14 години на борба, 10 години на управление и поглед в бъдещето

 

Прокламация на Адолф Хитлер към германския народ от 30 януари 1943г.

 

 

 „Днес за десети път ние чествуваме годишнината от оная дата, на която райхспрезидентът фелдмаршал фон Хинденбург ме натовари с отговорността за управлението на Райха. Борбата, която продължи 14 години и която бе водена от Националсоциалистическото движение за властта - Движение, което отначало имаше малки размери, но което стана още тогава най-мощната партия в Райха и, следователно, имаше законното право да състави правителството - можа да бъде приключена с успех.

Обаче, това поемане на отговорността стана само когато всички партии бяха доказали, след един период повече или по-малко кратък, неспособността си да възобновят Германия. Райхът страдаше все повече и повече от последиците на един погром, след война, която той не би желал и за която, поради тая причина, не беше подготвен. След една героична съпротива на германския народ, който в течение на повече от четири години не можа да бъде сломен от никоя неприятелска сила, пораженските елементи, закриляни от вътрешността и от чужбина, успяха най-после да предизвикат една открита революция.

Президентът на Съединените щати г-н Уилсън беше представил лъжливо пред света призрака на един изкуствен мир, който се желаеше и в който германският народ с голяма жадност повярва, предвид желанието и волята на неговите маси, както и поради мисълта и идеологията на управниците на Германия, които не бяха поставили никаква положителна цел на тази война.

Народът се бореше за защита на своето съществуване и поради това някои слоеве бяха почти благодарни на предложението за един мир на помирение и разбирателство. Непосредствено, след като оръжията на германския народ им бяха предадени, историческото измамничество започна. Това беше такова нарушаване на дадената дума, каквото световната история не бе отбелязвала дотогава.

Вместо мир, вместо помирение и споразумение, изникна насилственият Версайлски договор, който унижи германския народ и съюзните му народи до степен на роби, като ги направи безсилни във военно отношение, като ги обезчести политически и стопански за безкрайни времена. Но всичко онова, което бе нанесено на германския народ в 1919 чак до 1933 г. като несправедливост, като потисничество, като експлоатация и като стопанско ограбване и политическо унижение, засегна не една националсоциалистическа Германия, а една Германия чисто демократична и марксическа.

Обаче, всеки опит на демократическите управници и всевластници, разрушители и марксисти, да успокоят останалия свят, чрез един апел, отправен в името на никаква обща идеология и дори с цел да го накарат да разбере безсмислието на тази нелогична диктатура, остана напразен.

Същевременно международното еврейство се опита, чрез една система на капиталистическа експлоатация и с упорита настойчивост да ограби германския народ, за да го направи зрял за стопанската област на еврейския болшевизъм. Лудостта на Версайския мир доведе не само до разстройство на германското стопанство, но впоследствие и до един не по-малък погром в стопанския живот на другите държави, включително к на така наречените победители.

Когато 1932 г. клонеше към края си, светът беше в състояние на непрестанна стопанска криза, която се засилваше непрекъснато. Безработицата бушуваше не само в Германия, но и в западните богати страни, както и в Америка, и специално в Съединените щати. През зимата на 1932-1933 г. броят на безработните в Германия възлизаше на седем милиона, а броят на ония, които работеха частично, беше достигнал същата цифра. В английската метрополия, която господствуваше над една четвърт от света, се отбелязваше една цифра от 2500 000 безработни. Съединените щати, със своите грамадни почвени богатства и със своята безспорно плодовита земя, имаха почти 13 милиона безработни, в кръгли цифри.

В Германия състоянието на нещата в живота изобщо отговаряше на състоянието на нещата в стопанската област. Като се има предвид, че Германия беше разпокъсана на безброй партии, задръстена от егоистичното упорство на представителите на германските държавници, както и от интересите на разните политически партии и на разните професионални организации, изглеждаше невъзможно за което и да е правителство да разреши задачите, дори най-наложителните, относно задържането живота на нашия народ, с методите, прилагани дотогава и с разполагаемите сили.

Вътрешното разложение на народа бе стигнало до там, че, както изглеждаше, само настъпването на един хаос можеше да бъде единствен изход, при който би могло да се намери някакво разрешение. Докато разните шефове на политически партии и стопанските хиени подронваха все повече и повече основите на политическия и стопанския живот, същите те проповядваха необходимостта от една болшевишка революция. Беше очевидно, че, ако 14 години марксизъм, демокрация и парламентаризъм бяха успели да разсипят Германия, то само една година болшевишки режим би бил достатъчен за пълното унищожаване на Райха.

