Отговорността на Рузвелт за войната

Реч, произнесена пред Райхстага на 11. 12. 1941 г.

  

Господа народни представители! Мъже от германския Райхстаг!

Една година, пълна с исторически събития, скоро ще завърши. Една година, която ще бъде пълна с най-важни решения, ни предстои. В тия сериозни времена аз ви говоря, депутати от Райхстага, като на представители на германската нация. Нека чрез вас целият германски народ узнае за тоя върховен момент и за решенията, които настоящето и бъдещето ни налагат.

След повторното отхвърляне на моето предложение за мир в 1940 година от тогавашния английски министър-председател и неговата клика, през есента стана ясно, че тая война трябва да бъде изнесена с оръжие докрай, въпреки всички доводи на здравия разум и на необходимостта. Вие ме познавате, стари мои партийни другари, че аз съм бил всякога враг на колебания или полурешения. Ако Провидението иска, германският народ да преживее и това изпитание, тогава аз съм му благодарен, че ми е поверило ръководството на една историческа борба, която е от съдбоносно значение за следващите 500 или хиляда години, не само за историята на Германия, но и за историята на Европа, та даже и на целия свят.

Германският народ и неговите войници работят и се бият днес не само за себе си и за своето време, но и за бъдещите най-далечни поколения. Една историческа мисия от небивали размери ни е възложена от Създател, която ние сме длъжни сега да изпълним.

Западният фронт е осигурен

Веднага след привършване на войната в Норвегия,
настъпилото примирие на Запад даде възможност на германското ръководство да осигури най-напред спечелените политически, стратегически и стопански важни области, преди всичко, във военно отношение.           

По тоя начин, окупираните страни увеличиха своята възможност за защита и съпротива. От Киркенес до испанската граница се простира един пояс от бази и укрепления, с най-внушителни размери.

Построени бяха безброй летища, някои от които изискваха да се разбиват с динамит дивите гранитни камънаци на северните планини. В морските бази се създадоха убежища за подводниците, в такива размери и с такава бързина, че те са практически неуязвими, както от морето, така, и от въздуха. За самата отбрана служат повече от 1 500 нови батареи, чиито позиции трябваше да се проучат, планират и построят. Една мрежа от шосета и железопътни линии беше построена, така че днес връзката между испанската граница и Пет е осигурена, независимо от морските пътища. Пионери и строителни батальони от флотата, войската и авиацията, в сътрудничество с организацията Тод, създадоха съоръжения, които не отстъпват по
нищо на линията Зигфрид. За тяхното засилване се работи непрестанно.

Решението ми е непоколебимо - да направя този европейски, фронт неуязвим за всеки противник. Трудът по отбраната намери своето допълнение в нападенията на военното командуване, доколкото те бяха възможни, в зависимости от сезонните условия. Германски морски и под водни бойни единици продължиха своята непрекъсната унищожителна война срещу военната и търговска флота на Англия и нейните съюзници. Германската авиация под- помагаше с разузнавания и нападения унищожаването на неприятелския тонаж и даде със своите безчислени възмездни летения една по-добра представа на англичаните за “прелестната война”, виновник за която, на първо място, е техният днешен министър-председател.

Участието на Италия

В тая борба, към средата на миналата година, Германия бе подкрепена най-напред от своя италиански съюзник. В продължение на дълги месеци, по голямата част от тежестта на британската мощ тегнеше върху плещите на съюзената с нас италианска държава. Само благодарение на грамадното превъзходство в броя на тежки бойни коли, англичаните успяха да предизвикат една временна криза в Северна Африка. Още на 24 март миналата година, една малка част германо-италиански войски, под заповедите на генерал Ромел, започна контра нападенията.

На 2 април падна Агедабия. На 4 се стигна до Бенгази, на 8 нашите общи отреди влязоха в Дерна, на 11 беше обграден Тобрук, а на 12 април бе завзета Бардия. Германският африкански корпус извърши по тоя начин блестящи подвизи, защото това бойно поле със своя климат беше съвършено чуждо и непривично. Както някога в Испания, така и в Северна Африка, германци и италианци се сражаваха винаги заедно срещу общия враг.

Докато с тия смели мерки североафриканският фронт на нашите две съюзени страни бе отново осигурен с кръвта на германски и италиански войници, над Европа се носеше вече зловещата сянка на една страшна опасност.

 Облаци над Европа

Отстъпвайки пред жестоката необходимост, аз се реших, през есента на 1939 година, да направя поне опит да създам предпоставката за един общ мир, като сложа край на сериозната обтегнатост между Германия и Съветска Русия. Това беше психологически трудно, поради общото становище на германския народ и преди всичко на Партията против болшевизма. Практически, обаче, това беше лесно, защото Германия е виждала и застъпвала фактически само стопански интереси във всички ония страни, които Англия обяви за застрашени от нас и които тя отрупа с пактове за помощ.

Дължа да ви припомня, господа народни представители, мъже от германския Райхстаг, че Англия през цялото лято на 1939 година предлагаше отново своята помощ на много държави и страни, като твърдеше, че Германия имала намерение да ги нападне и лиши от свободата им.

Германският Райх и неговото правителство могат да заявят със спокойна съвест, че това е само клевета, която не отговаря на истината. Към това се прибавя и трезвото разбиране на английските военни среди, че в случай на война, която трябваше да се наложи на германския народ от британската дипломация, борбата на два фронта ще може да се води само с много тежки жертви.

Определяне границите на нашите интереси

След като, освен балтийските държави, Румъния и други страни бяха склонни да приемат пактовете за взаимно подпомагане, предложени от Англия, и с това признаха, че те също вярват в едно подобно заплашване, правителството на Райха имаше не само правото, но то беше и задължено да определи на свой ред границите на германските интереси. Заинтересуваните страни, обаче, трябваше скоро да признаят, за съжаление и на Германия, че единственият фактор, който можеше да бъде най-силният гарант срещу опасността, идеща от Изток, бе само Германия. Тия държави бяха загубени от момента, когато скъсаха отношенията си с Германия, поради водената от тях политика да се доверяват на подкрепата на Англия, която, в своя пословичен егоизъм, от векове насам не е дала никога помощ, но винаги само е искала помощ.

Съдбата на тия страни предизвика най-голямо съчувствие всред германския народ. Водената от финландците война през зимата ни накара да изпитаме едно чувство, едновременно на болка и възхищение. Възхищение, защото ние сами сме войнишки народ и притежаваме едно сърце, чувствително към геройството и жертвите. Болка, защото ние виждахме неприятеля, който ни заплашваше от Запад, и опасността от Изток, и не бяхме в състояние да им помогнем с военни средства.

Москва искаше да унищожи Европа

Щом стана ясно, че Съветска Русия си запази правото, след като бяха определени сферите на германското политическо влияние, да унищожи фактически народите, които живееха извън тия сфери, по-нататъшните отношения между нашите две страни се определяха само от чувствата на разума - враждебни едни на други.

От месец на месец ние разбрахме още през 1940 година, че плановете на управниците в Кремъл целяха съзнателно завладяването и унищожаването на цяла Европа. Аз дадох вече на нацията представа за нашествието на руските войски от Изток, в едно време, когато Германия имаше само няколко дивизии в граничещите с Русия провинции. Само един слепец не можеше да види, че тук се приготовляваше един поход с небивали в историята размери, и то не за да се отбранява нещо, което изглеждаше, че не е вече способно да се отбранява. Ако светкавичното завършване на войната на Запад лиши московските властелини от възможността да разчитат на едно бързо изтощаване на Германия, това не попречи на техните намерения, но само отложи времето за нападение.

През лятото на 1941 година те помислиха, че е дошъл най-благоприятният момент да се започне войната. Една нова  монголска  вълна  требваше да  залее Европа.

Чърчил е знаел всичко

За същото време мистър Чърчил обеща един обрат в борбата на Англия против Германия. Той се опитва днес по най-подъл начин да отрича, че в тайните заседания на камарата на депутатите през 1940 година не е изтъкнал, като съществен фактор за успешното продължаване и завършване на войната, въоръжената намеса на Съветска Русия, която требвало да стане най-късно през 1941 година и която тогава щяла да постави Англия в положение да премине и тя от своя страна в нападение.

Поради това, през пролетта на тая година, ние следяхме, с дълг на будна съвест, струпването на войски от страна на една световна сила, която изглеждаше, че разполага с неизчерпаеми резерви от хора и материали. Мрачни облаци започнаха да се събират над Европа.

