Адолф Хитлер - реч  при откриване на

акцията за Зимната помощ през 1942/43 година

 

 30 септември 1942 г.

ГЕРМАНЦИ И ГЕРМАНКИ,

 

Измина вече една година, откакто за последен път говорих от това място вам и на германския народ. За това в известно отношение би трябвало да се съжалява. Първо, понеже и на мен лично ми е мъчно, че не мога по-често да се явявам пред германския народ и второ, защото се боя, че речите ми от това няма да станат по-добри, тъй като и за тях се изисква известно упражнение. (Смях и ръкопляскане) Моето време е много по-ограничено от това на моите противници. Разбира се, че който може да обикаля света по цели седмици, с бяла копринена риза, с широкопола сламена шапка на глава или с всевъзможни премени според случая, естествено той може да се занимава много по-често с произнасяне на речи. (Наново смях)

 

ДЕЛА ВМЕСТО РЕЧИ

 

През това време аз трябваше да се занимавам повече с работа и с дела. (Оживени ръкопляскания) Освен това, естествено, аз не мога да говоря всяка седмица или месец. Това, което трябва да се каже днес, се казва от нашите войници! (Нови бурни ръкопляскания) Но също така и темите, върху които бих могъл да говоря, са, естествено, много по-трудни, отколкото беседите на моите противници, които разпръсваха по света своите бръщолевения предимно от домашната си камина или от други някои места. Аз, например, смятам за неуместно да се занимавам още отсега с това, което един ден ще стане, обаче, смятам, че е много по-правилно всички да се занимаем с това, което времето в момента изисква от нас.

 

Да се изготви една „Атлантическа харта” е, разбира се, много лесно. Това недомислие, обаче, скоро ще бъде поправено от силата на фактите. Но също и поради друга една причина днес за нашите противници е по-лесно да говорят, защото след дълги и напразни усилия те внезапно откриха нашата партийна програма (отново смях) и ние с учудване виждаме, че те обещават на света за в бъдеще приблизително същото, което ние вече дадохме на германския народ и заради което в края на краищата те ни въвлякоха във война.

 

Много е забавно, например, когато един президент казва: „Ние искаме, щото занапред никой да не страда повече от нужда.” - или нещо подобно. На това може да се отговори само така: Много по-просто щеше да бъде, ако този президент, вместо да се хвърля в една война, бе употребил всичките работни сили на своята страна в създаването на едно полезно производство, а преди всичко да се погрижи, щото в собствената му страна да няма области, в които на един квадратен километър да се падат само десет души, а въпреки това да цари глад и мизерия, докато тринадесет милиона безработни стоят без поминък. Тези господа биха могли да уредят всичко това! И ако сега те се явяват, представяйки се неочаквано на света като спасители и заявяват: „За в бъдеще ние ще се погрижим да не се върнат бедствията от миналото, да няма вече безработица и всеки да има свой дом” - то тези владетели на световни империи биха могли да сторят това много преди нас, в своите собствени страни! (Бурни ръкопляскания)

 

ИМА ВЯРА И „ВЯРА”

 

И ето, че изведнъж те откриват редица принципи, всъщност принадлежащи към националсоциалистическата програма. А когато при това чувам, че някой казва - струва ми се, че това беше г-н. Идън, обаче, там не се знае какви ли не още нули имат думата (буен смях): „Разликата между германците и нас е тази, че германците вярват в нещо, в което в същност те не са уверени, докато ние вярваме в нещо, в което действително вярваме”, то аз мога да кажа само това: Ако те действително вярват в това, за което разправят, че са уверени, то те можеха да изповядат тая вяра много по-рано. Защо в такъв случай те ни обявиха война? Та те не са били много далеч от нас.

 

Във всеки случай, ние не само, че вярвахме в нещо, но ние извършихме онова, в което вярвахме. А сега ние вярваме, че ще сразяваме врага, до окончателна победа! В това ние сме убедени и ще го сторим!

 

Що се отнася до понятието вяра, ние въобще не можем се разбра с тези хора. Който вярва, например, че Намзос или Андалснес са били победа или който вярва, че Дюнкирхен бил най-голямата победа в световната история, или дори че някаква си експедиция, на която бе съдено да трае не повече от девет часа, също така била изумително и насърчително проявление на една победна нация, с него, разбира се, ние с нашите скромни успехи не можем да се сравняваме!

 

Защото, какво са нашите успехи в сравнение с това! Ако ние напреднем с хиляда километра, това е нищо, един „явен неуспех”. Ако ние, например, през последните няколко месеци - защото само няколко месеца може да се води война в тази страна - напреднахме до Дон и оттам достигнахме най-после Волга, обсадихме Сталинград и ще го вземем - в това те могат да бъдат сигурни (непрекъснати ръкопляскания за една минута) - и това в техните очи е нищо. Че ние напредваме в Кавказ, това за тях е толкова незначително, колкото и обстоятелството, че завзехме Украйна, че владеем Донецките въглища и че придобихме 65 до 70% от руското желязо, че направихме възможно използването на най-голямата житна област на света за германския народ и с това фактически за цяла Европа и че си осигуряваме вече кавказките петролни извори. Всичко това не е нищо! Но когато канадски войски с една малка част англичани на опашката дебаркират в Диеп и с най-големи усилия едва успеят да се задържат само девет часа, за да бъдат след това избити, тогава това е една „изумителна и насърчителна проява на неизчерпаемата победна мощ, присъща на британската империя”. (Бурни ръкопляскания, примесени със смях).

