|
Декларация, направена от райхсканцлера Адолф Хитлер пред Райхстага на 23 март 1933
Представители и Представителки от Германския Райхстаг,
В съгласие с правителството на Германия, Националсоциалистическата партия и Народната германска партия взеха инициативата да Ви предложат гласуването на един закон, който има за цел да премахне лишенията сред германския народ и изобщо трудностите на Германия.
Мотивите, да прибегнем към тези изключителни мерки, са следните:
През ноември 1918 година партиите на марксизма взеха изпълнителната власт чрез революция. Коронованите глави бяха свалени, органите на империята и федеративните провинции изгонени, с една дума, съществуващата конституционна система тогава беше премахната. Успехът на революцията предпази авторите на този атентат от намесата на правосъдието. Те се опитаха да оправдаят тяхната постъпка с твърдението, че Германия и нейните правителства носеха отговорността за обявяването на войната.
Това твърдение е в основата си лъжовно. В последствие тези неоснователни обвинения, угодни на нашите неприятели, позволиха да се извършат над целия германски народ страшни угнетения. За германския народ, за голямата част от трудолюбивите граждани настъпи един период на безкрайни нещастия, след като светът беше подмамен и после излъган, че ще бъдат приложени четиринадесетите точки от посланието на Уилсън.
Всичките обещания на ноемврийските заговорници се оказаха, ако не съзнателни маневри на политически лъжи, най-малкото като не по-малко осъдителни илюзии. В своята цялост, „победата“ на ноемврийската революция не облагодетелства, освен една незначителна част от народа, докато голямото мнозинство, което изкарва прехраната си с пот на чело, не почувства нищо от тази „победа“.
Инстинктът за самосъхранение налага на партиите и личностите, които са виновни за това положение, да предявяват хиляди извинения. Но едно спокойно сравнение между постигнатия от тях резултат и тържествените обещания в началото, ще ни даде един потресен отрицателен резултат за отговорните управници на тази престъпна трагедия, небивала до сега в историята на германския народ.
В продължение на последните четиридесет години германският народ претърпя във всички области на живота такива падения, че едва ли е възможно човек да си представи по-големи от тях. Стига човек да си помисли за основните ценности на германския народ. За политико-стопанските блага, които той е наследил и лесно ще му бъде да се запита, какво по-страшно би го сполетяло в тази епоха.
Въпреки това че германският народ е по-малко обсебен от влияния върху неговата чувствителност и неговите политически разположения, все пак той започна да напуска все повече и повече партиите, организациите и обществените течения, които се явяваха в неговите очи като виновни и отговорни за това положение.
Онези, които по лични убеждения останаха верни на Ваймарската конституция, сега са една незначителна частица от германския народ.
Един внимателен анализ на събитията в Германия през последните 14 години – без оглед на тяхната стремителност или застой – ще ни увери, че ние сме вървели към разложение. Тази тъжна действителност е също една от причините за общото отчаяние. Народът призна необходимостта, да напусне окончателно идеите, партиите и личностите, в които виждаше с право дълбоките причини на националното падение.
Ето защо, националсоциалистическото движение, въпреки страшните преследвания, на които бе подложено, успя да групира германския народ и да го подготви духом към отбранителни действия. В съгласие с други националистически организации, националсоциалистите успяха само за няколко седмици да отстранят онези тъмни сили, които господстваха от 1918 г. насам и чрез революция, да предадат властта в ръцете на народно управление.
На 5 март 1933 г. германският народ даде за това своето съгласие.
Програмата за въздигането на германския народ и на Германия е продиктувана от безграничното отчаяние в нашия политически и стопански живот.
Правителството, произхождащо от националната революция, е убедено, че нещастията бяха причинени от вътрешни разрушения, нанесени на нашия обществен организъм и заради това то си поставя задачата, да отстрани тези недъзи, защото те и в бъдеще ще попречат на едно реално народно възраждане.
Народното разложение, систематически предизвикано от грешките на марксизма, който създаде непримирима борба на идеите, води към едно истинско унищожение на главните устои на обществения живот.
