Англо-американците заграбват френска Африка

Реч, произнесена на 8 ноември 1942 г. в Мюнхен

 

... И ако англичаните днес се хвалят, че са, напредвали в пустинята, ние знаем, че те няколко пъти вече са напредвали и са били отблъсквани.

Решаващият фактор в тази война е кой ще нанесе последния решителен удар. Това ще бъдем ние.

Така е и с производството. Те били произвеждали всичко по-евтино и по-добре от нас. Аз пък ги уверявам, че и нашите строители не спят. През зимата на1939-1940 г-н Чърчил заяви, че опасността от подводници е окончателно отстранена.

Той всеки ден унищожаваше повече подводници, отколкото ние по онова време изобщо притежавахме, фактически, значи, той не ги е унищожавал. Тогава, според техните твърдения, аз съм бил направил много голяма грешка, като съм пуснал в действие само една малка част от нашите подводници, а останалите съм задържал за подготовка на нови екипажи.

Тогава срещу неприятеля се бореше само една толкова малка част от нашите подводници, че днес аз се стеснявам да го кажа.

Голямата част, и то десет пъти по-голямата, се намираше в родината и подготвяше нови екипажи. Ако американците заявяват, че строели толкова и толкова бойни кораби годишно, ние можем да кажем същото. Ние също строим толкова, само че нашите корабни строежи са по-целесъобразни. Досега ние потопихме 20 000 000 тона неприятелски кораби. Това число далече надхвърля потопения през миналата Световна война тонаж. Броят на нашите подводници, също така, далече надхвърля броя им през Световната война.

Освен това, ние строим нови и все по-добри оръжия. И когато господата казват, че имали никакво ново оръжие, те съвсем не знаят дали ние не притежаваме вече отдавна по-добро. Според тях, нашите войници били по-лоши, а така също и нашата организация. Въпреки това, обаче, ние постигнахме успехи след успехи.

Разбира се, че в една такава борба не може да се отбелязват всяка седмица нови успехи. Същественото е, да се заемат постепенно позициите, от които противникът ще бъде победен и да се задържат тези позиции. И нека всеки вярва, че онова, което ние държим, никой не ще може да ни отнеме.

Настоящата война се разшири. Към нашите съюзници италианци, румънци и унгарци, финландци и останалите европейски народи словаци, хървати, испанци и доброволците от северните държави, се присъедини една истинска световна сила, която, според твърденията на противника, непрестанно търпяла поражение.

От влизането на Япония във войната до сега тя претърпявала само неуспехи, твърди противникът. Но, като се съберат тия „неуспехи”, все пак се добива някакъв резултат!

В действителност, японците отнеха на американците 78% от каучуковото производство, а, освен това, придобиха най-голямото производство на калай в света, грамадно производство на земни масла и многобройни петролни извори.

Именно днес аз гледам с голяма ревност в бъдещето. След като миналата зима, въпреки страшните опасности, ние можахме да издържим, аз днес съвсем другояче гледам на бъдещето.

Тогава някак си тежеше върху ръководните среди споменът за Наполеоновата съдба през 1812 година. Тази година, обаче, ние сме подготвени.

Може би и сега някому ще липсва по нещо обаче за зимата ние сме подготвени по съвършено друг начин. В това мога да ви уверя. Даже ако зимата бъде толкова тежка, колкото миналата, този път не ще се натъкнем на онова, на което се натъкнахме тогава.

Един голям философ бе казал, че ако един удар не по- вали един силен човек, тогава ударът ще го направи още по-силен. Затова мога да кажа, че ударът, който миналата зима не ни повали, ни направи още по-силни. Безразлично къде ще бъдат фронтовете, ние винаги ще отстояваме и ще минаваме в атака. Не се съмнявам нито секунда, че, в края на краищата, е предопределен успехът на нашите знамена.

Когато днес Рузвелт напада Северна Африка, аргументирайки се с това, че трябвало да я пази от Германия и Италия, не заслужава да си губим думите за тия лъжливи фрази. Безспорно, Рузвелт е най-големият гангстер, който се намира срещу нас. Обаче, последната и решителна дума положително не ще каже Рузвелт.

Както винаги, ние ще подготвим основно всички наши удари. Нито един удар, насочван досега срещу нас, не можа да се увенчае с успех.

Веднъж бе нададен възторжен вик, когато първите англичани слязоха в Булон и по-късно, след шест месеца, тоя вик заглъхна. Тогава се случи друго, а и днес ще стане другояче. Можете да бъдете твърдо уверени, че водачеството и армията правят всичко онова, което трябва и което може да се направи. Вън от това аз имам твърдото като скала убеждение, че зад водачеството и войската стои преди всичко родината и зад мене - цялата Националсоциалистическа партия, като една заклета общност.

