Към осъществяване на партийната програма

Програмна правителствена декларация, направена от райхсканцлера Адолф Хитлер пред райхстага на 23 март 1933

Представители и Представителки от Германския Райхстаг!

В съгласие с правителството на Германия, Националсоциалистическата партия и Германската народна партия поеха инициативата да ви предложат гласуването на един закон, който има за цел да премахне лишенията от германския народ и въобще трудностите на Германия. Мотивите, да прибегнем към тези изключителни мерки, са следните:

През ноември 1918 година партиите на марксизма заграбиха изпълнителната власт чрез революция. Монарсите бяха свалени, органите на Райха и на федерираните държави изгонени, съществуващата конституционна система премахната. Успехът на революцията спаси авторите на този атентат от намесата на правосъдието. Те се опитаха да оправдаят постъпката си с твърдението, че Германия и нейните правителства носеха отговорността за обявяването на войната.

Това твърдение е в основата си лъжливо. Тези неоснователни обвинения, угодни на нашите неприятели, отпосле позволиха да се извършат страшни неправди над целия германски народ. За германския народ, за грамадната част от трудолюбивите граждани настъпи един период на безконечни нещастия, след като светът беше подмамен и после излъган, че ще бъдат приложени четиринадесетте точки от посланието на Уилсън.

Всичките обещания на ноемврийските заговорници се оказаха, ако не съзнателни маневри на политически лъжи, то поне осъдителни илюзии. В своята цялост, „победата“ на ноемврийската революция облагодетелства само една незначителна част от народа, докато грамадното мнозинство, което изкарва прехраната си с пот на чело, не почувства нищо от тази „победа“.

Инстинктът за самосъхранение налага на партиите и лицата, които са виновни за това положение, да предявяват хиляди извинения. Но едно спокойно сравнение между постигнатия от тях резултат и тържествените обещания в началото, ще ни даде потресващ обвинителен материал против отговорните управници на тази престъпна трагедия, небивала досега в историята на германския народ.

В продължение на последните четиринадесети години германският народ претърпя, във всички области на живота, такива падения, че едва ли е възможно човек да си представи по-големи от тях. Стига човек да си помисли за основните ценности на германския народ, за политико-стопанските блага, които той е наследил и лесно ще му бъде да се запита, какво по-страшно би могло да го сполети в тези времена.

Макар че германският народ трудно се поддава на влияния върху неговата чувствителност и неговите политически разположения, все пак той започна да напуска все повече и повече партиите, организациите и обществените течения, които се явяваха в неговите очи като виновни и отговорни за това положение. Онези, които по лични убеждения останаха верни на Ваймарската конституция, представляват сега една незначителна частица от германския народ.

Един внимателен анализ на събитията в Германия през последните 14 години – без оглед на тяхната стремителност или застой – ще ни увери, че ние сме вървели към разложение. Тази тъжна действителност е още една от причините за общото отчаяние. Народът призна необходимостта, да напусне окончателно идеите, партиите и личностите, в които с право виждаше дълбоките причини на националното падение.

Ето защо, Националсоциалистическото движение, въпреки страшните преследвания, на които беше подложено, успя да обедини германския народ и да го подготви духом към отбранителни действия. В съгласие с други националистически организации, националсоциалистите успяха, само за няколко седмици, да отстранят онези тъмни сили, които господстваха от 1918 насам и чрез революция да предадат властта в ръцете на народното управление. На 5 март 1933 германският народ даде своето съгласие.

Програмата за въздигането на германския народ и на Германия е продиктувана от безграничното отчаяние в нашия политически и стопански живот.

Правителството, произлизащо от националната революция, е убедено, че нещастията бяха причинени от вътрешни разрушения, нанесени на нашия обществен организъм. Ето защо, то си поставя задачата, да отстрани тези недъзи, защото те и в бъдеще ще пречат на народното възраждане.

Народното разложение, систематически предизвиквано от грешките на марксизма, който създаде непримирима борба на идеите, води към истинско унищожаване главните устои на обществения живот.

