са необходими не само за приключването на едни вековни недоразумения и спорове.

Но и за изграждането на една по-добра общност, за събуждане на съзнанието за един по-висш общ дълг, произлизащ от общи равни права!