Речта на Адолф Хитлер, Райхсканцлер, в деня на „Националния празник на труда“, – 1-ви май 1933 г.

Съотечественици германци и германки,

„Месец май пак дойде“, така гласи една стара германска песен.

От векове насам, 1-ви май не е само символичния ден за началото на пролетта, той е и денят на радостта, на весели чувства в нашата душа.

Настъпи, обаче, една епоха, през която известни личности се опитаха да присвоят само за себе си тази дата, от която направиха, вместо ден на радостта, ден, символизиращ раздори и вътрешни борби в народа и по света.

Едно политическо учение, което се разпростирани сред народа, се помъчи да промени деня на подмладената природа – зората на пролетта – в ден на омраза, на братски самоизтребления, на страдания и борби.

С десетки години 1-ви май изглеждаше да става все повече и повече спомен за раздорите и разложението на германския народ. Сега, след един период, през който нашият народ беше претрупан от страдания, настъпва друг, в който германците започват да придобиват съзнание за себе си, следователно, готови да се разберат и обединят.

Днес ние можем отново да запеем старите стихове на песента:

„Месец май пак се върна, часът на пробуждането на нашия народ настъпи“.

Символът на класовата борба, на вечните раздори в Германия добива от днес съвсем друг смисъл. Той ще бъде за напред символ за обединението на германския народ, символ за възраждането на германското племе. Ето защо, ние избрахме този ден, в който природата се пробужда, като ден за пробуждане силата и енергията на германския народ.

Така също този ден е ден на производителния труд, производителен труд, който не се движи в тесни рамки, не е свързан със синдикати, с фабриката, с канторите и канцелариите, труд, който ние виждаме да се разпрострира по всички линии, резултатът, на който ще подържа съществуването и живота на нашия народ.

Германският народ преживя страшни часове. Преживените страдания не се дължат на липса на трудолюбие! Не! Милиони от нашите съграждани работят, както и по-рано; милиони от нашите селяни направляват ралото пред себе си; милиони от нашите работници стоят пред работните маси или пред наковалните. Милиони германски граждани са заети в своята работа, а има и милиони други, които биха искали да работят, но не могат, или пък нямат възможност.

Десетки хиляди хора намират изход от това бедствие, като слагат край на живота си, защото за тях изглежда, че земният живот им носи само нещастие и тъга и се утешават с мисълта, че в задгробния живот ще намерят утеха. Непоносими страдания, необясними нещастия са се стоварили върху нашите глави и породиха в душите ни чувство на обезкуражаване, даже и на отчаяние. И ние се питаме, защо е всичко това?

Дълбоката причина лежи в политиката. Германският народ е разделен вътрешно. Неговата жизнена сила се изчерпва във вътрешни борби. Той загуби доверието в своята собствена воля, в силата на своя собствен морал. Милиони германци отправят поглед към чужбина и от там се надяват, че ще им дойде помощ. Те се надяват, че все от някъде, извън Германия, може да им дойде щастие и спасение. Германският народ е разложен и в това негово разложение се изчерпва жизнената му сила, онази сила, която му е потребна в живота.

Ние имаме сега пред очите си резултатът от класовите борби и трябва да извлечем урок от тези резултати и да използваме дълбоко този урок. Ние разбрахме, че първият дълг, който ни се налага и с изпълнението, на който ние ще спасим германския народ, се заключава в следния принцип:

Германските граждани трябва да започнат да се опознават взаимно.

Милиони хора, разделени чрез професиите си, чрез изкуствено класово деление, чрез своето обществено положение, чрез кастово произхождение и които не можеха да се разбират помежду си, трябва да намерят пътя за взаимно сближение. Това е една голяма задача – ние това го знаем – една кардинална задача, още по-вече, че през последните 70 години между нашия народ се проповядваше, като политическа идея една истинска лудост, която преследваше крайната цел – политическия комплот срещу Германия и да наруши единството на германския народ. При такова положение не е лесно, да се пристъпи към едно коренно изменение и да се промени изведнъж манталитета на хората. Обаче, ние няма да загубим куража и от нищо няма да се страхуваме, да предприемем тази задача, нито пък ще се отчаяме от мисълта за неуспех. Това, което човешка ръка е направила, човешка ръка може и да го разруши. Това, което човешкото безумие е създало един път, човешкият разум може да го отстрани.

