Реч на Фюрера и Райхсканцлера

Адолф Хитлер пред Райхстага

 

 

Берлин, 30 януари 1939 г.

 

 

Господа народни представители от Германския Райх,

 

 Когато в този вечерен час преди шест години, под блясъка на факлите, десетките хиляди националсоциалистически борци маршируваха през Бранденбургската порта, за да ми изразят, в качеството ми на току-що назначен канцлер на Райха, чувството на обзелата ги радост и на неизменната им вярност, безброй загрижени лица, както в цяла Германия, така и в Берлин, отправяха поглед към теза първи стъпки на една епоха, чието по-нататъшно развитие беше съвсем неизвестно.

 

Около 13 милиона националсоциалистически избиратели и избирателки стояха тогава зад мен. Едно внушително число, но все пак една трета от всички подадени гласове. Напълно естествено: останалите 20 милиона бяха разпределени и разпокъсани между 35 други партии и групички.

 

Единственото нещо, което ги свързваше, беше омразата, произлизащата от злоба към нашето младо движение. Тя свързваше - както е още и днес на други места - духовници от партията на Центрума с комунисти-атеисти, социалистически отрицатели на собствеността с капиталистически представители на борсата, консервативни привърженици на държавата с републикански родоотстъпници. Те всички се бяха сближили помежду си през време на дългата борба на националсоциализма, за да защищават своите интереси, а също така се бяха сдружили и с еврейството. А епископите от различните църкви, които въртяха политика, благославяха това положение. Като противоположна величина срещу това раздробяване, което беше единно само в отрицателен смисъл, стоеше онази трета част от вярващи германци, мъже и жени, която се зае да възобнови германския народ и германската държава, въпреки противодействието на вътрешни и външни сили. Общата картина на тогавашния упадък и неговите размери постепенно преминават в забвение. Обаче има едно нещо, което и днес още не е забравено, а именно: само едно чудо изглеждаше, че може да спаси Германия в дванадесетия час.

 

Тъкмо в това чудо вярвахме ние, националсоциалистите. Нашите противници се смееха на вярата в това чудо. Мисълта за възстановяване на нацията от един петнадесетгодишен упадък само чрез силата на една идея се струваше на противниците на националсоциализма като една фантастична идея, а на евреите и останалите държавни врагове - като един безнадежден последен опит на националния обновителен дух. След угасването на една такава последна възможност се е очаквало пълното унищожение не само на Германия, но и на цяла Европа.

 

Една Германия, увлечена от рушителната вълна на болшевизма, би повлекла след себе си и цяла Европа в една неописуема криза на упадък. Само най-ограничените фанатици могат да си въобразят, че червената напаст би се спряла пред светостта на демократическите идеи или пред границите на незаинтересовани държави от само себе си. С Мусолини и италианския фашизъм започна спасението на Европа. Националсоциализмът продължи това спасително дело, а днес виждаме и в друга една държава да се разиграва същата картина, като едно смело движение се опълчва срещу интернационално-еврейските домогвания за разрушаване на културна Европа.

 

Какво означават 6 години в живота на един отделен човек? А какво пък представляват те в живота на народите? В един така кратък период от време от живота на един народ едва ли може да се забележи нещо повече от симптомите на един общ застой, на един упадък или на един напредък. Що се отнася, обаче, до Германия, изминалите до днес шест години са изпъстрени със събития от най-голям мащаб, каквито германската история въобще е преживявала.

 

На 30 януари 1933 година аз поех управлението на държавата, изпълнен от най-големи грижи за бъдещето на моя народ. Днес - шест години по-късно - мога да се явя пред първия Райхстаг на Велика Германия! Наистина, ние сме в състояние, може би повече, отколкото всека друга генерация, да преценим дълбокия смисъл на мъдростта: „Какво преобразование може да докара Божията воля”!

 

Шест години бяха достатъчни, за да се изпълнят мечтите от столетия. Само в разстояние на една година нашият народ постигна онова вътрешно единение, към което напразно са се стремели редица поколения. И след като ви виждам тука като представители на нашия народ от всички краища на държавата, всички събрани около мен, и след като виждам между вас и новоизбраните представители от австрийската и судетската области, преживявам наново ония грандиозни събития от изтеклата година, през която се осъществиха вековни мечти. Колко кръв е изтекла напразно в борби за постигане на тази цел? Колко милиони германци са паднали съзнателно или несъзнателно, все в служба на тази борба от хиляда и повече години насам! А колко други са били обречени на плачевно изгнание в затвори и крепости, където са оставили своя живот, който в същност са искали да пожертвуват за една Велика Германия. Колко стотици хиляди са образували една безкрайна върволица, подтиквана от нужда и грижи към изселване из широкия свят! В разстояние само на една година се постигна реализирането на този блян. Това не стана без борба, както, може би, някои повърхностни граждани са си мислили. Преди тази година, ознаменувана с постигане на германското единение, изминаха почти две десетилетия във фанатични борби за една политическа идея. Стотици хиляди и милиони германци се застъпиха за нея с цялото си същество, с физическите си и стопански сили; те изтърпяха всякакви подигравки и оскърбления, както и понесоха едно лошо третиране, безжалостни клевети и един страшен терор, и то години наред. Безбройните жертви във всичките краища на страната са достатъчно доказателство за тази борба. При това този успех се извоюва посредством едно нечувано волево напрежение и със силата на смело и фанатично прокарани решения. Аз заявявам това, така като съществува опасение, че тъкмо ония, които имат най-малък практически принос за преуспяването на германското единение, си приписват като декламатори делото по изграждането на тази държава, или пък смятат събитията през 1938 година като нещо, което трябваше да дойде отдавна от само себе си и че беше пожънато от националсоциализма само като един готов плод.

 

Ето защо искам да подчертая, че за постигане успехите през тази 1938 година беше необходимо едно такова нервно напрежение, за което такива грандомани даже нямат и представа. Това са ония нам известни непоправими песимисти, скептици или индиферентни хора, които по време на нашата двадесетгодишна борба липсваха винаги като положителен елемент, които обаче, след нашата победа си въобразяват, че са призвани като експерти да подлагат на критика нашето национално възстановително дело.

 

Само с няколко думи ще дам едно конкретно изложение върху историческите събития на забележителната 1938 година: измежду четиринадесетте точки, с които американският президент Уилсън обеща на Германия, също и от името на останалите съюзни сили, нови основи за изграждане на световния мир - в случай на спиране на военните действия - фигурираше съществената точка относно самоопределение на народите. Казваше се, че народите нямало да се третират като стока и да се предават посредством изкуствата на дипломацията от една суверенна власт на друга, а въз основа на свещени естествени права щели да определят сами формата на живота си и на политическото си съществуване.

 

Прокламирането на това начало, на този принцип, можеше да бъде от съществено значение. Действително, тогавашните съюзени сили си послужиха в последствие с тези основни начала и в такива случаи, когато те бяха от полза за техните егоистични цели.

 

Така например се отказва възвръщането на колониите на Германия, под предлог че туземното население не трябвало току така, против неговата воля - за която впрочем през 1918 година никои не се погрижи - да се постави отново под германска власт. Но докато така се постъпва с примитивни негърски племена в името на правото за самоопределяне, т.е. в тяхна защита, през 1918 година на високо културния германски народ се отказваше прилагането на обещаните му преди това по най-тържествен начин общи елементарни човешки права. Милиони германски граждани въпреки волята им бяха откъснати от Райха - или пък бяха възпрепятствани да се присъединят към него. В пълно противоречие с обещанието за правото на самоопределение, посредством Версайския мирен договор беше забранено дори и присъединяването на германците от Австрия към Райха, и то тъкмо в един момент, когато там се появиха признаци за практическо приложение на правото за самоопределение чрез народно допитване.

 

Всички опити за изменение на положението с разумни ревизии, по поръчания метод, пропаднаха напълно и в последствие също бяха обречени на неуспех, предвид известното становище на Версайските сили.

 

Изобщо всички клаузи от уставите на Обществото на народите, отнасящи се до ревизии, имаха само едно чисто платоническо значение.

 

Лично аз, като син на австрийската земя, имах свещеното желание да разреша този въпрос, за да се възвърне моята родина отново към Райха. През януари 1938 година взех окончателно решение да извоювам през същата година, по един или друг начин, правото на самоопределяне на 6-те и половина милиона немци в Австрия.

 

1. Аз поканих тогавашния канцлер Шушнинг на един обстоен разговор в Берхтесгаден и го уверих в това, че Германската държава не може да гледа повече, как се потискат тези германски граждани и му препоръчах да пристъпи към едно окончателно разрешение на този проблем чрез едно разумно и справедливо споразумение. Аз също така му дадох да разбере, че в противен случай свободата на тези шест и половина милиона германци, съобразно смисъла на правото на самоопределяне, ще бъде извоювана с други подходящи средства. Резултатът се състоеше в едно споразумение, което даваше надежда, щото по пътя на едно общо разбирателство да бъде разрешен този труден проблем.

 

2. На 20 февруари 1938 год. аз заявих в моята реч пред Райхстага, че Германия не може повече да бъде равнодушна зрителка спрямо съдбата на откъснатите от родината, против волята им, десет милиона немци в Средна Европа и че преди всичко по-нататъшни насилия и терор над тези германци ще предизвикат най-енергични мерки от наша страна.

 

Няколко дни по-късно г-н. Шушниг допусна едно явно нарушение на постигнатото в Берхтесгаден споразумение. Целта беше да се отнеме легалната правна база на тези 6 и половина милиона немци, както и волята им за самоопределяне чрез налагането на някакъв нечуван начин на допитване. В сряда вечерта на 9 март научих от речта на Шушниг в Инсбрук за това негово намерение. През нощта в сряда срещу четвъртък дадох заповед за мобилизиране на няколко германски пехотни и моторизирани дивизии с нареждане, в събота, на 12 март, в 8 часа сутринта да преминат незабавно границата за освобождаването на Австрия. В петък, на 11 март, сутринта стана мобилизацията на тези военни части и щурмови отряди, а настъплението им последва още през същия ден. След обед управлението на Шушниг падна под натиска на събитията и на въставащото гражданство.

 

В петък вечерта бях помолен да помогна за предотвратяването на неизмерими смутове от Австрия и да дам заповед за настъпление на войските. Още в 10 ч. вечерта нашите войски преминаха границата на много места. А на другата сутрин в 6 часа започна общото настъпление, което се придружи от неописуемия възторг на вече освободеното население.

 

В неделя, на 13 март, подписах в Линц известните ви два закона за присъединението на Австрия към Райха и за даване клетва на предишната австрийска войска пред мене като върховен вожд на германската войска. Два дни по-късно се проведе първия голям парад във Виена.

 

Всичко това се извърши с една светкавична бързина.

 

Доверието в сръчността и бързината на новата германска войска не беше неоправдано, а напротив - даже и надхвърли очакванията. Сигурността в отличното качество на този ценен инструмент беше доказана само в разстояние на няколко дни.

 

Проведеният на 10 април избор за Райхстага на Велика Германия показа едно преобладаващо одобрение на станалите събития от страна на цялата германска нация. Кръгло 99% от народа дадоха гласа си в този смисъл.

 

Няколко седмици по-късно започна провокаторската кампания на известни чешки вестници и политици, придружена от едно засилено потискане на тамошните немци. Около 3 милиона наши съграждани живееха в Чехия в компактни области, от които почти всички се намираха край нашата граница. А заедно с изгонените от чешкия терор германци, техният общ брой възлиза на 4 милиона, които в по-голямата си част бяха задържани, въпреки волята им, там и третирани зле от Чешката държава.

 

Никоя страна, която държи на своята чест, не би търпяла и гледала подобно положение. Отговорният за това състояние и проводник на всички враждебни спрямо Германия намерения - беше тогавашният държавен президент, д-р Бенеш. По давление и с подкрепата на известни чуждестранни кръгове той предприе през м. май м. г. една мобилизация на чехословашката войска, с намерение:

1) да предизвика Германия и

2) да урони престижа на Германия и да създаде затруднения в международното й положение.