Това разрушително влияние е обхванало всички основи на нашия обществен строй. Враждебното и опозиционно поведение на хората, вследствие техните идеи за държавата, за обществото, за религията и морала, за семейството, за народното стопанство и собствеността, възбужда противоречия, които водят към война на всички против всички. Изхождащ от либералистичния дух на миналото столетие, този разрушителен процес ще завърши, по силата на един фатален естествен закон, в комунистически хаос.

Проявата на най-първичните инстинкти води към отъждествяване на известни политически теории с най-престъпни деяния. Като започнете от най-просташкото разбойничество, разграбване на магазини, палежи, вредителства по железопътните линии, – всички тези престъпни деяния придобиваха своето морално оправдание с окачествяването, че това са „политически дела в служба на комунистическата идея“.

Терористическият метод на комунистите, индивидуален и колективен, отне на националсоциалистите само за няколко години повече от 300 души загинали наши другари и други десетки хиляди ранени.

Подпалването на Райхстага, това престъпно деяние, като предвестие на редица злодеяния от голям мащаб дава само бледа представа за това, което можеше да сполети Европа от възтържествуването на това демонично, разрушително учение. Ако днес една част от печата, особено онази извън Германия, се старае – като се вдъхновява от политическите лъжи, издигнати до принцип от комунистите – да сравнява германското народно възраждане с онзи престъпен акт, то това засилва още повече моето решение, да не жаля никакво усилие, за да осигуря и то в най-скоро време, възмездието за това престъпление чрез публично екзекутиране на престъпника и неговите съучастници.

Германският народ, както и останалият свят, не са си дали достатъчно сметка за размерите на проектираните от комунистите страшни действия. Благодарение на бързата намеса на германското правителство, разрушението беше предотвратено. Ако комунистите бяха успели, те щяха да запалят цяла Европа и голяма част от тези, които, поради омраза към Националното движение, се сдружават с тях, в Германия и извън Германия, щяха сами да станат жертва на комунистическите изстъпления.

Върховната грижа на германското правителство ще бъде, да изкорени този бич, не само в интереса на Германия, но и в интереса на цяла Европа. То няма да изпусне предвид обстоятелството, че в дадения случай не се касае само да се борим против комунистическото учение и неговите опасни последствия, както и да премахнем комунистическите сдружения, но и да възвърнем германското работничество към националната държава.

Само едно истинско народно управление, поставено над интересите на класи и касти, ще бъде в състояние да изтръгне от заблуждение основните елементи, върху които то трябва да почива. Постигането на едно такова единство в идеите на германския обществен организъм е толкова по-важно, защото само то може да даде възможност за поддържане приятелски отношения с другите държави, без да ни тревожи обстоятелството, какви са тенденциите, принципите или схващанията, които господстват при тях. Премахването на комунизма в Германия не е само една вътрешна германска работа. И останалите народи по света са заинтересовани, че ако комунистическият хаос завладее една гъсто населена страна, каквато е Германия, бедата ще се разшири, особено в западна Европа и никой не би могъл да предвиди съсипващите политически и стопански последствия. Вътрешното разединение на нашите обществени единици докара съдбоносно отслабване на върховната държавна власт. Разколебаването в доброто име на германското правителство – съдбоносно последствие от несигурността вътре в страната – е възбудило в чужбина настроения и е дало повод да виреят идеи, които са несъвместими с единството на Германия. Колкото и значителна да е заслугата и индивидуалната стойност на германските държави, на традициите, които са легнали в основата на тяхното развитие, все пак ние не можем да отстраним горчивата истина, че прекаленият сепаратизъм, който характеризира самоуправлението на германските федерирани държави в миналото, не само не е бил полезен, но, напротив, се е оказвал често пъти вреден за нашето положение в света, както и за съществените нормални условия на вътрешния живот.

Но задачата на една разумно ръководена държава не се състои в това, да премахне изведнъж преимуществата на едно органическо развитие, за да си осигури прилагането на теоретичния принцип, за безрезервната централизация. Нейна длъжност е да издигне в основно начало единството на ума и волята на народното правителство, следователно, идеята за една Германия, обединена и затвърдена против всяко колебание.