Това разрушително влияние е обсебило всичките основи на нашия обществен строй. Враждебното и опозиционно държание на хората, относно техните идеи за държавата, за обществото, за религията и морала, за семейството, за народното стопанство и собствеността, възбужда противоречия, които водят към война на всички против всички.
Произхождащ от свободолюбивия дух на миналото столетие, този рушителен процес ще свърши, по силата на един фатален естествен закон, в комунистически хаос.
Проявата на най-първичните инстинкти води към отъждествяваме на известни политически теории с най-престъпни деяния. Като започнете от най-просташкото разбойничество, разграбване на магазини, палежи, посегателства по железопътните линии, – всички тези престъпни деяния придобиваха своето морално одобрение с окачествяването, че това са „политически дела в служба на комунистическата идея“.
Терористическите методи, индивидуални и колективни, на комунистите отнеха на националсоциалистите само за няколко години повече от 300 души, загинали наши другари и десетки хиляди ранени.
Подпалването на Райхстага, това престъпно деяние, като предвестие на редица злодеяния от голям мащаб, не дава, освен една бледа представа върху това, което можеше да застигне Европа от възтържествуването на това демонично разрушително учение. Ако днес една част от печата, особено онази извън Германия, се старае, като се вдъхновява от политическите лъжи, издигнати до принцип от комунистите, да сравнява германското народно възраждане с този престъпен акт, това засилва още повече моето решение, да не жаля никакво усилие, за да осигуря – и то в най-скоро време – възмездието за това престъпление чрез публично екзекутиране на престъпника и неговите съучастници.
Германският народ, както и останалият свят, не са си дали достатъчно сметка за размерите на проектираните от комунистите страшни действия. Благодарение на бързата намеса на германското правителство, разрушението беше предотвратено. Ако комунистите бяха успали, те щяха да запалят цяла Европа и голяма част от тези, които поради омраза към националното движение се сдружават с тях, в Германия и вън от Германия, щяха сами да станат жертва на комунистическите изстъпления. Върховната грижа на германското правителство ще бъде, да изкорени този бич, не само в интерес на Германия, но и в интерес на цяла Европа. То ще вземе предвид обстоятелството, че в дадения случай не се касае само да се борим против комунистическото учение и неговите опасни последствия, както и да премахнем комунистическите сдружения, но и да възвърнем германското работничество към националната държава.
Само едно истинско народно управление, поставено над интересите на класи и касти, ще бъде в състояние да изтръгне от заблуждението основните елементи, на които то трябва да почива. Постигането на едно подобно единство в идеите на германския обществен организъм е толкова по-важно, защото само то може да даде възможност, за да се подържат приятелски отношения с другите държави, без да ни тревожи обстоятелството, какви са тенденциите, принципите или схващанията, които господстват при тях. Премахването на комунизма в Германия не е само една вътрешна работа на Германия. Останалите народи по света са също заинтересовани, защото ако комунистическият хаос завладее една страна, така гъсто населена, като Германия, бедата ще се разшири, особено в западна Европа и никой не би могъл да предвиди съсипващите политически и стопански последствия. Вътрешното разединение на нашите обществени единици, съдбоносно докара разслабването на върховната държавна власт, Падението на доброто име на германското правителство – съдбоносно последствие от несигурността вътре в страната – е възбудило в чужбина настроения и е дало повод да виреят идеи, които са несъвместими с единството на Германия. Колкото и значителна да е заслугата на индивидуалната стойност на германските провинции, на традициите, които са залегнали в основата на тяхното развитие, ние не можем да отстраним, при всички случаи, горчивата истина, че прекаденото деление, което характеризира самоуправлението на германските провинции в миналото, не само не е било полезно, но напротив, то се е оказвало често пъти вредно за нашето положение в света, както и по отношение на съществените и нормални условия на вътрешния живот.