 

Въпреки направеното на два пъти от моя страна заявление до президента Бенеш, че Германия не беше мобилизирала нито един войник и макар, че същото заявление се отправи и до представителите на чуждестранни сили - измислицата, че в следствие на една германска мобилизация Чехия би била принудена да обяви мобилизация от своя страна и че Германия трябвало, да обяви демобилизация и да се откаже от своите намерения, беше не само поддържана, но и още повече разпространявана. Г. д-р Бенеш разпространяваше версията, че Германия била заставена вследствие решителността на неговите мерки да се скрие, както се казва, в черупката си. И понеже Германия нито беше мобилизирала, нито пък имаше намерение да нападне Чехия, това положение не можеше да не предизвика едно чувствително накърнение на престижа на Райха. Ето защо аз реших - поради тази непоносима провокация и поради онова действително нечувано преследване на живеещите там наши немци - да пристъпя към едно окончателно и радикално разрешение на судетския въпрос. На 28 май дадох:

 

1) заповед за подготвяне на настъплението в тази държава със срок до 2 октомври и

2) заповед за едно всестранно и ускорено укрепяване на границите ни на запад.

 

Предвиди се най-напред мобилизиране на 96 дивизии и в последствие на още по-голям брой такива, вследствие на разногласията с г. Бенеш, както и за защитата на Райха срещу други домогвания за давление и даже заплашвания.

 

Развитието на събитията през летото и положението на немското население в Чехия оправдаха тези приготовления. Отделните етапи на окончателния процес по разрешението на този въпрос принадлежат вече на историята.

 

Наново се проявиха и доказаха годността си германските войски, щурмовите отряди и полицията, както беше случаят и с Австрия. А на Запад се извърши едно забележително и еднократно дело, благодарение на гениалното ръководство на д-р Тод, както и на съдействието на причислените към неговата организация офицери, войници, трудоваци и работници.

 

Ако някои вестници и политици в чужбина твърдят, че военните укрепления на Германия заплашвали други държави, то тези твърдения крият в себе си едно грубо изопачаване на истината. В една област, в която нито англичани, нито други западноевропейски нации нямат какво да търсят, ние чисто и просто възвърнахме на 10 милиона германци правото на самоопределяне. С това Германия не е заплашвала никого, а само се яви като защитница срещу опитите за намеса на трети държави. Няма защо да ви уверявам, Господа народни представители, че ние също и за в бъдеще няма да търпим, щото западноевропейски държави да се месят в известни само нас засягащи въпроси и да пречат така за едно естествено и разумно разрешение.

 

Ето защо ние всички бяхме щастливи, че благодарение на инициативата на нашия приятел Бенито Мусолини и на също така високо ценената подкрепа на Чембърлейн и Даладие се намери начин за едно миролюбиво разрешение на един неотложен въпрос и че също така се даде един добър пример за миролюбиво разрешаване и на други въпроси от жизнен характер.

 

На всеки случай, без твърдата воля за едно разрешение на въпроса по един или друг начин, не би се стигнало до едно такова споразумение между европейските сили.

 

Судетските немци имаха случай да изкажат собствената си и свободна воля и да санкционират присъединяването си към Велика Германия. Последва пълно одобрение при гласоподаването, както беше случаят с избора на първия Райхстаг на Велика Германия.

 

Така ние имаме пред нас едно представителство на германския народ, което с право може да претендира да бъде считано за един редовен конституционен орган.

 

Нямам намерение, нито пък ми е технически възможно, да изброя в този преглед върху миналото имената на всички ония, които със съдействието си допринесоха за осъществяването на възстановителното и обединително дело. Държа, обаче, да заявя в този час, че наред с енергичната и пламенна дейност на нашия дългогодишен партиен колега генерал-фелдмаршал Гьоринг, също така и партийния колега фон Рибентроп ръководиха правилно и смело поверените им задачи, с което те улесниха прокарването на моята политика през тази историческа епоха.

 

С това искам да завърша най-същественото в развоя на събитията през историческата 1938 година, в техническо отношение.

 

Намирам за необходимо да изтъкна пред германския народ, че годината 1938 беше преди всичко година на триумф за една идея. Една идея обедини един народ, което цели столетия до сега не можаха да строят, понеже се мислеше, че тази задача трябва да се предостави само на оръжието. Когато германските войници настъпиха в Австрия и Судетската област, милионите немци там бяха вече носители на национал- социалистическата идея, въпреки съществуващото дотогава потисничество. Знамето на националсоциалистическата държава се косеше от германците в Австрия и в Судетската област като символ в техните сърца, и то въпреки терора. Това е именно съществената разлика между създаването на Велика Германия и подобни опити през миналите столетия. Тогава искаха да принудят германските провинции да се обединят в една държава, докато днес германският народ постигна тази цел, налагайки се на противниците на тази идея. Само в осем месеци се извърши едно от най-забележителните преобразования в Европа.

 

Ако по-рано причината за осуетяването на всеки опит за обединяване на Германия лежеше предимно в привидните интереси на отделните области или в егоизма на германските князе, то този път, след отстраняването на вътрешните неприятели на идеята, интернационалните експлоататори, които вирееха на почвата на германското раздробление, правеха опити да пречат на делото. Така този път не беше повече нужно да се прибегва до оръжие за постигане на националното единство, а то служеше само като защита срещу една външна опасност.

 

Младата германска войска издържа великолепно своя пръв изпит. Тази единствена в историята на нашия народ съвкупност от дела означава за вас, Господа народни представители от германския Райхстаг, един свещен и вечен дълг. Вие не сте представители на една област или на определен род, нито пък сте представители на някакви специални интереси, но вие сте преди всичко избраници на целия германски народ. Така вие сте гаранти на онази германска държава, която националсоциализма създаде. Ето защо вие сте длъжни да служите вярно на движението, което подготви и реализира чудото в германската история през 1938 год. У вас трябва да се обособят добродетелите на националсоциалистическата партия по най-блестящ начин: вярност, другарство и подчинение. така, както ние ги придобихме в борбата за Германия, нека също такива добродетели да носят в себе си представителите па Райхстага в бъдеще. Тогава германската нация може да разчита на положителни строители на държава и народ.

 

Господа народни представители, историята на последните тридесет години крие за нас голяма поука, а именно, че значението на нациите спрямо външния свят е равносилно с тяхната вътрешна сила. Значението на един народ се определя въобще от броя и качеството на отделните граждани. Обаче последната и решителна роля при преценяването истинската сила на един народ се крие винаги във вътрешния ред, т. е. в сплотената и организирана народна сила.

 

Германецът днес не е по друг, отколкото е бил преди 10, 20 или 30 години. Броят на германците от тогава насам се е увеличил не особено значително. Способности, гении, творческа сила и пр. не могат да се ценят по-високо, отколкото през изтеклите десетилетия. Единственото нещо, което се е изменило по-чувствително, това е по-доброто оползотворяване на тези природни качества, посредством формата на организацията и благодарение на образуването на един нов ръководен кадър.

 

Политически и обществено дезорганизираният германски народ през миналите десетилетия загуби една голяма част от природните си сили, в една както безплодна, така и безсмислена взаимна борба. така наречената демократическа свобода на изживяване, на схващанията и на инстинктите не доведе до едно развитие или поне проявление на особени ценности или качества, но доведе тяхното безумно разпиляване и най-сетне до пропадането на всяка още съществуваща истинска творческа личност.

 

Посредством ликвидирането на тези безплодни борби, чрез националсоциализма се освободиха спъваните вътрешно сили и се поставиха на разположение за работа, както за разрешаването на жизнени народни интереси в границите на държавата, така и в служба за представляване на нацията в чужбина. Безсмислено е да се мисли, че дисциплината е нужна само за войниците; че тя немала значение в останалия живот на народите. Напротив, една дисциплинирана и привикнала на послушание народна общност е в състояние да даде такива сили, които могат по-леко да отстояват съществуването на даден народ и да служат по-добре на неговите интереси спрямо чужбина. Една такава народна общност е нещо първично; тя не се създава по насилствен начин, а по силата на една идея, следователно, по силата на една неспирна психологическа дейност. Националсоциализмът се стреми към осъществяването на една истинска народна общност Тази представа изглежда като един далечен идеал. Обаче това не е нещастие, напротив, тъкмо красотата, на този идеал задължава към постоянен труд и стремеж за неговото постигане. Това е разликата между така наречените партийни програми и целите на националсоциализма. Програмите на предишните партии съдържаха политически и религиозни схващания, които имаха само временен характер, т. е. обуславяха се от дадения момент.

 

А националсоциализмът поставя една необвързана от каквото и да е време цел за своята народна общност, която може да се постигне само чрез едно постоянно възпитателно въздействие.

 

Докато предишните партии, както и парламентът, се занимаваха предимно със злободневни политически и стопански въпроси и с това изчерпваха дейността си, националсоциалистическото движение развива една безпределна дейност в служба на народа. Но провеждането на тази дейност не се извършва чрез Райхстага, а направо във всички клонове на вътрешния и външен живот на германския народ, понеже в самата народна общност се крие най-голямата ценност и сила, т. е. властта, която държавното управление е в състояние да оползотвори при своите решения.

 

Слабото разбиране и признаване на тези факти от страна на предишните водители на партиите не може да омаловажи значението им.

 

Има хора, които не се трогват даже и от най-покъртителни сцени или събития и които не изразяват ни най-малко съчувствие или размишление. Такива хора следва да се смятат като загубени даже и за себе си и като хора без значение за народната общност. Те сами не могат да градят историята, нито пък с тях може да се гради история. С тяхната ограниченост или надутост те са един негоден елемент.

 

Те се задоволяват с тяхната привидна мъдрост да се държат на известна дистанция от събитията, което правят в същност от чисто невежество. Човек може да си представи, че ако един народ не крие в себе си нито един такъв невежа, все пак би могъл да извърши и най-големи дела. Обаче не е възможно да си представим една нация, която да се състои в болшинството си от такива невежи, вместо от енергични идеалисти и положителни хора, щом като се касае да бъде мъдро управлявана. Това са най-ценният и сигурен елемент на една народна общност. Хиляди слабости могат да им се простят, стига да притежават само едно положително качество, а именно, да са готови да дадат за един идеал, когато стане нужда, и най-ценното, което имат.

 

Затова аз мога пред вас, Господа народни представители, да повторя настоятелната молба, която хиляди пъти съм изказвал пред събрания между народа, а именно: търсете закрепването на Райха само в създаването и засилването на националсоциалистическата солидарност. Това ще ви накара от само себе си да изпълните в ред области една истински творческа работа. Само по този начин ще бъде възможно да се оползотвори трудът на ония стотици хиляди и милиони делови хора, които никога не могат да изпитат едно достатъчно задоволство от обикновената гражданска дейност, било в стопанската, било в други области на живота.

 

Организацията на националсоциалистическата народна общност се нуждае от съдействието на милиони активни членове. Задачата да се намерят и подберат такива ще рече да се разреши големият въпрос въобще за подбора, който ни дава възможност да намерим за изпълнението и на последните държавно-обществени задачи хора, призвани за това благодарение на своите лични способности и качества, а не хора, които е;, били подготвени само на училищната скамейка. А това е решаващо не само за управлението на народа, но и за ръководенето на държавните работи, така като в милионните народни маси се крият достатъчно заложби, за да могат успешно да се заемат и изпълнявате всички постове. Така се създава същевременно най-добрата гаранция за държавата и народа по отношение на евентуални превратни намерения на отделни лица и на рушителните тенденции на времето, понеже опасността иде винаги от пропуснатите творчески таланти, а никога от тия, които упражняват само една негативна критика и гледат на всичко с лошо око. В тях не се намира нито идеализъм, нито пък кураж за изпълнението на творчески дела. Тяхното опозиционно престараване може нерядко да надхвърли обикновени памфлети, вестникарски статии и ораторски славо еловия.

 

Истинските обновители-революционери от световен мащаб са били винаги ония водачески натури, които са бивали пренебрегвани и не допускани от един самозабравил се, закоренял и ограничен обществен слой. Ето защо от голямо значение е за държавата да се следи постоянно, посредством извличане на най-добрия подбор, какви таланти се крият в един народ и как могат те да се привлекат за полезна дейност. Първото условие за тази задача лежи в самата огромна организация на една жизнена народна цялост, защото от нея изхождат най-големите задачи и защото тя се нуждае от една постоянна и многостранна работа. Помислете само за огромната възпитателна и ръководна работа, що изисква една организация, напр. от мащаба на Фронта на труда.