Онова, което различава сегашното от миналото време е, че навремето зад кайзера не стоеше народът, докато сега зад мене стои най-могъщата организация, каквато досега е бивала създавана на тая земя. Тя представлява германския народ. Онова пък, по което различаваме сегашния от тогавашния момент е, че начело на народа не стои някой, който в критични времена би избягал в чужбина, а човек, който винаги е познавал само борбата и е имал само един : принцип: да удря, да удря, и пак да удря.

И още нещо различава днешна от тогавашна Германия – тогава ръководството нямаше корени всред народа. Това беше, в края на краищата, една класова държава. Днес изпъква на фронта националсоциалистическата народна общност.

От много неща вие сте схванали, как всеки месец тая войска става все по-националсоциалистическа и как все повече прониква в нея германската народна общност. Ние създаваме посред войната една народна армия, каквато светът никога не е виждал. В родината, обаче, работи цял един народ.

Днес германският работник знае, че кове оръжие за своите борещи се на фронта другари. Онова, което вършат мъже и жени, е неописуемо.

Ние не притежаваме злато, но имаме живата трудова сила, прилежание и свята воля. За какво е на американците златото в касите им? Ако те имаха фабрики за синтетичен каучук, това щеше да бъде много по-ценно, отколкото целият им запас от злато.

Ние също така и материално ще издържим войната, още повече сега, когато притежаваме богати със суровинни материали области. Когато настъпи идната година ние тепърва ще видим плодовете на тоя труд. И в тази област Партията особено се отличи. Безброй храбри партийни членове се намират вън от родината и е шепа хора организират тези области за нашето стопанство, за нашето изхранване и, в по-широк смисъл, фактически за изхранването на цяла Европа.

Това е война, която се води за цяла Европа. Затова не е чудно, че се намериха толкова много доброволци от север до юг, които, като самостоятелни единици и контингенти, се присъединиха към най-мощния в световната история фронт.

Ето защо, нашето неотклонно решение е, бъдещият мир да бъде действително мир за Европа, без настойничеството на ония хора, които си приписват качества на изтънченост и на морални ценности.

Идейните стойности на Англия са безспорно, по-малки от тия на германския народ и на свързаните с него съюзени народи. И нашите съюзници имат култура зад себе си, за разлика от безкрайно младата (да не кажем детска) култура на англичаните. Що се отнася до материалните стойности, вярвам, че англичаните в това отношение имат добър усет. Такъв притежаваме и ние, обаче ще се погрижим, щото тия материални стойности на Европа да са в полза на всички европейски народи, а не само на една международна финансова клика.

Европейските народи не се борят, за да дойдат пак ония няколко души с финия инстинкт, които грабят човечеството и създават условия за милиони безработни, за да могат да пълнят своите каси. Сигурно е, че Европа ще излезе от тази война стопански по-здрава, отколкото е била.

Прави ни се упрек, между другото, че сме искали да „присадим” холандците. Мога да кажа само, че не искам никого да пресаждам, но че ще има много хора, които ще бъдат щастливи да имат педя земя и да не трябва да се мъчат така, както е в пренаселените области.

Тия хора ще бъдат щастливи, защото те сами ще се ползват от наградата на труда си, а не някои английски или американски каси.

Ето защо ние вярваме, че краят на тази война ще предизвика, също и извън нашата страна, проваляне господството на златото и проваляне на цялото общество, което е виновно за тази война.

Хитлер припомни още веднъж мисията, която Германската националсоциалистическа работническа партия е изпълнила във вътрешността на страната и изказа на своите стари бойни другари благодарността си за тяхната вярност. Той ги насърчи да вярват с краен фанатизъм в победата и успеха на голямата решителна борба, която Германия води сега. Той каза, че всичко се свежда до съществуването или загиването на германския народ, който има насреща си противници, които знаят само едно: или да паднат те, или противникът. Ние знаем това, каза Фюрерът, и го посрещаме напълно равнодушно.

Аз винаги съм искал от германския войник толкова, колкото сам съм бил готов да дам и съм искал от германския народ толкова труд, колкото сам съм полагал. Моето дело е съдбата на Райха.

Ако противниците ни смятат, че могат да ни заблудят, то те се мамят. Ще дойде часът, когато ще им върна стореното и тогава тежко им! Вярвайте ми, че сърцето ми се къса от болка, когато чувам за тия подли въздушни нападения над германски градове. Аз не разреших да се пусне над Париж нито една бомба.

Преди нападението над Варшава, пет пъти предложих да се предаде града и поисках поне жените и децата да бъдат евакуирани.

 В заключение на речта си, Адолф Хитлер покани всички германци да изпълняват своя дълг и да положат всички усилия за възтържествуването на тяхната кауза.