 

Какво са в сравнение с това нашите въздушни сили, нашата пехота, нашите танкове? Какво са срещу това подвизите на нашите пионери, на нашите части за строеж на железопътни линии, какво са гигантските съобщителни строежи, които, така да се каже, за няколко месеца свързват и благоустройват половин континент? Всичко това е нищо! И нашите подводници, разбира се, и те са нищо!

 

Изглежда, че още през 1939 година те са били нищо, защото още тогава се яви Чърчил и каза: „Мога да направя радостното съобщение, че опасността от подводници може да се счита за окончателно премахната.” Но не, - аз имам грешка - това не беше Чърчил, а Дъф Купър, а тъй като всеки един от тия самохвалковци надминава другия, то човек постоянно ги бърка. Още тогава те бяха унищожили повече подводници, отколкото ние имахме въобще. (Нестихващ смях) Че прогонихме англичаните от Балканския полуостров, че завладяхме Гърция, че окупирахме остров Крит, че ги отблъснахме от Северна Африка - всичко това, както казах, е нищо. Но ако те успеят да дебаркират няколко войници, за да нападнат из засада някой наш усамотен преден пост, тогава това са подвизи, това са военни постижения!

 

Който вярва това, той никога не ще разбере нашата вяра! Ако, обаче, англичаните сериозно вярват в това, за което те претендират че вярват, ние можем само да се усъмним в техния здрав разсъдък.

 

ВЪВ ВОЕННО ОТНОШЕНИЕ НАИВНИ КАТО ДЕЦА

 

Но освен тези „дела”, те поеха големи задължения за в бъдеще. Те казват: „Вторият фронт ще дойде! Той е вече в ход. Затова, германци, внимавайте добре! Кръгом марш!” Но ние не им обърнахме никакво внимание, нито се обърнахме назад, ами продължихме спокойно да напредваме. С това, обаче, не искам да кажа, че ние не сме подготвени и за един втори фронт. Ако г-н. Чърчил днес заявява: „Ние предоставяме на германците сега да си блъскат главите и в своя страх да гадаят, къде и кога ще го открием”, на това аз мога само да му кажа: Господин Чърчил, вие още никога не сте ми вдъхвали страх! (Бурни ръкопляскания)

 

Но че ние се мъчим да открием къде ще бъде този втори фронт, за това имате право. Защото, ако насреща си имах един достоен противник, то аз бих могъл приблизително да открия откъде ще нападне. Обаче, когато имам срещу себе си такива детски, във военно отношение, умове, тогава, естествено, не може да се узнае, къде те ще се опитат да нападнат, защото от такива би могло да се очаква и най-безумната акция. И това е единствената неприятност, защото от такива душевно болни или постоянно пияни хора човек никога не може да знае какво ще измъдрят.

 

Дали г-н. Чърчил е избрал сполучливо и стратегически първото място, където искаше да образува втори фронт, за това и в самата Англия мненията са разделени, а то е многозначително. Във всеки случай аз мога да го уверя в следното: Безразлично от това къде ще избере следващият път място, той би могъл да се похвали с голямо щастие, ако успее да се задържи и девет часа на суша!

 

ИЗПИТАНИЯТА СА МИНАТИ

 

Моето убеждение е, че през 1942 година ние превъзмогнахме най-върховното изпитание за съдбата на германския народ. Това беше през зимата на 1941/42 година. Аз мога дори да кажа, че през тая зима германският народ и особено неговата армия бяха поставени на изпитание от самото Провидение. По-лошо няма и не може да дойде. Че ние победихме тази зима, че германските фронтове устояха и че можахме да нападнем в началото на това лято, всичко това, мисля аз, е доказателство, че Провидението е останало доволно от германския народ. Това беше едно много тежко и жестоко изпитание, вие всички знаете това, но въпреки това ние не само превъзмогнахме това тежко за нас време, но успяхме да организираме и преустроим с пълно спокойствие дивизиите за нападение, моторизираните и броневи части, предназначени да започнат новата офанзива. А тази офанзива се разви съвсем иначе, не както са я предполагали, може би, нашите противници. Пък и съвсем не е нужно да действаме точно по техните рецепти, защото досега точно тези рецепти са се оказвали винаги безуспешни.

 

Аз мисля, че ако хвърлим поглед назад, можем да бъдем доволни от тия три изминали години. През това време ние винаги имахме едно трезво поставяне на цели, понякога много смели, където това беше необходимо, или обмислени, където трябваше да бъдат обмислени, бавни и съобразителни - там, където имахме време, и благоразумни - там, където ние мислехме, че при всички обстоятелства трябва да бъдем предпазливи. Но ние бяхме също и много смели там, където само смелостта можеше да ни помогне.

 

ВОЕННИТЕ ЦЕЛИ

 

За тази година ние бяхме приготвили една много проста програма:

 

1. Да задържим на всяка цена това, което трябва да се държи, т. е. да оставим неприятеля да ни напада докогато ще там, където самите ние не възнамеряваме да напредваме, а да държим с желязна твърдост и да изчакваме, кой ще бъде изтощен по-скоро.

 

2. Непременно да нападаме там, където това се налага на всяка цена. Целта при това положение е съвършено ясна: унищожението на дясната ръка на това международно съзаклятие на капитализма, плутокрацията и болшевизма, което е най-голямата опасност, която никога е надвисвала над германския народ и срещу която преди една година ние трябваше да се опълчим. С това ние си бяхме задали няколко задачи и аз ще ги спомена накратко и ясно, за да можете да си дадете точна сметка, какво е било извършено през тези няколко месеца.