 

Господа народни представители, нам ни предстоят още ред грамадни задачи за разрешение. трябва да се създаде един нов ръководен кадър на нашия народ. Но също така са нужни качества, като смелост и чувство на отговорности за формата на нашето управление. Те трябва да се изискват като естествени условия при поемането на всеки обществен пост.

 

При изпълнението на ръководни служби в държавата и партията характерното държане и характерните прояви трябва да се ценят по-високо от така наречената теоретична или научна годност. Това е така, защото на всички места, където трябва да се упражнява ръководна работа, не са теоретичните познания от решаващо значение, а вродената способност за ръководене и чувството на отговорност. както и постоянството, решителността и смелостта.

 

По начало трябва да се прилага констатацията, какво липсата на чувство на отговорност не може никога да се замени с едно придобито научно образование, макар и да бъде то всестранно доказано чрез свидетелства. Науката и способността за ръководене, за управление, макар че последната предполага винаги дела, не се изключват взаимно. Там, където се появи съмнение относно това съотношение не може по никой начин науката да се смята като ерзац вместо характер, смелост и чувство на отговорност. За ръководене на една народна цялост тези качества са по-важните. Ако се изказвам така пред вас. Господа народни представители, то правя това под впечатлението на историческите събития през оная година, която ми даде едно по-голямо доказателство, отколкото целият ми досегашен живот, върху обстоятелството, колко важни и незаменими са тъкмо тези качества и колко по-ценна е в критически часове една делова и силна личност в сравнение с хиляди пълни с познания, но иначе малодушни личности.

 

Този нов кадър от ръководители требва, обаче, да бъде освободен от редица предразсъдъци, които не мога да назова иначе, освен един лъжовен и в края на краищата, безумен обществен морал. Няма никакво морално действие, което да не намери - поне в известна степен - оправдание и смисъл в живота на народната цялост. Това, що е очевидно маловажно или даже вредно за съществуването на обществото, не може да се смята за морал в рамките на един обществен ред. А преди всичко: една народна общност е мислима само при наличността на закони, които важат за всички. Това ще рече, че не може да се иска от един човек да следва такива принципи, които в очите на другите минават за безсмислени, вредни или само за маловажни. Аз не мога да одобря стремлението на залязващи обществени слоеве да се изолират от истинския живот чрез един плет от остарели и вече неестествени норми за живота, за да се поддържат така изкуствено. Наистина това не е опасно, ако не излиза извън рамките на едно постепенно залязване, т. е. намиране на съответния, така изолиращ се обществен слой. Посегне ли се, обаче, да се препречи пътя на живота с поставяне напр. на една такава бариера, то вихърът на една движеща се напред младеж ще измете като играчка такива стари храсталаци.

 

Днешната германска народна държава не познава никакви обществени предразсъдъци. Затова тя не познава и някакъв особен обществен морал. Тя познава само ония норми за живота и необходимости, които човек познава чрез разума и съзнанието. Националсоциализмът ги схвана и иска, щото те да бъдат респектирани. Ако изнасям това пред вас, то го правя, за да почувствувате в един така тържествен ден наново обязаността да съдействувате като сподвижници на национал-социалистическото движение за осъществяване на големите задачи на нашия мироглед и въобще на нашата борба.

 

Вие не се намирате тук като избрани парламентарни представители, а като предложени от движението на германския народ националсоциалистически борци. Вашата дейност лежи главно във формирането и изграждането на нашата народна цялост, както и в развитието на една истинска национална и социалистическа мисъл. Затова германският народ се спре на мене и на вас. Законите на нашето движение ни задължават на всяко едно място, т. е. където и да се намираме. Но ние имаме затова пък и по-голямо право да бъдем избраниците на германската нация, отколкото ония известни нам предишни парламентарни представители от демократически произход, които придобиваха мандата си посредством заплащане на една повече или по-малко висока премия.

 

Като отправям днес, шест години след поемането на властта, поглед към бъдещето, не мога да сторя това, без да дам израз на дълбокото доверие, което ме изпълва при тази мисъл. Сплотеността на германския народ, чиито първи гаранти сте вие, Господа народни представители, и каквито ще бъдете и занапред, ми дава надежда, че каквито и задачи да бъдат поставени за разрешение, те ще бъдат от национал-социалистическата държава, рано или късно, разрешени. Тази сплотеност ми дава също така надежда, че каквито и трудности да се изпречат на пътя ни, те ще бъдат преодолени чрез енергията и куража на управлението. Аз съм убеден, че германският народ, предупреден чрез развитието на своята история през последните десетилетия, ще следва най-решително своето управление.

 

Ние живеем днес в една епоха, която е изпълнена от виковете на демократическите защитници на морала и на световните обновители. Според изявленията на тези апостоли човек би могъл просто да заключи, че целият свят чака само да освободи германския народ от неговото нещастие, за да го въведе наново в щастливото положение на миналата интернационална епоха и на интернационална взаимопомощ, която ние, германците, през 15-годишната борба до поемането на властта имахме случай да изпитаме.

 

От речите и вестниците на тези демократи чуваме всеки ден за трудностите, на които ние, германците, сме изложени. При това се забелязва една разлика между речите на демократическите държавници и уводните статии на публицистите им в смисъл, че едните ни съжаляват или ни предписват стари уж изпитани мерки, които в същност и в техните страни не са преуспели, докато публицистите предават по-откровено своето истинско мнение. Те ни известяват с един тон на злорадство, че ние страдаме от глад и че може би ще имаме в близко бъдеще глад, че ние ще пропаднем вследствие на една финансова криза или, в противен случай, вследствие на една криза в производството - и ако това не настъпи, тогава, вследствие на една криза в консумацията. Тези специалисти-док-тори по световно-стопанските въпроси, които в своята специалност с доказвали така често една сигурна преценка, не се схождат повече в заключенията си. така напр. през последната седмица, по повод на проявеното още по-силно самообладание на германския народ, се срещаха в едно и също време мнения:

 

1. Че в Германия имало един излишък в производството, обаче тя не можела да издържи, поради липса на консумативна сила;

2. че Германия, без съмнение, имала една грамадна, консумативна нужда за задоволяване, обаче щяла да пропадне поради липса на достатъчно производство;

3. че ние сме щели да капитулираме под тежестта на непоносими дългове;

4. че ние не сме искали да правим дългове, но че сме действували против препоръчваните частно-капиталистически схващания и затова сме щели да пропаднем;

5. че германският народ се бунтувал, вследствие на неговия низък уровен на живота;

6. че държавата не можела да запази по-нататък високия уровен на живота на германската нация и пр.

 

Всички тези и още много други подобни докторски тези на демократическите световно-стопански теолози намираха вече безброй готови тези още от времето преди и след поемането на властта от национал социализма. Тези критики и предсказания са искрени в един само пункт, а именно в единственото честно демократическо желание, щото германският народ, а особено днешната националсоциалистическа Германия, дано най-сетне се провали.

 

Понятно е, че върху следната констатация германският народ има една ясна представа, а именно, че, Германия се намира, без съмнение, отдавна в едно особено затруднено стопанско положение. След 1918 година то изглеждаше за мнозина даже безизходно. Обаче докато след 1918 година Германия просто капитулира пред тези трудности и се довери на останалия свет, който я напустна, националсоциализмът скъса с тази система на малодушно примиряване с една на вид безвъзвратна съдба и отправи апел към чувството и волята за самообладание на нацията. Това дело се започна с една извънредна енергия и решителност и - това смея днес да заявя - се увенча с един извънреден успех. Аз мога, следователно, да заявя, че

 

1. ние водим действително една огромна борба с участието на сплотената сила и енергия на нашия народ и че

 

2. ние ще спечелим в тази борба по всички линии и ще можем да я смятаме вече за спечелена.

 

Къде се крие причината за всички наши стопански затруднения? В прекомерната гъстота на населението в страната ни! Ето защо искам да изнеса пред, господата критици от западно-европейските и извън-европейските демокрации, само една констатация и един въпрос, както следва: констатацията, че в Германия живеят 135 души на един квадратен километър, без каквато и да било външна помощ и без каквито и да било резерви от по-рано. Цели 15 години наред от останалия свет ограбван, натоварен с нечувани тежести, без да притежава колонии, този народ, въпреки това се храни и облича и - на всичко туй отгоре няма безработни. И въпросът, коя от така наречените, големи демокрации би била в състояние да се справи с едно точно такова положение? Ако ние сме прибягвали до особени, специални мерки и методи, то причината за това се крие в обстоятелството, че ние се намерихме също така пред особени, специални условия.. И при това толкова тежки условия, щото положението на другите големи държави въобще не може да се сравнява с тях. Има държави на земята, в които на 1 кв. км. се падат не както в Германия 135 души, а само 5 до 11 души. При това у тях се намират обширни неизползувани земи; те разполагат с всякакви подземни и надземни богатства, с грамадни каменовъглени залежи, желязо, както и други руди, и въпреки това не са в състояние да разрешат своите собствени социални проблеми, да премахнат безработицата си или да се справят с останалите си проблеми.-Представителите на тези държави възхваляват, пък само прекрасните преимущества на тяхната демокрация.

 

Нека вършат това само за себе си! Когато ние имахме в Германия подобен демократически строй, имахме и 7 милиона безработни, едно намиращо се в пълен упадък стопанство, както в града, така и на, село, и един изправен пред революция народ. Ние разрешихме тези проблеми въпреки всички трудности,, и то благодарение на нашия режим и на нашата вътрешна организация. Учудват се тези представители на, чуждестранни демокрации, че ние сме така свободни да запазим нашия режим по-добре, отколкото предишните режими и се учудват преди всичко, че германският народ дава на сегашния режим своето одобрение, а отхвърля по-раншния такъв.

 

Не е ли, обаче, този режим, който има зад себе си 99% от целия народ, в края на краищата една съвсем друга демокрация, отколкото онзи патентован режим в държави, режим, който се крепи често пъти; посредством най-съмнителни средства за упражняване на влияние при изборите? Но преди всичко, защо искат да ни препоръчват неща, които ние - доколкото се касае, например, за понятието народно управление - притежаваме в една много по-добра и ясна форма.

 

Доколкото обаче, се отнася до препоръчаната нам демократическа метода, то тази последната се оказа напълно негодна за нашата страна. В тези държави се заявява, че очаквали, щото между демократическите режими и така наречените диктатори при все това можело да се постигне едно сътрудничество. Но какво означава това твърдение?

 

Въпросът за държавната форма или организация на една народна цялост въобще не може да се постави на международно обсъждане. На нас, германците, е съвсем безразлично, каква държавна форма имат другите народи.

 

Нам не е, обаче, безразлично, дали националсоциализмът, който е наш патент, така, както фашизмът е италиански, се експортира или не. Ние сами нямаме интерес да става това. Нито виждаме някакво преимущество в насаждането на националсоциализма като идея другаде, нито пък чувствуваме някаква нужда да подчиняваме други народи, заради това, че имали демократически режими. Твърдението, че национал-социалистическа Германия възнамерявала в близко бъдеще да нападне и да разкъса Северна или Южна-Америка, Австралия, Китай или даже Холандия, понеже тези държави били управлявани от друг род режими, би могло да се допълни с предсказанието, че ние бихме имали след всичко това намерението да окупираме и луната.