Ние сме твърдо убедени, че процесът за побратимяването и за взаимното разбиране не е процес, който може да се разреши в няколко седмици или в няколко месеца, пък дори и в продължение на няколко години. Но ние имаме непоколебимата воля и твърдото решение, да изпълним тази велика мисия пред историята на Германия, ние твърдо искаме да сближим отново германците и ако това те не го искат, ще ги заставим на сила.

Значението на 1-ви май от днес нататък и в продължение на векове, трябва да бъде за Германия един празник, който да сближава германския народ в големия механизъм на германската производителност; на този пролетен ден те трябва да си подават ръка, с вярата и убеждението, че никакви резултати не биха били постигнати, ако всички вкупом не допринесоха своя дял към общото дело. Ето защо, ние избрахме като девиз за днешния ден:

Почитай труда, уважавай работника!

Аз разбирам, че за милиони хора днес е много трудно, дори, като се абстрахират от омразата и враждите от миналото, да изпитват чувството на побратимяване, обаче има едно върховно обстоятелство, което се налага и което способства да влезем бързо в пътя на побратимяването. От каквото и естество да е работата, която един гражданин върши, той не трябва, обаче, да забравя, че неговият съотечественик – в каквато и област на деятелност да се движи – е необходим, щом той изпълнява своя дълг, че народът не съществува и не зависи от работата на правителството, от работата на дадена класа, която изпълнява физически или умствен труд, но че народът живее и се развива само с колективния и хармоничен труд на всички.

Има милиони хора, които вярват, че естеството на дадена професия отдава на този, който я изпълнява, едно особено достойнство. Такива хора изпадат в голяма грешка.

Вярно е, че може да се намерят хиляди хора между нас, които поставят почитането на личността в зависимост от службата, която тя изпълнява. Но това не може да се приеме. Уважението, което отдаваме към известни личности е в зависимост от начина, как тези личности изпълняват своя дълг.

Между нас има милиони работници, които се трудят в продължение на много години, без да могат да си осигурят дори безгрижни старини. С тези милиони хора ние трябва да се солидаризираме, защото техният идеализъм и тяхната преданост към труда улесняват съществуването и живота на всички.

Нещастие ще падне над главите ни, ако този идеализъм изчезне от душата на народа ни и ако преценката за личността се поставеше в зависимост от материални блага, които притежава. В такъв случай стойността на нашия народ ще бъде малка, неговата заслуга към културата – нищожна и животът му ще бъде кратък.

Няма нужда да убеждаваме работника, каква стойност представлява той, няма нужда да доказваме пред селянина, колко той е необходим за съществуването на държавата, а така също безцелно е да твърдим за значението и заслугите на умствените труженици.

Това, което трябва да се има предвид на първа линия, то е да се посвети всяка обществена класа върху значението на другите.

Нека отидем в градовете и там да посветим гражданите върху живота и значението на германския селянин. Нека идем по селата, за да им кажем, какво вършат гражданите за общия напредък на страната и колко труден, но полезен е животът на германските работници. На работници, на граждани и селяни, нека обясним, че без германския творчески ум, няма да има живот за Германия, че всички вкупом трябва да образуват едно общо: дух, разум и сила, работник, селянин и гражданин.

На днешния ден германският народ трябва добре да разбере, че трудът сам по себе си не може да създаде живота, ако той не произхожда от жизнените сили и волята на народа. Дейността и силата, трудът и волята, са елементи, които се допълват един-друг.

Само когато крепката сила на една нация е способна да закриля и защитава ценностите, създадени от нейния труд, само тогава приложението на труда може да бъде действително благотворно.