Но какво е Европа, господа народни представители? За нашия континент няма географско определение, но само народностно и културно.

Планините на Урал не са границите на тоя континент, но това е оная линия, която отделя Запад от Изток.

Големите исторически борби в Европа

Едно време Европа бе гръцкият полуостров, завладян от северните племена, които запалиха там огъня, който от тогава започна бавно, но непрекъснато да озарява човешкия свят. И тия гърци, които отблъснаха персийските завоеватели, не защитаваха само своето малко отечество, но също това понятие, което днес се нарича Европа.

След това Европа се премести от Елада в Рим.

Към гръцкия дух и тяхната култура се прибавиха римската мисъл и изкуството на римляните да управляват народите.

Една световна империя бе създадена, която даже и днес не е достигната или надмината по значение и в творческата си мощ. Обаче, когато римските легиони спечелиха, накрай, победата в три кръвопролитни войни за отбраната на Италия срещу африканския натиск на Картаген, те не се биеха само за Рим, но за гръко-римската Европа.

Следното нападение срещу патримониума на новата човешка цивилизация дойде от далечините на Изтока. Един страшен поток от нецивилизовани орди се изля във вътрешността на Азия до сърцето на днешния европейски континент. В битката по Каталонските полета, за първи път в една съдбоносна борба от неизмеримо значение, римляни и германци се сражаваха заедно за цивилизацията, която произхождаше от Гърция и която чрез римляните бе достигнала до германците.

Европа се бе уголемила. Западният свят произлезе от Гърция и Рим и неговата отбрана за много столетия беше вече не само задача за римляните, но, преди всичко, за германците. В същите пропорции, в които западният свят, озарен от гръцката култура, изпълнен от впечатленията за величавите традиции на римската империя, разширяваше своите пространства чрез германската колонизация, се разширяваше пространствено и онова понятие, което ние наричаме Европа.

От малко значение е сега, дали германските императори са отблъснали нападенията на Изток по реката Унструт или при Лехфелд, или дали африканците са били разбити от испанците след дълги войни. Това бе винаги една борба за Европа, която се опълчи срещу един чужд свят в най-точния смисъл на думата.

Ако в миналото Рим си бе извоювал вечни заслуги със създаването и отбраняването на тоя континент, днес германците са поели отбраната и защитата на едно семейство от народи, които, колкото и да се различават и разделят помежду си в политическото обособяване и в преследваните цели, в общата си картина, обаче, представляват една общност, която по кръв и по култура е отчасти еднаква, а отчасти взаимно се допълва.

И тая Европа не само колонизира други континенти но ги обогати със своя дух и с своята култура, което се признава от всеки, който търси истината, вместо да я отрича.

Не е, прочее, Англия, която донесе цивилизацията на континента, защото отдени части от германската раса като англосаксонците и нормандците напуснаха континента и се заселиха на тоя остров и направиха възможно неговото развитие. Също така Америка не е открила Европа, но обратното. И всичко това, което Америка не е получила от Европа, може да заслужава възхищението само на една по еврейска смесена раса.

Европа, обаче, вижда в това само признаци на упадък в изкуството и в културния живот, наследство от смесицата с еврейска и негърска кръв.

Господа народни представители! Мъже от германския Райх!

Чувствам се длъжен да наблегна на тия факти, тъй като борбата, която още от първите месеци на тая година започна да проличава като неизбежна и за воденето на която този път Германия е призвана на първа линия, надхвърля интересите на нашия народ и на нашата държава. Както някога древните гърци не отбраняваха Гърция срещу персите, римляните не отбраняваха Германия срещу монголите, испанските герои не отбраняваха Испания срещу Африка, но защищаваха Европа, така Германия се бори днес не за себе си, но за целия наш континент.

Щастлив признак е, че това разбиране е заседнало толкова дълбоко в подсъзнанието на повечето европейски народи и че те, с открито становище или с изпращането на доброволци, вземат участие в тая борба.

 

6 април е началото на борбата

Когато германските и италианските войски на 6 април тази година започнаха военните действия срещу Югославия и Гърция, това беше въведението в голямата борба, в която се намираме още и сега. Защото бунтът, който доведе до сваляне на бившия принц регент и неговото правителство, бе решаващ за по-нататъшното развитие на събитията в тоя край на Европа.

Макар че Англия бе взела най-голямо участие в тоя преврат, главната роля се играеше от Съветска Русия. Това, което бях отказал на г-н Молотов при неговото посещение в Берлин, Сталин мислеше, че може да го постигне по околен път, с едно революционно движение, въпреки нашата воля. Без оглед на сключените договори, намеренията на болшевишките властелини растяха.. Пактът за приятелството с новия революционен режим в Белград освети като светкавица близостта на заплашващата опасност.

Каквото бе извършено от германските войски в тоя поход, намери справедлива възхвала в германския Райхстаг на 4 май 1941 година. Но това, което тогава трябваше със съжаление да премълча, беше признанието, че ние отивахме с бясна скорост към конфликт с една държава, която не използува в момента войната на Балканите, само защото струпването на войски не бе завършено и защото ползуването от летищата бе невъзможно, главно поради топенето на снеговете по онова време и свързаното с него размекване на почвата.

Господа народни представители! Мъже от германския Райхстаг!

Когато в 1940 година, от дебатите в английската камара и от наблюдения върху разместването на руски войски по нашата граница, съзнах възможността за образуването на една опасност от Изток, аз дадох веднага нареждане за сформирането на много нови танкови, моторизирани и пехотни дивизии.

Предпоставките за това, както по отношение на хора, така и за материали, бяха в изобилие. Защото аз мога да ви уверя, вас господа народни представители, и въобще целия германски народ, че колкото повече се говори за въоръжение всред демокрациите, толкова повече в националсоциалистическа Германия ще се работи за него. Така беше в миналото, така е и днес. Всека година ще ни намери там, където е необходимо, с много повече и преди всичко с по-добри оръжия.

Решението бе трудно

Въпреки пълното разбиране на необходимостта по никакъв начин да не се даде възможност на противника да нанесе той първия удар в нашето сърце, решението при тоя случай бе крайно трудно. Когато писачите на демократическите вестници днес заявяват, че ако познавах точно силата на болшевишкия противник, бих си помислил, това значи, че те не познават нито положението, нито моята личност.

Аз не исках войната, а, напротив, направих всичко, за да я избегна. Обаче, аз бих действувал безсъвестно и против дълга си, ако, въпреки убеждението си в неизбежността на едно въоръжено стълкновение, бих пропуснал да извлека от това положение единствените възможни последствия. И понеже смятам Съветска Русия за смъртна опасност не само за германския Райх, но и за цяла Европа, аз бях решил, по възможност даже няколко дни преди избухването на конфликта, да дам сам знака за нападение.

За факта, че болшевиките имаха намерение да ни нападнат, днес ние притежаваме един действително поразителен и автентичен материал. На нас ни е известно също така и времето, когато трябваше да се извърши това нападение. Предвид опасността, чиито размери, може би, едвам днес ни стават ясни, аз мога само да благодаря на Бога, че Той ме просвети в правилния момент и ми даде сила да направя това, което трябваше да се направи. На Него дължат не само милиони германски войници живота си, но и цяла Европа своето съществуване.

Защото, аз мога днес да заявя това, ако тази вълна от повече от 20 000 танка, стотици дивизии, десетки хиляди оръдия, придружени от повече от 10 000 самолета, внезапно се понесеше над Германия, Европа би била загубена.

Съдбата предопредели няколко народа, които, с проливането на кръвта си, да изпреварят този удар и да го - отблъснат. Ако Финландия не беше се решила за втори път да вдигне оръжие, то буржоазният строй на другите северни държави щеше да намери скоро края си.

Като хунски пълчища

Ако германският Райх не бе се противопоставил със своите войници и оръжия на този противник, в Европа би избухнал един пожар, който би унищожил веднъж завинаги смешната британска идея за поддържане на равновесието в Европа, с неговата безсмисленост и глупави традиции.

Ако словаци, унгарци и румънци не бяха се заели със защитата на Европа, тогава болшевишките орди, като хунските пълчища на Атила, биха връхлетели върху дунавските страни, а по бреговете на Йонийското море татари и монголци биха наложили ревизията на договора от Монтрьо.