 

Нашата държава и нашият народ живеят и се развиват при тежки стопански условия. Режимът преди нас капитулира под тежестта на тези условия и поради своето устройство не беше в състояние да поведе борба за преодоляване на тези трудности. Националсоциализмът не познава понятието капитализъм, нито във вътрешната нито във външната си политика. Той е обзет от крайна решителност да се справя с проблеми, които трябва да бъдат разрешени и да ги разреши по един или друг начин. При това ние сме принудени, поради условията у нас, да заменим недостига от материални средства с върховни усилия и с максимално използуване на нашата творческа мощ. Комуто природата поднася от само себе си всичко готово, то има, много естествено, една по-лека борба за съществуване, отколкото германският селянин, който трябва да се труди цяла година, за да добие плод от своята нива. Ние не допускаме да се критикува трудът на германския селянин от някакъв безгрижен интернационален берач на банани. Ако известни методи на нашата стопанска политика се сторят вредни на останалия свят, то нека този свят си даде сам сметка, дали една в стопанско-политическо отношение, колкото неразумна толкова и безцелна омраза, не носи едва ли не главната отговорност за това; още повече, че същата иде тъкмо от страна на бившите победителки.

 

Искам да изложа вам, Господа народни представители, както и на целия германски народ, също и в този час, това, което вече така често съм излагал, а именно-същността на положението, в което се намираме и което трябва или да възприемем така, както е, или пък да го изменим.

 

Германия беше преди войната една цветуща световна стопанска сила. Тя взимаше участие в международна търговия при съблюдаване на тогавашните общо приети стопански норми, както и на методите на тази търговия. Излишно е да изтъкнем тука нуждата от вземане участие в този търговски обмен, така като би било дръзко да се приеме, какво Бог бил създал света само за един или два народа. Всеки народ има правото да осигури съществуването си на тази земя.

 

Германският народ е един от най-старите културни народи в Европа. Неговият принос към човешката цивилизация не се крие в няколко фрази на политически мъже, а във вечни постижения, и то положителни постижения. Той има същото право да вземе участие в разпределението на благата на този свет така, както и който да било друг народ. При все това, още преди войната в английски кръгове се поддържаше една мисъл, стопански погледнато една детинска мисъл, че унищожението на Германия щяло да допринесе извънредно много за увеличение на английските търговски изгоди. Към тази мисъл трябва да се прибави и обстоятелството, че още в тогавашна Германия виждаха един не особено подчиним на световното еврейско стремление за надмощие фактор и затова прибягваха до всякакви мерки да насъскват света срещу Германия. Световната война, в която Германия се намеси просто заради една тогава криво разбрана съюзническа вярност, завърши след повече от четири години с фантастичния апел на прочутия американски президент Уилсън. Тези 14 точки, които бяха допълнени в последствие от още четири други точки, представляват тържествено поетите задължения от страна на съюзените Сили, въз основа на които Германия сложи оръжието.

 

След примирието тези задължения бяха пренебрегнати по един безподобен начин. Тук, именно, започна безумието на така наречените държави-победителки с превръщането на примирието в една неспирна война на мира. Ако това третиране на Германия е днес почти премахнато, то това не се дължи, напр. на съзнанието или на някаква проява на справедливост от страна ма демократическите държавици, а единствено на възстановената сила на германската нация. Факт е, обаче, че в края на Световната война всека разумна преценка требваше да дойде до заключението, какво в същност за никоя държава не се очертаваха не-какви видими изгоди.

 

Далновидните английски стопански публицисти, които пишеха по-рано, че унищожението на Германия щяло да допринесе за увеличение състоянието на всеки един английски гражданин и за подобрение положението на Англия, се видеха принудени - поне известно време след войната - да мълчат, като че ли действителността ги наказа за тези техни измислици.

 

Едва през последните месеци се явяват наново подобни „гениални” констатации в речите на английски политици и в уводните статии на същите тези публицисти. Защо се води Световната война? За унищожаването на стоещата на второ място германска морска сила ли? Резултатът беше този, че пред Германия и на местото на Германия изпъкнаха други две държави. Или пък Световната война се води за ликвидиране на германската търговия? Обаче упадъкът на германската търговия причини на Англия най-малко толкова вреда, колкото и на Германия. Англия и англичаните не са станали по-богати. Или войната се обяви, за да се унищожи Германия от никакви други съображения?

 

Германия днес е по-силна, отколкото когато и да било по-рано. Да не би да се е преследвала целта да се затвърди западно-европейската демокрация в света? Тази демокрация беше натрапена на големи части от света, и то в предишната й форма. От бреговете на Тихия океан в Източна Азия, до вълните на Северно море и до бреговете на Средиземно море се разпространяват със светкавична бързина други държавни системи. Всяка мислима изгода от тази война е окончателно изместена от грамадните жертви не само на хора и блага, но и от постоянното затруднение на производството, а преди всичко на държавните бюджети. А това беше една истина, която можеше и требваше да се разбере веднага след войната. Ако това се беше съзнало и взело под съображение, тогава мирните договори щяха да бъдат изградени на по-друга база. така, например, крайно едностранчивата преценка тъкмо на стопанските възможности, относно цифрите на наложените през 1919 и 1920 год. репарации, ще служи завинаги като едно доказателство за това повърхностно преценяване в стопанско отношение. Тези репарации лежат извън всякаква здрава стопанска преценка; те водят до заключението, че в основата им лежи едно всеобщо желание за разрушаване, така като цялата репарационна система е безумна. А положението по онова време се очертаваше така:

 

Войната се водеше най-напред с цел да се отстрани Германия от световната търговия. Преследването на тази цел от другите требваше, следователно, да накара Германия да прибегне веднага след примирието към системата на автархия. Това ще рече - другите държави, които се чувствуват застрашени от германската световна търговия, требваше при свършване на войната да отстъпят на германския народ съответно пространство, в рамките на което да може той да води едно самозадоволяващо се стопанство, за да не влиза повече в съприкосновение с останалия свят в търговско отношение. Това не стана, а се води. една война за изключване на Германия от световната търговия, като при това й наложиха такива репарационни тежести, които можеха да се изпълнят само при една удвоена дейност в областта на световната търговия. Но не само това. За да възпрепятствуват Германия да възприеме системата на автархия, отнеха й даже собствените колонии, придобити на времето чрез договори и откупване. Следователно, Германия така се видя принудена, като най-голяма държава в Средна Европа, благодарение на редица гениални открития, да се впусне в една експортна дейност, каквито и условия да среща тук. Германският експорт нямаше само задачата да покрива нуждите от внос на разни произведения, но той требваше да служи и като проводник за изпълнение на репарационните задължения и доставки, понеже за изплащането на една марка требваше да се експортира стока за три или четири марки, така като в последствие тези огромни репарации не можаха да се изплашат, освен чрез реализирани печалби от износа. Понеже Германия не беше в състояние да посреща по-нататък тези репарационни задължения, държавите-победителки авансираха даже чрез заеми явяването на германската конкуренция на световния пазар. А за отстраняването на Германия от последния се дадоха 10 до 12 милиона жертви по бойните полета. Нека спомена покрай другото, че това безумие докара едно извънредно изострено състояние в международната търговия и в края на краищата разстрои отделните стопанства на държавите, които преживяха при това и тежки монетни кризи. Прочее, държането на така наречените Сили-победителки след Световната война беше не само неразумно, но и неотговорно.

 

Отнемането на германските колонии беше в морално отношение една неправда, а в стопанско - една явна глупост! В политическо отношение то бе мотивирано така низко, щото би требвало да се окачестви; наистина за глупаво.

 

През 1918 г. би требвало да се прояви един авторитетен тон, с който да се разрешат разумно международните въпроси. Изоставянето на едно такова разрешение не може да се оправдае с това, че народите били тогава много разгорещени, за да се вслушат в гласовете на умни държавници. Самите правителства тогава немаха представа за това, що вършеха, и за последиците, които требваше да се явят. Наистина, решителната проблема се яви в края на войната в още по-остра форма, отколкото в началото на същата. Тя се състоеше в следното: как може да се уреди и осигури едно справедливо и разумно участие на всички нации в разпределението на благата в света? Защото никой не може да приеме сериозно за мисълта, че е възможно да се държи един 80-милионен високостоящ народ, какъвто е германският, постоянно в положението на ненавиждани и безправни партии или да му се наложи вечно примирение със съдбата му посредством някакви смешни, изхождащи от по-раншна власт заключения.

 

А това важи не само за Германия, но и за всички други народи, които се намират в подобно положение.

 

Ясно е, прочее, следното: ако богатствата в света се разпределят чрез сила, тогава това разпределение ще трябва да се коригира от време на време пак чрез сила. Или пък, ако разпределението последва с оглед на справедливостта и разума, тогава трябва тази справедливост и този разум да изхождат действително от правдиви начала и да служат същевременно на целесъобразността. Мисълта, че на няколко народа било предопределено от провидението да извоюват най-напред чрез сила части от света и след това да защищават грабежа посредством морални теории, може би да оказва на притежаващите едно успокоително въздействие - а преди всичко, тази мисъл е за тях удобна - обаче за непритежаващите тя е толкова маловажна, колкото и безинтересна и неангажираща. Проблемата не се разрешава и с това, ако един макар и много голям държавник с подигравателна насмешка заяви, че имало нации, крито трябвало да притежават богатства, и че другите нации оставали за винаги чисто и просто без такива привилегии.

 

Може би тези широки схващания да са от значение при разрешението на вътрешни социални въпроси в капиталистическите демократически страни и да им служат като изходни начала въобще в управлението им, обаче те се отхвърлят от истински народно-управляваните държави, както по отношение на вътрешната, така и на външната им политика. Никой народ не е по само себе си осъден да бъде лишен от природните блага, но разпределението на тези последните е извършено през вземе на историческото развитие на народите

 

Понятно е, че през време на дълги епохи някои народи - поради вътрешни кризи - изглеждат като че ли напускат временно сцената на историческото развитие, обаче да се мисли, че европейски народи, като германския или италианския, биха могли да изчезнат завинаги от историята като равноправни сили, и то не само като пасивни, но и като активни такива, би било едно крайно погрешно заключение.

 

Положението, колкото се отнася до Германия, е напълно ясно и просто. Райхът наброява днес 80 милиона жители; това значи, че на един квадратен километър се падат повече от 135 души. Голямото колониално владение, което Германия беше придобила в мирно време чрез договори и откупване, беше отнето, при това въпреки тържествените обещания на американския президент Уилсън, които представляваха основата за примирието.

 

Твърдението, че това колониално владение и без друго немало никакво значение, би могло, именно, да послужи за едно по-безболезнено възвръщане на същото на Германия. Възражението, какво това не било възможно, понеже Германия не можела нищо да постигне с тези колонии, така като и по-рано Германия немала никакви изгоди от тях, е смешно. Германия придоби своето колониално владение едва по-късно и можа да го развие в сравнително кратко време, така че тя се намираше преди войната в едно не така притеснено положение, както днес. Това възражение е, прочее, толкова глупаво, колкото и възпрепятствуването един народ да си построи, например една железопътна линия, понеже преди сто години не бил притежавал такава, макар и да е днес в състояние да стори това.

 

По-нататъшното възражение, какво колониите не можели да се възвърнат, понеже Германия щяла да получи по този начин една стратегическа позиция, е един нечуван опит да се отричат по начало на една нация елементарните права на владение. А целият въпрос се свежда, именно, до този пункт. Германия беше и без това единствената държава, която не си беше създала колониална войска, въз основа на договорите от Конго, които съюзните сили в последствие нарушиха.

 

Германия, обаче, не се нуждае от колониите си, за да създава там гарнизони - за тази цел нашата собствена раса може да отдели достатъчно число войници - но тя се нуждае от тях за облекчение на своето стопанско положение.

 

Ако не искат да ни вярват в това наше твърдение, то нам е съвсем безразлично; това не би изменило някак нашите права. Едно такова твърдение би било едва тогава оправдано, ако останалият свет би се отказал от колониални владения.

 

Требва да се разбере, че една 80-милионна нация не може да търпи да бъде другояче третирана, отколкото която и да било друга нация. Всички тези аргументи със своите неверни и повърхностни твърдения показват, че се касае, в края на краищата, единствено за един въпрос, като този на надмощието, при който справедливост и разум не играят никаква роля.