Процъфтяването на нашите общини и провинции, както и отделното съществуване на всеки германец, е непосредствено зависимо от покровителството на държавата. Обаче, германското правителство не мисли, със закона за пълномощията, да премахне федералните провинции. Но то ще вземе мерки, които още от днес и завинаги ще осигурят единството в политическите мероприятия на Райха и в отделните германски провинции. Колкото по-голяма бъде връзката между разума и волята, толкова по-малък ще бъде в бъдеще интересът на Райха да се налага в областта на културното и стопанско самоуправление на отделните провинции. Съвсем изключено е да търпим едно положение като това, което напоследък констатирахме: да виждаме правителства на отделни федерални държави и на Райха, да си служат с модерни и осъдителни мерки и средства за политическа пропаганда. Аз няма да допусна това занапред по никакъв начин и правителството ще вземе в бъдеще всички строги мерки, за да не се повторят печалните факти да виждаме министри от германските правителства да се обвиняват взаимно, да се унижават и излагат пред общественото мнение по света, да се критикуват в големи събрания и да си служат за тази цел дори с радиото.

Друго едно обстоятелство, което е спомогнало да се обезценят законодателните учреждения в очите на народа е това, че, дори в нормални времена, народът е бил двадесет пъти повикан, в един кратък период от четири години, да се яви пред урните, било за Райхстага, било за парламентарните представители в отделните държави. Германското правителство ще съумее да извлече в полза на Райха и провинциите урок от миналото и да даде реален вид на изразената народна воля.

Реформи във вътрешния живот на Германия ще последват автоматично от самото жизнено развитие на страната. Целта на тези реформи е да се създаде една конституция, която да съчетава народната воля с престижа и авторитета на държавата. Правителството, изхождащо от народната революция, смята, че е негов върховен дълг – като има предвид доверието, което народът му изрази в последните избори – да отстрани всяко влияние на вредните елементи върху обществения и държавен живот на Германия. Теоретичното равенство пред законите не дава равенство на тези, които по принцип отричат законите и равенството; тази теория за равенство, според нашите противници, теория, облечена в мантията на техните демократични учения, не ни дава никакво основание да им предадем свободата на германския народ.

Правителството, обаче, ще защитава равенството пред законите на всички германски граждани, които са съгласни с върховните интереси на Германия и които не отказват своята подкрепа на правителството.

Нема съмнение, че германското правителство най-напред ще подведе под най-строга отговорност духовните водачи и вдъхновители на тези гибелни теории, като вземе предвид, че трябва да се спасят заблудените и увлечените от тях германски граждани.

Германското правителство смята, че милиони германски работници, които са заразени от лудостта на комунистически и разрушителни учения, са нещастни жертви на непростимата слабост на бившите правителства. Вместо да предприемат строги и безпощадни мерки против разпространението на тези учения, нашите предшественици, напротив, провъзгласиха и защитаваха тези превратни идеи като една държавна догма. Правителството ще сложи край на този държавен скандал. Сега предстои на Райхстага да вземе становище. Съдбата на комунизма и на другите течения, които се побратимяват с него, е решена в Германия.

Вземайки тези мерки, германското правителство се е ръководило от желанието да спаси от ужас и разорение германския народ и особено милионната работническа и трудолюбива маса.

Все по тези съображения и предвид още на създаденото положение, германското правителство мисли, че за възобновяване на монархията не може и дума да става. Всеки опит на отделните германски държави, да разрешат този въпрос със свои средства, ще бъде смятан като нападение против единството на германския народ и правителството няма да измени своето становище, нито пък ще се поколебае да парализира подобни опити веднъж завинаги. Редом с това политическо прочистване на нашия държавен живот, народното правителство ще пристъпи към коренно прочистване на нашия обществен организъм. Всички наши възпитателни учреждения: театър, филм, литература, преса, радио, ще бъдат мобилизирани за тази цел. Чрез тези учреждения ще трябва да се поддържат и изтъкват качествата, които крие в себе си етничната индивидуалност на германския народ. Изкуството трябва да остане вечния израз и огледало на една епоха. Равнодушието, което е завладяло буржоазните среди, бързо изчезва. Чувството на героизъм се вкоренява дълбоко в душата и разкрива светли хоризонти в съдбата на германския народ.