Но задачата на една разумно ръководена държава не се състои в това, да премахне изведнъж преимуществата на едно органическо развитие, за да си осигури прилагането на теоретичния принцип, на безрезервна централизация. Нейната длъжност е да издигне в принцип единството на ума и волята на народното правителство, следователно, идеята за една Германия, обединена и затвърдена против всяко колебание.
Процъфтяването на нашите общини и провинции, както и отделното съществуване на всеки германец, е непосредствено зависимо от покровителството на държавата. Германското правителство не мисли, обаче, със закона за пълномощията да премахне провинциите. Но то ще вземе мерки, които още от днес и завинаги за напред ще осигурят единство в политическите мероприятия на Райха и в отделните германски провинции. Колкото по-голяма бъде връзката между разума и волята, толкова по-малък ще бъде в бъдеще интересът на Райха да се налага в областта на културната и стопанска самоуправа на отделните провинции. Съвсем е изключено да търпим едно положение като това, което в последно време констатирахме - да виждаме правителства на отделните провинции и онова на Райха да си служат с модерни и осъдителни мерки и средства за политическа пропаганда. Аз няма да допусна това занапред по никакъв начин и правителството ще вземе всички строги мерки в бъдеще, за да не се повторят печалните факти, да виждаме министри от германските правителства да се обвиняват взаимно, да се унижават и излагат пред общественото мнение по света, да се критикуват в големи събрания и да си служат за тази цел дори с радиото.
Друго едно обстоятелство, което е спомогнало да се обезценят законодателните учреждения в очите на народа е това, че дори в нормални времена, той, народът, е бил двадесет пъти повикван в един кратък период от четири години, да се яви пред урните, било за Райхстага, било за парламентарните представители в отделните провинции. Германското правителство ще съумее да извлече в полза на Райха и провинциите урок от миналото и да даде реален вид на изразената народна воля.
Реформи във вътрешния живот на Германия ще последват автоматически от жизненото развитие на страната. Целта на тези реформи е да се създаде една конституция, която да съчетава народната воля с престижа и авторитета на държавата. Правителството, произхождащо от народната революция, смята, че е негов върховен дълг – като има предвид доверието, което народът му възложи в последните избори – да отстрани всяко влияние на вредните елементи върху обществения и държавен живот на Германия. Теоретическото равенство пред законите не дава право на равенство на тези, които по принцип отказват законите и равенството; тази теория за равенство, според нашите противници, теория, облечена в мантията на техните демократически учения, не ни дава никакво основание, да им предадем свободата на германския народ.
Правителството, обаче, ще защитава равенството пред законите на всички граждани на Германия, които са съгласни с върховните интереси на Германия и които не отказват своята подкрепа на правителството.
Нема съмнение, че германското правителство ще подведе най-напред под най-строга отговорност духовните водители и вдъхновители на тези рушителни теории, като вземе предвид, че трябва да се спасят заблудените и увлечените от тях германски граждани.
Германското правителство смята, че милиони германски работници, които са заразени от лудостта на комунистическите и разрушителни учения, са нещастни жертви на непростимата слабост на бившите правителства. Вместо да предприемат строги и безпощадни мерки против разпространението на тези учения, нашите предшественици, напротив, провъзгласиха и защитаваха тези превратни идеи като една държавна догма. Правителството ще сложи край на този държавен скандал. Сега на Райхстага предстои да вземе становище. Съдбата на комунизма и на другите течения, които се побратимяват с него, е решена в Германия.
Взимайки тези мерки, германското правителство се е ръководило от идеята, да спаси от ужаси и разсипия германския народ и особено милионната работническа и трудолюбива класа. Все по тези съображения и предвид още на създаденото положение, германското правителство мисли, че за възобновяване на монархията и дума не може да става.
Всеки опит на отделните германски провинции, да разрешат този въпрос със свои средства, ще бъде смятан като нападение против единството на германския народ и правителството няма да измени своето становище, нито пък ще се поколебае да парализира подобни опити веднъж завинаги. Редом с това политическо прочистване на нашия държавен живот, народното правителство ще пристъпи към коренно пречистване на нашия обществен организъм.
