Ранни речи на Адолф Хитлер

 (откъси от  речи, произнесени в периода 1922-24)

Адолф Хитлер - откъс от реч държана в Мюнхен 

12 април 1922

[…]

Военната продукция беше започнала отново и се мислеше, че идват добри времена, Фридрих Велики след седемгодишната война, като резултат от свръх човешки усилия, остави Прусия без стотинка дългове: на края на Световната война Германия беше натоварена със свой собствен дълг от някъде 7 или 8 милиарда марки, и освен това беше изправена лице в лице с дълговете на останалата част от света - така наречените „репарации”.

Така продукта от труда на Германия не принадлежеше на нацията, а на нейните чуждестранни кредитори: той беше носен безспирно на влакове за територии извън нашите граници.

Всеки работник трябваше да подкрепя друг работник, чиито продукт на труда се реквизираше от чужденец.

Германския народ след двадесет и пет или тридесет години, като резултат от факта, че никога няма да може да плати всички, каквото се иска от него, ще има такава гигантска дължима сума тежаща на плещите му, че на практика ще бъде насилен да произвежда още повече, отколкото днес. Какъв ще бъде края? И отговора на този въпрос е: оставяне в залог на нашата земя, заробване на нашата работна сила. Следователно, в икономическата сфера, Ноември 1918 в действителност не беше постижение, а започването на нашето падение.

И в политическата сфера ние загубихме нашите военни прерогативи, и с тази загуба отиде нашата истинска държавна суверенност и след това нашата финансова независимост, защото винаги остана репарационната комисия, така че на практика ние вече нямаме политически независим Германски Райх, ние сме вече просто колония на външния свят. Ние допринесохме за това, защото колкото беше възможно ние се унижихме морално, ние положително унищожихме собствената си чест и помогнахме за оскверняването, за очернянето и за отричането на всичко, което преди това почитахме като свещено. Ако бъде възразено и се каже, че революцията ни донесе подобрения в социалния живот: това трябва да е някаква извънредна тайна, тези социални подобрения - такава тайна, че никой никога не ги вижда в реалния живот - те трябва просто да се движат като флуид през нашата германска атмосфера.

И някой може би ще каже „Е, все пак има осемчасов работен ден!” Аз, пък ще кажа - нужен ли бе такъв срив за една такава придобивка? И ще ни даде ли осемчасовия ден повече сигурност, чрез превръщането ни на практика в домакин и роб на други народи?Един от тези дни Франция ще каже: Вие не може да поемете задълженията си, вие трябва да работите повече. Така това постижение на революцията е поставено под съмнение на първо място от самата революция.

Някой бе казал: „От идването на революцията хората придобиха права.

Сега народа управлява!” Странно! Народа управлява от три години и на практика никой не го е попитал за мнението му. Бяха подписани договори, които ще ни държат в подчинение векове: и кой подписа договорите? Народа? Не! Правителства, които един прекрасен ден се представиха за правителства.

На онези избори хората нямаха какво друго да правят, освен да вземат под внимание въпроса: Те са си там, без значение дали ще гласувам за тях или не. Ако ние гласуваме за тях, тогава те са там, защото ние сме ги избрали.

Но откакто сме само-управляващ се народ, ние трябва да гласуваме за хората, за да бъдат избрани и да ни управляват. Беше казано, „ Революцията ни донесе свобода. „ Още едно нещо, което може да се забележи доста трудно! Разбира се, истина е, че може да се върви по улицата, че индивида може да влезе в работилницата си и да излезе отново и понякога да ходи на събрание. С една дума - индивида има свободи. Но общо взето, ако е мъдър, ще държи устата си затворена.

Защото ако преди се полагаше извънредна грижа никой да не проронва нещо, което може да бъде определено като lèse-majesté, сега човек още повече трябва да внимава да не каже нещо, което може да бъде представено като оскърбление към височайшата личност на някой член на парламента. Ако попитаме някой- кой е отговорен за нашето нещастие, трябва също да се заинтересуваме кой има интерес от нашия срив. И отговора на този въпрос е, че банките и стоковите борси са по-процъфтяващи от когато и да било.

На нас ни се каза, че капитализма ще бъде разрушен и когато ние се осмелихме да напомним на един или друг от тези известни държавници и казахме „ Не забравяйте, че евреите също имат капитали, тогава отговора беше: „За какво се притеснявате? Капитализма като цяло сега ще бъде унищожен, целия народ сега ще бъде свободен. Ние не се борим само с еврейския или християнския капитализъм, ние се борим със самия капитализъм: ние правим хората напълно свободни. „ Сега, след като капитализма се унищожава, капитала на еврейската стокова борса се увеличава пропорционално на това колко губи почва под краката си капитализма.

