Речта на райхсканцлера Адолф Хитлер По случай откриването на Райхстага на 21 март 1933 г.

Господин Председателю,

Дами и Господа от Германския Райхстаг.

Големи грижи тежат от години насам върху нашия народ.

След един период на величие и напредък, след един период на народно благосъстояние във всичките отрасли на живота, ние преживяваме, както това често се е случвало в нашата история, отново едно време на отчаяние и мизерия.

Въпреки тяхното трудолюбие и воля за работа, въпреки тяхната енергия и всестранни познания, днес има милиони германци, които напразно търсят да си набавят всекидневния хляб. Народното стопанство замира, финансите са разстроени, милиони хора са без работа.

Светът познава единствено външния вид на нашите градове; той не вижда нито отчаянието, нито мизерията.

От две хиляди години насам нашият народ е жертва на тези промени, които му праща съдбата. Един период на величие е бил винаги последван от друг на падение. Причините са били все едни и същи: разделени помежду си, враждебни един срещу друг, жертва на противоречия в идеите и волевите разположения, следователно безсилни в делата си, германците често са изпадали в невъзможност да проявят воля в живота. Те мечтаят постоянно за право, но се губят по небето и звездите, и по този на- чин загубват връзка с действителността.

Колкото по-разделени бяха, германския народ и Германия, толкова повече отслабваше бронята на националния живот. В хаоса на времето се търсеше онази добродетел, която беше потребна за момента. Теорията за индивидуалната стойност на отделните германски племена попречи да се прояви съзнанието за една колективна воля. В същност, на германеца не оставаше друг избор, освен да разчита сам на себе си. Народ от певци, поети и мислители, той мечтаеше за един свят, в който другите живееха, и само когато отчаянието и мизерията се нахвърляха жестоко върху неговото съществуване, само тогава неговата артистична душа отстъпваше място на едно стремление към ново възраждане, за една Германия в обновен вид, следователно за нов живот.

Когато Бисмарк, след едно величаво културно въздигане на германската нация, успя да реализира политическото обединение на Германия, това велико дело се смиташе като венец, който сложи край на един дълъг период от борби и войни между отделните германски княжества. Верен на прокламацията на императора тогава, германският народ поднесе пред олтара на отечеството всичките свои дарби, за да използва богатствата на едно мирно развитие на културата и на обществения морал. Германският народ не правеше никога разлика между съзнанието на неговата индивидуална сила, като народ и отговорността, която пада на Германия в колективния мирен напредък на европейските народи.

В тази именно епоха, когато германските племена и провинции се обединиха с оглед да създадат една политическа държава, една велика сила, тогава се положи и началото на идейните разногласия за единството на германския народ, от които и днес страдаме.

Това вътрешно разпадане, както често се е случвало в миналото, се обърна в полза на други страни. Ноемврийската революция от 1918 година сложи край на една борба, чрез която немската нация беше ориентирана с възвишено и свещено право, както и с убеждението, да защищава своята свобода и своето право на съществуване.

Лъжите за вината на Германия за войната

Нито императорът, нито правителството, нито народът искаха тази война. Резигнацията на последния, да понесе обвинението по отговорността за войната, се дължи пак на разложението сред народните маси, на общото падение, което застави едно слабо поколение, въпреки историческата очевидност и въпреки своето дълбоко вътрешно убеждение, да понесе тежестта на чудовищното обвинение.

Това общо падение беше последвано от едно разложение във всички области на обществения живот, В областта на политическата мощ, на морала, културата и икономията, нашият народ изпадна в дълбоко униние.

Непрестанни кризи смазваха нашия народен организъм.

Но и останалите народи в света не спечелиха нищо, – нито щастие, нито богатство, – с отстраняването от политико-стопанския живот на един виден член на европейската общност. Абсурдната теория, която дели народите на „вечно победители“ и „вечно победени“ роди криминалната рожба на репарациите и в последствие, създаде световната стопанска катастрофа.

Докато германският народ и германската държава тънеха в противоречия и раздори относно вътрешната политика, водейки по този начин националната икономика към разруха, намериха се граждани, които вярваха в своя народ, които бяха въодушевени от желанието да преустроят Германия в нова държава.

На тази Нова Германия, Господин Председателю, чрез Вашето благородно решение от 30 януари 1933 г., Вие поверихте управлението и отговорността за нейното бъдеще.

Призив към народа.

Убедени, че народът трябва да даде своето съгласие и одобрение за преустройството на Германия, ние, националното правителство, отправяме един последен призив към него.

На 5 март германският народ със своето подавляващо мнозинство се присъедини към нас. Само за няколко седмици, чрез един подем, небивал в историята, той спаси своята чест. Благодарение на Вас, Господине Председателю, благодарение на Вашето мъдро прозрение, стана едно спояване между древното величие на Германия и символа на нейната нова сила.