 

Съвсем безпристрастно погледнато, същите тези доводи, които на времето можеха да бъдат направени като възражение против завладяването на колониите, говорят днес в полза на възвръщането им. Липсата на собствено пространство за стопанското ни развитие принуждава Германия да задоволява своите нужди за съществуването си чрез едно по-широко участие в международната търговия, а така също и в обмена на блага. Тъкмо ония страни, които имат на лице неограничени стопански възможности, било чрез разширение на собствената си територия, било чрез добиване на нови обширни области, т. е. на колонии, трябва да знаят, че без достатъчни източници на хранителни продукти и на някои необходими сурови материали, стопанството на един народ не може да се развива. Ако тези условия липсват у един народ, то същият се вижда чисто и просто принуден да вземе участие на всяка цена в световното стопанство, и то в един размер, който би могъл да се окаже за други държави даже нежелан. Още преди няколко години, когато Германия въведе 4-годишния план, под натиска на стеклите се обстоятелства, чувахме тогава, за наше голямо учудване, искрено звучащия упрек от устата на английски политици и държавници, че Германия се изолирала въобще от международното стопанство и световната търговия с тази своя стопанска политика, за което те съжалявали.

 

Аз отговорих на г. Идън, че това опасение е преувеличено и макар и да бъде искрено изказано, не отговаря на истината. Днешните условия въобще налагат на Германия да участвува в международната размяна. Също и самата нужда ни кара да вършим това, даже и тогава, когато методите на нашето участие, може би, да се явят неудобни за тоя или оня съучастник.

 

Върху този въпрос може да се каже още и следното: възражението, какво световната търговия отбелязвала регрес, поради германските методи за една взаимна размяна в световната търговия, би могло да се отнася само до ония, които имат вина за това състояние на нещата. А това с ония интернационално-капиталистически държави, които чрез своите моментни манипулации разстроиха съзнателно всека здрава връзка между отделните национални монети, за да прокарат своите егоистични намерения. При така сложилите се условия германската система - срещу една добросъвестно изпълнена работа да се даде също така една добросъвестна изработка - е, обаче, едно по-добро средство, отколкото заплащането с девизи, които една година по-късно се обезценяват с толкова и толкова процента. Ако известни страни нападат германската система, то сигурно го вършат главно заради това, че с германската метода за уреждане, на търговския обмен, интернационалните моменти и борсови спекулации се отстраняват в полза на едно добросъвестно сключване на търговски сделки. Впрочем Германия не налага никому своите търговски методи; но тя не допуска да й се предписва от някакъв парламентарен демократ, по какви принципи тя трябва да се ръководи или бива да се ръководи. Ние сме купувачи на доброкачествени хранителни продукти и сурови материали и доставчици на също така доброкачествени стоки! Ясно е, че всичко, което едно стопанство само не може да произведе, може да го внесе само посредством един засилен износ, т. е. под формата на един допълващ нуждите внос. Понеже един народ без достатъчни възможности за стопанско развитие е просто принуден - както вече изтъкнах това - да внася чуждестранни сурови материали и хранителни произведения, принудено е също така и стопанството да се ръководи от най-наложителната заповед, каквато може да има, а именно, от заповедта на нуждата, т. е. от изискванията на нуждата! Германия се мъчи да покрие една голяма част от нуждите си тъкмо чрез 4-годишния план; така тя освобождава чужди пазари от германската конкуренция.

 

Принуждението, под което е поставена германската стопанска политика, е толкова голямо, щото никакво заплашване с капиталистически средства не може да ни спре в тази наша стопанска дейност. Двигателната сила на тази дейност не лежи в стремлението за печалби на отделни капиталистически предприемачи, а в причинените по чужда вина нужди и лишения на цел един народ, и то причинени без каквото и да било оправдателно основание.

 

При това е съвсем безразлично, какъв е режимът, който брани интересите на германския народ, а е от значение само това: дали те се бранят и дали са запазени. А това ще рече, че и един друг режим не би могъл да пренебрегне тези стопански обусловени необходимости. И той би требвало да постъпва също така, както и днешният, ако не би искал да изложи безотговорно една голяма нация на стопански и културен упадък. Под действието на репарационната политика, германският народ е изцерен не само от редица илюзии, но и от много икономически идеологии, както и от буквално осветените финансови схващания. Ако нуждата никога отваря очите на хората, то тя е направила това с германския народ. Нуждата ни накара преди всичко да разберем, че най-важният капитал на една нация се крие в нейната работна сила.

 

Всички запаси на злато и девизи бледнеят пред творческата сила и способностите на един планомерно организиран национален труд на даден народ. Ние се смеем днес на оная епоха, през която нашите икономисти поддържаха мнението, че стойността на една монета се определяла от намиращите се в трезорите на държавните банки запаси от злато и девизи, и че тя се гарантирала от тях. Напротив, ние установихме, че стойността на една монета се крие в производителните сили на един народ, че нарастващото производство поддържа стойността на парите - и даже може и да я подобри при известни обстоятелства - докато всяко намаление на производствения капацитет води неминуемо, рано или късно, към обезценяване стойността на парите.

 

И така, националсоциалистическата държава успя да стабилизира стойността на народната монетна единица в една епоха, когато финансистите и икономистите от другите страни предсказваха, че след три или шест месеци щяла да настъпи стопанска криза у нас. Нашата държана стабилизира монетата посредством едно извънредно голямо засилване на производството. Постигна се едно естествено съотношение между увеличаващото се германско производство и намиращите се в обръщение пари. Поддържането на стабилни цени беше възможно само чрез поддържането и на стабилни надници. Нарастването на националния доход в Германия през последните 6 години отговаря на увеличението на производството. Само по този начин беше възможно да се въведат 7-те милиона безработни в производствения апарат, т. е. да могат да печелят, и то не само да печелят, но да могат със сигурност да свържат двата края; тази сигурност се състои в това: срещу всека тям изплатена марка се произвеждат постоянно блага в съответния размер. В други страни се прилагат тъкмо обратни методи. Намаляват производството, увеличават националния доход чрез повишение на надниците, намаляват така покупателната сила на парите и докарват най-сетне обезценяване на парите. Аз признавам, че германската метода по само себе си не е популярна, т. е. не е позната, така като тя не означава нищо друго, освен че едно увеличение на надниците може да се прокара само посредством едно увеличение на производството и че производството е първичната, а повишението на надниците - вторичната величина. Или с други думи, че въвеждането на 7 милиона безработни в полето на труда по начало не беше една проблема за надници, а един чисто производствен въпрос. Всяко по-нататъшно увеличение на общия трудов капацитет, който може да се постигне, било чрез едно интензифициране на работата, било чрез технически усъвършенствувания на труда, ще доведе едва тогава до едно повишено участие на отделния жител в нарасналата консумация и следователно, до едно действително увеличение на надниците, когато и последната работна ръка е в Германия е привлечена в производствения процес.

 

Нам е напълно ясно, Господа народни представители, че едно такова допълнително увеличение на производствения капацитет не може да се постигне само в областта на нашето продоволствие. Това, що германският селянин изкарва из недрата на германската земя, е невероятно и фантастично. Той заслужава нашата най-дълбока благодарност! Но има една граница на всяко по-нататъшно увеличение на производството, която е определила самата природа. А това значи, че германската консумативна способност ще трябва - в случай че не настъпи промяна в положението - да си наложи едно естествено ограничение в рамките на производството на хранителни продукти. Създаващото се така положение е поносимо по следните два начина:

 

1. Посредством един допълнителен внос на хранителни произведения, т. е. посредством един увеличен износ на германски произведения, при което трябва да се има пред вид, че за фабрикацията на тези произведения ще трябва да се внасят отчасти сурови материали от чужбина, така че само с една част от равностойността на този износ ще може да се закупят хранителни продукти, или

 

2. Посредством едно разширение на териториалното пространство на нашия народ, за да може по този на-чин чрез собственото стопанство да се разреши проблема за прехраната на Германия.

 

Понеже второто разрешение понастоящем не е реализуемо, поради продължаващото още заслепяване на държавите-победителки, ние се виждаме принудени да потърсим разрешение чрез първия начин, т. е. ние трябва да правим експорт, за да можем да купуваме хранителни продукти, и второ, ние трябва още повече да изнасяме, понеже самият този експорт изисква сурови материали, каквито ние не притежаваме, за да можем да осигурим на нашето стопанство тези допълнителни сурови материали. Това принудително положение не е, следователно, от капиталистически характер, както е, може би, случаят в други страни, но то представлява най-суровата нужда, която може да сполети един народ, а именно - грижата за всекидневния хляб.

 

И ако относно този въпрос се отправя те заплашвания от страна на чуждестранни държавници, заплашвания във форма на кой знае какви стопански контрамерки, то аз мога тук само да дам уверение, че при подобен случай би се започнала една отчаяна икономическа война, която за нас ще бъде лесна за водене. На всеки случай по-лека, отколкото за другите преситени нации, понеже мотивът за нашата стопанска борба ще бъде опростен, а именно: германски народе, искаш ли да живееш, ще трябва да изнасяш, иначе Ще загинеш!

 

Аз мога да заявя пред всички интернационални скептици, че германският народ нема да загине, поне в никакъв случай поради тези причини, а ще живее. Той ще постави, ако стане нужда, цялата своя работна мощ на разположение на новото националсоциалистическо управление за воденето и изнасянето на една подобна борба. Колкото се отнася само до управлението, то мога да дам уверение, че то е решено на всичко.

 

Едно окончателно разрешение на тази проблема - едно разумно разрешение - ще настъпи чак тогава, когато алчността на отделни народи бъде изместена от естествения човешки разум, сиреч когато ще се разбере, че поддържането на една неправда е безполезно и глупаво не само от политическо, но и от стопанско гледище.

 

Доколко една закоравяла нетърпимост се оказва в стопанско отношение неразумна, може да се види от следното: през 1918 година се свърши войната, а през 1919 година бяха отнети колониите на Германия. Те със съвършено без значение за новите им притежатели от стопанско гледище. Те не могат да бъдат нито оползотворени, нито пък истински интензивно разработени. Но тяхното отнемане представляваше една част от формулираното в 447-те членове на Версайския договор унижение спрямо един голям, 80-милионен народ. Беше решено тогава да се направи завинаги невъзможно съществуването на Германия като една нация с еднакви като на другите нации права. Какъв беше, прочее, резултатът на тази политика на омраза? Икономически, това беше унищожението на всека възможност за възстановяваме па световната търговия. От военно гледище - задължението за победените да поддържат намалени въоръжени сили, което требваше, по-рано или по-късно, да ги накара да се освободят от това задължение чрез сила.

 

Аз правих през 1933 и 1934 год. неколкократни предложения за едно разумно намаление на въоръженията. Те претърпяха същия студен отказ, както и искането за връщане ка отнетите германски колонии. Ако днес тези гениални държавници и политици в другите страни направят едно приблизително изчисление върху чистата печалба, която е произлязла от това военно и колониално неравенство, на което те така ревностно държат - произлязла също така и от неравенството в правата, изобщо - тогава те сигурно не ще могат да отрекат, че тяхното привидно военно надмощие и взетите от Германия прекрасни колониални владения им струват вече премного. Би било по-целесъобразно, тъкмо от икономическо гледище, ако бяха сключили с Германия една политическа и колониална спогодба в рамките на справедливостта, вместо да тръгнат по един път, който докарва на онези интернационални кръгове, които печелят от въоръженията, може би големи дивиденти, но който причинява на народите най-големи тежести. Аз намирам, че трите милиона квадратни километра германски колониални владения, които преминаха в английски и французки ръце, ще струват на Англия - като се вземе предвид и отказа да се дадат на Германия равни политически права - в близко време повече от 20 милиарда златни марки. Аз се боя, че тази цифра ще достигне в едно по-близко или по-далечно бъдеще съвсем други размери. Така, щото ако бившите германски колонии не носят злато, те струват на всеки случай толкова повече пари! Би могло, наистина, да се възрази, че този въпрос стои така и по отношение на Германия. Разбира се! Това не ни радва ни най-малко.