Само интернационалната стокова борса и заемния капитал, така наречения над-държавен капитал, той е който е облагодетелстван от срива на нашия икономически живот, капиталът който добива облика си от единствената над-държавна нация, която е изцяло национална, която си е въобразила, че тя е над всички други нации, която се поставя над другите нации и която вече действително ги ръководи.

Международния капитал на стоковата борса щеше да бъде немислим, той никога нямаше да се появи, без неговите над-национални, но всъщност крайно национални основатели - евреите. . . .

Евреина досега не е обеднял: той все повече се угоява, и ако не ми вярвате, аз ще ви помоля да отидете до един от тези здравни курорти; там вие ще намерите два вида посетители: германец, който е отишъл там, може би за първи път от доста дълго време, да подиша малко чист въздух и да възстанови здравето си, и евреина, който е отишъл там, за да отслабва. И ако отидете на нашите планини кого мислите, че ще намерите там в хубави чисто нови жълти ботуши и с разкошни раници, в които няма нищо, което може да влезе в каквато и да е употреба? И защо те са там? Те се качват до хотела, обикновено не по-далече, отколкото влакът може да ги откара: където спре влакът там спират и те.

И после се пльосват някъде близо около хотела, като мухи около труп, но бъдете сигурни, че това не са хората от нашата работна класа: нито тези работещи с умът си, нито тези работещи с тялото си. Те с техните износени дрехи напускат хотела набързо и отиват да се катерят: те не биха се чувствали удобно, идвайки в тази парфюмирана атмосфера в костюми, датиращи от 1913 или 1914.

Не със сигурност евреина не е претърпял лишения! . . . . сега в Съветска Русия, милиони са съсипаните и умиращите, а Чичерин заедно с неговите придружители от над 200 съветски евреи пътува с експрес през Европа, посещава кабарета, гледа голи танцьорки да танцуват за негово удоволствие, живее в най-добрите хотели и си прекарва много по-добре от милионите, „буржоазни”, срещу които си мислехте да се борите преди.

Четиристотинте съветски комисари от еврейски произход - те не понасят страдания;хилядите и хиляди под-комисари - те също не страдат. Не! Всички съкровища, които „пролетариата” в лудостта си взе от „буржоазията”, за да се бори с така наречения капитализъм - те всички отидоха в ръцете на ония господа.

Някога работника си присвои портмонето на приземилия се на земята собственик, който му даде работа, той взе пръстените, диамантите и се зарадва, че сега има съкровищата, които преди само „буржоазията” притежаваше. Но в неговите ръце това са мъртви неща - те са истинско мъртво злато.

Те нямат полза за него. Той е заточен в своята пустош, където никой не може да се нахрани с диаманти.

За комат хляб той дава предмети със стойност за милиони. Но хляба е в ръцете на централната държавна организация, която пък е в ръцете на евреите: така, че всичко, всичко което обикновения човек си е помислил, че е спечелил за себе си, се връща обратно при неговите прелъстители.

И сега мои скъпи съотечественици, вярвате ли, че тези хора, които с нас се отнасят по същия начин, ще спрат Революцията?Те не искат спирането на Революцията, защото нямат нужда от него. За тях Революцията е мляко и мед. Те не могат да спрат Революцията. Защото ако един или друг от лидерите е наистина не лъжец, а излъган и днес, движен от вътрешния глас за ужаса на престъплението си, се изправи пред масите и направи изявлението: „Ние се излъгахме: ние вярвахме, че ще ви изведем от мизерията, но в действителност ви вкарахме в мизерия, под която ще страдат и децата на вашите деца - но той не може да каже това, той няма да посмее да каже това, защото още на обществения площад или на общественото събрание ще бъде разкъсан на парчета.

Сред масите започва да се носи ново течение - течение на съпротивата.

То е признаване на фактите, които вече са в изпълнение от тази система, то вече е преследване на системата; то един ден ще шибне масите към действие и ще привърже масите към себе си. И тези лидери, те виждат, че зад тях антисемитската вълна расте и расте;и веднъж, когато масите прозрат фактите - това е края на тези лидери. По този начин левите са застъпени все повече и повече да се обръщат към болшевизма. В него те виждат днес единствената, последната възможност за запазване на настоящото състояние на нещата.