На изкуството предстои да служи за олицетворение на този характерен дух на времето. Кръвните връзки и расовите качества ще си останат едничките извори на художествената интуиция на народа ни.

Правителството си вменява във върховен дълг да бди, щото в тази епоха на строително политическо възраждане, жизнените таланти и волята на нацията да намерят в културата на страната енергично възсъздаване. Това решение ни кара да отдадем нашата почит и нашия възторг, заедно с чувство на признателност, към нашето велико минало. Във всички области на историческия и културен живот, основното познаване на нашите традиции трябва да служи като гордост на настоящето и като пример за бъдещето.

Уважението към великите личности трябва да се вкорени дълбоко в съзнанието на младите поколения; в лицето на тези велики германски личности, нашата младеж трябва да вижда свещения залог за напредъка на отечеството.

Самият факт, че народното правителство е решено да прочисти политически и нравствено нашия обществен живот, показва, че то е на път да създаде и осигури условията за развитието на едно дълбоко религиозно чувство.

Преимуществата на една индивидуална политика на компромиси с безверни организации, далеч няма да обезщети очевидните разрушения, които могат да настъпят в обществения морал и в самата религия.

Народното правителство мисли, че двете християнски църкви в Германия, протестантската и католическата, са най-важните фактори за поддържането на нашата етнична индивидуалност. То ще зачита сключените договори между църквите и германските държавници и заявява, че не може да се посегне на техните права.

Но правителството очаква и се надява, че неговата мисия за моралното и политическо възраждане на нашия народ ще намери съответното внимание и подкрепа. По отношение на всички други вероизповедания правителството ще държи едно поведение на обективна справедливост. Но то няма да търпи онези, които принадлежат на друго вероизповедание, или са от друга раса, да бъдат освободени от изпълнението на техните законни задължения и да се ползват със снизхождение за техните дела или престъпления. Главната грижа на правителството е да работи за искрено сътрудничество между църквата и държавата.

Борбата, която ние водим против материалистическото схващане на живота и условията, за да създадем една действителна народна общност, са в услуга на германския народ и на нашата християнска вяра.

Нашето правно устройство трябва, преди всичко, да поддържа тази народна общност. Несменяемостта на съдиите трябва да бъде съчетана с еластичността на правосъдието, задачите на което са да поддържа и закрепва обществения ред. Основната мисъл на закона не е личността, а народът.

Всяко предателство по отношение на отечеството и народа, ще бъде най-строго наказвано. Самата основа на правосъдието е еднаква със съществуването на народа. Дано народът има винаги предвид, колко е тежка мисията и колко са съдбоносни решенията на онези, които са поели тежката отговорност – при страшните противодействия на действителността – да дадат нови насоки на обществения и народен живот.

Не по-малка и не по-лека е задачата на народното правителство в областта на народното стопанство.

В тази насока един друг закон ще определи характера на всичките мероприятия: народът не съществува за народното стопанство, народното стопанство не съществува само за капитала, обаче, капиталът трябва да служи на народното стопанство, а то пък трябва да е изцяло в услуга на благоденствието на народа.

Принципите, по които ще се ръководи правителството, ще му позволят да осигури стопанските интереси на германския народ не чрез един чиновнически щат, а като подпомогне най-енергично отделните инициативи, имайки в основата си идеята, че частната собственост трябва да бъде запазена.

Трябва да се установи едно справедливо равновесие между програмата на производството и самия производителен труд. Ръководните фактори трябва да зачитат резултатите на разумното и умело приложение на труда, като сами те се покажат добри стопани.