 

Първата ни цел беше осигуряването на нашето господстващо положение в Черно море и окончателното разчистване на Кримския полуостров. Две битки, тази при Керч и за Севастопол, послужиха за постигането на тази цел. Ако нашите противници - това мога смело да заявя - през тези три години, откак трае войната, бяха постигнали само един единствен подобен успех, то сигурно тогава не би могло да се говори с тях, защото тогава те нямаше да бъдат на земята, а от радост и самохвалство щяха да се носят из облаците.

 

След като привършихме с тази задача, счетохме за необходимо да отстраним един цирей, който се беше образувал на фронта при Волхов. Той беше отрязан и неприятелят унищожен или хванат в плен.

 

След това дойде ред на следващата задача: подготовката за пробив към Дон. Между това, неприятелят от своя страна беше решил да предприеме една голяма офанзива, а именно, да направи пробив от Харков към брега на Днепър, за да може да разгроми целия наш южен фронт. Вие може би си спомняте още, с какво въодушевление нашите врагове следиха тези операции. Те завършиха в три битки с пълното унищожаване на повече от 75 болшевишки дивизии.

 

Тогава дойде ред за започване на нашата голяма офанзива. Целта беше:

 

Първо, да се отнемат на противника последните големи житни области.

Второ, да се лиши от последните остатъци въглища, от които се произвежда кокс.

Трето, да се доближим до петролните извори, за да ги завладеем или откъснем от противника.

Четвърто, офанзивата да продължи дотогава, докато се отреже и последната съобщителна артерия на неприятеля - Волга. Тук ние си поставихме за цел областта, разположена между завоя на Дон и Волга, а за град избрахме Сталинград и то не, защото този град носи името на Сталин - това няма никакво значение - но изключително за това, защото той е важен стратегичен пункт и защото ние си давахме ясен отчет, че с изключването на Днепър, Дон и Волга като съобщителни артерии за Съветска Русия би се създало същото положение, ако не и още по-лошо, в случай че Германия загуби Рейн, Елба, Одер и Дунав.

 

Защото само по тази огромна река Волга за шест месеца се пренасят около 30 милиона тона стоки. Това се равнява на същото количество стоки, които се пренасят по Рейн за цяла година. Сега превземането на самия Сталинград, което ще бъде приключено, ще затвърди и завърши това прекъсване на Волга. Вие можете да бъдете сигурни, че никой не ще може да ни измести от тая позиция. (Нестихващи ръкопляскания в продължение на една минута).

 

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗАВЗЕТИТЕ ОБЛАСТИ

 

Що се отнася до нашите по-нататъшни намерения, ще разберете, че не мога да говоря за тях, защото тук се касае за цели, които ние понастоящем преследваме. За тях вместо мен ще говори Мистър Чърчил. Но ще дойде време, когато германският народ ще получи най-точни пояснения за това.

 

Аз, обаче, мога да ви кажа само, че като наша шеста цел ние сме си поставили организирането на това огромно пространство, което завладяхме. Защото за нас беше и е важно не само да изминем толкова и толкова хиляди километра, но и да направим използваемо това огромно пространство за продоволствието на нашия народ, за запасяването ни със сурови материали и в по-широк смисъл, то да бъде от полза за изхранването на цяла Европа.

 

СЪОБЩЕНИЯТА

 

За тази цел най-напред трябваше да се поставят в ред съобщителните средства. В това отношение и англичаните са направили постижения, като построиха една железопътна линия от Египет до Тобрук, която сега ни е извънредно полезна. (Радостни възклицания) Но ако те успеха да я завършат навреме, какво значи все пак това в сравнение с железопътните линии, които ние трябва да строим, но не, за да ги използват след това болшевиките, а ние самите! (Буря от ръкопляскания)

 

Това са десетки хиляди и хиляди километри железопътни линии, които ние трябваше да турим в ред и то благодарение на усърдието, трудолюбието и самопожертвувателността на хиляди германски войници, железопътни пионери, работници от организацията Тодт и от други организации, като германската трудова повинност и пр. Тази огромна съобщителна мрежа, която днес в по-голямата си част е пригодена към ширината на европейските линии, беше напълно разрушена. Трябваше да се построят наново не стотици, а хиляди мостове, да се поправят разрушенията от хвърлените във въздуха линии и да се направят нови прелези. Всичко това бе направено за няколко месеца или ще бъде завършено след няколко седмици.

 

А сега, мои партийни другари, ще трябва да разберете едно: Ако в лагера на нашите противници има хора, които питат: „Защо спряха внезапно?” аз мога да им отговоря така: Защото сме благоразумни, защото не бързаме, да кажем за Бенгази, а след това да отстъпваме, а защото ние се задържаме някъде дотогава, докато си подсигурим напълно подвоза.

 

Хора, които нямат военна подготовка, естествено, не могат да разберат това. Ето защо нямат и никакви успехи. Обаче всички, които имат що-годе някакви военни познания, ще признаят, че що се отнася до завоюването само в няколко месеца на това огромно пространство, то това е единствено по рода си явление в световната история. (Извънредно силни ръкопляскания).

