Организационните задачи на новата власт

Прокламацията на Фюрера за откриването на партийния конгрес в Нюрнберг, на 2 септември 1933

Когато през 1919 година Националсоциалистическото движение беше извикано на живот, за да постави на мястото на марксистко-демократическата република един нов Райх, това начинание изглеждаше да е безумие, без възможности за успех. Именно умуващите хора на разума бяха онези, които, поради своето повърхностно историческо образование, можеха да намерят за един такъв опит най-много една съжалителна усмивка.

Повечето от тях разбираха много добре, че Германия отиваше към лоши бъднини, че властодръжците на ноемврийската държава бяха отчасти твърде лоши, а от части и твърде негодни, за да ръководят успешно нашия народ – това, по-голямата част на така наречената национална интелигенция разбираше, но тя не можеше да разбере, че този нов режим не може да бъде надвит с онези сили, които от 50 години насам непрестанно отстъпваха пред пристъпите на марксизма, за да капитулират най-сетне жалко пред него, в часа на върховното изпитание. Може би, това се дължеше доникъде и на личното престаряване на бившето национално политическо ръководство на народа. Тези личности не можеха и не искаха да признаят периодите, които са необходими за възстановяването силите на един народ.

Ние, националсоциалистите, се различавахме от буржоазния интелектуален свят по това, че разбирахме ясно предпоставките за едно преодоляване на марксизма и действахме съобразно с това.

Първата предпоставка се създаде от убеждението, че една власт, която е решена да убие духа чрез терор, не може да бъде съкрушена с благонравното мнение, че само духът може да надвие терора. Употребата само на духовни методи за борба има смисъл дотогава, докогато всички части на народа доброволно се подчиняват на резултатите на една такава духовна борба. В момента, обаче, в който марксизмът хвърли пред масите паролата: „Ако не искаш да бъдеш мой брат, ще ти строша главата!“, беше прокламирано едно юмручно право, на което духът, или трябваше да се противопостави със същото оръжие, или трябваше да изгуби своето влияние и по този начин да изгуби всяко историческо значение.

Ясно е, че от никое движение не може да се изисква друго нещо, освен това, което то е научило и усвоило в течение на своето оформяване. Буржоазните партии също така не могат да излязат извън себе си и да се издигнат над своя традиционен манталитет, както и – обратното – марксизмът трябва да си остане марксизъм. Това ще рече, обаче: Погрешно е да се вярва, че партийни организации, които в течение на десетилетия са се борили с повече или по-малко жалки духовни оръжия, сега изведнъж биха могли да извършат героични дела. Също така, както е погрешно да се мисли, че един ден, в своята последна борба, марксизмът ще се откаже от терористичните си склонности.

Това е и причината, поради която никога не бива да се мисли, че със стари и изживели времето си организации при ново ръководство би могло да се постигнат други дела. От никоя организация не могат да бъдат извлечени сили, които не са налице в нея. Духът, който ги е родил и който е господствал над тях в един постоянен развой, е търсил, намерил и събрал хората, които са отговаряли на неговия характер. Който – както казва Клаузевиц – издига „фалшивата мъдрост“ като господстващ закон в едно движение, не бива да се надява, че един ден ще открие в това движение героични фанатици. Затова грешка беше, когато, през 1919/20 година и по-нататък, хора, които разбираха нуждата на родината, вярваха, че една промяна в ръководството на буржоазните партии изведнъж ще им придаде сила, с която да бъде сразен вътрешният враг. Напротив: Всеки опит да бъде дадено на буржоазните партии едно неподходящо за тях ръководство трябваше да доведе неизбежно до раздвоение между ръководство и привърженици. След като в продължение на седемдесет години е била възвеличавана една фалшива демокрация, не може в седемдесет и първата година да се премине направо към диктатура. Това води до комични експерименти. Търсещи помощ, хората заемат чужди принципи, без да вярват сериозно в тях. Буржоазни партии си избират диктатор, но със скритата предпоставка, че в действителност той никога няма да диктува!