Проблемът за нашите държавни финанси е също така един важен държавен и стопанско-административен въпрос.

Реформата на нашата данъчна система е една необходимост. Тя трябва да се извърши с оглед към едно опростяване на данъците и начина на техното събиране. По този начин ние ще намалим и общите разходи на държавата. Данъчната мелница трябва да се движи по течението на паричното обращение, а не да се обръща към извора.

Успоредно с едно опростяване от общ характер на нашата администрация, ние трябва да намалим въобще обществените тежести. Подобна реформа на данъчната система не може да стане изведнъж; тя изисква време и един по-дълъг период на прилагане, според нуждите и условията.

Правителството има за принцип да избягва валутни експерименти.

Обаче, две икономически задачи от голямо значение изпъкват на първа линия. Ние трябва на всяка цена да спасим германския селянин, защото икономическото пропадане на тази трудолюбива класа от народа ще докара невъобразими и страшни последствия. Възстановяването доходността на земеделието ще бъде съпроводено, може би, с известни жертви за потребителя, но едно повишаване на цените, което ще е само временно, ще се отрази сравнително много по-незначително в общото стопанско съчетание, отколкото би се отразило разорението на селските маси.

Правителствената система и намалението на задълженията са в зависимост от прихода на нашето земеделие – приход, който трябва да бъде възстановен и осигурен. Ако ние не успеем в тази насока, то разорението на селското население ще причини не само разорение в земеделието, но ще се отрази съдбоносно и върху целия държавен и обществен организъм. Следователно, икономическото заздравяване на земеделското производство съставлява първото, главното условие за процъфтяването на нашата индустрия, на вътрешната и външна търговия на Германия. Без устойчивостта, която германският селянин прояви, комунистическата лудост щеше да залее Германия и да унищожи германското народно стопанство.

Изобщо, нашето стопанство и нашата износна индустрия дължат много на здравия разум на германския селянин. Това не може да се отплати с малките жертви, които трябва да направим в полза на нашето земеделие, като приемем задоволителни за него цени. Ето защо в бъдеще ние трябва да отдаваме голямо значение и да възлагаме големи надежди на политиката за вътрешното колонизиране на германската земя.

Народното правителство напълно си дава сметка, че разумният лек на нашето земеделско стопанство, както и на стопанското подобрение на градовете, зависи от връщането на безработните в производството. Правителството мисли, че възвръщането на безработните в производството е втората стопанска задача, с която то има още да се занимае. Нейното разрешение е във връзка с общото политическо затвърдяване и с възстановяването на държавния авторитет, който, именно, е способен да осъществи стопански мероприятия и да приложи необходимите мерки, даже с риск – при днешното положение – да види на първо време своите мероприятия непопулярни в страната.

Мобилизирането на труда и създаването на задължителна трудова повинност са мерки на отделни инициативи, съставляващи част от една обща програма.

Поведението на националното правителство спрямо германските селяни е същото, както и към средните класи на Германия.

Тези последните не могат да бъдат спасени, освен с прилагането на общата акция за икономическо издигане. Народното правителство е решено да даде основно и коренно разрешение на тези въпроси. То признава в случая историческия дълг, който му се налага, да подкрепи милионното германско работничество, което се бори за своето съществуване и за своите права. В качеството ми на канцлер на Германия и националсоциалист, аз се чувствам свързан с тях, като със стари другари от младини. Увеличаването на потребителната възможност на тези работнически маси ще бъде едно от средствата за икономическото възстановяване на Германия, за повдигане на нейното благосъстояние.

Социалното законодателство трябва също да претърпи изменение. Основните идеи, които ще ни ръководят, ще оправдаят принципа: да се използва максимума на труда в полза на общността. Престъпление и лудост е да се губят милиони работни часове; тази система ускорява само обедняването на всички. Колкото и малка да е производителността, създадена при използването на незаетите работни ръце, тя все пак може да послужи за нещо на милиони хора, които днес се намират в мизерия. Организационният талант на нашия народ ще съумее да разреши и този въпрос.

