Ние очакваме от страна на Франция

само лоялност

 

Писмо на Адолф Хитлер от 26 ноември 1942 г. до френския

държавен глава маршал Петен[1]

  

Господин маршале,

Когато на 11 ноември т. г. аз бях принуден, в съгласие със съюзниците на Германия, с цел да осигуря защитата на Райха във войната, която ни бе наложена на времето от Франция и Англия, да завзема южния бряг на Франция, това бе направено с надеждата, че по тоя начин ще се изясни вътрешното положение на вашата страна, което бе желателно не само за Германия и за Италия, но и за самата Франция.

Хвърляйки поглед назад, аз мога да отбележа още веднъж, че през септември 1939 г. не Германия обяви война на Франция или на Англия, но че, наопаки, от завземането на властта, аз не съм пропуснал нито един случай в отношенията именно между Германия и Франция, за да ги освободя от онова, което тежеше върху тях, вследствие на Версайския договор и за да се създаде между двете страни истинско приятелско сътрудничество.

 

Германия постави на Франция само едно искане - да не отблъсква протегнатата ръка. Безскрупулните англосаксонци, и на първо место еврейските елементи, успяха, за съжаление, да изтълкуват постъпката на новия Райх като признак на германска слабост и по-късно всяко предложение за мир - като доказателство за скорошно рухване. Докато от страна на Райха не бе предявено никакво искане към Франция, нито от правителството, нито от която и да е друга страна, било чрез речи или чрез печата, нито каквото и да било предложение, което би могло да накърни френската чест, отговорните подстрекатели в Париж искаха раздробяването на германския Райх, заробването на германския народ, премахването основите на нашето социално законодателство и, преди всичко, пълното възстановяване на неограничените права за ограбване на народа от еврейската раса, която в Германия бе поставена на местото, което й се пада.

Аз знам, че вие нямате никакво участие в тия войнолюбиви подстрекателства. Обаче, вие сам знаете, че след войната в Полша аз повторих предишните си декларации и предложих мир без никакви изисквания от страна на Германия - мир, който целеше само европейското сътрудничество. Също така през първите дни на месец септември 1939, онези, които бяха заинтересувани от разпокъсването на Европа и финансовото използуване на тая война, заглушиха с виковете си тоя позив към разума и поискаха продължаването на войната на всяка цена.

Ето как борбата, наложена на Германия и след това на Италия от вашето бивше правителство, трябваше да бъде разрешена с оръжието вместо с разума. Въпреки безподобната в летописите на историята победа, аз не предприех нищо, което би могло да накърни честта на Франция, а поисках с конвенцията за примирието само обезпеченията, които трябваше да попречат, при всички обстоятелства, на едно подновяване на борбата. Никога впоследствие аз не предявих искания, които да са в противоречие с тая политика.

Вие знаете, господин маршале, че всички твърдения, разпространени от англичаните и американците, главните вдъхновители и печеливши от тая война, твърдения, според които Германия искала да стане господарка на френската флота или че тя е поставила условия в този смисъл, са чиста измислица или съзнателни лъжи. Докато вследствие на тая война, наложена от Франция, Германия търпи и сега още тежки жертви, френският народ можа да живее в мир, поне доколкото самите му съюзници не му наложиха кървави жертви с нападенията си по море и по въздуха.

В същото време германският Райх освободи постепенно повече от 700 000 пленници от всичко 1 960 000 души -безподобна мярка, струва ми се, в историята на войните. Ако въздействието от тая мярка отслабва постепенно, то е само защото, за съжаление, непримирими елементи във вашата страна са се противопоставяли винаги на едно истинско сътрудничество.

Вие лично пожелахте, господин маршале, да се срещнете веднъж с мене, за да намерим възможностите за едно такова сътрудничество. Аз се отзовах на това желание и разговорите станаха в Монтоар. Този разговор, убеден съм, би могъл да постави основите на едно общо подобрение. За съжаление, хора, които имат интерес от войната във Франция, успяха, само няколко седмици по-късно, да осуетят това сътрудничество под предлог, който за мене лично беше безкрайно оскърбителен.

