Адолф Хитлер

Политическо становище относно:

Законът за ликвидиране на бедственото

положение на народа и държавата

"Закон за извънредните пълномощия"

Берлин, 23 март 1933 г.

Словесен двубой между:

Адолф Хитлер (NSDAP) и Ото Велс (SPD)

Председателят на Райхстага, Гьоринг: Народният представител Велс има думата.

Ото Велс, народен представител (SPD):

Дами и господа! Ние социалдемократите одобряваме външнополитическото искане на Райхсканцлера, за равноправие на германците, дори по-категорично, защото сме го предложили от самото начало.

Във връзка с това ще си позволя да направя личната забележка, че аз бях първият германец, който се противопостави на несправедливото обвинение, хвърлящо вината за избухването на Световната война върху германците, пред международен форум, на конференцията в Берн на 03.02.1919 г.

Нито един основен принцип на нашата партия не е пречил и няма да попречи да представим справедливите искания на германската нация пред другите народи по света.

Онзи ден в Потсдам Райхсканцлерът направи забележка, която също поддържаме. Той каза: „Пълното безумие на теорията за вечните победители и победени, ражда безумието на репарациите и като последица, краха на световната икономика“. Това изказване, от значение за външната политика, е не по-малко значимо и за вътрешната политика.

Тук също теорията за вечните победители и победени, както Райхсканцлера отбеляза, е разбита напълно.

Думите на Райхсканцлера ни напомнят също, друга забележка, направена на 23 юни 1919 г. в Националното събрание. Тогава беше казано: „Ние може да сме лишени от сила, но не и от чест.“

Ясно е, че враговете ни искат да отнемат нашата чест, затова няма съмнение. Но до последно ще вярваме, че този опит за лишаването ни от чест ще рефлектира върху извършителите, защото не нашето достойнство беше унищожено в тази световна трагедия.“

Това е част от заявлението, което правителство водено от социалдемократи представи пред целият свят от името на германския народ четири часа преди примирието да изтече, за да се блокират бъдещи вражески настъпления. – Това твърдение, представлява ценно допълнение към забележката, направена от райхсканцлера.

Мир, посредством насилие, не носи щастие, още по малко пък във вътрешната политика.

Истинска народна общност не може да бъде изградена на такава основа. Първата предпоставка за това е равноправието. Може правителството да се предпази от екстремна полемика и със строгост, да попречи на подстрекателството към насилие. Това може да се постигне, ако се осъществи справедливост и обективност за всички страни и ако победените противници не бъдат третирани сякаш са извън закона.

Могат да ни отнемат свободата и живота, но не и честта.

След преследванията, които социалдемократическата партия претърпя в последно време, никой не може да настоява или да очаква тя да гласува в полза на внесения тук Закон за извънредните пълномощия. Изборите от 5 март донесоха мнозинство в полза на правителствените партии и с това им дадоха възможност да управляват съгласно конституцията. Където съществува тази възможност, тя също е свързана със задължения.

Критиката е полезна и необходима. Но никога, откакто съществува Германския Райхстаг, контролът върху обществените дела от избраните народни представители не са били ограничавани до такава степен, както в момента и това ще стане посредством новия Закон за извънредните пълномощия. Едно такова всемогъщество на правителството ще има още по-тежки последици, тъй като на пресата липса каквато и да е свобода за движение.

Дами и господа! Положението, което владее днес в Германия често се обрисува с черни краски. Както винаги в такива случаи, не липсват преувеличения. Докато моята партия е засегната, бих желал да поясня: ние нито сме молили в Париж за интервенция, нито сме изпращали милиони в Прага, нито разпространяваме преувеличени съобщения в чужбина.

Би било лесно да се отхвърлят такива преувеличения, ако нашите докладващи, тук в страната правиха разлика между истина и невярно.

Би било още по-добре, ако ние можехме да кажем с чиста съвест, че законността е възстановена за всички.

Това, Господа, зависи от Вас.

Господата от националсоциалистическата партия наричат движението, което те отприщиха, национална, а не национал-социалистическа революция. Единствената връзка между тяхната революция и социализма до сега се ограничава с опита да се унищожи социалдемократическото движение.

Председателят на Райхстага, Гьоринг: Господин Райхсканцлерът има думата.

„Вие идвате късно, но все пак идвате!

Хубавите теории, които Вие г-н народен представител току що тук изложихте, бяха съобщени твърде късно на световната история.

Може би, ако ги бяхте осъществили практически преди години, сегашните Ви оплаквания щяха да бъдат излишни.

Вие обяснявате, че Социалдемократическата партия се подписа под нашата външнополитическа програма, че отхвърля лъжата за военната вина, че тя е срещу репарациите. Сега мога да задам само един въпрос: Къде беше този боен дух, като имахте властта в Германия?

Веднъж имахте възможността да диктувате закона за поведението на германския народ във вътрешната търговия на страната.. Имахте възможност да сторите това и в други области. Точно така бе възможно да се влеете в германската революция, в която изиграхте инициативна роля, да предадете движещ импулс и същата посока, каквато на времето Франция даде на своето въстание през 1870 година.