 

Аз казвам това само заради обстоятелството, че може би и у нас някъде се таи някой стар реакционер-еснаф, който ще възрази: „Че какво е това, вие стоите на едно место вече от цели осем дни.” Да, драги приятелю, ти си си изживял века. Ти трябваше да отидеш там, за да поставиш в ред съобщенията. Аз знам, че германският народ в своята цялост винаги е имал безгранично доверие във военното командване и в способността на своите войници (Нестихващи ръкопляскания), защото знае много добре, че без причина никога не би имало спиране. (Бурни ръкопляскания) Но ние не само че възстановихме съобщенията по железопътните линии, ние строим и пътища, защото в „благословената страна на пролетариите и селяните” за съжаление няма никакви пътища, а само жалки подобия на такива. Първите действително модерни шосета се правят там от нашите организации. В някои области се налага прокарването на пътища през тресавища, за които по-рано се е мислело, че са непроходими.

 

Ала някой ще каже: „Но русите все пак са минавали!” Да, но те са един вид блатни обитатели, а не европейци, това трябва да признаем. За нас е малко по-трудно да напредваме през такива блата, отколкото за тоя роден в мочурища народ.

 

ЗЕМЕДЕЛИЕ

 

Освен това, ние организираме и земеделието. Тази област трябва да бъде използвана, а това не е така лесно, защото не се касае само да се сее и да се жъне, но да има и полза от това, т.е. да бъдат превозени храните през безкрайни разстояния до железницата, за да могат да се натоварят. Независимо от това, една част от това стопанство трябва основно да се преустрои: хиляди трактори, повредени или захвърлени, трябва да се сменят или поправят или да се заменят с други земеделски сечива. И аз трябва да ви кажа: онова, което е направено там, е нещо грандиозно.

 

Докато напред се води борба на фронта, няколко километра по-назад в тила същите войници работят със сърп и коса. Те засяват отново нивите и след тях идат вече ударните команди на нашата земеделска организация.

 

И когато някои от тия глупаци, иначе не мога да се изразя, като Дъф Купър, Йдън или някой друг от тези синковци, казва: „Германците извършиха голяма грешка, че навлязоха в Украйна или Кубанската област” - те тепърва ще има да видят, дали е било грешка, че сме навлезли в тези житни области. (Бурни ръкопляскания).

 

Първите, макар и скромни резултати от тази акция, за наше щастие, ние можахме вече да поднесем на германския народ, обаче, бъдете уверени, че ние сме едва в началото. Делата изминала година беше една година на борба, последвана от една ужасна зима и сега ние продължаваме борбата - но още идната година цялата тази област ще бъде съвсем иначе организирана. Можете да бъдете сигурни, че ние ще съумеем да турим всичко в ред.

 

ИНДУСТРИЯ

 

Най-сетне идва и организирането на общото стопанство в тази област, защото цялото стопанство трябва да се съживи. Хиляди предприятия, фабрики, мелници и пр. трябва да се пуснат в ход, тъй като сега всичко е разрушено.

 

Следва да се погрижим и за мините. Те също трябва да се пуснат в експлоатация, но за това има нужда от електрическа енергия. Аз мога отново да повторя: Ако вие можехте да видите как се работи и какво се твори там, как ние знаем точно в определените срокове, на кой ден коя мина ще бъде готова или в кой месец ще бъде завършена електрическата инсталация, в какъв срок колко тона въглища ще бъдат изкопани и така нататък, - че ние нямаме вече нужда да набавяме въглища за източните области от Германия, а ще си направим даже и собствени индустриални бази - тогава вие ще разберете, че дори в едно време, в което привидно нищо не се прави, се е вършело едно гигантско дело. (Буря от ръкопляскания)

 

Към всичко това трябва да се прибави и освобождението на населението от гнета на болшевишката власт, която и днес държи духовно още милиони хора в отчаяние и ужас, за които в Германия и другите страни хората нямат и представа. Това е страхът от комисаря, от ГПУ, от целия режим, който изпълва още душите на милиона същества. Всичко това трябва постепенно да се премахне. В Русия днес има вече големи области, където цялото население с милиони работи с нас, а има и други области, където населението вече се бори в нашите редици, на наша страна. (Бурни ръкопляскания)

 

СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ИЗТОЧНИТЕ НАРОДИ

 

Резултатите от цялата тази гигантска дейност, която можах да ви обрисувам само с няколко думи, са огромни. Докато ние стоим в отбрана в северната част на Европа, на запад и по всички други фронтове, ние създаваме така най-благоприятни условия за организирането на Европа за тази война и за победата.

 

Вие знаете, че нашите противници непрекъснато извършват само „чудеса”, няма танк, който те фабрикуват и който да не е „най-добрият танк на света”. Няма самолет, за който те да не твърдят същото. Ако направят някое оръжие, един съвсем обикновен топ то това е най-чудесното оръдие на света. А направят ли някоя нова картечница или нов автоматически пистолет, тогава, естествено, този пистолет ще бъде най-добрият. Те казват също, че най-новият им пистолет е едно световно откритие. Но ако човек после разгледа този пищов, би могъл да каже: ние никога не бихме го дали в ръцете на никой германски войник.

 

Във всичко те далеч ни превъзхождат. Те ни превъзхождат и със своите несравними генерали, те ни превъзхождат и с храбростта на своите войници. Всеки англичанин би могъл без друго да се справи с трима германци. (Силен смях) Обаче великите герои от тази война ще бъдат записани в страниците на нашата история! А с това историята ще отдаде чест само на справедливостта и истината.