Ако Италия, Испания и Хърватско не бяха изпратили дивизиите си, тогава не би могло да се състои защитата на един европейски фронт, която, като прокламация на понятието нова Европа, излъчи притегателна сила и върху всички останали народи.

С едно подобно разбиране, пълно с предчувствие за истинското положение, дойдоха доброволци от Северна и Западна Европа - норвежци, датчани, холандци, фламандци и други, даже и французи, които придадоха на борбата на съюзените сили от Оста характера на един европейски кръстоносен поход в пълния смисъл на думата.

Не е дошло още време, да се говори за плановете и ръководството на тоя поход. Аз мисля само, че още сега мога да изтъкна с няколко изречения всичко онова, което се е постигнало в тая най-голяма борба от всички времена, която с големината на пространството, многочислеността и величието на събитията много лесно изтрива отделните впечатления и ги прави да бледнеят в спомена.

Един славен баланс

На 22 юни, сутринта на разсъмване, започна нападението. С непобедима смелост бяха превзети ония гранични укрепления, които бяха предопределени да осигурят от всяка изненада отрупаните руски войски против нас.

Още на 23 юни падна Гродно. На 24 юни, след превземането на Брест-Литовск, капитулира Цитаделата и бяха взети още Вилно и Ковно. На 26 юни падна Дюнабург. На 10 юли бяха приключени първите две големи обградни битки при Белисток и Минск. 324 000 пленници, 3 332 танка и 1 809 оръдия попаднаха в наши ръце. Още на 13 юли се направи, при почти всички по важни места, пробив на линията Сталин. На 16, след тежки боеве, падна Смоленск, а на 19 юли германски и румънски части преминаха Днестър. На 6 август завърши, с много „чували”, сражението при Смоленск. Отново паднаха в германски плен 310 000 руси, при което броят на взетата плячка възлизаше на 3 205 танка и 3 120 оръдия, някои от които разрушени.

Само три дни по-късно завърши съдбата си една друга руска армия. На 9 август, в боя при Уман, отново бяха пленени 103 000 руси и 317 танка, а 1 100 оръдия бяха разрушени или взети плячка. На 17 август падна Николаев, на 21 бе взет Херсон. Същият ден приключи боят при Гомел с 84 000 пленници, 144 танка и 884 оръдия, някои от които разрушени, други бяха взети плячка. На 21 август бяха пробити руските позиции между езерата Илмен и Пейпус, а на 26 август падна в наши ръце предмостовото укрепление на Днепропетровск.

Още на 28 същия месец германските войски, след тежки боеве, влязоха в Ревел и Балтиш Порт, а на 30 финландците превзеха Вийпури.

 Ленинград обграден

С последвалото на 8 септември завземане на Шлюсел-бург, Ленинград бе окончателно откъснат от юг.

На 16 септември успяхме да построим предмостови укрепления отвъд Днестър и още на 18 септември Полтава падна в ръцете на нашите войници.

Най-грандиозни операции.

На 19 септември германските войски атакуваха цитаделата на Киев и на 22 завладяването на остров Озел се увенча с превземането на столицата на Украйна.

Тепърва сега узряха най-големите операции, с очакваните резултати. На 27 септември приключи битката при Киев. 66 500 пленници тръгнаха в безкрайни колони към Запад. Обаче, в наши ръце останаха като плячка 884 танка и 3 178 оръдия.

Още на 2 октомври започна битката за пробива на центъра на източния фронт, а на 11 октомври приключиха победоносно боевете при Азовско море.

Ние отново изброихме 107 000 пленници, 212 танка и 672 оръдия

На 16 октомври, след тежки сражения, германските и румънските войски влязоха в Одеса.

На 18 октомври, започнатите на 2 октомври боеве за пробиване центъра на източния фронт завършиха с нов, небивал в световната история, успех. 663 000 пленници това бе резултата, плюс 1 242 танка, 5 452 оръдия, от които някои разрушени, други взети като плячка.

На 21 октомври приключи завладяването на остров Датьо.

На 24 октомври бе взет индустриалният център Харков.

На 28 октомври, след много тежки боеве; бе завзет окончателно проходът за Крим и още на 2 ноември бе щурмуван главният му град Симферопол.

На 16 ноември Крим бе преминат и се стигна до Керч.

Страхотна плячка

На 1 декември общото число на съветските пленници бе възлязло на 3 806 865 души.

Броят на унищожените и взети танкове възлиза на 21 391, броят на оръдията 32 541, а на унищожените самолети 17 322.

През същото време биха свалени 2 191 британски самолета. Военната ни флота е потопила 4 170 611 бруто тона, а въздушните ни сили са потопили 2 343 180 тона. Или всичко са били унищожени кораби с тонаж 6 517 791 тона.

Господа народни представители! Германски народе!

Това са реални факти и, може би, сухи числа. Но нека те не изчезват никога от историята и, преди всичко, от съзнанието и спомена на нашия германски народ! Защото зад тези числа се крият подвизите, жертвите и лишенията. Зад тези числа стоят геройството и готовността за саможертва на милиони измежду най-добрите мъже на нашия народ и на съюзените с нас държави.

Какво знае отечеството!

Всичко това трябваше да се извоюва с цената на здраве и живот и то при напрежения на силите, за които отечеството няма понятие.

Марширувайки из безкрайни равнини, измъчвани от горещина и жажда, спъвани често до отчаяние от дълбоката кал на разорани пътища, изложени на атмосферните промени на климата от Бяло до Черно море, които от жарта на юлските и августовски дни спадат до зимните бури на ноември и декември, изтезавани от насекоми, страдащи от нечистотии и паразити, мръзнейки в сняг и лед - те се биха, германци и финландци, италианци, словаци, унгарци, румънци, хървати, доброволци от северните и западноевропейски страни. Всички те - войници на източния фронт!

Само настъпването на зимата налага засега един естествен застой на това движение. Когато дойде лятото, напредването ще продължи.

Днес няма да споменавам отделните родове оръжия и не ще похваля ничие командуване, защото всички проявиха най-големи усилия. И все пак, признателността и справедливостта ме задължават да констатирам едно - от всички наши германски войници, както преди, така и днес, най-тежкото бреме от борбата се изнесе от нашата несравнима пехота!

Нашите жертви

От 22 юни до 1 декември германската армия е загубила в тая героична борба 158 773 убити, 563 082 ранени и 31 191 изчезнали.

Загубите на въздушните сили са 3 231 убити, 8 453 ранени и 2 028 изчезнали.

Загубите на военната флота са 310 убити, 232 ранени и 115 изчезнали.

Общо взето, загубите на германската армия са следните - 162 314 убити, 571 761 ранени и 33 334 изчезнали.

Следователно, германската армия е загубила в убити и ранени малко повече от двойното число на битката при Сома през Световната война, а в изчезнали - малко по-малко от половината на числото на изчезналите тогава. Обаче, всички те бяха бащи и синове от нашия германски народ.

Главният виновник

Позволете ми сега, да изкажа мнението си към онзи друг свят, чиито представители обичат да разговарят по начин, пълен с такт, пред огъня на камината, докато народите и техните войници се бият в сняг и лед.

С това аз искам да взема становище, преди всичко, към онзи, който е главен виновник за настоящата война.

Когато в 1939 година положението на малцинствата в тогавашната полска държава ставаше все по-непоносимо, аз се опитах да отстраня станалото неудържимо положение по пътя на едно справедливо споразумение.

Известно време изглеждаше, като че ли полското правителство беше сериозно решило да се съгласи за едно разумно разрешаване на въпросите. Тук аз трябва да прибавя още, че, при всички тия предложения, от германска страна не се искаше нищо, което не е било в миналото германска собственост и че, напротив, ние се отказвахме от много неща, които преди Световната война принадлежаха на Германия.

Вие още си спомняте за драматическите събития по онова време, за непрестанно увеличаващите се жертви от германските малцинствата в Полша. Вие сте, господа народни представители, в състояние да прецените загубата на тия кървави жертви, ако ги сравните с жертвите от сегашната война.

Защото досега войната на Изток е струвала на цялата германска армия кръгло 160 000 души, докато посред най-голям мир, само за няколко месеци, в Полша тогава бяха избити 62 000 души, някои от които след най-жестоки мъчения.

Германският Райх имаше правото да не допусне подобно положение край своите граници и да поиска премахването му и, въобще, да бъде загрижен за своята сигурност. Това право на Германия никой не може да оспори, особено в едно време, в което други държави търсят елементите за своята сигурност дори върху чужди континенти.