Ето защо, справянето с марксизма изискваше още от самото начало една организация, която в цялата си същина да е възпитана и следователно, пригодена за тази борба. Тази подготовка, обаче, изискваше необходимото време. Само който вземе в съображение престарялото политическо ръководство на буржоазните антиподи на марксизма, ще си обясни пълното неразбиране, което тези слоеве проявяваха към методите за борба на младото Националсоциалистическо движение. Като се абстрахираме от няколко изключения, възрастта убива не само физическата, но и духовната производителна сила; когато всеки иска да изживява лично оформяването и плодовете на своята борба, той търси по-леките методи за осъществяването на своите идеи, защото тези методи дават по-бързи резултати. С пълно неразбиране за всяко органическо развитие, изкорененият интелектуализъм се мъчи, чрез бързи експерименти, да заобиколи закона на израстването. Противно на това, националсоциализмът още от първия ден беше готов да започне трудната и продължителна работа за изработването на инструмента, с който се смяташе да бъде унищожен по-късно марксизмът. Но понеже този път не беше разбиран от повърхностното духовно образование на нашето политиканстващо гражданство, младото Движение можеше да положи началото на своя развой само сред онези слоеве, които бяха останали духовно непокварени, некомплицирани и затова и по-близки до природата. Това, което разумът на разумните не можеше да види, разбираше душата, сърцето и инстинктът на тези примитивно прости, но здрави хора! Една от задачите на бъдещето ще бъде да се установи отново единство между чувствата и разума, тоест да се възпита онова непокварено поколение, което с ясен разсъдък ще проумява вечната закономерност на развитието и по този начин, съзнателно ще намира отново пътя назад към примитивния инстинкт.

Като отправи към широките маси на нашия народ своя апел за образуването на едно ново Движение, националсоциализмът трябваше сугестивно да втълпи на малцината спечелени първоначално хора вярата, че един ден ще бъдат спасители на отечеството. Този проблем за възпитаването в самоувереност и вяра в собственото Аз беше също толкова важен, както и труден. Хора, които, поради своя обществен и стопански произход, в повечето случаи заемаха само един подчинен, дори нерядко принизен ранг, трябваше да получат политически убеждението, че един ден ще представляват ръководството на нацията. Самата борба, която националсоциализмът трябваше да изнесе срещу един неприятел с толкова голямо надмощие, ни натоварваше с дълга да засилим с всички средства вярата в Движението, а заедно с това и самосъзнанието на отделния борец. Буржоазният свят намираше винаги само присмех и подигравка за нашият метод, с който ние се стараехме да внушим на малкото Движение от онова време една „надменна грандомания“, както я наричаха хората тогава, че един ден това Движение ще води германския Райх. И все пак, фанатичната вяра в победата на Движението беше предпоставката за всеки действителен по-нататъшен успех. Но психологически най-ефикасното средство в това възпитание беше – редом с изнасянето на всекидневната борба и свикването с неприятеля – видимото демонстриране на принадлежността към едно голямо и силно Движение! Затова нашите масови събрания служеха не само за спечелването на нови привърженици, но, преди всичко, и за заздравяването и за моралното засилване на вече спечеленото. Докато духовитите водачи на нашия буржоазен свят говореха за „тайната дейност“ и в чайни кръжоци разискваха върху дълбокомислени трактати, национал-социализмът започна своя поход сред народа. Ние устроихме стотици хиляди манифестации. Стотици и стотици хиляди пъти нашите оратори са били в залите на събранията, в малките опушени кръчмарски стаи, в голямата спортна арена и в стадионите. И всяка манифестация не само ни спечелваше нови хора, но и преди всичко укрепваше старите привърженици и ги изпълваше с онази сугестивна самоувереност, която е предпоставка за всеки голям успех. Другите говореха за демокрация и отбягваха народа. Националсоциализмът говореше за авторитарност, но се биеше и бореше заедно с този народ, така, както никое друго движение в Германия.