Ние знаем, че географските условия на една страна като Германия, бедна от сурови материали за своята индустрия, не позволяват въвеждането на автаркистичната система.

Ние не можем да намерим по-красноречиви думи, да уверим света, че германското правителство е далеч от мисълта, да бъде враг на своя износ. Ние знаем, че Германия има нужда да поддържа връзките си с останалите страни в света и че от тези връзки, които ще гарантират износната търговия на Германия, зависи прехраната на милиони наши съотечественици.

Но ние знаем също от какъв характер са предварителните условия за една здрава обмяна между народите на земното кълбо. Германия е била принудена в продължение на дълги години да дава, но да не получава съответното. Последствията се очертаха в това, че днес за Германия – деен съучастник в международната стокова обмяна – въпросът за търговската политика е по-малко важен, отколкото въпросът за финансовата политика.

Докато не ни се даде възможности да уредим задълженията си към странство, чрез един практически метод, отговарящ на нашата платежна способност, ние ще бъдем, за съжаление, принудени да поддържаме и занапред режима за регламентирането на девизите. По същите съображения германското правителство е в правото си да постави високи прегради в износа на капитали.

Ние можем да се надяваме, че в чужбина ще ни разберат и че мерките, които ние вземаме, ще улеснят възвръщането на Германия в процеса на свободното търговско съревнование между народите.

Транспортното дело и неговото развитие трябва да бъде уравновесено с интересите на самия трафик. Първата стъпка ще направим идния месец, като изменим данъка върху автомобилите. Запазване на железопътната мрежа и нейното възвръщане, колкото се може по-скоро, като собственост на държавата, занимава правителството, защото този въпрос не е само икономически, но е и морален въпрос, тъй като той е от престижен характер за държавата.

Германското правителство ще развие с най-големи усилия въздухоплаването, като едно миролюбиво средство за връзка между народите.

Във всички области на своята дейност правителството ще разчита не само на силите, с които разполага народът, но то ще се уповава особено на държавните служители. Само под напора на най-голяма необходимост и пред вид на финансови изисквания, правителството ще прибягва към известни промени в чиновническия персонал. В последния случай, то пак ще се ръководи от един принцип на висока справедливост.

Запазването границите на Германия, следователно запазването живота, честта и имота на германския народ, е поставено под закрилата на райхсвера – народна милиция, която, по силата на Версайския договор, е едничката действително разоръжена армия в света.

Въпреки нейната малочисленост и недостатъчното и́ въоръжение, германският народ може да гледа на своята военна милиция с гордост. Този фактор на нашата народна защита е създаден при трудни условия и се развива с една примерна дисциплина; той е символът на нашата военна традиция. Не трябва да се забравя, че германският народ е изпълнил съвестно своите задължения по мирните договори. Да, и аз ще прибавя, че дори и строежът на военни параходи, които мирният договор ни разрешава, не е изпълнена изцяло, а само едно незначително число единици са в строеж. Следователно, Германия чака от години насам, другите да изпълнят обещанието си и да последват нашия пример на разоръжение.

Националното правителство има искреното желание да не увеличава германската армия, при условие, да види другите да пристъпят към коренно разоръжение.

Германия не иска друго, освен равноправие и свобода, като другите.

При всички случаи, националното правителство ще възпита германския народ в този дух на воля и свобода. Националната чест, честта на нашата армия, свободата, трябва да бъдат свещени за народа.

Германският народ иска да живее в мир с останалите народи по света. За тази цел, именно, германското правителство е твърдо решено да се намеси, за да премахне окончателно разделянето народите по света на победители и победени, на две категории, които, разяждани от една рана, която сами си нанасят, води едната категория към недоверие спрямо нас, а втората към омраза. Това обстоятелство е, което създава общата несигурност.

Германското правителство е предразположено да протегне ръка на всеки народ, който се реши да скъса с печалното минало.

Всемирното отчаяние няма да приключи, докато не се възвърне доверието чрез взаимни отношения и докато, чрез създаване на здрави политически условия, се положи основата на това взаимно доверие.