 

Обаче има един пункт, по който се различаваме от другите, а именно: ние се борим за едно жизнено право, без което не можем по-нататък да съществуваме, докато другите - за една неправда, която им създава само тежести и не им принася никаква полза. Както са сложени обстоятелствата, нам не остава друг изход, освен да следваме една стопанска политика, чрез която да можем да извлечем най-голямата степен на рентабилност от даденото ни пространство за съществуване. Това ни заставя да засилим производителността на труда и да увеличим производството. Така сме принудени също да интензивираме още повече приложението на нашия четиригодишен плам. Освен това така се налага да мобилизираме една все по-многобройна работна ръка. С този пункт ние навлизаме в една нова фаза на германската икономическа политика. Докато през първите 6 години след поемането на властта ние преследвахме целта да дадем на безработните, безразлично какво е заниманието им, задачата на следващите години се състои в един грижлив подбор на нашите работници и в една методична регламентация на техния труд, както и в постигането на по-големи резултати от една и съща величина човешки труд, посредством рационализиране и едно по-добро организиране на условията на труда в техническо отношение, и най-сетне, в спестяването по този начин на работна ръка, която да се употреби за едно ново, допълнително производство. Това ни кара да открием по-широко паричния пазар за подобрение на нашите предприятия в техническо отношение и да го освободим така от държавните искове. Но всичко това прави необходимо по-тясното сближение на стопанството с финансите. Затова аз се реших да тръгна окончателно по пътя, който избрах на 30 януари 1937 год., като превърнах Райхсбанк в един държавен емисионен институт, а не в едно банкерско предприятие, изложено на интернационално влияние.

 

Ако една част от чуждия свет се оплаква, че така още едно германско предприятие загубва своя интернационален характер, то нека се знае, че нашето твърдо решение е да предадем на всички институции от нашия обществен живот преди всичко германски, т. е. националсоциалистически дух. По този начин останалият свет би требвало да разбере, колко е погрешно да ни упреква, че сме искали да налагаме нашите германски идеи на чуждия свет и колко по-голямо право би имала Германия да упрекне от своя страна тоя чужд свет, който постоянствува с опитите си да ни кара да приемаме неговите идеи.

 

Господа народни представители, аз считам днес за дълг на всеки германец и на всека германка да разбират стопанската политика на германското правителство и да я поддържат с всички средства, а преди всичко - както в града, така и на село - да знаят, че въобще основата на германската стопанска политика не трябва да се дири в някакви финансови теории, но в едно най-елементарно схващане за производството, т. е. в следното: количеството на произведени блага остава единствен решаващ фактор. Фактът, че ни предстоят още ред задачи от извънреден характер, за които трябва да ангажираме голяма част от работната ни ръка, и то за цели непродуктивни като напр. въоръжаването на нашия народ, е за съжаление, обаче не може да се измени.

 

В края на краищата стопанството на Германия днес се намира в пълна зависимост от сигурността на външното й политическо положение. По-добре е това да се разбира на време, отколкото късно. Ето защо аз считам за най-висока задача на националсоциалистическото управление да стори всичко възможно за засилване на нашата народна отбрана. Аз градя моята политика върху здравия разум на германския народ, а преди всичко върху неговата памет, защото епохата на германското разоръжение не беше идентична с едно пълно международно политическо, пък даже: и само стопанско равноправие, но напротив: това беше епохата на най-низкото унижение, което въобще е бивало налагано на един народ, както и епоха на най-долно изнудвачество.

 

Ние нямаме основание да приемем. че ако Германия някога пак изпадне в едно подобно положение на немощ, нейната съдба би изглеждала по-иначе, напротив: това с отчасти даже същите държавници, които едно време хвърлиха света в пламъци и които също и днес се мъчат да засилят неприятелските отношения между народите в услуга на ония, които насъскват.

 

Нека не се забравя, а преди всичко не забравяйте вие, Господа народни представители, че в известни демократически страни изкуственото поддържане на омраза срещу така наречените авторитарни държави изглежда да представлява една от специалните привилегии на политическия живот в демокрациите, т. е. да се възбужда общественото мнение посредством една вълна от отчасти изопачени, отчасти въобще измислени информации, срещу народи, казвам, които не са сторили на другите народи нищо лошо и които нито, пък имат такова намерение, но които сами десетилетия наред бяха угнетявани от най-тежки неправди.

 

Ако ние издигаме глас на защита против подстрекателите за война, като г-н Дъф Купър, мистър Идън, Чърчил или мистър Икис и др., то това го смятат като едно накърнение на свещените права на демократическите държави. Според гледището на тия господа изглежда, че само те трябва да имат право да нападат други народи и техните правителства, но че никой не трябва да има правото да се брани срещу техните атаки.

 

Нема нужда да ви уверявам, че докато Германия е една суверенна държава, тя нема да остави да й се забрани от страна на един английски или американски политик да отговаря на подобни атаки. Що се отнася до запазването на нашия суверенитет като държава, трябва да се знае, че въоръжената сила е, която гарантира този суверенитет завинаги и която ние създаваме; в това направление ние се грижим също чрез подбор на нашите приятели. Само с една обикновена насмешка би могло да се подхвърли твърдението, какво Германия възнамерявала да нападне Америка. А неспирната кампания от страна на известни английски подстрекатели за война би могла да се отмине най-добре чрез мълчание, но ние не можем да пренебрегнем следните факти:

 

1. Тези демокрации са държави, чиято политическа структура е такава, щото само няколко месеци по-късно най-лошите подстрекатели могат да поемат управлението в ръцете си.

 

2. Ето защо ние сме принудени - заради сигурността на държавата - да информираме германския народ на време върху тези личности. Понеже германският народ не изпитва никаква омраза срещу Англия, Америка или Франция, а иска да живее в мир и спокойствие, тези народи се насъскват непрестанно от техните еврейски или нееврейски подстрекатели против Германия и германския народ, то последният би изпаднал, в случай че намеренията на тези подстрекатели към война успеят, психологически неподготвен, в едно неочаквано положение. Затова аз намирам за нужно, щото от сега нататък нашата преса и нашата пропаганда да отговарят редовно на атаките, които да бъдат направени достояние на германския народ. Този народ трябва да знае, кои са хората, които искат на всяка цена да предизвикат една война. Аз съм убеден, че тези подстрекатели си правят криво сметката, защото тепърва с предприемането на националсоциалистическата пропаганда в знак на отговор ние ще отбележим същите успехи, каквито имахме във вътрешността на Германия, посредством ефикасността на нашата пропаганда, с ликвидирането на еврейския световен неприятел. В скоро време народите ще разберат, че национал-социалистическа Германия не преследва никаква враждебност спрямо други народи, че всичките твърдения относно някакви нападателни намерения на нашия народ спрямо други народи произлизат или от болезнена истерия, или пък от страх за самосъхранение на отделни политици и са следователно, чисти лъжи, че тия лъжи, обаче, служат като спасителен пояс за материалните интереси на безсъвестни спекуланти. Освен това интернационалното еврейство се надява да задоволи по този начин своята жажда за отмъщение и печалба, но всичко това представлява нечувани клевети, които се отправят към един голям и миролюбив народ. така например, германски войници досега никога не са били на американска земя, освен в услуга на борбите за американската независимост и свобода, обаче американски войници бяха докарани в Европа, за да помагат при сломяването на една голяма, бореща се за свободата си нация.

 

Не е Германия, която нападна Америка, а обратно, Америка нападна Германия и както американската анкетна комисия можа да констатира, това нападение е станало не поради някакви належащи мотиви, а само заради капиталистически съображения. Нека всеки знае тук едно: тези опити не могат да повлияят на Германия ни най-малко при уреждането на еврейския въпрос.

 

Относно еврейския въпрос бих искал да заявя следното: срамна игра е, като се гледа днес, как този демократичен свят се топи просто от състрадание към бедния и измъчен еврейски народ, обаче остава коравосърдечен, щом стане дума за изпълнение на явния дълг да му се притече на помощ. Аргументите, с които се оправдава отказът за помощ, говорят в същност в наша полза, както и в полза на Италия.

 

Защото се заявява:

 

1. „Ние - значи демократическите страни - не сме в състояние да приемем евреите”. При това, тези империи нямат дори 10 души на квадратен километър, докато Германия има да изхранва 135 души на квадратен километър, и при все това искат от нея да се справя с това положение.

 

2. Казват ни: „Ние не можем да приемем евреите, освен ако те носят от Германия със себе си известен капитал за имигрирането им”.

 

Германия, впрочем, беше в продължение на столетия търпелива по отношение подслона, който им даде, макар че те не притежаваха нищо друго, освен заразителни политически и органически болести. Това, което този народ днес притежава, е придобил на гърба на германския народ, посредством нечестни спекулации.

 

Евреите сърбат днес попарата, която сами са си надробили. Когато веднъж германският народ загуби всички свои спестявания, натрупани с честен труд в продължение на цели десетилетия, вследствие на една въведена и прокарана от евреи инфлация, когато останалият свет отне чуждестранните си капитали от Германия, когато ни отнеха всички колониални владения, то тези филантропически съждения всред демократическите държавници не са играли, както изглежда, някаква важна роля.

 

Аз мога днес да уверя тези господа, че ние, благодарение на бруталното държане, което демократическите страни имаха в продължение на 15 години спрямо нас, сме напълно закоравели по отношение на всякакви сантиментални припадъци.

 

Ние преживяхме това; след като в края ка войната в Германия бяха умрели повече от 800 000 деца, вследствие на глад, бяха ни отнети около един милион крави, по силата на жестоките параграфи на един договор, който ни беше наложен от страна на демократическите хуманитарни апостоли. Ние преживяхме също, как над един милион германци-пленници бяха задържани цяла година след свършване на войната, без каквото и да било основание. Ние трябваше да понесем откъсването на повече от един и половина милиона германци от техния дом и имот по нашите погранични области, като ги оставиха само с това, що носеха на гърба си. Ние требваше да понесем, как откъснаха от страната ни милиони съграждани, без да ги питат, дали те желаеха това, и без да им се даде ни най-малка възможност да изкарват за напред препитанието си. Аз бих могъл да изброя тук още дузини подобни примери, едни от други по-страхотни.

 

Нека ни оставят, прочее, спокойни и да не ни възпяват тези хуманитарни принципи! Германският народ не желае, щото неговите работи да се определят и уреждат от един чужд народ. Франция да бъде на французите, Англия на англичаните, Америка на американците и Германия на германците! Ние сме решили да сложим край на загнездването на един чужд народ, който се беше добрал до всички ръководни места, и да се отървем от него. Защото ние имаме намерение да възпитаме нашия народ така, щото да може да изпълнява той сам функциите на тези места. Ние имаме стотици хиляди интелигентни деца на селяни и работници. Ние ще ги възпитаме, ние ги възпитаваме вече и бихме желали, щото те да бъдат тези, които ще заемат най-важните постове в нашата държава, а не принадлежащи на една чужда раса хора. А те ще могат да изпълняват тази задача на еднаква нога заедно с другите образовани среди на нашия народ. Освен това ние искаме нашата германска култура да бъде - както това личи впрочем и от името й - една чисто германска култура, а не една еврейска култура. Ето защо нейното ръководене и нейната администрация ще лежи в ръцете на нашия собствен народ. Ако, обаче, останалият свят надава лицемерно повик срещу изгонването от Германия на така незаменими и в културно отношение ценни жители, то ние се учудваме на последиците от това положение. Защото, колко благодарни би требвало да ни бъдат другите, загдето ние освобождаваме тия прекрасни носители на култура и ги поставяме на разположение на останалия свет! Този последният не може да изнесе нито едно оправдателно основание, защо не иска да приеме тези хора в границите на своите страни.

 

Но не може също така да се разбере, защо препоръчват на германския народ да приютява жителите от тази раса, от една страна, а в иначе жадните за тези „ценни хора” държави се отказва внезапно, под разни предлози, приемането им - от друга страна. Аз мисля, че колкото по-скоро се разреши този проблем, толкова ще бъде и по-добре, защото в Европа не ще настъпи спокойствие, докато не се ликвидира еврейският въпрос. Твърде вероятно е да се постигне, рано или късно, едно споразумение по този въпрос, даже и между такива народи в Европа, които иначе не биха могли така лесно да се разберат сами.

 

В света се намират достатъчно земи за напояване, само че трябва да се изостави гледището, какво на еврейския народ било предопределено от Бога да участвува с известен процент в живота и дейността на други народи. Еврейството ще трябва да се нагоди към една солидна творческа дейност, също така, както това става и с други народи, или то ще бъде изложено, рано или късно на една страшна криза.