Би било във Вашата преценка за свобода на действие, да придадете на германското въстание един истински национален облик. Тогава бихте имали правото, ако флага на новата република, не се завърне с победа, все пак да кажете: Направихме всичко възможно по силите си, за да избегнем тази катастрофа, посредством последен апел към силата на германския народ.

Тогава Вие избягвате борбата, която сега изведнъж, на думи, искате да оповестите пред света.

Вие твърдите, че ако не сме могли да се браним не означава, че това е било безчестие. Не, това не трябва да бъде. Дори ако е трябвало да бъдем беззащитни, зная, че нямаше да бъдем лишени от чест.

Благодарение на това, че бяхме потискани от Вашата партия, нашето движение години наред беше лишено от възможност да се брани, но то никога не бе лишено от чест.

Моето убеждение е, че ние ще вдъхнем у германския народ духа, който с оглед на днешната беззащитност, г-н народен представител, със сигурност няма да позволи той да бъде лишен от чест. Това също, беше във Вашата отговорност, Вие, които бяхте четиринадесет години на власт, да се погрижите германският народ да даде на света пример за чест. Във Ваша отговорност бе да се грижите, щото ако останалата част от света ни потиска, поне този вид потисничество, на който германския народ беше подложен, да бъде понесено с достойнство. Вие имахте възможност да действате срещу всички форми на унижение на нашия народ. Държавната измяна можеше да се отстрани от Вас, така както тя ще бъде отстранена от нас.

Вие нямате право да заявите, че това изобщо се отнася за Вас, защото тогава Вие, точно в онзи час, когато всяка германска революция се смяташе за държавна измяна и национално предателство, във връзка с тези действия, дори и косвено, да сте предлагали ръката си. Вие трябваше да предотвратите, щото на германския народ да бъде наложена една конституция по желание и заповед на чужди страни. Защото е безчестие да позволите на врага да ни натрапва неговата собствена вътрешна организация.

И още повече, по това време вие трябваше да потвърдите вашата вяра в германския трикольор, а не към цветовете на листовките, които врагове ни хвърляха в нашите окопи, защото точно във време на бедствие и потисничество от страна противника, трябва да се засвидетелства гордост и вяра към своя народ и неговите символи. Тогава Вие имахте възможност, дори и ако всички наоколо, ни принуждаваха да се откажем от всичко, което преди е било възвишено и свещено за нас, чрез вътрешно законодателство да представите пред света националната чест. Вие нямахте разбиране за това.

Вие казвате: Равни права! Както го желаем в чужбина, така го желаем и при нас. За тези „равни права“ г-н депутат Велс, ние се борихме четиринадесет години! Тези равни права за национална Германия бяха непознати за Вас! За това днес не ни говорете за равноправие!

Вие казвате: победените не трябва да бъдат обявени извън закона. Е, г-н депутат, ние бяхме извън закона докато Вие бяхте на власт.

Вие говорите за преследвания. Мисля, че малцина сред нас, тук присъстващите, са онези, които не трябваше да изкупят в затвора преследването от Ваша страна. Малцина от нас тук присъстващите са тези, които не бяха хиляди пъти принуждавани да изпитат тези преследвания и тормоз.

И освен нас тук присъстващите, аз зная стотици хиляди, които бяха подлагани на системно преследване, по най-унизителен и долнопробен начин. Изглежда, съвсем сте забравил, че години наред ризите бяха сваляни от гърба ни, защото цвета им не Ви харесваше.

Нека сега останем в сферата на действителността! Вашето преследване ни направи силни!

Вие казахте също, че критиката е полезна. Действително, ние приемаме критика от всеки, който обича Германия. Но не приемаме критика от онзи, който се кланя на Интернационала.

Също и тук, Вашето осъзнаване идва твърде късно, г-н депутат. Трябваше да разпознаете лечебната сила на критиката, когато ние бяхме в опозиция. Преди тези цитати не ви бяха известни. Нашата преса беше забранявана, забранявана, и отново забранявана. Нашите събрания бяха забранени и не ни беше позволено да говорим. На мен беше забранено да говоря години наред.И сега Вие казвате, че критиката е полезна!

Хитлер: Вие се оплаквате, че накрая света също узнава недействителни факти за положението в Германия. Оплаквате се, че на света се съобщава, че всеки ден в еврейските гробища в Берлин биват доставяни разчленени трупове. Това не Ви ли тормози? Вие толкова много желаете да направите услуга на истината! Добре господин депутат, това е съвсем лесно за вашата партия, с вашите интернационални връзки, да установите истината. И не само това. Тези дни четох във вестниците на сестрата на Вашата социалдемократическа партия в германска Австрия. Никой не Ви възпрепятства да разпространявате там вашата гледна точка.

Бих бил любопитен доколко и тук също, е ефективна силата на Вашите интернационални връзки.

Моля, да ме оставите да се доизкажа, аз също не съм Ви прекъсвал. Аз четох вашият вестник в Саар, господин депутат и в този вестник не правят нищо друго освен да извършват постоянна държавна измяна, господин депутатът Велс постоянно се опитва да дискредитира Германия в чужбина, посредством лъжи да представя нашия народ в негативна светлина пред света.