 

СЪЮЗ, КОИТО ОБХВАЩА СВЕТА

 

На наша страна трябва да се прибави сега и разширението на нашите съюзи, засилването на сътрудничеството с нашите съюзници, начело с нашата най-стара съюзница, Италия. (Продължителни ръкопляскания) Ние се борим заедно не само на един фронт, а на цяла редица фронтове. И това е добре така, защото доказва, че всичките надежди на нашите неприятели, които се надяваха, че могат да разкъсат този съюз, са били едно безумие. Ние знаем много добре, какво ще стане с нашите страни, а от безумните и глупави цели на нашите противници узнахме също, каква ще бъде съдбата на германския и италианския народи и каква участ очаква Европа, ако този друг свят би успял да изтръгне победата.

 

Ако днес неприятелите ни заявяват: „Да, разбира се, след това ние ще поемем защитата на Европа от болшевизма”, аз мога да им отговоря: Нека Англия внимава и съумее сама да се опази от болшевизма! Ние нямаме нужда от нейната закрила. Ние се справихме с болшевизма вътрешно, ще съумеем да се справим и навън! Ние сме доказали това! (Въодушевени ръкопляскания).

 

Но щом като в една страна архиепископи отслужват молебени, като поставят върху покривката на олтара от една страна болшевишката, а от другата страна английската емблема, тогава бъдещето на тази страна ми изглежда много мрачно. Ние знаем много добре, накъде води това. Англичаните тепърва ще има да го преживеят. Може би съдбата ще ги накаже точно така, както бе наказана някога Германия, когато вярваше, че може да има договорни отношения с тия хора. (Бурни одобрения).

 

Германия и Италия, също както и Испания и редица други европейски държави, Унгария и пр., успяха да се справят с болшевишкия проблем. Дали нашите противници ще съумеят да се справят с него, е въпрос, който ще се реши от тази война. Но че нашите противници не могат да се справят с нас, в това те могат да бъдат сигурни! (Буря от ръкопляскания). Ако вземем предвид всички наши съюзници и тези, които се бият на наша страна, румънци, унгарци, хървати, словаци и особено на север финландците, след това испанците и пр., ние можем спокойно да заявим: Това е вече един истински европейски кръстоносен поход. Към него се прибавят и доброволците в нашите щурмови отреди от северните страни и националните легиони на отделните европейски държави. Това е действително Европа, която се е обединила, както бе некога в миналото срещу хуните или монголските нашествия.

 

Откакто ви говорих за последен път от това място, също и Япония се намеси във войната. (Бурни одобрения) И тази страна, разбира се, претърпява само „поражения”, също и японските генерали не са нищо пред несравнимите герои и славните генерали на Англия и Америка. Мак Артър, това се казва генерал! Какво е в сравнение с него един мъничък японец? Само че междувременно тези японци завзеха Хонконг, завладяха Сингапур, направиха от Филипините свое владение, дебаркираха войски в Нова Гвинея и ще я завладеят напълно и превзеха Ява и Суматра. Но всичко това не е нищо в сравнение с безкрайните победи, които Англия и Америка си извоюваха там, битки и морски сражения, каквито светът още не е виждал. Обаче Рузвелт казва: „По този въпрос не мога да взема становище, за това не мога да кажа нищо и въобще не желая да се изказвам или обяснявам.” Ние, обаче, познаваме отлично тези герои!

 

Днес е осъществен един световен съюз не само на бедните държави, но на всички народи, които се борят за чест и достойнство и които са решени да си разчистят сметките с най-позорната коалиция, каквато светът някога е видял.

 

ГЕРМАНСКИТЕ ПОДВОДНИЦИ

 

Във връзка с това трябва още веднъж да говоря за нашите подводници. Техните успехи от 1939 година, подпомогнати от героичната намеса на нашата авиация, стават от месец на месец все по-големи. Но ето, че нашите противници заявяват: „Ние притежаваме нечувани средства за отбрана, ние имаме нови методи, британският и американският дух изобрети съвършено нови машини, с които ние ще обезвредим тази опасност.” На това аз, обаче, ще им кажа само едно: „И германският дух не стои бездеен.” (Страшни аплодисменти) Преди всичко, ние с нашите подводници надминахме далеч всичко постигнато досега! И аз мога да ви уверя, че и за в бъдеще нищо няма да се промени в това отношение. Ние сме постоянно в течение на всички усъвършенствания, в това можете да бъдете сигурни. (Още по-силни аплодисменти) Ние не само, че продължаваме да ковем оръжие, но преди всичко конструираме нови оръжия. Във всеки случай досега всяка година сме поставяли в действие нови оръжия, които са превъзхождали въоръжението на неприятеля. Така ще бъде и за в бъдеще! (Необикновеното въодушевление расте)

 

Ако хвърлим поглед върху общия резултат, можем само да констатираме, че и последните месеци на тази година са пълни само с успехи. Това ще продължи и занапред.

 

ЗА ВЪЗДУШНИТЕ НАПАДЕНИЯ ЩЕ БЪДЕ ОТМЪСТЕНО

 

Засега нашите противници освен „вторият фронт” имат и едно друго средство на разположение.

 

Човекът, който измисли бомбардировките над невинното гражданско население, заявява, че наскоро тази въздушна война ще бъде засилена още повече срещу Германия и прочее. По този повод искам да кажа следното: През май 1940 година Чърчил хвърли първите бомби върху германското градско население. Тогава аз го предупреждавах - и то в продължение на цели четири месеца - разбира се, напразно. И тогава ние нанесохме нашия противоудар и то такъв решителен противоудар, че Чърчил изведнъж започна да хленчи и заяви, че това било варварство, че било ужасно и че Англия ще си отмъсти за тези нападения. Човекът, върху чиято съвест тежи всичко това - разбира се, като се абстрахирам от главния подбудител на войната, Рузвелт - който е виновник за всичко, се осмели след това да се престори на невинен. Днес той започва отново тази въздушна война. На това аз мога да отговоря така: И този път ще дойде часът, когато ние ще отговорим! (Невероятна буря от одобрителни аплодисменти)

 

Нека тези двама главни престъпници за тази война ведно със своите сподвижници евреи не започнат да вият и да хленчат тогава, когато краят за Англия стане по-ужасен, отколкото бе началото!