Затова и партийните конгреси на Националсоциалистическото движение никога не можеха да се сравняват с онези караници на свадливи парламентаристи, партийни и синдикални секретари, които слагаха своя отпечатък върху партийните конгреси на другите организации...

Едно чудо се извърши в Германия. Това, което ние очаквахме през дългите години на нашата борба; в което всички ние пламенно вярвахме; за което бяхме готови да дадем всяка жертва – и ако е необходимо, и собствения си живот – сега стана действителност!

Националсоциалистическата революция надви държавата на предателството и лъжесвидетелстването и издигна на нейно място отново един Райх на честта, верността и благоприличието. Но всички ние преживяхме голямото щастие, че не трябваше да извършим тази революция като водачи на „историческото малцинство“ “срещу мнозинството на германската нация. Ние сме радостно облекчени, за това, че германският народ, в края на нашата борба, още преди колелото да се обърне, се присъедини към нашите принципи с подавляващо мнозинство. Така стана възможно, щото едно от най-големите преобразования да бъде осъществено почти без никакво проливане на кръв. Благодарение блестящата организация на Движението, което беше носител на тази революция, в нито един момент на това историческо преобразование инструментът на ръководството не падна от ръката ни. С изключение на фашистката революция в Италия, никое историческо събитие от подобен род не може да бъде сравнено с Националсоциалистическото движение, по своята вътрешна дисциплина и по своя ред. Факта, че днес огромното мнозинство на германския народ стои зад нас във вярна привързаност към новия режим, ние всички чувстваме като особено щастие. Защото хубаво е да знаеш, че имаш властта в своите силни ръце, но по-хубаво и по-щастливо е, да можеш да се радваш на любовта и на привързаността на един народ!

И докато вие сте събрани тук в тази зала, милиони германски мъже и жени, както и германската младеж, изживяват този ден заедно с нас. Националсоциалистическото движение стана германският Райх, германската държава. След знамето на нашата някогашна опозиция днес марширува германската нация!

И това също е най-сигурният гарант за окончателния успех на нашето дело.

Както болният не може да бъде излекуван единствено чрез изкуството на лекаря, ако неговото собствено тяло не оказва никаква съпротива на чукащата на вратата смърт и ако е изгаснала дори волята за запазване на живота, така и никой народ не може да бъде спасен от гибел единствено чрез политическото ръководство, ако той сам по себе си е изгубил вече стойността на своето вътрешно съдържание, или пък, ако на политическото ръководство не се удаде да събуди волята на всички и да я постави в служба на спасението. Не само възвръщането на външната свобода изисква доброволния съпровод на народните маси, а и стопанските проблеми не могат да бъдат решени, ако не се сполучи да се направи така, че мероприятията на правителството да се ползват с доверието на целия народ...

Ако фашизмът може да служи за пример, като едно историческо дело, което донесе спасението на италианския народ, националсоциализмът пое върху себе си изпълнението на същата мисия по отношение на германския народ. Затова ние няма да търпим, носителите на някогашната разруха на нашия народ, чрез своята вечно отрицателна дейност на разложението, да продължават и по-нататък да правят германския народ безволев, или макар само несигурен, в едно време, когато той трябва да помага с цялата си воля, за да бъде избегната катастрофата, да бъде преодоляна кризата. Затова, една от най-важните задачи на Движението ще бъде, да обяви неумолима война на тези рушители на съпротивителната сила на нашия народ и да прокара тази борба до тяхното пълно унищожение или подчинение. Като единствена носителка на държавната власт, Партията трябва да разбере, че отсега нататък цялата отговорност за развоя на германската съдба тежи върху нея. Предвид международното разпространение на най-главните ферменти на това разложение и на произлизащите оттам особени опасности за Германия, ние ще трябва толкова повече да се погрижим, щото духът на съмнението и духът на колебливостта или на отпуснатостта, да бъдат без остатък прогонени от нашия народ. Ние, националсоциалистите, минахме през един твърде дълъг период на преследване и потисничество, така че познаваме добре действителната стойност на неустановените демократически фрази на човечеството, които нашите политически противници разпространяват. Ние сме решени да действаме съобразно с това свое познание! Възпитателната работа, която Движението ще трябва да извършва, е огромна. Защото не е достатъчно държавата да бъде организирана според определени принципи, а е необходимо народът да бъде вътрешно възпитан. Само когато народът непрестанно взема вътрешно участие в принципите и методите, които крепят и движат неговата държавна организация, ще израсне един жив организъм, вместо да имаме една мъртва – понеже е само формална – механистична организация.