Те осъзнават доста точно че народа е потискан досега, като мозъка и ръката са държани отделно. Защото сам по себе си нито мозъка нито ръката могат действително да им се противопоставят. Следователно само, ако социалистическата идея се изковава от хора, които виждат в нея начин да разделят нацията, само така те могат да са спокойни. Но за тях ще бъде пагубен денят, в който социалистическата идея ще бъде грабната от движение, което ще я обедини с най-висшата националистическа гордост, с националистическо непокорство и по този начин поставяйки Мозъка на Нацията, нейните интелектуални работници, на тази почва. След това тази система ще се сгромоляса, и така ще останат малко начини за спасението на нейните поддръжници: да ни натрапят катастрофата, за сметка на собствения им провал, да унищожат мозъка на нацията, да го заведат на ешафода - да въведат болшевизма. Левите нито могат, нито ще помогнат. Точно обратното, тяхната първа лъжа ги подтиква постоянно да прибягват към нови лъжи. Тогава остават десните. И тази дясна партия има добри намерения, но няма начин да ги осъществи, защото до днес тя се провали в разпознаването на цяла поредица от елементарни принципи.

На първо място десните още не могат да видят опасността. Тези господа още настояват в убеждението си, че всичко е просто въпрос да бъдеш избран в Ландстаг или на пост като министър или секретар. Те мислят, че решението за съдбата на народа, в най-лошия случай не би значело нищо повече от известна вреда към тяхното така наречено буржоазно-икономическо съществуване. Никога не им е проблясвал факта, че това решение може да им струва главите.

Те още не са разбрали, че не е нужно да си враг на евреина, за да те отведе един ден, по руски образец, на ешафода. Те не виждат, че е напълно достатъчно да имаш глава на раменете си и да не бъдеш евреин: дори само това ще ти осигури отиването на ешафода. Като резултат всички техни действия днес са толкова незначителни, толкова ограничени, толкова колебливи и малодушни.

Те биха искали да направят нещо, но никога не биха се решили на някое велико дело, защото не осъзнават огромното значение на цялата епоха.

И после те допускат още една фундаментална грешка: на тях никога не им е станало ясно, че има разлика, и то каква, между концепцията „Национален” и думата „династичен” или „монархичен”. Те не разбират, че днес е нужно повече от всякога, в нашите мисли като националисти, да избягваме всяко нещо, което може да накара индивида да си мисли, че националната идея е подобна на всекидневните дребно-политически възгледи.

Десните трябваше ден след ден да проглушават ушите на масите: „Ние искаме да погребем всички малки различия и да извадим на дневни светлина големите неща, общите неща, които ни обвързват един с друг. Това ще спой и сплоти заедно, тези които още имат германско сърце

Адолф Хитлер - откъс от реч държана в Мюнхен

10 април 1923

[…]

В Библията намираме пасажа :”Това, което нито е студено нито топло аз ще изплюя. „ Този израз на великия Назарянин е запазил своята дълбока валидност до днешния ден. Този, който преследва златната среда трябва да се откаже от надеждата за постигане на великите и най-великите цели.

До днешния ден половинчатите и безразличните хора си останаха проклятието на Германия.

...половинчатостта и слабостта на партиите в Парламента заедно с половинчатостта на Правителствата....

Всичко стои под знака на половинчатостта и безразличието, дори борбата за съществуване през Първата световна война, а още повече сключването на мира. И сега продължението на половинчатата политика от тези дни все още държи позиции. Народа вътрешно обединен, чрез тежката борба - в окопите нямаше нито партии, нито убеждения - беше разделен на части от стопанската политика на печалбари и негодници. Веднага нещата щяха да се уталожат и различията да се изгладят, само ако имаше някои да избеси цялата оная тайфа. Но печалбарите и негодниците са, разбира се, „поданици на държавата”, и което е по-важно - те са последователи на религия, почитаща Талмуда.

Днес ние сме най-малко тачените хора на земята. Свят от врагове се е подредил срещу нас и всеки германец трябва да реши днес дали има намерение да бъде свободен войник или бял роб.

И така, единствените възможни условия, под които една германска държава трябва да се развива са: обединението на всички германци в Европа, обучение към национално самосъзнание и готовност да се постави цялата национална сила без изключение в служба на нацията... .

Никаква икономическа политика не е възможна без меч, никаква индустриализация не е възможна без сила. Днес ние нямаме вече никакъв меч, които да сграбчим с нашата десница - как тогава можем да имаме успешна икономическа политика? Англия напълно е разбрала този първостепенен принцип за здравословен живот на Държавите; от векове Англия е действала на принципа на превръщане на икономическа сила в политическа мощ, докато обратно - политическата мощ на свой ред трябва да защитава икономическия живот. Инстинкта за самосъхранение може да изгради икономика, но ние желаехме да запазим световния мир, вместо да гледаме интересите на нацията, вместо да защитаваме икономическия живот на нацията с меч и безпощадно да се борим за защита на тези условия, които са съществени за живота на народа.