Целостта на нашите възпитателни учреждения: театър, филм, литература, преса, радио – всички ще бъдат мобилизирани за тази цел. Чрез тези учреждения ще трябва да се поддържат и изтъкват качествата, които крие в себе си етничната индивидуалност на германския народ; изкуството трябва да остане вечния израз и огледалото на една епоха. Апатията, която беше завладяла буржоазните среди, бързо изчезва. Чувството на героизъм се вкоренява дълбоко в душата и разкрива светли хоризонти в съдбата на германския народ.
На изкуството предстои да служи като олицетворение на този характерен дух на времето.
Кръвните връзки и расовите качества ще си останат единствените извори на художествената интуиция на народа ни.
Правителството си вменява във върховен дълг да бди в тази епоха на строително политическо възраждане, жизнените таланти и волята на нацията да намерят в културата на страната енергично олицетворение. Това решение ни кара да отдадем нашата почит и нашето възхищение, с чувство на признателност, към нашето велико минало.
Във всички области на историческия и културен живот, основното познаване на нашите традиции трябва да служи като гордост на настоящето и пример за бъдещето.
Уважението към великите личности трябва да се вкорени дълбоко в съзнанието на младите поколения; в лицето на тези велики германски личности, германската младеж трябва да вижда свещения залог за напредъка на отечеството.
Самият факт, че народното правителство е решено да прочисти политически и нравствено нашия обществен живот, показва, че то се намира на път да създаде и осигури условията за развитието на едно дълбоко религиозно чувство.
Преимуществата на една индивидуална политика на компромиси с безверни организации далеч няма да обезщетят очевидните разрушения, които могат да настъпят в обществения морал и в самата религия.
Народното правителство мисли, че двете християнски църкви в Германия, протестантската и католическата, са най-важните фактори за поддържането на нашата етническа индивидуалност. То ще зачита сключените договори между църквите и германските държавници и заявява, че не може да се посегне на техните права.
Но правителството очаква и се надява, че неговата мисия за моралното и политическо възраждане на нашия народ ще намери съответното внимание и подкрепа. По отношение на всички други вероизповедания правителството ще държи едно поведение на обективна справедливост. Но то няма да търпи онези, които принадлежат на друго вероизповедание или са от друга раса, да бъдат освободени да изпълнят своите законни задължения и да се ползват със снизхождение за техните дела или престъпления.
Главната грижа на правителството е да работи за искрено сътрудничество между църквата и държавата.
Борбата, която ние водим против материалистическото схващане на живота и условията, за да създадем една действителна народна групировка, са в услуга на германския народ и на нашата християнска вяра.
Нашето правно устройство трябва преди всичко да подържа тази народна групировка. На несменяемостта на съдиите, от една страна, трябва да отговаря – от друга, еластичността на правосъдието, чийто задачи са, да подържа и закрепва обществения ред. Основната мисъл на закона не е личността, а народът.
Всяко предателство по отношение на отечеството и народът ще бъде най-строго наказвано. Самата основа на правосъдието е еднаква със съществуването на народа. Дано този последният има винаги предвид, колко е тежка мисията и колко са съдбоносни решенията на онези, които са поели отговорността – при страшните противодействия на действителността – да дадат нови насоки на обществения и народния живот.
Не по-малка и не по-лека е задачата на народното правителство в областта на народното стопанство.
В тази насока един друг закон ще определи характера на всичките мероприятия: народът не съществува за народното стопанство, народното стопанство не съществува само за капитала, обаче капиталът трябва да служи на народното стопанство, а това последното трябва да е изцяло в услуга на благоденствието на народа.
Принципите, по които ще се ръководи правителството, ще му позволят да осигури икономическите интереси на германския народ не чрез един чиновнически щат, а като подпомогне най-енергично отделните инициативи, имайки в основата си идеята, че частната собственост трябва да бъде запазена.
Трябва да се установи едно справедливо равновесие между програмата за плодотворно производство и самия производителен труд. Ръководните фактори трябва да зачитат резултатите на разумното и ловко приложение на труда, като сами те се покажат добри стопани.