 

На този, може би, не само за нас, германците, забележителен ден искам да изтъкна следното: през моя живот аз често съм бил пророк и съм бивал в повечето случаи осмиван. Това беше на първо место еврейският народ, който през време на моята борба за поемането на управлението, посрещаше моите предсказания с насмешка, а именно, предсказанията ми, че аз ще поема един ден управлението на държавата и ще разполагам с пълна и неограничена власт над целия народ и ще се заловя с разрешението на много проблеми, между които и на еврейския проблем. Аз мисля, че тогавашните крещящи насмешки на еврейството в Германия са заседнали отпосле в гърлата им.

 

И днес също искам да бъда пророк, като заявявам следното: ако интернационалното капиталистическо еврейство в и извън Европа успее да тикне народите още веднъж в една световна война, то резултатът от това не ще бъде болшевизирането на земята и с него една победа на еврейството, а унищожението на еврейската раса в Европа!

 

Епохата на пропагандираното разоръжение на извън-еврейските народи е изживяна. Националсоциалистическа Германия и фашистка Италия притежават ония уредби, които позволяват, когато стане нужда, да се осветли светът върху същността на един въпрос, който на много народи е инстинктивно ясен, обаче научно неясен.

 

Днес в някои държави еврейството върши своята подстрекателска кампания под закрилата на намиращия се там в негови ръце печат, филм, радио, театри, литература и т. н. Ако на този народ се удаде още веднъж да тикне народите в една за самите народи безсмислена, но служеща на еврейските интереси борба, тогава ще се появи ефикасността на една информационна служба, благодарение на която Германия се освободи само в продължение на няколко години от еврейството.

 

Народите не искат повече да мрат по бойните полета, за да печели тази интернационална бездомническа раса от военни доставки и за да задоволява своята старозаветна жажда за отмъщение. Еврейският девиз „Пролетарии от всички страни, обединявайте се!” ще бъде изместен от една по-висша истина, а именно: „Трудещи се от всички нации, опознайте вашия общ неприятел!”

 

Към нападките, които се отправят спрямо Германия в така наречените демокрации, спада и тази, че националсоциалистическа Германия била против религията. По този повод искам да направя пред целия германски народ следното изявление:

 

1. В Германия досега никой не е бил преследван заради неговата религиозна принадлежност, нито пък някой ще бъде преследван затова в бъдеще.

 

2. Националсоциалистическата държава е поставила от 30 януари 1933 година до днес следните произхождащи от данъчни постъпления суми на числящите се към две религии църкви:

 

През фин. година

милиона райхсмарки

1933

130

1934

170

1935

250

1936

320

1937

400

1938

500

 

Към тези суми трябва да се прибавят още кръгло по 85 милиона Райхсмарки годишно от субсидии на отделните германски области и кръгло по 7 милиона райхсмарки от субсидии на общините.

 

Освен това църквите в Германия са най-големият собственик на недвижими имоти след държавата. Стойността на техните земеделски и горски имоти възлиза на една сума от кръгло 10 милиарда райхсмарки. Доходите от тези имоти се изчисляват на повече от 300 милиона годишно. Към това трябва да се прибавят и многобройните дарения, завещания и преди всичко сборът от църковните лепти. Църквата в национал-социалистическата държава се ползува с данъчни облекчения в различни случаи и е въобще освободена от данъци при дарения, завещания и пр. Ето защо - на кратко казано - е безсрамно от страна особено на чуждестранни политици, когато се осмеляват да твърдят, че третият Райх бил враждебно настроен спрямо религията. Ако германските църкви, обаче, биха счели това положение наистина за непоносимо, то националсоциалистическата държава е във всеки момент готова да прокара едно рязко разграничение между църква и държава, както е случаят във Франция, Америка и други страни.

 

Аз си позволявам да повдигна следния въпрос: какви суми са отпуснали за същото време Франция, Англия или Съединените щати на техните църкви от обществени държавни средства?

 

3. Националсоциалистическата държава не е затворила нито една църква, нито пък е попречила на някое богослужение, а също така не е упражнявала никакво влияние върху формата на богослужението. Тя не се е бъркала нито върху учението, нито върху изповеданието на която и да било религия. В националсоциалистическата държава всеки може да изповядва, каквато си иска религия.

 

Обаче националсоциалистическото управление ще постави решително всеки духовник на своето место, ако би дръзнал да служи, вместо на Бога - на една мисия с цел да ругае нашата днешна държава, нейните организации или самите нейни ръководители, както и не ще търпи да руши някой тази държава. Духовници, които не биха се подчинили на законите, ще бъдат преследвани също така, както всеки друг германски гражданин. Тук трябва да се подчертае, че има десетки хиляди духовници от християнските религии, които изпълняват техните черковни обязаности даже и по-добре от политическите подстрекатели, без да са влезли някога в разрез със законите на страната. Държавата вижда своята задача в това да следи за изпълнението на тези закони, а отстраняването на държавни неприятели е един неин дълг.

 

4. Националсоциалистическата държава не е нито измамническа, нито продажна. При все това съществуват известни основни принципи на морал, чието съблюдаване лежи в интереса на физическото здраве на един народ, за които ние не може да не държим сметка. Педерастия и насилия над деца се наказват в тази държава от законите, безразлично от кого се извършват такива престъпления.

 

Когато преди 5 години ръководни лица от националсоциалистическата партия се провиниха с подобни престъпления, бяха разстреляни. Ако други лица от обществения или частния живот или даже духовници извършват такива мерзости, се наказват съгласно законите със смърт или строг тъмничен затвор. Провинения от страна на духовници по отношение на другите техни завети, като целомъдрие и пр. не ни интересуват ни най-малко. Също така и нашият печат не е писал нито дума върху такива работи.

 

Впрочем, тази държава се намеси само веднъж във вътрешния ред на църквите, а именно, когато аз през 1933 година се опитах да обединя печално раздробените протестантски областни църкви в Германия в една голяма и мощна църква. Този опит, обаче, пропадна поради съпротивата на отделни областни владици. Така че този опит беше изоставен; действително, не е наша задача да защищаваме или да засилваме протестантската църква срещу нейните собствени представители.

 

Ако в чужбина, а по-специални известни демократически държавници се застъпват така ревностно за отделни духовници, то такава една постъпка може да крие в себе си само политически основания, понеже същите тези държавници мълчат, когато в Русия стотици хиляди духовници бяха избити или изгорени; те мълчаха също, когато в Испания десетки духовници и калугерки биваха избивани по най-зверски начин или биваха живи изгаряни. Те не можеха и не могат да отричат тези факти, но те мълчаха и продължават да мълчат още. Но тъкмо вследствие на тези кръвопролития аз ще трябва да заявя това особено пред демократическите държавници - многобройни национал-социалистически и фашистки доброволци се поставиха на разположение на генерал Франко, за да спомогнат да се предотврати едно по-нататъшно разпространение на тази болшевишка кървава самозабрава над Европа, а така също и на по-голямата част на цивилизованото човечество. Защото грижата за запазване на европейската култура и на истинската цивилизация беше импулсът, който накара Германия да се намеси в тази борба на страната на национална Испания срещу болшевишките рушители.

 

Един трагичен знак за манталитета в различни страни е, че те не могат да си представят въобще една такава постъпка, изхождаща от безкористни подбуди. Така, националсоциалистическа Германия взе участие във възстановителната борба на генерал Франко от горещото желание да го види победител и спасител на своята страна от една опасност, на която и Германия беше веднъж сериозно изложена.

 

Следователно, не могат да бъдат симпатиите или съчувствието към преследването на духовници мотивът, който кара демократическите държавници да се застъпват за отделни, влезли в конфликт със законите в Германия духовници, но това е интересът към неприятелите на германската държава, който ги потиква да постъпват така. Нека се вземе тук следното под внимание: ние ще закриляме германските духовници като служители на Бога, обаче ще отстраним тия от тях, които биха се проявили като политически врагове на нашата държава. Ние се надяваме по този начин да предотвратим най-лесно такива последици, които - както показва испанският пример - иначе биха довели до предприемането на една отбранителна акция от непредвидени размери.

 

Бих искал да добавя тук и това: изглежда, че в чужбина се поддържа в известни кръгове мнението, какво особено високото разтръбяване на симпатии към такива елементи, които са влезли в разрез със законите в Германия, би докарало едно облекчение на тяхното положение. Може би да се надяват да могат да упражняват върху германското управление едно терористично влияние в горния смисъл посредством известни публицистически методи. Това мнение се гради върху една основна грешка. С подкрепянето на известни враждебни спрямо държавата предприятия от страна на чужбина ние виждаме окончателното потвърждение относно техния предателски характер. Защото имаше само една опозиция срещу един режим, която не е срещнала симпатии от страна на демократическия свет. Но също и преследването или наказването на един такъв политически подстрекател не е извикало симпатии у тях. А кога е имало в Германия една по-силна опозиция от националсоциалистическата такава? Никога една опозиция не е бивала потискана, преследвана и насъсквана с по-долнопробни средства, отколкото тази на националсоциалистическата партия. Обаче, за наша чест, можем да установим, че ние никога не сме се ползували със съчувствие или подкрепа от чужбина. Тази подкрепа изглежда, че е била предназначена само за ония, които имаха намерение да разстроят Германия. Ето защо ние виждаме във всеки отделен такъв случай едно належащо основание за вземане на още по-строги мерки.

 

При наличността на опасностите, които ни застрашават, аз изпитвам голяма радост да виждам в Европа и извън Европа държави, които, подобно на германския народ, са принудени да водят най-тежки борби за своето съществуване, като Италия и Япония. В днешния европейски свят италианците са като потомци на античния Рим, а ние немците като такива на тогавашните германци, най-старите, а с това най-дълго стоещите във взаимна връзка народи. В моята реч в Палацо Венеция в Рим, по случай моето посещение в Италия, аз заявих, че конфликтите и борбите, които тези два могъщи народа са били принудени в продължение на столетия да водят, без каквато и да било за тях полза, са били едно нещастие. Обаче из гънките на тази хилядогодишна съдба се роди една общност, която не е свързана само чрез многобройни кръвни нишки, но която се оказа преди всичко в историческо и културно отношение от неоценимо значение.

 

Колкото се отнася до старите германци, в областта на техната държавна организация, а също и в областта на тяхното народностно развитие, както и в областта на общата култура, те дължат на античната култура извънредно много. От тогава изминаха почти две хилядолетия.

 

Също и ние дадохме своя дял за развитието на културата в значителен размер. Ние, обаче, останахме постоянно в една близка духовна връзка с италианския народ, с неговото културно и историческо минало. Деветнадесетият век докара едно удивително сходно държавно развиване на обособяване. Германските племена се обединиха в германския Райх, а италианските държавици - в Царство Италия. А даже веднъж, през 1866 година, по стечение на обстоятелствата тези два народа требваше да се бият рамо до рамо за тяхното държавно изграждане.

 

Днес преживяваме за втори път същото това събитие. Един държавник от вековен мащаб предприе първи да противопостави на оказалия се вече без-плоден демократически дух в неговата страна с успех една нова идея и в разстояние на няколко години пожъна победата. Мъчно може да се прецени, какво означава фашизмът за Италия. Каквото е допринесъл той за развитието на европейската култура е нещо безценно. Кой не бива въодушевен при едно посещение на Рим или Флоренция от мисълта, каква съдба биха имали тези единствени по рода си паметници и ценности на човешкото изкуство и култура, ако Мусолини и неговият фашизъм не биха успали да спасят Италия от болшевизма!

 

Германия се намираше пред същата тази опасност. Тук чудото на спасението беше докарано чрез националсоциализма. Върху тези две държави се крепи мислено надеждата на безброй хора от всички раси в едно ново възраждане на нашата епоха. Ето защо солидарността между тия две нации е нещо повече от една егоистична сметка. В тази солидарност се крие спасението на Европа от болшевишкото рушение. Когато Италия започна своята диктувана от нуждата за съществуването си героична борба в Абисиния, Германия затова застана на нейна страна. През 1938 година фашистка Италия ни засвидетелствува богато това приятелство.