Представяйки се за първи път пред новия Райхстаг, националното правителство заявява в този тържествен момент своята непоколебима воля, да вземе здраво в ръцете си великото дело за преустройството на германската държава и за превъзпитанието на германския народ. В тази посока то решително ще изпълни своята задача.

В съзнанието, че действа съобразно волята на народа, националното правителство очаква от политическите партии, които съставляват народно представителство, да вземат, след петнадесетгодишната мизерия на нашия народ, едно становище, което да ги издигне над дребнавата доктринерност на партизанските идеи и да се вслушат в народния позив. Този позив произхожда от дълбочините на народната душа, понастоящем завладяна от страх и застрашена от тежки последствия.

Провидението иска, нашата работа да надвиши бледите опити на всекидневната политика.

Ние искаме да възвърнем единството в ума и волята на германския народ.

Ние искаме да спасим основните традиции на нашия живот, т. е.

Нашата етническа индивидуалност, енергията и богатствата, които и́ принадлежат.

Ние искаме да поставим устройството и управлението на нашата държава върху онези здрави принципи, които са били от незапомнени времена главните подбуди за величието на народите и устойчивостта на държавите.

Ние искаме да свържем доверието, което имаме в естествените и основни начала на живота, с постоянството във външната и вътрешна политика.

Ние искаме да премахнем постоянните приливи и отливи в живота на германския народ чрез едно здраво управление, което ще му възвърне авторитета и което никакви стихии не ще бъдат в състояние да разклатят.

Ние ще вземем под внимание направените досега усилия в индивидуалния и колективния живот, както и онези в народното стопанство, – настоявам специално върху последното, – защото те са оказвали в продължение на хиляди години благодатно влияние за човечеството.

Ние искаме да възстановим предимството на политиката, задачите на която са да организира и ръководи жизнените прояви на народа.

Но ние искаме също да съсредоточим и обхванем всичките жизнени сили на народа, тези, които са основни фактори за бъдещето на Германия и ще приложим в услуга на тази политика нашите законни и скромни усилия да групираме дееспособните хора и да направим безвредни онези, които биха се опитали да вредят на германския народ.

Ние ще организираме друг обществен строй, който да отговаря на германските традиции, който да примири германските племена и да подреди интересите на обществените групировки, както и на професионалните и класови подразделения. Този нов обществен строй трябва да бъде в състояние да осигури едно справедливо равновесие в жизнените интереси на страната, такова, каквото изисква бъдещето развитие на целокупния народ. От селяните, гражданите и работниците ние искаме да направим единен германски народ.

И така, възвърнат към нов и естествен живот, този германски народ ще стане сам пазител на вечни времена на своята християнска вяра, на своята култура, на своята чест и свобода.

Относно това, което особено интересува външния свят – вземете предвид жертвите, които дадохме през време на войната– ние заявяваме, че сме искрени приятели на мира, предназначен да изцери раните, от които още страдат всички народи.

Правителството на народното възраждане е решено да изпълни задълженията си към германския народ. Ето защо то изказва горещо желание днес пред Райхстага и се надява да намери в него нужната подкрепа за изпълнението на своите задачи. В качеството ви на народни избраници, вие ще разберете, Дами и Господа, духът на времето и ще ни дадете вашето съдействие за великото дело на германското възраждане.

Хинденбург народен символ

Между нас се намира величествената фигура на един всемъдър и почтен водач. Ние се прекланяме пред Вас, Господине Председателю!

Вие бяхте три пъти на полесраженията за сигурността и бъдещето на нашия народ. Най-напред, като поручик в армията на краля, Вие се бихте за единството на германския народ; след това, в армията на стария император Вие се борихте за възтържествуването на империята; и най-накрая, в световната война, като главнокомандващ на нашата армия, Вие ръководихте гигантската борба за спасението и свободата на нашия народ.

Вие преживяхте величието на империята, Вие видяхте със собствените си очи великото творчество на железния канцлер и вървяхте редом с чудния напредък на германския народ; Вие ни доведохте до настоящия съдбоносен и величествен момент, който провидението ни позволи да преживеем и за който ние поднасяме пред олтара на отечеството нашите скромни усилия.

Хинденбург като споително звено за възраждането на германския народ

Днес, Господин Фелдмаршал, провидението Ви издига като един покровител на нова Германия. Вашият живот е съчетание от престиж и чест; той символ на неразрушимите жизнени сили на германския народ.

Ето защо, младата германска генерация и ние заедно с нея, чувстваме, като да е дар от провидението Вашето съгласие в полза на обновително дело на Германия. Дано тази крепка сила въодушеви и новия парламент, открит днес от Вас. Но дано провидението ни дари кураж и постоянство. Това са подбуди, които изглежда да се излъчват мистериозно около нас от това свещено място; те ни завладяват, нас, борците за свободата на германския народ в този особено тържествен момент, когато сме събрани тук пред гробницата на могъщия крал на Прусия – Фридрих Велики.