Само онова, което е изпълнено с живот, ще може, за своето запазване, да изисква живота на другите и ще успее да го използва!

*

Затова и този партиен конгрес има дълга да засили и заздрави чудесното доверие на нашия народ. Активният борец на Партията, комуто щастието е позволило да взема участие в тези конгреси, трябва отново да бъде укрепен в своята вяра в Движението и така да излезе в своя жизнен кръг, за да действа там като апостол на националсоциалистическата идея и за национал-социалистическото дело. Германският народ ще бъде щастлив да види, че Движението, на което той е поверил с твърда вяра своята съдба, чертае на нацията смело и самоуверено нейния път.

Издигането и удивителната крайна победа на Национал-социалистическото движение никога не биха дошли, ако ние, като партия, някога бихме търпели принципа, че в нашите редици всеки може да прави, каквото си иска. Тази парола на демократическата разюзданост води само към несигурност, към необузданост и накрая към упадък и разпадане на всяка власт. Възражението на нашите противници, че ние самите сме се възползвали едно време от тези права, не издържа критика. Защото ние се възползвахме от едно неразумно право, което беше неразделна част на една неразумна система, за да съборим тази система заради нейната неразумност. Не пада нищо, което не е узряло за падане. Когато едно време падна старата Германия, тя доказа точно така своите вътрешни слабости, както и ноемврийската република ги доказа сега за всекиго. Ние само тогава не бихме имали право да се борим навремето с тези оръжия, ако бихме оставили, щото нашето собствено състояние да изпадне в същата вътрешна нелогичност и слабост!

Затова Партията, чрез своята политическа възпитателна работа сред германския народ, ще трябва да прави германския човек все повече духовно имунизиран срещу всяко връщане към това минало. Като отричаме парламентарно-демократическия принцип, ние застъпваме най-настоятелно правото на народа да нарежда сам своя живот. Но ние не признаваме в парламентарната система никакъв действителен израз на народната воля, която логически може да бъде само една воля за запазването на народа; ние виждаме в парламентарната система едно погрешно представяне на тази воля, ако не дори и едно изопачаване. Волята на един народ за утвърждаване на неговото съществувание се проявява най-ясно и най-полезно в неговите най-добри личности! Те са представителното ръководство на една нация и само те могат да бъдат и гордостта на един народ, но никога не и онези парламентаристи, чието рождено място е изборната урна и чийто баща е анонимната избирателна бюлетинка. Творческото изграждане на бъдещото ръководство на нацията, чрез нейните най-способни личности, ще изисква години. Смисленото възпитание на народа ще изисква много десетилетия.

Ако партийните конгреси на нашето Движение винаги са били образец на дисциплина и организация, това е било само затова, защото Движението знае, че то не може да изисква и да очаква от своите привърженици нищо, което то самото не може да извърши образцово. Като прокарва отгоре до долу праволинейно принципа на авторитета и дисциплината в партийната организация, то получава моралното право да изисква същото и от последния наш сънародник. И то трябва да прави това! Защото, колкото по-големи са задачите, които ни поставя настоящето, толкова по-голям трябва да бъде авторитетът на онези, които трябва да решат тези задачи. Важно е, щото самоувереността на ръководството на цялата организация, чрез своите решения, да вдъхва безусловно доверие, както в партийните членове, така и в привържениците. Защото народът с право никога няма да разбере, как така проблеми, по които неговото ръководство не може да бъде наясно, изведнъж му се поставят за разискване, а по този начин, следователно и за разясняване. Може да се допусне, че и твърде мъдри хора не могат да стигнат до една съвсем пълна яснота по особено трудни въпроси. Но когато едно ръководство поставя точно такива проблеми на публично разискване и очаква да бъде взето становище по тях, това означава капитулация за самото ръководство. Защото по този начин ръководството очаква от широките маси по-голяма способност за преценка, отколкото притежава самото то. Тогава, обаче, то би трябвало да понесе и последиците и логически, да предаде ръководството на онези, които то отличава по този начин като повече годни да дават преценка!

