Реч, произнесена от канцлера Адолф Хитлер на 5 април 1933 год. пред представителите на германското земеделие

Господин Председателю,

Господа,

Ако ние можем днес да заседаваме отново под старото германско знаме, – черно- бяло-червено и под символа на германското народно възраждане, най-голямата част в заслугата на този исторически завой на нашата съдба се дължи на германския селянин. Много се е говорило за многобройните мотиви, които оправдават дейността на правителствата, но и много скоро се забравя, че за известни епохи всичките мерки произтичат от един източник. Делата на нашите предшественици, които сега са в сянката на миналото, водят своето начало и са се вдъхновявали от един източник, така, както и новият период на управление, който се открива пред нас, ще черпи своите ресурси от същия източник.

Вземайки сега тук думата от името на правителството, аз няма да пропусна да подчертая тенденцията му и принципите, които ще го въодушевяват. Ние си приписваме днес качеството на правителство на германското възраждане, на народната революция. С това ние искаме да кажем – съвсем открито и съвестно – че това правителство се смята и се чувства като представител на интересите на германския народ. Следва заключението, че това правителство представлява и селската класа в Германия. Защото, аз не мога да се посветя на интересите на един народ, ако в края на краищата не съм убеден, че съществената сила на този народ се крие в тази класа, която представлява бъдещето на нацията.

Ако аз обгърна с един поглед всяко едно икономическо явление по отделно, което илюстрира сегашния момент, и всичките политико-стопански проблеми, които вълнуват нашата епоха, аз ще приключа кръга на моите размишления с един въпрос, който изпъква като най-важен. Този въпрос поглъща нашата етническа индивидуалност.

Разрешението на този въпрос зависи изключително от разрешението на друг един въпрос, а именно:

подкрепата на селското население.

Историята ни учи, че един народ може да живее и да се развива без гражданско население, но той не може да напредва и живее без селско население.

Когато един народ има здраво селско население, той може да понесе много удари на съдбата и много промени, без последните да се отразят върху народностната му индивидуалност, нито пък върху неговата политико-стопанска същност.

Един народ, който може да се осланя върху своето селско население, той има неизчерпаеми извори за своите национални и жизнени сили.

Вярвайте ми, ние не бихме могли да извършим този величав подвиг на народно освобождение, ако нямахме в нашите редове една голяма част от селското население. За нас беше невъзможно да имаме в градовете тази подкрепа, която получихме в селата.

Значи, ние дължим на германския селянин голямата заслуга, да видим германския народ издигнат и сега единодушно ориентиран по пътя на едно общо преустройство на страната.

Едно правителство, което не би признало важността на подобна политико-стопанска крепост, каквато е селската маса на един народ, не може да бъде трайно. Такова правителство може да управлява няколко години дори, но то не би постигнало никакви резултати и никакъв успех, който да увековечи неговата мисия.

За да има успехи едно правителство, то трябва да се вдъхновява постоянно от принципа да подържа съществуването и успеха на селското население.

Тази основна политическа концепция посочва пътя, който трябва да следваме в безбройните области на нашия национален живот; тя определя и естеството на многобройните подробности, които трябва да бъдат мобилизирани в общия механизъм на държавния прогрес. Тя ще бъде господстващата мисъл и светещият факел във всичките наши дела и решения.

Ние няма да изпуснем връзката си с действителността, защото ще се ръководим постоянно от тази основна идея, да не допуснем, щото други смъртни, уви!, като нас, да поемат друг път, който няма да бъде добър за народа.

Аз мисля, че едно правителство, което разбира добре мисията си и задачите, които му предстоят да разрешава на първо място поддържането на нашата народностна индивидуалност със специалната подкрепа на селското население – няма да вземе никога противни нерационални решения и въобще такива, които да противоречат на неговите върховни задачи.

То може да сбърка в известни случаи в избора на своите средства и методи, но то никога няма да извърши престъпление или да се отклони от основните принципи на своята политика.

Голям кураж се иска, за да не се гледа на нещата така, както те са в действителност. Ние трябва да скъсаме с много от старите традиции и често пъти ще бъдем принудени да действаме против общественото настроение.

Това можем смело да направим, като имаме предвид, че една грамадна част от народа ще последва правителството.