Аз съм принуден да заявя тук, че се твърдеше открито, че аз съм върнал останките на сина на Наполеон в Париж само с цел да ви привлека там, господин маршале, и да ви поставя по тоя начин в ръцете на Германия. Аз трябва да установя сега, че самият вие настояхте на времето да ви бъде разрешено да се установите във Версайл и че аз трябваше отново да откажа, понеже в другите страни би се твърдяло много несправедливо, че френското правителство би попаднало под германско принуждение. Макар че това събитие бе в пряко противоречие със становището ми относно примирието, аз не извлякох никаква последица от него, защото аз имах и още имам убеждението, че между френския народ има милиони работници, селяни граждани и трудещи се хора, които в дълбочината на душата си са чужди на тия машинации и не желаят друго, освен мир. Аз трябва да установя тук още веднъж, господин маршале, че нито един път не съм предприемал почина да поканя членове на френското правителство да дойдат при мене, но че всички разговори са се водели винаги по желанието на самото френско правителство.

Също така, двата разговора, които водих с адмирал Дарлан[2] се състояха по личното искане на адмирала и от ваше име, господин маршале.

Дебаркирането на американските и английските войски във френска Северозападна и СевернаАфрика, извършено, както бе доказано навремето, със съдействието на голям брой вероломни генерали и офицери, разкъса всички конвенции по примирието, каквито бяха определени в увода на спогодбата за примирието и принуди Германия да вземе незабавно, в съгласие със съюзниците си, необходимите мерки за сигурност.

Обаче, на 11 ноември аз не познавах още всички обстоятелства, които доведоха до тая англо-американска акция. Аз зная днес, и вие господин маршале знаете също, че тая окупация бе извършена по изричното желание на същите ония френски елементи, които някога тласнаха страната към война и които сега още не са изчезнали от обществения живот и главно от военния живот, фактът, че френските генерали и адмирали са нарушили честната си дума спрямо германските институции и то безбройно много пъти, са сам по себе си за съжаление, но фактът, че вие, господин маршале трябваше да признаете, че тези генерали, адмирали и офицери са нарушили клетвата си за вярност към вас, ме принуждава да отбележа, че всяка спогодба с такива елементи е съвършено безпредметна. Аз ви прилагам тук доказателствата, че от влизането на германските войски, на 11 ноември т. г, нови тържествени уверения са били дадени и то под формата на тържествени декларации, които бяха нарушени още същия ден със заповедите, които бяха открити едва сега.

Установено е, че адмиралът е измамил още веднъж Германия и Италия, като е дал уверението, че френската флота ще се бори в Тулон срещу тежко неприятелско нападение. Защото, докато на 11 ноември той правеше тая декларация, на 12 ноември бе издадена заповед да не се открива в никакъв случай огън срещу едно евентуално дебаркиране на английски и американски войски. От тогава насам бяха открити много други нарушения на конвенцията за примирието.

 

Аз дължа, господин маршале, да донеса до нашето знание следното:

1. Аз съм убеден, че вие лично, господин маршале, нямате никакво участие в тия работи и че страдате още по-жестоко от тях.

2. Аз съм натоварен да представлявам интересите на един народ, комуто войната бе наложена и който е принуден, за защитата си, да се бори срещу онези, които предизвикаха тази война и които днес я водят с цел да унищожат цяла Европа в полза на една юдео-англосаксонска  клика, европейска и извън европейска.

3. Аз съм принуден да водя до край тая война от името на милиони хора. Не са само народите на собствените ни страни, които са се освободили от начинанието на един
грабителски и безмилостен капитализъм и не желаят нито да бъдат ограбвани от международните спекуланти, нито да се откажат окончателно от националното си съществувание.

4. Германският народ, от името на който аз ви правя, господин маршале, тази декларация, не чувства никаква омраза към френския народ, но, в качеството на негов водач и представител, Аз съм решен да не предавам в никакъв случай Германия и Европа на хаоса, като търпя машинациите на елементите, които предизвикаха тая страхотна война.

Ето защо аз взех становище срещу тези тенденции и главно срещу лицата, които искат да осуетят и в бъдеще сътрудничеството между френския и германския народи, и които, натоварени с тежката и кървава отговорност за развихрянето на войната, смятат сега, както изглежда, че е ударил отново часът да създадат в Южна Европа условия за нападенията на извънконтиненталните сили.