Преди години аз обявих в тази същата стая, че сриват на германското национално съзнание ще повлече със себе си в бездната и икономическия живот на Германия.

За освобождение е нужно нещо повече от икономическа политика, нещо повече от индустрия: АКО ЕДИН НАРОД Е РЕШЕН ДА СТАНЕ СВОБОДЕН ТОЙ ИМА НУЖДА ОТ ГОРДОСТ И СИЛА НА ВОЛЯТА, НЕПОКОРСТВО, ОМРАЗА, ОМРАЗА И ОЩЕ ВЕДНЪЖ ОМРАЗА…

Този дух няма да дойде отгоре, този дух, който ще прочисти Германия, който с неговата желязна метла ще прочисти великата кочина на демокрацията. Целта на нашето движение е да направим това.

Движението няма да ръждясва в парламента, то няма да се занимава с излишни битки на думи, а ще издигне знамето с белия кръг и черната свастика и този ден ще отбележи освобождението на целия ни народ.

Адолф Хитлер - реч пред мюнхенския съд

26 февруари 1924

Лично на мен ми изглежда странно, че човек, който като войник, е привикнал на сляпо подчинение, ще влезе внезапно в конфликт с държавата и нейната Конституция. Причините за това произхождат от дните на моята младост. когато бях на седемнайсет аз пристигнах във Виена и там се научих да изучавам и наблюдавам три важни проблема: социалният въпрос, расовия проблем и накрая - марксисткото движение. Напуснах Виена като убеден антисемит, смъртен враг на целият марксистки светоглед, и като пан-германист в моите политически убеждения. И когато разбрах, че германската съдба на немска Австрия не ще може бъде извоювана само от Австрийската армия, а от германската и от австрийската армия, аз се записах в германската армия...., когато на седми Ноември 1918 беше провъзгласено, че революцията е започнала в Мюнхен аз първоначално не можах да повярвам. По това време в мен са надигна решителността да се отдам на политиката. Реших го по времето на подражателите на съветските комунисти и като резултат от моето противопоставяне срещу тях аз влязох във връзка с нацисткото движение, което тогава наброяваше шест души. Аз бях седмият. Присъединих се към тази партия, а не към някоя от големите политически партии, където моите перспективи щяха да бъдат по-добри, защото нито една от другите партии разбираше или поне познаваше критичният, фундаментален проблем.

Под марксизъм аз разбирам доктрина, която по принцип отхвърля идеята за стойността на личността, като я заменя с масата и следователно работи за унищожаването на целият културен живот. Това движение използва чудовищно ефективни методи и упражни страшно влияние върху масите, което взето заедно в течението на няколко десетилетия няма да има никакъв друг резултат освен изправянето на брат срещу брат, докато по същото време наричат един французин, англичанин или зулус свой брат. Това движение се отличава с невероятен терор, който е основан на знанието на психологията на масите...

Германската революция е революция и следователно успешна и голяма измяна;добре известно е, че такова предателство никога не е наказано.... то е мръсно престъпление срещу германския народ, то е нож в гърба на германската нация. Средната класа можеше да не въстава срещу него, защото средната класа не разбираше цялата революция.

Беше нужно да се започне нова борба и да се насочи срещу марксистките грабители на нашия народ, които дори не принадлежат към немската раса- това, което е мястото, където марксисткия проблем е свързан с расовия въпрос, образувайки един от най-трудните и дълбоки въпроси на нашето време.... , в началото аз стоях на загубена позиция.

Въпреки всичко, в течение на няколко години една малка групичка от шест човека прерасна в движение, което днес обгръща милиони и което, най-вече веднъж направи широките маси националистични.... 1923 дойде големия и болезнен скандал. Около 1922 ние бяхме видели, че Рур е на път да бъде загубен. Целта на Франция не беше дори да отслаби Германия, да й попречи да придобие превъзходство, а да я разбие на малки държавици, така че тя [Франция], да бъде в сила да държи??? граница. След всички преповторения на нашите грешки от страна на Правителството, ние знаем, че на горния край на Заар и Горна Силезия, ние щяхме да загубим нашата трета по добив на въглища област- областта Рур;всяка загуба довеждаше до следваща...