Има, обаче, едно логическо заключение, че с времето всяко правителство среща трудности, когато се касае да преодолее известни тенденции. Щом едно правителство се бори, за да подържа народностната индивидуалност на Германия, следователно за съществуването на селското население, необходимо е, щото това население, със своите дела и своята воля, да се подреди с правителството и то безрезервно и безусловно.

Такова становище от страна на народа ще даде здраво положение на правителството и кураж в неговите решения, които в настоящия момент може би е трудно да бъдат взети, въпреки всичко.

За много заслепени граждани нашите мероприятия може да се видят неизпълними, но ние сме убедени, че от техния успех ще зависи спасението на целия народ.

Ако германското селско население е днес обединено в едно, това ще улесни задачите на правителството, което иска да обедини въобще целия народ. Аз съм убеден, че в състава на сегашното правителство няма нито един човек, който да не е искрено въодушевен от желание да сътрудничи за тези постижения. В разрешението на тази народна задача ние виждаме благоденствието на германския народ, не само за годините 1933 и 1934, но и за дълги години в бъдеще.

Ние сме решени още от сега да вземем мерки и да ги приложим по време на годините, които настъпват и сме твърдо убедени, че бъдещите поколения ще ги признаят като справедливи по принцип мероприятия.

Време беше да групираме нашите сили и да вземем решения, които, в най-широко тълкуване на техния смисъл, са необходими за успеха на германския народ.

Ние сме готови да поемем тази трудна борба. Благодарение на закона за пълномощията, спасителните мероприятия в полза на германския народ са отърсени от намерения и предумишлености – продукт на партизански дух, от който се вдъхновяваше бившето народно представителство.

Благодарение на този закон, ние можем да вземем днес мерки, които ни се виждат полезни за народа. Законните положения са напълно изпълнени. Но необходимо е, в този случай, щото народът да вземе сам участие и да ни даде своята подкрепа. Народът не трябва да мисли, че щом парламентът не може да възпрепятства на това или онова правителствено решение, не трябва да участва в управлението и ръководенето на собствената си участ.

Напротив, ние искаме, щото германският народ да почувства пълно съзнание за своята воля и сила и в дадения момент, чрез едно дейно сътрудничество, да подкрепи правителството.

Ние трябва да постигнем този резултат, че когато след четири години отправим нов позив към народа, да не се обръщаме към народ, който е спал, но да се намерим пред народ, който през тези години се е събудил и отървал от парламентарната хипноза и че действително притежава съзнанието за целите на живота.

Зная, че нашата задача е трудна. Не само затова, че след петнадесетгодишния период на политически хаос, през който бяха пренебрегнати най-елементарните условия на живота, ние трябва да започнем една нова работа, почиваща върху прости и рационални принципи, но още защото в продължение на този период са се напластили недостатъци и противоположни интереси, така щото ние не можем да направим нито една крачка напред, без да попаднем на случаи на разложение, както морално, така и материално, случаи, с които трябва да приключим.

Ако германският народ е прекарал хиляди години в променлива участ, това показва, че провидението не може да иска, щото тези борби и жертви да бъдат забравени от бъдещите поколения. Тези последните трябва да продължат живеят за още хиляди години.

Великите борби на миналото биха били безпредметни, ако ние се откажем да се борим в бъдеще.

Големи бяха жертвите, които ние понесохме, за да подкрепим Райха. Онази генерация, която взе участие в световната война, претърпя страшни мъки. Не е достатъчно да припомним само тези мъки; ние не бива да забравяме жертвите, които дадоха поколенията преди нашето. Ние трябва да направим равносметка на жертвите, които са били понесени по-рано и то не, за да искаме, щото една генерация да капитулира пред съдбата, та тези, които я следват да бъдат и те обезкуражени, а да дадем възможност, щото всички генерации на Германия, всяка на свой ред, във веригата на вековете, да изпълни своя дълг.

Повече от всеки друг път ни се налага задължението, да изпълним своя дълг.

Големи грахове са натрупани от 15 години насам. Всички, без изключение, са виновни: едни като действащи фактори, други като пасивни зрители, които търпяха това положение.

На нас, и изключително на нас предстои, чрез общи усилия да преодолеем създадените от миналото трудности.

Колкото и тежка да е задачата ни, щом трябва да бъде изпълнена, тя трябва да бъде изпълнена. И тук трябва да се приложи вечният принцип:

Там, където господства непреодолима воля, там няма непреодолими нещастия.