Последиците от победата

Писмено обръщение на Адолф Хитлер към нацията от Главната квартира на 1 септември 1942 г.

 

В началото на четвъртата година на тази война, която германският народ води за своето съществувание или за своето изчезване в настоящето или в бъдеще, аз поканвам за десети път германския народ да даде волни пожертвувания за делото на “зимната помощ”.

В едно пространство, огромно като света, войниците от нашите въоръжени сили се сражават, като рискуват живота и здравето си. По-голямата част от европейските народи, както и народите от далечна Азия, се присъединиха към тях в един верен съюз, който ще попречи нашите страни да не станат жертви на болшевишкия варваризъм или на едно еврейско-англосаксонско-капиталистическо експлоатиране.

Враговете, които германският Райх имаше на времето - в епохата, когато ние се борехме, за да вземем властта във вътрешността - са се съединили отново срещу нас сега.

Международният световен евреин ръководи болшевизма и плутокрацията, с цел не само да унищожи цивилизованите европейски държави, но, преди всичко, да стъпче всички ония, които водят едно независимо съществувание.

Ако днес американските и английските агенти твърдят, че желаят да изградят един нов и по-добър свят, какъвто не е техният свят, и в който всеки един, в бъдеще, щял да намери работа, облекло и подслон, не бе нужно да се нападне точно германският Райх, тъй като тия въпроси, или бяха отдавна разрешени от националсоциализма, или бяха на път да бъдат щастливо разрешени.

Не, намерението на тия международни престъпници не е да създадат един по-добър в социално отношение свят, а да унищожат грубо европейските национални и социални държави, които се противопоставят на техния капитализъм. Тяхната цел е да осъществят това поробване, пример за което е съдбата на Индия. Че болшевишкият евреин - както в Съветска Русия, така и в плутокрациите -ръководи всичко това в качеството си на последен подстрекател, това е факт, който само в по-едри черти възпроизвежда онова, което в по-малък вид ставаше едно време в Германия.

В една гигантска борба без прецедент, германските и съюзнически войници разшириха, през тази година, в грамадни размери жизненото пространство на европейските народи. По тоя начин опитът на Рузвелт Чърчил и Сталин - които претендират че те са ония, що искат да дадат щастие на човечеството - да унищожат чрез глад европейското население, може да се смята сега като напълно пропаднал.

Обаче, ако в тая борба, която е най-ужасната във всички времена, германският войник прави тежки жертви, като се сражава при невъобразими лишения, тилът тази година още повече е длъжен и да направи максимум жертви. Неговият принос, какъвто и да е той, все пак ще представлява само една нищожна част от онова, което вършат нашите въоръжени сили на сушата, в морето и във въздуха.

Но все пак, смисълът на нашата Зимна помощ се състои в това да се потвърди, и то именно във време на война, с дела - а не както се прави в Англия и Америка само с думи - неразривната общностна съдба на германския народ.

Защото, след края на тази борба на народите, германският Райх ще трябва и ще се върне към мира като една стопроцентова националсоциалистическа  държава. Тая държава е създадена не само чрез понесените жертви на фронта, но и от ония лишения, направени в тила.  През 1939 и 1940 г., а може би и през 1941 г. нашите противници, лишени от въображение, вероятно са мислили, че могат да хвърлят германския народ както през 1918 г., чрез вътрешни несъгласия, във външна зависимост и, чрез това, в робството на  един нов Версайски диктат, още по-лош от първия.

Това е задачата на фронта и на германския народ, който работи у дома си - да унищожава все повече тая надежда на международните златни хиени и на болшевишките зверове, като им даде да разберат, че тая война няма да се завърши с възможност за непрестанна експлоатация от страна на притежаващите богатства народи, а чрез една победа, която ще измени лицето на света.

Аз се надявам, прочее, че тилът ще изпълни своя дълг, като даде за четвъртата акция на Военната зимна помощ всичко, което може.”