Проблемът на нашите държавни финанси е също един важен държавен и стопанско-административен въпрос.
Реформата на нашата данъчна система, която се явява като необходима, трябва да стане с оглед на едно опростяване на данъците и начина на тяхното събиране. По този начин ние ще намалим и общите разходи на държавата. Данъчната мелница трябва да действа по течението на паричното обръщение, а не в извора (т. е. запасите му).
Паралелно с едно опростяване от общ характер на нашата администрация, ние трябва да намалим въобще обществените тежести. Подобна реформа на данъчната система не може да стане изведнъж; тя изисква време и един по дълъг период на прилагане, според нуждите и условията.
Правителството има за принцип да избягва валутни експерименти.
Обаче две икономически задачи от голямо значение изпъкват на първа линия. Ние трябва на всяка цена да спасим германския селянин, защото икономическото пропадане на тази трудолюбива класа от народа ще докара невъобразими и страшни последствия. Възстановяването доходността на земледелието ще бъде съпроводено, може би, с известни жертви за потребителя, но едно повишение на цените, което ще е само временно, ще се отрази сравнително много по-незначително в общото стопанско състояние, отколкото би се отразило разорението на селските маси.
Покровителствената система и намалението на задълженията са в зависимост от прихода на нашето земледелие, приход, който трябва да бъде възстановен и осигурен. Ако ние не успеем в това направление, то разорението на селското население ще повлече не само срив в земеделието, но го ще се отрази съдбоносно и върху целия държавен и обществен организъм. Следователно, икономическото заздравяване на земледелското производство съставлява първото, главното условие за процъфтяването на нашата индустрия, на вътрешната и външна търговия на Германия. Без устойчивостта, която прояви германският селянин, комунистическата лудост щеше да залее Германия, а с това щеше да унищожи германското народно стопанство.
Изобщо, нашето стопанство и нашата износна индустрия дължат много на здравия разум на германския селянин. Това не може да се отплати с малките жертви, които трябва да направим в услуга на нашето земледелие с приемане на задоволителни за него цени. Ето защо, в бъдеще ние трябва да отдаваме голямо значение и да възлагаме големи надежди на политиката за колонизирането на германската земя.
Народното правителство си дава напълно сметка, че разумният лек за нашето земеделско стопанство, както и на стопанското подобрение на градовете, зависи от връщането на безработните в процеса на производството.
Правителството мисли, че възвръщането на безработните в производството е втората икономическа задача, с която то има още да се занимае. Нейното разрешение е във връзка с общото политическо затвърдяване и с възстановлението на държавния авторитет, способен да осъществи стопански мероприятия и да приложи необходими мерки, даже с риск – при днешното положение – на първо време да види своите мероприятия в страната, като непопулярни.
Мобилизирането на труда и създаването на задължителна трудова повинност са мерки от характер на отделни инициативи, съставляващи част от една обща програма.
Поведението на националното правителство спрямо германските селяни е същото, както и към средните класи на Германия.
Тези последните не могат да бъдат спасени, освен с прилагането на общата акция за икономическо издигане. Народното правителство е решено да даде основно и коренно разрешение на тези въпроси. То признава в случая историческия дълг, който му се налага да подкрепи милионното германско работничество, което се бори за своето съществуване и за своите права. В качеството ми на канцлер на Германия и националсоциалист, аз се чувствам свързан с тях, като със стари другари от младини. Увеличението на потребителната възможност на тези работнически маси ще бъде едно от средствата за икономическото възстановяване на Германия, за повдигане на нейното благосъстояние.
Социалното законодателство трябва също да претърпи изменение. Основните идеи, които ще ни ръководят, ще оправдаят принципа, да се използва максимума на труда в полза на общността. Престъпление и лудост е да се губят милиони работни часове; тази система ускорява само бедността на всички. Колкото и малка да бъде производителността, създадена при използването на излишъка от работна ръка, тя може все пак да послужи за нещо на милиони хора, които днес се намират в мизерия. Организационният талант на нашия народ ще съумее да разреши и този въпрос.