 

Нека никой в света не се лъже върху решението, което националсоциалистическа Германия взема спрямо тази приятелска страна. За мира може да е само от полза, когато се знае, че Германия ще мобилизира и ще се нареди на страната на своята приятелска държава, в случай че днешна Италия бъде нападната независимо от какви мотиви. Нека никой не се остави да бъде съветван от ония, които вегетират във всяка държава като самотни малодушни индивиди и които не могат да разберат, че в живота на народите може да има като призван съветник извън страхливостта, и други два фактора, а именно, куражът и честта.

 

Колкото се отнася до националсоциалистическа Германия, то тя знае, каква съдба би я очаквала, ако никога би се отдало на някоя интернационална сила да сломи фашистка Италия безразлично от какви подбуди. Ние разбираме последствията, които биха произлезли от това и не се боим да погледнем към тях с пълно хладнокръвие. Съдбата на Прусия през 1805 и 1806 г. няма да се повтори в германската история. Малодушните хора, които през 1805 г. бяха съветници на Пруския крал, не съществуват в днешна Германия като такива. Националсоциалистическата държава вижда опасността и е решена да се готви за отстраняването й.

 

Аз знам при това, че не само нашата войска е годна за една висша военна акция, но че също така и италианската народна отбрана е на такава висота. Защото така, както днешната германска армия не може да се преценява според старата армия от времето на 1848 година, също така не може да се преценява модерна фашистка Италия според епохата на италианската държавна разпокъсаност.

 

Само една истерична, колкото ограничена, толкова и нетактична, както и злонамерена преса можа в едно най-кратко време да забрави, че тя едва преди няколко години се бламира със своите пророчества относно изхода на италианската военна акция в Абисиния, както се бламира и сега наново в преценката си върху националните сили на Франко. Това са хората, които коват историята; те създават инструментите, необходими за формиране на историята, а преди всичко те им дават техен отпечатък. Големи държавници представляват от само себе си най-яркото и силно олицетворение на един народ.

 

Националсоциалистическа Германия и фашистка Италия са достатъчно силни, за да бранят мира срещу когото и да било или да ликвидират решително и успешно един от неотговорни сили лекомислено предизвикан конфликт. Това не означава, че ние, германците - както това се пише от една безотговорна преса, всеки ден желаем една война, но че:

 

1. Ние разбираме добре, какво и други народи искат също така да си осигурят своя дял в разпределението на благата на света, който дял отговаря на числеността на тяхното население, на техния кураж и на техните заслуги, и че

2. Ние сме решени, признавайки тези права, да защищаваме взаимно нашите общи интереси.

 

Но това означава преди всичко, че ние по никакъв начин няма никога да отстъпим пред изнудвачески заплахи.

 

Така, нашите отношения с Япония се определят от твърдото решение за борба с болшевишката опасност, която застрашава просто заслепения свет от болшевизиране. Противо-болшевишкият пакт ще стане един ден, може би, звено на една група от сили, които ще имат за цел да парират сатанинската опасност, която застрашава мира и световната култура.

 

Японският народ, който ни даде през последните две години толкова много примери на своето голямо геройство, представлява, без съмнение, един защитник на човешката цивилизация, намиращ се на другия край на света. Едно негово проваляне не би било от полза за европейската или извън европейската култура, но би докарало само едно сигурно болшевизиране на Източна Азия. Извън заинтересованото интернационално еврейство никой друг народ не може да желае подобно събитие.

 

След като огромните усилия през миналата година се увенчаха най-сетне с едно миролюбиво разрешение, ние отправяме, без друго, нашата благодарност на Мусолини, както и на другите двама държавници, които в критическите часове оцениха по-високо значението на мира, отколкото поддържането на една неправда.

 

Германия нема никакви териториални искания спрямо Англия и Франция, освен искането за възвръщане на нашите колонии. Ако, от една страна, разрешението на този въпрос би допринесло за омиротворяването на света, то не представлява, от друга страна, една такава проблема, която би предизвикала от само себе си война. Съществуващите днес в Европа натегнатости са преди всичко резултат на безскрупулните машинации на една безсъвестна преса, която не остава да мине ден, без да тревожи човечеството с нови, колкото глупави, толкова и неверни, аларми. Това, що известни органи си позволяват, като тровят духовете на света, трябва да се смята за криминално престъпление. В последно време се правят даже опити да се привлече също и радиото в услуга на тази интернационална провокаторска кампания.

 

Бих желал да изкажа тук следното предупреждение: ако предаванията по радиото от известни страни за Германия не престанат, то в най-близко време ние ще им отговорим. Дано не се явят тогава управниците на тези страни с настоятелна молба да искат да се възстанови старото положение, защото аз продължавам да вярвам, че нашата информационна служба ще бъде по-ефикасна от лъжовната кампания на тези евреи, които насъскват народите едни срещу други. Също и оповестяването на американски филмови дружества, че ще бъдат изготвени „анти-нацистки”, т. е. германофобски филми, може да ни накара най-сетне да разрешим на нашето производство на филми с антисемитски такива. И по този въпрос не трябва да си правят вън илюзии върху последиците. Има голям брой страни и народи, които сигурно ще се интересуват за такива документирани филми по един важен въпрос.

 

Ние вярваме, че ако се успее да се сложи край на интернационалните еврейски подстрекателства, разбирателството между народите ще може да дойде по-скоро. Само тези елементи мечтаят постоянно за война. Аз, обаче, вярвам в един продължителен мир! Защото, какви са интересите и различията, които делят, напр. Англия и Германия? Повече от един път съм декларирал, че нема германец, а особено националсоциалист, който би желал, дори и мислено да причини затруднения на Британската империя.

 

Също и от Англия се чуват гласове на справедливо и спокойно мислещи люде, които изразяват същото поведение спрямо Германия. Ще бъде щастие за цел свят, ако двете нации биха могли да постигнат едно истинско разбирателство и сътрудничество. Това се отнася също и до нашите отношения спрямо Франция.

 

Тези дни навършват пет години от подписването на пакта за ненападение с Полша. Днес едва ли някой измежду истинските приятели на мира ще оспори значението на това споразумение. Нека човек си зададе въпроса, какво би станало от Европа, ако това наистина щастливо споразумение не беше се сключило преди пет години! Големият полски маршал и патриот стори така една така значителна заслуга спрямо своя народ, каквото направи и националсоциалистическото правителство така спрямо германския народ. Също и през тревожните месеци на миналата година германо-полското приятелство се оказа като един облекчителен фактор за политическия живот в Европа.

 

Нашите отношения с Холандия почиват върху едно старо, изпитано приятелство, върху общи интереси и върху едно традиционно взаимно уважение. С радост Германия прие да сътрудничи за поправяне на нещастието, което сполетя на времето Унгария.

 

Една държава, която от войната насам привлича все повече нашето внимание, Югославия. Уважението, което германският войник изпитваше на времето към този храбър народ, се затвърди от тогава и се разви в едно искрено приятелство.

 

Нашите стопански отношения с тази страна се развиват също така добре, както и с приятелски разположените страни: България, Гърция, Румъния и Турция. Основата на този стопански обмен трябва да се търси в естествените възможности, които тези страни откриват на Германия за една взаимно допълваща дейност.

 

Германия е щастлива, че има днес напълно спокойни граници на запад, на юг и на север.

 

Нашите отношения с държавите на запад и на север, т. е. с Швейцария, Белгия, Холандия, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия и Балтийските държави толкова по-задоволителни, колкото по-силно се появяват там тенденции за освобождаване от известни параграфи от пакта на Обществото на народите, които крият опасности за война. Никой не може да оцени повече от Германия факта да виждаш около себе си неутрални държави и истински приятели. Дано и Чехословакия успее да намери пътя. който води към спокойствие и вътрешен ред и който да изключи един обрат в положението, каквото беше под управлението на бившия президент д-р Бенеш.

 

Присъединяването на Унгария и на Манджуко към анти-комунистическия пакт е един радостен симптом за засилване на световната съпротивителна сила срещу висещото над народите заплашване от страна на юдео-интернационалния комунизъм.

 

Отношенията на Германия с Южно-американските държави са напълно задоволителни, а стопанският обмен със същите напредва постоянно.

 

Нашити отношения със северно-американските Съединени Щати страдат от една клеветническа кампания, чрез която се опитват - под предлог че Германия заплашвала американската независимост или свобода - да въвлекат цял един континент в услуга на някакви политически или финансови интереси, чиито цели лесно могат да се доловят, срещу народно управляваните авторитарни държави в Европа. Никой от нас, обаче, не иска да вярва, че тази кампания изразява волята на милиони американски жители, които, въпреки широката юдео-капиталистическа пропаганда чрез печата, радиото и филма не могат да се съмняват и за момент, че нема нито една вярна дума във всички тези твърдения.

 

Германия желае със Съединените Щати, както и въобще с всички останали страни, мир и приятелство. Тя отказа всякаква намеса в американските работи, но също така категорично тя отхвърля всякаква намеса от американска страна в германските работи.

 

Ако Германия поддържа, напр. с Южно или Централно-американските държави стопански връзки и ако тя сключва сделки с тях, то това не интересува никого другиго, освен тези държави и нас. Германия е във всеки случай една суверенна и голяма държава и не може да бъде контролирана от американски политици.

 

Освен това аз мисля, че всички държави имат днес да разрешават толкова много проблеми от вътрешен характер, щото би било щастие за народите, ако отговорните държавници биха се грижили само за собствените на страните им работи.

 

Колкото се отнася до Германия, аз знам от личен опит, че поставените на дневен ред задачи са толкова големи, щото те надхвърлят интелектуалните възможности и енергията на един единствен човек, за да може да се справи с тях.

 

Ето защо аз мога да дам от мое име и от името на моите сътрудници уверение, че нашата дейност има като изключителна задача осигуряването на условията и възможностите за съществуването на нашия народ и на нашата държава, които могат да се гордеят с едно славно хилядогодишно минало.

 

Господа народни представители от първия Райхстаг на Велика Германия, приключвайки моето днешно изложение, моят поглед се отправя наново към миналите години на борба и към епохата на осъществяването на нашите въжделения. Тези години представляват за по-голямата част от нас смисъла и съдържанието на съществуванието ни. Ние знаем, че нищо по-величаво не може да се даде на нашия народ, така също и на нашия личен живот. Ние успяхме най-сетне да осъществим Великия Райх на нашия германски народ, и то без кръвопролития. На всеки случай ние не искаме да забравим, че това не е постигнато без скъпи жертви за мнозина измежду нас.

 

Ние требваше да се откажем от ред традиции, към които бяхме привикнали, от много скъпи спомени и някои ценни символи. Отделните вътрешни германски „провинции” изчезнаха, техните знамена бяха прибрани, техните традиции изгубиха от значението си, но ние знаем много добре, че никоя от генерациите, които са работили за изграждането на Германия през нейната история не е била пощадена по отношение на такива скъпи чувства. Откакто първите германски херцози се мъчеха да образуват от примитивни племена по-обособени единици, това тяхно стремление ги принуждаваше да пожертвуват институциите, с които те бяха привикнали, скъпи спомени, обещания за верност и други подобни неща. Почти 2 000 години са били нужни за една такава еволюция, докато тези разпръснати племена на един народ, тези „провинции” и безброй държавици станаха една държава. Това развитие на германската нация трябва да се счита - в своите общи черти - за вече завършено. Така Велика Германия обхваща цялата хилядогодишна борба за съществуване на германския народ.

 

Тъй, както всички струи на германската кръв се вливат в нея, така също се съединяват в нея всички традиции от миналото, символите и знамената на отделните германски племена, но преди всичко ония велики хора, с които германците са имали основание да се гордеят. Защото в какъвто и лагер да са се намирали през тяхното време, тези смели принцове и велики крале, генералите и могъщите императори, както и големите умове и герои на миналото, те всички бяха само оръдия на Провидението при създаването и развитието на една нация. Засвидетелствувайки им нашата признателна почит в този велик Райх, нам се открива прекрасното богатство на германската история. Нека благодарим на Всевишния, че Той благослови нашата генерация и нас да можем да преживеем тази епоха и този час.