Проблемите, които трябваше да се коригират в териториално отношение, бяха незначителни. В същност се касаеше за Данциг и за връзката на откъснатата провинция Източна Прусия с Райха. Много по-тежки изглеждаха жестоките преследвания, на които бяха изложени германците в Полша.

Впрочем, не по-лека беше съдбата и на другите малцинства в Полша.

Когато през месец август държането на Полша ставаше все по-нетърпимо, благодарение на бланковото пълномощно на английските гаранции, правителството на Райха се видя принудено да направи за последен път едно предложение, по силата на което Германия изяви готовността си да започне преговори с Полша. Правителството на Райха осведоми за това в пълни подробности тогавашния английски посланик в Берлин.

Аз държа да изтръгна в днешния ден тия предложения от забравата и да ви ги припомня отново.

Доказана виновност за войната

Положението между Германия и Полша понастоящем е такова, че всеки по-нататъшен инцидент може да доведе до стълкновение между заелите позиции войски на двете страни. Всяко мирно разрешение трябва да бъде постигнато така, че да не могат да се повтарят при пръв случай инцидентите, които станаха причина за създаването на това положение, което поставя в напрежение не само Източна Европа, но и други страни.

Причините за това положение се крият:

1. В несправедливо прокараната граница, както  тя е определена от Версайлския диктат;

2. В невъзможното третиране на малцинствата в отстъпените области.

Поради това правителството на Райха, при тия предложения, изхожда от мисълта, да се намери едно окончателно разрешение като се премахне възможното положение на прокараната граница, да се осигурят на двете страни съобщителните пътища от жизнено значение, проблемът за малцинствата - доколкото това е възможно -да се ликвидира, а доколкото това е невъзможно, да се направи поносима съдбата на малцинствата, чрез една сигурна гаранция на техните права.

Правителството  на германския Райх е убедено в  необходимостта да се открият стопанските  и  физически загуби, които са претърпени от 1918 година насам и да се обезщетят в пълен размер. От само себе си се разбира, че то счита това задължение като обвързващо двете страни.

От горните  съображения произлизат следните предложения:

1. Свободният град Данциг се връща веднага към германския Райх по силата на своя чисто германски характер, както и по единодушната воля  на неговото население.

2. Областта на така наречения Коридор, която се простира  от Източно море до линията Мариенвердер-Грауденц и Кулм-Бромберг (включително тия градове) и след
това западно от Шьонланке ще трябва да реши сама своята принадлежност към Райха или към Полша.

За тази цел в тая област ще се извърши допитване до населението. Право на гласуване имат всички германци, които до 1 януари 1918 година са живели в тая област или които до тая дата са били родени в нея, а също така и всички поляци, кашуби и пр., които са живели или които са родени до тая дата там. Изгонените от тая област германци ще се върнат, за да гласуват.

3. За да се осигури безпристрастното гласуване, както и за да се гарантира необходимата за това обширна подготвителна работа, споменатата област ще бъде подчинена, подобно на Саарската област, на една международна комисия, която ще се образува веднага от четирите велики сили Италия, Съветска Русия, Франция и Англия. Тая комисия ще упражнява всички суверенни права в тая област.

За тая цел тая област, за един много къс срок, който ще се уговори, ще се опразни от полски войски, полска полиция и полски власти.

4. От тая област се изключва полското пристанище Гданск, което си остава принципно полска суверенна област, доколкото то се ограничава териториално като полско селище.

5. Подробните граници на този полски пристанищен град ще се изработят от Германия и Полша и, в случай на нужда, ще се определят от един международен арбитражен съд.

За да се осигури нужното време за необходимите подготвителни работи по извършването на едно справедливо гласуване, последното ще стане не по-рано от изтичането на дванадесет месеци.

6. През това време, за да се гарантират неограничено съобщенията на Германия с Източна Прусия и на Полша с морето, ще се определят шосетата и железопътните ли
нии, които дават възможност за свободни транзитни съобщения. Затова се събират само такива такси, които са нужни поддържането на съобщителните пътища, респектив
но за извършване на превоза.

За принадлежността на областта решава  простото болшинство  на подадените гласове.

7. След извършването на гласуването - безразлично с какъв изход ще бъде то - за да гарантира свободата на Германия с нейната провинция Данциг на Прусия и на
Полша с морето, че спорната област се падне на Германия ще се даде една ивица за съобщение през тая област приблизително по посока на Бютов - Даици респективно
Диршау, за постройката на едно автомобилно шосе и на една четворна линия. Строежът на шосето и на железопътната линия ще се навърши така, че полските съоб
щителни пътища да не се засягат от тях, т.е. те да минават под или над тях. Широчината на тая ивица ще се опреде ли до един километър  и тя остава германска суверенна област.

8. В случай че гласуването излезе в полза на Германия, Полша получава за свободно и неограничено съобщение със своят Гданск същите права върху една подобна екстериториална ивица за съобщени по шосе и железопътна линия, каквато тя би отстъпила на Германия.

9. В случай, че Коридорът се върне към Германия, последната се  обявява  за съгласна да извърши с Полша една размяна на населението в размер, какъвто позволява Коридорът.

10. Исканите от Полша особени права в пристанище то на Данциг ще бъдат отстъпени взаимообразно срещу същите права за Германия в пристанището на Гдиня.

11. За да се премахне в тая област всяко чувство на заплашване от двете страни, Данциг и Гдиня ще придобият характер на чисто търговски градове, т.е. без военни постройки и военни укрепления.

12. Полуостровът Хела, който според гласуването, ще се падне на Полша или на Германия, трябва само да бъде във всеки случай демилитаризиран.

13. Тъй като правителството на германския Райх държи да посочи основателни оплаквания против третирането на малцинствата в Полша, полското правителство може да поиска да подаде и от своя страна оплаквания срещу Германия, затова двете страни се обявяват за съгласни тия оплаквания да се предоставят на една следствена комисия от международен състав, която ще има за задача да разследва за всички оплаквания за стопански и физически вреди и загуби, или от други терористически действия.

Германия и Полша се задължават да обезщетят всички стопански или други вреди и загуби, които малцинствата на двете страни са претърпели от 1918 година насам, респективно да вдигнат всички отчуждения или да обезщетят напълно пострадалите, за такива или други посегателства в стопанския живот.

14. Да се освободят от Полша останалите там германци и в Германия оставащите там поляци от чувството на международна безправност и за да им се гарантира преди всичко сигурността, че не могат да бъдат свикани за действия или тегоби, несъвместими с тяхното национално чувство, Германия и Полша са съгласни да обезпечат взаимно правата на малцинствата си с изчерпателни и задължителни договори, за да се обезпечи на тия малцинства запазването, свободното развитие и проявлението на тяхната народност, като им се позволи особено за тая цел, да се организират така, както те считат за необходимо. Двете страни се задължават да не вземат на служба поданиците на малцинството.

В случай на споразумение въз основа на тия предложения, Германия и Полша се обявяват за съгласни да заповядат веднага демобилизация на войските си.

Нуждите за ускоряване на горните спогодби по нататъшни мерки ще бъдат договорени общо между Германия и Полша.

Варшава не отговаря

Тогавашното полско правителство отказа даже и да отговори на тия предложения. Задава се въпросът: „Как можа една толкова незначителна държава да се осмели просто да отхвърли подобни предложения и, на всичко това отгоре, не само да извърши нови издевателства над германците, които дадоха на тая страна цялата й култура, но и да заповяда обща мобилизация?”

Проучването на документите на полското външно министерство във Варшава можа да ни даде много по-късно поразителното обяснение.

Намери се един единствен човек, който със сатанинска безсъвестност упражни всичкото си влияние, за да подкрепи Полша в упорството й, и да изключи всяка възможност за едно разбирателство.

Докладите на тогавашния полски министър във Вашингтон, граф Потоцки, изпращани до правителството му във Варшава, са документи, от които се вижда с ужасяваща яснота, каква голяма отговорност носят тоя един единствен човек и неговите сътрудници за избухването на втората световна война.

Веднага се поставя въпросът - кои бяха причините за тази толкова фанатична враждебност на този човек срещу една страна, която през цялата си история досега не е засягала с нищо нито Америка, нито него лична?

Германия и Америка

Що се отнася до отношенията на Германия и Америка, трябва да се каже следното:

1. Германия е, може би, единствената велика сила, която никога не е притежавала колонии в континента на двете Америки, и която никога не е вършила там каквато и да е политическа дейност, освен емигрирането на много милиони германци и тяхното сътрудничество, което е било само от полза за американския континент, особено за Съединените щати.