Ние знаем, че географските условия на една страна, като Германия, бедна откъм сурови материали за своята индустрия, не позволяват въвеждането на автаркистичната система (стопанско самозадоволяване на дадена страна).
Ние не можем да намерим по-красноречиви думи, за да уверим света, че германското правителство е далеч от мисълта, да бъде враг на своя износ. Ние знаем, че Германия има нужда да подържа връзките си с останалите страни в света и че от тези връзки, които ще гарантират износната търговия на Германия, зависи прехраната на милиони наши съотечественици.
Но ние знаем също от какъв характер са предварителните условия за един здрав обмен между народите на земното кълбо. Германия е била принудена в продължение на дълги години да дава, но да не получава съответното. Последствията се очертаха в това, че днес за Германия - деен участник в международния стоков обмен – въпросът за търговската политика е по-малко важен, отколкото въпросът за финансовата политика.
Докато не ни се даде възможности за уреждане на задълженията ни към чужбина чрез един практически метод, отговарящ на нашата платежна способност, ние ще бъдем за съжаление – принудени да поддържаме и за напред режима за регламентиране на девизите. По същите съображения германското правителство е в правото си да постави високи прегради в износа на капитали.
Ние можем да се надаваме, че в чужбина ще ни разберат и че мерките, които ние вземаме, ще улеснят възвръщането на Германия в процеса на свободното търговско съревнование между народите.
Транспортното дело и неговото развитие трябва да бъде уравновесено с интересите на самия трафик. Първата стъпка ще направим идния месец, като изменим данъка върху автомобилите. Запазване на железопътната мрежа и нейното възвръщане, колкото се може по-скоро – като собственост на държавата, занимава правителството, защото този въпрос не е само икономически, но е и морален въпрос, тъй като той е от престижен характер за държавата.
Германското правителство ще развие с неимоверни усилия въздухоплаването, като едно миролюбиво средство за връзка между народите.
Във всички области на своята дейност правителството ще разчита не само на силите, с които разполага народът, но то ще се уповава особено на държавните служители. Само под напора на най-голяма необходимост и предвид на финансови изисквания, правителството ще прибягва към известни промени в чиновническия персонал. В последния случай то пак ще се ръководи от един принцип на висока справедливост.
Запазването границите на Германия, следователно, живота, честта и имота на германския народ, е поставено под закрилата на „райхсвера“ – народната милиция, която по силата на Версайския договор е единствената, действително разоръжена армия в света.
Въпреки нейната малочисленост и недостатъчното и́ въоръжение, германският народ може да гледа на своята военна милиция с гордост. Този фактор на нашата народна защита е създаден в трудни условия и се развива с една примерна дисциплина; той е символът на нашата военна традиция. Не трябва да се игнорира, че германският народ е изпълнил съвестно своите задължения, произхождащи от мирните договори. Да, и аз ще прибавя, че дори и построяването на военни параходи, които ни разрешава мирният договор, не е изпълнена изцяло, а само едно незначително число единици са приложени в изпълнение.
Следователно, Германия чака от години насам, другите да изпълнят обещанието си и да последват нашия пример на разоръжаване.
Националното правителство има искреното желание да не увеличава германската армия, при условие че види другите да пристъпят към радикално разоръжаване.
Германия не иска друго, освен равноправие и свобода като другите.
Във всеки случай, националното правителство ще възпита германския народ в този дух на воля и свобода. Националната чест, честта на нашата армия, свободата трябва да бъдат свещени за народа.
Германският народ иска да живее в мир с останалите народи по света. За тази цел, именно, германското правителство е твърдо решено да се намеси, за да премахне окончателно дележа на две категории на народите в света, които, разяждани от една рана, която сами си нанасят, води едната категория към недоверие спрямо нас, а другата към омраза и това обстоятелство е, което създава общата несигурност.
Германското правителство е предразположено да протегне ръка на всеки народ, който се реши да скъса с печалното минало.
Всемирното отчаяние няма да приключи, докато не се възвърне доверието в добри взаимни отношения, когато, чрез създаване на здрави политически условия, се положи основата на това взаимно доверие.