Вън от това, днешният ден трябва да бъде втълпен в съвестта на германския народ, който трябва постоянно да слуша следното: „Германски народе, ти ще бъдеш силен, само когато си обединен! Ти ще бъдеш могъщ, когато изгониш от твоето сърце духа на класовите борби и язвата на раздорите. Твоят труд може да бъде подкрепен от една гигантска сила, ако ти подчиниш тази сила на волята на твоята раса.“

Ние мечтаем за една националистическа Германия, която да може да осигури насъщния хляб на нашия народ и ние знаем, че заради това се изисква обединението на всички национални сили. Ако днес марксистите се смеят на нашите усилия, които наричат суетни, ние ще им дадем доказателства за противното. Мои приятели, нищо велико на земята не е дадено на човеците безплатно. Всеки успех трябва да бъде извоюван чрез тежки борби. Народното възраждане не е благодеяние, поднесено от провидението; то трябва да бъде постигнато чрез вътрешна борба. Ние нямаме основание днес да се оплакваме, че не сме принесли нашите жертви пред олтара на тази вътрешна борба.

Ние знаем, че ще успеем да бъдем достойни за това възраждане; ние ще извоюваме свободата на нашия народ. И тогава само ще се види, че марксизмът не е бил нищо друго, освен една теория. Тогава ще се види, че тази теория, на вид хубава и увлекателна, беше неспособна да създаде нещо полезно за народа.

Днешният ден, 1-ви май, ще трябва да ни припомня, че ние не възнамеряваме да разрушаваме, напротив, мислим да градим. Най-хубавият ден на пролетта не бива да служи като символ на борба, но като такъв на строителна работа, не като символ на разложение, а като такъв на национална солидарност, следователно – на напредък.

Не е една случайност, че нашите противници избраха, от 70 години насам, този ден, за да празнуват труда; те не успяха да завладеят колективната душа на германския народ, както ние направихме това още от първия ден. Ние способствахме, щото народът да разбере и изпита още от първия ден противоречието между теорията на марксистите и подновяването на природата. Народът не искаше повече да мрази, той не искаше повече да се бори, той се реши да се отърве от класовите борби и днес той чувства истинския и дълбок смисъл на първи май.

Ето причините, поради които днес в Германия милиони хора се отдават на своите радостни чувства и участват с гордост в кортежа на народното възраждане. Ако ние честваме днес за първи път този празник, ние искаме в същото време да разберем ясно задачите, които си предначертаваме да постигнем през периода, който ни предстои: ние искаме безвъзвратно да се борим, за да затвърдим новата политическа вяра, новите политически идеи, които завладяха нашия народ и ние искаме, те никога да не изчезнат, а дълбоко да се вкоренят в живота на нашия народ.

Ние искаме да се борим, щото новите идеи да залеят цяла Германия. Ние ще браним смело и решително знамето на народното възраждане против онези, които биха посмели да го смъкнат. Ние искаме да бъде постоянно будно доверието на германския народ в себе си и чувството за неговото достойнство. Ние знаем много добре това, което преживяхме в миналото и познаваме добре личностите, които представляваха това минало. Те бяха вкарали народа в задънена улица и проповядваха между него идеята, че той е народ от второ и трето значение на земното кълбо; те му внушаваха, че той не е способен за велики дела и че той не е достоен да притежава същите права, като другите народи. Нашите предшественици създаваха съзнателно това убеждение у народа за неговото безсилие, защото това отговаряше на безсилието на партиите, които тласкаха в безпътие този народ в продължение на много години. Сега ние искаме да го освободим от това иго и да му посочим друг път на живот, именно:

Германски народе! Ти не си народ от втора категория, макар и целият свят да желае това за теб! Ти не си народ от второстепенно значение, без качества и богатства! Германски народе, спомни си твоето минало, делата на твоите прадеди, творенията на твоето собствено поколение! Забрави 14-те години на политическо разложение и мисли за двехилядигодишната си история!

Мои скъпи съотечественици! Ние ви припомнихме това още от първия ден на нашата дейност, за да пробудим у вас убеждението, което е подкрепено от чувството на нашата вътрешна солидарност.

Германци! Вие съставлявате един силен народ, ако искате сами да бъдете силни!

Тези милиони хора, които манифестират днес в Германия, ще се върнат у дома си с чувството на солидарност и обединение,

Аз зная, другари, че утре вашите крачки ще бъдат по-енергични от днешните. Ние това го чувстваме. Днес народът може да бъде изнуден, може да се опитат да го оковат във вериги, обаче, нищо не може вече да ни накара да преклоним глава, нито да се подчиняваме.