Германският народ, разединен вътрешно, натоварен с дългове, се намираше в навечерието на пълен фалит. Четиринадесет милиона работници бяха или безработни, или работеха отчасти. Стопанството се проваляше все повече и повече, търговията угасваше, корабоплаването и превозът намаляваха, селянинът губеше чифлика си, радостта от живота изчезваше и все по-малкия брой на ражданията позволяваше математически да се предвиди краят на нашия народ.

Това е наследството, което ми бе оставено на 30 януари 1933 г. В моята първа прокламация, отправена до германския народ, аз оповестих, в качеството си на канцлер и от името на тогавашното правителство, решението си да обединя народа, нещо, което беше единственото условие за всяко възстановяване. Да защитавам народа според моята съвест, както срещу безсмислените страсти вътре в страната, така и срещу шантажите на чужбина. Аз обещах, особено, да премахна безработицата и да действувам така, че германският селянин занапред да не бъде прогонван от чифлика си и от нивите си.

Тогава аз поисках от германския народ да ми даде четири години време, за да поправя това, което бе разрушено и развалено в продължение на 14-годишното разкапване. Аз работих, подкрепен от моите сътрудници, без почивка и без спиране за възстановяването на германския Райх във вътрешно и външно отношение. Още преди да изтече срока, който поисках, и последният безработен имаше работа. Еврейските посегателства към земята на германския селянин бяха отбити, селското имущество беше осигурено, занаятчийството и цялото стопанство започнаха да цъфтят отново, финансите на Райха, федеративните държави и общините бяха поставени в ред. Ние успяхме да съживим транспорта, да подобрим шосейната и железопътната мрежа, да построим нови канали и да започнем постройката на големи шосейни пътища. С лекуването на стопанския живот вървеше и развитието на културния живот. Архитектура, театър, музика, филм, радио - всички те изживяха небивал възход. Над всичко, обаче, стоеше повелята - да се допуска към участие, винаги и все повече, широката маса и то не само към материалните, но и към културните блага и красоти на живота.

На този принцип съответствуваха основите на новото възпитание. Без оглед на произход, съсловие или професия на родителите, за всяко способно дете от нашия народ трябваше да бъде направено възможно учението за сметка на народната общност. Всичко, което бе създадено в областите на стопанското, културно и социално развитие от 1933 г. в германския Райх под новото ръководство е единствено по рода си. В демократическите държави не можеше да му се противопостави нищо. Всичко това можа да бъде постигнато само благодарение съсредоточаването на всички национални сили и тяхното единно насочване към целта, призната за необходима.

Така, за кратко време бяха отстранени безброй проявления на нашето вътрешно разложение. Вместо разкъсвания от вероизповедания, партии и класи и едва живеещия в своята немощ Ваймарски Райх, дойде Германия на концентрираната национална сила. Вместо непотребните партии, дойде едно единствено, свързано с народа Движение. Парламентите на отделните държави бяха разпуснати и заместени от общо представителство на германския народ в Райхстага. Съюзите на работници и работодатели бяха обединени в Германския трудов фронт. Печатът, киното и радиото престанаха да бъдат елементи на разрушение в народния организъм, а бяха поставени в служба на народното единение. Едно огромно законодателно дело създаде основата на новия германски Райх, какъвто досега не е имало в историята.

От спечелената по този начин вътрешна сила на нашия народ произлезе най-напред възможността за разрешаване на външнополитическите задачи. В тези дълги години аз направих практически предложения на света за разумно ограничаване на въоръженията и за общо сътрудничество. Бъдещите историци ще констатират един ден, че никога до сега не се е отговаряло на мирните предложения на един държавник с по-голяма омраза от тая, с която бе отговорено на моите. Заинтересованите в капиталистическото и болшевишко ограбване на народите започнаха да клеветят нова Германия в същата мярка, в която тя започна да става образец за мирното разрешение на противоречията, социалните проблеми и стопанските затруднения.

Особено международното еврейство засили своите козни срещу нова Германия, която нито искаше да се преклони пред международните борсови интереси, нито можеше да бъде стресната от болшевишката заплаха. Въпреки тази враждебност, ние успяхме да постигаме от година на година все по-големи успехи, и по пътя на мирната ревизия на Версайлския диктат, и за възстановяване германските права на живот. Едва след отхвърлянето на всички мои предложения за общи ограничения във въоръженията, аз заповядах да се засили германската армия и изпълних тая заповед. Днес, на десетата годишнина от поемането на властта, разбираме напълно какво би станало от Германия и Европа, ако Провидението на 30 януари 1933 г. не беше предало, чрез ръцете на райхпрезидента генерал фелдмаршал фон Хинденбург, властта на националсоциализма. Защото тогавашна Германия не би останала поне такава, каквато си беше, но нейната политическа и стопанска слабост и военна безпомощност биха я довели неизбежно до една все по увеличаваща се немощ, в сравнение с околния свят.