В противовес на това, Националсоциалистическата партия трябва да бъде убедена, че тя ще успее, благодарение на метода на един обусловен от живата борба подбор, да намери и да събере в себе си политически най-способния материал в Германия. Тази общност трябва да признае между себе си същия закон, който тя иска да вижда спазван и от масата на нацията. Затова тя непрестанно трябва да възпитава сама себе си в идейните ходове на признаването, на авторитета, на доброволното поемане на най-строгата дисциплина, за да може да даде същото възпитание и на привържениците си. И в това отношение тя трябва да бъде твърда и последователна. Ясно е: нашите политически противници са бити. Тяхното собствено качество е изобличено като възможно най-малоценното. Единственото, в което те смятат, че могат да се надяват, е това: чрез умела разложителна работа постепенно да разхлабят националната дисциплина и да разклатят доверието на хората помежду им, както и по отношение на ръководството.

Нека този партиен конгрес се превърне в едно недвусмислено предупреждение към авторите на всички тези опити! Тази Партия е днес по-здрава в своята организация, отколкото когато и да било по-рано, решителна в своята воля, твърда в своето самообладание, безпрекословна в своята дисциплина и в зачитането на отговорния авторитет надолу и на авторитетната отговорност нагоре.

Само като произхождаме от този дух, ще можем да сполучим да калим нашето народно тяло, като оставим настрана всички мними и действителни различия в стопанския и в другия живот. Само по този начин ще можем да възпитаме гражданите, селяните, работниците и всички останали класи, да станат отново народ!

Затова задача на Движението е, да възпитава в този смисъл германския народ, германските хора, за да осигури на по-нататъшното законодателство радостното вътрешно разбиране и волята на всички сънародници. А ние ще съумеем да поемем върху себе си онова, което тогава, въпреки всичко, един или друг сред нашия народ няма да иска да разбере. Докато Партията застъпва принципи, които са абстрактно-правилни и могат да устоят на критиката на хилядолетията, критиката на настоящето не бива да ни смущава. Тежко ни, обаче, ако би било допустимо образуването на една опозиция с подобри принципи, с по-добра логика и следователно, с повече право, съвсем независимо от това, от коя област би произлязла тя, пък макар и тя да бъде само теоретична. Властта и нейното брутално приложение може да направи много нещо, обаче едно състояние може да се смята само тогава осигурено за продължително време, когато то се явява в себе си логическо и е идейно неатакуемо. И преди всичко: Националсоциалистическото движение трябва да се обяви за героизма – по-скоро да понесе всяка съпротива и всяка нужда, отколкото да се отрече, макар и само веднъж, от своите признати за правилни принципи. То може да бъде изпълнено само от един единствен страх, именно от страха, че някога би могло да дойде едно време, което ще ни изобличи или в неистинност, или в безидейност. Който иска да спаси един народ, може да мисли само героически. Героическата мисъл, обаче, трябва да бъде винаги готова да се откаже от одобрението на настоящето, когато правдивостта и истината изискват това. Както героят се отказва от своя живот, за да продължи да живее в пантеона на историята, така и едно действително голямо движение трябва да вижда в правилността на своята идея, в правдивостта на своята дейност онзи талисман, който сигурно ще го изведе от едно преходно настояще в едно безсмъртно бъдеще. . .

Да живее нашият народ!

Да живее Националсоциалистическата партия!