Позив до германския народ от германското правителство

Берлин, 1 февруари 1933 год.

овече от 14 години изминаха от онзи катастрофален ден, в който германският народ, заслепен от вътрешни и външни обещания, забрави благата на своето минало, своята чест и свобода, с една дума, загуби всичко.

От този ден на предателство, провидението отказа на нашия народ своето благословение; от тогава враждата и омразата свиха гнездо в Германия.

Милиони от нашите най-добри граждани и гражданки, принадлежащи на всички обществени класи, бяха свидетели – с едно отчаяние в душата – на разрушението на германското единство, на неговото разлагане в хаос от егоизъм и политически разногласия, в конфликти на стопанските интереси и антагонизъм на идеи.

Както често се е случвало в нашата история, така и сега, от този фатален ден, Германия представлява една картина на разложение, която разкъсва сърцата ни. Ние не почувствахме нито „братството“, нито „равенството“, което ни обещаваха, а напротив, загубихме и „свободата“ си. Падението на нашето интелектуално единство, разклащането на нашата вътрешна мощ, бяха последвани от падението на нашия световен политически престиж.

Дълбоко проникнати от убеждението, че в 1914 година германският народ влезе във войната при пълното съзнание за неговата невинност и свободен в съвестта си от всяка отговорност за нея, ние мислим, че грозната участ, която ни преследва от 1918 година насам, не е нищо друго, освен едно фатално последствие от нашето вътрешно разпадане. Но и останалата част от света е не по-малко разстроена от силни вътрешни кризи. Ние видяхме, как изчезва равновесието, което някога способстваше много за разбирателство между народите, изхождащи от възвишената нужда за една интимна солидарност между тях. От тази солидарност именно, която носеше толкова много изгоди в международния икономически живот, народите се отклониха.

Погрешните понятия за победители и победени унищожиха взаимното доверие между народите и това в техните стопански отношения. Мизерията при нашия народ е ужасна. Милиони индустриални работници бяха изхвърлени на улицата без средства за съществуване, а това обстоятелство беше последвано от обедняването на цялата средна класа на занаятчии и работници. Ако този разгром засегне и немския селянин, то ние няма да закъснеем да се намерим в надвечерието на една катастрофа, размерите на която не биха могли да се опишат. Не само Германия ще изчезне в един такъв разгром, но и двехилядигодишните ценни плодове на световната цивилизация и висшите блага, оставени от човешкия труд като наследство за поколенията.

Процесът на този разгром се възвестява от застрашителни симптоми. Комунистическите методи на борба, бронирани в престъпна лудост и придружени от стихийна и невероятна жестокост, се опитват да отровят и разпокъсат окончателно народа, разтърсен и без това дълбоко от събитията. Техните замисли са да отворят пътя на един нов период на тяхното господство, който за сегашните времена ще бъде още по-катастрофален, отколкото периодът след ноемврийската революция от 1918 год., препълнен само с обещания на апостолите на техните доктрини.

Комунистите оскверниха свещенността на семейството, потъпкаха всяко съзнание за чест и вярност, за народност и отечество, за култура и народна икономия; те отидоха още по-далеч: те посегнаха на здравите основи на нашата религия и нашия морал. Техните разрушителни и отрицателни учения не пощадиха нищо от това, което съществува. Четиринадесетгодишното управление на марксистите разори Германия; една година болшевишко управление би я обезличило окончателно. Богатите и велики придобивки на световната култура ще изчезнат в един хаос, или ще се преобърнат в жалки развалини. Дори страданията през последните петнадесет години не биха могли да се сравнят с плачевното положение на Европа, в центъра на която би се развявало червеното знаме на разрушението. Дано хилядите ранени и духът на загиналите мъченици, резултат на вътрешните междуособици в Германия, ни предупредят за наближаващата буря.

В тези съдбоносни за сигурността и бъдещето на германския народ моменти, ние бяхме повикани на чело на управлението от председателя на Германия. Знаменит боеви водител през време на Световната война, Хинденбург ни повика по онова време на бойните позиции, а сега ние, хората на политически партии и групировки, сме повикани от него на работа в нашата собствена земя, под негово ръководство, за да служим вярно на отечеството. Почтеният старец и председател на Германия ни помогна, да си подадем ръка за изпълнението на тази благородна мисия. Ето защо, ние, като народни водачи, се заклеваме пред Бога, пред нашата съвест и народа, че ще изпълним решително и неотклонно мисията, която е поверена нам, като народно правителство.

Наследството, което поехме, е ужасно тежко.

Задачата, която ни предстои да разрешим, е една от най-трудните и такава, каквато от незапомнени времена едва ли е била поставяна пред държавни мъже на Германия. Но вярата в нас е безгранична, както и доверието, което имаме помежду си, защото ние вярваме в нашия народ и в неговите безсмъртни качества. Селяни, работници и граждани, всички трябва вкупом да пожертвате вашия дял за изграждането на нова Германия.

Народното правителство мисли, че негов върховен дълг е да възстанови единството в разума и волята на нашия народ. То ще спаси и защищава основите, върху които се изгражда силата на нашата нация, то ще покровителства християнската религия – основата на нашия човешки морал и ще пази семейството като първоначална клетка на нашия обществен и политически организъм. Без да различава касти и класи, то ще внуши на нашия народ съзнанието за неговото етническо и политическо единство, както и за задълженията, които е дължал да понесе. То ще отдаде приличната почит, която дължим на нашето велико минало, на гордостта на нашите стари традиции, които са основата за възпитанието на германската младеж. То ще обяви безпощадна война на теории и доктрини, които опорочават разума, политиката и културата.