Изгарящ, безпощаден, брутален фанатизъм би могъл да спаси ситуацията. Правителството на Райха трябваше да пусне стотиците хиляди млади мъже излизащи от Рур в Райха под старя черно-бяло-червен трибагреник да се слеят в една мощна национална вълна. Вместо това, тези млади хора бяха изпратени обратно у дома. Съпротивата, която беше организирана беше за надници;националната съпротива беше сведена до една платена стачка. Беше забравено, че враг като Франция не може да бъде изгонен така лесно, още повече по такъв мързелив начин.... младежта има - и може би това ще бъде чуто в Париж- само една мисъл: че ще дойде ден, когато ние пак ще сме свободни. .. .

Моето отношение е следното: бих предпочел Германия да стане болшевишка и аз да бъда обесен, отколкото тя да бъде унищожена от френското властване на меча.... Получи се така, че хората, които забиха ножа в гърба ни, бяха по-силни от когато и да било...

С гордост аз признавам, че нашите хора бяха тези, които действително оказаха съпротива в Рур. Ние възнамерявахме да направим четиринадесет митинга и да организираме пропагандна кампания с лозунга: ДОЛУ ПРЕДАТЕЛИТЕ НА РУР!, но ние бяхме изненадани от забраната на тези масови събирания. Аз бях срещнал Хер Фон Кар през 1920. Кар ме впечатли като честен общественик. Попитах го защо четиринадесетте митинга бяха забранени. Причината, която той ми даде направо не беше за вярване. Истинската причина е нещо, което не можеше да се разкрие. . --на първия ден лозунга беше: необуздана борба срещу Берлин.... борба срещу Берлин, но с Др. фон Кар, тя би била престъпление;но поне някой трябва да има куража да мисли логически и да види, че борбата трябва да бъде вградена в германското национално възраждане. Казах, че всичко това, постигнато от тази борба беше Баварското отхвърляне на исканията на Берлин. Но хората очакваха нещо различно от намаляване цената на бирата, регулация на цената на млякото, изземване на бъчви с масло и други такива подобни невъзможни икономически предложения-предложения, които те караха да попиташ: кой е геният, който ги предлага?Всеки провал можеше единствено да разяри още повече масите и аз забелязах, че докато хората сега само се смеят на мерките наложени от Кар, утре те ще въстанат срещу тях. Аз казах: „независимо дали ще завършите тази работа - остана само политическата и военната борба.

Когато се вземе крайното решение, трябва поход към Рим.

 Иначе ви липсва желание за борба, в такъв случай само капитулацията е останала.... „борбата трябваше да се обърне към севера;тя не можеше да бъде водена от чисто баварска организация. . . Аз казах: „Единствения човек който може да я поведе е Лудендорф. „ За първи път видях Лудендорф на бойното поле.

През 1920 за първи път говорих лично с него. Видях, че той не само е забележителен генерал, но че си е научил урока и е разбрал какво съсипа германската нация.

Че Лудендорф беше надвикан от другите беше още една причина за мен да се сближа с него. Аз следователно направих предложение на Лудендорф;Лосов и Зайсер нямаха възражения

По нататък обясних на Лосов, че точно сега нищо не може да бъде постигнато само от икономически мерки. Битката беше срещу марксизма.

За да се реши този проблем не бяха нужни администратори, а подбудители, които да бъдат готови да възпламенят националния дух до краен предел. Кар не можеше да направи това, както вече казах;младежта не беше зад него. Аз обявих, че ще се присъединя към тях само, в случай че политическата борба ще бъде поверена само в моите ръце. Това не бе дързост или нескромност;Вярвам, че когато човек знае, че може да свърши една работа, той не трябва да бъде скромен.... едно нещо беше сигурно: Лосов, Кар и Зайсер имаха същата цел като моята: да се отърват от правителството на Райха с неговата настояща интернационална и парламентарна позиция и да го заменят с анти-парламентарно правителство. Така че нашето предприятие можеше да се нарече от някои „държавна измяна” и през целия този период Лосов, Зайсер и Кар също трябва да са извършвали държавна измяна заедно с нас- през всичките тези месеци ние не говорихме за нищо друго освен за целите, за които сега сме обвинени... можехме ли да призоваваме за ново правителство, ако не знаехме, че джентълмените на власт са напълно на наша страна?Как по друг начин да бъде, два дни преди това, като бяха дадени такива заповеди: в 8:30 такова и такова правителство ще бъде провъзгласено...

Кар доста ясно даде да се разбере, че е съгласен да обяви нападение.

Единственото възможно тълкувание на това изказване е, че тези мъже искаха нападение, но всеки път губеха самообладание. Нашия последен разговор на 6 Ноември беше за мен абсолютно потвърждение, че тези хора го искаха, но -!.......