За премахване на застрашаващата стопанска катастрофа, е необходимо да се създаде на първо място абсолютен авторитет във вътрешната политика на държавата и да се възстанови доверието на народа към властта. На второ място, е необходимо да се гарантира мира за дълго време, а това може да стане, ако великите народи постигнат действително съгласие и доверие едни към други. На трето място, трябва да възтържествуват окончателно принципите и разума в устройството и ръководенето на стопанската политика, както и едно общо облекчение на репарационните тежести, на дълговете и лихвите им, плащането, на които е почти неизпълнимо. За нещастие, ние се намираме пред факта, че въпреки дълги и безкрайни преговори в Женевската конференция, не можа да се постигне никакъв практически резултат.

Решенията, относно мерките за разоръжаване, биваха постоянно отлагани, поради обстоятелството, че известни делегати повдигаха технически въпроси в най-разнообразни подробности, спорът и разискванията, по които отнемаха ценно време и нямаха абсолютно никаква връзка с кардиналния въпрос за разоръжаването.

Създаденото едностранно разоръжаване, противно на всяко понятие за това, както и несигурността, която следва за Германия от това, не може повече да се протакат.

Ние признаваме, като съзнание за отговорност и добра воля, инициативата на великобританското правителство, което даде повод да вярваме, че то иска да ускори разрешаването на този капитален световен проблем – разоръжението, с последните свои предложения в Женева.

Германското национално правителство ще поддържа усилията на всеки един, който проявява истинско желание да се постигне общо разоръжаване и който по този начин ще разбере исканията на Германия, формулирани ясно и категорично.

Ето 14 години вече, от както ние сме разоръжени и 14 месеца, откакто очакваме резултатите от разискванията на конференцията по разоръжаването. Предложеният план от шефа на италианското правителство е от още по-голям мащаб: с далновидно политическо прозрение и с щедрост, той се старае да осигури едно мирно и логично развитие за общите задачи на европейската политика.

Ние отдаваме особено значение на този негов план и сме готови искрено да сътрудничим в тази посока, както и в усилията, да се разберат четири велики сили – Англия, Франция, Италия и Германия – с оглед към мирно политическо сътрудничество, което ще позволи да се пристъпи сигурно и с кураж към разрешението на онези проблеми, от които зависи съдбата на Европа.

Ние не можем да скрием нашето чувство на признателност за искрената преценка, с която в Италия беше поздравена германската национална революция. Ние желаем и се надяваме, че еднаквостта на духовните идеали между двата народа, италианския и германския, ще служи за основа на все по-голямо заздравяване на приятелските отношения между тях.

Също така германското правителство отдава голямо значение на поддържането и развитието на приятелските отношения със Светия престол: ние мислим, че християнската религия е непоколебима основа за народностния и нравствен живот на германците.

Що се отнася до братския нам народ, австрийския, ние изпитваме искрени чувства към него и споделяме неговите грижи и страдания. В своето поведение, германското правителство се вдъхновява от вярата и принципа на солидарност, които трябва да свързват съдбата на всички разклонения на германската раса.

Нашето становище по отношение на всяка една от другите сили изпъква в това, което по-рано съм говорил, дори когато взаимните отношения са се усложнявали от трудности, които ние не сме предизвикали. Дори и тогава ние се стремим лоялно да намерим пътя за споразумение.

Във всеки случай, ние не можем по никакъв начин да допуснем, като основа за едно споразумение, разделянето на народите на победени и победители.

Ние сме убедени също, че в нашите отношения с Франция едно споразумение е възможно, ако правителствата пристъпят към разрешаване на проблемите, които ги засягат, с едно истинско далновидно политическо обхващане. Колкото се отнася до Съветска Русия, германското правителство е разположено да поддържа с нея приятелски отношения, полезни и за двете страни. Правителството, което изхожда от националната революция мисли, че е достатъчно силно, да води една положителна политика по отношение на Съветска Русия. Борбата срещу комунизма в Германия е вътрешна борба, която интересува само нас и в която ние няма да допуснем никаква външна намеса. Нашите политически междудържавни отношения, които имаме с другите сили и с които ни свързват общи интереси, няма с нищо да пострадат.