През целия този исторически период, от създаването на Съединените щати до днес, Германия никога не е има ла по отношение на тях отрицателно или неприязнено
държане. Напротив, тя ги е подпомагала, чрез кръвта на своите синове, за да се защитават.

Германия не е участвала никога по собствено желание в една война срещу Съединените щати, но тя бе по-скоро въвлечена във война от Съединените щати през 1917 година и то по съображения, които бяха изчерпателно обяснени от една комисия, която сегашният президент Рузвелт сам бе назначил, за да проучи тоя въпрос.

Точно тая комисия за издирване и обясняване на причините за американската намеса във войната е установила по безспорен начин, че причините за намесата на Америка във войната през 1917 година се крият изключително в областта на капиталистическите интереси на няколко малобройни групи, и че Германия не е имала в никакъв случай намерение да влезе в конфликт с Америка.

Никакви спорове със Съединените щати

Между американския и германския народи няма въобще никакви триения, било от териториално или от политическо естество, които да могат да засегнат по някакъв начин интересите или съществуването на Съединените щати.

Разликата в държавните форми е съществувала винаги. Но тя никога не може да бъде считана като повод за война в живота на народите, докато едно управление не пожелае да се намеси в други управления, вън от неговия естествен обсег.

Америка е една република, управлявана от един президент с големи, авторитарни пълномощия. Германия беше по-рано една монархия, управлявана от един условен авторитет, после стана една безавторитетна демокрация и днес е една република, която се управлява от един силен авторитет.

Двете държави са разделени от един океан. Разликата между капиталистическа Америка и болшевишка Русия, ако въобще тия понятия съдържаха нещо истинско в себе си, би трябвало да бъде съществено по-голяма, отколкото между Америка управлявана от един президент и Германия, управлявана от един Водач.

Разчистване на сметките с Рузвелт

Факт е, обаче, че двата исторически конфликта между Германия и Съединените щати, макар и вдъхновени от едни и същи сили, са били предизвикани и започнати изключително от двама мъже в Съединените щати - президентите Уилсън и Рузвелт.

Присъдата над Уилсън е произнесена от самата история.

Неговото име остава свързано с едно от най-срамните клетвонарушения в историята на всички времена.

Последиците от това бяха - разстройване живота на народите не само между така наречените победени, но и между самите победители. Възможният само с неговото клетвонарушение Версайски диктат разпокъса държави, унищожи култури и опропасти стопанството на всички.

Ние знаем днес, че зад Уилсън стоеше едно общество от финансисти, които си послужиха с тоя парализиран професор, за да въвлекат Америка във войната, чрез която те се надяваха да увеличат своите печалби.

Затова, грешката, че веднъж повярва на тоя човек, германският народ трябваше да заплати със сгромолясването на своето стопанско и политическо съществувание.

Кои са сега причините, че след толкова горчиви опити, се намира пак един президент на Съединените щати, който отново вижда своята единствена задача в това, да причинява войни и особено да увеличава неприятелските чувства спрямо Германия до избухване на военни действия?

Националсоциализмът дойде на власт в Германия в същата година, в която Рузвелт бе избран за президент на Съединените щати. От значение е сега, да се проучат моментите, които могат да се считат като първопричина за днешните събития.

Два различни свята.

Преди всичко, личността.

Аз разбирам много добре, че между становището и схващанията за живота на председателя Рузвелт и моите схващания съществува огромна разлика.

Рузвелт произлиза от едно много богато семейство и се числеше предварително към оная класа от хора, на които раждането и произходът в демокрациите правят гладък пътя на живота и с това им се осигурява техният възход.

Аз лично съм дете на едно дребно и бедно семейство и трябваше с неизразими мъки, с труд и пот да си пробивам път.

Търговия с кръв

Когато избухна Световната война, Рузвелт преживя войната на служба под сянката на Уилсън в средата на използвачите. Поради това той познава единствено приятните последствия от конфликта между народите и държавите, които съществуват само за тия, които вършат своите сделки, докато другите мрат.

В същото време моят живот бе заложен точно на противната страна. Аз не спадах към ония, които правеха история и търговия, но към тези, които изпълняваха заповеди.

Като прост войник, аз се постарах в тия четири години да изпълня своя дълг срещу врага и се завърнах от войната толкова беден, колкото бях когато ме повикаха през есента на 1914 година. Аз споделих прочее, съдбата на милиони хора, а г-н Франклин Рузвелт сподели съдбата на така наречените „първите десет хиляди”.

Докато господин Рузвелт след войната изпробваше вече своите способности във финансови спекулации, за да извлича лични облаги от инфлацията, а това значи от нещастието на други, аз лежах още в болницата, както много други стотици хиляди.

Тук Хитлер има предвид факта, че Удроу Уилсън е историк. Неговата „История на американския народ” е била изключително популярна навремето в Америка.

И когато г-н Рузвелт започна, най-после, кариерата си като политически мъж, със солидна търговска опитност, финансово силен и необезпокояван за бъдещето си, аз се борих като неизвестен, без име, за издигането на моя народ, комуто бе сторена най-жестоката неправда в цялата негова история.

Два пътя на живота!

Когато Франклин Рузвелт се възкачи начело на Съединените щати, той беше кандидат на една стопроцентова капиталистическа партия, която го използуваше.

А когато аз станах канцлер на германския Райх, аз бях водач на едно народно движение, което бях сам създал.

Силите, които изнесоха г-н Рузвелт, бяха същите, срещу които аз се борих, основавайки се на съдбата на моя народ и на моето най-свято вътрешно убеждение.

„Тръстът на мозъците”, който трябваше да помага на новия американски президент, се състоеше от представители на същия обществен слой, срещу когото, като срещу едно паразитно явление на човечеството, ние се борехме в Германия и бихме започнали вече да го отстраняваме от обществения живот.

Общи допирни точки

И въпреки всичко, ние имаме нещо общо.

Франклин Рузвелт пое една държава с едно западащо, вследствие демократическите влияния, стопанство, а аз се възкачих начело на един Райх, който се намираше в пълно разложение, също така благодарение на демокрацията.

Съединените щати имаха 13 милиона безработни, Германия имаше 7 милиона и сигурно още други 7 милиона полубезработни.

В двете държави обществените финанси бяха разстроени и изглеждаше, че не може вече да се спре спадането на общия стопански уровен на живота.

В тоя момент, в Съединените щати и в Германия започна една еволюция, която ще улесни един ден потомството да произнесе окончателна присъда за правилността на теориите.

И когато днес, под управлението на националсоциализма, в Германия за малко години започна един огромен възход в живота, стопанството, културата, изкуството и пр., президентът Рузвелт не успя да постигне нито най-незначителното подобрение в своята страна.

Колко по-лесна би трябвало да бъде тая работа в Съединените щати, където живеят само 15 души на квадратен километър, срещу 140 души в Германия!

Ако в тая страна не може да се създаде стопански разцвет, това се дължи, или на злата воля на властващото управление, или на пълната неспособност на избрания човек.

Само за пет години стопанските проблеми в Германия бяха разрешени и безработицата премахната.

В същото време президентът Рузвелт увеличи до чудовищни размери държавните дългове на своята страна, обезцени долара, разстрои още повече стопанството и запази броя на безработните.

Това, обаче, не е чудно, ако се има предвид, че злите духове, които тоя човек повика да му помагат, или по-вярното е, които го повикаха, се числят към ония елементи, които, като евреи, могат да имат интерес само от разстройството на реда, но никога не и от заздравяването на тоя ред!

Докато ние, в националсоциалистическа Германия, се борихме против спекулата, тя достигна в ерата на Рузвелт удивителен разцвет.

Международното еврейство е главният виновник

Законодателството „Ню-Диъл”[1] на този човек беше погрешно - и това бе най-големият неуспех, който някога е бил преживяван.

Не съществува никакво съмнение, че продължаването на тая стопанска политика в мирно време би довело президента, рано или късно, до пълен провал, въпреки всичката му сръчност в диалектиката.

В една европейска държава тоя човек сигурно би свършил с народен съд, заради произволното разсипничество на националното богатство. Пред един граждански съд, обаче, той би бил осъден на затвор за измама!

Такова мнение или, по-добре, такова разбиране, имат мнозина и при това видни американци.