 

През време на заседанието на Райхстага на 1. септември 1939 година аз изтъкнах две неща:

 

Първо, че след като тази война ни бе наложена, никоя въоръжена сила, нито пък времето ще могат някога да ни сломят и второ, че щом като еврейството разпалва една международна световна война за изтребление на арийските народи в Европа, то тогава ще бъдат унищожени не арийските народи, а самите евреи. Невидимите подстрекатели на душевноболния от Белия дом успяха да доведат работите дотам, че въвлякоха народите един след друг във война. Но една антисемитска вълна заля народите и тя ще продължи да странства и ще обхваща държава след държава, защото всяка държава влезнала в тази война, един ден ще излезе от нея като антисемитска. Евреите също и в Германия се подсмиваха над моите предсказания. Не знам дали те и днес още се смеят или смехът им е минал. Но аз и днес мога да дам уверението, че те навред ще престанат да се смеят и че това мое пророчество ще се сбъдне.

 

ГЕРОИЗМЪТ НА ФРОНТА

 

Световно-историческите успехи през последните месеци са толкова огромни, че ни се налага да помислим за онези, на които ги дължим. Защото вие четете във вестниците за големи победи, за големи обкръжителни боеве, - но понякога по цели седмици четете само: „Операциите продължават” или: ,,На еди-кой си фронт цари спокойствие” или: „По другите фронтове нападенията са отблъснати”.

 

Германци! Вие нямате представа за онова, което се крие зад тези прости думи от съобщенията на върховното командване. Съобщението на върховното командване трябва да бъде сдържано. Ние се опитваме да намерим с него равновесието, което да бъде справедливо към действителните факти според тяхното значение за общото положение. Но това още не значи, че там, където борбата изглежда без особено значение в сравнение с големите събития, е по-лека за отделния германски войник, отколкото там, където се касае за големи решителни действия. При всички случаи тук човек рискува винаги своя живот. Често пъти стотици хиляди от нашите храбри войници от всички родове войски, пехота, кавалерия, пионери, артилерия, ударни отряди, авиация или нашите бойни кораби по море, над и под водата, трябва по цели дни да излагат при известни положения живота си на риск и след това четете: „Отбранителни сражения” или: „Нападението на неприятеля отбито” или: „Пробивът завършен”, „Напредване в еди-коя си област”, „Завладяване на този или онзи проход”, „Завземане на този и този град”. Вие, обаче, нямате представа, драги сънародници, какво нечовешко геройство, но също така и какви нечовешки мъки и страдания и нека признаем, често пъти какъв страх, какъв смъртен ужас значи всичко това за онези, особено които за пръв път са изправени пред едно такова върховно изпитание пред най-страшния съд. Всичко това се чете лесно и въпреки това е безкрайно трудно.

 

БЕЗПРИМЕРЕН ГЕРОИЗЪМ ПРЕД СМЪРТТА

 

Днес става също като през първата Световна война. И тогава се връщаха войници по домовете си и ги разпитваха: „Как се чувства човек на война?” И те трябваше да признаят, че който не го е преживял, не може да му се обясни. Който не е бил на война, той не знае, не разбира и не може да си обясни. И затова има войници, които мълчат и не казват нищо, защото те чувстват, че това не може да се опише така, както е в действителност и че това е особено невъзможно при такъв един варварски неприятел, какъвто е случаят с болшевиките на източния фронт, противник, за когото се знае, че се рекрутира не от хора, а действително от зверове.

 

Зад тия сухи описания се крие една безкрайна горест, безкрайна самопожертвувателност и безкрайна сила. Когато четете, че някой е получил рицарския кръст, то това е обикновено едно съвсем късо съобщение, което се предава от мътните вестници. При тези описания подробностите около подвизите за широката маса от нашия народ остават неизвестни. Естествено, че за обикновения човек е невъзможно да си представи точно, какво означава един летец да преброи 30, 40 и 50 свалени апарата или пък да достигне 60 или даже 100 свалени самолета. Това не са 100 сражения, защото често пъти за това той е рискувал хиляди пъти живота си. И когато най-после той стигне до 150-та или 200-та си победа, това е вече,... (Следващите думи на Фюрера се заглушават от бурните одобрения).

 

Такова нещо никога не се е случвало, дори в миналата война. Или пък, когато капитаните на подводниците нападат непрекъснато, когато комендантите на малките бързоходни лодки постоянно изпълняват своите задачи, когато миночистачи провеждат дадените им заповеди, при непрекъсната смъртна опасност, която в съобщението на върховното командване може да се спомене само с няколко думи - непрестанно излагане на живота през дълги седмици и месеци в преследване на една цел, предадено в няколко реда, напечатени във вестника! Когато имаме това предвид, трябва да признаем, че въпреки всичко, което прави Родината, тя не може достатъчно да се отблагодари на своите войници.