Ние искаме да засилим не само твоето доверие в самия теб, Германски народе, но ние искаме още да затвърдим в теб вярата, която храниш към своето правителство, което се чувства свързано с теб, което е част от теб, което ти принадлежи, което се бори за теб и с теб и което не преследва други цели, освен онези, да те направи свободен и честит.

Най-накрая ние трябва, на този щастлив ден, да докажем на дело нашата солидарност. Когато ние обявихме намерението си, да създадем трудовата повинност, марксистите се нахвърлиха върху нас с обвинение, че ние пристъпваме към нова атака срещу живота на работниците. Защо беше това? Те знаяха много добре, че това съвсем не е атака против труда, нито против работника, но че тази атака е отправена против предразсъдъка да се мисли, че физическата работа е проста, долна работа. Ние днес искаме да изкореним този предразсъдък от Германия.

В една епоха, когато между нас има още милиони хора, които не разбират значението на физическата работа, ние искаме, германският народ да разбере чрез трудовата повинност, че физическата работа не унижава никого, напротив, както всяка друга работа, тя прави чест на онзи, който я изпълнява съвестно.

Ето защо, нашето твърдо решение е, че всеки германец, който и да бил той, от какъвто и произход и да е, богат или беден, син на учен или на работник, трябва поне веднъж в живота си да изпълни своята трудова повинност, за да привикне да изпълнява заповеди, за да може да ги дава, когато стане нужда.

Ние нямаме намерение да отстраним теориите на марксизма само повърхностно. Не! Ние сме решени да го изкореним из основи, ние искаме да спасим бъдещите генерации от подобен умствен разврат!

Интелектуални труженици и физическите работници не трябва по никакъв начин да се поставят в опозиция един срещу друг. Ние искаме да премахнем това предубеждение, което така лесно завладява личността и което предубеждение я кара да гледа с презрение другарите си, които не работят, освен физическа работа във фабриките, ателиетата и на полето. Не е достатъчно само, щото всеки германец да вземе участие във физическия труд; от своя страна и работникът трябва да привикне да уважава интелектуалния труд. Работникът трябва да разбере също, че никой няма право да гледа с презрение на другиго, да счита себе си по-високо от другите, но че всеки трябва да бъде готов да се подреди с всички в една голяма общност.

Новото течение на тази година ще се ознаменува с прилагането на трудовата повинност, а след 40 години – това ние го предвиждаме – трудовата повинност и физическата дейност ще придобият съвсем друго значение за милиони хора, така, както едновремешните селски пандури, които тогава представляваха отбранителната сила на германското население, отстъпиха място на сформируваната желязна германска армия.

Но тази година ние имаме да изпълним и друга една велика задача: да осигурим свободата на творческата инициатива от безумието на решенията на мнозинството. И това не само в парламента, но и във всички стопански инициативи. Ние знаем, че нашето стопанство не може да процъфти, ако не се постигне една синтетична хармония между свободата на творческия и отговорността към националния колективитет. Впрочем, ние ще дадем на договорите от частен и общ характер онова значение, което те заслужават. Хората не живеят, за да подържат договорите, а напротив, договорите са сключени, за да направят възможен живота на хората.

И накрая, ние ще се помъчим тази година да минем първия етап по пътя на едно органическо развитие на народната икономика.

В тази посока на действие ние ще изхождаме от основната констатация, че няма развитие в областта на стопанството и етнографията, която да не води началото си от самите основи на националния живот, а тези основи се съставляват от селската маса.

От селската къща пътят води към работника и след това към учения.

Ето защо, ние ще почнем най-напред със заздравяването на земледелието и с осигуряване на неговата производителност. Ние знаем, че там лежи първоначалното условие за подобрение и на останалите клонове на националната икономика. В продължение на 14 години нашите предшественици вършеха тъкмо обратното и ние видяхме последствията,

Градовете не бяха спасени, работниците също не бяха спасени, никаква помощ не получи и средната класа и всички бяха разорени еднакво!

На нас ни се налага и друга тежка задача: да разрешим задачата за безработицата чрез трудова програма, която ние ще разделим на две части. Преди всичко - частната инициатива. Ние ще предприемем в това направление тази година една работа от голям мащаб, благодарение на която ние ще приведем в изправност всички постройки и жилища в Германия и по този начин ще дадем възможност да бъдат отново използвани стотици хиляди безработни.