Една опасна опозиция започна да заплашва тогава този човек. Тя му даде да почувствува, че само чрез отклоняване вниманието на общественото мнение - от неговата вътрешна политика към външната политика - ще може да го спаси.

Интересно е да се проучат, във връзка с този факт, докладите на полския посланик във Вашингтон, който винаги изтъкваше, че Рузвелт съзнавал отлично опасността да се събори цялата му стопанска картонена пирамида и затова му трябвало, на всяка цена, едно отвличане на общественото мнение към външната политика.

В това отношение той бе подкрепен от средата на обкръжаващите го евреи, които, овладявани от известното в стария завет чувство на отмъщение, виждаха в Съединените щати инструмента, с който те ще могат да подготвят един втори Пурим за антисемитски настроените нации в Европа. Това бяха евреите, във всичката им сатанинска подлост, които се нахвърлиха върху този човек, но и при които той сам потърси спасение.

И така, влиянието на президента на Съединените щати започна да има все по-засилващо се отражение, в смисъл, да създава нови конфликти, да задълбочава вече съществуващите и да пречи с всички средства, щото тези конфликти да намерят едно мирно разрешение. Дълги години тоя човек имаше само едно желание - да избухне някъде по света едно разногласие, най-добре в Европа, което да му даде възможност, чрез заангажирането на американското стопанство с една от двете спорещи страни, да създаде едно политическо преплитане на интересите, което ще бъде в състояние да приближи постепенно Америка до един такъв конфликт, та по тоя начин да отклони вниманието от своята разнищена вътрешна стопанска политика към външната политика.

Тоя начин на действие става особено рязък в това отношение срещу германския Райх. От 1937 година насам той държа редица речи, между които и една особено мерзка на 5 октомври 1937 година в Чикаго, в която тоя човек започна планомерно да възбужда американското обществено мнение против Германия. Той заплашва, че ще установи един вид карантина срещу така наречените авторитарни държави.

В изпълнение на тази постоянно засилваща се политика на омраза и подстрекателство, той извика, след нови оскърбителни декларации, американския посланик в Берлин на доклад в Вашингтон. Оттогава двете държави са представени само от управляващи легациите.

Рузвелт иска война

От ноември 1939 г. той започна систематически и преднамерено да саботира всяка възможност за умиротворение на европейската политика. Той се преструва на заинтересован за мира в чужбина, но заплашва всека държава, която е готова да води политика на мирно разбирателство, с отказ на заеми, със стопански репресии, с искане да се платят отпуснатите заеми и пр.

Рапортите на полските посланици във Вашингтон, Лондон, Париж и Брюксел дават една покрусителна картина за това.

През януари 1939 г. този човек започна да засилва своята подстрекателна кампания и заплашва пред Конгреса, че ще действува с всички средства, с изключение на война, срещу авторитарните държави.

Докато той постоянно твърди, че други държави се опитват да се намесят в американските работи и вдигат шум с поддържането на доктрината на Монро, от март 1939 г. той започна да се намесва в вътрешните европейски работи, които с нищо не засягат президента на Съединените щати.

Първо, той не разбира тия проблеми и второ, даже и да ги разбираше и да схващаше историческите процеси, той има право да се тревожи за средноевропейското пространство толкова, колкото един германски държавен глава има право да обсъжда или да взема становище по положението в един щат на Съединените щати.

Да, но г-н Рузвелт отива още по-нататък! Противно на всички постановления на международното право, той заявява, че не признава правителствата, които не му харесват, не приема новия ред, задържа легациите на отдавна угаснали държави или даже ги назначава за законни правителства. Най-сетне, той отива до там, че сключва с такива посланици договори, които му дават правото да заеме чужди територии.

На 15 април 1939 г. дойде прословутият апел на Рузвелт до мене и до Дуче[2], който апел представлява една смесица от непознаване на географията и политиката, съчетана с надменността на представителя на известните милионерски кръгове. С него той искаше от нас да дадем обяснения и да сключим безкрайно число държави пактове за ненападение, при което, по-голяма част от държавите не разполагаха със свободата си, защото бяха или анексирани или превърнати в „протекторати” от съюзниците на г-н Рузвелт.

Вие си спомняте, господа народни представители, че аз тогава дадох на тоя нахален господин един колкото учтив, толкова и ясен отговор, който уби поне за известно време желанието за многоглаголствуване у този спокоен разпалвач на войната.

Мисис Елинор се намесва

Неговото место се зае сега от почтената му съпруга. Тя заяви, че се отказва да живее със своите синове в един свят, като нашия. Това поне ние разбираме. Защото този свят, е светът на труда, а не на измамата и безчестните сделки. След една малка почивка, мъжът на тази жена прокарва, на 4 ноември 1939 година, едно изменение на закона за неутралитета, в смисъл, че забраната за износ на оръжия е вдигната в полза на едностранните доставки за противниците на Германия.

Сега той действува тук също тъй, както по-рано в Източна Азия с Китай - по околния път на една стопанска комбинация, без да възстановява по-късно общност в интересите. Още през същия месец, той признава една група от полски емигранти за един вид правителство в изгнание, имащи за едничка основа на тяхната политика няколкото милиона златни монети, задигнати от Варшава.

На 9 април той прави една крачка напред, блокирайки норвежките и датските вземания под лъжливия предлог уж да попречи с това на едно германско посегателство, макар да му е много добре известно, че, например, датското правителство нито се влияе, нито се контролира от Германия в управлението на неговите богатства.

Продължаване войната на всяка цена

Към разните правителства в изгнание сега той признава още едно - норвежко. На 15 май 1940 г. към тях се прибавят още емигрантските правителства на Холандия и Белгия, като се блокират и техните вземания.

Но истинския манталитет на този човек се разкрива едва на 15 юни 1940 г. от една телеграма до френския министър-председател Рейно. Той му съобщава, че американското правителство ще удвои своята помощ за Франция, при условие, че тя ще продължи войната против Германия. За да придаде на това си желание за продължаване на войната особена тежест, той декларира, че американското правителство няма да признае придобивките от войната, например, възвърнатите отново области, които никога бяха откъснати от Германия.

Излишно е да ви уверявам, че на всяко германско правителство е напълно безразлично, дали президентът на Съединените щати признава или не една граница в Европа и че това ще бъде така и за в бъдеще.

Аз привеждам тоя случай, само за да характеризирам систематичното подстрекателство на тоя човек, който говори за мир, а вечно насъсква към война. Защото го обзема страх, че, в случай на европейски мир, пръснатите милиарди за въоръжение ще бъдат признати за явна измама, тъй като никой не би нападнал Америка, ако тя сама не предизвика това нападение

На 17 юни 1940 г. президентът на Съединените щати издава заповед за блокиране и на френските вземания, за да се запазят от германско посегателство, както се изразява той. В действителност, обаче, това е предлог, за да пренесе с помощта на един американски кръстосвач златото от Казабланка в Америка.

От месец юли 1940 година мерките на Рузвелт се увеличават все повече, като, например, постъпването на американски поданици в британската авиация, или обучаването на английски летци в Съединените щати, за да навлязат най-после Щатите сами в пътя, който води към войната.

Още през месец август 1940 г. последва изработването на една обща военна програма за Съединените щати и Канада. За да направи, обаче, образуването на един американо-канадски комитет по отбраната, допустимо и за най-големите глупци, той съчинява от време на време кризи, при които симулира, че Америка е застрашена от нападение. Това той внушава на своите, действително достойни за съжаление, привърженици, като прекъсва изведнъж пътуванията си и се връща с най-голяма бързина във Вашингтон, за да подчертае по тоя начин сериозността на положението.

Интересът преди всичко

През септември 1940 г. той се приближава още повече към войната. Той отстъпва на Англия 50 контраторпильора от американската флота, в замяна на което получава военни бази в британските владения в Северна и Средна Америка.

Само бъдещето ще обясни въпроса, до каква степен е играло в него роля, освен цялата тази омраза против националсоциалистическа Германия, намерението да може да наследи британската империя, сигурно и без риск, в часа на разпадането й.

След като вече Англия не е в състояние да плаща в брой американските доставки, той налага на американския народ закона за заемане и даване под наем. Като президент, той получава сега пълномощия да подпомага, чрез заемане или даване под наем, ония страни, отбраната на които му се струва, нему, на Рузвелт, от жизнено значение за Америка.