Германия не може да изчезне, тя няма да потъне в анархията на комунизма.

Обуздавайки размирните инстинкти, германското правителство ще възстанови народната дисциплина като ръководен принцип на нашия живот. За постигането на тази цел, то ще поддържа най-енергично и с нужното строго внимание всички народни институти, които съставляват истинската гаранция за стабилността и силата на нашия народ.

Народното правителство ще разреши голямата задача за стопанското преустройство на Германия в рамките на два големи четиригодишни плана, в смисъл:

1) да спаси германския селянин, да осигури доходността на стопанството му, с цел да се гарантира прехраната на страната – обстоятелство, което е основата на националния живот;

2) да се спаси германския работник чрез ефикасни мерки против безработицата.

В продължение на 14 години те създадоха милионни армии от безработни. Народното правителство е решено, с непоколебима енергия и желязно постоянство, да прокара следния план:

В един период от четири години германският селянин трябва да бъде спасен от мизерията;

В продължение на четири години безработицата трябва да бъде премахната окончателно.

Изпълнението на тази програма създава едновременно предварителните условия за повдигането на останалите отдели на народното стопанство.

Наред с тази величава програма за въздигане и прочистване на нашето стопанство, националното правителство ще изработи една програма и ще намери средства за реформиране на Германия, на германските провинции и общини, относно тяхната администрация и техните финанси. Само при такива условия, идеята за поддържане на една федеративна форма в управлението на Германия може да стане полезна и жизнеспособна действителност.

Крайъгълните основи на нашата програма са: задължителната трудова повинност и политиката за вътрешна колонизация.

Грижите за всекидневния хляб са съпроводени и от грижите за изпълнението на социалните задължения, относно поддръжката в случаи на болест и старост.

Икономии в администрацията, покровителство на труда и на нашите земледелски маси, както и използването плодовете и стойността на личната инициатива, са най-големите гаранции за предотвратяване на всеки експеримент, който би поставил в опасност нашата валута.

Относно външната политика, националното правителство мисли, че неговата най- висша задача е, да пази жизнените права на Германия и да възвърне свободата на нашия народ. Твърдо решено да сложи край на безредието и хаоса, от които страда Германия, то ще направи всички усилия да включи германската държава в общността на другите народи, като държава с равноправна стойност, следователно като държава с равни права като другите. С оглед на това, правителството е проникнато от великия дълг, който му се налага, уповавайки се на един свободен и равноправен народ, да се намеси за поддържането и затвърждаването на мира, от който днес светът има нужда повече от всякога.

Дано добре разбраната симпатия на другите народи да съдейства за изпълнението на тези надежди, които ние изказваме и храним в дълбочината на нашето сърце, за благоденствието на Европа и на целия свят.

Колкото и голяма да е нашата любов към армията, носителка на нашите емблеми и символ на нашето славно минало, ние ще бъдем, обаче, честити, ако другите държави ограничат тяхното въоръжение и с това направят завинаги безпредметно увеличението на нашата армия.

Но, за да може Германия да реализира това политическо и стопанско възобновяване и да може съвестно да изпълни своите задължения към другите държави, необходимо е, преди всичко, да се отстрани разложението на Германия, което една комунистическа опасност може да докара.

Като членове на правителството, ние чувстваме отговорността, която ни тежи пред германската история, за реконструкцията на една добре организирана обществена сила и следователно, за отстранение на безумния дух на класово разделение и класови борби. Това, към което се стремим, не е да фаворизираме само известни обществени групи, а целия германски народ, неговите милиони селяни, граждани и работници, на които съдбата ще бъде: или да превъзмогнат солидарно трудностите на днешната епоха, или пък заедно да загинат.

Въодушевени от твърдото убеждение, верни на нашата клетва, ние искаме – пред- вид безсилието, в което се намира Райхстага да подкрепи такова дело – да поставим германския народ на чело на програмата, която му предстои да изпълни, и изпълнението, на която ние ще изведем на добър край.

Председателят на Германия, фелдмаршал фон Хинденбург, ни призова във властта и ни натовари да дадем възможност на народа да се издигне чрез своята солидарност.

Ето защо, ние правим позив към германския народ да подпише заедно с нас този акт на помирение. Националното правителство иска да работи и ще работи.

То е решено да поправи в разстояние на четири години грешките, направени в продължение на четиринадесет години. Но то не може да очаква разрешение от тези, които предизвикаха разорението.

Партиите на марксистите и техните сподвижници имаха достатъчно време в продължение на 14 години да покажат, какво са в състояние да извършат.

Резултатът е катастрофален.

Сега ние искаме от германския народ да ни даде време четири години и след това ще може да съди за нашите дела. Верни на заповедта на президента, ние се залавяме на работа. Дано провидението благослови нашето дело, да ни насочи и вдъхнови в избора на нашите средства и ни направи достойни за доверието, което народът питае към нас. Ние почваме борбата не за нас, а за Германия.

Правителството на Германия.

Адолф Хитлер, фон Папен, Барон фон Нойрат, д-р Фрик, Граф Шверин фон Крозик, д-р Хугенберг, Зелдте, д-р Гюртнер, фон Бломберг, Елц фон Рюбенах, Гьоринг.