За премахване на застрашаващата стопанска катастрофа, е необходимо да се създаде на първо място абсолютен авторитет във вътрешната политика на държавата и да се въдвори доверието на народа към властите. На второ място, необходимо е да се гарантира мира за дълго време и това може да стане, ако действително великите народи постигнат съгласие и доверие един към други. На трето място, трябва да възтържествуват окончателно принципите и разума в устройството и ръководенето на стопанската политика, както и едно общо облекчение на репарационните тежести, на дълговете и лихвите им, плащането, на които е почти неизпълнимо. За нещастие, ние се намираме пред факта, че въпреки дълги и безкрайни преговори в Женевската конференция, не можа да се постигне никакъв практически резултат.
Решенията, относно мерките за разоръжаване, биваха постоянно отлагани, поради обстоятелството, че известни делегати повдигаха технически въпроси в най-разнообразни подробности, спорът и разискванията, по които отнемаха ценно време и нямаха абсолютно никаква връзка с кардиналния въпрос за разоръжаването.
Създаденото положение от едно едностранно разоръжаване, противно на всяка правна концепция и несигурността, която следва за Германия от това, не може повече да продължават.
Ние признаваме, като едно съзнание на отговорност и на добра воля, инициативата на Великобританското правителство, което даде повод да вярваме, че то иска да ускори разрешението на този капитален световен проблем, разоръжаването, с последните свои предложения в Женева.
Германското национално правителство ще подържа усилията на всеки един, който проявява истинско желание да се постигне общо разоръжаване и който по този начин ще разбере исканията на Германия, формулирани ясно и категорично.
Ето вече 14; години, откакто ние сме разоръжени, а ето 14 месеца, откакто ние очакваме резултатите от разискванията на конференцията на разоръжаването. Предложеният план на шефа на италианското правителство е от още по-голям мащаб; с едно далновидно политическо прозрение и с една щедрост, той се старае да осигури за общите задачи на европейската политика едно мирно и логично развитие.
Ние отдаваме особено значение на този негов план и сме готови искрено да сътрудничим в тази посока и в усилията, да се разберат четири велики сили, – Англия, Франция, Италия и Германия, с оглед на мирно политическо сътрудничество, което ще позволи да се пристъпи сигурно и с кураж към разрешението на онези проблеми, от които зависи съдбата на Европа.
Ние не можем да скрием нашето чувство на признателност за искрената преценка, с която в Италия беше поздравена германската национална революция. Ние желаем и се надаваме, че идентичността на духовните идеали между двата народи, италианския и германския, ще служи за основа на заздравяване все повече и повече на приятелските отношения между тях.
Също така германското правителство отдава голямо значение за поддържане и развитие на приятелските отношения със Светия престол. Ние мислим, че християнската религия е непоколебима основа за народностния и нравствен живот на германците.
Що се отнася до братския нам народ, австрийския, ние изпитваме искрени чувства към него и споделяме неговите грижи и страдания. В своето поведение, германското правителство се вдъхновява от вярата и принципа на солидарност, които трябва да свързват съдбата на всички разклонения на германската раса.
Нашето становище по отношение на всяка една от другите сили изпъква в това, което съм говорил по-рано, дори когато взаимните отношения се усложняват от трудности, които ние не сме предизвикали, и тогава ние се стремим законно да намерим пътя за споразумение.
Във всеки случай ние не можем по никакъв начин да допуснем, като основа за едно споразумение, разделението на народите на победени и победители.
Ние сме убедени също, че в нашите отношения с Франция едно споразумение е възможно, ако правителствата пристъпят към разрешаване на проблемите, които ги засягат, с един истински далновиден политически светоглед. Що се отнася до Съветска Русия, германското правителство е разположено да подържа с нея приятелски отношения, полезни и за двете страни. Правителството, което произхожда от националната революция, мисли, че е достатъчно силно, да води една положителна политика по отношение на Съветска Русия. Борбата срещу комунизма в Германия е вътрешна борба, която интересува само нас и в която ние няма да допуснем никаква външна намеса. Нашите политически междудържавни отношения, които имаме с другите сили и с които ни свързват общи интереси, няма в нищо да пострадат.