След като не можа да предизвика Германия с някакъв повод да реагира на неговите постоянни предизвикателства, този човек направи, през месец март 1941 г. още една стъпка.

Престъпления с германски параходи

На 19 декември 1939 г., извън териториалните води на Съединените щати, американски кръстосвачи се опитаха да принудят парахода “Колумбус” да се предаде на бри- тански военни кораби. Затова тоя параход трябваше да се самопотопи. Същия ден бойни единици на Съединените щати съдействуваха за залавянето на германския параход „Араука”. На 27 януари 1940 г. американският кръстосвач „Трентон”, противно на международното право, уведоми неприятелските морски сили за движението на германските търговски параходи „Араука”, „Ла Плата” и „Вангони”.

На 27 юни 1940 г. той заповяда, противно на международното право, да бъдат задържани чуждите търговски кораби в пристанищата на Съединените щати.

През ноември 1940 г. той нареди до американските бойни кораби да преследват германските параходи „Фригия”, „Идарвалд” и „Рейн”, вследствие на което те трябваше да се самопотопят, за да не попаднат в ръцете на врага.

На 13 април 1941 г. бе позволено на американските параходи да влизат в Червено море, за да снабдяват британските армии в Близкия изток.

Същевременно, през месец март американските власти конфискуваха всички германски кораби. Германските поданици, при това, бяха третирани по най-недостоен начин, противно на международното право, бе им наложено определено местожителство, ограничения в свободата на пътуването и пр.

Двама германски офицери, които бяха избягали от пленничество от Канада, противно на всички постановления на международното право, бяха оковани и предадени обратно на канадските власти. На 27 март, същият президент, който е уж против всякакво нападение, поздравява превратаджийската клика на Симович[3] и съдружие, които дойдоха на власт с преврат в Белград, като свалиха законното правителство.

Няколко месеци преди това, президентът Рузвелт изпрати полковник Донован[4], една пропаднала личност, със специална мисия на Балканите, да се опита да предизвика в София и Белград въстание против Германия и Италия.

След това, той обещава, през месец април, на Югославия и Гърция помощ по силата на закона за заемане и даване под наем. В края на април тоя човек признава югославски и гръцки емигранти за правителства в изгнание и блокира, противно на международното право, югославските и гръцки вземания. От средата на месец април американски патрулни кораби започват да упражняват надзор по крайбрежието на Западна Африка и да дават сведения на англичаните.

На 26 април Рузвелт предава на Англия 20 бързоходни лодки и същевременно английски военни кораби се поправят постоянно в пристанищата на Съединените щати. На 12 май се извършва, противно на международното право, въоръжаването и поправянето на норвежки параходи в служба на Англия. На 4 юни пристигат американски транспорти с войски в Гренландия за строеж на летища, а на 9 юни се получава първото английско съобщение, че, по заповед на председателя Рузвелт, един американски военен кораб нападнал с водни бомби една германска подводница при Гренландия.

На 14 юни се извършва блокирането на германските вземания в Съединените щати, въпреки предписанията на международното право. На 17 юни президенът Рузвелт, под лъжливи предлози, иска отзоваването на германските консули и затварянето на консулствата. Той иска още затварянето на германската агенция по печата Дрансоцеан, на германските информационни библиотеки и на централата на германските железници.

На 6 и 7 юли, по заповед на Рузвелт, се извършва от американски бойни единици окупацията на Исландия, която се намира в германска бойна зона.

 Защо бе окупирана Исландия ?

 С това той сигурно се е надявал:

1. Да принуди Германия да влезе във война

2. Да направи невъзможна германската подводна война, както това бе случаят в 1915/1916 година.

По същото време той изпраща обещание за американска помощ на СССР.

На 10 юли министърът на флотата Нокс съобщава неочаквано, че флотата на Съединените щати има заповед да стреля срещу бойните кораби на Оста.

На 4 септември американският контраторпильор “Грийр” действува, съгласно дадената му заповед, заедно с английски самолети против германски подводници в Атлантическия океан.

Пет дни по-късно една германска подводница констатира присъствието на американски контраторпильори, като придружители, в един английски конвой.

На 11 септември, най-после, Рузвелт държи оная реч, в която той сам потвърждава заповедта да се стреля срещу всички кораби на Оста и я дава отново.

На 29 септември американски патрулни кораби нападат с водни бомби една германска подводница източно от Гренландия. На 17 октомври американският контраторпильор “Керни”, от охраната на един английски конвой, напада отново с водни бомби една германска подводница, и, най-после, на 6 ноември американски морски сили залавят, противно на всички правила на международното право, германския параход „Оденвалд”, откарват го в едно американско пристанище и пленяват екипажа му.

Душевноболен, като Уилсън

Аз ще отмина тук, като без значение, оскърбителните нападки и грубости на тоя така наречен президент, насочени срещу мене лично. Ако той ме нарича гангстер, това ми е безразлично, защото, по липса на такива субекти, това понятие не произлиза от Европа, а от Съединените щати.

Обаче, независимо от това, аз не мога въобще да се обидя от г-н Рузвелт, защото го считам за душевноболен, като Удроу Уилсън.

Ние знаем, че тоя човек, заедно с неговите привърженици евреи, се бори от години насам със същите средства против Япония. Няма нужда да ги изброявам тук. същите начини на действие бяха приложени и срещу тази страна. Най-напред този човек подстрекава към война, после подправя причините, построява своеволни твърдения, след това се скрива подло зад едно було от християнско лицемерие и така, бавно но сигурно, тика човечеството към война и, най-после, като стар франкмасон, призовава Бога за свидетел, че е действувал честно и почтено.

Намесата на Япония

Аз вярвам, че всички вие сте почувствували като освобождение факта, че най-после една държава въстава първа срещу това небивало и безсрамно изопачаване на истината и правата, с оня протест, който този човек желаеше и за кой го той сега не бива да се чуди.

Германският народ, ние всички, сме изпълнени с искрено удовлетворение - и аз вярвам, че това е така и с останалите почтени хора по света - гдето японското правителство най-сетне се насити, след преговори с тоя фалшификатор, които траеха с години, да се оставя да бъде подигравано по един толкова недостоен начин.

Вечният евреин на работа

Ние знаем, каква сила стои зад Рузвелт. Това е онзи вечен евреин, който смята, че е дошло времето да извърша с нас онова, което ние всички видяхме и преживяхме с ужас в Съветска Русия.

Ние познаваме вече еврейския рай на земята. Милиони германски войници се обогатиха с лични впечатления от една страна, в която международното еврейство унищожаваше и разрушаваше хора и блага. Президентът на Съединените щати, може би, не разбира това. Но то говори само за неговата духовна ограниченост.

Ние, обаче, знаем, че това е целта на цялата му борба, дори ако не бяхме в съюз с Япония, на нас щеше да ни бъде пак ясно, че целта на еврейството и на техния Франклин Рузвелт е да унищожава една след друга държава.

Днешният германски Райх, обаче, няма нищо общо с някогашна Германия.

Затова, ние ще направим от наша страна това, което тоя провокатор се опитваше от години насам да постигне. Не само защото сме съюзници с Япония, но защото Германия и Италия, при сегашното им ръководство, имат достатъчно прозорливост и сили да разберат, че в тоя исторически момент се решава съществуването или не съществуването на нациите, може би завинаги.

Какво замисля тоя друг свят против нас, на нас ни е ясно. Те доведоха някогашната демократична Германия до глад, но сега биха искали да унищожат днешна националсоциалистическа Германия.

Ако г-н Рузвелт или г-н Чърчил заявяват, че по-късно ще изградят един нов социален ред, това е все едно, един плешив бръснар да препоръчва сигурно средство за растеж на косата.

Господата, които живеят в най-изостаналите в социално отношение държави, вместо да раздухват войни, биха направили по- добре да се погрижат за своите безработни. В техните страни има достатъчно бедност и мизерия, за да не се занимават с нищо друго освен с раздаването на свестни продукти.

Що се отнася до германския народ, той няма нужда от милостиня, нито от г-н Чърчил, нито от г-н Рузвелт или Идън, той иска само своето право!