След като узнах за новите нарушения на дадената честна дума, извършени от френски офицери, генерали и адмирали, които имат доказаното сега намерение да предадат на англо-еврейските сеячи на война, след Северна Африка, и Франция - аз заповядах незабавно завземането на Тулон, за да се попречи на заминаването или унищожаването на корабите и да се сломи със сила, в случай на нужда, всяка съпротива. Това не представлява борба срещу френските офицери и войници съзнаващи своя дълг, а само срещу престъпните сеячи на война, за които до днес още не е пролята достатъчно кръв и които търсят винаги нови възможности за продължаване и разширяване на катастрофата.

Ето защо, аз заповядах да се демобилизират всички части от френската войска, които, противно на заповедите на собственото им правителство, са подбуждани от офицерите си към дейна съпротива срещу Германия.

5. Първите мерки, към които ме доведе само нелоялното поведение на вашите адмирали и генерали, не са насочени, както изтъкнах вече, срещу Франция, или срещу френския войник изобщо.

Аз се надявам искрено и зная, че това е схващането и на моя съюзник, а именно, че на френската държава трябва да бъде възможно да прероди една войска, чиито офицери да се подчиняват поне на собствения си държавен глава и които да представляват по тоя начин необходимата гаранция за сключването на международни спогодби.

Колкото и тягостни да ви се струват тия факти в сегашния час, господин маршале, вие ще намерите успокоение, като разсъдите, че е недопустимо за една държава да съществува без дисциплинирана и послушна армия и че преустройството на една флота, на една сухопътна войска и на една въздушна войска, които да ви бъдат сляпо покорни, не представлява нещастие за Франция, а напротив - щастливо събитие.

Най-сетне, не бих искал да завърша това послание, без да ви уверя отново, че мярката, която ми е наложена, не отслабва ни най-малко волята ми да сътруднича с Франция, но че тя представлява вероятно първото условие за практическото осъществяване на сътрудничеството.

Аз добавям, че съм безвъзвратно решен да помогна на Франция да си възвърне колониите - които й бяха откраднати от англосаксонците, въпреки всички уверения -и то с всички средства, които стоят на мое разположение. Нито Германия, нито Италия, имаха намерение да разрушат или да унищожат френската колониална империя. От френското правителство зависи сега да приеме мерките, които германското правителство бе принудено да вземе, по такъв начин, че да не произлезе никакво кръвопролитие, но да бъдат създадени искрено условията за успешно сътрудничество, полезно и за двете страни.

Маршал фон Рундщедт[3] е натоварен, що се отнася до германската акция, да взема всички решения и да сключва всичка необходими споразумения. Той ще бъде във всеки момент, господин маршале, на ваше разположение.

Аз свършвам това писмо, като изказвам надеждата, че по тоя начин ще може да бъде започнато едно сътрудничество, при което ние очакваме от страна на Франция само лоялност и разбиране на общата съдба на Европа.

Приемете, господин маршале, най-искрените ми уважения

 

Адолф Хитлер.


[1] Анри- Филип Петен (1856-1951) френски генерал и държавен глава. Петен е героят от Вердюн (1916), на следващата година (1917) е назначен за главнокомандващ френската армия. През 1934 г. е министър на войната, а през 1940г. е вече премиер на франция. Петен сключва примирие с Германия, разоръжава френската армия и предоставя 3/5 от територията на страната да се управлява от германците. През 1945г. Петен е арестуван и осъден за предателство, по-късно смъртната присъда е заменена с доживотен затвор.

[2] Франсоа Дарлан (1881-1942 ), френски адмирал. Назначен е за министър на корабоплаването в правителството на Петен. Считан е за прогермански настроен, но той издава тайно заповед до капитаните да потопят корабите си, за да не могат немците да ги завземат. Когато съюзниците превземат Северна Африка адмирал Дарлан започва преговори с американците. Месец след като е обявен за държавен глава на френска Африка адмирал Дарлан е убит.

[3] Карл Рундщедт (1875-1953) - немски фелдмаршал. Главнокомандващ немските сили на Западния фронт.