Отношенията ни с другите страни заслужават да бъдат отбелязани; ние храним сериозно внимание към тях, специално към задокеанските страни, с които Германия е свързана много отдавна в приятелски отношения и ценни икономически интереси.
Съдбата на германците, които живеят извън границите на Германия и които като народностни единици, живеят между другите народи и се борят да защитят своя майчин език, своята култура, своите нрави и религия, ще буди винаги нашия интерес и ни налага върховното право и дълг, да се намесим с всичките средства, с които ние разполагаме, за да осигурим правата на тези германски малцинства, права, предвидени и гарантирани от създадените международни съглашения.
Ние приемаме със симпатия предложението за една световна икономическа конференция и пожелаваме тя по-скоро да се свика. За постигане на положителни резултати германското правителство е разположено да даде своята широка подкрепа.
Най-важният засега въпрос е онзи за частните задължения на германския народ, краткосрочни и дългосрочни, по отношение на чужбина.
Характерът и размерът на частните задължения изискват едно приспособяване, наложено от промяната и нестабилността в цените на световните пазари.
Злото може да се поправи само чрез взаимно доверие и взаимно сътрудничество. Десет години искрен мир ще бъдат по-полезни и по-цветущи за всички народи, отколкото 30-годишен предразсъдък, – да делим народите на победени и победители.
За да има възможности да изпълни своите задачи, които ние очертахме в големи линии тук, германското правителство представи на Райхстага Закона за пълномощията.
Относно една част от проектираните мероприятия, мнозинството, предвидено от конституцията, е необходимо. Изпълнението на тази програма и разрешението на всички тези висящи въпроси повелително се налага.
Германското правителство би действало противно на духа на народното възраждане, ако допуснеше да преговаря и да иска разрешение от Райхстага за всеки отделен случай и за всяко отделно мероприятие.
Действайки така, правителството няма никакво намерение да премахне Райхстага, като такъв и неговите функции, напротив, то, правителството, си запазва правото да го държи от време на време в течение, относително мерките, които мисли да предприема и даже, по известни мотиви, ако то намери за нужно, да иска одобрението на парламента.
Авторитетът на правителството, следователно, осъществяването на неговата програма, ще бъде изложен, ако сред народа се появи съмнение относно стабилността на новото управление.
При това възбудено състояние, в което се намира народът, правителството смята, че е невъзможно да се свика наново Райхстага на заседания. Едва ли би могло да се цитира един аналогичен пример на германската революция, която се осъществи само за няколко седмици с такава дисциплина и без кръвопролитие. Аз съм твърдо решен да бдя, щото това развитие да остане все така примерно и в бъдеще.
Ето защо е необходимо, да се даде на националното правителство онова суверенно право и неограничена власт, които ще му позволят да спре и възпрепятства течения от друг характер.
Правителството няма намерение да се възползва от закона за пълномощията, освен в рамките на необходимото, за да осигури изпълнението на мероприятията от жизнен характер.
Нито съществуването на Райхстага, нито онова на Висшия имперски съвет не трябва да се смята за застрашено. Престижът и правата на председателя на Германия си остават непокътнати. Правителството смята за свой свещен дълг, да действа в абсолютна солидарност с неговата върховна воля. Съществуването на германските провинции няма да бъде премахнато, правата на църквите няма да бъдат никак ограничени; тяхното положение спрямо държавата няма да бъде в нищо изменено.
Ограничени са случаите, при които правителството ще бъде принудено да прибегне с прилагане на закона за пълномощията; но заради това пък, то отдава голямо значение на гласуването на този закон; то предпочита едно ясно становище и иска от партийните групи на Райхстага, да гарантират на Германия едно мирно развитие, но то е решено да вземе позиции срещу един отказ и срещу едно противодействие.
На вас предстои, господа, да решите, дали искате сега мир или война! |