И това право на живот той ще си го осигури, даже ако хиляда Чърчиловци или Рузвелтовци се сговорят против него. Тоя народ има сега една почти две хиляди годишна история зад себе си. През тоя дълъг период от време той никога не е бил така единен и сплотен, както днес, и такъв ще си остане И за в бъдеще, благодарение на Националсоциалистическото движение. Той не е бил, може би, още никога толкова прозорлив и рядко е имал такова съзнание за своята чест. За това днес наредих да се предадат паспортите на американския управляващ легацията и да му се каже следното:

„Съединените щати са врагове на Новия ред”

Следвайки политиката на президента Рузвелт, която цели постепенното разпространение на една безгранична диктатура за завладяването на целия свят, Съединените щати, съюзници на Англия, не отстъпиха пред никакви средства, за да лишат германския, италианския и японския народи от необходимите условия за тяхното естествено съществуване. Поради тази причина, правителствата на Англия и Съединените щати се противопоставиха, не само засега, но и за в бъдеще, на всяка законна ревизия, имаща за цел установяването на един по-добър ред в целия свят. От започването на войната президентът Рузвелт извърши редица тежки престъпления против международното право. Незаконни действия против кораби и имоти на германски и италиански поданици съвпадаха със заплахи, произволно лишаване от лична свобода, интернирания и пр. на поданици от тия две държави.

Засилващите се произволи на президента на Съединените щати, стигнаха най-после до там, че той даде заповед на американската флота, противно на всички постановления на международното право, да напада, обстрелва и потопява веднага и навсякъде германските и италианските кораби.

Американски министри се хвалеха, че са разрушили по тоя престъпен начин германски подводници. Германски и италиански търговски кораби бяха нападани и залавяни от американски кръстосвачи и техните цивилни екипажи бяха затворени. Без американското правителство да се опита да опровергае официално, след това бе обнародван в Америка планът на президента Рузвелт да нападне в Европа, с военни средства, Германия и Италия най-късно в 1943 год.

По такъв начин старанията на Германия и Италия, които свидетелстват за едно искрено и безпримерно търпение, целящи да се избегне едно разширение на войната, въпреки станалите през последните години непоносими предизвикателства на президента Рузвелт и да се поддържат отношенията със Съединените щати, се осуетиха.

Германия и Италия се видяха принудени, при наличността на тези факти и бидейки верни на Тристранния пакт от 27 септември 1940 г., да водят, рамо до рамо с Япония, борбата за защита и запазване свободата и независимостта на своите народи и държави от американските Съединени щати и от Англия.

За тази цел трите сили сключиха и подписаха днес в Берлин следната спогодба:

Военен съюз между Германия, Италия и Япония

 

Член 1

Германия, Италия и Япония ще водят войната, която им е наложена от Съединените щати в Америка и Англия, с всички средства, с които те разполагат заедно, до техния победоносен край.

 

Член 2

Германия, Италия и Япония се задължават да не сключват примирие или мир със Съединените щати в Америка или с Англия, без пълно взаимно съгласие.

 

Член 3

Германия, Италия и Япония ще си сътрудничат тясно и след победоносния край на войната, с цел да установят нов справедлив ред в духа на Тристранния пакт, сключен от тях на 27 септември 1940 г.

 

Член 4

Тази спогодба влиза в сила веднага след подписването й и остава в сила за същия срок, както Тристранният пакт от 27 септември 1940 г.

 

Горните договарящи страни ще се споразумеят своевременно, преди изтичането на спогодбата, по бъдещата форма на тяхното сътрудничество, предвидено в чл. 3 на тази спогодба.

 Господа народни представители!

 Мъже от германския Райх!

 Още с отхвърлянето на моето последно предложение за мир от юли 1941 г., за нас беше ясно, че тая борба трябва да се изнесе с всички последствия, фактът, че в тази борба светът на англо-саксонците евреите и капиталистите се намира на един фронт с болшевизма, за нас не е изненада. Вътре в нашата страна ние винаги ги намирахме заедно. Сами ние устояхме с успех на тая борба вътре в страната и унищожихме, най сетне, нашите противници, след  16-годишна борба за власт.

Когато се реших, преди 23 години, да вляза в политическия живот, за да издигна отново нацията от упадъка, аз бях един безименен, неизвестен войник. Мнозина измежду вас знаят, колко трудни бяха първите години на тая борба. Пътят на малкото движение от седем души, до поемането на отговорното правителство на 30 януари 1933 година, е толкова невероятен, че може да се обясни само с благослова на Провидението.

Начело на най-силната армия

Днес аз съм начело на най-силната армия на света, на най-мощните въздушни сили и на една горда флота. Зад мене и около мене аз имам една сговорна дружина, партията, чрез която аз станах голям и която чрез мене стана голяма.

Противниците, които виждам пред себе си, са познатите ни врагове от 20 години насам. Само че пътят, който лежи пред мене, не може да се сравни с пътя, който изминах. Германският народ има съзнанието за решителния час на неговото съществуване. Милиони войници, при най-тежки условия, изпълняват дисциплинирано и вярно своя дълг. Милиони германски селяни и работници, германски жени и девойки са във фабрики и кантори, по поля и ниви, и работят с пот на чело хляб за родината и оръжие за фронта. С нас в съюз са силни народи, които, измъчвани от същите нужди, имат пред себе си същите врагове.

Американският президент и неговата плутократска клика ни бе кръстила като „народи, които нямат нищо”[5]. Това е вярно!

Но нямащите искат да живеят и не ще оставят никога да им бъде отнето малкото, което имат, за да преживяват, от ония, които имат всичко. Вие познавате, партийни другари, моята непоколебима решителност да водя започнатата борба до успешен край. Вие познавате моята воля, да не се плаша в една такава борба от нищо, да сломя всяка съпротива, която трябва да бъде сломена.

В първата си реч, на 1 септември 1939 г., аз ви бях уверил, че в тази война Германия не ще бъде победена нито със силата на оръжието, нито от времето. Аз искам да заявя на моите противници, че не само силата на оръжието или времето няма да ни победят, но и че никакво вътрешно съмнение не може да ни разколебае при изпълнението на нашия дълг.

Когато си помислим за жертвите на нашите войници, за тяхната всеотдайност, тогава всяка жертва на отечеството няма никакво значение и цена. Но когато пресметнем числото ма всички ония от миналите поколения, които са паднали за величието и съществуването на германския народ, тогава съзнаваме тепърва величието на дълга, който тежи върху нас.

Който възнамерява да се изплъзне от тоя дълг, няма право да бъде зачитан като сънародник в нашата среда.

Както бяхме безмилостни и твърди в борбата за власт, така ще бъдем безмилостни и твърди и в борбата за запазването на нашия народ. В едно време, когато хиляди от нашите най-добри мъже, бащи и синове на нашия народ загиват, никой не трябва да разчита на живота си, ако се опита да подценява в отечеството жертвите на фронта.

Няма значение под какви прикрития би се направил опит да се смути тоя германски фронт, да се подкопае волята за съпротива в нашия народ, да се отслаби авторитетът на режима, да се саботират усилията на родината. Виновният ще умре. С тая разлика, че войникът принася тая жертва на фронта с най-голяма чест, докато другият, който охулва тая жертва на честта, ще умре с позор.

Нека нашие противници не се мамят! През двете хиляди години германска история, които са ни известни, германският народ никога не е бил по-единен и по-сплотен от днес. Господарят на вселената извърши велики дела през последните години за нас. Нека се преклоним с благодарност пред Провидението, което ни е позволило да бъдем част от такъв велик народ.

Ние му благодарим, че пред миналите и бъдещите поколения на германския народ можем и ние да се впишем във вечната книга на германската история!

 

[1] Цяла поредица от законодателни мерки на президента Рузвелт за преодоляване на икономическата разруха в САЩ. За резултатите на тази законодателна дейност се спори, но икономиката на страната бе щастливо подпомогната, когато през 1939г. в Европа започваВ-тората световна война. Големият икономист Джон Кейнс твърди, че именно войната, а не Ню Диъл е помогнала на Америка да достигне нивото на 20-те години - бел. ред.

[2] Бенито Мусолини.

[3] Д. Симович е проанглийски настроен генерал. След като Югославия се включи към Тристранния пакт то на 27. 03. 1941г. генерал Симович организира преврат. Тогава Хитлер разпореди Югославия да бъде разгромена.

[4] Полковник Донован тогава е ръководител на Службата за стратегически проучвания на САЩ, фактически разузнавателната организация на тази страна. Докато Донован е в София избухва скандал в един софийски бар, където е откраднат портфейла му, заедно с документите. После се оказва, че това е била специална операция.

 [5] The have not - нямащи, голтаци, на немски Habenichtse - голтаци - от английски език.