Отношенията ни с другите страни заслужават да бъдат отбелязани; ние храним сериозно внимание към тях, специално към задокеанските страни, с които Германия е свързана много отдавна в приятелски отношения и ценни икономически интереси.

Съдбата на германците, които живеят извън границите на Германия и които като народностни единици, живеят между другите народи и се борят да защитят своя майчин език, своята култура, своите нрави и религия, ще буди винаги нашия интерес и ни налага върховното право и дълг, да се намесим с всичките средства, с които ние разполагаме, за да осигурим правата на тези германски малцинства – права, предвидени и гарантирани от създадените международни съглашения.

Ние приемаме със симпатия предложението за една международна стопанска конференция и пожелаваме такава да се свика по-скоро. За постигане на положителни резултати, германското правителство е разположено да даде своята широка подкрепа.

Най-важният засега въпрос е онзи за частните задължения на германския народ, краткосрочни и дългосрочни, по отношение на чужбина. Характерът и размерът на частните задължения изискват едно приспособяване, наложено от промяната и нестабилностите в цените на световните пазари.

Злото може да се поправи само чрез взаимно доверие и взаимно сътрудничество. Десет години искрен мир ще бъдат по-полезни и по-цветущи за всички народи, отколкото 30-годишен предразсъдък – да делим народите на победени и победители.

За да има възможност да изпълни своите задачи, които ние очертахме в големи линии тук, германското правителство представи на Райхстага законопроекта за пълномощията. Относно една част от проектираните мероприятия, предвиденото от конституцията ²/₃ мнозинството е необходимо. Изпълнението на тази програма и разрешението на всички тези висящи въпроси повелително се налага.

Германското правителство би действало противно на духа на народното възраждане, ако допуснеше да преговаря и да иска разрешение от Райхстага за всеки отделен случай и за всяко отделно мероприятие.

Действайки така, правителството няма никакво намерение да премахне Райхстага и неговите функции; напротив, то си запазва правото да го държи от време на време в течение, относително мерките, които мисли да предприема и дори по известни мотиви, ако намери за нужно, да иска одобрението на парламента.

Авторитетът на правителството, както и осъществяването на неговата програма, ще бъдат изложени, ако сред народа се появи съмнение върху здравината на новото управление.

При това възбудено състояние, в което се намира народът, правителството смята, че е невъзможно пак Райхстагът да се свика на заседание. Едва ли би могло да се цитира друг пример, аналогичен на германската революция, която само за няколко седмици се осъществи с такава дисциплина и без кръвопролитие. Аз съм твърдо решен да бдя, щото това развитие да остане все така примерно и в бъдеще.

Ето защо е необходимо, на националното правителство да се даде онова суверенно право и неограничена власт, които ще му позволят да спре и възпрепятства течения от друг характер. Правителството няма намерение да се възползва от закона за пълномощията, освен в рамките на необходимото, за да осигури изпълнението на мероприятията от жизнен характер.

Нито съществуването на Райхстага, нито онова на Висшия имперски съвет, трябва да се смятат за застрашени. Престижът и правата на председателя на Германия си остават непокътнати. Правителството смята за свой свещен дълг да действа в абсолютна солидарност с неговата върховна воля. Съществуването на германските провинции няма да бъде премахнато, правата на църквите няма да бъдат никак ограничени; тяхното положение спрямо държавата няма да бъде в нищо изменено.

Ограничени са случаите, в които правителството ще бъде принудено да прибегне към прилагане на изключителния закон. Но заради това пък, то отдава голямо значение на гласуването на този закон; то предпочита едно ясно становище и иска от партийните групи на Райхстага да гарантират на Германия едно мирно развитие. Но то е решено да вземе позиции срещу един отказ и срещу едно противодействие.

На вас предстои, господа, да решите: дали сега искате мир, или война!