 

И това важи не само за нашите войници, но и за всички войници от съюзените с нас нации, които се бият на наша страна. Тук трябва да прибавя още нещо, а именно, че германските въоръжени сили в своята самоотверженост не действат като англичаните. Ние не изпращаме нашите съюзници там, където е най-опасно. Ние считаме за наш естествен дълг, за наша чест, да понесем сами честно и доблестно по-големия дял от кървавата дан. Ние нямаме канадци или австралийци, които да вадят за нас кестените от огъня и ние се борим с нашите съюзници като верни и абсолютно честни бойни другари.

 

СПЛОТЕНИ ПРЕД ОПАСНОСТТА

 

Ние считаме това за необходимо. Защото от тази, може би най-тежка борба в нашата история, накрай ще се роди това, за което ние, националсоциалистите, когато се завърнахме от първата Световна война, винаги сме мечтали: Великият Райх, с една тясно свързана чрез тъги и радости народностна общност. Защото, въпреки всичко, тази война ни показа една велика светла страница: именно, великото другарство. Това, към което нашата партия винаги се е стремила във време на мир, да създаде народностната общност след преживяването на първата Световна война, сега вече то е затвърдено. Всички германски племена вземат участие във войната. Без това основаването на великия германски Райх би било само един държавноправен акт. Така, той става един вечен документ, подписан с кръвта на всички, един документ, който никой вече не ще може да изтрие, пред който всички думи и дела на нашите неприятели остават напълно безсилни, но преди всичко един документ, който дава на тази държава не само мощна форма, но и вътрешно съдържание.

 

Вие сигурно сте забелязали това, когато четете за награждаването с рицарски кръст. Обикновено това са простият редник, ефрейтор, подофицер, които стоят редом с фелдфебела, поручика и генерала.

 

Или пък когато гледате произвеждането на нашите млади офицери. В тях националсоциалистическата народностна общност се проявява с всичка сила. Кръщелното свидетелство не дава вече никакви предимства. Няма вече някогашното обществено положение, няма понятието за материално състояние или за произход. Не е от значение и някогашното схващане за образование; днес има само една единствена оценка: да притежаваш качествата на честния, храбрия и верен мъж, на неустрашимия боец, на смелия човек, който е способен да бъде водач на своя народ.

 

И наистина, старият свят рухна завинаги. От тази война се ражда, заякчена от пролятата кръв, една много по-силна народностна общност, отколкото ние, националсоциалистите, чрез нашата обща вяра можехме да пожелаем на нашата нация това след Световната война. А това ще бъде може би най-великото благо за нашия народ именно че ние ще излезем от тази война по-достойни за нашата общност, освободени от толкова много предразсъдъци, че едва след войната ще ни стане ясно, колко вярна е била партийната програма на нашето движение и колко верни са въобще всички наши националсоциалистически възгледи. Защото едно е абсолютно сигурно: Никоя буржоазна държава няма да преживее тази война!

 

Рано или късно всеки ще трябва да се определи. Само този, който съумее да сплоти своя народ не само държавнически, но и социално в пълно единство, ще излезе победител от войната. Ако ние, националсоциалистите, поставихме на времето си тази основа, ние дължим това, дължа го и аз лично, на преживяванията от първата война. И ако сега великият германски Райх трябва да преживее тази втора война, на нея нашето движение ще дължи засилването и задълбочаването на своята програма за в бъдеще. В това могат да бъдат уверени всички, които се надяват в някой тих кът като последен остатък от едно непросветено минало, че с празни приказки и критики ще преживеят още веднъж зората на своя класов свят. Тези господа ще претърпят жалко корабокрушение. Световната история ще ги отмине, като че ли никога не са съществували.

 

ПОДВИЗИТЕ НА РОДИНАТА

 

Когато се върнах като войник от Голямата война, аз изложих своя светоглед на германския народ и положих основите на партията. Вярвате ли, някой германец би могъл да предложи на войниците, които се връщат победоносни от войната, една друга освен националсоциалистическа Германия, в духа на пълното осъществяване на нашата идея за истинска народностна общност? Това е невъзможно! И за в бъдеще това ще бъде, може би, най-благодатната полза от тази война.

 

Тук решаващ фактор не е само пространственото разширение, от значение ще бъде изпълването на това пространство с един обединен, сплотен народ, който ще трябва да признае като най-съществен принцип следното: в този народ всеки войник носи маршалския жезъл в раницата си - и то не само на теория, но и в действителност. Едва след тази война за всеки отделен германец ще бъде освободен пътя, който му откриват неговата гениалност, трудолюбие, храброст, способност и готовност за саможертва!

 

След като говорих за фронта, аз не искам тук да пропусна да кажа няколко думи и за Родината. Защото и тя има да понася големи трудности.

 

Германският работник се пресиля от работа. През тази пролет, когато трябваше да се приготвят бързо нови оръжия, аз видях как работниците работеха в разни фабрики по 10 и 11 часа и се отказваха за цели седмици от неделна почивка, с единствената мисъл, да изготвят оръжията за фронта и с това да помогнат.

 

Аз трябва да призная, че германското работничество върши въобще невиждани подвизи и че то е вярно на днешната държава, на нейното ръководство и на нейните войници, другари и колеги по труд.

 

Аз трябва да призная, че по същия начин и германските селяни изпълняват своя дълг и че милиони германски жени се включиха доброволно в този процес на работа, че днес често пъти селянката извършва работа за двама мъже. Най-сетне, аз трябва да призная, че и нашите свободни професии, които творят духовно, се жертват всеки в своята специалност, че милиони и милиони жертват всичко, с мисъл и труд, за да въоръжат нацията и за да не дадат на фронта никога вече примера от 1918 година.