Вие говорите за липсваща правна сигурност. Господа от социалдемократическата партия! Аз също бях свидетел на революцията от 1918 г. Наистина трябва да кажа, че ако ние нямахме чувство за законност, нямаше да сме тук днес и Вие също нямаше да сте тук!

През 1918 г. Вие се обърнахте срещу онези, които не бяха Ви сторили нищо.

Ние се въздържаме да се обърнем срещу тези, които в продължение на 14 години ни измъчваха и унижаваха.

Вие казвате, че националсоциалистическата революция няма нищо общо със социализма, и че този „социализъм” съществува само в това, да преследва „единствения стълб на социализма в Германия”, – СДП.

Вие господа, сте вечно хленчещи и недорасли за днешното време, ако още от сега говорите за преследване. Какво Ви бе сторено до сега? Вие седите тук и Вашите говорители биват търпеливо изслушвани.

Вие говорите за преследване. Кой обаче Ви е преследвал досега?

Хитлер: Вие казвате, че Вие сте били единственият стълб на социализма. Вие сте опората на онзи мистериозен социализъм, който германския народ в действителност никога и не видя.

Днес Вие говорите за Вашите постижения и дела. Вие говорите за всичко, което сте възнамерявали. По Вашите плодове ще Ви познаят!

Плодовете свидетелстват срещу Вас!

Ако Германия, която създадохте в продължение на четиринадесет години е огледалото на Вашите социалистически цели. Тогава, Господа, ако обичате, дайте ни време от четири години, за да ви покажем образа на нашата воля.

Вие казвате: „Сега вие искате да прекратите Райхстага, за да продължите Революцията.“ Господа, ако е така, за нас не беше необходимо да пристъпим към тези избори, да свикваме този Райхстаг или да предложим този законопроект. Имахме куражът, да контактуваме вас по друг начин, защото имахме истински Бог.

Вие също казвате, че ние не можем да пренебрегваме социалдемокрацията, защото тя била първата, която разчистила тук тези места за народа, за хора на труда, а не единствено за барони и графове. Във всеки случай г-н депутат, Вие идвате твърде късно! Защо не просветихте на време Вашият приятел Грцезински във Вашите възгледи, защо не поучихте другите Ваши приятели Браун и Северинг, които от години ми подхвърлят упрека, че не съм нищо друго освен един чирак-бояджия.

– В продължение на години Вие твърдяхте това на Вашите плакати.

Председателят на Райхстага Гьоринг: Сега Канцлерът ще разчисти сметките!

Хитлер: – И накрая дори бях заплашен, че ще бъда изгонен от Германия с камшик, като куче!

От днес нататък, ние националсоциалистите ще разчистим пътя за германския работник, за това, което той настоява и изисква.

Ние националсоциалистите ще бъдем неговите защитници-адвокати, Вие господа (към социалдемократите) вече не сте необходими!

Вие също говорите, че не властта е решаващата, а съзнанието за справедливост. В продължение на четиринадесет години се опитваме да събудим в нашият народ това съзнание за справедливост и ние успяхме да го пробудим. Трябва да призная, въз основа на своя политически опит с Вас, аз вярвам за съжаление, че само правото не е достатъчно – и властта също трябва да се притежава!

И не ни бъркайте с буржоазния свят! Вие мислите, че Вашата звезда може да изгрее отново! Господа, звездата на Германия ще изгрее и Вашата ще залезе.

Вие казахте, че не бяхте пречупени по време на Социалистическото законодателство. Това беше времето, в което германското работничество виждаше във Вас нещо по-различно, от това, което Вие сте днес. Но защо Вие забравихте да споменете този извод пред нас?

Всичко, което в живота на народите е гнило, старо и болнаво, то изчезва и никога не се завръща отново.

Вашият час също настъпи! Защото единствено ние виждаме Германия и нейното бедствено положение, както и повелята на национален живот, в този час ние апелираме пред германският Райхстаг, той да разреши това, което ние бихме могли да вземем и без него.

Ние правим това в името на правото, не защото надценяваме властта, а защото тези, които днес на са с нас, но които въпреки това също вярват в Германия, може би на края ще ни намерят по-лесно.

Аз не искам да правя грешката да дразня противниците, вместо да ги унищожа или да се помиря с тях.

Бих искал да протегна ръка на онези, които може би на края, по други пътища, също изпитват съчувствие към своя народ и не искам да обявя вечна война, не поради слабост, а от любов към моя народ, за да спестя на този германски народ всичко, което загива в тази ера на борба.

Не искам да ме разберете погрешно. Аз протягам ръка на всеки, който се чувства задължен към Германия.

Аз не признавам заповедите на Интернационала.

Аз вярвам, че Вие (към социалдемократите) няма да гласувате за този закон, но заради това, че Вие с Вашия начин на мислене, сте неспособни да разберете целта, която ни вдъхновява.

Вярвам обаче, че Вие няма да направите това, ако ние бихме били такива, каквито Вашата преса ни представя днес в чужбина. Мога само да Ви кажа: Аз дори въобще не искам да гласувате за него! Германия трябва да бъде освободена, но не с Ваша помощ!