От тази трибуна, в този момент, ние бихме искали да отправим към германския народ следния позив:

„Германци! Не вярвайте, че задачата за трудовата повинност може да се разреши, ако само съзерцаваме звездите. Вие трябва сами да спомогнете за нейното разрешение. Вие трябва, чрез вашата компетентност и вашето доверие да направите всичко, за да има работа. Всеки е длъжен да купи и без да се колебае, това, от което има нужда; той не трябва да закъснее да направи своите поръчки, които ще му бъдат необходими един ден. Всеки шеф на предприятие, всеки домопритежател, всеки търговец и въобще всеки гражданин е длъжен да мисли за трудовите предприятия в Германия“.

Ако в настоящия момент цялата световна преса разпространява нелепости за сметка на Германия, ако по целия свят се правят опити да се клевети нашия народ, на нас не ни остава друго, освен да разчитаме на самите нас и чрез нашия собствен труд да опровергаем клеветите отвъд границите на Германия. Този позив отправям до милиони граждани, които трябва да разберат, че на тях им предстои да създадат работа на други милиони хора.

Независимо от това, ние имаме предвид изпълнението на една широка програма за обществени предприятия, които ние нямаме никакво намерение да пренебрегнем, а напротив, ще се помъчим още тази година да изпълним, именно: строителството на пътища и на нови шосета – мащабна инициатива, която изисква милиарди. Тези обществени инициативи, ние ще започнем с голям мащаб и ще преодолеем спънките, които се изпречат насреща. По този начин ние ще мобилизираме една върволица от обществени предприятия, които ще погълнат все повече и повече безработни.

Ние искаме да работим и ще работим, но всичко зависи от самия германски народ, от вас, от доверието, което имате към нас, от силата, която вие ще развиете, за да свържете вашата участ с онази на държавата. Всеки германец може да намери своето щастие в Германия само при условието, ако всички вкупом са обединени с висшата воля – да спасят Германия.

Ние знаем, че ни предстоят много големи трудности за преодоляване; ние вярваме твърдо, че човешката работа не е полезна, ако не е благословена от провидението. При все това, ние не сме от тези фаталисти, които вярват в щастието на онзи свят и заради това ние няма да пренебрегнем и най-последните усилия, за да постигнем целта си. Както в миналото, през последните 14 години, пътят, който изминахме, беше един път на изпитание, на борби, които често внасяха отчаяние в нашите редове, така и в бъдеще нашият път ще бъде труден.

Целият свят е против нас; навсякъде преследват нашите интереси. Никой не иска да признае нашето естествено право, да живеем като другите, нито пък ни се признава правото да покровителстваме нашето отечество.

Драги съотечественици! Ако целият свят е днес против нас, това обстоятелство още повече ни налага дълга, да бъдем сплотени и без страх да повтаряме:

„Вие сте свободни да правите, каквото искате! Но вие никога няма да ни заставите да преклоним глава, никога няма да ни заставите да понесем едно иго. Вие никога няма да попречите на нашия народ да иска равноправие за всички народи. Германският народ си е върнал самосъзнанието. Той не може да търпи повече хора в своята страна, които са против Германия. Ние искаме да дадем доказателства чрез нашето трудолюбие, нашата непоколебима воля и нашата твърдост, че сме в състояние да издигнем високо доброто име и правата на нашия народ.“

Ние не се молим на Всевишния, да ни върне свободата, но ние искаме чрез труд, да работим братски, да се борим рамо до рамо, та когато един ден се явим пред Всевишния, да можем да му кажем:

„Всемогъщи Боже! Ти виждаш, че ние вече сме отърсени от всички слабости; германският народ вече не е народ без чест, не е народ покварен; той се отърси от вътрешните раздори, препълнен е и с кураж и с вяра. Германският народ е станал силен, волеви, твърд и той притежава онази жизненост, която му е необходима, за да понесе всички жертви. Всемогъщи Боже, ние никога няма да те напуснем! Дай твоята благословия за борбата, която сме повели да възвърнем нашата свобода; дай твоята благословия на германския народ и на нашето скъпо отечество!“