В същото това време болшевизмът извършваше планомерно въоръжаване за нападение срещу Европа и то в истински гигантски размери.

Какво би станало с германския народ и Европа, ако на 22 юни 1941 г. новата германска армия не беше поставила в последната минута своя щит пред континента ? Кой ще вярва, че смешните гаранции или безсилните книжни изявления на англосаксонските държавници биха могли да спасят света от нападението на една сила, която, както изтъкват спокойно американски кореспонденти, е имала от 20 години насам само една цел - да нападне, както през времето на великото преселение на народите или на монголските нахлувания, Европа, да унищожи нейната култура и, преди всичко, да я лиши от нейните първи хора, за да намери работници роби за сибирските тундри.

Коя държава би могла да се противопостави на тази опасност, освен Германия?

И, ако от 1941 г. насам по-голямата част от Европа се обедини с Германия в борбата против опасностите, то това можа да стане само защото тази Германия създаде в 1933 г. политическите, морални и материални предпоставки за водене на една борба, в която днес се решава съдбата на света. Тъй както тогава за вътрешнополитическата борба имаше само две възможности - или да победи националсоциалистическата революция, а заедно с нея и планомерният социален строеж на Райха, или пък да настъпи болшевишки преврат, а заедно с него да дойде и разрушаването и поробването на всички, така и днес има само тези две алтернативи - или ще победят Германия и съюзените държави, значи Европа, или от Изтока ще се разлее болшевишката вълна върху най-стария културен континент. Така разрушителна и унищожителна ще е тя, както беше случаят със самата Русия.

Само чужди на света фантасти могат да вярват на еврейските лъжци, че някакво си британско или американско книжно изявление ще може да спре такава катастрофа.

Когато през 1939 г. Франция и Англия обявиха, без всякаква причина, война на Германия и по тоя начин започнаха втората Световна война, те несъзнателно извършиха едно добро дело, именно, че причиниха най-големия конфликт в историята тъкмо в момента, когато Райхът достигна най-голямата си сила. Те причиниха борбата, която, както знаем, отдавна бе решена от властниците на Кремъл и която с всяка година закъснение щеше да става по-тежка. Пред величието на тази гигантска борба бледнеят всички други примери в историята, защото, ако новото нападение на Централна Азия срещу Европа беше излязло успешно, сегашният свят би трябвало да се разпадне така, както някога старият свят се разпадна пред напора на хуните.

Работата на многохилядната човешка история би излязла напразна. Би дошъл краят на този континент, а вместо неговата култура - невъобразимо варварство. Затова всичко, което се създаде от 1933 г. насам на стопанска, културна или политическа почва, отстъпва, въпреки всичкото си величие, пред задачата, която днес ни се поставя.

Ако националсоциализмът не беше създал нищо друго, освен това, което има зад себе си, той би представлявал едно от най-великите явления на човешката история, но, въпреки това, Европа би била загубена!

Чудният път на нашето Движение, от малкото хора през първите години до завземането на властта и оттогава до сега, е мислим само като израз на волята на Провидението да даде на германския народ, и чрез него на Европа, възможност да посрещне с успех най-голямата заплаха на всички времена.

Затова само наша задача е да разберем смисъла на тази война - да водим, наложената ни борба така решително и дотогава, докато този континент може да бъде смятан за окончателно спасен. Каквито и отделни удари на съдбата да ни сполетят, те са нищо в сравнение с това, което всички ние ще преживеем, ако варварските орди от изток успеят да залеят нашия континент.

В миналото германски рицари потеглиха, в далечни страни, за да се борят за идеята на своята вяра. Днес нашите войници се борят в безкрая на Изтока, за да запазят Европа от унищожение. Всеки отделен човешки живот, който изчезва в тази борба, ще осигури живота на вадещите поколения.

Докогато считах за възможно, аз винаги протягах на останалия свят ръка за помирение. През юли 1940 г., след отклоняване на моето последно предложение за мир, стана ясно, че всякакво повторение ще бъде схванато за слабост, защото отговорните подпалвачи на тази война не искаха при никакви обстоятелства мир. Съзаклятието на интернационалния капитализъм и болшевизъм е наистина нелогично явление, но все пак естествена даденост, понеже движещата сила и за двете е оня народ, който в своята омраза от хилядолетия насам е разкъсвал постоянно човечеството, разлагал го е вътрешно, стопански го е ограбвал и политически го е унищожавал.

Интернационалното еврейство е фермент на разложение на народите и държавите. И днес е тъй, както е било в древността. И ще си остане такъв дотогава, докато народите не намерят сила да унищожат този носител на зараза. В тази най-голяма борба на всички времена, ние не трябва да очакваме Провидението да ни подари свободата. То ще претегли всеки индивид и всеки народ, и когото намери лек, ще го изхвърли. Затова още на 1 септември 1939 г. аз заявих, че, независимо от това, какво ще се случи в бъдеще - нито времето, нито оръжието ще могат да победят германския народ.