 

И ако днес мога да заявя на Родината, че тя може да бъде напълно спокойна, че на изток и запад, на север и юг, германският фронт на нашите войници е непоколебим, аз мога да кажа също така и на фронта: Германски войници, вие можете да бъдете спокойни, зад вас стои Родината, която никога няма да ви изостави.

 

Това не са само фрази. Всяка седмица, всеки месец най-добрите сили на нашия народ, от всички социални слоеве, се сплотяват непрестанно в една неразривна общност. И тази общност ще бъде отново доказана с голямата помощна акция, която ние ще извършим тази зима.

 

Аз често пъти съм изтъквал, че може да се намери и друг начин за оказването на тази помощ. Ние, обаче, не сторихме това, поради простата причина, че е много по-важно да се натовари отделния гражданин сам със задачите, които вълнуват нацията и следователно засягат и него самия, и особено да занимаем по-заможните с несгодите на по-малко ощастливените, като им напомняме с постоянна пропаганда, какво още трябва да се направи, за да може действително да се говори у нас за една общност в истински смисъл на думата. Защото тук не става въпрос за едно убеждение само на думи, но всеки трябва действително да допринася с цялото си състояние, за да служи полезно на общността, при което никой няма право да се изключва от този дълг, особено в едно време, когато милиони войници защитават с кръвта си тази общност.

 

Аз отправям този позив към целия германски народ в името на всички негови войници и в името на всички онези, които се жертват в оръжейните заводи, на нивата или другаде.

 

Не бих искал при това да пропусна да ви кажа, че всеки саботьор от тази общност ще бъде безмилостно унищожен. Преди няколко седмици, в момент на просветление, един английски вестник писа много справедливо, че германската зимна помощ не бива да се взема на присмех. Преди всичко било вярно, че ако в Англия един се обогати за сметка на друг, наказвали го, доколкото могат да го хванат, с няколко часа нравствено поучение или в най-лошия случай с няколко седмици или месеци затвор и тогава той живеел по-добре, отколкото всеки войник на фронта, докато в Германия, всеки, който се провинявал пред общността, практически хващал пътя за гробищата. Този английски вестник има право: В едно време, когато най-добрите синове на нашия народ се бият на фронта и жертват живота си, в този час няма място за престъпници и негодници, които разлагат нацията! Който се обогатява от онова, което е предназначено за нашите войници, може да бъде сигурен, че ще понесе безмилостно наказание! Който се обогатява чрез онова, което толкова бедни сред нашия народ жертват за нашите войници, той не бива да очаква, че ще намери милост. Всеки германец трябва да знае, че това, което дава за войниците или на нуждаещото се отечество, ще стигне действително до ония, които го заслужават и за които е предназначено. И преди всичко никой престъпник рецидивист да не си въобразява, че въпреки някое ново престъпление през тази война той ще може да се спаси. Ние ще имаме грижата, щото не само почтеният гражданин да излага живота си на фронта, но всички престъпници и подлеци в тила да бъдат така наказвани, че да не могат да преживеят тази война. Аз няма да допусна, една германска жена, която се връща вкъщи нощем от работа, да си отива изпълнена от страх, че някой негодник или престъпник може да й стори зло.

 

Ние ще изкореним всички злосторници и те вече почти са унищожени. На това обстоятелство германският народ дължи факта, че днес се извършват толкова малко престъпления. Аз вярвам, че по този начин действам в интереса за запазване на нашата общност и преди всичко в интереса на фронта, който има право да иска, докато войниците излагат живота си, техните семейства, жени или близки у дома да бъдат защитени.

 

В този момент аз трябва да дам уверение на фронта в безграничната храброст на нашата Родина, която тя от своя страна проявява, понасяйки войната там, където тя понякога се проявява по най-жесток начин.

 

Аз зная един град в Северна Германия, който отдавна исках да евакуирам, поради честите бомбардировки. После исках да отдалеча поне жените и децата, за да ги подслоня на по-сигурно място. Но всичко беше напразно, защото те отново се завръщаха в своя град, от който не можехме да ги разделим, макар че беше тежко пострадал.

 

Също и тук се вършат безчислени подвизи и то не само от мъже, но и от жени, и не само от жени, но и от юноши, които едва са навършили 15-16 или 17 годишна възраст. Те жертват живота си с пълното съзнание, че в тази война ние представляваме една единна заклета общност, която знае, че ние всички или ще излезем победители или ще бъдем обречени на обща гибел.

 

Ако войникът не знаеше това, общността не би могла да очаква от него да жертва живота си. И обратно, Родината трябва да знае, че нейната жертва се оценява достойно. Ето защо аз очаквам, че новата зимна помощ ще бъде един необикновено силен израз на тази неразривна общност и че нацията точно чрез тази зимна помощ ще даде пред целия свят своя вот, който няма да бъде лъжливо гласоподаване, а вот на всеотдайна пожертвувателност, с който общността заявява:

 

Ние стоим зад нашите войници, тъй както нашите войници се бият за нас!

 

Ние държим всички за нашия народ и нашата общност и не ще капитулираме никога при каквито и да е обстоятелства!

 

Нашите противници могат да продължават войната дотогава, докогато могат. А всичко каквото ние можем да направим, за да ги победим, ще го сторим!

 

Те обаче, да ни победят, е невъзможно и изключено!

 

Само националсоциалистическа Германия и съюзените с нея държави като млади нации, като истински народи и целокупни народностни държави ще излязат от тази война с една славна победа!