Десетте години, които имаме зад себе си, са не само изпълнени с велики постижения във всички области на мирната работа, на културния напредък и на социалното оздравяване, но и с военни подвизи, единствени по величие. Историята не познава победи равни на тези, които германската армия и нейните съюзници извоюваха в тази война.

Предвид на съзнанието, че в тази война няма да има победители и победени, а само преживели и унищожени, националсоциалистическата държава ще продължава да води борбата с оня фанатизъм, който нашето Движение има от първия момент, когато започна борбата за властта в Германия. Затова още на 30 януари 1942 г. аз казах, че победи може да нанася и всеки слабохарактерен, докато съдбата изпробва силния с удари. Още през миналата година европейските водачи на плутокрациите тържествуваха за неизбежното в техните очи сгромолясване на германската армия, но не стана така. Тази зима те не могат да се надяват на нищо. Те по-скоро ще видят, че силата на националсоциалистическата идея е по-голяма, отколкото тяхната злоба. Тя ще сплотява този народ. Колкото повече трае войната, толкова повече тя ще го изпълва с вяра и ще повишава по този начин неговите постижения. Тя ще поддържа всекиго при изпълнението на неговия дълг и ще унищожава всеки, който се опита да избегне от своите задължения. Тя ще води тази война до тогава, докато дойде един нов 30 януари, като ясен резултат а именно -недвусмислената победа.

Ако аз на днешния ден ви припомням, хвърляйки поглед върху събитията, за всички постижения през изминалите 10 години, обхваща ме чувство на дълбока благодарност към всички ония, които имат такова голямо и решително участие в тази работа, като съратници и сътворци. Но не по-малко трябва да благодаря и на милионите безименни германски мъже и жени, които поставиха на разположение по фабриките, канторите, гарите и безчислените учреждения на нашия държавен и частен живот своето старание и способност.

От 1 септември 1939 г. тази благодарност се пада най-много на нашите бойци - маршали, генерали и офицери, а особено на стотиците хиляди и милиони непознати подофицери и войници. Великите постижения на нашата армия, флота и авиация се увенчават с лаврите на вечността и ще влязат в историята. Това, което трябва да понесе неизвестният гренадир, настоящето и бъдещето не ще могат да измерят. Като започнем от севера и стигнем до африканската пустиня, от Атлантическия океан до Далечния изток, от Бяло море до Сталинград, навсякъде ехти геройската песен, която ще остане за хиляди години.

За родината в тила важи повелята - да остане достойна за тези единствени по рода си и тъкмо в последните дни, така тежки подвизи. Ако тя допринасяше извънредно много в града и селото за воденето на тази борба, сега цялата работа на нацията трябва да се увеличи още повече.

Героичната борба на нашите войници край Волга трябва да напомня всекиму да върши всичко, което може в борба за свободата на Германия и бъдещето на нашия народ, а заедно с това и за запазването на целия наш континент. А Национал-социалистическата партия има дълга да бъде водач на родината, тъй както нейните членове се съревновават във всички родове оръжия на нашата армия със своята образцова храброст.

Волята на нашите неприятели беше да заплашват мирните градове и села със средствата на свирепото унищожение. Но днес вече се оказа, че те унищожават само къщи и хора, но не могат да съкрушат духа, а само го засилват. Това, което беше още съвсем непознато в началото на войната за много германски мъже и жени, сега им стана ясно - борбата, която и сега ни наложиха същите сили, които ни я наложиха през 1914 г., ще реши съществуването или унищожаването на нашия народ.

Всесилният ще бъде справедлив съдия, но нашата задача е - да изпълним дълга си, да се борим за своето съществувание, според дадения от Него, Твореца на всички светове, закон за борбата. Да не проявяваме слабост, да не жалим живота и труда си, за да запазим живота на нашия народ за бъдещето.

Тогава ще удари великият час в тази борба, в който нашият народ ще се освободи от външния неприятел.

От жертвите на падналите и от развалините на нашите градове и села ще процъфти един нов живот, в който ние вярваме и за който ние се борим и работим. Ще процъфтят германската държава и германската нация, като вечна и еднаква родина за всички членове на нашия народ - националсоциалистическият велико германски Райх. В него ще има сили за всички времена, които са нужни, за да се запази семейството от народите на Европа и за в бъдеще от опасностите на Изтока.

Великогерманският Райх и съюзените с него народи ще си осигурят, освен това, и онези жизнени пространства, които са необходими за поддържане материалното съществувание на тези народи.